РЕШЕНИЕ
№ 120 30.09.2019г. град Пазарджик
В И М
Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение
на десети септември две хиляди и
деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:ДЕСИСЛАВА РАЛИНОВА
секретар:Петя
Борисова
като разгледа докладваното от съдия Ралинова
търговско дело №313 по описа за 2018
година
Производството
е по реда на чл.432 от КЗ, във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.52 от ЗЗД.
Производството по настоящето дело е образувано по
искова молба предявена от Й.Т.Т.,с
ЕГН ********** и адрес:г*** и Н.С.Т. с ЕГН***********,
с адрес ***, със съдебен адрес ***,офис № адв. Л.Л. ***“
АД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София 1407, общ.
Столична, р-н „Лозенец",
ул.„Деймс
Баучер" №87, представлявано от С.С.П.и К.Д.К., заедно.В молбата са
изложени обстоятелства, че ищците са
преки наследници на С.Н.Т.,с ЕГН **********, който бил починал като пътник
возещ се на задната седалка в л.а. „“, модел „“
с рег. № при ПТП, настъпило на 06.03.2017г. на главен път І-8,км. 191+460 м., в
посока от гр. Пазарджик към гр. Пловдив и по случая било водено досъдебно производство № ЗМ 262/2017г. по
описа на РУ МВР- Пазарджик и прокурорска преписка вх. №1535/2017г. по описа на
Окръжна прокуратура Пазарджик, като след извършените процесуално следствени
действия било установено, че ПТП-то е настъпило по вина на А.В.В.,***,
който е починал на 06.03.2017г. в
резултат на получените тежки и несъвместими с живота телесни увреждания.Твърди
се, че А.В.В. бил нарушил правилата за движение, като управлявал процесния
автомобил след употреба на алкохол и
наркотични вещества, с превишена скорост от 140км/ч. извън населено място, при
ограничение на скоростта 90 км./ч.
същият бил изгубил управлението на лекия автомобил, който при завой
навлязъл в насрещното пътно платно, където правомерно се е движел автобус „“ с рег. № и
настъпил директен удар и вредоносен резултат.Твърди се още, че причината за
настъпилото ПТП не била от техническо естество и от инженерно-техническа гледна
точка било напълно предотвратимо и зависимо единствено и само от поведението на
субекта управляващ автомобила. Настъпилият вредоносен резултат бил вследствие
единствено и само на неправомерното поведение на водача на л.а - А.В.В. като
участник в движението.В исковата молба се сочи, че покойният водач А В. бил
причинил вредоносния резултат
управлявайки л.а. „“ модел „“ с рег. №,
собственост на Е.Г.В. ***, застрахован в ЗД „Бул Инс“
АД, със застрахователна полица за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ № BG/02/116000881765, а наказателното
производство било прекратено на основание чл.243 ал1.т.1 във вр. с чл.24 ал.1
т.4 от НПК с влязло в законна сила постановление на наблюдаващия прокурор Т М
от 27.09.2017 година.
От посоченото събитие ищците като
наследници на покойния си син С Т. претърпели неимуществени вреди,които се
изразявали в неотминали и до ден днешен душевни болки и страдания,тъй като по
трагичен и изключително нелеп начин загубили в млада възраст,своя син едва 19 -
годишен.Твърдят още, че били лишени от ежедневната му подкрепа и от синовната
любов,с която пострадалият ги дарявал.
Ищците считат, че са налице предпоставките за уважаване на иска и считат,
че в конкретния случай са налице елементите от фактическия състав за пораждане
на деликтната отговорност по смисъла на чл.45 от ЗЗД на прекия причинител на
вредите – покойният застрахован водач А.В.В.,
а от там и функционално обусловената от нея отговорност на застрахователя по
договора за застраховка „Гражданска отговорност“.
Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл.380 от КЗ по писмена претенция на
ищците до ЗД „Бул инс“
АД от 19.12.2017г. с вх. №ОК-705957, при застрахователя били заведени преписки по щети №********** и
№********** по които от страна на застрахователя бил постъпил писмен отговор с
който били уведомени ищците, че експертен съвет „Неимуществени
вреди Гражданска общност“ на ЗД „Бул Инс“АД
бил определил застрахователно обезщетение в размер на по 20000 лева за всеки
един от тях.Това предложение не било прието от ищците, които счели така
определения размер на обезщетение за силно занижен с оглед на причинените им
неимуществени вреди.
Във връзка с изложеното се моли,съдът
да постанови решение, с което да осъди ЗД
"Бул Инс“
АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София 1407 общ.Столична,
район „Лозенец",
ул.„Джеймс Баучер" №87, представлявано от С.С.П.и К.Д.К., да заплатят
парично обезщетение на двамата ищци Й.Т.Т. и Н.С.Т.
в размер на по 100 000 лева за всеки един от
тях,ведно със законната лихва,считано от 19.12.2017г. /датата на уведомяване и
предявяване на застрахователната претенция/ до окончателното изплащане.
Претендират и
направените съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения срок по чл.367 от ГПК от ответника е постъпил писмен
отговор, в който се заявява,
че се оспорва иска изцяло, както по
основание, така и по размер,като се сочи,че претенцията не отговаряла на
икономическата ситуация.
Сочи се, че констативният протокол за ПТП, издаден след
задължително посещение на място на ПТП от длъжностно лице на полицията, в случаите на чл.125 от ЗДвП във вр.
с чл.6 и чл.7 от Наредба №1-167 от
24.10.2002г. за условията и реда на взаимодействие между контролните органи на
МВР, застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при
настъпване на застрахователни събития, свързани с МПС /отм. ДВ.бр. 69 от
19.08.2014г./, съставлява официален свидетелстващ документ относно пряко възприетите
от съставителя му факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП,
като местоположение на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените
щети, пътните знаци, маркировката на местопроизшествието и др., като спрямо
последните той се ползвал с обвързваща материална доказателствена сила.Когато
протоколът за ПТП не удостоверявал всички релевантни за механизма на ПТП
обстоятелства, ищецът носел тежестта за установяване на механизма на ПТП.
Прави се възражение за съпричиняване на вредата от страна на
наследодателя на ищците,поради това,че е бил без поставен предпазен колан и се качил в
автомобил управляван от алкохолно повлиян водач, който е употребил и наркотични
вещества, като така се е поставил в превишен риск.
В
указания от съда двуседмичен срок и на основание чл.372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба от
ищците, като допълват и поясняват
първоначалната такава.Оспорва се направеното твърдение на ответната страна,че
покойният С Т. е знаел, затова че водачът на автомобила А.В.В. е бил алкохолно
повлиян, със съдържание над допустимото по закон и след употреба на наркотични
вещества.
Ответникът по делото не е
упражнил правата си по чл. 373 от ГПК.
В проведените съдебни заседания страните поддържат становищата и
възраженията си.
Окръжният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в
исковата молба,писменият отговор и доразвити в хода на производството,като
обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на
чл.235 ал.2 от ГПК,прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта:
Предявеният иск е с правно основание чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.432 от КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.429 ал.1 от КЗ със сключването на договор за застраховка
"Гражданска отговорност", застрахователят поема задължението да
покрие отговорността на застрахования към трети лица за причинените имуществени
и неимуществени вреди. Същевременно съгласно чл.477, ал. 1 и 2 от КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската
отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях
на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства. В тази връзка за успешното
провеждане на прекия иск срещу застрахователя по чл. 432,
ал. 1 от КЗ в тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване наличието на валидно сключен договор за
застраховка "Гражданска отговорност" между увредилото го лице и
ответника по делото, настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно
деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния
резултат, както и вида и размера на претърпените вреди. С оглед обхвата на
застрахователното покритие, регламентиран в цитираните разпоредби,
застрахователят обезщетява всички вреди, за които отговаря застрахованото лице
на основание чл. 45 ЗЗД.
Спорни по делото са
въпросите дължи ли застрахователят обезщетение на ищците, налице ли е
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалият им син и в какъв
размер да е обезщетението за имуществени и неимуществени вреди, съответно дължи
ли се законна лихва върху обезщетението.
От представеното
удостоверение за наследници,се установява, че С.Н.Т. е починал на 6.03.2017г. и
е оставил за свои законни наследници ищците Й.Т.Т.- майка и Н.С.Т. – баща.
Не се оспорва от ответника, а и се установява от
представените доказателства –
молба вх.№ОК-705957/19.12.2017г.,че адвокат Л.Л. като пълномощник на ищците е
сезирал ответника и е претендирал обезщетение по сключена застраховка „ГО“ на л.а. с рег.№, собственост на Е.Г.В. ***.
В резултат на
така подадената молба ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД е отговорил с писмо
изх.№188/12.01.2018г.,в което е запосано“с цел своевременно обезщетяване на
претърпените от увредените лица –Й.Т.Т. и Н.С.Т. вреди,в резултат на настъпило
ПТП, от което е причинена смъртта на С.Н.Т.“, Ескпертен съвет е определил
обезщетение в размер на 20 000 лева за Й.Т.Т. и 20 000 лева за Н.С.Т..Този
отговор на ответника съдът приема за извънсъдебно признание на фактите по
делото.
От представеното
по делото постановление за прекратяване на наказателно производство от 31.08.2017
година по
прокурорска преписка вх. №1535/2017 г. по описа на Окръжна прокуратура -
Пазарджик на основание чл.243 ал.1 т.1 във вр. с чл.
24 ал. 1 т. 4 от НПК с влязло на 27.09.2017 г. в законна сила
постановление на наблюдаващия прокурор Т М, се установява, че на 6.03.2017 година, около
15.43 часа, на главен път І-8 при км.191+460 м. в посока от град Пазарджик за
град Пловдив,се движил л.а. с ДК №,
собственост на Е.Г.В., а автомобилът бил управляван от А.В.В. ***,като в
автомобила пътували и Д И.Д. и С.Н.Т./***/.От постановлението се установява,че
движението се осъществявало в светлата част на денонощието,по суха пътна настилка,асфалт
в добро състояние.Водачът А В. управлявал л.а.,след употреба на алкохол – 0.93
промила съдържание на алкохол в кръвта и след употреба на наркотични
вещества,със скорост 140 км./час,като при навлизане в завой,поради
несъобразената скорост е навлязъл в съседната пътна лента за насрещно движение
и се е блъснал в насрещно правомерно движещ се автобус „“ с ДК №,собственост на
„ТУРИСТ СЕРВИЗ ХОЛДИНГ“ АД София,управляван от Ф.Й.Н. ***.От проведеното
разследване се установява,че пътникът на задната седалка е бил Д Д. ***.Постановлението
за прекратяване е във връзка настъпилата смърт на А В.,като е прието,че
настъпилият вредоносен резултат е следствие единствено и само на неправомерното
поведение на водача на л.а. А В.,***.
От допуснатата по делото Съдебно
авто-техническа експертиза се установява, механизма на осъществяване на ПТП, който
съвпада със същият установен и от Окръжна прокуратура Пазарджик описан по-горе
в прекратителното постановление.
От
експертизата се установява още, че в лентата за движение от Пловдив към
Пазарджик поради висока скорост 130-140 км./ч.,вероятно в съчетание с
употребените алкохол и забранени вещества от водача на л.а не
е успял да контролира движението в рамките на предстоящия завой на ляво и
автомобилът навлязъл в лентата за насрещно движение,по което приближавал
автобуса .Шофьорът на автобуса възприел своевременно внезапното навлизане, но
не е имал възможност за реакция и последвал удар изцяло в лентата за движение
на автобуса.От заключението на вещото лице се установява,че след момента на
контакта между лекия автомобил автобуса,първият се е подпъхнал под предната
част на автобуса/който се е движел със скорост 92-94 км./,при което около 3/4
от горната му част/зоната на двигателя и тавана/ били притиснати надолу и
смачкани.Общата деформация на автомобила,променила геометрията на купето и не
било останало необходимото за пътуващите жизнено пространство.Допълнително
пътуващите получили травми от високите инерционни сили при промените на
посоката и скоростта на лекия автомобил.
Според експерта
при конкретния механизъм на сблъсъка и тоталното смачкване на горната част на
автомобила/предното стъкло и тавана/, дори и поставени колани не биха могли да
спомогнат за намаляване степента на нараняване на който и да е от пътниците и
избягване на фаталните травми.
Вещото лице е установило в своето заключение, че
лекият автомобил фабрично е бил снабден
с предпазен колан за местото на което е бил наследодателят на ищците.
От приетата по делото СМЕ,се установява,че при
съдебномедицинското изследване върху трупа на С.Н.Т. се са били установени следните
травматични увреждания: многофрагментно натрошаване на костите та главовия и
лицев череп, разкъсване на меките черепни покривки и мозъчните обвивки,
евакуация на главния мозък от черепната кухина, множествени двустранни
счупвания на ребрата, гръдната кост и гръбначния стълб с прекъсване на
гръбначния мозък, разкъсване на двата бели дроба и сърцето, кръв в гръдната
кухина, разкъсване на слезката и размачкване на черен дроб, счупване на двете
бедрени кости, лява мишнична кост, костите на двете предмишници и лявата
подбедрица, охлузвания, кръвонасядания, рани.
Причината
за настъпването на смъртта според в.л. на С Т. е тежка съчетана травма на
главата, гръдния кош, корема и крайниците, като травматичните увреждания са
били несъвместими с живота.Смъртта е настъпила бързо - в рамките на 1-2 минути
и е била неизбежна.Според заключението като общ механизъм травматичните
увреждания са резултат от действието на твърди тъпи предмети при изключително
висока кинетична енергия на травмата. Получени са при станалото
пътно-транспортно произшествие по механизма „травма в автомобила".
Вещото лице е установило от съдебно
медицинска експертиза на труп №54/2017г.,
че причината за смъртта на А.В.В. - водаач на лекият автомобил „" е - „тежка
, несъвместима с живота , открита черепно - мозъчна, лицево-челюстна,
гръбначно-мозъчна, гръдна, коремна и опорно-двигателна травма, довела до
нарушаване на функциите на жизненоважните мозъчни центрове и масивен
кръвоизлив, причинили спирането на сърцето и дишането. "
Установената
със съдебно-химическото изследване концентрацията на алкохол в кръвта на В. по
протокол №А-100/16.03.2017г. е 0,93
промила и съответства на лека степен на алкохолно опиване.От изследванията е
видно,че в кръвта на водача В. е имало морфин в кръвната проба - 0.03 mg/mL както и на
метадон в кръвната проба -0.04 mg/mL.
За
лице без толеранс и инцидентна употреба, употребата на наркотично вещество е
била в срок до 6-12 часа, преди настъпване на смъртта.
Според
заключението на вещото лице при алкохола била налице правопропорционална връзка
между приетото количество алкохол в кръвта и ефекта върху лицето,а при
наркотиците такава връзка нямало, т.е. за едно и също лице можела да бъде без
ефект, за второ да доведе до наркотичен ефект, а за трето лице – дозата да бъде
смъртоносна.Концентрацията на наркотичното вещество можела да бъде определена, но
това не позволявало да се направи никакъв извод по отношение на ефекта или да
обясни дали лицето е било повлияно или под въздействие към разглеждания момент.
От
експертизата се установява още,че алкохолна
концетрация в количество 0,9 -2,5
промила се проявява със следните признаци:
възбуда, емоционална лабилност, говорливост, намалено внимание, снижение на
задръжните процеси, загуба на критичност, нарушения на паметта и способността
за съсредоточаване, нарушение на възприятията и забавено време на реакция,
мускулна дискоординация. /L.Joldrank -1994/. При
водача А.В.В. е установен алкохол в
кръвта 0,93промила, който
е в тези граници и в това състояние водачът на лекия автомобил е бил затруднен
пълно и адекватно да възприема околната среда в частност скоростта на движение
на автомобила, посоката му на движение, вида на пътното платно, насрещните МПС,
разстоянието до тях и тяхната скорост.
Според
заключението на вещото лице околните са могли да възприемат състоянието на
водача, като на лице употребило алкохол, поради описаните по-горе признаци, а и
поради усещането на мирис на алкохол, което остава при концентрации над 0,5промила.
Разпитаните
по делото свидетели С.С. дежурен по РПУ пристигнал минути след инцидента, Ф.Н.
шофьор на автобуса в който се е блъснал л.а. и Г.Г. който е бил пътник в автобуса на първа
седалка, дават пълни, взаимноподкрепящи се показания, които безспорно
установяват изложената фактическа обстановка в прекратителното постановление на
окръжна прокуратура,а именно,че лек автомобил с ДК № е
навлязъл с висока скорост във завой по пътя Пазарджик Пловдив в насрещната
лента за движение.Шофьорът на автобуса е възприел автомобила едва на около 15
метра и не е имал никакво време за реакция.
Предявените
искове са частично основателни.
В резултат от противоправното деяние
- нарушаване на правилата установени в ЗДвП от водача на лекия са настъпили
вреди за ищците като родители на починалия С.Н.Т който към момента на смъртта
си е бил на 19 години.
Налице са предпоставките за ангажиране
на гаранционно - обезпечителната отговорност на застрахователя ответник: противоправно и
виновно поведение на водача на л.а. , за настъпване на процесното ПТП,
претърпени от ищците неимуществени вреди в резултат на произшествието – смъртта
на сина им, както и наличие на застрахователно отношение произтичащо от договор
за застраховка "Гражданска отговорност". Необходимо е да се изследва въпросът какво е справедливото
обезщетение за неимуществени вреди от посочените травматични увреждания, както и налице ли
предпоставките съдът да уважи направените възражения за съпричиняване.
Основният
принцип при определяне на обезщетения, дължими за неимуществени вреди е
установен в чл.52 от ЗЗД, а именно по справедливост.При определяне размера на
неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства,
които ги обуславят, като характера на увреждането, начина на извършване на
деянието, обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални страдания
и пр. /В този смисъл постановление на Пленума на ВС №4/1968г./.Следва да се
преценят вида и тежестта на причинените психични увреждания, продължителността
и интензитета им и други страдания и неудобства за здравето - в този смисъл решение №69/18.03.2014г. по гр.д.№4686/2013г. на ВКС, ІV
г.о.
Съдът намира,че в конкретния
случай при определяне на размера на обезщетение следва да се отчетат наличието
на обстоятелства, които значително завишават интензитета на претърпените от
пострадалите вреди.
Не под лежи на съмнение фактът,че загубата на дете,независимо от възрастта
му е тежко и непреодолимо емоционално изживяване за родителя, с трайно и
неотменимо проявление във времето. В случая като родители ищците са вложили
цялото си старание и възможности да възпитат и отгледат починалия С Т. в духа
на непреходните семейни ценности на любов, съпричастност, отговорност. Смъртта
на детето им има за ищците пагубни последици. Загубата е необратима,
съпътствана с ежедневна мъка и коренна промяна в живота. Родителите са загубили
наскоро навършил пълнолетие син, който макар и вече тръгнал по своя път, все
още е част от семейството,живеел е с тях, както с отговорностите към тях, така и с
незаменимите мигове на внимание, надежди и очаквания.
Ето защо съдът счита,че предявеният размер от по 100 00 лева за всеки един
от родителите за справедлив.
По отношение на възраженията, за съпричиняване поради непоставен колан,съдът приема следното:
Съдът приема за безспорно установено,че починалият С Т. е
бил без поставен предпазен колан,но в конкретния случай това няма отношение към
настъпилата му смърт,както се установи от разпита на експертите.Дори и при
поставен колан ,починалият Т. не би избегнал фаталните травми,както безспорно е
установено в САвтЕ,поради конкретния механизъм на сблъсъка и тоталното
смачкване на горната част на автомобила.
По отношение на възражението ,че починалият Т., се е качил в автомобил
управляван от алкохолно повлиян водач, употребил и наркотични вещества, като
така се е поставил в превишен риск,съдът счита същото за основателно.
От приетата и неоспорена от страните СМЕ, се установява,че починалият водач е бил както под въздействието на
алкохол,така и под въздействието на наркотични вещества.В това състояние
околните включително и починалият син на ищците е бил в състояние да възприеме
по ред признаци,че А В. е употребил алкохол.
Съдът приема,това възражение за доказано поради което
приетият справедлив размер на
обезщетение, следва да бъде намален от 100 000 лева с 10 % на 90 000
лева.
Съобразявайки
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, оценявайки връзката родители дете, съдът преценя,
че неимуществените вреди за двамата ищци
следва да бъдат обезщетени в размер по 90 000лв. всеки един от тях, в който размер исковете се явяват основателни и
доказани, а за разликата от 90 000лв. до пълно предявения размер от
100 000лв. да се отхвърлят.
Върху обезщетенията за неимуществени вреди следва да бъде присъдена
лихва за забава. Лихвата е дължима с изтичане на 15 дневен срок от датата на
сезиране на застрахователя с извънсъдебна претенция от страна на пострадалия –
аргумент от чл.497 от КЗ. Законът свързва задължението на
застрахователя да заплати лихва с датата, на която изтича срокът за представяне
на всички необходими доказателства или с изтичане на тримесечния срок за
произнасяне на застрахователя /която от двете настъпи по-рано/. В конкретния случай, ищците са предявили претенция с вх.№ОК-705957 по която е заведена щета и съдът
приема за дата уведомяване на застрахователя.Още повече,че ответника на
2.01.2018 година е уведомил ищците,че е определил обезщетение в размер на по
20 000 лева,което те не са приели.
Ето защо
моментът, в който застрахователят изпада в забава да изпълни задължението си е
изтичане на 3 месеца от сезирането му, тоест на 19.03.2018 година, от която
дата законната лихва е дължима върху уваженият
размер на всеки един от исковете на отделните ищци до изплащане на вземането.
При този изход на делото на всяка от страните се полагат разноски.
Ищците са направили разноски в размер на 15410 лева,съобразно представения
списък по чл.80 от ГПК/ в т.ч. държавна такса - 8000 лева, заплатен адв.хонорар
- 7060 лева,разноски за експертизи и за призоваване на свидетел -350 лева.
По направеното възражение за прекомерност на адв.възнаграждение,съдът
намира същото за неоснователно.Минималният размер на адв.възнаграждение при
така заявената претенция за всеки ищец съобр. чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1 за
минималните размери е 3530 лева/по х 2 е
7060 лева/ направените от ищците разноски.
От така направените разноски съобразно уважената част от исковете на ищците
се полагат разноски в размер на 13869 лева общо.
Ответника е направил разноски в размер на 12 300 лева от които 12 000
лева адв. възнаграждение с ДДС и 300 лева за експертизи.Съобразно отхвърлената
част от иска му се полагат разноски в размер на 1230 лева.
Воден от горното и на основание чл.235
и чл.236 от ГПК Пазарджишкият Окръжен съд,
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД "Бул
Инс“
АД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София 1407, общ.
Столична, р-н „Лозенец",
ул.„Деймс
Баучер" №87, представлявано от С.С.П.и К.Д.К. -заедно,със съдебен адрес ***
адв.АИ., да заплатят на ищците Й.Т.Т.,с
ЕГН ********** и адрес:г*** и Н.С.Т. с ЕГН***********,
с адрес ***, със съдебен адрес ***,офис № адв. Л.Л., на
основание чл.432 ал.1 от КЗ, във вр. с чл.45 от ЗЗД, сумата от по 90 000лв., за всеки един от тях,
представляващи обезщетение за причинени им неимуществени вреди - болки и
страдания причинени от смъртта на сина им С.Н.Т. - настъпила в резултат на ПТП настъпило в л.а. „“,
модел „“ с рег. № на 06.03.2017г. по главен
път І-8,км. 191+460 м., в посока от гр. Пазарджик към гр. Пловдив, ведно със законната лихва върху всяка една от
сумите,считано от 19.03.2018 година до окончателното изплащане на главниците,
като за разликите над 90 000лв. до пълния предявен размер от 100 000лв., за
всеки един от ищците,ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗД
"Бул Инс“
АД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София 1407, общ.
Столична, р-н „Лозенец",
ул.„Деймс
Баучер" №87, представлявано от С.С.П.и К.Д.К. -заедно,със съдебен адрес ***
адв.А И., да заплатят на ищците Й.Т.Т.,с
ЕГН ********** и адрес:г*** и Н.С.Т. с ЕГН***********,
с адрес ***, със съдебен адрес ***,офис № адв. Л.Л.,общо разноски в размер на 13869 лева,съобразно
уважената част от иска.
ОСЪЖДА Й.Т.Т.,с
ЕГН ********** и адрес:г*** и Н.С.Т. с ЕГН***********,
с адрес ***, със съдебен адрес ***,офис № адв. Л.Л. да заплатят общо разноски на
ЗД "Бул Инс“ АД, с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр.София 1407, общ. Столична, р-н
„Лозенец",
ул.„Деймс
Баучер" №87, представлявано от С.С.П.и К.Д.К. -заедно,със съдебен адрес ***
адв.А И.,в
размер на 1230
лева съобразно отхвърлената част от
иска.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Апелативен
съд гр.Пловдив.
Препис от решението да се връчи на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: