№ 4951
гр. София, 20.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:И Г
при участието на секретаря С Р
като разгледа докладваното от И Г Гражданско дело № 20221110159283 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Предявени са от Р. А. Х. срещу “Б“ ЕАД като правоприемник на /„О“ ЕАД -
преобразуван чрез вливане/, отрицателни установителни искове за
установяване недължимост на вземания в общ размер на 18 002,21 лева,
представляващи задължения по договор за кредит, сключен между ищцата и
“Б“ ЕАД, принудително събирани по изпълнително дело №ххх по описа на
ЧСИ Т В Н с район на действие СГС, като погасени чрез плащане, а при
условията на евентуалност, поради изтекла погасителна давност.
Ответникът „О“ ЕАД, чрез пълномощника юрисконсулт С С, е депозирал
писмен отговор на исковата молба по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с
който оспорва изцяло предявените искове.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На основание издаден изпълнителен лист и заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. №16097 по описа за 2011 на СРС, 61 състав,
срещу ищцата, както и срещу солидарните длъжници - М С Х. и Т М П, в
полза на “Б“ ЕАД, за сумите от 12 348,51 лв. - главница по договор за кредит
за текущо потребление от 07.12.2007г., от 3488,21 лв. - договорна лихва за
периода 12.05.2010г. - 13.04.2011г., ведно със законната лихва от датата на
заявлението. С договор за прехвърляне на вземания от 23.12.2011г., “Б“ ЕАД,
прехвърлила вземанията си горепосочения договор за кредит за текущо
потребление от 07.12.2007г., на “О” ЕАД, като за същите било образувано
1
изпълнително производство изпълнително дело №ххх по описа на ЧСИ Т В Н
с район на действие СГС. Видно от представеното и прието като писмено
доказателство по делото заверено копие от същото изпълнително дело, срещу
ищцата били извършвани изпълнителни действия. ЧСИ наложил запори по
банковите сметки на ищцата в различни банки, както и неколкократно били
налагани запори върху секвестируемата част от получаваното трудово
възнаграждение от ищцата - със запорни съобщения от 02.04.2014г.; от
22.04.2015г.; от 09.11.2017г.; от 22.12.2017г. /последван от молба от ищцата
за разсрочване изпълнението на задължението/; както и от 09.03.2021г. На
основание налаганите в хода на изпълнителното производство, запори върху
трудовото възнаграждение на ищцата, са удържани суми от трудовото
възнаграждение на същата, за което има извършени надлежни отбелязвания
върху изпълнителния лист. С постановление на ЧСИ, изпълнителното
производство било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.2 ГПК. Ищцата,
както и останалите съдлъжници - Т М П и Й А Х /конституиран на мястото на
М С Х. - поч./, сключили с “О” ЕАД, споразумение от 20.10.2021г., с което
същите признават дължимостта на сумата в общ размер на 13 302.26 лв., към
дата 19.10.2021г., включваща вземания за главница, лихви и разноски.
На основание, вписано в търговския регистър към 11.09.2023г. /в хода на
процеса по настоящото дело/, настъпило правоприемство чрез вливане,
активите и пасивите на “О” ЕАД, преминали изцяло в патримониума на
ответника по делото - “Б“ ЕАД, като последният е надлежно конституиран за
ответник по производството с протоколно определение от 13.09.2023г.
Въз основа на гореизложеното, съдът приема, че давността за вземанията по
издадения изпълнителен лист /общата петгодишна такава/ е била прекъсната с
подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение от 14.04.2011г.
Давността е била прекъсната и с подаване на молбата за образуване на
изпълнително производство от 21.03.2014г., в която взискателят “О” ЕАД, в
посочил конкретни изпълнителни способи. Както вече беше посочено по -
горе, в хода на образуваното изпълнително производство са извършвани
изпълнителни действия спрямо ищцата, като от значение са тези,
осъществявани след 26.06.2015г. /съобразно с ТР № 28.03.2023г., по т.д. №
3/2020г. на ОСГТК на ВКС/, тъй като за изпълнителните производства,
образувани преди тази дата, каквото е и настоящето, се счита, че давността за
вземанията по тях не е текла, както и че от посочената дата, същата се счита
за прекъсната, т.е. започва да тече отначало. Както вече беше посочено, на
09.11.2017г., е изпратено запорно съобщение за налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на ищцата, като на 22.12.2017г., същата е подала
молба до ЧСИ за разсрочване изпълнението на задълженията по образуваното
изпълнително производство /имплицитно съдържащо изявление за
признаване на неговата дължимост/. На 09.03.2021г., отново е изпратено
запорно съобщение за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на
ищцата, които действия по изпълнението са прекъснали давността за
вземанията по образуваното изпълнително производство.
2
Със сключеното споразумение от 20.10.2021г., с което ищцата и останалите
солидарни длъжници, са признали дължимостта на сумата в общ размер на 13
302.26 лв., към дата 19.10.2021г., включваща вземания за главница, лихви и
разноски, е налице хипотезата на чл.116, буква “а” ЗЗД, поради което със
същото давността за вземането се счита отново за прекъсната, макар и
стореното и обективирано в цитираното споразумение, да представлява по
своята правна същност, извънпроцесуално признание на неизгодни за
страната факти и обстоятелства, настъпили след производството по издаване
на изпълнителното основание и като такива следва да бъдат ценени в
настоящото производство.
Така съдът приема, че поради липсата на доказателства за извършени
погасявания след 19.10.2021г. /дали изобщо такива са осъществявани и ако
да, то в какъв конкретен размер/ ищцата е погасила чрез плащане общата
сума в размер на 4699,95 лв., като дължима и непогасена е останала сумата в
размер 13 302,26 лв., включваща вземания за главница, лихви и разноски,
като неоснователни следва да бъдат оставени възраженията на ищцата за
недължимостта й, поради настъпила погасителна давност, по съображенията
посочени по-горе.
Съдът като съобрази, изведеният фактически и правен извод, за извършеното
частично погасяване на вземанията по издадения изпълнителен лист, намира
че предявените при условията на обективно кумулативно съединяване
отрицателни установителни искове с правно основание чл.439 ГПК, са изцяло
основателни до размера на 4699,95 лв., като следва да бъдат отхвърлени за
горницата от 4699,95 лв., до пълния предявен размер от 18 002,21 лева.
По разноските.
Съобразно изхода от настоящия правен спор, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в
полза на ищцата, съобразно с уважената част от исковете, следва да бъдат
присъдени разноските за държавна такса и адвокатско възнаграждение, в общ
размер на 600,47 лв., като съдът намира за неоснователно отправеното
възражение по чл.78, ал.5 ГПК, за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение, с оглед материалния интерес по настоящото
производство.
Съобразно изхода от настоящия правен спор и на основание чл.78, ал.3 ГПК,
в полза на ответника, съобразно с отхвърлената част, следва да се присъдят
разноски в общ размер на 283,74 лв.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 ГПК, че Р. А. Х. с
ЕГН **********, не дължи на “Б“ ЕАД като правоприемник на /„О“ ЕАД -
преобразуван чрез вливане/ с ЕИК ххх, сума в размер на 4699,95 лв.,
включваща суми за главница, лихви и разноски, по сключен между ищцата и
3
“Б“ ЕАД, договор за кредит за текущо потребление от 07.12.2007г.,
принудително събирани по изпълнително дело №ххх по описа на ЧСИ Т В Н с
район на действие СГС, за които суми е издаден Изпълнителен лист от
10.06.2011г., по ч.гр.д. № 16097/2011г., по описа на СРС, 61 състав, КАТО
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковите претенции за горницата от
4699,95 лв., до пълния предявен размер от 18 002,21 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, “Б“ ЕАД с ЕИК ххх, да заплати
на Р. А. Х. с ЕГН **********, сумата от 600,47 лв., разноски по
производството.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК, Р. А. Х. с ЕГН **********, да
заплати на“Б“ ЕАД с ЕИК ххх, сумата от 283,74 лв., разноски по
производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4