Определение по дело №2020/2017 на Районен съд - Плевен

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№

гр.Плевен, 28.12.2017г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Плевенски районен съд, в закрито съдебно заседание на 28.12.2017год., в състав:

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА,

като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1199 по описа на съда за 2013г., за да се произнесе взема предвид:

          Ищците В.В.Н. и П.В. *** са предявили иск срещу ПИБАД, М.К.И. и В.Н.И., за признаване за установено по отношение на ответниците на осн. чл. 440 от ГПК, че М.К.И. и В.Н.И. не са собственици на недвижим имот – апартамент в гр. Плевен, с идентификатор ***, срещу който е насочено принудително изпълнение по изп.д. 669/2014г. на ЧСИ ***. Ищците твърдят, че са собственици на имота съгласно дарение, обективирано в НА № 172, т. ХІІ, д. 1574/2008г. на нот. А. П.. Твърдят, че през м. февруари 2017г. разбрали, че срещу имота е насочено принудително импълнение по изп.д. 669/2014г. на ЧСИ ***, по което длъжник е М.К.И., но т.к. имотът е придобит през време на брака между М.К.И. и В.Н.И., предявяват иска срещу двамата. Считат, че имат правен интерес от предявяване на иска по чл. 440 от ГПК, т.к. са засегнати собственическите им права върху имота. Считат, че са налице предпоставките за предявяването на иска – започнало и неприключило изп.производство, насочено изпълнение върху имота, предмет на иска. Считат, че се явяват трети лица на изпълнителното производство, сочат, че имотът се намира във владение на ответника ПИБАД. Сочат също, че т.к. М.К.И. и В.Н.И. са запазили пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху имота, то той не е във владение на ищците. Въпреки оставянето без движение на исковата молба с Определение № 639/19.05.2017г. по гр.д. 364/2017г. на ПлОС, и указанията към ищците да обосноват правен интерес от предявяването на иска, съобразно т. 1 от ТРОСГТК 8/2012г., ищците не са посочили друг интерес, който да обосновава предявяване именно на посочения иск по чл. 440 от ГПК.

          Ответникът ПИБАД представя писмен отговор, в който сочи, че искът е недопустим, че правото на собственост на ищците върху имота не се оспорва, но те са придобили тази собственост след като имотът е бил ипотекиран през 2006 и 2007г. Счита, че ищците имат качеството на ипотекарен длъжник, а не на трето лице по смисъла на чл. 440 от ГПК.

           Отговори от ответниците М.К.И. и В.Н.И., по делото не са постъпили, срокът за отговор за тях не е изтекъл към настоящия момент, но доколкото съдът констатира, че се касае за недопустим иск, намира, че следва да прекрати производството и преди изтичане на срока за отговор от тези ответници, т.к. произнасяне за недопустимост на иска е допустимо във всяко положение на производството.

          Заявените в исковата молба фактически твърдения и петитум обуславят квалификация на предявения отрицателен установителен иск по чл. 440 ГПК. Съгласно  чл. 440 ал. 1 от ГПК, всяко трето лице, чието право е засегнато от изпълнението, може да предяви иск, за да установи, че имуществото, върху което е насочено изпълнението за парично вземане, не принадлежи на длъжника, т.е. в закона е предвиден способ за защита на правата на третите лица, засегнати от принудителното изпълнение, под формата на отрицателен установителен иск. За предявяването му е необходимо съществуването на правен интерес, който произтича от изричната разпоредба в закона, както е посочено и в мотивите на ТР № 3/10.07.2017 г. по т. д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, а именно: искът е допустим и е налице правен интерес за предявяването му, когато по започнало принудително изпълнение за парично задължение на длъжника са предприети изпълнителни действия върху дадена вещ, които засягат права на третото лице и то отрича правата на длъжника върху вещта, предмет на изпълнението. Правата на третото лице върху вещта, предмет на изпълнението, не са предмет на иска по  чл. 440, ал. 1 ГПК, а само обуславят правния интерес за предявяването му. В случая за ищците не е налице правен интерес от предявяването на иска по  чл. 440, ал. 1 ГПК, тъй като такъв е изключен от твърдяните от тях обстоятелства за придобиване на собствеността върху имота след ипотекирането му. Въпреки че в исковата си молба ищците сочат изпълнителни листи от 2014г., на базата на които е образувано изпълнителното производство, то видно от представените нотариални актове за учредяване на договорни ипотеки – НА № 175/, т. VІ, д. 597/2006г. и НА № 184, т. ХІІІ, д. 1654/2007г., имотът е бил ипотекиран преди неговото прехвърляне на ищците. Тези обстоятелства изключват наличие на отричане правата на длъжниците, напротив - релевираните от тях вещни права, които са извън предмета на спора, са обосновани с притежаваните такива от длъжниците, те произтичат от тях. Затова и същите не могат да обосноват правен интерес от предявяването на иска, тъй като засягането им от предприетите изпълнителни действия е в резултат на правните последици на вписаните ипотеки и непротивопоставимостта на невписаната преди ипотеките сделка- дарение през 2008г. Въз основа на това действие на вписаните ипотеки /по отношение на които не направено никакво възражение или дори твърдение в исковата молба/, в хода на изпълнителния процес взискателят може да продължи изпълнението върху ипотекираните имоти, дори и владението им да е било предадено на третото лице /в т.см. и Решение № 65 от 1.08.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4046/2016 г., II г. о., ГК/.

          Липсва правен интерес от воденето на делото и по по-общия смисъл на т.1 от ТРОСГТК 8/2012г., съгласно което правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на

фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В случая правото на ищците не се оспорва, т.к. се касае за друг вид претенция в изпълнителното производство, която изключва оспорване на собственическите им права, фактическото състояние е ирелевантно за този вид претенция, а при отричането на правата на ответниците М.К.И. и В.Н.И., реално биха били отречени и правата на ищците, а не доказана възможността да се придобият права за тях.

          Поради изложеното, съдът намира, че предявеният отрицателен установителен иск, се явява недопустим в конкретния случай, т.к. при изложената фактическа обстановка и установеното от доказателствата, приложени от ответника и съдържащи се в изп.д. 669/2014г. на ЧСИ ***, не се установява правен интерес за ищците от неговото предявяване.

          Воден от горното, съдът,

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

          ПРЕКРАТЯВА, на осн. чл. 130 от ГПК, производството по гр.д. № 2020 по описа на ПлРС за 2017г., по искове по чл. 440 ал. 1 от ГПК, с ищци В.В.Н., ЕГН ********** и П.В.Н., ЕГН **********,*** и ответници ПИБАД, ЕИК *********, М.К.И., ЕГН ********** и В.Н.И., ЕГН **********, за признаване за установено по отношение на ответниците, че М.К.И. и В.Н.И. не са собственици на недвижим имот – апартамент в гр. Плевен, с идентификатор ***, срещу който е насочено принудително изпълнение по изп.д. 669/2014г. на ЧСИ ***, поради липса на правен интерес от воденето на делото.

          Определението подлежи на обжалване пред ПлОС с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: