Р Е Ш
Е Н И Е
№: 29.01.2021 год. Град Царево
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Царевският районен съд, наказателен състав
На двадесети януари две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание, в следния състав: Председател: Минчо Танев
Секретар: Нели Стоянова
като разгледа докладваното от съдия
Минчо Танев
НАХД № 304 по описа на съда за 2020 год. за да се
произнесе, взе пред вид следното:
Производството по делото е от
административно наказателен характер, по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба
на П.Ж., ЛН *****, срещу Наказателно постановление № 302а-390-2020 от 06.08.2020
год. на Началника на РУ- Царево, с което на
основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР, на П. Ж., ЛН
****, е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 100,00 лв. за нарушение на чл. 64,
ал. 4 от ЗМВР.
В жалбата се излагат
съображения за процесуална незаконосъобразност на
наказателното постановление. Жалбоподателя твърди, че при издаване на НП
са допуснати процесуални нарушения. Поради изложените причини, се иска от съда
да отмени атакуваното НП. Твърди, че не
е извършил нарушение.
В съдебно заседание, жалбоподателят се
представлява от упълномощен представител- адвокат. Пледира за отмяна на НП.
Ответникът по жалбата, редовно
уведомен, не изпращат представител.
По делото бяха събрани множество писмени
доказателства. Разпитаха се актосъставителят и свидетелите присъствали на
инцидента.
Съдът, като взе предвид събрания по делото
доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:
На 06.08.2020 год.
актосъставителя- служител в РУ- Царево, изпълнявал служебните си задължения, в
района обслужван от РУ- Царево, в с. Синеморец, обл. Бургаска. Около 11:30 часа
на същата дата, свидетеля заедно със свой колега, забелязали 4 лица, които
употребявали алкохол, въпреки ранния час. Лицата им се сторили с подозрително
поведение, поради което и полицейските служители решили да им извършат проверка.
За да извършат проверката, служителите взели личните документи на
жалбоподателя, за да ги проверят чрез ОДЧ. При това, жалбоподателя започнал да
се държи агресивно, помъчил се да осуети проверката, както и се опитал да си
вземе документите. Полицейските служители неколкократно го предупредили да
преустанови това си държание, но същия не изпълнил разпореждането им. Това нарушение, мотивирало актосъставителя, да състави
акт за установяване на административно нарушение № 302а-389-2020 от 06.08.2020
год. в който било описано извършеното нарушение ясно, точно и подробно. В
последствие, наказващия орган- Началника на РУ- Царево, въз основа на
съставения АУАН, издал обжалваното наказателно постановление, в което
административното нарушение е описано, по същия като в АУАН начин. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР и санкционирано по чл. 257, ал. 1 от ЗМВР.
Изложената фактическа
обстановка, съда установи по безспорен начин от събраните по делото писмени
доказателства, както и от показанията на свидетелите- полицейски служители-
които кредитира изцяло. Същите са обективни, безпротиворечиви и кореспондират
изцяло със събраните по делото писмени доказателства. Дадени са под страх от
наказателна отговорност и не е налице индиция за тяхната заинтересованост или
предубеденост.
Съдът не дава вяра и
не цени показанията на водените от страна на жалбоподателя свидетели. Стана
ясно, че същите са в близки, приятелски отношения с него, поради което и съда
намира показанията им за предубедени и заинтересовани, дадени единство с цел,
да бъде избягната отговорност на жалбоподателя, за деянието което е извършил.
Още повече, тия показания изцяло противоречат на приетите от съда за достоверни,
показания на полицейските служители.
При така установената фактическа
обстановка и след като съобрази разпоредбите на закона, съда прие от правна
страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице,
посочено в наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок
по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което
същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.
Настоящото производство е от
административно наказателен характер. Същественото при него е да се установи
има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по
смисъла на чл. 6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето посочено в
акта и наказателното постановление като нарушител и дали е извършено от това
лице виновно. Следва да се отбележи, че актовете за установяване на
административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т.е.
посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като при това производство се
прилагат съответно правилата на НПК, а съгласно чл. 16 от НПК обвиняемият
(административно отговорното лице) се счита за невиновен до доказване на
противното. (Така и ППВС № 10/ 1973 г.).
Това означава, че в тежест на административно наказващия орган е да докаже по
безспорен начин пред съда, че има административно нарушение. Освен това, за да
бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно
е необходимо стриктно да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН относно
съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.
В конкретния казус, съда съобрази следното:
В настоящият случай, актът за установяване на
нарушението е съставен от служители на РУ- Царево, а атакуваното наказателно
постановление е издадено от Началник РУ- Царево, т.е. в съответствие с
разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН.
Жалбоподателя, в жалбата си и пред съда твърди, че не
е извършил нарушението, както и че са допуснати съществени процесуални
нарушения при издаване на НП.
Твърденията му, че не е извършил нарушението, бяха
категорично оборени от показанията на полицейските служители, установили
нарушението, както и от събраните по делото писмени доказателства. На база тези
доказателства, съда приема за доказано по категоричен начин, че жалбоподателя е
извършил вмененото му нарушение- не е изпълнил полицейско разпореждане.
След внимателен анализ на събраните по делото гласни и
писмени доказателства, съда намира, че при съставянето на акта и при издаването
на наказателното постановление не са допуснати нарушения на ЗАНН и ЗМВР. Актът
за установяване на административното нарушение е съставен съобразно нормите на
ЗМВР и ЗАНН. По делото не са установени различни факти и обстоятелства, както и
не са ангажирани достоверни доказателства, оборващи констатациите в акта,
поради което съдът приема описаното в него за безспорно установено.
С оглед на гореизложеното, съдът намира че описаното в
АУАН и НП деяние съдържа всички обективни и субективни признаци на
административно нарушение по ЗМВР, което нарушението е извършено от
жалбоподателя, поради което правилно е била ангажирана административно-
наказателна отговорност спрямо него. Размера на наказанията е определен
съгласно нормативно регламентирания такъв, като при индивидуализирането им, административно
наказващия орган ги е съобразил с разпоредбите на чл. 27 от ЗАНН.
По тези съображения, съдът намира, че
обжалваното НП е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди. Както при
съставянето на АУАН, така и при издаването на обжалваното НП, са спазени всички
процесуални правила и норми. Същите са постановени от оправомощени лица, в
кръга на тяхната материална и териториална компетентност, при спазване на
изискванията за форма и съдържание. Посочените в него фактически обстоятелства
са безспорно установени в хода на съдебното производство. Правилно са приложени
и съотносимите законови разпоредби към установеното административно нарушение.
Ето защо, наказателното постановление- като законосъобразен акт, следва да бъде
потвърдено изцяло.
Водим от горното и на основание чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 302а-390-2020 от 06.08.2020 год. на Началника на РУ- Царево, с което на основание чл.
257, ал. 1 от ЗМВР, на П. Ж., ЛН ***, е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 100,00 лв. за
нарушение на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР.
Решението подлежи на
касационно обжалване, пред Административен съд- Бургас, в 14- дневен срок от
получаване на съобщението за неговото постановяване.
СЪДИЯ: