ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№260116/03.11.2020г.
гр.Варна
Варненският апелативен
съд, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Р. Станчева
въззивно ч. гр. дело № 408/2020г.,
за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано
е по частна жалба на М.Х.Б. и Г.Н.Б., чрез процесуалния им представител адв. П.
*** против протоколно определение от 18.06.2020г. на ОС - Варна, постановено по
гр.д. № 2294/2018г., с което производството по делото е спряно, на основание
чл.229 ал.1 т.4 ГПК, до приключване на производството по НОХД № 1203/2019г. по
описа на ОС - Варна.
В
жалбата се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното определение. Твърди се, че въпросът относно преюдициалността на
воденото срещу ответника наказателно производство вече е бил разрешен с
определение на ВКС, постановено по ч.гр.д. № 793/2019г., ІV г.о., с което
предходно постановено по делото определение за спиране е било отменено. Излагат
се доводи, че обстоятелствата, при които е постановено настоящото определение
за спиране и отмененото са идентични, поради което и мотивите на касационната
инстанция са изцяло относими, а изводите на първоинстанционния съд противоречат
на разпоредбата на чл.223 ал.2 ГПК. Иска се от настоящата инстанция да отмени
обжалвания съдебен акт и върне делото за продължаване на съдопроизводствените
действия.
В
срока по чл.276 ГПК е постъпил отговор от ответника И.Ж.В., в който се изразява
становище за неоснователност на жалбата.
Частната жалба е депозирана в срок, от
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което
е процесуално допустима. По същество, настоящият състав намира същата за
основателна по следните съображения:
Първоинстанционното
производство е образувано по предявен от жалбоподателите против И.Ж.В. иск с
правно основание чл.54 ЗЗД.
Не
е спорно, а това е видно и от материалите по делото, че с влязло в сила
решение, постановено по гр.д. № 993/2015г. на ОС – Варна ищците са били осъдени
да заплатят на Д.М. и А.М.суми за обезщетение за претърпени от последните
неимуществени вреди в резултат на смъртта на сина им М.М., настъпила в резултат
на неправилно и некачествено изпълнение на работа по монтаж на ел. бойлер,
възложена от настоящите ищци на И.Ж.В., ведно с лихва за забава, на основание
чл.49 ЗЗД. Ответникът В. е бил привлечен като трето лице-помагач на страната на
ответниците в производството по гр.д. № 993/2015г. М.Б. и Галина Бойкина.
Не
е спорно и обстоятелството, че към настоящия момент е налице висящо наказателно
производство по НОХД № 1203/2019г. на ОС – Варна, водено срещу И.В. за
извършено от него престъпление по чл.123 ал.2 НК, за това че при извършване на
електротехническа дейност, източник на повишена опасност, а именно свързване на
битов ел.бойлер е нарушил конкретни разпоредби на Закона за техническите
изисквания към продуктите, Правилника за безопасност и здраве при работа по
електрообзавеждането с напрежение до 1000 W,
Наредба № 3/09.06.2004г. за устройството на електрическите уредби и
електропроводните линии, Наредба № 1з-2377/15.09.2011г. за правилата и нормите
на пожарна безопасност при експлоатация на обектите, Наредбата за съществените
изисквания и оценяване съответствието на съоръжения под налягане и от
Техническо описание и инструктаж за монтаж и експлоатация на бойлери, в
резултат на което е причинил смъртта на М.М.. По цитираното НОХД е постановена
оправдателна присъда поради това, че не е установено деянието да е извършено от
подсъдимия /чл.304 пр.второ НПК/. Същата, поради обжалването й не е влязла в
сила.
Отчитайки
предмета на предявения иск /такъв по чл.54 ЗЗД/, характера на отговорността на
възложителя, чийто фактически състав включва установено противоправно поведение
от страна на изпълнителя и обстоятелството, че на основание чл.223 ал.2 ГПК
страните по настоящия спор са обвързани от задължителната сила на мотивите на
решението, постановено по иска по чл.49 ЗЗД, съдът намира, че висящността на
наказателното производство не се явява процесуална пречка по см. на чл.229 т.4 ГПК. Съгласно задължителните разяснения, дадени в т.14 на ППВС № 7/1959г.
виновният за причиняване на вредата не може да прави възражение относно вината
си и противоправността на деянието, ако въпросът за неговата отговорност е
разрешен с влязла в сила присъда или решение по гражданско дело, в което той е
участвал. В случая тази отговорност е разрешена именно с влязлото в сила
решение по гр.д. № 993/2015г. на ОС – Варна, по което дело ответникът В. е
участвал в качеството му на трето лице-помагач.
Безспорно
е, че на основание чл.300 ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за
гражданския съд относно дееца, противоправността на деянието и вината. Но
постановяването на евентуална оправдателна присъда, без значение причината
поради която подсъдимият е оправдан, само по себе си няма да е основание за
отричане задължителната сила на решението по чл.49 ЗЗД спрямо настоящия
ответник, която следва да бъде зачетена от съда, разглеждащ иска по чл.54 ЗЗД
именно поради забраната този ответник да прави правоизключващи вината и
противоправността на деянието му възражения. Процесуалният способ на защита ще
е по реда на отмяната по чл.303 ГПК. С оглед на това висящото наказателно
производство не се явява преюдициално за настоящия спор.
В
този смисъл са и мотивите на касационната инстанция, посочени в отменителното
му определение по ч.гр.д. № 793/2019г., ІV г.о., постановено по повод предходно
определение на първоинстанционния съд за спиране на делото на същото основание,
които се споделят от настоящия състав и не се опровергават от нова по-различна
фактическа обстановка по делото.
Ето
защо, обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Водим
от гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ
протоколно определение от 18.06.2020г. на ОС - Варна, постановено по гр.д. №
2294/2018г., с което производството по делото е спряно, на основание чл.229
ал.1 т.4 ГПК, до приключване на производството по НОХД № 1203/2019г. по описа
на ОС – Варна И ВРЪЩА делото на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.