Р Е Ш Е Н И Е
№ 103
гр.Пловдив, 22.02.2017 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, ХIІ-ти състав в открито заседание на двадесет и трети
януари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: СИМЕОН ЗАХАРИЕВ
при участието на съдебния секретар М.К. като разгледа
докладваното от съдията т. дело № 681 по описа на съда за 2015 година, и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Иск с
правно основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,
ал.1 от ГПК.
„Юробанк България” АД – град София, чрез пълномощника си
Адвокатско дружество „Т. и Г.“, представлявано от адв.
Н.Г., съдебен адрес:***, претендира да се установи спрямо ответниците
А.П.Х.; Л.Д.Х. и Д.Л.Х.,***, съдебен адрес:*** – адв.
В. Т. – особен представител, при условията на солидарност, съществуването на
задължение на същите към банката в размер на главница – 26 977,88 лева;
договорни лихви – 6558,73 лева; банкови такси – 489.57 лева, ведно със
законната лихва върху посочените суми, считано от 08.10.2015 г. до окончателното им изплащане, както и
направените разноски в настоящото и заповедното производство.
Твърди, че Банката е сключила с ответниците договор за кредит за покупка на жилище № HL 24666, по силата на който им е предоставен кредит в размер на 26940 лева и краен срок на издължаване 31.08.2028 г. Към договора е било подписано допълнително споразумение от 14.06.2012 г., по силата на което ответниците признават задължение в размер на 25363.63 лв. към датата на сключването му, а страните се съгласяват ответниците да ползват 12- месечен период на облекчено погасяване на кредита. Твърди, че към 17.03.2015 г., когато пред РС – Пловдив е подадено заявление по чл. 417 от ГПК, ответниците са били в просрочие от 21 погасителни вноски, което представлява неизпълнение на сключения договор и основание Банката едностранно да обяви кредита за предсрочно изискуем. Това същата е направила с нотариални покани, изпратени до длъжниците, след които обаче, не последвало изплащане на дължимите суми. Твърди, че предсрочната изискуемост е настъпила на 05.03.2015 г. На 17.03.2015 г., от името на Банката било депозирано заявление за издаване заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, по което било образувано ч.гр.д. № 3104/2015 г. на ПРС. Били издадени заповед за изпълнение допълнително споразумение от 14.06.2012 г., както и изпълнителен лист № 2733/23.03.2015 г., с които ответниците били осъдени солидарно да заплатят задълженията си по договора за кредит. Предвид постъпило в срок възражение, както и изложените твърдения, претендира да се установи спрямо ответниците наличието на солидарно задължение към банката на основание така описания договор в посочените размери.
Ответниците А.П.Х.; Л.Д.Х. и Д.Л.Х., чрез адв. В. Т. – особен представител, оспорват допустимостта и
основателността на така предявените искове.
Твърдят, че както в заповедното, така и в спорното исково производство, Банката е ненадлежно представлявана, доколкото същата е сключила договор с адвокатско дружество „Т. и Г.”, но от него не следва, че същото е представител по пълномощие на страната, тъй като не е сред лицата по чл. 32 от ГПК. Оспорва и правната връзка между „Българска пощенска банка” АД, „Юробанк И Еф Джи България” и ТБ Юробанк България” АД. Оспорва валидността и изискуемостта на вземането на банката, поради неправилно приложение на чл. 18, ал.1 и 2 от договора. Оспорва представителната власт на лицата, които са подписали договора за кредит, допълнителното споразумение и погасителен план от името на банката. Твърдят, че банката едностранно и без законно основание е променила размера на лихвения процент и дължимата от тях вноска по кредита.
Пловдивският
окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
По
допустимостта:
По
делото са приложени неоспорени от страните заверени копия от: заявление по чл.
417 от ГПК, подадено от Адвокатско дружество „Т. и Г.“, представлявано от адв. Н.А.Г., в качеството на пълномощник на ТБ „Юробанк България“ АД, което заявление, няма спор, е
инициирало образуване на заповедното производство между същите страни;
Пълномощно от „Юробанк България“ АД, представлявано
от прокуриста М.И.В. и изпълнителния директор Д. Ш.,
в полза на Адвокатско дружество „Т. и Г.“, както и пълномощно от посоченото
адвокатско дружество за адвокат Н.А.Г..
На първо
място, съдът намира, че при извършване на упълномощаването на адвокатско
дружество „Т. и Г.“, ТБ „Юробанк България“ АД е била
надлежно представлявана, от лица с представителна власт, видно от извършената
служебно справка в ТР. Дори по делото да не е установен обема на тази власт за
изпълнителния директор и прокуриста, подписали
пълномощното, то на основание
разпоредбата на чл. 301 от ТЗ, извършените от тях действия изцяло обвързват
банката, предвид липсата на данни за противопоставянето им.
От друга
страна, от представените писмени доказателства се установява, че Банката-ищец
надлежно е предоставила на адвокатското дружество правото да подава заявления
за издаване заповед за изпълнение, да ги получава, както и да завежда искови
молби за установяване на вземания по реда на чл. 422 от ГПК, каквото е процесното. В т.8 на пълномощното, дадено от името на
Банката, изрично е посочено и правото с посочените права да се преупълномощават адвокати от адвокатското дружество, какъвто, няма спор, е
адв. Н. Г.. Както заявлението по чл. 417 от ГПК, така
и исковата молба по настоящото производство, са подписани именно от името на
адвокат Н. Г., като пълномощник на адвокатското дружество, упълномощено от
Банката. Според съда, видно от така приетите и неоспорени от страните писмени
доказателства, представителната власт на адвокат Г. е надлежно учредена и не е
нарушена разпоредбата на чл. 32 от ГПК. Чрез извършеното преупълномощаване,
представител по пълномощие на банката-ищец е адвокат, който съгласно чл.32,т.1
от ГПК може да бъде представител на страната. Ето защо, така направеното
възражение е неоснователно. И заповедното и настоящото спорно исково
производство, са допустими, а направеното оспорване в тази насока е
неоснователно.
По
същество:
По
делото е представен Договор
за кредит за покупка на
жилище № HL 24666 от
23.08.2007 г.,
по силата на който на ответниците е предоставен кредит, при условията на солидарност, в размер на 26940 лева и краен срок на
издължаване 31.08.2028 г. Съгласно чл. 18, ал.1 на договора, при непогасяване на
която и да е вноска по кредита, както и при неизпълнение от кредитополучателя
на което и да е задължение по договора, Банката може да направи кредита изцяло
или частично предсрочно изискуем.
Представено е и Приложение към договора за кредит от 31.08.2007 г.,
съгласно което кредитодателят и кредитополучателят са
удостоверили, че на датата на подписването му заемната сметка по договора е
открита.
Представено е и допълнително
споразумение от 14.06.2012
г., по силата на което ответниците признават задължение в размер на 25363.63 лв. към датата
на сключването му, а страните се съгласяват ответниците да ползват 12- месечен период на облекчено погасяване
на кредита.
Представени са също 3 бр. нотариални покани от ищеца до
ответниците, връчени чрез Нотариус Т. К. на 23.02.2015 г. – за А.П.Х. и Л. Д. Х.,
и на 05.03.2015 г. – за Д. Л. Х., с всяка от които ответниците са поканени да
погасят задълженията си към Банката в 7-дневен срок от получаването на
поканата. Посоченият срок изтича на 12.03.2015 г. за Д.Х. и на 02.03.2015 г. за
А. П. Х. и Л. Д. Х..
По делото е приложено и заверено копие от ч.гр.д. № 3104/2015
г. на ПРС.
То е образувано на основание заявление
за издаване заповед за изпълнение
по чл. 417 от ГПК, подадено от
банката против ответниците, с основание извлечение от счетоводните книги на
банката по същия договор за кредит и допълнително споразумение.
Издадени са заповед
за изпълнение №
1654/18.03.2015 г., както и изпълнителен
лист № 2733/23.03.2015 г., с които
ответниците са
осъдени солидарно да заплатят задълженията
си по договора
за кредит.
При така представените по делото писмени доказателства,
ответниците, чрез назначения им особен представител, оспорват правоприемството между „Българска пощенска банка” АД, „Юробанк И Еф Джи България”
и ТБ Юробанк България” АД.
Това оспорване съдът намира за неоснователно.
Налице са публично достъпни данни в Търговския регистър,
воден от Агенцията по вписванията, а отделно от това по делото са представени
писмени доказателства – удостоверения, издадени от Агенцията по вписванията и
решения на СГС за вписване във Фирмения регистър /л.155 -170 по делото/, от
които безспорно се установява правоприемството между
„Българска пощенска банка” АД, „Юробанк И Еф Джи
България” и ТБ Юробанк България” АД.
Съдът намира за неоснователно и направеното от
ответниците оспорване на представителната власт на лицата, подписали от името
на банката – кредитодател Договора за кредит,
допълнителното споразумение и погасителен план. Оспорването на представителната
власт, не е поставено в интереса на съконтрахента на
търговеца. Защитата на представителната власт е за лицето, което се
представлява. Договорът за кредит, допълнителното споразумение и погасителния
план се основават на търговска сделка – договор за банков кредит и следва и към
тях да се приложат общите правила за търговски сделки, конкретно чл. 301 от ТЗ,
съгласно който действията без представителна власт, извършени от името на
търговец, се считат за извършени от него, освен ако не са оспорят веднага след
като последният ги е узнал, каквото оспорване в настоящия случай не е налице.
Съдът намира за неоснователно и възражението на
ответниците относно валидността и изискуемостта на вземането поради неправилно
приложение на чл. 18, ал. 1 и ал. 2 от Договора. Съгласно ал. 1 на чл. 18 от Договора при непогасяване
на която и да е вноска по кредита, Банката може да направи кредита изцяло или
частично предсрочно изискуем, а според ал. 2 при неиздължаване на три
последователни месечни погасителни вноски, изцяло или частично, целият остатък
по кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на
падежа на последната вноска.
Обявяването на
предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60,ал.2 от ЗКИ предполага изрично изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък
на кредита за предсрочно изискуем. Това се отнася и за погасителните вноски с
ненастъпил падеж, които към момента на изявлението на кредитора не са били
изискуеми.
С волеизявлението си, с което кредиторът обявява предсрочната изискуемост, той едностранно изменя
договора, като съобразно уговореното заявява правото си да събере
предсрочно вземанията си, произтичащи от
договора за банков кредит . При
това вземанията са в този им вид и размер, който те биха имали при изтичане на крайния срок на договора.
Неблагоприятната последица за неизправните длъжници
е ,че последните губят преимуществото си
от разсроченото плащане на задължението.
Следователно, за
да прояви действието на предсрочната изискуемост по отношение на длъжника, той следва да бъде уведомен чрез покана от банката. Тази покана трябва да съдържа изрично волеизявление,
че банката счита кредита за предсрочно изискуем от определен момент, както и да се посочат вида и размера на неизплатените
задължения – главница, договорни лихви,
наказателни лихви и такси на банката по обслужването на кредита.
По делото е установено, че Банката е изпратила 3 бр.
нотариални покани до ответниците, връчени чрез Нотариус Т. К. на 23.02.2015 г.
– за А.П.Х. и Л. Д. Х., и на 05.03.2015 г. – за Д. Л. Х., с всяка от които
ответниците са поканени да погасят подробно описаните задължения към Банката в
7-дневен срок от получаването на поканата. В същите е посочено, че банката на
основание чл. 18 ал. 1 и 2 от Договора обявява кредита за изцяло предсрочно
изискуем с датата на получаването им.
С това банката е спазила
чл.25 от Договора, съгласно
който всички уведомления и изявления, направени във връзка с договора
трябва да бъдат направени в писмена форма и ще се считат получени, ако по факс,
чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата с обратна разписка или с
препоръчана поща, или с телеграма, достигнат до адресите на страните, посочени
в договора за банков кредит.
По изложените съображения съдът приема, че изявлението на банката за обявяване на предсрочната изискуемост е получено от длъжниците преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 17.08.2015 г.
С Тълкувателно
решение № 4/ 18.06.2014 г. по тълк. дело №
4/2013 г на ОСГТК на ВКС в т.18 е прието, че
предсрочната изискуемост като едностранно изменение на договора,
настъпва с волеизявление само на едната от страните при наличие на две предпоставки: обективният факт на
неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжниците.
С оглед гореизложеното, съдът намира за доказано като
изпълнено условието – кредиторът да е упражнил правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем и волеизявлението му в тази насока да е достигнало до длъжниците. Що се отнася до второто, посочено в цитираното
ТР условие – обективния факт на неплащането, то също се потвърждава от
доказателствения материал по делото. От една страна, при лежаща върху
ответниците доказателствена тежест за установяване изпълнението на задължението
им за плащане на уговорените по договора
погасителни вноски, същите не представят доказателства в тази насока. От друга
страна, обстоятелството относно неплащането на вноските по кредита, се доказва
от изготвената и неоспорена от страните съдебно- счетоводна експертиза.
От заключението на в.л.
М. М., което кореспондира със събраните по
делото доказателства и съдът намира за
компетентно изготвено, последното плащане за погасяване на
задълженията по кредита е на 27.02.2014 г., с което плащане е погасена договорна лихва. За погасяване
на главницата по кредита са
извършени частични плащания в общ размер на 1 576,37 лв., като последното
от тях е с дата – 30.05.2012 г.
Размерът на останалото задължение за главница към датата на обявяване на предсрочна изискуемост на кредита – 05.03.2015 г. след приспадане на частичното погасяване е 26 977, 88 лв., което съвпада с размера, посочен в заявлението по чл.417 от ГПК до ПРС
Размерът на неразплатения остатък от задължението за начислената договорна лихва по Договора за кредит за периода от 30.09.2007 г. до 05.03.2015 г. е 6 432,11 лв. Сумата, изчислена от вещото лице се различава от тази, за която е издадена заповедта по чл. 417 ГПК /6558,73 лв./, като съдът приема за доказан иска именно в размера, посочен от вещото лице.
Размерът на неразплатения остатък от задължението за такси по договора към датата на обявяване на предсрочната изискуемост на кредита – 05.03.2015 г. е 313,65 лв., а неизплатените и начислени имуществени застраховки са в общ размер на 175,92 лв. или общия размер е 489.57 лв., като тази сума също съвпада с размера, посочен в заявлението по чл.417 от ГПК до ПРС.
Общият размер на непогасеното кредитно задължение на кредитополучателя към датата на обявяване на предсрочна изискуемост на кредита – 05.03.2015 г., изчислен от вещото лице е 33 899,56 лв.
С оглед гореизложеното, съдът намира предявените установителни искове за основателни и доказани в размерите, установени със заключението на вещото лице и следва де се уважат както следва: 26 977, 88 лв. - дължима главница към датата на обявяване на предсрочна изискуемост на кредита – 05.03.2015 г.; 6 432,11 лв. -неразплатен остатък от задължението за начислената договорна лихва по Договора за кредит, като за сумата до първоначално предявения размер от 6558,73 лв., искът следва да се отхвърли като недоказан; 489.57 лв. - неразплатен остатък от задължението за такси по Договора, ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от 08.10.2015 г.
С оглед, изхода от спора, на ищеца следва да се присъдят и направените и
доказани в настоящото производство разноски, съразмерно с уважената част от
исковете, в размер на 976,87 лв. Следва да му се присъдят и направените
разноски в заповедното производство в размер на 1921,81 лв.
Предвид изложените мотиви, съдът на основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 от ГПК по отношение на А.П.Х., с ЕГН: **********, с адрес: ***, Л.Д.Х., с ЕГН: **********, с адрес: *** и Д.Л.Х., с ЕГН: **********, с адрес: ***, че дължат солидарно на „Юробанк България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша, ул. „Околовръстен път” № 260, следните суми: 26 977, 88 лв. - дължима главница; 6432,11 лв. - договорна лихва и 489.57 лв. – такси, ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от 08.10.2015 г. като всички суми са дължими по Договор за кредит за покупка на жилище № HL 24666 от 23.08.2007 г., изменен и допълнен с Допълнително споразумение от 14.06.2012 г., за които суми са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение № 1654/18.03.2015 г. и изпълнителен лист № 2733/23.03.2015 г., по ч.гр.д. № 3104/2015 г. на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за договорна лихва над уважения размер от 6 432,11 лв. до първоначално предявения размер от 6 558,73;
ОСЪЖДА А.П.Х., с ЕГН: **********, с адрес: ***, Л.Д.Х., с ЕГН: **********, с адрес: *** и Д.Л.Х., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплатят на „Юробанк България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша, ул. „Околовръстен път” № 260 сумата от 976,87 лева направени деловодни разноски в настоящия процес, съразмерно на уважената част от исковете, както и сумата от 1921,81 лв., разноски по заповедното производство, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред АС – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: