Р Е
Ш Е Н
И Е №……
Гр. София, 15.02.2022 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл. Съдия : Калина Станчева
при
секретаря Виктория Иванова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр.
д. № 13279 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С
решение № 173980/11.08.2020 г. по гр. д. № 24356/2019 г. на СРС, 163 с - в, са
отхвърлени предявените от З. „А.Б.",
ЕИК*********срещу ЗАД „ОЗК – З.“, ЕИК *********, искове с правно основание чл. 412 КЗ,
вр. с чл. 411 КЗ и чл. 410 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 3 612, 58 лв. - регресна
претенция по заведена при ищеца щета № 0300/18/777/503972 (с включени в нея 15
лв. ликвидационни разноски), по застрахователна полица № 17-0300/150/5002021/ 24.10.2017 г., вследствие на ПТП от 03.06.2018г. на паркинг в гр.
Бриндизи, Италия, и увредено МПС товарен автомобил марка „Ивеко“, модел
„Стралис“, c ДК № *********, ведно със законна лихва за периода от подаване на ИМ 02.05.2019 г. до
изплащане на вземането, както и 221, 79 лв. лихва за забава за периода 22.09.2018 г. - 30.04.2019
г. Ищецът е осъден за заплащане на разноски.
Производството
е образувано по въззивна жалба от ищеца „З. „А.Б.“, чрез представителя му. В
жалбата се твърди, че решението е постановено при съществени нарушения на материалния
и процесуален закон и е необосновано. Неоснователно съдът е отхвърлил исковете
като е приел, че механизмът на произшествието и размерът на исковете са
останали недоказани. Понеже не е обсъдил всички писмени доказателства в цялост,
които са събрани по делото, а се е ограничил само до констатациите в
двустранния протокол за ПТП, съдът е достигнал до неправилни изводи за
неоснователност на исковете. Във връзка с механизма на ПТП са събрани
свидетелски показания, както и заключение на САТЕ, която не е оспорена от
ответника. Сочи, че водачът на т. а. „Ивеко“ П.Л.е нарушил чл. 25, ал. 1 ЗДвП и
виновно е предизвикал ПТП. В производството са събрани и доказателства относно
вида и размера на вредите. Оспорва се изводът на СРС, че щетите не са описани в
двустранния протокол, поради което не може да се приеме, че е налице причинна
връзка с процесното ПТП. Обезщетените вреди са отляво на МПС и от САТЕ се
установява, както връзката им с процесното произшествие, така и тяхната
стойност. Неотносимо към спора е обстоятелството по какъв начин МПС се е
върнало в България, доколкото вредите не са възпрепятствали нормалното му
движение. Сочи, че по делото са установени всички изискуеми предпоставки на чл.
45 ЗЗД и исковете за възстановяване на заплатеното от застрахователя
обезщетение, заедно с лихвите за забава, следва да бъдат изцяло уважени. Моли
да се отмени решението и да се уважат исковете. Претендира разноски за двете
инстанции, съгласно списък.
Въззиваемата страна - ответникът З. „А.Б.“ АД, оспорва
жалбата по съображения, изложени в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК.
Поддържа, че решението на СРС е обосновано и законосъобразно постановено в
съответствие с всички събрани в хода на производството доказателства. Излага
доводи, че правилно СРС е направил извод, че ищецът не е установил, пълно и
главно, механизма на ПТП и вида и стойността на нанесените от него щети.
Представеният двустранен констативен протокол е частен, свидетелстващ документ,
който няма обвързваща съда доказателствена сила и в тежест на ищеца е да установи
релевантните за уважаване на иска факти. Не е установено и че вината за
настъпване на ПТП е на водача на МПС, застраховано при ответника. Сочи, че
жалбата е неоснователна, като моли да се потвърди решението. Претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
разноските на насрещната страна за адвокат и моли да се намалят до минималния
размер.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по реда на
въззивната проверка, приема за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ, за
възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка пряко от застрахователя на виновния водач по застраховка
„гражданска отговорност“.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението и по допустимостта му - в обжалваната
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото във въззивната
жалба.
Решението се оспорва изцяло от ищеца и съдът го намира
за валидно и допустимо постановено, поради което следва да обсъди доводите
относно неговата законосъобразност, поддържани във въззивното производство.
Като съобрази възраженията на ищеца, направени във
въззивната жалба, и след преценка на събраните пред СРС доказателства,
въззивният съд намира следното :
Съгласно нормата на чл. 411 КЗ, с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Когато
причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“,
застрахователят по имуществената застраховка може да предяви вземанията си
направо срещу застрахователя по „Гражданска отговорност“. Регламентираното с
тази норма право е регресно и по своя характер суброгационно право.
За да бъде ангажира отговорността на прекия
причинител на вредата - деликвента, по делото е необходимо да се установи
валидно застрахователно правоотношение между увреденото лице и
застрахователното дружество - ищец по застраховка „автокаско”, заплащане на
застрахователното обезщетение от застрахователя на увредения автомобил по застраховка - „каско”, както и наличие на
предпоставките по чл. 45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на делинктвента -
противоправно деяние, настъпили от него вреди и причинно - следствена връзка
между поведението на дееца и причинените вреди. Вината по смисъла на чл. 45,
ал. 2 ЗЗД се предполага до доказване на противното, като в тежест на ответника
е да обори презумцията за виновно причиняване на вредите.
По
делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че процесното ПТП е
настъпило на 03.06.2018 г., на паркинг в гр. Бриндизи, Италия, че гражданската отговорност за т. а. „Ивеко“ с
рег. № ********, управляван от П.Л., е застрахована при ответника, както и че
ищецът е заплатил обезщетение на застрахования при него т. а. „Ивеко“, модел
„Стралис“, рег. № ********* за претърпените имуществени вреди. В първото
съдебно заседание е прието и за безспорно, че между ищеца и увреденото МПС е
сключена валидна застраховка „каско“.
Установява
се и не е спорно, че ищецът е заплатил за ремонта на застрахования при него
автомобил обезщетение в размер на 3 597, 59 лв., без ликвидационни разходи.
(3 612, 59 лв. с ликвидационни разходи).
При така установените факти следва,
че на основание чл. 411 КЗ застрахователят - ищец е встъпил в правата на
застрахования срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
причинителя на вредата и има право чрез регресен иск да търси връщане на
изплатеното на пострадалия обезщетение.
Следователно в
случая са установени мястото, времето на ПТП и участниците в него. Както се
посочи и по - горе, противоправно поведение на водача на застрахования при
ответника автомобил се предполага до доказване на противното, съобразно
презумцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Основният спор касае конкретния
механизъм за настъпване на произшествието, както и дали е опровергана
презумцията за виновно причиняване на вредите от застрахования при ответника
водач на МПС.
По общите правила на чл. 154, ал. 1 ГПК, тежестта за
опровергаване на презумцията, от която
страната черпи изгодни за себе си последици, в случая е на ответника.
По отношение
доказателствената стойност на двустранния протокол за ПТП, въззивният съд
намира следното :
Според чл. 5, ал. 1 от Наредба № І З - 41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на
вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към
Гаранционния фонд, когато при произшествието са причинени само материални
щети, които не възпрепятстват движението на МПС на собствен ход, и между
участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с
него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП. Следователно законодателят е предвидил
изготвянето на ДКП да става при наличие на причинени само материални щети
по МПС и при съгласие между
участниците в ПТП относно всички обстоятелства около произшествието.
Подписаният
между участниците в ПТП двустранен
протокол (ДКП) представлява доказателство за настъпване на застрахователното събитие - така съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредбата. Както
сочи и ответника, той съставлява частен удостоверителен документ,
подписан от трети за спора лица и се ползва само с формална доказателствена
сила по чл. 180 ГПК, като не обвързва съда. Поради това няма пречка, в хода на
производството, ищецът да докаже причините за ПТП с всички допустими от закона
доказателствени средства.
В случая следва да се посочи, че двустранният
протокол, подписан от двамата
участници в процесното ПТП, не е оспорен в първоинстанционното производство от ответника по реда на чл. 193 ГПК.
Действително в процесния
ДКП не е описан конкретния механизъм на произшествието и вида на претърпените от
него вреди. В протокола единствено е вписано, че увреденият т. а. „Ивеко“,
модел „Стралис“, рег. № ********* е бил паркиран и ПТП е настъпило в това
състояние, като т. а. „Ивеко“ с рег. № ********, управляван от П.Л., и
застрахована при ответника, е причинил ПТП при паркирано състояние.
При това положение съдът намира, че няма пречка механизмът на
произшествието и вредите да се установят от ищеца с всички допустими
доказателствени средства в производството.
Вида на вредите се установява от всички доказателства по щетата и
уведомлението за нея, което е депозирано веднага след настъпване на ПТП. От тях
е видно, че са причинени вреди от лявата страна на увреденото МПС. Вида на
вредите се установява и от разпита по делегация на свидетеля на ищеца Л.В.Б.,
водач на увреденото МПС. Свидетелят не е присъствал на самия удар, доколкото управляваното
от него МПС е било в покой, в паркирано състояния. Ударът е настъпил по време,
когато е отишъл да вземе билет за ферибота за Гърция, Игуменица, защото се
прибирал за България. Сочи, че е било слънчево и сухо време. Другият шофьор на
товарен автомобил, който го е ударил при паркиране, е избягал от местопроизшествието.
Мястото е било на паркинга в гр. Бриндизи, където спират всички товарни
автомобили. Свидетелят сочи, че след настъпване на удара с другия водач са попълнили
двустранния протокол за ПТП и са имали съгласие по отношение на вредите. Не са
викали полицейски служби, защото не се е налагало. Спомня си, че на неговия
автомобил са причинени вреди само от лявата страна - мигач, огледало, маската
отпред в ляво, както и че другия водач е поел вината за настъпване на ПТП и по
неговия автомобил не е имало видими вреди.
Приетата
пред СРС САТЕ, която също не е оспорена от ответника, е дала заключение, че
описаните от застрахователя и обезщетени повреди в лявата страна на МПС, от
техническа гледна точка, съответстват и са в пряка причинна връзка с описания
от свидетеля механизъм на ПТП - при удар от ляво, при паркиране.
С оглед изложеното, при съвкупната преценка на
събраните доказателства, отчитайки формалната доказателствена сила на
двустранния протокол за ПТП, установяващ, че изявленията в него принадлежат на
подписалите го лица (чл. 180 ГПК), както и предвид липсата на други
доказателства, които да опровергават механизма на ПТП, подкрепен и от САТЕ, въззивният състав, за
разлика от СРС приема, че по делото е установено реализирането на ПТП, причинено от застрахования
при ответника водач.
Следва да се посочи, че ответникът не е оспорвал
доказателствената стойност на протокола, нито е установил, че ПТП се е осъществило
по механизъм, различен от този, за който са събрани писмени и гласни
доказателства пред СРС, както и не е ангажирал доказателства, оборващи вината
за настъпване на вредите на водача на застрахования при
ответника автомобил - чл. 45, ал. 2 ЗЗД, която се предполага до доказване на
противното.
Като
съобрази всички установени по делото факти и при съвкупна преценка на писмените
и гласни доказателства, въззивният състав, за разлика СРС приема, че от доказателствата в съвкупност се установяват предпоставките по
чл. 45 ЗЗД - деяние, вреда и причинната връзка между тях. В производството не е опровергана презумцията за
виновно поведение на водача на застрахованото при ответника МПС, в резултат на което да е настъпила
вредата, обезщетена от ищеца.
Предвид изложеното съдът приема, че след като не е опровергана
презумцията за виновно причиняване на вредите от водача на МПС, застраховано
при ответника, подписал двустранния протокол за ПТП, за настъпване на
произшествието, застрахователят му по застраховка „Гражданска отговорност“
следва да носи отговорност за възстановяване на обезщетените от ищцовото дружество
вреди по имуществената застраховка „каско“.
Относно размера на подлежащите на
обезщетяване щети, както се посочи и по - горе, съгласно
разпоредбата на чл. 411 от КЗ в случаите, застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне.
За определяне размера на
обезщетението съдът съобразява заключението на неоспорената съдебна - автотехническа
експертиза. От него се установява, че
получените щети върху автомобила, застрахован при ищеца, по средна пазарна цена
към датата на ПТП, са на стойност 4 317,11 лв. Следователно искът за сума от 3 612, 58 лв., с включени ликвидационни
разходи, е изцяло основателен и следва да се уважи.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът намира следното :
Съгласно чл. 412, ал. 1 от КЗ застрахователят по имуществена застраховка,
който е встъпил в правата на застрахованото лице срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на лицето, което виновно е причинило вредата на застрахованото имущество,
предявява претенцията си срещу този застраховател, като прилага доказателствата,
с които разполага. Срокът за плащане, съгласно
чл. 412, ал. 3 КЗ, е 30 дни, считано от представяне на необходимите
документи. Кои документи са необходими, се установява от разпоредбата на чл.
106, ал. 5 от КЗ, към която препраща чл. 412, ал. 2 от КЗ - това са доказателства,
за чието снабдяване лицето не е правно затруднено и които имат съществено
значение за определяне основанието и размера на претенцията. До представяне на
такива доказателства, независимо от отправената покана, срок за плащане не
тече.
Ответникът не оспорва, че е получил регресната покана от ищеца на 11.09.2018 г. Той не
твърди, нито установява, че застрахователят по имуществената застраховка
не е представил всички доказателства с регресната покана. Ето защо
следва да се приеме, че ответникът е изпаднал в забава с изтичането на 30 дни
от получаване на поканата, а не с
изтичане на 10 - дневния срок предоставен за плащане в нея. В случая срокът за плащане е изтекъл на 11.10.2018 г. След тази дата
ответникът е изпаднал в забава и дължи законната мораторна лихва до датата на
предявяване на исковата молба.
Следователно претенцията за лихва за
забава е основателна за периода 11.10.2018 г. - 30.04.2019 г. На основание чл.
162 ГПК съдът я определя в размер на 202, 73 лв. За този размер и период искът
е основателен и следва да се уважи.
Тъй като изводите на настоящия
състав не съвпадат като цяло с тези на СРС, решението следва да се отмени в
частите, в който е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение по чл. 411 КЗ и
искът изцяло да се уважи. Решението следва да се отмени и в частта, в която е
отхвърлен иска за лихви за забава до размер 202, 73 лв. и за периода 11.10.2018
г. - 30.04.2019 г. Над посочения размер до пълния предявен размер от 221, 79
лв. и за периода 22.09.2018 г. - 10.10.2018 г. - искът е неоснователен и
решението, с което е отхвърлен, следва да се потвърди.
Предвид
промяна в изхода от спора, исковете ще бъдат почти изцяло уважени, решението
следва да се отмени и в частта, в която са присъдени разноски в полза на
ответника. В полза на ищеца следва да се присъдят разноски за производството
пред СРС, както следва - 194, 50 държавна такса, 200 лв. за вещо лице и 40 лв.
за разпит на свидетел по делегация. До приключване на устните състезания пред
СРС не са представите доказателства за реално заплатени разноски от ищеца за
адвокатско възнаграждение, поради което такова не се присъжда в негова полза.
По разноските пред СГС :
С оглед
изхода на спора, право на разноски в настоящото производство има ищеца, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК. В негова полза следва да се присъдят разноски за
държавна такса пред настоящата инстанция в размер на 122, 25 лв. До приключване
на устните състезания пред СГС също не са представите доказателства за
направени разноски за адвокатско възнаграждение, поради което съдът не присъжда
такова в полза на ищеца.
Така
мотивиран СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 173980/11.08.2020 г. по
гр. д. № 24356/2019 г. на СРС, 163 с -
в, в частите, в които са ОТХВЪРЛЕНИ предявените
от З. „А.Б.", ЕИК*********срещу ЗАД „ОЗК – З.“, ЕИК *********, искове с правно
основание чл. 412 КЗ, вр. с чл. 411 КЗ и чл. 410 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
заплащане на сумата от 3 612, 58 лв., незаплатена регресна претенция по заведена при ищеца
щета № 0300/18/777/503972 (с включени в нея 15 лв. ликвидационни разноски), по
застрахователна полица № 17-0300/150/5002021/ 24.10.2017 г., вследствие на ПТП от 03.06.2018 г. на паркинг в
гр. Бриндизи, Италия, и увредено МПС товарен автомобил марка „Ивеко“, модел
„Стралис", c ДК № *********, ведно със законна лихва за периода от подаване на исковата молба - 02.05.2019
г. до изплащане на вземането, както и за лихви за забава до размер 202, 73 лв.
и за периода 11.10.2018 г. - 30.04.2019 г. и ищецът е осъден за заплащане на
разноски и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА, „ЗАД ОЗК - З.“ АД, ЕИК *********, с адрес : гр. София, ул. „********да заплати на З. „А.Б.",
ЕИК********, с адрес по делото : гр. София, ул.
„********, чрез адв. М., на
основание чл. 411, вр. с чл. 410 КЗ, чл. 412 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 3 612, 58 лв., регресна претенция по заведена при
ищеца щета № 0300/18/777/503972 (с включени в нея 15 лв. ликвидационни разноски),
по застрахователна полица № 17-0300/150/5002021/
24.10.2017 г., вследствие на ПТП от
03.06.2018 г. на паркинг в гр. Бриндизи, Италия, и увредено МПС товарен
автомобил марка „Ивеко“, модел „Стралис“, c ДК № *********, ведно със
законна лихва от подаване на исковата молба - 02.05.2019 г. до изплащане на вземането,
както и за лихви за забава до размер 202, 73 лв. и за периода 11.10.2018 г. -
30.04.2019 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 173980/11.08.2020 г. по
гр. д. № 24356/2019 г. на СРС, 163 с -
в, в частта, в която е отхвърлен иска за заплащане на лихви за забава - над
размер от 202, 73 лв.
до пълния предявен размер от 221, 79 лв. и за периода 22.09.2018 г. -
10.10.2018 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „ЗАД ОЗК - З.“ АД, ЕИК *********, с адрес : гр. София, ул. „********да заплати на З. „А.Б.",
ЕИК********, с адрес по делото : гр. София, ул. „********, чрез адв. М., разноски, както следва : за СРС - 194, 50 държавна такса, 200 лв.
за вещо лице и 40 лв. за разпит на свидетел по делегация, а за СГС - държавна
такса в размер на 122, 25 лв.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на
обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.