Р Е
Ш Е Н
И Е №260028
гр. Кюстендил,05.10.2020 г.
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в открито
заседание на четвърти август
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА К.
КАЛИН
ВАСИЛЕВ
при
участие на секретаря Галина К., като разгледа докладваното от съдия Савова в.
гр. д. №516 по описа за 2019 г. на КнОС и, за да се произнесе взе предвид :
Л.Х.Л.,
ЕГН **********, с адрес: ***, обжалва с въззивна жалба решение №221 от
03.05.2017 г. на Районен съд – Дупница, постановено по гр.д.№1658 по описа за
2016 г. на същия съд.
С решение №131/ 07.10.2019 г., постановено по гр.д.№4137
/ 2018 г. на ВКС, след отмяна на въззивно решение по гр.дело № 303/2017г.на
ОС-Кюстетндил, делото е върнато на въззивния
съд за ново разглеждане от друг състав,
като са дадени указания във връзка с разглеждането му.
С
оспорвания първоинстанционен съдебен акт ДнРС е отхвърлил като неоснователен предявения от Л.Х.Л. с
ЕГН:**********, срещу С.С.С., с ЕГН:**********, Л.К.Ф., с ЕГН:**********, Д.К.Д.,
с ЕГН **********,*** иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за признаване на
установено по отношение на ответниците, че по време на образуване на ТКЗС през
1956г. наследодателят на ищеца - Л.С.Л.,
починал на 07.11.1971г., е бил собственик на имот, представляващ земеделска
земя-гора с площ от 4.150 декара, осма категория, находяща се в землището на
село Блажиево, община Бобошево, местността „Янкова кория”, при съседи към
момента на образуване на ТКЗС – Н.Х. К., А.В.К.и гора.
Решението
на районния съд се обжалва изцяло, като се сочат доводи за неговата
неправилност, породена от незаконосъобразността и необосноваността му.
Иска се отмяна на първоинстанционното решение
и уважаване на предявения иск.
Въззивникът
прави анализ на установените в производството пред районния съд факти и
заключава, че изводът на ДнРС за недоказаност на исковата претенция не се
подкрепя. Твърди, че в отговора по исковата молба С.С.С. прави признание на
иска, заявявайки, че същият е основателен, тъй като процесният имот е
собственост на наследници на Л.С.Л. и няма претенции относно имот №55044. Сочи,
че липса на претенции към имота е заявил и представляващият ответника Д.Д. – Х.Г..
Твърди също така, че ответницата Л.Ф. не доказва, че К.Б.е притежавал имот,
който попада в имота, собственост на наследници на Л.Л.. Приема, че от
събраните по делото гласни доказателства се установява, че наследодателят на
ищеца е владял имота повече от 20 години преди образуването на ТКЗС през 1956
г. Обобщава, че доколкото тези доказателства не са обсъдени от районния съд,
това е довело до погрешен извод за неоснователност на предявения иск.
В срока
по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от отв.Л.К.Ф.. Тази страна излага
съображения за неоснователност на въззивната жалба, като моли същата да бъде
оставена без уважение. Приема, че ангажираните от ищеца доказателства не са
установили по безспорен начин, че към спорния момент – обобществяването на
земеделската земя - 1956 г. наследодателят на ищеца е притежавал в патримониума
си правото на собственост върху процесния недвижим имот. Счита, че свидетелите
на ищеца не са установили релевантния факт наследодателят му да е осъществил фактическа власт върху процесния
имот и за изискуемия по закон и очертан в исковата молба период . Твърди, че
свидетелските показания също така не са установили имота към процесния момент
да е бил гора, нито пък са го индивидуализирани по площ и граници, както е
сторил ищецът в исковата молба.
С
уточнителна молба вх.№177/03.01.2020 г., във връзка с дадените от ВКС указания,
ищецът конкретизира площта и границите на процесния недвижим имот.
Предвид
указанията на ВКС и направените
уточнения досежно индивидуализацията на процесния имот, са били
връчени преписи на останалите страни от
уточнителната молба с указания по чл.131
от ГПК. Отговор е депозиран само от въззиваемата Л.К.Ф.. С отговора тази страна оспорва изложените в
исковата молба фактически твърдения, в това число твърденията,
че индивидуализираният съгласно уточнителната молба на ищеца от 03.01.2020г.
недвижим имот в частта от имот № 55034 към момента на
обобществяване е била гора, както и че тази част била собственост на Л.С.Л. на основание давностно владение , както
и че е внесена от него в ТКЗС.
Твърденията
на отв. Л.К.Ф. са, както следва:
Имот,
с посочената от ищеца индивидуализация като гора и съседи не е съществувал към
момента на обобществяване земите в землището на с. Блажиево.Имот 055034 по
картата на възстановената собственост с площ от 1,999 дка и съседи по КВС имоти
с № № 142001,055033 и 055008, възстановен на наследниците на К.Г.Б. / какъвто е
и Ф./с решение № БЛ211 от 04.06.1997г.на ПК-Бобошево, е реституиран по ЗСПЗЗ в
старите му реални/ възстановими граници. Границите към момента на
обобществяването са: И.и В. Б., път , А.К.. Този имот, част от който е
претендираната от ищеца площ към момента на обобществяването е бил лозе, а не
гора.
Поддържа
се от посочената страна, че реституираният в полза на наследниците на К.Г.Б.
земеделски имот и с посочените по-горе граници е бил собственост
на същия към момента на одържавяването му и наследодателят на отв.Ф. го е притежавал
по наследство от дядо й Г.П.Б., който е притежавал имотите си също по
наследство от началото на ХХ век. Г.Б. се е разпоредил със собствеността си като е разпределил земите си
между своите деца В., И.и К.в началото на
30-те години на ХХ век. К.Б.е осъществил владение като собственик върху описания по-горе земеделски недвижим
имот- лозе от около 2 декара, в землището на с. Блажиево,
местността"Янкова кория", със съседи И.и В. Б., път , А.К., за период от 1934г. и до 1956г., като към този момент го е придобил по давност. К.Б.в качеството
си на собственик на описания имот го
е внесъл в ТКЗС през 1956 година.
Според
ответницата Ф. претендираната от ищеца част от имот 055034 не е била гора нито към
момента на обобществяването й, нито към момента на влизане на
реституционния закон ЗСПЗЗ в сила. Към момента на одържавяване на имота
горите са били разположени
северно от него
и съответно от
възстановената на наследниците на
К.Б.земеделска земя; респективно към момента на одържавяване на земеделските
земи наследодателят на отв.Ф. не е имал
за непосредствен съсед, а дори и в близост земи и/или гори на наследодателя на
ищеца.
В тази връзка се иска
потвърждаване на решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен искът
с правно основание чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ , предявен от Л.Х.Л., в т.ч. за частта от
имот №55034 по КВС .
Съобразявайки
събраните по делото доказателства и дадените от касационната инстанция
указания, въззивният съд приема от фактическа страна следното:
Въззивникът Л.Х.Л. е един от наследниците по закон-внук на Л.С.Л.,
последният бивш жител на с.Блажиево, починал на 07.11.1971г., съответно Л.Л. е
низходящ от първа степен на сина на наследодателя Л.Л. – Х.Л.Л.,
последният-починал на 30.10.2006г., което се установява от удостоверение за
наследници №101, издадено от община Бобошево на 28.07.2016г., приложено по
гр.дело № 1658/2016г.на РС – Дупница /л.4 и сл/.
Ответниците са законни наследници, както следва: отв.С.С.С. е един
от наследниците по закон на С.С. К., починал на 31.08.1989г./ видно от удостоверение за наследници, издадено от
община Дупница на 21.11.2016г.-л.27 от първоинстанционното дело/; отв. Д.К.Д.
е наследница по закон на А.В.К., починал
на 04.03.1959г./ виж удостоверение за наследници, издадено от община Бобошево
на 17.11.2016г.-л.28-30 от посоченото дело на ДнРС/, съответно ответницата Л.К.Ф.
е един от наследниците по закон /дъщеря/ на К.Г.Б., бивш жител на с.Блажиево, починал
на 01.08.1986г., което се установява от удостоверение за наследници, издадено
от община Бобошево на 17.11.2016г./приложено на л.31 от гр.дело №1658/2016г.на
ДнРС/.
От наследниците на посочените наследодатели са подадени заявления
за реституиране на земеделски имоти, като под №15 със заявление
вх.№10107/11.10.1992г. наследниците на Л.С.Л. са заявили по реда на
чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ в ПК - Бобошево за възстановяване кория /дъбова/ от 4 дка в
местността „Янкова кория" в землището на с.Блажиево. Като документ,
доказващ собствеността, е приложена клетвена декларация, в която като съседи на
имота са описани: Н.Т.и В.Л.. ПК - Бобошево е отказала да признае право на
собственост с мотив, че горите не следва
да се възстановят по реда ЗСПЗЗ.
Въз основа на съдебно решение по гр. дело №664/1997г.на
РС-Дупница /л.7 от гр.дело
№1658/2016г.на ДнРС/ Поземлена комисия Бобошево със свое решение № БЛ71 от
14.04.1999г. е възстановила правото на собственост на имот, посочен в решението
по т.14 – гори от 4.000 декара , осма категория, находящ се в землището на
с.Блажиево, в местността „Янкова кория“, като възстановеното право на
собственост е в стари реални граници .Самото заявление /копие/
вх.№107/11.10.1992г. на н-ци на Л.С.Л. за възстановяване на земи в землището на
с.Блажиево е приложено на л.101 от делото на ДнРС , като е видно, че заявеният
по т.15 имот – кория от 4.000 дка и е приложена декларация на един от
наследниците – Л.Л.Л./л.108 от делото на ДнРС/
за притежаване по наследство от наследодателя Л.С.Л. на земеделски земи,
т.ч.и на описания имот .
Във връзка с цитирана молба вх.№11 от 22.11.2007г.по Наредба №49/ 2004г.
за поддържане на картата на възстановената собственост – за заснемане на имот в
землището на с.Блажиево, Общинска служба по земеделие – Бобошево е уведомила с
писмо изх. №ВС-28-546/19.12.2009г. ищеца Л.Л. , че след извършеното заснемане
/идентифициране/ от „Благоевградски териториален кадастър“,ЕООД,гр.Благоевград
е установено, че показаният имот е с площ от 4.150 дка в местността „Янкова
кория" и попада върху имот №055044 - собственост на наследниците на С.С. К.;
имот №055034 - собственост на наследниците на К.Г.Б.; имот №055033 - общинска
собственост (земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ); имот №0142001 - полски път; имот №059001
- собственост на наследниците на А.В.К.- л.11 от първоинстанционното дело.
По заявление с вх.№10153/23.12.1991г. на Л.Ф., като наследница на К.Г.Б., ПК – Бобошево с решение БЛ211/04.06.1997г.-
т.9 е възстановила заявен под №11 имот: лозе от 2 дка в местността „Янкова
кория" в землището на с. Блажиево, като в посоченото решение не са
описани съседите на имота. Като документ, доказващ собствеността, е посочена
клетвена декларация – срвн.л.41-42 от делото на ДнРС.
В първоинстанционното производство/л.113/ е приложено и решение по
заявление №10153/23.12.1991г.на наследници на К.Г.Б., в което по т.5 е посочен
като възстановен в стари реални граници имот – нива от 1,999дка, м.“Бегиро“, при граници /съседи/: имот
№142001 – полски път на Община Бобошево, имот №055033- нива на община Бобошево,
имот №055008 – нива на община Бобошево.
В реституционната преписка по заявлението на наследници на К.Г.Б. е приложена декларация на Л.К.Ф. като
наследник на К.Г.Б., в която се съдържат описание на 12 имота , два от които
с площ от по 2 дка, като единият /по т.4/ е посочен като нива от 2 дка в
м.“Гьоловете“ и съседи:Вл.Б., селска мера и път, а другия – лозя от 2 дка в
м.“Янкова кория“ и съседи:С.В., Вл.Б. и кория-л.119.
Видно от прието в първоинстанционното производство заключение
№3701 от 21.03.2017г.на в.л.Е.Л., по подадената от ищеца молба
вх.№11/22.11.2007г.,фирмата за поддържане на КВС е извършила заснемане на
16.05.2008г., при което е установено, че показаният имот с площ 4,150дка в
м.“Янкова кория“ попада върху имот №055044 – на наследници на С.С. К.; имот
№055033 – общинска собственост /земи по чл.19 ЗСПЗЗ/ ; имот №055034 - наследници на К.Г.Б. ; имот №0142001 – полски
път; имот №059001 – наследници на А.В.К. .
Освен цитираната реституционна преписка по заявлението на отв.Л.Ф.
като наследник на К.Г.Б., в това заключение се визира и заявление с
вх.№98/11.10.1991 г. на С.С.С., като наследник на С.С. К.,който е заявил по реда на чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ в ПК -
Бобошево за възстановяване земеделски земи. Наред с други имоти, под №1 е
заявено за възстановяване лозе от 1.0 дка в местността „Свръчарник" и под
№7 е заявено за възстановяване лозе от 0.75 дка в местността „Свръчаринк"
в землището на с.Блажиево, без да са описани съседите на имота. Като документ,
доказващ собствеността, е приложена клетвена декларация, в която като съседи на
имота са описани С.К. Г.и Г.С. К.. С решение №БЛ63/02.06.1997г. ПК - Бобошево е
възстановила в стари реални граници ПИ №055044 с площ от 1.75 дка.
В заключението на в.л.Л.
е отразено и заявление с
вх.№91/10.10.1991г.на наследниците на А.В.К., които са заявили за
възстановяване по реда на чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ в ПК - Бобошево земеделски земи,
сред които,под №8 е заявено за възстановяване лозе от 5,0 дка в местността
„Свръчаринк" в землището на с. Блажиево, без да са описани съседите на
имота. Като документ, доказващ собствеността, е приложена клетвена декларация,
без да са описани съседите на имота. С решение №БЛ59/08.03.1999 г. ПК -
Бобошево е възстановила в стари реални граници ПИ №059001 с площ от 5.0 дка.
В цитираното заключение е посочено и, че в резултат на
идентифицирането на границите на имота е установено, че местонахождението на
процесния имот съвпада с: 1.3 дка от ПИ №055044; 1.45 дка от ПИ №055033; 1,2
дка от ПИ №055034; 0.1 дка от ПИ №059001; 0,1 дка от ПИ №142001.
Съгласно задължителните указания, дадени с решение
№131 от 07.10.2019 г., постановено по гр.д.№4137 / 2018 г. на Първо отделение, Гражданска колегия на
Върховния касационен съд, съдът е указал процесният имот да бъде описан по
местоположение, площ и граници съобразно
действащата Карта на възстановената собственост на землището на с.Блажиево , след което така
индивидуализираният имот е отразен и на приложената скица към заключение № 4853
от 27.07.2020г.на в.л.Е.Л., чрез което се потвърждават посочените по-горе
констатации, че този имот съвпада с: 1.3 дка от ПИ №055044, реституиран на н-ци
на С.К.; 1.45 дка от ПИ №055033- земи по чл.19 ЗСПЗЗ; 1,2 дка от ПИ №055034,
реституиран на на-ци на К.Б.; 0.1 дка от ПИ №059001, реституиран на н-ци на А.К.
и 0,1 дка от ПИ №142001- полски път.
В заключението се сочи, че планът за земеразделяне и картата на
старите реални граници за землището на с.Блажиево са обявени в ДВ бр.117 от 09.10.1998г.- т.е.след решението от
27.05.1998г. по гр.дело №664/1997г.на РС-Дупница по чл.14,ал.3 ЗСПЗЗ / както се посочи, ПК-Бобошево е постановила решение
№ БЛ71 по заявлението на наследниците на
Л.Л. въз основа цитираното решение на
ДнРС/.
В цитираното заключение е отразено, че имот №055044 с площ от 1,75
дка , възстановен в стари реални граници с решение №БЛ63/02.06.1997 г. на
наследниците на С.С. К., е за два имота, заявени за възстановяване като лозя с
площ от 1 дка и 0,75 дка в местността „Свръчарник"; имот №055034 с площ от
1,999 дка е възстановен в стари реални граници с решение №БЛ211/04.06.1997 г.на
ПК Бобошево на наследниците на К.Г.Б., за имот, заявен за възстановяване като
лозе с площ от 2 дка в местността „Янкова кория" ; имот №059001 с площ от
5 дка е възстановен в стари реални
граници с решение №БЛ59/08.03.1999 г. на наследниците на А.В.К. по заявен за
възстановяване като лозе имот с площ от 5 дка в местността „Свръчарник". В
приетото във въззивното производство заключение е посочено още,че с
изработването на картата на възстановената собственост на землището на село
Блажиево процесният имот не е възстановен. В последствие, по реда на Наредба
№49/2004 г. за поддържане на КВС, жалбоподателят Л.Л. е подал молба
вх.№11/22.11.2007 г., с която е поискал възстановяване на процесния имот.
Фирмата по поддържане на КВС е извършила заснемане на поцесния имот на
16.05.2008 г., при което е установено, че показаният имот с площ от 4,150 дка в
местността „Янкова кория" попада върху указаните части на посочените
имоти, а за констатациите при заснемането на имота жалбоподателят/ ищецът/ е уведомен от ОСЗ -Кочериново, офис Бобошево,
с писмо изх. № ВС-28-546/19.12.2009 г.
По делото са събрани и гласни доказателства, като от показанията
на свид.М.Л. се установява, че наследодателите и на ищеца Л.Л., както и на отв.Л.Ф.,***,
но първият имот е бил гора/кория/ , а вторият – лозе и между корията и лозето е имало коларски път .Свидетелят сочи, че на влизане в корията, в същия имот, е имало по-голяма поляна с трева, където са
водели на паша добитък, за което свид.М.Л.
има спомени от дете ; гората там е премахната по-късно, като този имот е включен в блок на ТКЗС, което в селото е
образувано през 1956-1957г.и в него земята е внесъл Л.Л., който пък има този
имот от своя чичо – калугерът Х..Имотът се е намирал успоредно на пътя , който
път има разположение северозапад-югоизток , и
имотът на Л.Л. се е намирал от дясната страна на пътя , като се идва от
с.Блажиево.Пътят е минавал точно до корията, а надолу са били лозята на селото
и от другата им страна е имало пак път.
Свид.С.Б. сочи, че имотът, в който са били лозята на Л.Ф., се е
намирал от лявата страна на пътя от с.Блажиево за с.Висока могила .Стръмен път
е минавал и от ляво на имота и се изкачвал до един кръстопът . Това лозе е
наследствено от Г.Б.-дядо на отв.Ф., а имотът е внесен в ТКЗС от К.Б.- баща на
отв.Ф. и син на Г.Б., като бащата на ответницата е работил лозето повече от 20 години преди да
го внесе в ТКЗС.
Свид.А. Д.сочи наличие на кръстопът , където са се намирали лозята
, като един от пътищата е водел до с.Висока могила. Гората е била над този
имот, към с.Висока могила, а при самото лозе е
било като „пасбище и храсти“. Посочва и, че лозето е внесено в ТКЗС от
бащата на отв.Ф..
Предвид изложеното, съобразявайки се с посочената фактическа
обстановка и разясненията в цитираното решение по гр.дело № 4137/2018г.на ВКС,
Кюстендилският окръжен съд в настоящия състав намира следното от правна страна:
Основанието на положителния установителен иск е твърдяният от
ищеца конкретен юридически факт, от който според него е възникнало правото му
на собственост, а искането е да се признае по отношение на ответника
съществуването на това право на собственост на ищеца, съответно – на негов
наследодател – конкретно в случая – към минал момент , предвид правното
основание на иска - чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ .Този иск е иск за принадлежността на
правото на собственост към момента на обобществяване на земеделските земи с
оглед възможността да се придобият права въз основа на земеделска реституция.
Допустимостта на установителните искове за собственост като
самостоятелна форма на защита е обусловена от наличието на правен интерес. Този
правен интерес се преценява конкретно с оглед естеството и съдържанието на
възникналия между страните правен спор. Такъв интерес ще е налице винаги,
когато ищецът твърди, че е собственик на вещта, а ответникът оспорва или
смущава правото му на собственост с фактически или правни действия. В случая,
не се установява както идентичност между заявените за възстановяване от
наследниците на С.К. и на А.К. имоти- такива са посочени в друга местност,
така и техни претенции, по отношение на имоти №№ 055044 и №059001, поради което
в указаните части исковите претенции при липса на правен интерес се явяват
недопустими.С оглед правнорелевантния момент за установяване правото на
собственост – минал, към образуване на ТКЗС, и при липса на спор от страна на
ответниците С.С. и Д.Д., които не са поддържали, че те, респективно техни
наследодатели към така посочения момент са били собственици на имоти , части от
които са включени в процесния, производство спрямо същите е недопустимо поради
липса на правен интерес.
Допустим е искът по отношение имот №055034, реституиран в полза
наследниците на К.Б..Този имот / №055034 с площ от 1,999 дка/ ПК - Бобошево е възстановила в стари реални
граници с решение №БЛ211/04.06.1997 г. на наследниците на К.Г.Б., като се
констатира, че земеделската реституция е
за имот, заявен за възстановяване като лозе с площ от 2 дка в местността
„Янкова кория". В отговора си по исковата молба по гр.д. №1658/2016 г. на
ДнРС (лист 39 от делото), както и в отговора си по въззивната жалба ответницата Л.Ф. /като наследник на К.Б./,поддържа,
че лозето от 2 дка, което са заявили за възстановяване пред ПК – Бобошево,
съответства на възстановения им имот с №055034.
Същевременно, при установяване на факта относно притежаване на
имоти в тази местност от наследодателите
на тези страни – ищеца и ответницата Л.Ф. и при дадени клетвени декларации ,
съответно при заявяването им по реда на чл.11,ал.1 от ЗСПЗЗ пред ПК – Бобошево,
както и с оглед данните в съдебното решение по гр.дело № 664/1994г.на РС –
Дупница, признаващо право на собственост на Л.Л., респ.наследниците на същия,
върху имот – гора от 4 дка в м.“Янкова
кория“, землището на с.Блажиево, то следва да се акцентира върху
идентификацията на имота по местоположение.На база свидетелските показания,
данните по приложените скици и констатациите в
заключенията на в.л.Е.Л. при
използване на запазен картен материал/срвн.приложение №1 към заключение № 3701
21.03.2017г. / и настоящата идентификация по заключение № 4853/27.07.2020г.,
следва да се приеме, че процесният имот е имал разположение от дясно над пътя в
посока откъм с.Блажиево, при което частта от имот №55034, записан на
наследниците на К.Г.Б. / сред които – отв.Л.Ф./ , която част е с площ 1,2 дка, е попадала в
него към момента на обобществянатето му /внасянето в ТКЗС/.Ето защо, искът в
тази си част е основателен и ще бъде уважен.
Според приетото в Тълкувателно решение № 1 от 07.10.1997 г. по гр.
д. № 1 от 1997 г. на ОСГК на ВКС, тъй като искът с правна квалификация чл. 14, ал. 4
ЗСПЗЗ е установителен иск за собственост към минал момент, условие
за допустимостта на този иск /както при всеки установителен иск/ е наличието на
правен интерес. Такъв е налице при висящо административно производство по чл. 14, ал. 1
- 3 от ЗСПЗЗ
или възможност такова да бъде образувано, както и при окончателно решение на
общинската поземлена комисия за възстановяване на собствеността върху
земеделските земи в реални граници или за обезщетяване на собствениците
съгласно чл. 10б от
ЗСПЗЗ. Ето защо, следва да се
вземат предвид данните по делото с оглед
обстоятелството, че постановеното от
ДнРС решение по гр.дело №664/1997г.предхожда влизане в сила на картата за
съществуващи и възстановими реални граници.При това положение и при липсата на
изразено становище от страна на ответната община, то по отношение на имота ,
записан на същата на осн.чл.19 ЗСПЗЗ- имот №55033, предвид наличната
идентификация, следва да бъде признато за установено, че е собствен на
наследодателя на ищеца към момента на образуване на ТКЗС. Съгласно чл.19 ЗСПЗЗ,
земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците
след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи
и възстановими стари реални граници земите стават общинска собственост, които
условия в случая не са налице, тъй като решението на ДнРС предхожда влизане в
сила на картата за процесното землище.
Неоснователен е искът по отношение на частта на имота, включена в
общински имот №142001, доколкото същият представлява път, за които ищецът не е
поддържал, че е променил местоположението си, съответно- че в имота,
собственост на наследодателя му, се е намирал и част от път, като и
свидетелските показания не сочат на давностно владение в полза на
наследодателите на ищеца по отношение на пътя /под №14001/.
По изложените съображения, Кюстендилският окръжен съд
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение
№221 от 03.05.2017 г. по гр.дело № 1658/ 2016г.на Районен съд – Дупница, КАТО
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ПРЕКРАТЯВА
производството по предявения иск по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ от Л.Х.Л., с ЕГН:**********, с адрес: ***, срещу
С.С.С., с ЕГН:**********,***, и Д.К.Д.,
с ЕГН:**********,***, за признаване за установено по отношение на ответниците С.
и Д., че по време на образуване на ТКЗС през 1956г. наследодателят на ищеца - Л.С.Л.,
починал на 07.11.1971г., е бил собственик на имот, представляващ земеделска
земя-гора с площ от 4.150 декара, осма категория, находяща се в землището на
село Блажиево, община Бобошево, местността „Янкова кория”, в който имот попадат,
съответно , част с площ 1,3 дка от имот №055044 и част с площ 0,1дка от имот № 059001
, същите- по КВС на с.Блажиево, обн.в ДВ бр.117/1998г.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.14,ал.4
ЗСПЗЗ от
Л.Х.Л., с ЕГН:**********,/с посочен адрес/***, за признаване за
установено по отношение на ответника, че по време на образуване на ТКЗС през
1956г. наследодателят на ищеца - Л.С.Л., починал на 07.11.1971г., е бил
собственик на имот, представляващ земеделска земя-гора с площ от 4.150 декара,
осма категория, находища се и землището на село Блажиево, община Бобошево,
местността „Янкова кория”, в който попада и
част с площ 0,1 дка от имот № 142001 , същия по КВС на с.Блажиево
,обн.в ДВ бр.117/1998г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ от Л.Х.Л., с ЕГН:**********,/ с посочен адрес/***,
че по време на образуване на ТКЗС през 1956г. наследодателят на ищеца - Л.С.Л.,
починал на 07.11.1971г., е бил собственик на имот, представляващ земеделска
земя-гора с площ от 4.150 декара, осма категория, находяща се в землището на
село Блажиево, община Бобошево, местността „Янкова кория”, в който имот попада
част с площ 1,45 дка от имот №055033 , същия- по КВС на с.Блажиево ,обн.в ДВ
бр.117/1998г., която част е отразена на скицата към заключение №
4853/27.07.2020г.на в.л.Е.В.Л..
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ от Л.Х.Л., с ЕГН:**********, срещу Л.К.Ф., с ЕГН:**********,***, че по време на
образуване на ТКЗС през 1956г. наследодателят на ищеца - Л.С.Л., починал на
07.11.1971г., е бил собственик на имот, представляващ земеделска земя-гора с
площ от 4.150 декара, осма категория, находяща се в землището на село Блажиево,
община Бобошево, местността „Янкова кория”, в който имот попада част с
площ 1,2 дка от имот №055034 , същия- по
КВС на с.Блажиево , обн.в ДВ бр.117/1998г. , която част е отразена на скицата
към заключение № 4853/27.07.2020г.на в.л.Е.В.Л..
Скицата към заключение № 4853/27.07.2020г.на
в.л.Е.В.Л. по гр.дело №516/2019г.на КнОС,
приподписана от съда, представлява неразделна част от настоящото решение.
Настоящото
решение на ОС – Кюстендил може да се обжалва с касационна жалба в 1-месечен
срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд.
Председател:
Членове:1.
2.