РЕШЕНИЕ
№ 751
гр. В., 07.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 10 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Марина Георгиева
при участието на секретаря Димитрина Илк. Димитрова
като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело №
20233110109598 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от „Й. Б.” ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: град С., ж.к. „М.” **, Б.П. С., сграда 6 срещу Д. Я. М., ЕГН
**********, адрес: град В., ул. „К.“ № ** обективно кумулативно съединени искове с
правни квалификации както следва:
1/ чл. 422 ГПК във връзка с чл. 298 ТЗ с искане за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 125,14 лв.,
представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси и ползвани услуги за
периода от 05.09.2020 г. до 04.12.2020 г. по допълнително споразумение към договор за
мобилни услуги от 28.09.2020 г. относно мобилен номер ******, сключен между Й. Б.” ЕАД,
ЕИК ******* и Д. Я. М. ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на
заявлението в съда- 19.12.2022 г. до окончателното изплащане на задължението;
2/ чл. 422 ГПК във връзка с чл. 298 ТЗ с искане за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 55,83 лв.,
представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси и ползвани услуги за
периода от 05.09.2020 г. до 04.12.2020 г. по договор за мобилни услуги от 28.09.2020 г.
относно мобилен номер *******, сключен между Й. Б.” ЕАД, ЕИК ******* и Д. Я. М. ведно
със законната лихва върху сумата, считано от подаване на заявлението в съда- 19.12.2022 г.
до окончателното изплащане на задължението;
3/ чл. 422 ГПК във връзка с чл. 92 ЗЗД с искане да се признае за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 111,30 лева ,
представляваща дължима неустойка по допълнително споразумение към договор за мобилни
услуги от от 28.09.2020 г. относно мобилен номер ******, сключен между Й. Б.” ЕАД, ЕИК
******* и Д. Я. М.;
4/ чл. 422 ГПК във връзка с чл. 92 ЗЗД с искане да се признае за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 42,48 лева,
представляваща дължима неустойка по договор за мобилни услуги от 28.09.2020 г. относно
1
мобилен номер *******, сключен между Й. Б.” ЕАД, ЕИК ******* и Д. Я. М.;
5/ чл. 422 ГПК във връзка с чл. 92 ЗЗД с искане да се признае за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 91,76 лева,
представляваща дължима неустойка, представляваща разликата между цената на
устройствата без абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор за
лизинг от 28.09.2020 г. относно устройство НUAWEI TELENOR 4GMIFI, сключен между Й.
Б.” ЕАД, ЕИК ******* и Д. Я. М.;
6/ чл. 422 ГПК във връзка с чл. 345 ТЗ във връзка с чл. 232 ЗЗД за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца: сумата от 23
лева, представляваща дължими лизингови вноски по договор за лизинг от 28.09.2020 г.,
сключен между Й. Б.” ЕАД, ЕИК ******* и Д. Я. М. за периода от 05.09.2020 г. до
04.02.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на заявлението в
съда- 19.12.2022 г. до окончателното изплащане на задължението
като за горепосочените суми има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
****/**** г. по описа на Районен съд, град В. по реда на чл. 410 ГПК
В исковата молба се излагат следните твърдения: На 28.09.2020г. между страните е
сключено „Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочитан
номер +****** за срок от 24 месеца с абонаментен план „тотал +“, с месечен абонамент след
първоначалния срок на договора в размер на 36,99 лв., както и месечен абонамент след
първоначалния срок на договора в размер на 40,99 лв. М. не е изпълни задължението си по
това споразумение в размер на 125,14 лв. – абонаментни такси и използвани услуги за
отчетен период 05.09.2020г. до 04.12.2020г. С оглед на това е начислена неустойка в размер
на 111,30 лв. На 28.09.2020г. между страните е сключено Договор за мобилни услуги с
предпочитан номер +******* за срок от 24 месеца с абонаментен план „интернет+ 16,99“ със
стандартен месечен абонамент от 16.99 лв. на месец. Ответникът не изпълнява
задълженията си по договора в общ размер на 55,83 лв. Начислена му е неустойка в размер
на 42,48 лв. На същата дата е сключен и договор за лизинг, с който ответникът е получил
устройство Huawei Telenor 4G MiFi. За него дължи сумата от 23,00 лв. Дължи се и сумата от
91.76 лв. – разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната
лизингова цена. За дължимите суми са издадени 4 броя фактури – от 05.10.2020г., от
05.11.2020г., от 05.12.2020г. и от 05.02.2021г.
В срока по чл.131 ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника.
Първото по делото заседание е проведено на 08.02.2024 г., като редовно призованият
ответник не се е явил и не е изпратил представител. Не е направено и искане за разглеждане
на делото в негово отсъствие. Ищецът е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение чрез депозираното становище от 18.01.2024 г.
Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците
от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание.
Уведомен е двукратно за възможността за постановяване на неприсъствено решение срещу
него и предпоставките, при настъпване на които процесуалният закон предвижда това – с
разпореждането по чл. 131 ГПК /връчено му на 23.08.2023 г./ и с определението за
насрочване, постановено по реда на чл. 140 ГПК /връчено му на 29.01.2024 г. Ответникът
при проявената пасивност, а именно липса на ангажиран отговор и становище по
основателността на исковата претенция в първото по делото с.з., реално не е оспорил
изложените в исковата молба твърдения. В случая не представлява пречка за постановяване
на неприсъствено решение, доколкото в заповедното производство ответникът не е открит,
заповедта му е връчена по реда на чл. 47 ГПК и са дадени указания за иск. В исковото
производство е открит, но не е депозирал отговор, не е ангажирал становище, не се явява в
първото по делото заседание и не отправя искане за разглеждане на делото в негово
2
отсъствие, въпреки редовното си призоваване.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 ГПК.
Ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, не се явява в проведеното по
делото съдебно заседание /за което е редовно призован/, не е направил и искане за
разглеждането му в негово отсъствие. На ответника са указани последиците от неспазването
на сроковете за размяна на книжа и неявяването му в съдебно заседание, съобразно
изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на
претенцията, ищецът е ангажирал писмени доказателства, които съответстват на
твърденията му и които не са оспорени от страна на ответника. Тези писмени доказателства
ведно с писмените доказателства от приобщеното ч.гр.д. № ****/**** г. по описа на
Районен съд – град В. се преценяват като достатъчни, с оглед доказване на относимите
правнорелевантни факти. Предвид горното, преценени в тяхната съвкупност,
доказателствата по делото обуславят извод за вероятната основателност на претенцията,
както по основание, така и по размер. По тези съображения, съдът установява наличието на
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 ГПК, поради което и
претенцията следва да се уважи по този ред, без да се излагат мотиви по съществото на
спора, на основание чл. 239, ал. 2 ГПК.
По отношение на разноските:
Ищецът е отправил искане за присъждане на сторените разноски като представя и
списък по чл. 80 ГПК. Присъждането на сторените в заповедното производство разноски
следва от постановките на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.12. На
основание чл. 78 ГПК и предвид гореизложените мотиви, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата от 505 лева, разноски в заповедното производство и сумата от
475 лева – разноски в исковото производство.
По изложените съображения и на осн. чл. 239, ал.2 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Й. Б.” ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: град С., ж.к. „М.” **, Б.П. С., сграда ** и Д. Я. М., ЕГН
**********, адрес: град В., ул. „К.“ № **, че Д. Я. М., ЕГН ********** дължи на Й. Б.”
ЕАД, ЕИК ******* сумата от 125,14 лв., представляваща дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси и ползвани услуги за периода от 05.09.2020 г. до 04.12.2020 г. по
допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от 28.09.2020 г. относно
мобилен номер ******, сключен между Й. Б.” ЕАД, ЕИК ******* и Д. Я. М. ведно със
законната лихва върху сумата, считано от подаване на заявлението в съда- 19.12.2022 г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 422 ГПК във връзка с чл.
298 ТЗ като за горепосочената сума има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
****/**** г. по описа на Районен съд, град В. по реда на чл. 410 ГПК
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Й. Б.” ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: град С., ж.к. „М.” **, Б.П. С., сграда 6 и Д. Я. М., ЕГН
**********, адрес: град В., ул. „К.“ № **, че Д. Я. М., ЕГН ********** дължи на Й. Б.”
ЕАД, ЕИК ******* сума в размер на 55,83 лв., представляваща дължими и незаплатени
месечни абонаментни такси и ползвани услуги за периода от 05.09.2020 г. до 04.12.2020 г.
по договор за мобилни услуги от 28.09.2020 г. относно мобилен номер *******, сключен
между Й. Б.” ЕАД, ЕИК ******* и Д. Я. М. ведно със законната лихва върху сумата, считано
от подаване на заявлението в съда- 19.12.2022 г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 298 ТЗ като за горепосочената
3
сума има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № ****/**** г. по описа на Районен
съд, град В. по реда на чл. 410 ГПК
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Й. Б.” ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: град С., ж.к. „М.” **, Б.П. С., сграда ** и Д. Я. М., ЕГН
**********, адрес: град В., ул. „К.“ № **, че Д. Я. М., ЕГН ********** дължи на Й. Б.”
ЕАД, ЕИК ******* сумата от 111,30 лева , представляваща дължима неустойка по
допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от 28.09.2020 г. относно
мобилен номер ******, сключен между Й. Б.” ЕАД, ЕИК ******* и Д. Я. М., на основание
чл. 422 ГПК във връзка с чл. 92 ЗЗД като за горепосочената сума има издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д. № ****/**** г. по описа на Районен съд, град В. по реда на чл.
410 ГПК
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Й. Б.” ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: град С., ж.к. „М.” **, Б.П. С., сграда ** и Д. Я. М., ЕГН
**********, адрес: град В., ул. „К.“ № **, че Д. Я. М., ЕГН ********** дължи на Й. Б.”
ЕАД, ЕИК ******* сумата от 42,48 лева, представляваща дължима неустойка по договор за
мобилни услуги от 28.09.2020 г. относно мобилен номер *******, сключен между Й. Б.”
ЕАД, ЕИК ******* и Д. Я. М., чл. 422 ГПК във връзка с чл. 92 ЗЗД като за
горепосочената сума има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № ****/**** г. по
описа на Районен съд, град В. по реда на чл. 410 ГПК
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Й. Б.” ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: град С., ж.к. „М.” **, Б.П. С., сграда ** и Д. Я. М., ЕГН
**********, адрес: град В., ул. „К.“ № **, че Д. Я. М., ЕГН ********** дължи на Й. Б.”
ЕАД, ЕИК ******* сумата от 91,76 лева, представляваща дължима неустойка,
представляваща разликата между цената на устройствата без абонаментен план и
преференциалната цена по сключения договор за лизинг от 28.09.2020 г. относно устройство
НUAWEI TELENOR 4GMIFI, сключен между Й. Б.” ЕАД, ЕИК ******* и Д. Я. М., на
основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 92 ЗЗД като за горепосочената сума има
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № ****/**** г. по описа на Районен съд, град
В. по реда на чл. 410 ГПК
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Й. Б.” ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: град С., ж.к. „М.” **, Б.П. С., сграда ** и Д. Я. М., ЕГН
**********, адрес: град В., ул. „К.“ № **, че Д. Я. М., ЕГН ********** дължи на Й. Б.”
ЕАД, ЕИК ******* сумата от 23 лева, представляваща дължими лизингови вноски по
договор за лизинг от 28.09.2020 г., сключен между Й. Б.” ЕАД, ЕИК ******* и Д. Я. М. за
периода от 05.09.2020 г. до 04.02.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
подаване на заявлението в съда- 19.12.2022 г. до окончателното изплащане на задължението,
на основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 345 ТЗ във връзка с чл. 232 ЗЗД като за
горепосочената сума има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № ****/**** г. по
описа на Районен съд, град В. по реда на чл. 410 ГПК
ОСЪЖДА Д. Я. М., ЕГН **********, адрес: град В., ул. „К.“ № ** да заплати на Й.
Б.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: град С., ж.к. „М.” **, Б.П. С.,
сграда ** сумата от 475 лева, представляваща сторени в производството разноски за
исковото производство и сумата от 505 лева, представляваща сторени в производството
разноски за заповедното производство
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
4