№ 298
гр. Варна , 21.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
първи януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100500097 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.420, ал.3 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Х. М. Х. от гр.Варна, действащ
чрез адв.Г.Н., срещу определение №262612/22.10.2020г., постановено по ч.гр.д. №8296 по
описа за 2020 година на ВРС, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя за спиране на
принудителното изпълнение по изп.дело № 20207110400821 на ЧСИ Д.Янкова с рег.№711.
В частната жалба се твърди неправилност на обжалваното определение, като
излага, че ВРС не е обсъдил заявеното в евентуалност искане за спиране по реда на чл.420,
ал.1 ГПК и не му е дал указания за внасяне на обезпечение. Моли за отмяна на обжалваното
определение.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК от насрещната страна ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА
БАНКА АД, ЕИК *********, е подаден писмен отговор, с който оспорва жалбата като
неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.
Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, срещу акт,
който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните
съображения:
Производството по ч.гр.д. №8296 по описа за 2020 година на ВРС, е
образувано по заявление на ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД, ЕИК *********, за
1
издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу Х. М. Х., по извлечение от
счетоводните книги за задължения на длъжника по сключен между страните Договор за
предоставяне на потр.кредит без обезпечение от 28.12.16г. Въз основа на това заявление в
полза на заявителя ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД е издадена заповед
№3774/27.07.20г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ срещу
длъжника Х. М. Х., като е допуснато и незабавното й изпълнение, и е издаден и изпълн.лист
за сумата в общ размер на 12129,13лв, ведно със законната лихва върху главницата и
разноски в размер на 292,58лв.
Срещу заповедта за изпълнение е подадено в срок възражение от длъжника, в
което е инкорпорирана и молба по чл.420 ГПК за спиране на изпълнението, образувано по
заповедта.
С обжалваното определение ВРС е приел, че не се твърди и не се представят
доказателства за наличието на някоя от предпоставките по чл.420, ал.2 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.420, ал.1 и 2 ГПК уважаването на искането за
спиране на изпълнението по образувано изпълнително дело предполага алтернативното
наличие на следните предпоставки: представянето от длъжника на надлежно обезпечение за
кредитора по реда на чл.180 и 181 от ЗЗД / което в случай, че длъжникът е потребител е в
размер до 1/3 от вземането/ или наличието на писмени доказателства, обосноваващи извод,
че вземането не се дължи, че същото се основава на неравноправна клауза на договор,
сключен с потребител или че неправилно е изчислен размерът на вземането по договор,
сключен с потребител / ал.2/.
В конкретният случай длъжникът не е обосновал искането си с някоя от
хипотезите на чл.420, ал.2 ГПК. Липсват твърдения за това вземането да не се дължи или че
то е неправилно изчислено, нито са налице твърдения за неравноправен характер на клаузи
от договора, сключен с потребител, какъвто несъмнено се явява длъжника, а въззивният съд
в рамките на дължимата служебна проверка в заповедното производство, не констатира
неравноправност.
От друга страна не са налице и доказателства за надлежно обезпечение в полза
на кредитора по реда на чл.180 и 181 от ЗЗД. Нормата на чл.420, ал.1 ГПК урежда
императивно с изрична препратка към чл.180 и чл.181 ЗЗД вида и реда за учредяване на
обезпечението, учредено за целите на производството по спиране на изпълнението, като в
случай, че длъжникът представи с искането си такова обезпечение съдът е задължен да
допусне спиране на изпълнението. Тъй като обезпечението е определено от закона, при
констатация за липса на надлежно обезпечение съдът не дължи указания към страната за
представяне на допълнително такова. Доколкото по делото длъжникът не е представил
надлежно обезпечение, то не е налице предпоставката на чл.420, ал.1 ГПК.
2
С оглед гореизложеното, съдът приема, че не са налице предпоставките на
чл.420 ГПК за спиране на изпълнението, поради което молбата следва да бъде оставена без
уважение.
При така направените изводи настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното определение на ВРС е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от спора и предвид направеното от ответната по жалбата
страна искане за присъждане на разноски за процес.представителство, то следва в полза на
ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД да бъдат присъдени разноски в размер на 50лв –
ю.к.възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №262612 от 22.10.2020г., постановено по
ч.гр.д. №8296/2020г. на Варненски районен съд.
ОСЪЖДА Х. М. Х., EГН **********, с адрес гр.В., ул.*** ДА ЗАПЛАТИ на
ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н Триадица, бул.Витоша №89Б, сумата от 50лв, представляваща
сторени в настоящото производство разноски за ю.к.възнаграждение, на осн. чл.78, ал. 3 във
вр. с ал.8 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3