№ 133
гр. Тетевен, 01.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Марио Д. Стоянов
при участието на секретаря Катя М. Х.а
като разгледа докладваното от Марио Д. Стоянов Гражданско дело №
20224330100175 по описа за 2022 година
Предявен е иск за установяване на вземане,за което е издадена Заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК.
Ищецът излага,че На 05.07.2019 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от дата 27.07.2017 г. и Допълнително споразумение от
дата 11.06.2018 г., на основание чл. 99 от ЗЗД, между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
клон България'*, ЕИК ********* и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК
*********, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за кредит №
EMLN-15907722, сключен на 17.04.2018 г., между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
клон България" и Рn е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с
ЕИК ********* изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително
и всички лихви. Като в чл. 17 от Договора за заем изрично е уговорено правото на
кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Приложение № 1,
представляващо неразделна част от договора за прехвърляне на вземания, е представено
само с данните на длъжника Рn ТЪЙ като данните на останалите длъжници са защитени
съгласно Закона за защита на личните данни и Общият регламент относно защита на
личните данни /Регламент (ЕС) 2016/679/, който се прилага пряко в страните членки на ЕС,
без да е необходимо да бъде инкорпориран в национален закон. В разпоредбите на
цитираните нормативни актове ясно са посочени кои данни са личните данни, предмет на
защитата /като част от тях кумулативно са посочени и в представеното по делото
Приложение 1/, както и че личните данни се предоставят за конкретни, точно определени и
законни цели и се обработват по съвместим с тези цели начин. Съдът е администратор на
лични данни, но не всички страни по делата са администратори на лични данни, а
1
доказателствата към исковите молби, освен че се връчват на страните по делото, същите са и
на разположение на страните по делото в канцеларията на съда. Отделно, освен че следва
всички лица, които имат достъп до лични данни, да са заинтересована страна и/или
администратор на лични данни, Приложение 1 съдържа множество лични данни на трети за
настоящия спор лица, поради което разкриването на техните лични данни, освен че не може
да бъде обосновано като защита на правен интерес, ще доведе и до риск за правата и
свободите на тези лица.
С цел спазване изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент
и на Съвета от 27 април 2016 г, относно защитата на физическите лица във връзка с
обработването на лични данни относно свободното движение на такива данни и за отмяна
на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните (ОРЗД)) Приложение
№ 1 се предоставя със заличени лични данни на физическите лица, които не участват в
настоящия съдебен процес. Съгласно принципите, залегнати в чл. 5, nap. 1, б. „г“ и „е“ от
ОРЗД, администраторът е длъжен да ограничи обработването на личните данни на
физическите лица до минимум и да прилага такива мерки за защита, които да гарантират, че
данните на субектите няма да бъдат засегнати по неблагоприятен начин. Ето защо в
извлечението от Приложение № 1 са включени само и единствено личните данни на
участващите в настоящия правен спор субекти. Личните данни на другите физически лица
са заличени. Обратното би означавало превишаване на целите, за които се обработват
личните данни, и нарушаване на горепосочените принципи.
В Приложение 1 и договора за цесия е заличена и търговската информация, която
също е ирелевантна за процесния случай. Съгласно договора за цесия от 27.07.2017 г,,
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в качеството си на цесионер се е задължила от
името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия до
длъжниците, за което Агенция за събиране на вземания има изрично пълномощно от
цедента „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България", за уведомяване на
длъжниците по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.В изпълнение на изискванията на закона, на
ответника е изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от
името на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България" с Изх. № УПЦ-П-
БНП/EMLN-l 5907722 от дата 11.07.2019 г., в което ответникът е поканен доброволно да
заплати дължимите от него суми, вкл. като ги разсрочи. Уведомителното писмо е изпратено
с известие за доставяне чрез Български пощи ЕАД и е получено на 17.07.2019 г.. На
ответника е изпратено и още едно уведомления за извършената цесия от името на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България", с Изх. № УПЦ/УПИ-С-БНП/EMLN-
15907722 от дата 04.03.2020 г., изпратено на с известие за доставяне чрез Български пощи
ЕАД и получено на 06.03.2020 г. лично от ответника.И към настоящата искова молба
представя и моли да се връчи на ответника, ведно и с исковата молба и приложенията към
нея, копие от уведомленията за извършената цесия от името на "БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България" с Изх. № УПЦ-П-БНП/EMLN-l 5907722 от дата 14.02.2020 г.
и с Изх. № УПЦ/УПИ- С-БНП/ EMLN-15907722 от дата 04.03.2020 г.. Позоваваме се на
2
постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г. по т. д. №
1711/2013 г. на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т, д. № 12/09 год. на II т. о., съгласно
които ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента до
длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване
на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията,съгласно чл. 99 ал.
3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99
ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното
право.
Моли да бъде взето под внимание че към Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания от дата 27,07.2017 г. е сключено Допълнително споразумение от дата 11.06.2018
г., съгласно кето страните са се договорили срокът на рамковия договор да бъде удължен до
26.07.2019 г..
Процесното вземане произтича от сключен на 17.04.2018 г. Между БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България, като Кредитор и nn като Кредитополучател
Договор за потребителски кредит с № EMLN-15907722, при спазване на разпоредбите на
Закона за потребителския кредит. Редът и условията, при които Кредиторът е отпуснал
кредит на Кредитополучателя се уреждат от Договора за потребителски кредит. Размерът на
предоставения с този договор кредит е равен на сумата, посочена в поле „Общ размер на
кредита“, а именно: 10 000.00 лв. Застрахователната премия е в размер на 2 612.40
лв..Предоставянето на посочената по-горе сума съставлява изпълнение на задължението на
Кредитора да предостави заема и създава задължение за Кредитополучателя да заплати на
Кредитора погасителни вноски, указани по размер в поле „месечна погасителна вноска“ и
брой в поле „брой погасителни вноски“. Погасителните вноски по предходното изречение
съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските
на Кредитора по подготовка и обслужване на кредита и определена добавка, съставляваща
печалбата на Кредитора, като лихвения процент е фиксиран за срока на Договора и е
посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер
на 16297.68 лв. Така, договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на
6297.68 лв.На основание сключения между страните договор, Кредитополучателят се е
задължил да върне сумата по кредита в срок до 20.04.2025 г., на 84 броя равни месечни
погасителни вноски, всяка от които по 194.02 лв., при първа погасителна вноска 20.05.2018
г., съгласно погасителен план посочен в Договора за кредит, в който е посочен падежа на
всяка отделна погасителна вноска.Крайният срок за издължаване на всички задължения по
кредита е 20.04.2025 г. /дата на последна погасителна вноска, съгласно погасителен план,
неразделна част от договора за кредит/, но предвид обстоятелството, че Кредитополучателят
не е изпълнявал в срок задължението си за плащане на погасителните вноски, кредиторът е
приел, че по отношение на вземанията е настъпила предсрочна изискуемост. Съгласно чл. 3
от Условия към договора за кредит, при просрочване на две или повече месечни вноски,
считано от падежната дата на втората непогасена погасителна вноска, вземането на
Кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени
3
от този договор надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за
събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от Кредитора за
настъпване на предсрочната изискуемост. Въпреки цитираната разпоредба до длъжника е
изпратено Уведомително писмо с Изх. № УПЦ/УПИ-С-БНП/EMLN- 15907722 от дата
04.03.2020 г., получено на 06.03.2020 г. лично от ответника, с което е уведомен, че по
отношение на вземанията по договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост от дата
на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост.
Съгласно чл. 5 от условия към договор за кредит, при забава в плащането на една или
повече месечни погасителни вноски, Кредитополучателят дължи обещетение за забава в
размер на действащата законна лихва върху неплатената главница по договора за кредит. На
длъжника е начислена лихва за забава в общ размер на 3 076.83 лв., дължима за периода от
21.09.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда, като за периода 13.03.2020 г. -
14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата
на чл. 6 ЗМДВИПОРНС.
Длъжникът не е заплатил дължимия паричен заем към Дружеството.
Предвид изложеното за "Агенция за събиране на вземания" ЕАД е възникнал правен
интерес да предяви вземането си по съдебен ред, с оглед на което е входирано Заявление за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл, 410 от ГПК срещу Рn
с ЕГН **********, в деловодството на PC - гр. Тетевен. Съдът е уважил претенцията ни и
по образуваното ч. гр. д. № 20214330101015 на 3 гр. с-в и е издадена заповед за изпълнение,
която е връчена на длъжника по реда на ГПК. На 19.01.2022 г. получихме съобщение с
указание, че можем да предявим иск по чл, 422 от ГПК, което обуславя правния интерес от
подаването на настоящата искова молба.
Моли да бъде постановен съдебен акт, по силата на който да се признае за
установено, че Рn с ЕГН **********, дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с
ЕИК *********, следните суми, присъдени в издадената срещу него Заповед за изпълнение
на парично задължение по ч. гр. д. № 20214330101015 на 3 гр. с-в по описа на PC - гр.
Тетевен, а именно:
-9 690.24 лв. /девет хиляди и шестстотин и деветдесет лева и 24 стотинки/ - представляващи
главница за периода от 20.09.2018 г. до 20.04.2025 г., по отношение на които е обявена
предсрочна изискуемост считано от дата 06.03.2020 г. - датата на получаване на
уведомлението за предсрочна изискуемост;
-3 084.36 лв. /три хиляди и осемдесет и четири лева и 36 стотинки/ - договорна лихва за
периода от 20.09.2018 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 06.03.2020 г. -
датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост;
-3 076.83 лв. /три хиляди и седемдесет и шест лева и 83 стотинки/ - лихва /обезщетение/ за
забава, считано от21.09.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда, като за периода
13.03.2020 г. - 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на
разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС;
4
-законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на Заявлението за
издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист до окончателното погасяване на
дълга, както и да се присъдят сторените и предявени разноски по ч. гр. д. № 20214330101015
на 3 гр. с-в по описа на PC - гр. Тетевен,
В условията на евентуалност, в случай че съдът не уважи изцяло или частично
юомулативно предявените обективно съединени положителни установителни искове
предявени срещу Рn с ЕГН **********, моли съда, след като се запознае с всички
доказателства по делото и приложи разпоредбите на чл. 235 от ГПК, за неуважената част от
кумулативно предявените обективно съединени положителни установителни искове, да
постанови Решение, с което да осъди Рn с ЕГН **********, в качеството на
Кредитополучател по Договор за потребителски кредит № EMLN-15907722, сключен на
17.04.2018 г., с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България", да плати на
цесионера „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК *********, следните
неизплатени по процесния договор суми, а именно:
-9 690.24 лв. /девет хиляди и шестстотин и деветдесет лева и 24 стотинки/ - представляващи
главница за периода от 20.09.2018 г. до 20.04.2025 г.;
-3 084.36 лв. /три хиляди и осемдесет и четири лева и 36 стотинки/ - договорна лихва за
периода от 20.09.2018 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до датата на
подаване на исковата молба в съда /21.02.2022 г./;
-3 076.83 лв. /три хиляди и седемдесет и шест лева и 83 стотинки/ - лихва /обезщетение/ за
забава, считано от 21.09.2018 г. до датата на подаване на исковата молба в съда /21.02.2022
г./, като за периода 13.03.2020 г. - 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или
неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС,
-както и законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба в
съда /21.02.2022 г./ до окончателно погасяване на дълга.
Позовава се на писмени доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника по делото.
От представените по делото писмени доказателства и заключението на съдебно-
счетоводната експертиза,изготвена и защитена от вещото лице Р.М.,съдът приема за
установено следното:
Приложен е договор за потребителски паричен заем EMLN-15907722,сключен на
17.04.2018г. между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, като кредитор и
ответника nn като кредитополучател. Размерът на предоставения с този договор кредит е
равен на сумата, посочена в поле „Общ размер на кредита“, а именно: 10 000.00 лв.
Застрахователната премия е в размер на 2 612.40 лв.,като общата стойност на плащанията по
кредита е договорена в размер на 16297.68 лв. Договорната лихва по кредита е уговорена от
страните в размер на 6297.68 лв.На основание сключения между страните договор,
5
Кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до 20.04.2025 г., на 84
броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 194.02 лв., при първа
погасителна вноска 20.05.2018 г., съгласно погасителен план посочен в Договора за кредит,
в който е посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска. Съгласно чл. 3 от Условия
към договора за кредит, при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от
падежната дата на втората непогасена погасителна вноска, вземането на Кредитора става
предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от този договор
надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на
вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от Кредитора за настъпване на
предсрочната изискуемост.
Твърдението на ищеца е,че до длъжника е изпратено Уведомително писмо с Изх. №
УПЦ/УПИ-С-БНП/EMLN- 15907722 от дата 04.03.2020 г., получено на 06.03.2020 г. лично
от ответника, с което е уведомен, че по отношение на вземанията по договора за кредит е
обявена предсрочна изискуемост от дата на получаване на уведомлението за предсрочна
изискуемост.
Съгласно чл. 5 от условия към договор за кредит, при забава в плащането на една или
повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи обещетение за забава в
размер на действащата законна лихва върху неплатената главница по договора за кредит.
Ищецът твърди,че длъжникът не е заплатил дължимия паричен заем към
Дружеството.
От приложеното ч.гр.дело $1015/2021г по описа на РС-Тетевен се установява,че с
разпореждане от 06.12.2021г заповедният съд е издал Заповед по чл.410 от ГПК,за следното
вземане:
- сумата 9 690,24 лева /девет хиляди шестстотин и деветдесет лева и 24 стотинки/,
представляваща главница за период от 20.09.2018 г. , ведно със законна лихва за период от
29.11.2021 г. до изплащане на вземането, сумата 3 084,36лева /три хиляди осемдесет и
четири лева и 36 стотинки/ представляваща договорна лихва за период от 20.09.2018 г. до
05.03.2020 г., сумата 3 076,83лева /три хиляди седемдесет и шест лева и 83 стотинки/
представляваща мораторна лихва за период от 21.09.2018 г. до 29.11.2021 г., както и
държавна такса в размер на 317,03 лева /триста и седемнадесет лева и 03 стотинки/ и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева /петдесет лева/.
Приложен е рамков договор за продажба и прехвърляне на цесия,сключен на
27.07.2017г между ищеца и БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД,като в приложението към
договора и в позиция 352,фигурира вземането по договор между банката и ответника по
делото.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява следното:
По сметка BG25STSA93000020034422 на Р.О. Устинов с платежно нареждане от
18.04.2018 година е преведена сумата от 9 800,00 лева (10000-200 такса ангажимент)
Размерът на неплатената главница и размерът на неплатената вазнаградителна лихва
6
по договора за кредит до падежа на последната погасителна вноска е:
9690.24 лева (Девет хиляди шестстотин и деветдесет лева и 24ст.) - неплатена
главница
3144,36 лева(Три хиляди сто четиридесет и четирг лева и 36 дн.)-неплатена
възнаградителна лихва до последната погасителна вноски
Размерът на неплатената главница и размерът на неплатената възнаградителна лихва
по договора за кредит за периода от 20.09.2018г./падеж на първа неплатена погасителна
вноска/ до 20.11.2021 година /датата на последната падежирала вноска/ към момента на
подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение е:
-9690.24 лева (Девет хиляди шестстотин и деветдесет лева и 24ст.) - неплатена главница
-2235,97 лева (Две хиляди двеста тридесет и пет лева и 97 ст.) - неплатена възнаградителна
лихва от 20.09.2018 до 20.11.2021 година
Размерът на неплатената главница и размерът на неплатената възнаградителна лихва
по договора за кредит от 20.12.2021/датата на първата падежирала вноска/ след подаване на
заявлението за издаване на Заповед за изпълнение/ до падежа на последната погасителна
вноска/?
9690.
24. лева (Девет хиляди шестстотин и деветдесет лева и 24ст.) - неплатена
главница
983,92 лева (Деветстотин осемдесет и три лева и 92 ст.)- неплатена възнаградителна лихва
от 20.12.2021 до 20.04.2025година
Рразмерът на неплатената главница и размерът на неплатената възнаградителна лихва
по договора за кредит за периода от 20.09.2018г./падеж на първа неплатена погасителна
вноска/ до 06.03.2020г, /датата на обявяване на предсрочна изискуемост на Договора?
9690.
24. лева (Девет хиляди шестстотин и деветдесет лева и 24ст.) - неплатена
главница
1054,77 лева (Хиляда петдесет и четири лева и 77 ст.)- неплатена възнаградителна лихва от
20.09.2018 до 06.03.2020 година
Размерът на обезщетението за забава, начислено върху главницата и договорната
лихва, за периода от 21.09.2018г. до датата на подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК в
съда?
Обезщетението за забава върху 9690,24 лева - Главница за периода от 21.09.2018 година до
29.11.2021 година е 3138.56 лева (Три хиляди сто тридесет и осем лева и 56 ст.)
Обезщетението за забава върху 3144,36 лева - Незаплатена възнаградителна лихва по
Договор за кредит EMLN-15907722 за периода от 21.09.2018 година до 29.11.2021 година е
1018.41 лева (Хиляда и осемнадесет лева и 41 ст.)
7
Размерът на обезщетението за забава, зачислено върху главницата и договорната
лихва, за периода от 21.09.2018г. до датата на подаване на Исковата молба в съда
/21.02.2022г./
Обезщетението за забава върху 9690,24 лева - Главница за периода от 21.09.2018 година до
21.02.2022 година е 3364,67 лева (Три хиляди триста шестдесет и четири лева и 67 ст.)
Обезщетението за забава върху 3144,36 лева - Незаплатена възнаградителна лихва по
Договор за кредит EMLN-15907722 за периода от 21.09.2018 година до 29.11.2021 година е
1091,78 лева (Хиляда и деветдесет и един лева и 78 ст.)
При така изложената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Безспорно е, че между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. и ответника са
възникнали правоотношения с източник договор за потребителски паричен кредит,като по
отношение на параметрите по договора не се спори между страните по настоящето дело.
Не се спори от ответника,че същият е получил сума по договора от 9 800.00
лева,включваща 200 лева такса ангажимента,нито оспорва твърдението,че не е изпълнил
задължението си по договора за връщане на предоставения му кредит,в т.ч. с договорената
договорна лихва и други вземания на кредитополучателя, в т.ч. и към момента на
приключване на устните състезания по настоящето дело.
Твърдението на ищеца,че е обявена предсрочна изисдкуемост на задължението по
договора и това изявление е достигнало до длъжника,не се споделя от съда.
От приложените уведомителни писма по делото/29 и 31 от делото/ е видно,че със
същите ответникът е уведомен за извършената цесия на вземането и е поканен да издължи
непогасената и падежирала част от дълга или да договори начин за изплащането
му.Предупреждението,обективирано в писмата,че ще бъдат предприети действия за
събиране на вземането,без да е конкретизирано дали се касае за падежирали внорски или
цялото вземане съобразно погасителния план,не се възприема от съда като волеизявление за
разваляне на договора,респ.обявяваване на предсрочна изисдкуемост.
С оглед задължителните указания по тълкуването на чл. 60, ал. 2 от Закона за
кредитните институции по т. 18 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на
ВКС, ОСГТК, фактическият състав, пораждащ възможността кредитора да получи
предоставена главница по кредит преди изтичане на уговорен в полза на длъжника срок
налага позоваване на две предпоставки: обективен факт, уговорен като основание за
едностранно изменение на договора, и упражнено от кредитора право да обяви кредита за
предсрочно изискуем с изявление, достигнало до длъжника. Независимо от обстоятелството,
че ищцовото дружество не е банка, а финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ,
даденото в цитираното ТР разрешение за необходимостта преди подаването на заявлението
да се съобщи на длъжника изявлението на кредитора, че счита кредитът за предсрочно
изискуем, е принципно и следва да намери приложение по аналогия. Същото следва да се
прилага не само за настъпване на предсрочната изискуемост на задължения по договор за
банков кредит /който по същността си е договор за заем/, но и по отношение настъпването
8
на предсрочна изискуемост на разсрочени парични задължения по други договори, по които
престацията на кредитора е била изпълнена в цялост, а задължението на длъжника е
разсрочено. Не съществуват правно-логически аргументи, които да са основание за различно
третиране на предсрочната изискуемост на кредитите /заемите/, отпускани от небанкови
финансови институции/ и тези, отпускани от търговските банки. Няма основание ищецът-
кредитодател, който е финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗКИ и по занятие
предоставя заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове
или други възстановими средства, да бъде освободен от задължение да обявява на длъжника,
че счита кредитът за предсрочно изискуем, защото това несъмнено би го поставило в
привилегировано положение спрямо банката, която също по занятие предоставя в заем
парични суми за своя сметка и на собствен риск. Отделно - кредитополучателите по
договори, сключени с небанкови финансови институции, биха били поставено в по-
неблагоприятно положение спрямо длъжниците по договори за банкови кредити.
Поради изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че и при
вземания по договор за кредит с кредитор финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ,
съдържащ клауза за предсрочна изискуемост при неплащане на определен брой вноски,
предсрочната изискуемост не настъпва автоматично, а е необходимо преди подаване на
заявлението кредиторът да е уведомил длъжника, че упражнява правото си да обяви кредита
за предсрочно изискуем, и това волеизявление трябва да е достигнало до длъжника. Срокът
за изпълнение на задължението е съществен елемент от съдържанието на договора за
кредит, поради което за промяната му е необходимо не само наличие на договорна клауза,
но и изявление на правоимащия /кредитор/, че се възползва от това право и обявява
задълженията за предсрочно изискуеми. Постигнатата в договора предварителна уговорка,
че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става
предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането
си, не поражда действие, ако банката, съответно финансовата институция, изрично не е
заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което
волеизявление да е достигнало до длъжника - кредитополучател. В този смисъл е и Решение
№ 3 от 17.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 1831/2017 г., II т. о., ТК/ , в което се приема, че
предсрочната изискуемост на вземането по договор за заем за потребление по чл. 240 от
ЗЗД, уредена в нормата на чл. 71 от ЗЗД, представлява преобразуващо право на кредитора за
изменение на договора, което се упражнява с едностранно волеизявление, което обаче
следва да достигне до насрещната 6 страна и поражда действие, ако са били налице
обективните предпоставки за предсрочната изискуемост, уговорени в договора или
предвидени в закона.
В настоящия случай не се установява при условията на пълно и главно доказване до
длъжника да е изпратено и да е получено от същия изявление на кредитора за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем/ на л.36 от делото/ преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. В Тълкувателно решение № 8/2017 от
02 .04. 2019 г. по т.д. № 8/2017 г. се приема, че предсрочната изискуемост на вземането по
9
договора за кредит променя изискуемостта на вноските, които не са подлежали на
изпълнение преди датата на настъпването й, но няма за последица изменение на
основанието, от което произтича вземането. Вноските с падеж преди датата на настъпване
на предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания,
възникнали на едно и също основание - договора за кредит. По тези съображения
позоваването на предсрочната изискуемост не е определящо за основанието на претенцията,
предявена по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Правното основание, на което се претендира
изпълнение и на вноските с настъпил падеж, и на предсрочно изискуемата главница, е
сключеният договор за кредит. В така цитираното Тълкувателно решение не е изследван
въпроса „Може ли обявяването на кредита за предсрочно изискуем да бъде извършено чрез
връчване на препис от исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК и приложеното към нея
изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и представлява ли това факт,
който трябва да бъде съобразен от съда по чл. 235, ал. 3 ГПК“, предвид вече приетото в т. 18
от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, че в
хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за
банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита
предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при
настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 от Закона за
кредитните институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил
длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Доколкото този въпрос не
е обсъждан в по – късно постановеното тълкувателно решение, то следва към настоящия
момент да се приложат разпоредбите на действащото предходно тълкувателно решение. В
постановената след 02.04.2019 г. съдебна практика на ВКС се приема, че в случай, че не се
установи по делото по предявен иск по чл. 422 ГПК, че на длъжника е връчено уведомление
за предсрочна изискуемост, то предявените искове следва да се уважат до размера на
падежиралите вноски, въпреки че съгласно Тълкувателно решение № 8/2017 от 02.04.2019г.
по тълк. дело № 8/2017г. на ОСГТК на ВКС разбиране, че решението на съда трябва да
отразява правното положение между страните по делото, каквото е то в момента на
приключване на съдебното дирене. (В този смисъл Решение № 3 от 17.04.2019 г. на ВКС по
т. д. № 1831/2017 г., II т. о., ТК).
В случая с оглед на гореизложеното предявеният главен иск –този по чл.422 от ГПК
се явява неоснователен, поради липса на обявена преди подаване на заявлението предсрочна
изискуемост на вземането.
С оглед неснователността на главня иск, съдът следва да се разгледа предявеният при
условията на евентуалност осъдителен иск.
Съгласно Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т.д. № 193 по описа за 2018 г. на ВКС,
ТК условие за разглеждане на осъдителни искове, съединени при условията на евентуалност
с установителни искове по чл. 422 ГПК, е отхвърлянето на установителните искове, поради
ненастъпила предсрочна изискуемост на вземанията по кредита преди заявлението по чл.
10
410 ГПК, като в този случай се въвежда ново обстоятелство в исковата молба. Приема се, че
уведомяването на длъжника по кредита за изявлението на банката за настъпване на
предсрочната изискуемост се осъществява с получаване на обективираното в исковата молба
изявление т.е. с връчване на ответника на препис на исковата молба, с която е предявен и
осъдителен иск за вземанията. На основание гореизложените съображения съдът приема, че
с връчването на препис от исковата молба и на приложението към нея документи,
включително и уведомление за обявяване на кредита за пресрочно изискуем/в случая
обективирано в исковата молба след петитума на осъдителния иск/, кредитът се счита за
предсрочно изискуем. В настоящия случай препис от исковата молба и приложените към
нея доказателства е връчен на особения представител на ответника на 17.03.2022г. от който
момент цялото задължение по договора за кредит става предсрочно изискуемо.
В предвид изложеното и при съобразяване със заключението на съд.-счетоводната
експертиза-отговорите на задачи 3-та и 6-та,осъдителният иск следва да ъде уважен за
следните суми: главница в размер на 9 690.24 лева,за периода от 20.09.2018г до
20.11.2021г.,неплатена възнаградителна лихва в размер на 2 235.97 лева,за периода от
20.09.2018г до 20.11.2021г.,като за разликата до сумата от 3 084.36 лева претенията за това
вземане подлежи на отхвърляне, обезщетение за забава върху главницата от 9690.24 лева в
размер на 3 076.83 лева,за периода от 21-09.2018г до 29.11.2021г./вещото лице е изчислило
по висок размер на обезщетението но съдът уважава претенцията за това вземе съобразно
петитума на иска/.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал.3 ГПК, в полза на ищеца
следва да се присъдят разноски, съразмерно на уважената част от исковата претенция.
Ищецът претендира и е представил доказателства за разноски в заповедното производство,
които обаче не му се дължат, доколкото искът по чл. 422 ГПК съдът счита за изцяло
неоснователен. В исковото производство ищецът е направил разноски в общ размер на
617.00 лева.Съобразно уважената част от иска/респ. исковете, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноски в общ размер на 583.00 лева.
Мотивиран от горните съображения,съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ,като неоснователен и недоказан,предявеният на основание чл.422,във в-
ка с чл.415 от ГПК,УСТАНОВИТЕЛЕН ИСК срещу n,Лов.обл., за установяване
съществуването на вземане на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“- ЕАД ,с ЕИК:
********* и адрес: гр. София, БУЛ. Д-Р ПЕТЪР ДЕРТЛИЕВ 25 ОФИС СГРАДА
ЛАБИРИНТ ЕТ.2 ОФИС 4 , общ. Столична, обл. София (столица),представлявана в
производството от юрисконсулт И.С., за следните суми:
- 9 690.24 лв. /девет хиляди и шестстотин и деветдесет лева и 24 стотинки/ - представляващи
главница за периода от 20.09.2018 г. до 20.04.2025 г., по отношение на които е обявена
предсрочна изискуемост считано от дата 06.03.2020 г. - датата на получаване на
11
уведомлението за предсрочна изискуемост;
-3 084.36 лв. /три хиляди и осемдесет и четири лева и 36 стотинки/ - договорна лихва за
периода от 20.09.2018 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 06.03.2020 г. -
датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост;
-3 076.83 лв. /три хиляди и седемдесет и шест лева и 83 стотинки/ - лихва /обезщетение/ за
забава, считано от21.09.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда;
-законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на Заявлението за
издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист до окончателното погасяване на
дълга,за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417 от ГПК,по ч.гр.дело №1015/2021г по описа на Районен съд-Тетевен.
ОСЪЖДА,на основание чл.79,ал.1 от ЗЗД, nn У.,ЕГН:********** от n, да заплати на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“- ЕАД ,с ЕИК: ********* и адрес: гр. София,
БУЛ. Д-Р ПЕТЪР ДЕРТЛИЕВ 25 ОФИС СГРАДА ЛАБИРИНТ ЕТ.2 ОФИС 4 , общ.
Столична, обл. София (столица),представлявана в производството от юрисконсулт
И.С.,следните суми:
-Сумата от 9 690.24 /девет хиляди шестстотин и деветдесет лева и двадесет и четири
ст./лева,представляваща падежирала главница по договор за потребителски паричен кредит
EMLN5907722/17.04.2018г.,за периода от 20.09.2018г до 20.11.2021г.,заедно със законната
лихва върху главницата,начиная от 23.02.2022г до окончателното и заплащане,
-Сумата от 2 235.97/две хиляди двеста тридесет и пет лева и деветдесет и седем ст./
лева,представляваща неплатена падежирала договорна лихва за периода от 20.09.2018г до
20.11.2021г.,като за разликата до сумата от 3 084.36 лева ,отхвърля иска като неоснователен
и недоказан,
-Сумата от 3 076.83/три хиляди седемдесет и шест лева и осемдесет и три
ст./лева,представляваща обезщетение за забава върху главницата от 9690.24 лева ,за периода
от 21.09.2018г до 29.11.2021г.
ОСЪЖДА,на основание чл.78,ал.1 от ГПК, РnЕГН:********** от n да заплати на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“- ЕАД ,с ЕИК: ********* и адрес: гр. София,
БУЛ. Д-Р ПЕТЪР ДЕРТЛИЕВ 25 ОФИС СГРАДА ЛАБИРИНТ ЕТ.2 ОФИС 4 , общ.
Столична, обл. София (столица),представлявана в производството от юрисконсулт
И.С.,сумата от 583.00/петстотин осемдесет и три/лева,представляващи сторени разноски в
исковото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Ловеч ,в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
12