Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Каварна, 03.01.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Каварненски
районен съд, в публично заседание на шести декември, през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА УЗУНОВА
като
разгледа докладваното от съдията Гр.д. №144 по описа за 2017г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по
делото е образувано по искова молба с вх.№929/10.03.2017г., подадена от В.А.К.
с ЕГН ********** ***, чрез адв.Е.Е. ***, срещу Х.Х.С. с ЕГН ********** ***. Предявен
е иск за заплащане на неустойка за неизпълнение на извънсъдебна спогодба и
предварителен договор за делба от 01.07.2015г. с нотариална заверка на
подписите, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на
исковата молба, до окончателното изплащане, както и разноските по делото.
В молбата си ищецът излага, че с ответника са сключили
споразумение, именувано „Извънсъдебна спогодба и предварителен договор за делба“,
с нотариална заверка на подписите. В частта на предварителния договор за делба
участвал и трето лице, съсобственик на имота Г. А.К.. Сочи, че отношенията по
повод делбата били уредени, освен остатъка от задължението на ответника по
т.2.1.2, който все още не бил настъпил. В останалата част ответника С. се
задължил в срок до 30.08.2016г. да извърши съответни СМР свързани със сградата,
собственост на ищеца с идентификатор ***, с площ от *** кв.м. и по начин, който бил
указан от гл.архитект на Община Каварна в издаденото разрешение за строеж за
делбената сграда в „груб строеж”, без капандура на покрива, както и да изпълни
със свои средства и сили и за своя сметка отстраняване на причините за теча в
същата сграда, появил се в резултат на некачествено изпълнение от страна на
ответника на дилатационната фуга между двете сгради по калканната им стена. Отделно
от това твърди, че ответникът се задължил в срок до въвеждане на новостроящата
се сграда в експлоатация, но не по-късно от 30.12.2016г. да изгради нов комин
за газовата инсталация на сградата на ищеца, който бил запушен от него в хода
на строителството на делбената сграда от ответника С..
Ищецът твърди, че поел задължение пред ответника да не
пристъпва към принудително изпълнение на решението по гр.д.№785/2014г. на ДОС в
частта относно събаряне на новостроящата се сграда на С. при условие, че задълженията
по спогодбата бъдат спазени. Сочи, че страните договорили неустойка в размер на
10 000 евро в случай на неизпълнение на уговореното в спогодбата. Сроковете по
СМР били определени по взаимно съгласие между страните. Посочва, че спогодбата
в частта относно делбата е изпълнена, а относно задълженията по т.2.1.2, падежа
не бил настъпил.
Твърди, че ответника до настоящия момент не е изпълнил
поетите задължения относно СМР, свързани със сградата на ищеца – не бил
отстранен теча и не бил изграден нов комин за газовата инсталация.
Твърди, че е депозирал жалба в Община Каварна. Първата
– 09.12.2014г., след което бил съставен констативен протокол от Община Каварна,
а втората била депозирана на 22.02.2017г., като общината го уведомила, че на
15.03.2017г. ще извърши оглед.
Ищеца твърди, че ответника не е изпълнил задълженията
си по споразумението в частта относно договорените СМР, поради което счита, че
е налице основание да счита договора по т.9 за развален на основание чл.87,
ал.2,пр.последно от ЗЗД и да претендира неустойка в размер на 10 000 евро.
В с.з. ищецът представляван от упълномощения адв.Е.,
поддържа иска, като го счита за основателен и моли за уважаването му.
Ответника в писмения отговор депозиран по реда на
чл.131 от ГПК, счита исковата молба за неоснователна и недоказана.
На първо място твърди, че за течовете в имота на ищеца
бил разбрал от исковата молба. За първоначалните течове, които договорили да
бъдат отстранени 2014г. ответника своевременно бил извършил ремонт на покрива
на ищеца. Счита, че появилите се нови течове се дължали на метеорологичните
условия през изминалата зима, като за появяването им било допринесло и
неправилното изпълнение на покрива на сградата на ищеца.
На второ място счита, че претендираната неустойка е
прекомерно завишена. Твърди, че тя се отнасяла за клаузите касаещи договореното
между страните със сила на предварителен договор за делба между тях. Като това
било изрично записано в края на спогодбата.
На последно място ответника посочва, че ищеца с
поведението си не е показал на ответника, че има проблем в имота, а е започнал
да пуска жалби в общината и подал искова молба с цел имотна облага.
Счита иска за неоснователен и моли за отхвърлянето му.
Претендира разноски.
В с.з., чрез упълномощения адв.С. оспорва иска и моли
същия да бъде отхвърлен като неоснователен.
Каварненският районен съд, след преценка на събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 01.07.2015г. между В.А.К., Х.Х.С. и Г. А.К. е
сключена извънсъдебна спогодба и предварителен договор за делба на недвижим
имот. Съгласно клаузите на спогодбата, т.9 Х.С. се задължил в срок до
30.08.2016г. да извърши съответните СМР, свързани със сградата на В.К. по
начина, по който е указано от главния архитект в издаденото разрешение за
строеж за делбената сграда в „груб строеж“ /без капандура на покрива на
сградата на В.К., която той сам ще си направи за своя сметка/, както и да
изпълни със свои сили и за своя сметка отстраняване на причините за теча в
сградата, собственост на В.К., в резултат на некачествено изпълнение на
дилатационната фуга между двете сгради по калканната им стена. В срок до
въвеждане на новостроящата се сграда в експлоатация, но не по-късно от
30.12.2016г. да изгради нов комин за газовата инсталация на сградата на В.К.,
който комин е бил запушен в хода на строителството на делбената сграда от Х.С..
В.К. дал съгласието си Х.С. да удължи съществуващия димоотвод /комин/ на
сградата на В.К. с необходимата височина. Съгласно т.10 от спогодбата е посочено,
че в случай на неизпълнение по вина на която и да е от страните, виновната
страна дължи на изправната страна неустойка в размер на 10 000 /десет
хиляди/ евро.
С оглед неизпълнение на посочената клауза, ищецът е
сезирал съда с настоящата искова молба, за заплащане на неустойката.
От датата на подписване на спогодбата до датата на
подаване на исковата молба ищецът е сезирал община Каварна с жалби – жалба
ПЖ-44/02.12.2014г. и жалба вх.№ПЖ-3/22.02.2017г. По двете жалби е извършена проверка
от служители на общината и са съставени констативни протоколи. От тях става
ясно, че в сградата на ищеца има течове. Към делото са приложени констативни
протоколи и уведомителни писма до страните по делото, след извършените проверки
от компетентните органи.
Разпитана е като свидетел С.И.Г., изпълняваща
длъжността Началник отдел „Устройство на територията и инвестициите“ в Община
Каварна, присъствала на проверките в сградата на ищеца. От разпита й става
ясно, че е присъствала няколкократно при оглед и проверки в сградата на ищеца,
тъй като имало пуснати жалби в общината. Според свидетелката било констатирано,
че в сградата на В. има течове. На С. бил даден срок да отстрани повредите
нанесени на съседната сграда.
Според свидетеля К.Х.В., воден от ответника С. става
ясно, че му е давал консултации по строежа, който в момента изграждал. Според свидетеля
причината била задържаната вода на покрива на В., защото имало обратен наклон.
От изготвената и приета по делото съдебно-техническа
експертиза се установява, че причини за теча в сградата на ищеца са
неизпълнение на технологичния детайл за
връзка между покрива на сградата на ищеца и фасадната стена на съседната сграда.
Според в.л. втората причина за теча е промяната в конфигурацията на покрива,
където е връзката към сградата на ответника. От заключението става ясно, че към
газовия котел на ищеца не е изграден комин. По южната фасада на сградата на ответника
е монтирана метална тръба с диаметър около 125-150, като продължение на комина,
изграден по източната фасада на сградата на ищеца, но същата е начупена и не
може да изпълнява функцията на комин на котел на твърдо гориво (пелети).
Според вещото лице, към датата на огледа има промяна
по покрива на ищеца. Монтирани са допълнителни ребра, оформена е улама и водите
се отвеждат в юго-източна посока. Вещото лице посочва в заключението си, че
причина за течовете е обстоятелството, че при строителството на сградите не са
изпълнени необходимите дейности, гарантиращи запазване на покрива на заварената
сграда, т.е. на ищеца и осигуряващи връзка между нея и новостроящите се сгради.
При поставената допълнителна задача, вещото лице е
констатирало, че между двата огледа е извършен монтажът на тръбите за
захранване на горивната камера с кислород на газовия котел и отвеждането на димните
газове.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявеният иск черпи своето правно основание от
разпоредбите на чл.92 от ЗЗД.
За да бъде уважена искова претенция за договорна
неустойка, предявена съгласно чл. 92 от ЗЗД, необходимо е да бъде проведено
доказване, че съществува договорно правоотношение, да бъде установено относно
неизпълнение на кое договорно задължение е уговорена неустойка, да бъде
доказано по какъв начин се определя размера на неустойката. Отчитайки правилото
за разпределение на доказателствена тежест съгласно чл. 154 от ГПК, ищецът
следва да проведе доказване за наличието на предпоставки за уважаване на иска,
а ответникът следва да установи точното изпълнение на своите договорни
задължения, респективно да установи обстоятелства, от които следва, че
неустойка е недължима. Неустойката представлява договорен способ, съгласно
който страните уговарят при сключване на договора по какъв начин ще бъде
обезвредена едната страна в хипотезата на допуснато неизпълнение на договорно
задължение на насрещната страна. В конкретния случай страните не спорят, а и от
представената извънсъдебна спогодба се установява, че са обвързани от договорно
правоотношение. Анализирайки съдържанието на договорното правоотношение, съдът
приема, че страните са постигнали съгласие относно дължимост на неустойка в
хипотезата на допуснато неизпълнение във времево отношение изпълнение на
договорното задължение на ответника. За да счете, че страните са уговорили
неустойка, съдът взе предвид клаузата на т.9 от договора, която предвижда, че
за неизпълнение на съответни СМР в срок до 30.08.2016г., ответникът дължи
неустойка в размер на 10 000 евро на ищеца. Следователно от значение за
преценка дали исковата претенция за договорна неустойка е доказана по основание
е дали ответника, е изпълнил точно своите договорни задължения. Съгласно чл.
154 от ГПК в тежест на ответника е възложено да проведе доказване, че е
изпълнил точно своите договорни задължения и е извършил сочените в т.9 СМР в определения
по договора срок. Съдът намира, че от събраните по делото доказателства не може
да бъде направен извод, че ответникът е изпълнил точно задълженията си.
Нормата на чл. 20а от ЗЗД предвижда,че договорът е със
силата на закон за сключилите го страни, при което съдът намира, че точното
изпълнение е изпълнението, което се реализира в уговорения според договора
срок. С оглед това,че клаузата на т.9 от договора предвижда, че срокът на
изпълнение на СМР-тата е 30.08.2016г., то при неизпълнение до тази дата следва
да му се ангажира отговорността с изплащането на неустойка. Договорната
неустойка представлява способ, при който страните още при възникване на
договорното правоотношение уговарят по какъв начин ще бъде обезвредена една от
страните при неизпълнение на договорното задължение, без да е необходимо
страната, в чиято полза да е уговорена неустойка да доказва, че са й причинени
вреди. Когато е уговорена в договора клауза за неустойка, за реализиране
правото на неустойка е достатъчно да е допуснато неизпълнение на задължението,
относно което е уговорена неустойка независимо дали за насрещната страна са
възникнали вреди. С оглед това, че ответникът не е изпълнил в срок поетото
задължение, за ищеца е възникнало право на неустойка.
Неоснователно е и възражението на ответника, за
прекомерност на уговорената неустойка, направено с писмения отговор при
условията на евентуалност. Следва да се
подчертае, че сключената спогодба между страните не е търговска сделка, поради
което може да бъде намалявана като прекомерна, т.е. в случая не важи забраната,
обективирана в чл. 309 от ТЗ. Въпросът за прекомерността на неустойката, който
е свързан с възможността за намаляване на нейния размер съгласно чл. 92, ал. 2 ЗЗД, с оглед съотношението й с претърпените от кредитора вреди от неизпълнение
на договорни задължения е съществен материалноправен въпрос, но липсва законово
определение на понятието прекомерност, а и в доктрината няма изработени единни
критерии, поради невъзможността по принцип да съществува общовалидно правило за
определяне на прекомерността. По изложеното съдът намира, че за да се намали
неустойката като прекомерна следва да се установят какви са действителните
вреди, които са претърпени от ищеца вследствие неизпълнението, като
доказателствената тежест за доказването им бе на ответника при релевирано
възражение за прекомерност на неустойката, доколкото установяване
несъответствието на неустойката с вредата не е въпрос на право, а факт, който
следва да бъде доказан в производството. Ответника не ангажира такива доказателства,
не заяви доказателствени искания. По изложеното съдът намира и възражението на
ответника за прекомерност на неустойката за неоснователно.
С оглед на изложеното предявения иск се явява доказан
по основание и размер и като такъв следва да бъде уважен.
По отношение на разноските: Искане за присъждане на
разноски е направено и от двете страни. При този изход на спора и на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК право на разноски се поражда в полза на ищеца. На същия
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 2062,32 лева, съгласно
представения от него списък с разноски, от които 782,32 лева заплатена държавна такса, 1120,00 лева адвокатско
възнаграждение, 10,00 лева за призоваване на свидетел и 150,00 лева депозит за
вещо лице.
Водим от гореизложеното Каварненският районен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Х.Х.С. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на В.А.К. с
ЕГН ********** ***, чрез адв.Е.Е. ***, сумата в размер на 10 000 /десет хиляди/
евро, представляваща неустойка, уговорена в т.9 и т.10 от Извънсъдебно спогодба
и предварителен договор за делба от 01.07.2015г., ведно със законната лихва
считано от 10.03.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Х.Х.С. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на В.А.К. с
ЕГН ********** ***, чрез адв.Е.Е. ***, сумата
в размер на 2 062,32 /две хиляди и шестдесет и два лева и тридесет и две
стотинки/ лева, разноски в производството, заплатени от ищеца на основание чл.
78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Добрички
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………….