Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 13.03.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, първи състав, в публичното заседание на двадесет и шести
февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИНА ДОНЧЕВА
ВАНЯ И.
при участието на секретаря
Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдията СЛАВЧЕВА гр.дело № 119
по описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение
№ 122 от 15.09.2014 год. по гр.д. № 1421/2011 год. РС-Самоков
във втора фаза по извършване на съдебна делба е поставил в дял по реда на чл. 353 от ГПК на Д.А.Г. от
гр. С. дял втори от УПИ
IX-1 в кв. l по
регулационния план на в.з. „Я.“,
община С. с
площ 485 кв.м., обозначен с букви ABCMLKA – вариант 3 по допълнителната
съдебно-техническа експертиза на в.л. П. от 27.03.2014 год., на стойност
13 121,60 лв.; поставил е в дял на Д.П.Б. *** дял първи от УПИ IX-1 в кв. 1 с площ 512 кв.м., в който попада
съществуващата сграда, обозначен с букви AKLMСDEGJ, на стойност 14 014,40 лв. С
решението съдът е отхвърлил предявените искове по сметки на Д.Б. срещу Д.Г. за
сумата 25 030 лв., както и за сумата 3 325 лв. Съдът е осъдил Д.Б. да
заплати на Д.Г. сумата 829 лв. за
уравняване на дела й от допуснатия до делба имот.
Решението
е обжалвано от съделителката Д.Б. изцяло. Счита, че
съдът неправилно е разпределил делбените имоти, тъй
като не е налице съгласие на страните за разделянето на допуснатия до делба
имот на два нови парцела, като не е завършена и процедурата по разделянето на
имота по административен ред. Сочи също така, че възложеният в неин дял имот
практически няма стойност, тъй като в по-голямата си част е застроен със
сграда, собственост на трето лице и има обслужващо предназначение. Счита също
така, че неправомерно съдът е приложил служебно давността по отношение на претендираните от жалбоподателката
подобрения, при липса на възражение в този смисъл от страна на ищцата в законоустановения срок. Моли съда да отмени решението и
вместо него да постанови друго, с което да изнесе делбения
имот на публична продан, както и да уважи претенциите й по сметки.
В с.з.
ответницата оспорва подадената въззивна жалба и моли
съда да потвърди решението на районния съд.
Софийският
окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
С
решение № 66/04.05.2012 год. по гр.д. № 1421/2011 год. РС-Самоков е допуснал делба между Д.П.Б. и Д.А.Г. на
следния недвижим имот: урегулиран ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ 1020 кв.м.,
представляващ парцел IX-1 в кв. 1 по регулационния план на в.з. „Я.“, община С., при посочени граници и съседи, без
построената в имота масивна вилна сграда, при равни квоти. Съсобствеността е
възникнала в резултат на сключен договор за покупко-продажба с Община С. от 25.04.2005 год., по силата на който
ищците са придобили собствеността върху парцела при равни права. Приобретателките са продали находящата
се в парцела вилна сграда на трето лице – С. . /дъщеря на ответницата Д.Б./ с договор
за покупко-продажба от 29.12.2005 год. Сградата е построена въз основа на
отстъпено право на строеж с типов договор от ОНС-С. в полза на П. Б. и Т. Б., като последните са дарили това право
на съделителките с н.а. № 67, дело № 606/1988 год. на
РС-Самоков.
В
първото съдебно заседание след допускане на делбата съделителката
Д.Б. е предявила претенции по сметки, като претендира другата съделителка да й заплати стойността на направени подобрения
в имота, както следва: изграждане през 2004-2005 год. на септична яма за
отпадни води на стойност 19 837 лв.; изграждане на водопроводна
/водомерна/ шахта за захранване от водопроводната мрежа на я. „Я.“ от уличен водопровод посредством сградно водопроводно отклонение от стоманени поцинковани
тръби през 2004 – 2005 год. на стойност 1287 лв.; изграждане на чешма и две
площадки до нея през 2006 год. – 686 лв.; захранване с вода и отводняване на
дворна чешма през 2001-2002 год., на стойност 1864 лв.; захранване на имота с
ел. енергия /заплащане на стоманобетонен стълб пред оградата откъм улицата и
изтеглен проводник, захранващ имота с ток около 32 м./ през периода 2006-2008
год., на стойност 1812 лв.; отводняване на имота от повърхностни води – дренаж
и канавка от стоманобетон през 2007-2008 год., на обща стойност 5 931 лв.;
изграждане на ограда на целия имот през 2007-2008 год. на обща стойност
17 857 лв.; терасиране на имота със стоманобетонни елементи и облицовъчни
камъни през 2006 год. – 786 лв. Общата стойност на подобренията възлиза на
50 060 лв., като претенцията е за сумата 25 030 лв. С уточняваща
молба от 10.10.2012 год. ответницата е конкретизирала и предявената в първото
с.з. претенция по сметки за извършени от нея трайни насаждения в имота,
подробно описани в пунктове 1-15, на обща стойност 6 650 лв., от която
претендира заплащане на 3 325 лв.
В
първото с.з. след допускане на делбата на 02.10.2012 год. ответницата по
претенциите по сметки Д.Г. чрез адв. О. е направила
възражение за погасяването им по давност. Сочи също така, че твърдяните подобрения са извършени от П. и Т. Б. – баща и майка на ответницата, респ.
дядо и баба на ищцата през периода 1972-1990 год. По претенцията за заплащане
стойността на оградата възразява, че същата е построена без съгласието на
ищцата и въпреки нейното противопоставяне, както и че е заплатила сумата 500
щ.д. на ответницата за нейното изграждане през периода 1990-1999 год.
В
заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза на в.л. П. от 27.03.2014 год. е предложен вариант 3
за разделяне на допуснатия до делба имот на два дяла: дял първи от УПИ IX-1 в кв. 1 с площ 512 кв.м., в който попада
съществуващата сграда, обозначен с букви AKLMСDEGJ, на стойност 14 014,40 лв. и дял
втори от УПИ IX-1 в кв. l по
регулационния план на в.з. „Я.“,
община С. с
площ 485 кв.м., обозначен с букви ABCMLKA, на стойност 13 121,60 лв. Оставена
е площ за улица-тупик. Дяловете са показани на
скицата към заключението – вариант 3 на л. 118 по делото. Постъпило е становище
по чл. 201 от ЗУТ на главния архитект на община С. от 30.06.2014 год., според което процесният УПИ е поделяем на два
самостоятелни УПИ по предложения вариант 3 от заключението на вещото лице П. при условията на чл. 19, ал. 1, т. 3 и
ал. 3 от ЗУТ. Във въззивното производство съдът е
предоставил възможност на страните да изготвят инвестиционен проект за
изменение на регулацията съобразно разпоредбата на чл. 201 от ЗУТ и вариант 3
от заключението на в.л. П. Административната процедура по одобрение на ПУП-ИПР
относно делбения имот е приключила с издаването на
заповед № ЛС-01-405/12.03.2016 год. на кмета на община С., с която е одобрено разделянето на УПИ IX-1 в кв. 1 по плана на в.з. „Я.“ на два нови урегулирани поземлени
имоти: УПИ IX-1
и УПИ XV-1 и прокарването
на улица – тупик по приложения проект – вариант 3 от
заключението на в.л. П.
по делото. Изменението на плана е инициирано по заявление на Д.Г., като
цитираната заповед на кмета е била обжалвана от съделителката
Д. Д. пред АССО. С
решение № 14355/27.11.2017 год. по адм. дело №
5791/2017 год. по описа на ВАС жалбата е отхвърлена като неоснователна.
Според
показанията на св. Г.
през 80-те години, когато било учредено право на строеж върху процесното място в полза на П. и Т. Б., същото било оградено с колове и мрежа и
в него имало барака – временна постройка, коят се
намирала на мястото, където понастоящем попада вилната сграда. Дворът бил
водоснабден, като в мястото имало две чешми – едната в югоизточната част на
двора, където е шахтата за водоснабдяване, а другата – на 25 м. навътре в
парцела. Теренът е високопланински с голяма денивелация, като в северната част
е по-висок. Новата ограда била направена
от ответницата през 1997 год., като била обновена и чешмата в близост до
къщата. Ответницата поставила и каменни бордюри и плочи за паркиране пред
къщата. Теренът винаги бил терасиран. През 1977-78 год. теренът бил захранен с
ел. енергия от съседен парцел, като това не е променено и понастоящем.
Свидетелката В.
твърди, че през 2003 год. отишла на гости на вилата, стопанисвана в процесното място от ответницата Д., която поддържала и
растителността – ягоди, лозя, лешници, арония, рози и
овощни дръвчета. Към този момент само ответницата живеела във вилната сграда, а
ищцата посещавала имота.
Съгласно
показанията на св. Н.
септичната яма в процесния имот била направена от Д.
през 1991-92 год., когато била построена и вилната сграда. Тогава бил прокаран
и водопроводът и била направена чешмата до къщата. През 90-те години била
направена и оградата, като за тези подобрения ответницата лично заплатила на
майсторите. Д. плащала и за косенето на двора и подрязването на храстите. Според
св. Б. септичната яма била
направена от ответницата през 2007-2009 год., като по това време била обновена
и чешмата.
При така
установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:
Делото е
във втора фаза по извършване на съдебна делба.
В рамките на въззивното производство е извършена
процедура по чл. 201, ал. 3 ЗУТ.
При съдебна делба на УПИ с цел образуване на нови УПИ съдът изисква становище
на общинската администрация относно поделяемостта на
имота. Когато имотът е поделяем се процедира съгласно
чл. 201, ал. 3 ГПК
- главният архитект на общината с мотивирано предписание до страните нарежда да
внесат проект за изменение на действащия план за регулация. Ако съделителите внесат общ проект, изменението на плана за
регулация не подлежи на обжалване. Ако процедурата е започнала по внесен от някой
от съделителите проект, то одобряването му или
отказът да бъде одобрен подлежи на обжалване по общия ред на чл. 215 ЗУТ.
Производството за изменение на подробен устройствен
план за регулация е административно, като процедурата по чл. 201 ЗУТ
в случай на становище на главния архитект за поделяемост
на имота следва да приключи с акт на компетентния административен орган - кмета
на общината за изменение на плана за регулация или с отказ за одобряване на
предложеното изменение. В производството по чл. 341 и сл. ГПК
(съдебна делба) съдът не може да извърши делбата без да получи окончателно
произнасяне от общинската администрация дали съответният УПИ е поделяем. По делото е приета заповедта на кмета, с която е
одобрен проект за частично изменение на ПУП - разделяне на два нови УПИ.
Заповедта е обжалвана от Д.Б. с доводи за незаконосъобразност поради
противоречие с материалния закон, тъй като проектът за изменение на ПУП не бил
внесен по общо съгласие на страните. С
решението си ВАС е приел, че заповедта е законосъобразна, като не е
задължително по реда на чл. 201, ал. 3 от ЗУТ проектът за разделянето да бъде
представен и съгласуван от всички съделители.
Средството за защита на съделителя, който не желае да
се внесе проект, е чрез подаване на възражение/жалба срещу заповедта за
одобряването му. В случая решението на ВАС е влязло в сила, което два основание
на въззивния съд да приеме, че заповедта на кмета е
валиден и стабилен административен акт, като въпросът за законосъобразността на одобреното изменение не
може да бъде пререшаван от настоящата инстанция по пътя на косвения съдебен
контрол.
Съдът счита, че в случая съдебната делба следва да
се извърши по реда на чл. 353 от ГПК чрез разпределяне на имотите без теглене
на жребий. Налице са два имота /след одобряване разделянето на допуснатия до
делба УПИ на два нови урегулирани имота/, поради което съдът намира за
несъстоятелно оплакването на жалбоподателката относно
приложимия способ за извършване на делбата, както и искането й имотите да бъдат
изнесени на публична продан. От друга страна, съставянето на дялове и теглене
на жребий в случая е много неудобно, тъй като се установи, че в дял първи,
съответстващ на новообразувания УПИ IX-1, се намира
вилната сграда, собственост на трето лице – дъщеря на съделителката Д.П.Б., като по-голямата част от претендираните от последната подобрения са направени именно
в тази част от имота и са предназначени да обслужват находящата
се в имота сграда – изградената септична яма, водомерна шахта, чешма,
захранване на имота с ел. енергия, отводняването на имота от повърхностни води
/дренажът е около сградата, терасиране/. Съдът отчита и обстоятелството, че
именно съделителката Д.Б. е живяла в тази сграда и е
поддържала мястото около нея, а понастоящем вилата е собственост на нейната
дъщеря. С оглед това съдът намира, че делбата следва да бъде извършена по реда
на чл. 353 от ГПК, като в
дял на съделителката Д.П.Б. бъде поставен новообразувания
УПИ IX-1 в кв. 1 по плана на в.з. „Я. с площ 523 кв.м., съответстващ на дял
първи съгласно вариант 3 по допълнителната съдебно-техническа експертиза на
в.л. П. от 27.03.2014 год.,
на стойност 14014,40 лв., а в дял на съделителката Д.А.Г.
следва да бъде поставен новообразувания УПИ XV-1 в кв. 1 с площ 480 кв.м., съответстващ на
дял втори по заключението на вещото лице, на стойност 13 121,60 лв., като Д.Б. следва да
заплати на Д.Г. сумата 446,40 лв. за
уравняване на дела й от допуснатия до делба имот. Тъй като по въпроса за начина на извършване на делбата
изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на районния съд, решението
следва да бъде потвърдено в тази част. Същото следва да бъде отменено в частта,
с която съдът е осъдил Д.Б. да заплати на Д.Г. за уравняване на дела й от
допуснатия до делба имот сумата, съставляваща разликата над 446,40 лв. до
пълния присъден размер от 829 лв.
По предявените претенции по сметки по чл. 346 от ГПК
съдът намира следното:
Претенцията на съделителката
Д.Б. е неоснователна. Към момента на извършване на част от
претендираните подобрения /тези, направени след закупуването на имота през 2005
год./ страните по делото са упражнявали фактическа
власт върху съсобствен имот. Следва да се приеме, че те са имали качеството на
владелци на своята идеална част и на държатели на частта на другия съсобственик.
По делото не се твърди и не се установи никой от съсобствениците да е демонстрирал намерение за своене на идеалната част на другия чрез
отблъскването му от имота. Поначало в отношенията между съсобствениците не се
поставя въпросът за добросъвестност или за недобросъвестност на владението,
освен в случаите, когато съсобственикът е манифестирал намерението си да владее
имота само за себе си, какъвто не е конкретният случай. Единствено тогава отношенията между съсобствениците във връзка с подобренията ще се уредят
по начина, посочен в чл. 72 и чл. 74 ЗС.
Ако обаче съсобственикът е извършил подобренията като
съсобственик, т. е. без да е изменил намерението си да владее като такъв, отношенията
между него и останалите съсобственици ще се уредят съобразно правилата за
водене на чужда работа без пълномощие, ако липсва съгласието на останалите
съсобственици; съобразно чл.30, ал.3 ЗС – ако подобрението е извършено със
съгласието на останалите съсобственици; и съобразно правилата за
неоснователното обогатяване – ако останалите съсобственици са се
противопоставили на извършването на подобренията /съобразно ТР № 85/1968 г. на
ОСГК на ВС; ППВС № 6 от 1974 г./. Във всички тези хипотези обаче погасителната
давност започва да тече от момента на извършване на необходимите и полезните
разноски. Единствено в хипотезата, когато тези разноски са направени от
съсобственик, който упражнява фактическа власт върху целия имот за себе си,
каквато не е настоящата, погасителната давност започва да тече от момента на
прекъсване на владението и преминаването му в държане, с който момент може да
се свърже предявяването на иска за делба.
Вземането на съделителката е станало изискуемо
и погасителната давност е започнала да тече от момента на извършване на твърдяните подобрения, като към момента на предявяване на
иска по сметките – 02.10.2012 г., същата е изтекла /чл.110 ЗЗД, който намира
приложение тъй като претенцията е облигационна/, тъй като за нито едно от процесните подобрения не се установи по категоричен начин
да е направено след 02.10.2007 год. От показанията на разпитаните по делото
свидетели се доказа, че процесните подобрения са
направени от ответницата през 90-те години, т.е. преди закупуване на дворното място,
когато същата не е имала качеството на владелец, а само на държател в имота. Това
налага извод за неоснователност на претенциите по сметки на съделителката
Д.Б. по чл. 346 от ГПК.
Тъй като изводите на настоящата
инстанция съвпадат с тези на районния съд, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено изцяло.
По претенцията на въззиваемата
за заплащане на разноски съдът намира следното: Действията на
всяка една от страните в настоящото
производство са насочени към една цел - ликвидиране на съсобствеността върху съсобствен имот. Разпоредбата на чл. 355, изр.1 от ГПК
въвежда правилото, че страните заплащат разноските съобразно стойността на
дяловете им. На тази плоскост в практиката на ВКС /вж. Определение № 55 от 20.04.2010 г. по гр. д. № 22/2010 г., ІІ г.
о./ категорично се приема, че при липса на оспорване на правата на съделителите и наличието на съсобственост помежду им, всеки
съделител понася
сам направените разноски за процесуално
представителство от адвокат. Правилата на 78, ал. 1 –
4 от ГПК досежно възнаграждението за процесуално представителство от адвокат
намират приложение в делбеното производство само по присъединените искове и в
случай на оспорване правата на останалите съделители, респ. оспорване на самия
факт на съществуване на съсобствеността /последната хипотеза в случая не е
налице/. Поради това въззивницата следва да бъде осъдена да заплати на
въззиваемата част от претендираните разноски – тези за адвокатско
възнаграждение по исковете по сметки в размер на 1300 лв., на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК, видно от представения договор за правна помощ и списъка по чл. 80
от ГПК.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 122 от 15.09.2014 год. по гр.д.
№ 1421/2011 год. на РС-Самоков в ЧАСТТА, с която във
втора фаза по извършване на съдебна делба съдът е поставил в дял по реда на чл. 353 от ГПК на Д.А.Г. от
гр. С. дял втори от УПИ
IX-1 в кв. l по регулационния план на в.з. „Я.“, община С. по вариант 3 съгласно допълнителната
съдебно-техническа експертиза на в.л. П. от 27.03.2014 год., понастоящем - новообразуван УПИ XV-1 в кв. 1 с площ 480 кв.м. съгласно заповед № ЛС-01-405/12.03.2016
год. на К.
Н. О. С., с която е одобрен ПУП-изменение на
плана за регулация, на стойност 13 121,60 лв.; поставил е в дял на Д.П.Б. ***
дял първи от УПИ IX-1 в
кв. 1 по регулационния план на в.з. „Я.“, община С.
по вариант 3 съгласно допълнителната съдебно-техническа експертиза на в.л. П. от 27.03.2014 год., понастоящем - новообразуван УПИ IX-1 в кв. 1 с площ 523 кв.м. съгласно заповед № ЛС-01-405/12.03.2016 год. на К. Н. О. С., на стойност 14 014,40 лв.; осъдил
е Д.П.Б. да заплати на Д.А.Г. сума до
размера от 446,40 лв. /четиристотин четиридесет и шест лева и 40 ст./ за
уравняване на дела й от допуснатия до делба имот; отхвърлил е предявените
искове по сметки на Д.П.Б. срещу Д.А.Г. за извършени подобрения в имота, както
следва: за изграждане през 2004-2005 год. на септична яма за отпадни води на
стойност 19 837 лв.; изграждане на водопроводна /водомерна/ шахта за
захранване от водопроводната мрежа на я. „Я.“ от уличен водопровод посредством сградно водопроводно отклонение от стоманени поцинковани
тръби през 2004 – 2005 год., изграждане на чешма и две площадки до нея през
2006 год.; захранване с вода и отводняване на дворна чешма през 2001-2002 год.;
захранване на имота с ел. енергия /заплащане на стоманобетонен стълб пред
оградата откъм улицата и изтеглен проводник, захранващ имота с ток около 32 м./
през периода 2006-2008 год.; отводняване на имота от повърхностни води – дренаж
и канавка от стоманобетон през 2007-2008 год.; изграждане на ограда на целия
имот през 2007-2008 год.; терасиране на имота със стоманобетонни елементи и
облицовъчни камъни през 2006 год. – 786 лв. на обща стойност 25 030 лв.,
както и за извършени трайни насаждения в имота, подробно описани в молба от
10.10.2012 год. на стойност 3 325 лв., с правно основание чл. 346 от ГПК,
като НЕОСНОВАТЕЛНИ, както и в частта, с която е осъдил Д.Б. да заплати на Д.Г.
сумата 110 лв. разноски и е осъдил съделителките да
заплатят в полза на РС-Самоков държавна такса по
542,72 лв. всяка от тях.
ОТМЕНЯ решението в ЧАСТТА, с която Д.П.Б. е осъдена да заплати на Д.А.Г.
за уравняване на дела й от допуснатия до делба имот сума, съставляваща
разликата над 446,40 лв. до пълния присъден размер от 829 лв.
ОСЪЖДА Д.П.Б. *** да заплати на Д.А.Г. от гр. С. сумата 1300 лв., представляваща
направени във въззивното производство разноски по
предявените искове по сметки, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението
може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на
РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.