ПРОТОКОЛ
№ 200
гр. Пазарджик , 09.03.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на девети март, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Веселка Златева
при участието на секретаря Елена Пенова
Сложи за разглеждане докладваното от Веселка Златева Гражданско дело №
20215220100170 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:10 часа се явиха:
Ищцата З.П., редовно призована, се явява лично и с адв. П.Х., редовно
упълномощен да я представлява.
Ответникът Р.Д., редовно призован, се явява лично и с адв. Ц. М.,
надлежно упълномощена да го представлява.
АДВ. Х. : - Моля да се даде ход на делото.
АДВ. М. : - Моля да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото в днешното съдебно заседание, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
Съдът на основание чл. 143 от ГПК ПРИСТЪПВА към изясняване
фактическата страна спора.
АДВ. Х. :- Поддържам исковата молба.
АДВ. М.: - Поддържам отговора на исковата молба. Искаме спиране на
1
настоящото производство, като в отговора подробно съм обяснила
възраженията ми за разглеждане по същество на това искане. Моля да
приемете писмените доказателства към отговора.
АДВ. Х.: - Не възразявам да се приемат писмените доказателства,
приложени към отговора, въпреки, че част от тях са неотносими към спора.
По отношение на искането за спиране – запознах се с аргументите и считам,
че няма основание за спиране на настоящия спор, тъй като в момента е
безспорно, че ответникът е презюмиран баща на детето, родено от майка –
молителката, поради факта, че е съпруг на майката на детето. Ако той съумее
да докаже пред Окръжен съд Пазарджик дело за оспорване на бащинство,
т.е., че не е баща на детето, с влязло в сила съдебно решение – от онзи момент
нататък би могъл да поддържа всичките аргументи, които поддържа до
момента. Дотогава обаче, доколкото законовата презумпция го обвързва с
родителското задължение на баща, преди да е съумял да обори тази
презумпция, ако въобще е възможно да го направи, той е единственият, който
в качеството на баща би могъл да дава съгласие за извеждането на детето в
чужбина и за снабдяването му с лични документи, или ако не дава такова
съгласие, то липсата на само неговото съгласие може да бъде заместено с
решение на съда. В този смисъл в настоящото производство не може да се
изпревари произнасянето на Окръжен съд Пазарджик по делото за оспорване
на произход. Сиреч – в настоящото производство съдът не може да се
произнесе с предположение, че ответникът не е баща на детето, тъй като
единствено в специалното производство по оспорване на бащинство това е
възможно. Съдът, в спорната администрация на граждански правоотношения,
в каквото производство в момента се намираме е длъжен да се съобрази с
презюмираното бащинство, доколкото няма данни то да е успешно оспорено
по съдебен ред, с влязло в сила съдебно решение. По тези аргументи считам,
че няма основание за спиране на настоящото производство, тъй като
интересите на детето диктуват то да живее обгрижвано от родителите си,
такива каквито са и такива каквито документите ги сочат, че са – до момента,
в който бъде установено друго по съдебен ред. Т.е. заведеното производство
за оспорване на бащинство не може да възпрепятства правата и свободите на
малолетното дете, в това число и неговото свободно придвижване в
пространството. Моля да се остави без уважение искането за спиране на
настоящото производство и то да продължи със събиране на относимите
2
доказателства.
АДВ. М. : - Кратка реплика, ако позволите. Обръщам внимание на съда,
както и на молителката, че е налице спиране на брачно дело № 5080/2019 г. на
ПРС, т.е. първият ни основен аргумент за спиране на настоящото
производство е наличието на спряното брачно дело, което посочих. То е
спряно поради решаване на преюдициален въпрос, т.е. заведеното дело в
Окръжен съд гр. Пазарджик за оспорване на бащинството. Юридическият
факт за спиране на настоящото дело е спряното брачно дело, по което се
решават тези въпроси.
АДВ. Х. : – Ще се наложи да репликирам – аргументът, че е спряно
друго дело, заради преюдициален факт, който се изтъква като такъв в
настоящото производство е несъстоятелен. Не може да се пренася машинално
цялата конструкция от доводи, която е била взета предвид от РС, от съдията,
гледащ бракоразводното дело, съответно състава на Окръжен съд, който го е
потвърдил. По настоящото дело са представени доказателства, които се
налага да коментираме в тази насока и едно от тях е определението за
привременни мерки. Определението за привременни мерки, постановено от
съда установява, че родителските права по отношение на детето се
предоставят за упражняване на молителя. В този смисъл тя е родителят, който
преценява къде ще живее детето и тъй като ние твърдим – нещо, което
подлежи на доказване в този процес – че нейното постоянно пребиваване е в
Канада, а не в България. Тя се намира в България временно заради това, че по
време на майчинството е отглеждала детето в родния си град. Майчинството
приключи, тя трябва да се върне на работа, тя упражнява родителските права,
поради което нейни са грижите за детето и съвсем естествено е тя да поиска
да заведе детето в Канада, където живее постоянно, а и освен това ще
докажем, че детето е и канадски гражданин – с двойно гражданство. Не може
да се огранича детето и майка му със съображения, че бащата има известни
свои основания да смята, че не е баща на това дете, но не го е доказал по
съдебен ред. В случая настоящото производство, би могло с оглед на
петитума – за петгодишен период от време да бъде заместено съгласието на
бащата детето да пътува в чужбина с майка си на адреса по постоянното й
пребиваване и месторабота и преминавайки през определен брой държави, за
да се стигне до Канада – това сме го обосновали и затова сме поискали
3
преминаване през определен брой други държави, защото често пъти
самолетите за Канада преминават през други държави и това е единствената
причина да се иска заместващо съгласие за преминаване през други държави.
Не може машинално да се произнася аргумента, ползван в други процеси и да
се счита, че заради заведеното дело за бащинство трябва да се спрат всички
дела, а особено настоящото, което има цел да се замести съгласието на
бащата за пътуване на детето – той от една страна твърди, че не е баща, а от
друга отказва на майката и детето да пътуват свободно и свободно да
извършват необходимите действия за поддържане на своето нормално
жизнено равнище, в т.ч. и получаване на доходи от труд. С това приключвам
– няма никакви основания за спиране на настоящото производство. Моля да
оставите без уважение искането за спиране.
Съдът, като взе предвид съображенията на страните и представените до
момента писмени доказателства, приема, че не следва да бъде спряно
настоящото производство. Същото има характера на спорна съдебна
администрация и е образувано по молба на единия родител заради това, че
съществува спор с другия родител, затова дали детето да пътува извън
страната, съответно да му бъде издаден документ за това.
По отношение на ответника по молбата действа презумпцията за
бащинство, която към настоящия момент не е оборена и законът предвижда
същият да даде съгласие по въпрос, който е спорен между родителите – в
случай за пътуване на детето извън страната.
Като не дава такова, в качеството си на родител, законът задължава съда
да се произнесе по този въпрос и евентуално да замести това съгласие, като на
първо място се ръководи от интересите на детето. Видно от данните по
делото страните са се спогодили по въпроса майката да упражнява
родителските права върху детето до приключване на спора за прекратяване на
брака между двамата родители, спрян до решаване на въпроса за
бащинството на ответника. В случая майката е възпрепятствана да упражнява
родителските права върху детето, с оглед несъгласието на бащата то да
пътува извън страната. Същевременно бащата от своя страна твърди, че не е
баща на детето и съответно не желае да упражнява родителски права.
Съобразявайки всичко това от една страна и от друга, споделяйки изложените
доводи от пълномощника на молителката – без отново същите да бъдат
4
преповтаряни, съдът счита, че следва да бъде разгледана тази молба в
производството по спорната съдебна администрация и няма основание
същото да бъде спряно до приключване на производството по оспорване на
произход.
Още повече, при промяна на обстоятелствата, в аналогично
производство могат да бъдат променени и мерките за упражняване на
родителски права, в т.ч. и даване разрешение детето да пътува извън страната,
тъй като в случая не се ползва със силата на пресъдено нещо.
Затова
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на пълномощника на ответника за
спиране на производството по гр.д. № 170/2021 г. по описа на РС гр.
Пазарджик.
АДВ. Х.: – Представям и моля да приемете данъчна декларация за 2019
година, от която се вижда, че доверителката ми плаща местен данък за
определен имот в Канада, като собственик. Представям актуален имейл,
който е споделила със своя работодател и пряк ръководител в Канада, където
работи. Това го представяме във връзка с резервите от ответната страна, че би
могла да работи онлайн от вкъщи, от България. Това не е възможно, дори и по
време на отпуск не може да работи от вкъщи – такъв ще й бъде разрешен,
защото тя няма да може да си подреди нещата, освен това трябва да изтърпи
и карантина. Тя работи с класифицирана информация. Представям лична
карта, шофьорска книжка и паспорт на детето, със съответния превод –
предоставям на ответната страна да се запознаят, но нямам копие за тях, тъй
като те представляват лични документи на молителката.
АДВ. М.: - Моля да се отрази в протокола, че ни се предоставят личните
документи на молителката, за да се запознаем само с тях, без да има копие за
нас, като страна по делото.
АДВ. Х.: – Представям копие на личната карта на доверителката и
детето, за да се установи, че имат двете и двойно гражданство. Представям ги
5
в един екземпляр със заличени снимки, тъй като представляват лични
документи. Доверителката ми в момента се намира далеч от постоянното си
местожителство и за нея това е единствената възможност да установи това,
тъй като носи документите със себе си. Ясно е защо не ги представям в копие
за ответната страна – дори не е необходимо да се аргументирам.
АДВ. М. : - Няма да сочим писмени доказателства. Не възразявам да се
приемат представените от адв. Х. писмени доказателства.
Съдът счита, че следва да се приемат приложените към отговора на
исковата молба писмени доказателнства, както и днес представените такива в
превод, а именно: 2 бр. копия на паспорт - на молителката и на детето Р. Д.,
шофьорска книжка на молителката, данъчна декларация и превод на имейл
между молителката и нейния работодател, затова
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото приложените такива
към отговора на исковата молба и днес представените а именно: 2 бр. копия
на паспорт - на молителката и на детето Р. Д., шофьорска книжка на
молителката, данъчна декларация и превод на имейл между молителката и
нейния работодател.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпил по делото социален доклад, изготвен от
ДСП Пазарджик.
ПЪЛНОМОЩНИЦИТЕ /поотделно/: – Да се приеме.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА като писмено доказателство изготвения социален доклад от
ДСП Пазарджик.
ОТВЕТНИКЪТ ПО РЕДА НА ЧЛ. 176 ОТ ГПК : - Единствената
причина за да не давам съгласие за пътуване е защото преди една година аз
информирах молителката, че искам тест за бащинство, тъй като имам
съмнения. Нямаше съгласие от страна на ответницата и тя отказваше
6
направата на тест за бащинство – никога не е дала съгласието си. В първото
писмо на адвоката пише, че тя категорично отказва да се направи теста. Аз
смятам, че ако бъде разрешено на ответницата да пътува с детето те трайно и
категорично ще възпрепятстват правото на узнаване на истината за мен.
Напускайки страната за много дълъг период ще бъде възпрепятствано
установяването, че не съм баща и направата на теста. Това можеше да се
реши още преди година. Обявил съм, че всички разходи ще поема аз. Тестът е
безобиден, извършва се само със слюнка. От може би година и повече съм
блокирал лицето З.П. и не желая да осъществявам контакт с нея. Комуникират
адвокатите ни. Преди една седмица излезе решението на Апелативен съд и
адв. Х. е предложил да постигнем споразумение, но такова предложение няма
все още. Преди една година, около март месец заведох делото за оспорване на
бащинството.
ИЩЦАТА ПО РЕДА НА ЧЛ. 176 ОТ ГПК : - С Радимир целият този
конфликт започна поради липсата на комуникация. Не е представил
имейлите, в които хиляди пъти съм го молила да се разберем. Представил е
избирателно имейли. Не е прочел последния имейл, в който го моля да се
разберем. Делото може да продължи години, затова искам заместващото
съгласие за срок, а не до 18 години. Сложно дело е, а аз трябва да се върна на
работа. С този доход отглеждам детето си.
СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ чл. 146 от ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО :
Твърди се в молбата, че молителката и ответникът са съпрузи, като по
време на брака им е родено детето Р. Д.. Бракът им е сключен в Канада, там е
родено и детето, тъй като там е обичайното местопребиваване на
молителката. Молителката забременяла инвитро, като в шестия месец на
бременността й ответникът прекъснал всякакви контакти с нея, което
продължавало и до момента, вкл. не бил виждал и роденото от брака дете. Не
полагал грижи за него, не плащал издръжка. В края на октомври 2019 година
7
молителката и детето дошли в България, за да може тя да прекара тук
майчинството и да уредят взаимоотношенията си с ответника.
Междувременно той предявил искова молба за развод, което производство
било висящо към момента на подаване на настоящата молба и иск за
оспорване на бащинство, като образуваното по този повод дело също било
висящо пред Окръжен съд Пазарджик. В рамките на бракоразводния процес
били постановени привременни мерки по отношение упражняването на
родителските права, които били предоставени за упражняване на майката. Не
бил определен режим на свиждане, тъй като ответникът не проявил такова
желание. Молителката и детето били с българско и канадско гражданство.
Нейният постоянен адрес бил в Канада, гр. Питърбъро, там притежавала и
собствена къща. От 2008 година работила на постоянен договор към
Министерство на природните ресурси и горите, Онтарио, Канада.
Ответникът по молбата отказал в качеството си на баща на детето да
даде съгласие то да пътува в чужбина, тъй като се опасявал, че молителката и
детето ще се укрият в Канада и така ще се възпрепятства процедурата по
доказване на бащинството. Твърди молителката, че от раждането на детето
ползвала платен отпуск по майчинство, чиято продължителност приключвала
на 08.03.2021 г. и тя трябвало да се върне на работа. Макар това да било
известно на ответника той отказал да даде съгласие детето да пътува с майка
си. Поради това моли съда да постанови решение, с което разреши издаване
на паспорт на детето и замести липсващото съгласие на бащата детето да
пътува, придружено от своята майка или изрично упълномощено от нея лице,
извън територията на РБългария до Канада и през териториите на държавите
от ЕС, Кралство Великобритания и САЩ, за срок от пет години, без
ограничения в броя на пътуванията и тяхната продължителност. Моли съда да
допусне предварително изпълнение на решението. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор лично от ответника и от
пълномощника му.
Съдът приема, че отговорът от пълномощника му също е подаден в
срок, тъй като до ответника са изпратени две съобщения по чл. 131 от ГПК,
получени на различни дати.
В отговора на ответника се твърди, че не е съгласен с издаването на
8
паспорт и осъществяване на пътуване от страна на детето Р. Д., тъй като
приема това за опит на ответницата да осуети и възпрепятства извършването
на ДНК анализ за доказване произхода на детето. Всички останали изложени
твърдения касаят въпроси във връзка със зачеването на молителката и
оспорването на произхода, които в случая съдът счита, че не са предмет на
настоящото производство и не следва да бъдат докладвани по делото.
Относимо твърдение към настоящия процес е, че молителката би могла
да осъществява трудовата си дейност в онлайн среда, от всяка точка света,
поради което би могла това да прави и намирайки се в България, тъй като не
се налагало физическото й присъствие в Канада, за да работи.
В отговора, подаден от адв. М., се твърди, че са налице две висящи
съдебни производства между страните – едното за прекратяване на брака и
второто за оспорване на произход от бащата. Твърди, че съдът не може в
настоящото производство веднъж завинаги да замени съгласието на родител и
да постанови неограничено по време и територия пътуване – това следва да
бъде сторено при съответни ограничения, като се гарантира интереса на
детето, тъй като така би се избегнала възможността то да бъде поставено в
риск. Затова даването на разрешение за пътуване на детето извън страната
следвало да бъде конкретизирано така, че да позволява събиране на
необходимите и относими доказателства за преценка налице ли е конкретно
защитен интерес на детето при излизането му в чужбина. Затова твърди, че
искането било недопустимо към текста на ТР №1/03.07.2017 г. на ОСГК на
ВКС. Излага доводи за нарушена поцедура при осъществяване на
асистираната репродукция. Твърди, че ответникът по молбата не е
биологичен баща на детето. Излагат се подробни съображения в тази посока и
моли искът да бъде отхвърлен и да се присъдят сторените от него разноски.
Твърди, че не отговаря на действителното фактическо положение, че
след постигане на споразумение по привременните мерки са настъпили
промени във фактическата обстановка и фактите, известни на страните.
Твърди, че доверителят й не се стремял да ограничава свободата на
придвижване на малолетното дете и молителката, тъй като с оспорването на
произхода той защитавал правото си на личен живот. Към момента няма
влязъл в сила съдебен акт, който да установява качеството му на родител по
9
отношение на детето. Именно заради това не давал съгласие за издаване на
документи за пътуване на детето.
При тези данни съдът приема, че е предявен иск по чл. 127а от СК.
УКАЗВА на страните, че върху всяка от тях пада тежестта на доказване
на твърдените относими обстоятелства.
АДВ. Х. : - Нямам възражение по доклада на съда. Нямам
доказателствени искания. Моля да се приключи делото.
АДВ. М.: Нямам възражение по доклада на съда. Нямам
доказателствени искания. Моля да се приключи делото.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО:
АДВ. ХАДЖЙСКИ : - Уважаема г-жо съдия, моля да постановите
решение, с което да уважите молбата на доверителката ми съобразно
петитума, изложен в нея, вкл. и допускайки предварително изпълнение на
своето решение и присъждайки разноски по списък, който представям в
момента. Има няколко относими към този спор юридически факти, които са
безспорни и доказани. Единият от тях е, че доверителката ми е родила детето
Р. Д., което означава, че тя е негова майка. Безспорен е и юридическият факт
на раждането на детето, удостоверен с неговия акт за раждане. Безспорен
факт е, че страните по делото са съпрузи към момента когато детето е
родено, а и към настоящия момент. Безспорен трябва да бъде между страните
и фактът, че съгласно българския Семеен кодекс – чл. 62, ал.1 баща на детето
е съпругът на майката. Една презумпция, която при определени обстоятелства
е оборима, при други не. В случая няма да се впускам дали е оборима, защото
по-важното в този процес е безспорно, а именно, че засега законът сочи за
баща на детето именно ответникът Р.Д.. Безспорен е фактът, че доверителката
ми е канадски гражданин и български гражданин. Безспорен е фактът, че
детето е с двойно гражданство. Това не е подложено на възражение и в двата
отговора по чл.131 от ГПК. Тези факти са установени и с документи по
10
делото. Доверителката ми има постоянно пребиваване в Канада и работи там
като държавен служител – безспорен и доказан факт. Въпреки, че ответникът
според българския закон се счита за баща на детето, безспорно е, че не дава
съгласие за неговото пътуване в чужбина, въпреки, че от данните по делото и
неговите изявления в процеса той не претендира родителските права и не
възразява те да се упражняват от доверителката ми, но същевременно
извършва със свои аргументи– убедителни съмнения, които го карат да смята,
че упражняването на родителските права които не желае да поеме, а е
съгласен да бъдат упражнявани от доверителката трябва да бъдат ограничени
от него, а именно в пространството, като детето и майката пребивават на
територията на България, в готовност да дадат материал за експертиза, която
да установи неговите „убедителни“ съмнения. Неговите т. нар. „убедителни“
съмнения нямат никаква стойност в настоящия процес от една страна, защото
все още съд български не е постановил събирането на такъв материал, към
какъвто се стреми ответната страна. Възможно е съдът да реши, че
презумпцията за бащинство по чл. 62 ал.1 от СК е необорима с аргумент чл.
62 ал. 6 от СК, тъй като става въпрос за зачеване под формата асистирана
репродукция. Но ако счетете, че има такава презумпция – тук има един факт,
който не е известен на ответника, че ако съд допусне експертиза за доказване
на твърденията на ответната страна в процеса по оспорване на бащинството
няма никаква пречка материалът на едната страна да бъде събран в българска
лаборатория, а другата страна да даде проба в канадска лаборатория, след
което да бъдат съпоставени резултатите и да се изготви експертизата, която
той иска. Съмненията му, че майката иска да напусне страната, за да се укрие,
а не по други причини, от правосъдието, което той иска да надвисне над нея и
детето са съвсем меко казано лишени от всякаква аргументация.
Доверителката ми е в пълна готовност да направи и осигури даването на
проба от детето, по отношение на което тя упражнява родителските права, в
момента в който съдът разпореди това действие – дали в Канадска
лаборатория, или ще дойде в България да даде проба – това е технически
въпрос. Но само поради съмненията на ответната страна детето и майката не
могат да бъдат третирани, съгласно друг закон с мярка за неотклонение, която
се опитва да приложи ответникът спрямо тяхното към момента дете. Понеже
това е безспорен факт единственият човек който може да даде съгласие, наред
с майката, е именно посоченият от закона баща – това е ответникът.
11
Вероятно ответникът се притеснява, че ако пробата на детето бъде дадена не в
същата лаборатория, в която той ще даде проба би могла да бъде опорочена.
В тази връзка мога да кажа следното - ако се окаже, че пробата на детето е
опорочена в някаква друга лаборатория, тогава ответникът може да бъде
100% сигурен, че това ще докаже неговата теза, че не е баща на детето. Ако се
приеме, че не Р. Д., а друго дете даде проба в канадска лаборатория и тогава
ако се окаже, че той е баща на другото дете, а не на Р. Д. това ще означава, че
всяко друго дете, различно от Р. Д. може да се окаже негово. Искам да кажа,
че се твърди едно просто нещо, че ответникът не е баща на детето – ако
пробата не е опорочена има два варианта – че е баща или не, ако е опорочена
означава, че не е баща на детето, което обслужва неговата теза. На базата на
тези безспорни и доказани в процеса факти съществува детето Р. Д., негова
майка е молителката, а ответникът му е баща. Факт е, че не дава той съгласие
да пътува детето. Факт е, че майката има основание да се завърне в Канада.
Тя е родителят, който упражнява родителските права, поради факта, че
ответникът, воден от своите „убедителни“ съмнения поддържа поведение за
наличието на две процедури – ограничаване на родителски права – с други
думи той един вид казва „Аз не съм баща, но няма и да дам съгласие за
пътуване на детето“. Това поведение се поддържа за съжаление и в отговора
на колегата. Той е не просто непоследователен, той е абсурден. Искането
такова каквото сме го поискали противоречало на ТР № 1/2017 – тъкмо
напротив в ТР пише, че не може да се замества съгласието за неограничено по
време и пространство пътуване на дете – ние сме поискали ограничено и във
времето и в пространството – затова не намирам какво противоречие е съзрял
колегата, за да твърди това.
Моля да уважите молбата на доверителката ми, да постановите
предварително изпълнение на решението и ни присъдите разноските по
списъка, който представям.
АДВ. М. : - Уважаема г-жо съдия, моля да постановите решение, с което
да спрете решаването на производството по настоящото дело по следните
съображения:
Както в определение на РС по гр.д. № 5080/2019 г., което е потвърдено с
определение № 402/14.08.2020 г. на ПОС, постановено по В.гр.д. № 543/2020
г. съдът служебно, изхождайки от интереса на детето следва да събере
12
доказателства и да реши въпроса относно упражняването на родителските
права по отношение на детето и следващите се от този въпрос издръжка,
местоживеене, преки контакти и други въпроси, между които са включени и
въпросите по чл.127 А от СК. При разрешаване на въпроса кой от родителите
следва да упражнява родителските права, безспорно съдът е обвързан от
поведението на родителя в брачния живот, което е въпрос на обследване в
брачния процес по чл. 49 от СК. Влезли в сила съдебни актове, извън личните
емоции на страните са приели, че изясняването и решаването на въпросите,
включени в Глава ІХ – отношения между родители и деца и Глава Х от СК,
между които настоящите въпроси по чл.127 А от СК са включени в
разрешаването на брачния процес, който е спрян. Не следва да се разглеждат
тези въпроси, включени в Глава ІХ и Х от СК, поради наличие на дело с
преюдициално значение за решаването на въпросите, касателни детето.
Пак ще се въздържа от лични нападки, за разлика от колегата и се
придържам само по отношение на юридическите факти, извън емоциите на
страните, които се пренасят и в поведението на колегата. Доверителят ми
няма никакви юридически възражения и отношения по тези въпроси, които
обаче не можем да ги разгледаме по изложените по-горе съображения.
В случай, че не приемете моите възражения не се спрете
производството по делото, по отношение основателността на предявената
молба - моля да отхвърлите молбата с правно основание чл. 127а от СК, ведно
с присъждане на сторените от доверителя ми разноски, като на основание чл.
80 от ГПК, така както са посочени и сторени в договора за правна помощ и
защита – заплатен адвокатски хонорар, тъй като считам, че в хода на
настоящото производство не се установи по безспорен и категоричен начин
даването на съгласие от страна на презюмирания баща за издаването на
документи за пътуване в чужбина и съгласие за пътуване в чужбина на
презюмираното му дете, тъй като представиха се доказателства, че то е
канадски гражданин и мисля, че няма пречка като такова да пътува без
съгласие на родител, който в момента не пътува с него. По отношение на
презюмирания произход нека не забравяме, че детето е родено вследствие
асистирана репродукция с чужда яйцеклетка, така че да се твърди „нашето“,
„вашето“ дете – то е родено от чужда донорска яйцеклетка. Недаването на
съгласие от доверителя ми не е плод на някакво негово безотговорно
13
поведение – не оспорваме местоработата на молителката, местоживеенето на
молителката и имущественото състояние – ние не оспорваме тези факти.
Недаването на съгласие от страна на доверителя ми не е плод на негово
безотговорно поведение или емоция както спрямо детето, така и спрямо
молителката. Тези въпроси се решават по брачното дело по чл. 49 и сл. от СК.
В този смисъл Ви моля да постановите Вашия краен съдебен акт.
Съдът обяви, че ще се произнесе с решение в законоустановения
едномесечен срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11.30
часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
14