Р Е Ш Е Н И Е
№ 42
гр. Велико Търново, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Велико Търново – осми
състав, в
съдебно заседание на втори февруари през
две хиляди двадесет и трета година в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ДИАНА КОСТОВА
при участието на
секретаря П.И., , изслуша докладваното от съдия Костова адм. дело № 443 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по реда на чл. 156 - 161 от Данъчно - осигурителен процесуален
кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на СПРИНК“ЕООД, в
несъстоятелност, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление с. Беляковец, общ.Велико Търново, действащ чрез
упълномощения адвокат К. против
Ревизионен акт № Р-04000419004055-091-001/23.03.2020 година, издаден от
орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден, в оспорената част,
по административен ред с Решение №
102/15.06.2020 година на Директор Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна
практика” град Велико Търново при ЦУ на НАП, с който за данъчен период 01.01.2013г.-31.12.2013г.
са установени допълнителни задължения за корпоративен данък в размер на 10
270,25лв. и са начислени лихви в размер на 4 516,13лв.
В жалбата се
правят следните оплаквания за незаконосъобразност на РА: на първо място намира,
че същият е нищожен доколкото е издаден след повторна ревизия, което е в
противоречие с относимите процесуално- правни норми. За същия ревизиран период
е била извършена предходна ревизия, в чийто предмет е било установяване на
задължения по ЗКПО и издаден РА, който с Решение на съда е приет за нищожен .
Или с други думи ревизията, завършила с оспорвания в настоящото производство РА
за определяне на допълнителни задължения по ЗКПО за 2013г. е повторна.
Единствената възможност за органа по приходите да извърши повторна ревизия е,
когато върне преписката за нова такава в хипотезата на чл. 155, ал. 4 от ДОПК,
която в случая е неприложима. Неприложима е и разпоредбата на чл. 160, ал. 3 от ДОПК , тъй като съществува ограничението на ал. 4. На следващо място, ЗВР , с
която е образувано ревизионното производство не е редовно връчена на жалбоподателя, което обуславя също
незаконосъобразност на издадения РА. Нарушен е и материалния закон, доколкото
се определят допълнителни задължения за неотчетени приходи от лихви по няколко
договора за временна финансова помощ сключени с КРАСИ ЕООД. Основавайки се на
тези констатации, органът по приходите преобразува финансовия резултат на
дружеството за 2013г. определяйки облагаема данъчна основа, различна от декларираната
от жалбоподателя. В РД и РА липсват конкретни мотиви по какъв начин е определен
размерът на лихвите, които се сочат за недекларирани. Буквалното посочване на
няколко нормативни текста, не освобождава органа по приходите от задължението
да изложат конкретни мотиви, от които да става ясно как са стигнали до своите
фактически и правни изводи. В РА не е изследвано съдържанието на всеки един
отделен договор, не е изяснено в какво се изразява отклонението от данъчно
облагане, както и какъв механизъм е следван при определянето размера на
прихода. Позовава се единствено на назначена експертиза при предишното
ревизионно производство, което доказателствено средство обаче не е анализирано
от самия орган. Липсват и нормативни изисквания, които да задължава частноправните
субекти непременно да уговарят възнаградителна лихва, винаги, когато сключват
договор за заем. Неправилно е извършено ревизионното производство на основание
чл. 122 и сл. От ДОПК, като органът се позовава само на обстоятелството за
наличие на укрити приходи или доходи, установено в хода на предходното
ревизионно производство. За да се приложи това особено производство по облагане
по аналог, следва да са налице поне едно от изчерпателно посочените
обстоятелства в чл.122, ал.1 от ДОПК, но същото следва да се установи в
настоящото производство- това, в което облагаемата данъчна основа предстои да
бъде определена по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК . От съда се иска след като
установи горните факти да постанови Решение, с което да отмени като незаконосъобразен
РА, алтернативно като нищожен.
В о.з. се
представлява от *** К., който поддържа така подадената жалба с направените в
нея оплаквания. Претендира заплащането на разноски в производството.
Ответник
жалба. Директор „ОДОП“ гр. В. Търново, редовно призован се представлява от юк Р.,
която намира подадената жалба за неоснователна по съображенията подробно
изложени в потвърдителното решение на ДОДОП. Намира, че по делото няма спор, че
от жалбоподателя са предоставени заеми за финансова помощ на ЮЛ и ФЛ, които към
ревизирания период 2013г. не са били върнати или са върнати частично. Не е
спорен и другият факт, че в неговото счетоводство не са начислявани лихви във
връзка се тези заеми Съгласно разпоредбите на ЗКПО безвъзмездно предоставяне на
кредити без или с лихвен процент, отличаващ се от пазарната лихва към момента
на сключването на сделката е безспорно отклонение от данъчно облагане. Във
връзка с това още в хода на ревизионното
производство е приобщена като доказателство назначената счетоводна експертиза,
която е установила размера на пазарната лихва и въз основа на нея са определени
стойности, с които е увеличен финансовият резултат на дружеството за 2013г. и
съответно са определени допълнителни задължения по ЗКПО. В хода на настоящото
производство намира, че не са събрани доказателства, които да опровергаят
констатациите на органите по приходите, напротив , видно от изслушаната СИЕ,
която определя пазарната лихва към 2013г. същите се доближат, а в някои случаи
са и по- високи от определените в хода на ревизионното производство. Претендира
заплащането на юрисконсултско възнаграждение, за което представя списък на
разноските по чл. 80 от ГПК във вр. с §2 от ПЗР на ДОПК.
Съдът, като взе предвид констатациите в
обжалвания ревизионен акт, становищата
на страните и представените по делото доказателства, приема за установено
следното:
Настоящото производство е повторно след
отмяна на Решение № 187/ 18.6.2021г. по адм. д. 422/20г. по описа на
Административен съд В. Търново с Решение № 5980/16.6.2022г. по адм.д. 9718/21г. по описа на ВАС. Предвид
изложените доводи на ВАС в отменително решение, съдът е допуснал служебно СИЕ,
която да установи размера на пазарната лихва съгласно § 1, т.32 от ДР на ЗКПО
за съответните години както и размера на съответното увеличение на ФР за
процесните периоди и размера на съответните задължения по ЗКПО по чл.16, ал.1
във вр. с ал.2,т.3 от ЗКПО като ***отговори на следните въпроси:1. Какъв е
размерът на пазарната лихва към датата на сключване на договорите за заем за
всеки един от тях, в съответният период? 2.Съобразно изчислената пазарната
лихва към всеки един от договорите за заем да отговори на въпроса: 3.Какви
приходи от лихви е следвало да отчита жалбоподателя за всеки един от данъчните
периоди, предмет на ревизията?4.Съобразно отговора на предходната точна и след
като съобрази отчитаните от жалбоподателя приходи от лихви за всеки един от
процесните договори, ***да отговори на въпроса:5.Какъв е размерът на
неотчетения приход от лихви за всяка една от годините 2009, 2010 година? 6. Или
след като се съобрази с критериите за определяне на пазарната лихва по смисъла
на §1,т.32 от ДР на ЗКПО да определи пазарен лихвен процент за дължимата по
пазарна лихва, съобразно минимума на определения диапазон в СИЕ, като следва да
посочи и съответно използване методите от Наредба №Н-9/14.8.2006г. по реда и
начините за прилагане на методите за определяне на пазарни цени , като се даде
заключение дали е налице отклонение от пазарната лихва по отпуснатите кредити
от ревизираното дружество, в какви размери и от там с каква сума следва да се
преобразува финансовия резултат 7.Въз основа на
т.3и 4 да определи финансовият
резултат на дружеството за данъчно облагане на процесните периоди, като вземе
предвид и другите увеличения на финансовия резултат, определени с процесния РА
и определи дължимия корпоративен данък, респективно данък за внасяне за всяка
една от годините, както и дължимите лихви от датата на забавата до датата на
издаване на РА?
По делото е установено, че на „СПРИНК" ЕООД са издадени РА №
Р-04000414002829-091- 001/ 05.04.2016г. и РАПРА №
Р-04000416076795-003-001/28.04.2016г. с които са определени задължения по
ЗДДС вкл.за данъчен период м. 11. 2014
г. и по ЗКПО вкл. за 2013 г., които са .обжалвани по административен ред и са потвърдени в обжалваната част с Решение
№ 202/04.07.2016 г. на директора на Дирекция ОДОП Велико Търново. След съдебен
контрол, с Решение № 8036/ 29.05.2019 г., постановено по адм. дело № 1493/2019
г„ ВАС е оставил в сила Решение № 574/04.01.2019 г. по адм. дело № 791/2018 г.
на Административен съд Велико Търново, с което цитираните РА са обявени за
нищожни.
Оспорваният
в настоящото производство РА № Р-04000419004055-091 -001/23.03,2020г. е издаден
на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, въз основа на Ревизионен доклад (РД) №
Р-04000419004055-092-001/10.02.2020 г., изготвен в резултат на извършена
ревизия на жалбоподателя за установяване задълженията на дружеството за
корпоративен данък по ЗКПО за данъчен период от 1.01.2013г. до 31.12.2013 г. и
по ЗДДС за данъчни периоди от 01.11.2014 г. до 30.11.2014г. Ревизията е
възложена, съгласно чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, със Заповед за възлагане на
ревизия ЗВР № Р-04000419004055-020-001 /28.06.2019 г„ връчена на 08.10.2019 г.
по реда на чл. 30, ал. 4 от ДОПК, за което връчване е съставен Протокол №
1543861/08.10.2019г., изменена със Заповед за изменение на ЗВР /ЗИЗВР/ №
Р-04000419004055-020- 002/06.12.2019 г„ ЗИЗВР №
Р-04000419004055-020-003/08.01.2020 г. и ЗИЗВР № Р- 04000419004055-020-004/28.01.2020
г. За доказване компетентността на органа, издал процесния РА по делото е
приложена Заповед № 6/3.1.2017г. на Директор на
ТД на НАП В. Търново, с която издалият ЗВР е оправомощен за това. В преписката се съдържат и Протокол от
29.7.2019г. за посещение на адрес стр. 68 от папка № 1 на адм. преписка и такъв
от 6.08.2019г. стр. 69 папка № 1 на адм. преписка. Освен това е оформена и
разписка за отказ за получаване на ЗВР с горепосочения Протокол № 1543861/08.10.2019г , както и
връчвания на последващите ЗИЗВР по реда на чл. 32 от ДОПК.
За
резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад № Р-04000419004055-092-
001/10.02.2020 г., връчен по електронен път на 17.02.2020 г., с който е
предложено установяване на допълнителни задължения за корпоративен данък по
ЗКПО. Срещу РД не е направено възражение по реда на чл. 117, ал. 5 от ДОПК. На
основание събраните в хода на ревизията и приобщени доказателства е издаден
обжалваният РА, с който са определени допълнителни задължения за корпоративен
данък (КД) в размер на 10270,25 лв. и лихви за просрочие върху него в размер на
4561,13 лв. В частта по ЗДДС не са определени допълнителни задължения, поради
което настоящата инстанция приема, че РА не е обжалван в тази част и е влязъл в
сила.
В хода на ревизията на жалбоподателя е връчено ИГЩПОЗЛ
№ № Р-04000419004055- 040-001/07.10.2019 г. (едновременно със ЗВР №
Р-04000419004055-020-001/28.06.2019 г. по реда на чл. 30, ал. 4 от ДОПК), с
което са изискани първични счетоводни документи, счетоводни регистри, платежни
документи, договори, справки и други документи и обяснения, подробно описани в
искането. От страна на дружеството не са представени документи, което е
удостоверено с Протокол за проверка в деловодството № 1543828/24.10.2019 г. Това обстоятелство е дало основание на
органите по приходите да преминат към облагане по особения ред на ДОПК,
регламентиран в чл. 122 от ДОПК. Изготвено е Уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК № р-04000419004055-113-001 /28.10.2019 г., в което се сочи, че по
отношение на ревизираното дружество са установени обстоятелства по чл. 122, ал.
1, т. 4 - липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно ЗСч; т. 5 -
документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци
липсват или са повредени до степен негодни за ползване; т.6 - данните и
сведенията, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, не
могат да бъдат получени, тъй като ревизираното лице не е намерено на адреса за
кореспонденция по чл. 28 от ДОПК. Поради това, дружеството е уведомено, че
основите за облагане с корпоративен данък за 2013 г. и с ДДС за данъчни периоди
м. 12.2013 г. - м. 12.2014 г. ще бъдат определени по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Едновременно с него са връчени и Уведомление по чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК №Р-04000419004055-139-001/28.10.2019 г. и
ИПДПОЗЛ № Р-04000419004055-040-002/28.10.2019 г„ с което от жалбоподателя е
изискано попълването на декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК за имуществено
състояние. Уведомленията и искането са връчени по реда на чл. 32 от ДОПК на
26.11.2019 г. От страна на дружеството отново не са представени документи,
което е удостоверено с Протокол № 1541255/11.12.2019 г.
С
оглед факта, че от страна на „СПРИНК" ЕООД не са представени изисканите
доказателства, в хода на ревизията с Протокол № Р-04000419004055-ППД-
001/03.01.2020 г. са присъединени документи от ревизионното производство,
завършило с РА № Р-04000414002829-091 -001 /05.04.2016 г., съдържащи трайно
установени факти и обстоятелства. Жалбоподателят не оспорва установените от
органа по приходите факти, а именно, че
през периода 2009 г. -2013 г. „Спринк" ЕООД е предоставило общо 36 бр.
парични заеми и 2 бр. стокови заеми на различни лица -физически и юридически,
предимно свързани с жалбоподателя, от които 16 бр. са сключени през
ревизираната 2013 г. Към 01.01.2013 г. са налице непогасени заеми по 5 броя
договори, сключени преди 2013 г. Копия от всички договори за предоставени заеми
от „Спринк" ЕООД на физически и юридически лица, представени в хода на
предходната ревизия са приобщени. Не е спорен и фактът, който се установява и
от представените договори за заем и заведеното от жалбоподателя счетоводство е
установено, че при предоставянето на заемите не са уговорени лихви и съответно
не са отчетени приходи от лихви. Предвид това, органите по приходите са приели,
че в настоящия случай са налице данни за укрити приходи или доходи – основание
по чл. 122, ал. 1 т. 2 от ДОПК. Или тези заеми , предоставени през 2013г. , за
които в счетоводството на жалбоподателя не е отчетен приход от лихви, и които
заеми са напълно или частично невърнати са , както следва :
С Габриела Младенова Милкова-Договор за временна финансова
помощ от 12.03.2009г., съгласно който „Спринк" ЕООД е предоставило заем в размер на 50 000,00 лв.
с лихва от 4% в брой съгласно РКО №295/12.03.2009 г. , срок на връщане до 12.03,2010, а към 31.12.2013 г.
заемът не е възстановен на заемодателя. Договор за временна финансова помощ от
23.03.2009г., съгласно който е предоставен заем
в размер на 50 000,00 лв с уговорена лихва от 4%, предоставен в брой, съгласно РКО
№358/23.03.2009 г. и срок за връщане до 12.03.2010г, Към 31.12.2013 г. заемът
не е възстановен на заемодателя.
С „Краси" ЕООД с ЕИК
********* Договор за временна финансова помощ
от 29.02.2012г, за сумата от 150 000,00 лв.със
срок за връщане на сумата до 28.02.2017г без договорена лихва. Сумата е
предоставена по банков път на 29.02.2012 г. Към 31.12.2013 г. заемът е върнат
частично:по банков път, съответно на 10.08.2012 г. са върнати 10821,49 лв. и на
28.08.2013 г. са върнати 139178,51 лв..Договор за временна финансова помощ от
15.12.2012г., за сумата от 800 000,00
лв., предоставена в брой с РКО № 850/15.12.2012 г. със срок за връщане на сумата до 15.12.2017г., без
уговорена лихва. Заемът е върнат частично по банков път - на 11.02.2013 г. са
върнати 600 000,00 лв.; на 07.05.2013 г. са върнати 40 000,00 лв., на
08.05.2013 г. са върнати 70 000,00 лв., на 09.05.2013 г. са върнати 90 000,00
лв. Договор за временна финансова помощ от 17.12.2012г. за самата
от 800 000,00 лв.,със срок за връщане на сумата до 17.12.2017г., без
уговорена лихва, предоставен в брой с РКО № 851/17.12.2012 г. По банков път са
върнати на 09.05.2013 г. – 56 000,00 лв.; на 15.05.2013 г. – 43 000,00 лв.;
-
на 18.06.2013
г. – 430 000,00 лв.; на 15.07.2013 г. -271 000,00 лв. Договор за временна
финансова помощ от 15.01.2013г. за
сумата от 200 000,00 лв.,предоставена по банков път на 15.01.2013 г. със
срок за връщане на сумата е до
15.01.2018г., като не е уговорена лихва. Заемът е върнат по банков път
съответно: на 15.07.2013 г. - 89 000,00 лв.; на 22.08.2013 г. - 6 000,00 лв.;
на 23.08.2013 г. - 25 000,00 лв.; на
28.08.2013 г, - 80 000,00 лв. Договор за временна финансова помощ от
17.01.2013г. за сумата от 180 000,00 лв,
предоставена по банков път на 18.01.2013 г. с уговорен е срок за връщане до
17.01.2018г. без лихва. Заемът е върнат по банков път на 29.07.2013 г. - 42
000,00 лв.; на 30.07.2013 г. - 54 500,00 лв. и на 28.08.2013 г. - 83 500,00
лв.Договор за временна финансова помощ от 28.01.2013г. за сумата от 70 000,00
лв., предоставена по банков път на
28.01.2013 г. , с уговорен е срок за връщане на сумата до 28.01.2018г. без
лихва. Заемът е върнат на 09.08.2013 г. - 70 000,00 лв. Договор за временна
финансова помощ от 30.01.2013г. за сумата от
30 000,00 лв, с уговорен е срок за връщане на сумата до 30.01.2018г. без
лихва. Заемната сума е предоставена по банков път на 30.01.2013 г. Същата е
върната по банков път на 02.08.2013 г.-
30 000,00 лв. Договор за временна финансова помощ от 11.02.2013г за сумата от 85 000,00 лв. предоставена в брой с РКО № 108/11.02.2013 г.
и с уговорен е срок за връщане на сумата до 11.02.2018г. без лихва. Заемът е
върнат по банков път на 22.08.2013 г. - 85 000,00 лв.Договор за временна
финансова помощ от 26.03.2013г., за сумата от 100 000,00 лв.,предоставена в
брой с РКО № 233/26.03.2013 г. с уговорен е срок за връщане на сумата до
26.03.2018г. без лихва. Заемът е върнат на по банков път - банково бордеро от
21.08.2013 г. за 100 000 лв.Договор за временна финансова помощ от 29.03.2013г
за сумата от 100 000,00 лв.,
предоставена в брой с РКО № 243/29.03.2013 г., с уговорен е срок за връщане на
сумата до 29.03.2018г. без лихва. Заемът е върнат по банков път на 28.08.2013
г.Договор за временна финансова помощ от 16.12.2013 за сумата от 14 500,00 лв. , с уговорен е срок за връщане
на сумата до 16.12.2018г., предоставена в брой с РКО № 899/16.12.2013 г. и не е върната до 31.12.2013 г.Договор за
временна финансова помощ от 17.12.2013г., за сумата от 14 500,00 лв. , предоставена в брой с РКО №
904/17.12.2013 г. с уговорен е срок за връщане до 16.12.2018г. без лихва. Към
31.12.2013 г. заемът не е възстановен на заемодателя.Договор за временна
финансова помощ от 18.12.2013г., за сумата в размер на 14 900,00 лв.
предоставена в брой с РКО №912/18.12.2013 г. с уговорен е срок за връщане до
18.12.2018г. без лихва. Към 31.12.2013 г. заемът не е възстановен на Договор за
временна финансова помощ от 19.12.2013г., за сумата в размер на 14 900,00 лв. ,
предоставена в брой с РКО № 912/18.12.2013 г. с уговорен срок за връщане на сумата до 19.12.2018г. без
лихва. Към 31.12.2013 г. заемът не е възстановен на заемодателя. Договор за
временна финансова помощ от 20.12.2013г., за
сумата в размер на 14 900.00 лв.,предоставена
в брой с РКО № 923/20.12.2013 г. с уговорен е срок за връщане на сумата до
20.12.2018г. без лихва. Към 31.12.2013 г. заемът не е възстановен на
заемодателя.Договор за временна финансова помощ от 21.12.2013г. за сумата в размер на 14 900,00 лв, предоставена в брой с
РКО № 929/21.12.2013 г. с уговорен е срок за връщане на сумата до
21.12.2018г.без лихва. Към 31.12.2013 г. заемът не е възстановен на
заемодателя.Договор за временна финансова помощ от 27.12.2013г за сумата в
размер на 14 900,00 лв. предоставена в
брой с РКО № 938/27.12.2013 г. с уговорен е срок за връщане на сумата до
27.12.2018г. без лихва. Към 31.12.2013 г. заемът не е възстановен на
заемодателя. Договор за временна финансова помощ от 30.12.2013г за сумата от 14
900,00 лв. предоставена в брой с РКО № 942/30.12.2013 г. с уговорен е срок за
връщане на сумата до 30.12.2018г. без лихва. Към 31.12.2013 г. заемът не е
възстановен на заемодателя.
С „Евроагроимпекс" ЕООД с ЕИК *********
-
Договор от
30.12.2013г,, за сумата в размер на 14
900,00 лв, предоставена в брой с РКО № 946/30.12.2013 г. с уговорен е срок за
връщане на сумата до 30.12.2018г. без лихва. Към 31.12.2013 г. заемът не е
възстановен на заемодателя.
Органът по приходите е посочил ,че
горепосочените договори за временна финансова помощ, първични документи за
предоставянето и връщане на суми по тях, както и регистри за отчитането им
-сметка 261 „Дългосрочни вземания пред.заеми от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г.
са приобщени в ревизионно производство с
протокол № Р-04000419004055-ППД-001/03.01.2020 г.Същият е кредитирал
заключението на вещото лице, което е използвало осреднени данни за отпуснати
кредити от частни кредитни институции, банкови институции и между търговски
дружества за периода от 2008г. до 2013г. Използвана е информация за отпуснати
кредити от нефинансови предприятия публикувана в сайта на БНБ Дирекция „Лихвена
статистика" за периода 01.01.2008 г. - 31.52.2013 г. към датата на
предоставяне на средствата.Предмет на експертна оценка са били отпуснати заеми
от „Спринк" ЕООД на други физически и юридически лица през периода от 2008
г. до 2013 г. Органът по приходите е приел стойностите определени от ***за дължими лихви по заеми, по които има
непогасени остатъци към 01.01.2013 г.,
както и за заеми предоставени през 2013 г. Размерът на вземанията по
предоставените от дружеството-жалбоподател заеми (отчетени по сметка 261) в
началото на ревизирания период и към 31.12.2013 г., както и вземанията по
предоставени заеми през 2013 г, и дължимата пазарна лихва, е посочено подробно във вид на таблица към
РД. Освен горепосочените заеми е установен и Договор за финансова помощ от
27.10.2010 г., съгласно който „Спринк" ЕООД е предоставило заем на „Транс
Агро" ЕООД - 105000,00 лв. Заемът е отчетен по сметка 4982 „Други
дебитори", предоставен е в брой с РКО № 1439/28.10.2010 г. и е частично
възстановен с ПКО № 1396/24.11.2010 г. - 25000,00 лв.; с ПКО № 1441/02.12.2019
г. -- 10000.00 лв. и с ПКО № 170/16.02.2011 г. - 20000.00 лв. Към 31.12.2012 г.
остатъкът е 50 000.00 лв. Размерът на дължимата пазарна лихва за 2013 г. -
5081,69 лв. е определен от органите по приходите върху остатъка 50 000.00
лв.Общият размер на определените пазарни лихви е 102 702.47 лв.Видно от
описаните по-горе договори, относно заемите, предоставени на „Краси" ЕООД,
"Евроагроимпекс" ЕООД.и „Транс Агро" ЕООД лихви не са уговаряни
и начислявани от „Спринк" ЕООД, а по заемите на Габриела Младенова Милкова
са уговорени лихви под пазарните. Независимо, че по част от заемите са
договорени лихвени плащания, по нито един от отпуснатите заеми не са отчетени
приходи от лихви.
Обстоятелството на предоставяне на
заемите и съответно датите на връщане на същите не се оспорва от жалбоподателя,
както и не се оспорва, че не са отчетени приходи от лихви по същите. При
определянето на данъчната основа за облагане с корпоративен данък по реда на
чл.122, ал.2 от ДОПК, по аналог на горепосочените разпоредби на материалния
закон -ЗКПО, декларираната данъчна печалба на жалбоподателя за 2013г., е
увеличена с определените от органите по приходите на основание експертното
заключение, приобщено в ревизионното производство, пазарни лихви по
предоставените от „Спринк" ЕООД кредити в горепосочените размери. В
резултат на това за 2013 г. е определена данъчна основа за облагане с КД в
размер на 185 017,38 лв., като сбор от декларираната данъчна печалба по ГДД за
2013 г. в размер на 82 314,91 лв. и установените неотчетени укрити приходи от
лихви в общ размер на 102 702,47 лв. Върху така определената данъчна основа са
установени допълнителни данъчни задължения за КД в размер на 10 270,25 лв. и
лихва за забава в размер на 4 561,13 лв.
РА е връчен на жалбоподателя на
26.3.2020г. по електронен път, а жалбата срещу него по административен ред е
подадена на 8.4.2020 г. Директор ДОДОП се е произнесъл по нея с Решение №
102/15.06.2020г., връчено по електронен път на 27.6.2020г. Жалбата до
Административен съд Велико Търново е подадена на 13.7.2020г.
В
хода на съдебното производство е приобщена цялата административна преписка по
оспорвания РА. Приети са като доказателство издадените от ответника електронни
документи, които се съдържат в електронен носител , подробно описани на стр. 62
от делото, а именно ЗВР, ЗИВР 3 бр,. РД, РА, Справки от публичния регистър на
доставчика на удостоверителни услуги, от които е видно, че органите на
приходите, подписали ЗВР, ЗИЗВР , РД и РА са притежавали квалифициран
електронен подпис към датата на издаването им. Горепосочените електронни
документи са оспорени от жалбоподателя с молба стр. 79 от делото, както и
истинността, автентичността на приложения по делото Протокол № 1543861/
8.10.2019г. – папка 1 л. 77 гръб от адм. преписка. С Определение от 29.1.2021г.
по адм.д. 422/20 г. съдът е открил производство по чл. 193, ал.1 от ГПК във вр.
с §2 от ДОПК . От ответник жалба с молба вх. № 425/2.2.2021г. са представени
всички документи относно издаването на КЕП на лицата, подписали РД, РА, ЗВР и
ЗИЗВР. За установяване истинността- автентичността на оспорения Протокол са
разпитани като свидетели Д.Г. и Д. И., които са го подписали като свидетели,
същите потвърждават подписите си. Представени са и командировъчните Заповеди на
лицата, които са изготвили горепосочения Протокол. . От трето неучастващо в
производството лице БОРИКА АД на
основание чл. 192 от ГПК във вр. с §2 от ДОПК е поискано представяне на
доказателства относно КЕП на лицата подписали гореописаните електронни
документи – стр. 156 и сл. От делото. От ответника е представена Заповед №
351/30.3.2020г. на Директор на ТД на НАП В. Търново, в която се посочват
лицата, на които следва да се подновят КЕП. Представена е и събраната от ТД на
НАП информация от b-trust за проверка на валидността на КЕП, което се явява установено.
След
връщането на делото за ново разглеждане от ВАС от друг състав съдът е допуснал
изслушването на съдебно-икономическа експертиза, която съдът цени като
обективна и безпристрастна и същата установява, след извършена справка за предоставените
от Банка ДСК ЕАД,УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД,ОББ АД, ПИБ АД, АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ АД,
ББР ЕАД , данни за месечно договорените размери на лихвените проценти по
кредити за оборотни средства на ФЛ и търговци за ревизираните периоди, като на
стр.5 от заключението тази информация е конкретизирана, като за ФЛ е приета
пазарна лихва от 13,40 %, стр.6 от заключението си вещото лице, а за ЮЛ
съобразно различните периоди пазарната лихва е посочена в нарочната таблица на
стр. 5. ***е изчислило пазарната лихва към датата на сключване на договорите за
заем за всеки един от тях, които е посочил на стр. 5-6 от заключението си. Въз
основа на така посочените пазарни лихвени проценти, ***е изчислило размера на
полагащата се лихва по всеки един от договорите за заем, което е отразено в
отговор на въпрос № 2 стр. 7-9 от заключението, като при така направените
изчисления при използване на пазарен лихвен процент е определил размера на
полагащата се лихва по процесните договори, която за ревизирания период 2013г.
е 104 760,76 лева. а общият размер на лихвата по процесните договори ,
изчислена в задача № 2 е с натрупване от 174 369,25 лева. По задача № 5 ***е
взел предвид подадената от жалбоподателя ГДД за 2013г. с вх. № от 29.3.2014г.,
и е направил преизчисления на финансовия резултат, който се увеличава с размера
на изчислените лихви по процесните договори, - за ревизирания период 2013г. от
104 760,76 лева, при което увеличеният ФР е 187 075,67 лева, и
съответно дължимия данък на основание чл. 20 от ЗКПО е в размер на
18 707,57 лева, от която е приспаднат внесения корпоративен данък и така
получената сума се явява значително по-
голяма от установеното от органа по приходите. Заключението по извършената ССЕ ще бъде
обсъдено по – долу, в мотивите по същество на спора.
С оглед установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е
подадена от легитимирано лице, в срока по чл.156 ДОПК и след изчерпване на
възможността за обжалване по административен ред и в частта потвърдена от ДОДОП,
подадена от оправомощено лице – *** К., след като е постановено
Определение от 18.9.2020г. на Окръжен
съд В. Търново по гр. Д. 83/2017г./ делото за несъстоятелност на жалбоподателя/
, с което се разрешава на временния синдик да упълномощи *** К. за процесуално
представителство по адм.д. пред АСВТ. С оглед на така изложеното същата се
явява ДОПУСТИМА в частта, касаеща определяне на допълнителен данък по чл. 20 от ЗКПО, доколкото в частта по ЗДДС , РА е влязъл в сила , както и горепосоченото Решение
на АСВТ / с характер на Определение/ по
адм. д. 422/2020г. , с което жалбата срещу РА в частта за данъчен период м.
ноември 2014г. по ЗДДС е оставена без разглеждане.
При извършване на задължителната
проверка по чл.160, ал.2 ДОПК, съдът констатира, че ревизията е възложена от
компетентен орган, оправомощено от Директор на ТД на НАП В. Търново лице, видно
от приложената Заповед за това, с валиден КЕП.
РА е подписан с валидни към датата на поставянето им КЕП на посочените в
електроните документи лица. Липсват твърдените от жалбоподателя основания да се
приеме, че РА е нищожен, тъй като не са подписани от техните издатели с КЕП в
съответствие с Регламент № 910/2014г относно електронната идентификация и
удостоверителни услуги при електронните
транзакции на вътрешния пазар, и в съответствие с Решение СЕС по
С-362/21г. В този смисъл са и мотивите
на отменителното Решение на ВАС по адм. д. 9718/21г.
Настоящата инстанция намира, че не
са налице твърдените от жалбоподателя две съществени процесуални нарушения,
които да са ограничили правото му на защита- невръчване на ЗВР и провеждане на
ревизия, след като за същия период има издаден РА, обявен за нищожен. Както се
посочва и в горното Решение на ВАС макар на ревизираното лице за същия данъчен
период да е била извършена данъчна ревизия, по която е постановен РА, надлежно
признат от съда за нищожен, това не се явява пречка за извършване на ревизия за същия данъчен период, която не
може да се квалифицира като повторна.
Настоящата инстанция изцяло споделя доводите на ответник жалба,
обективирани в потвърдителното решение,а именно, че обстоятелството, че актът, издаден във връзка с предходна
данъчна ревизия за същите данъчни периоди, е обявен за нищожен, не преклудира
възможността на компетентния орган да възложи нова ревизия за същите данъчни
периоди. Този извод се налага от правната същност на нищожния акт, а именно
постановеното въз основа на него се заличава с обратна сила като съответно РА
не е породил правни последици за жалбоподателя. Съдебното решение, с което се
обявява нищожността на един индивидуален административен акт има функцията само
да констатира, че нещо в обективната действителност не се е случило, от което
произтича неговия уведомителен характер и няма процесуална пречка да бъде
издаден впоследствие валиден акт, за периоди, за които не е изтекъл срока по
чл. 109 от ДОПК, какъвто е настоящия случай. Основанието за прогласяване
нищожността на предходния РА № Р- 04000414002829-091 -001 /05.04.2016г„
поправен с РАПРА Ш Р-04000416076795-003- 001 / 28.04.2016г, издаден от органи
по приходите при ТД на НАП Велико Търново е, че ревизията е възложена от
некомпетентен орган по приходите. Поради неговото обявяване за нищожен, ревизията няма характер на повторна ревизия
по смисъла на чл. 155, ал, 4 от ДОПК, както твърди жалбоподателя. Процесният РА
е издаден при първоначална ревизия, започнала с издаване на ЗВР от компетентен
орган, при наличие на всички основания по чл.109, ал.1 от ДОПК. След като няма висящо предходно
ревизионно производство, в което РА да се счете, че е издаден при условията на
чл.155, ал.4 от ДОПК, не е налице нарушение на нормата на с чл.155, ал. 5 от ДОПК, органите по приходите не са излезли извън предоставената им по закон
компетентност, което обуславя извод, че РА не е нищожен. В случая обжалвания РА
не е трети по ред, в която хипотеза би бил нищожен на това самостоятелно
основание. В този смисъл е и практиката на ВАС вкл. Горепосоченото отменително
решение.
Не се споделя и вторият довод за
нищожност на РА поради наличие на нередовно връчване на ЗВР № Р-
0400041904055-020-001/28.06.2019 г. което станало редовно на 08.10.2019 г. по реда на чл. 30, ал. 4 от ДОПК. Съгласно тази разпоредба отказът да се приеме съобщението се удостоверява
с подписа на връчителя, съответно на органа по приходите, и поне на един
свидетел, който не е служител на администрацията, като се отбелязват трите
имена и адресът му и се прави бележка за това в разписката. В тези случаи
съобщението се смята за връчено на датата на отказа. В случая към преписката е
приложена разписка за връчване при отказ, в която са посочени двама свидетели.
Съставен е и протокол № 1543861/08.10.2019 г., в който подробно са описани
обстоятелствата по връчване на процесната ЗВР. Този Протокол е оспорен по реда
на чл. 193, ал.1 от ГПК във вр. с §2 от ДОПК, като в хода на първоначалното
разглеждане на спора са разпитани посочените като свидетели лица, които са
потвърдили своите подписи, следователно този Протокол се явява автентичен.
Налице е и връчване на ЗВР на 24.09.2019г. на временния синдик В. С. , която го
представлява на основание чл. 658, ал.1,т.1 от ТЗ , както и чрез управител на
дружеството на 8.10.2019г. съгласно представената разписка. Следователно е
налице редовно връчване на ЗВР като от датата на връчването 8.10.2019г. 5 годишния срок по чл. 109, ал.1 от ДОПК не е
изтекъл за корпоративен данък за 2013г, който започва да тече от 1.1.2015г.
Основателно обаче ВАС е намерил
оплакването, че в хода на ревизионното производство не е назначена икономическа
експертиза, която да установи пазарния лихвен процент, тъй като приобщаването
на такава, назначена по ревизионното производство приключило с издаване на
обявения за нищожен РА е незаконосъобразно. Съгласно чл. 63, ал 1 от ДОПК преди
промяната от 1.1.2021г.законът не допуска процесуална възможност за приобщаване
на експертиза, изготвена в друго ревизионно производство.
Правят се оплаквания и относно
приложението на чл. 122 и сл. От ДОПК, доколкото презумпцията по чл. 124, ал.2
от ДОПК е досежно истинността на
установените факти, но не и досежно данъчната основа и нейния размер. Както е
посочено в отменителното решение на ВАС основателно е възражението на
жалбоподателя че сочените обстоятелства по чл.122, ал.1 т.2 ,4,5 и 6 от ДОПК не
са налице. ВАС е посочил, че сключените договори за заем, включително и уговореното,
че лихва не
се дължи не са укрити от ревизираното лице, всички те са отчетени в
счетоводството на жалбоподателя . Освен това органът по приходите е анализирал
представените му от жалбоподателя документи и счетоводни книги, данъчната
основа е определена въз основа на тези доказателства с прилагане на пазарен
лихвен процент, определен от експертизата, поради което не може да се приеме,
че е налице обстоятелство по чл. 122, ал.1 т. 4 и т. 5 от ДОПК. Обстоятелството
по чл. 122, ал.1, т. 6 от ДОПК е въведено едва от ДОДОП в потвърдителното
решение, поради което е налице съществено процесуално нарушение, доколкото
съгласно чл. 122, ал.3 от ДОПК РД се обосновава с обстоятелства по ал.1 и ал.2
от ДОПК , което в настоящия казус не е сторено. Въпреки горните съществени
процесуални нарушения, доколкото съдът е такъв по съществото на спора, то
същият следва да установи със сила на пресъдено нещо, дали жалбоподателят
дължи, определените с РА публични задължения.
Не се установяват твърдените нарушения на
изискванията за форма, доколкото РА съдържа фактическите и правни основания за
неговото издаване, доколкото РД е част от него на основание чл.120 от ДОПК.
Органът по приходите е анализирал всички събрани доказателства вкл.
Експертизата по предходната ревизия, посочил е фактите, които приема за
установени, посочил е правното основание, поради което е намерил, че ФР следва
да бъде увеличен като размерът на това увеличение се следва от посочената
приобщена експертиза.
По наведените доводи за
незаконосъобразност на обжалвания РА от страна на жалбоподателя съдът излага следните правни изводи:
Няма спор, че счетоводен стандарт 18 „Приходи"
регламентира реда, по който следва да се признава приходът, създаден от
ползването на активи на дружеството, които са парични средства от други лица – заемополучателите във вид на
лихви. Следва да се има предвид, че на основание т.8.2., б. "а" от СС
18 „Приходи", приходите от лихви се признават текущо пропорционално на
времевата база, която отчита ефективния доход от актива. Това означава, че
приходът от лихви се начислява текущо, пропорционално на договорения срок, независимо
от начина на договаряне на падежа на лихвите (месечен, годишен или еднократно
на датата на падежа на главницата), както правилно е посочил в потвърдителното
решение ДОДОП. .
Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗКПО, когато една или повече
сделки са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно
облагане, данъчният финансов резултат се определя, без да се вземат под
внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема
под внимание данъчният финансов резултат, който би се получил при извършване на
обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на
същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно
облагане. Съгласно
чл.16, ал.2, т.З от ЗКПО, получаването или предоставянето на кредити с лихвен
процент, отличаващ се от пазарната лихва към момента на сключване на сделката,
включително в случаите на безлихвени заеми или друга временна безвъзмездна
финансова помощ се смята за отклонение от данъчно облагане.
Съгласно чл. 15, ал. 2 и ал. З, т. З от ЗКПО в
случаите по чл. 13. когато резултатът за отчетния период на данъчно задължените
лица е намален или е отчетена загуба, при определяне на дължимия данък се
увеличава финансовият резултат преди данъчното преобразуване със сумите,
произтичащи от тези търговски и финансови взаимоотношения, включително при
получаване или предоставяне на кредита е лихвен процент, отличаващ се от
пазарната лихва към момента на сключване на сделката.
На основание чл. 15 от ЗКПО в сила от
01.01.2007 г., когато свързани лица осъществяват търговските и финансовите си
взаимоотношения при условия, които оказват влияние върху размера на данъчния
финансов резултат, отличаващи се от условията между несвързани лица. данъчният
финансов резултат се определя и се облага с данък при условията, които биха
възникнали за несвързани лица.
Легалното определение на „Пазарна лихва“ се съдържа
в § 1, т.32 от ДР на ЗКПО, и това е лихвата, която би била платена при същите
условия за предоставен или получен кредит под каквато и да е форма по сделка
между лица, които не са свързани. Пазарната лихва се определя според условията
на пазара, като се отчитат всички количествени и качествени характеристики на
сделката - форма, размер и валута на предоставените средства, срок на
предоставянето им, вид, размер и ликвидност на обезпечението, кредитния риск и
други рискове, свързани със сделката, профил на кредитополучателя или
лизингополучателя, както и всички други условия и обстоятелства, влияещи върху размера
на лихвата. В съответствие с горепосочените разпоредби, на които са се позовали
ревизиращите органи, жалбоподателят е бил длъжен да договори и съответно да
отчете приходи от лихви по предоставените от него парични и стокови заеми,
което той не е сторил.
С оглед на така
очертаната правна рамка, органът по приходите за данъчната 2013г. е увеличил финансовият резултат на дружеството
с общия размер на определените пазарни
лихви от 102 702.47 лв. като е
използвал осреднени данни за отпуснати
кредити от частни кредитни институции, банкови институции и между търговски
дружества за периода от 2008г. до 2013г., която информация за отпуснати кредити
от нефинансови предприятия публикувана в сайта на БНБ Дирекция „Лихвена
статистика" за периода 01.01.2008 г. - 31.52.2013 г. към датата на
предоставяне на средствата. Този метод на определяне на размера на пазарните
лихви по сключените договори за финансова подкрепа в константната си практика
ВАС е приел за незаконосъобразен, тъй като същият не отговаря на легалното
определение за „пазарна лихва“. Както е прието в тази практика, информацията на
интернет страницата на БНБ относно лихвения процент на отпуснати кредити от
банките за нефинансови предприятия в страната не може да бъде възприета като
информация относно размера на пазарната лихва при отпускане на междуфирмени
кредити. Използваната от търговските банки методика се основава на българските
индекси SOFIBOR и SOFIBID по заеми в лева и EURIBOR за заеми в евро или върху
определян от самите банки базов лихвен процент /БЛП/. БЛП включва цена на
привлечен ресурс /т. е. лихви върху депозитите/; разходи за "Фонд за
гарантиране на влоговете", разходи за задължителни минимални резерви в
БНБ, административни разходи. Върху определения БЛП се прибавя и т. нар.
рискова премия. Така определеният лихвен процент по отпусканите от банките
кредити не формира същия процент печалба, тъй като от този процент се приспадат
включените разходи, описани по-горе. В случая дружеството е предоставило в заем
собствени средства, а не привлечени, и не прави разходи за лихви върху
привлечени средства. То не отчита и административни разходи, свързани с
обслужването на заема. Затова договорената лихва изцяло участва при формирането
на финансовия резултат. Пазарният размер на лихвите следва да се определя по
един от нормативно регламентираните методи по §1,т.10 от ДР на ДОПК и в съответствие с редът и
начинът на прилагане на методите, регламентиран в Наредба № Н-9/14.8.2006г на Министъра на Финансите. В тази насока
използваните статистически данни на БНБ от органите по приходите по отношение
на пазарните лихвени проценти, не представлява надлежен метод за установяване
пазарната лихва по разглежданите заеми и в този смисъл е преобладаващата
практика на ВАС. Напр. Решение № 364 от 13.01.2016 г. на ВАС по адм.
д. № 111/2015 г., I о. Решение №
2690 от 10.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3943/2015 г., V Решение № 3993 от
6.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6419/2015 г., I
В изпълнение на дадените
от в отменителното решение на ВАС указания по силата на чл. 226 от АПК ,
настоящата инстанция е назначила СИЕ, която установява размера на пазарната
лихва за всеки един от периодите, при което ***е посочило, че общият размер на
неначислените лихви е 104 760,76 лева, а не посочената от органа по
приходите сума от 102 702.47 лв , но
доколкото в хода на съдебното обжалване положението на жалбоподателя не може да
бъде влошавано по смисъла на чл. 160, ал. 5 от ДОПК то съдът намира, че
правилно и законосъобразно е приет размера на пазарната лихва по всички
горепосочени договори за заем. .
Или в обобщение, видно от описаните
по-горе договори, относно заемите, предоставени на „Краси" ЕООД,
"Евроагроимпекс" ЕООД.и „Транс Агро" ЕООД лихви не са уговаряни
и начислявани от „Спринк" ЕООД, а по заемите на Габриела Младенова Милкова
са уговорени лихви под пазарните, които въпреки това не са начислявани като
приходи от лихви.
|
|
В конкретния случай данъчната
основа се определя като се взема предвид данъчната основа, която би се получила
при извършване на обичайна сделка от съответния вид- сключен договор за заем,
при която е била уговорена лихва в обичайните размери при пазарни условия. Като
не е уговорил или е уговорил лихва в
минимален размер, съответно не е начислил приходи от лихви по сключените
договори за заем, ревизираният данъчен субект е отчел по-малък размер на
печалба, което означава, че данъчната му основа за съответните данъчни периоди
е намалена с прихода от лихви, които би получил, ако такива бяха договорени по пазарни
условия. За целите на данъчното облагане, липсата в договора за заем на клауза
относно лихвата, която следва да се дължи, не е основание този приход да не
бъде включван във финансовия резултат на заемодателя и този приход, макар
действително да не е получен, да не бъде обложен с корпоративен данък. Правилен
е и извода на приходната администрация, че те
не вменяват на страните по договора за заем задължение за договаряне на
лихви, което да е в противоречие със свободата на договаряне по чл. 9 от ЗЗД ,
а само стриктно прилагат към конкретните правоотношения нормата на чл. 16,
ал.2, т. 3 от ЗКПО. Правната свобода на договаряне по чл. 9 от ЗЗД, дава
възможност на ревизираното лице да сключва всякакви договори, включително
безлихвени договори за заем, но това не го освобождава от задължението да
начислява приходи за лихви по тези договори и да плаща дължимите преки данъци
върху тези приходи, като се ръководи единствено от разпоредбата на чл. 240 от ЗЗД и чл.294, ал. 1 от Търговския закон ТЗ).
Органите по приходите са определили данъчната
основа за облагане с корпоративен данък,
като са взели предвид размера на предоставените суми по съответните договори за
заем, дължимата пазарна лихва по всеки отделен договор съобразно от датата на
предоставяне до датата на погасяването им от кредитополучателите и като краен
извод предвид изложените съображения са констатирали, че безспорно е осъществен
фактическия състав на чл. 16, ал. 2, т. 3 от ЗКПО. Както се посочи по- горе,
доколкото се касае за правоотношения по договор за заем на ЮЛ- търговец, което
развива търговска т.е. икономически изгодна дейност, да формира печалба, в противен случай същото би
изпаднало в несъстоятелност, то е следвало за целите на данъчното облагане да
договори пазарна лихва, да начисли като приход, този от лихви, които следва да
бъдат обложени по общия закон. Правилно ответникът е посочил, че за целите на данъчното облагане е
ирелевантно, както наличието или липсата на уговорка за лихва в договор за
заем, така и кое е лицето, на което е предоставен заема, също и как
заемодателят, съответно е осчетоводил предоставения заем, доколкото при
определяне на печалбата за съответния период на данъчно задълженото лице винаги
следва да се включва и размерът на лихвата, която заемодателят би получил при
сключване на същите договори за заем, при същите условия относно размера на
предоставените в заем парични средства и срок на договорите, ако би договорил
лихва, съобразно пазарните и обичайни условия за договаряне. Обстоятелството на
предоставяне на заемите и съответно датите на връщане на същите не се оспорва
от жалбоподателя, както и не се оспорва, че не са отчетени приходи от лихви по
същите.
Тук е мястото да се посочи, с
оглед на гореизложеното в настоящото решение,
липсват основания за облагане по особения ред по чл. 122 от ДОПК,
доколкото не са налице обстоятелства по чл. 122, ал.1 от ДОПК и съответно
данъчната основа не следва да се определя с оглед на законовите способи по чл.
122, ал.2 от ДОПК. Но макар този ред да не е приложим, съдът следва да определи
задължението по общия ред. Реално това е сторил и самият орган по приходите,
доколкото данъчната основа не е определена по аналог, а е определена на база
представените писмени доказателства от жалбоподателя – договори за заем и
счетоводни справки. Същият е изчислил размера на неотчетените приходи за всеки
един от договорите, като за всеки един от тях за съответния период е приложил
определеният размер пазарна лихва върху конкретния размер предоставени заемни
средства. В обобщение декларираната данъчна печалба на жалбоподателя за 2013г.,
е увеличена с определените пазарни лихви
по предоставените от „Спринк" ЕООД кредити в горепосочените размери. В
резултат на това за 2013 г. е определена данъчна основа за облагане с КД в размер
на 185 017,38 лв., като сбор от декларираната данъчна печалба по ГДД за 2013 г.
в размер на 82 314,91 лв. и установените неотчетени приходи от лихви в общ размер на 102 702,47
лв. Върху така определената данъчна основа са установени допълнителни данъчни
задължения за КД в размер на 10 270,25 лв. и лихва за забава в размер на
4561,13 лв. Съответно ***е посочило, че пазарните лихви са в размер на
104 760,76 лева, като размерът на печалбата- декларираната от дружеството
и тези лихви е съответно 187 075, 67 лева, а съответно дължимият
корпоративен данък е 18 707, 57 лева, от който следва да се приспадне
декларираният от самия жалбоподател. Или размерът на дължимия данък е по- висок
от този определен от органа по приходите, поради което поради цитираното
правило на чл. 160 ,ал. 5 от ДОПК, съдът намира, че не следва да утежнява
положението му. В този смисъл размерът на дължимия данък по ЗКПО е правилно
определен, както и начислените от органа лихви за забава.
С оглед на така изложеното, настоящата инстанция
намира, че материалният закон е приложен правилно, доколкото е увеличен
правилно ФР на основание чл. 16, ал.2 т. 3 от ЗКПО и правилно е определен
размера на дължимия корпоративен данък по чл. 20 от ЗКПО. Както се посочи по-
горе макар да е посочено, че е проведена процедура по чл.122 от ДОПК, което е
незаконосъобразно, това обаче не води до незаконосъобразност на облагането по
общия ред. Единствено, когато е приложен
общия ред за облагане, а е следвало да се приложи особеният такъв, която
процедура е по- специфична, е налице съществено процесуално нарушение водещо до
материална незаконосъобразност на РА.
При този изход на делото и с оглед направеното искане
от страна на ответника за присъждане на разноски, съдът следва да осъди
жалбоподателя да заплати на Дирекция “ОДОП” на основание чл. 161, ал. 1, пр.
посл. от ДОПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 772, 77 лева, определен съгласно Наредба №1/
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административният съд – В. Търново, осми
състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на СПРИНК“ЕООД, в
несъстоятелност, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление с. Беляковец, общ.Велико Търново, действащ чрез
упълномощения адвокат К. против
Ревизионен акт № Р-04000419004055-091-001/23.03.2020 година, издаден от
орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден, в оспорената част,
по административен ред с Решение №
102/15.06.2020 година на Директор Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна
практика” град Велико Търново при ЦУ на НАП, с който за данъчен период 01.01.2013г.-31.12.2013г.
са установени допълнителни задължения за корпоративен данък в размер на 10
270,25лв. и са начислени лихви в размер на 4 516,13лв.
ОСЪЖДА СПРИНК“ЕООД,
в несъстоятелност, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление с. Беляковец, общ.Велико Търново да заплати
разноски в производството за две инстанции в размер на 3 772, 77-
три хиляди седемстотин седемдесет и два лева и седемдесет и шест стотинки.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ :