М О Т И В И
към присъда № 127 от 08.05.2014 год. по
НОХД № 609/2014 год. на СлРС
РП
– Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимата Д. М.А. за престъпление по
чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 от НК.
Производството
се движи по реда на глава 27 от НПК. Съдът, след като изслуша становището на
защитника на подсъдимата и на самата подсъдима, и след като установи, че нейните
самопризнания се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, премина към процедура по чл. 371, т. 2 от НПК.
В
съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението, така както е предявено, като
го счита за доказано по безспорен начин. Пледира, предвид самопризнанието на
подсъдимата и проведеното съкратено съдебно следствие, да й бъде наложено
наказание при условията на чл. 58а от НК, а именно „Лишаване от свобода” за срок от шест
години, което да бъде намалено с една трета и намаленото наказание от четири години
„Лишаване от свобода” да изтърпи при първоначален строг режим в затвор.
Разпитана
в съдебно заседание, подсъдимата Д. М.А. се признава за виновна и дава
съгласието си делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК. Признава изцяло
всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се
съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Съжалява за извършеното
и моли да й бъде наложено минимално наказание.
Адв.
И. *** – служебен защитник на подсъдимата, не оспорва фактическата обстановка
по обвинителния акт и правната квалификация, и също изразява съгласието си
делото да се гледа по реда на глава 27 от НПК. Моли съда да определи наказание
на представляваната от него подсъдима при условията на чл. 58а от НК, а именно
„Лишаване от свобода” за срок от две години, което да бъде намалено с една
трета.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимата
Д. М.А. е неграмотна, неомъжена, не работи, осъждана.
Свид.
А.Т. работел отпреди повече от 10 години като продавач – консултант в
агро-аптека на Едноличен търговец „А.-А.-А.А.” гр. Сливен. Аптеката се намирала
в *****.
На
27 септември 2013 год. в ранния следобед свид. А.Т. и негов познат и редовен
клиент – свид. С.К. от с. Ч., седели на пейка пред аптеката. Докато си
говорели, свид. А.Т. бил с гръб към входа на аптеката. Въпреки това, поглеждал
често към входа. Забелязал млада жена от ромски произход, с опърпан вид – подс.
А., да разглежда витрините на съседни магазини, които към него момент не
работели. В следващ момент видял същата жена да излиза от аптеката. Когато
погледите на свид. Т. и на подс. А. се срещнали, тя го попитала дали знаел кога
ще отворят магазините. Това усъмнило свид. Т.. Той тръгнал към аптеката, а
подс. А. – към светофарите на кръстовището между бул. „Хаджи Димитър” и бул.
„Братя Миладинови”. Свид. Т. отворил чекмеджето, което изпълнявало функциите на
каса и не се заключвало и видял, че липсвали две банкноти от по 50 лева. Свид. Т.
изскочил от аптеката и тичешком последвал подс. А.. Застигнал я, докато тя
изчаквала да светне зеления сигнал на светофара. Хванал я за ръката и й
изкрещял да върне парите. Първо подс. А. го попитала „Какви пари?”, но тъй като
свид. Т. я стискал много здраво, тя бръкнала в пазвата си, извадила оттам двете
банкноти по 50 лева и му ги дала. Тъй като свид. Т. бил много разгневен от
случилото се, той продължил да я държи за ръката, докато се опитвал да набере
телефон 112. Докато „отключвал” телефона си, подс. А. измъкнала ръката си от
якето, с което била облечена. Дрехата останала в ръката на свид. Т., а подс. А.
избягала в посока Автогара – Сливен. Свид. Т. подал сигнал за случилото се на
телефон 112. На място пристигнал полицейски екип, в състава на който влизал и
полицай свид. В.М.. По описанието, което дал свид. Т., била установена
самоличността на подсъдимата. При проведената оперативна беседа с нея тя
признала за действията си пред полицай М..
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото доказателства, а именно: самопризнанието на подсъдимата и
събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства, предявени
на страните по съответния процесуален ред и не оспорени от тях.
Съдът
кредитира и обясненията на подсъдимата, дадени в хода на досъдебното
производство, като на основание чл. 372, ал. 4 от НПК ги приобщи към
доказателствата по делото, тъй като подсъдимата призна вината си и изрази
съгласие да не се събират доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Въз
основа на приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни
изводи:
С
деянието от описаната фактическа обстановка подсъдимата Д. М.А. е осъществила
състава на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 от НК, тъй
като на 27.09.2013 год. в гр. Сливен, в условията на опасен рецидив, отнела
чужди движими вещи: пари – сумата от сто лева от владението на А.Х.Т.,
собственост на ЕТ „А.-А.-А.А.” гр. Сливен, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои.
Безспорно
е установено, че деянието си подсъдимата Д. М.А. е извършила в условията на
опасен рецидив, тъй като видно от приложените по делото бюлетини за съдимост на
лицето, същата е многократно осъждана с влезли в сила присъди за извършени
престъпления против собствеността, по които е търпяла ефективни наказания, в
това число и по НОХД № 1360/2010 год. на СлРС (влязла в сила присъда на 19.10.2010
год.), с което е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от шест
месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие
от закрит тип и по НОХД № 9/2008 год. на СлРС (влязло
в сила споразумение на 06.02.2008 год.), с което е наложено
наказание „Лишаване от свобода” за срок от шест месеца, което да изтърпи при
първоначален общ режим.
Деянието
подсъдимата е извършила с пряк умисъл. Подсъдимата е съзнавала
общественоопасния му характер, всички елементи от състава на престъплението,
предвиждала е и е искала настъпването на общественоопасните последици от него с
цел лично облагодетелстване.
Деянието
е довършено, вещите са били във владение на подсъдимата. Имуществените вреди са
възстановени.
Като
смекчаващи вината на подсъдимата обстоятелства съдът прецени изразеното от нея
съжаление за извършеното.
Като
отегчаващи вината на подсъдимата обстоятелства, съдът отчете негативните й
характеристични данни.
Съдът
не прецени като отегчаващо вината на подсъдимата Д. М.А. обстоятелство -
предишните й осъждания, тъй като те са взети в предвид от законодателя при
квалифициране на деянието й по чл. 196, ал. 1, т. 1 от НК.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимата,
съдът се съобрази с всички индивидуализиращи вината й обстоятелства,
обществената опасност на деянието, обществената опасност на подсъдимата,
причинения престъпен резултат и целите на генералната и специална превенция.
Съдът определи наказание на подсъдимата при условията на чл. 58а от НК (ДВ, бр.
26/2010 год. в сила от 06.04.2010 год.), предвид изказаното от нея
самопризнание и императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК. Съдът
приложи посочената редакция на разпоредбата на чл. 58а от НК, тъй като деянието
е извършено от подсъдимата на 27.09.2013 год., т.е. след влизане в сила на
посоченото изменение на НК. Ето защо, съдът наложи на подсъдимата Д. М.А. за
извършеното от нея деяние по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 от НК – наказание
„Лишаване от свобода” за срок от две години, което на основание чл. 58а, ал. 1
от НК намали така определеното наказание с 1/3, като подсъдимата следва да
изтърпи наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година и четири месеца,
при първоначален строг режим в тип затворническо заведение – „Затвор”.
Така
определеното наказание на подсъдимата съдът прецени за максимално справедливо и
отговарящо в пълна степен на обществената опасност на деянието и съответстващо
на целите и значението на наказанието, визирани в чл. 36 от НК. Съдът счита, че
то ще допринесе за поправянето и за превъзпитанието на подсъдимата и ще
въздейства възпитателно и предупредително - възпиращо и върху останалите
членове на обществото.
Ръководен
от изложеното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: