Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Елза Йовкова | |
за да се произнесе взе предвид: Производство по реда на чл.2. и сл. от ГПК. С Решение №.... от 20.05.2014 година, постановено по ГР.Д. №... по описа за 2013 година на В. районен съд, е прието за установено по отношение на „Е. П.” , ЕИК-...., със седалище и адрес на управление гр. В., район „В. В.”, бул.„В. В.” №...., В. Т. – Г, че Б. Д. А., ЕГН-*, с адрес гр. В. Т., ул. „Д. Ч.” №..., вх.”...”, .2, не дължи на „Е. П.” , ЕИК- ...., сумата от 646,07 лева /шестстотин четиридесет и шест лева и седем стотинки/, представляваща част от начислена корекционна сума по Дебитно известие №.... от 07.10.2013 г., за периода от 03.04.2013 г. до 13.09.2013 г.; осъдено ена основание чл. 55, ал.1, предложение първо от ЗЗД, „Е. П.” , ЕИК- ..., да заплати на Б. Д. А., ЕГН-*, сумата от350,00 /триста и петдесет/ лева, дадена без основание и представляваща част от начислена корекционна сума по Дебитно известие № ... от 07.10.2013 г., за периода от 03.04.2013 г. до 13.09.2013 г. В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от "Е.-П." , ЕИК- ...., чрез процесуалния представител по пълномощие. Обжалва се решението изцяло. Изложени са твърдения, че решението е неправилно, поради нарушения на материалния закон, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изложени са и доводи във връзка с твърденията. Направено е искане решението да бъде отменено изцяло и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлени предявените искови претенции. Претендират присъждане на разноски. В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба, чрез процесуалния представител по пълномощие. Направено е искане да се остави въззивната жалба без уважение и да бъде потвърдено решението, като правилно и законосъобразно. Изложени са съображения за заетото становище и направеното искане. Претендират се разноски. Съдът като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Предмет на въззивното производство, въведен с въззивната жалба, е предявен по реда на чл.124, ал.1 от ГПК отрицателен установителен иск, с който се иска да бъде прието за установено, че ищецът не дължи на ответника претендирано от последния вземане, както и иск с правно основание чл.55, ал.1, предложение първо от ЗЗД, с който се претендира да бъде осъден ответника да заплати на ищеца неоснователно получената сума. Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.Относно валидността. Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Относно допустимостта. Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество Þ съдът се е произнесъл по спорното право така, както е въведено с исковата молба. Предявеният отрицателен установителен иск е процесуално допустим. Налице е правен интерес от предявяването му. Твърдяното и претендирано от ответника право се оспорва от ищеца, който твърди, че спорното право не съществува. Относно извода за правния интерес е достатъчен фактът, че ответникът твърди съществуването на оспорваното от ищеца вземане. Предявеният осъдителен иск е с оглед вида на търсената защита също е процесуално допустим. Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението за правилно.Крайният извод и на двете инстанции е един и същ - основателност на исковите претенции. Съображенията за този извод са следните: От фактическа страна. Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства. Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях. Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства, приети за установени от районния съд. Поради което счита, че не е необходимо отново да излага /възпроизвежда/ какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства. Във въззивното производство не са събирани доказателства. От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства от районния съд, които въззивната инстанция след преценката на събраните в първоинстанционното производство доказателства също приема за установени, въззивният съд прави следните правни изводи: По отношение на предявената по реда на чл.124 от ГПК отрицателен установителен иск. Предявеният отрицателен установителен иск е основателен. Съображенията за този извод са следните: С оглед вида на търсената защита и разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК за разпределяне на доказателствената тежест ответникът е този, който трябва да докаже, че отричаното от ищеца право е възникнало и съществува. За да бъде направен извод, че твърдяното и претендирано от ответника право е възникнало и съществува, трябва по делото да е установено чрез събраните доказателства осъществяване на регламентираните със ЗЕ и ОУ юридически факти, от които възниква право на ответника да ”коригира” количеството пренесена електрическа енергияи правото му на парично вземане, изчислено по методологията, определена с ОУ на „Е.ОН Мрежи” , сега „Е. Мрежи” . Фактическият състав, от който би възникнало вземане за ответника спрямо потребителя, е следният: - пренесено количество енергия, потребено от ищеца; - да не е отчетено от средствата за търговско измерване изцяло или частично пренесеното и потребено количество енергия; - да е налице „неправомерно въздействие върху СТИ”, осъществено виновно от потребителя. За последния елемент от посочения фактически състав съдът е мотивиран от следното: Тълкувайки разпоредбата на чл.38, ал.2 от ОУ на „Е.ОН Мрежи” , сега „Е. Мрежи” , действаща през процесния период, настоящият състав прави извод: „не е ясно и е двусмислено” регламентирано от кого би следвалода е причинено „неправомерното въздействие”, за да възникне за ответника правото на „корекция” и правото на „парично вземане”, изчислено по методологията, определена сОУ на „Е.ОН Мрежи” , сега „Е. Мрежи” , както и „не е ясно и е двусмислено”регламентирано „без виновна ли е отговорността” за причинено„неправомерното въздействие”, за да възникнат за ответника спрямо ищеца посочените права. При „неяснота и двусмисленост” при съставяне на клаузи на договори, предлагани на потребители, на основание чл.147, ал.1 и ал.2 от Закон за защита на потребителите „неясното и двусмислено условие” се тълкува в полза на потребителя. Ищецът по настоящото дело е „потребител” по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, действаща през процесния период. Разпоредбата на чл.147, ал.1 и ал.2 от Закон за защита на потребителите е ясна и категорична и обосновава извод, че правото на „корекция” и произтичащото от него парично вземане на ответника спрямо ищеца би възникнало САМО, ако е налице „неправомерно въздействие върху СТИ”, осъществено виновно от потребителя. Нито чрез съдържанието на „Констативния протокол”, нито чрез заключението на вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното производство СИЕ е установено „неправомерно въздействие върху СТИ”, осъ¨ествено от потребителя-ищец виновно. „Безвиновната" отговорност е неприложима по изложените по-горе съображения. Факта на недоказаност на „неправомерно въздействие върху СТИ”, осъществено от потребителя-ищец виновно, е достатъчен за да се направи извод за основателност на исковата претенция. По изложените съображения предявеният отрицателен установителен иск следва да бъде уважен. По отношение на исковата претенция с правно основание чл.55, ал.1, предложение първо от ЗЗД. Предявената искова претенция е основателна и доказана. До този извод съдът стига като взе предвид следното: По делото са установени всички кумулативно изискуемите се елементи от сложния фактически състав, визиран в чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД, за да приеме съдът, че е възникнало право за ищеца да иска връщане от ответника на исковата сума, а именно: = „получаване” на парична сума /исковата претенция/ от ответното дружество; = „даване” от ищцовото дружество на „полученото” от ответното дружество; = отсъствие на основание за „даването” и „получаването”. Вторият елемент от фактическия състав не е визиран изрично в посочената правна норма. Но, произтича от нейното тълкуване. Факта на „даването” от ищцовото дружество на исковата сума, факта на „получаването” на исковата сума от ответното дружество, както и факта, че процесната сума е „дадена и получена” като заплатена сума, съгласно корекция на сметки по фактури са установени чрез събраните по делото писмени доказателства. Освен това тези факти не са спорни. Спорният въпрос по настоящото дело е дали „даването” и „получаването” на процесната сума „е с основание” или „е без основание”. За да бъде направен извод, че „даването” и „получаването” на процесната сума „е с основание” трябва по делото да е установено чрез събраните доказателства осъществяване на регламентираните със ЗЕ и ОУ юридически факти, от които възниква право на ответника да ”коригира” количеството пренесена електрическа енергия и правото му на парично вземане, изчислено по методологията, определена с ОУ на „Е.ОН Мрежи” , сега „Е. Мрежи” . Както се посочи при обсъждане на основателността на отрицателния установителен иск по делото не е доказан един от кумулативно изискуемите се юридически факта от сложния фактически състав, от който възниква право на ответника да ”коригира” количеството пренесена електрическа енергия и правото му на парично вземане, изчислено по методологията, определена с ОУ на „Е.ОН Мрежи” , сега „Е. Мрежи” . Изложеното обосновава извод, че претендираното от ответника вземане не е възникнало и не е дължимо. Поради недължимостта „даването” и „получаването” на процесната сума „е без основание” и прав¯то за ищеца да иска връщане от ответника на исковата сума е възникнало и съществува. По изложените съображения исковата претенция е основателна и доказана и следва да бъде уважена така, както е предявена. По отношение на оплакванията във въззивната жалба. Настоящият състав счита, че не е необходимо да обсъжда наведените с въззивната жалба оплакванияпо следните съображения: Ответникът не успя да докаже собствената си теза за възникване и съществуване на претендираното на основание чл.38, ал.3 т.2 от ОУ вземане. За да възникне това вземане трябва да са налице кумулативно изискуемите се предпоставки, посочени по-горе. По делото не е установена една от кумулативно изискуемите се предпоставки за възникване и съществува претендираното вземане по изложените по-горе съображения, което обосновава и извод за основателност и на двете искови претенции. С оглед фактическите и правни изводи на въззивния съд, изложени по-горе, обжалваноторешение е валидно, допустимо и правилно. Жалбата е неоснователна и решението следва да бъде потвърдено. При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените във въззивното производство разноски в размер на 300 лв. На основание чл.280, ал.2 от ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване. Водим от горното и по реда на чл.271, ал.1, предложение първо от ГПК В. окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ №... от 20.05.2014 година, постановено по ГР.Д. № .... по описа за 2013 година година на В. районен съд. ОСЪЖДА „Е. П.” , ЕИК-..., със седалище и адрес на управление гр. В., район „В. В.”, бул.„В. В.” №...., „В. Т. Г”, да заплатина Б. Д. А., ЕГН-*, с адрес гр. В. Т., ул. „Д. Ч.” №.., вх.”...”, .2, направените във въззивното производство разноски в размер на 300 лв. /триста лева/. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |