Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 689 / 17,05,2018 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, VІІІ
граждански състав, в закрито съдебно заседание на 17,05,2018 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
разгледа докладваното от съдия
СВИРКОВА въззивно гражданско дело № 883/2018 г. и прие следното:
Производство по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано по жалба вх. (на ЧСИ) № 11289/13,04,2018
г. от М.Д.Т. ***, ЕГН ********** – длъжник по изпълнително дело № 20138250400530
по описа на ЧСИ Горчев с рег. № 825, район на действие – ПОС, против Постановление
от 27,02,2018 г. по посоченото изпълнително дело, с което се отказва
прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК.
Твърди се, че обжалваното разпореждане е
незаконосъобразно, тъй като изпълнителното производство е прекратено по право с
изтичане на две години, в които взискателят не е поискал извършване на
изпълнителни действия. Въз основа на изложеното се иска отмяна на обжалвания
акт на съдебния изпълнител и прекратяване на изпълнителното производство.
Взискателят в изпълнителното производство – „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“
ЕАД – гр. София, ЕИК *********; не заявява становище по жалбата.
Съдебният изпълнител изразява становище за неоснователност на жалбата.
След преценка на събраните по делото доказателства
във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:
Жалбата е предявена в срок от легитимирана страна
срещу подлежащ на обжалване акт (чл. 435 ал. 2 т. 6 от ГПК), поради което е
допустима и следва да се разгледа по същество.
Видно от изпратеното копие от изпълнително дело №
20138250400530 по описа на ЧСИ Горчев с рег. № 825, район на действие – ПОС,
производството по същото е образувано по молба от „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“
ЕАД и приложен към нея изпълнителен лист, издаден на 15,05,2013 г. въз основа на Заповед № 4969/15,05,2013 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ, постановена по ч. гр.
д. № 7993/2013 г. на РС Пловдив.
С молбата за образуване на изпълнителното
производство на основание чл. 18 от ЗЧСИ взискателят е възложил на съдебния
изпълнител да извършва проучвания и справки и да определя начина на изпълнение.
С постановление от 04,09,2013 г. (. 19) съдебният
изпълнител е образувал изпълнителното дело, разпоредил е извършване на посочени
в акта справки, вписване на възбрани, както и е наложил запори върху трудовото
възнаграждение на длъжника, получавано от **** и върху вземанията по банкови
сметки в посочени в постановлението три банки.
Изпратени са запорни съобщения. От отговорите на
ПРОКРЕДИТ БАНК БЪЛГАРИЯ АД и на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД се установява, че длъжникът
не е клиент на същите, а от отговора на УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД се установва, че
„дължимите суми не могат да бъдат преведени поради липса на авоар“.
В отговор на запорното съобщение работодателят на
длъжника ****сочи (писмо на л. 61), че Т. „е в отпуск по майчинство и не
получава суми, от които можем да правим отдръжки“.
От извършените справки не е установено наличие на
друго имущество на длъжника.
С удостоверение от НАП, ТД Пловдив е установено
наличие на публично задължение на длъжника в размер на 10 лв.
На 22,10,2013 г. по делото е постъпило плащане от
страна на длъжника на сумата от 350 лв. Получената сума е предмет на
разпределение, извършено с разпореждане от 31,10,2013 г. (л. 83), като със същата
е изцяло погасено установеното публично задължение и останалата част е
разпределена като частично погашение на вземани за такси по изпълнението и с
остатъка от 313 в. е погасена част от дълга към първоначалния взискател.
След посочената дата не са извършвани и не са
искани от взискателя други изпълнителни действия.
Едва през м. февруари 2018 г. е изпратено
„напомнително писмо“ изх. № 2673/07,02,2018 г. до работодателя на длъжника за
полученото през 2013 г. запорно съобщение. В отговор на това на 21,02,2018 г.
работодателят като трето задължено лице по запора е извършил превод на сумата
от 215 лв. по изпълнителното дело.
С молба вх. № 04749/22,02,2018 г. длъжникът е
поиска прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433 ал. 1
т. 8 от ГПК. С обжалваното постановление съдебният изпълнител е отказал исканото
прекратяване. В изпратените с жалбата мотиви по обжалваното действие съдебният
изпълнител сочи, че наложеният през 2013 г. запор на вземанията на длъжника за
трудово възнаграждение не е прекъсвал действието си, въпреки че третото
задължено лице не е превеждало суми, тъй като в този период длъжникът е бил в
отпуск по майчинство, но трудовото правоотношение е продължавало да съществува;
поради това и не е налице двегодишен период на бездействие от страна на
взискателя, който да съставлява основание за прекратяване на производството на
основание чл. 433 т. 8 от ГПК.
Настоящата инстанция не споделя тези съображения. Съгласно
разпоредбата на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, изпълнителното производство се
прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия
в продължение на две години. Според разясненията в т. 10 от ТР № 2/26,06,2015
г. на ВКС по тълк. д. 2/2013 г. на ОСГТК, прекратяването на изпълнителното
производство на това основание настъпва по право, като нова погасителна давност
за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие. С посоченото тълкувателно решение изрично
се разяснява, че задължението на взискателя да поддържа със свои действия висящността
на изпълнителния процес се реализира чрез внасяне на съответните такси и разноски
за извършване на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него
изпълнителен способ, както и искане за повтаряне на неуспешните изпълнителни
действия и прилагане на нови изпълнителни способи.
В случая не може да се приеме, че взискателят регулярно
е извършвал такива действия. В отговор на полученото на 24,09,2013 г. запорно
съобщение работодателят не е заявил признание на вземането и не е извършил нито
един превод на парична сума. Вместо това той е посочил (писмо на л. 61), че към
този момент длъжникът е в отпуск по майчинство и няма вземания към работодателя
(„не получава суми, от които можем да правим отдръжки“). Не са извършвани
никакви преводи на суми от страна на работодателя до м. февруари 2018 г. (след
получаване на „напомнително писмо“). Следователно не би могло да се приеме, че с
първоначалното запорно съобщение от м. септември 2013 г. (получаването на първоначалното
запорно съобщение) до м. февруари 2018 г., давността за изпълняваното вземане е
била ежемесечно прекъсвана чрез извършване на периодични плащания от запорираното
вземане, което би освободило взискателя от задължението да проявява процесуална
активност и да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес.
Последното прекъсващо давността действие, преди
изпращане на„напомнителното писмо“ за запор до работодателя от 07,02,2018 г., е
извършеното на 22,10,2013 г. плащане от страна на длъжника на сумата от 350
лв., разпределена с разпореждане от 31,10,2013 г.
В периода от м. октомври 2013 г. до м. февруари
2018 г. (т. е. в продължение на повече от две години) по делото не са
постъпвали плащания, нито взискателят е предявявал искания за извършване на изпълнителните
действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, нито искания за
повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагане на нови изпълнителни
способи в продължение на повече от две години. Следователно е налице хипотезата
на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК и на това основание изпълнителното производство
следва да се счита прекратено към датата на предявяване на молбата на длъжника
от 22,02,2018 г.
При това положение обжалваният отказ да се прекрати
изпълнителното производство следва да се приеме за незаконосъобразен и да се
отмени.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Постановление
от 27,02,2018 г. по изпълнително дело № 20138250400530 по описа на ЧСИ Горчев с
рег. № 825, район на действие – ПОС, с което се отказва прекратяване на
изпълнителното производство на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: