Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1979 27.10.2021 г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, Първо отделение,І състав
в публично заседание на пети октомври през две хиляди ,двадесет и първа година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря К.Р.,
като разгледа докладваното от съдия Дарина
Матеева адм. дело № 2084 по описа за 2021год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите
от Административно-процесуалния кодекс /АПК/
във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък добавената стойност /ЗДДС/
Образувано е по жалба на „Аеро
Контрол“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Чернозем,
ул. „15-та“ № 8, против Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № ФК-249-0081236/15.06.2021 год., издадена от Ж.М.- Началник отдел
„Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, оправомощена със Заповед №
ЗЦУ-1148/25.08.2020 год. на изпълнителния директор на НАП, с която на ..Аеро Контрол" ЕООД е наложена ПАМ-„запечатване
на обект-ведомствена бензиностанция“, находящ се в
с.Черноземен,ул.“15-та“№8,стопанисван от ..Аеро Контрол" ЕООД и забрана за
достъп до него за срок от 14 дни на основание чл.186,ал.1 от ЗДДС и чл.187,ал.1
от ЗДДС..
По подробно изложени съображения
в жалбата се иска от настоящия съдебен състав да бъде отменен оспорения
административен акт като неправилен и незаконосъобразен.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност
на заповедта за налагане на ПАМ,поради това,че същата е издадена при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния
закон.Твърди се,че органът е мотивирал заповедта бланкетно ,без никаква
конкретика и без да сочи доказателства за реално извършване на нарушението,като
не е отчетено,че дружеството няма предишни нарушения .Освен това с Определение
по ч.адм д.№ 1994/2021г. на АдмС-Пловдив е отменено разпореждането за допуснато
предварителното изпълнение на ПАМ. Направено е искане за присъждане на
разноски.
Ответникът –Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив
при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, поддържа,че следва да се
потвърди заповедта като правилна и законосъобразна. Представя писмена защита и
претендира юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд Пловдив в настоящия си състав
намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, адресат на оспорената
заповед, чиито права са неблагоприятно засегнати от тази заповед и в 14-дневния
преклузивен срок от нейното съобщаване, извършено на 19.07.2021г. Видно от
печата върху жалбата е ,че е подадена на 29.07.2021г.
Жалбата е против заповед за налагане на принудителна административна
мярка –„запечатване на обект“, която
съгласно изричната разпоредба на чл. 186, ал.4 ЗЗДС подлежи на обжалване по
реда на Административнопроцесуалния
кодекс.
Така изложеното налага извод, че жалбата е ДОПУСТИМА,
а разгледана по същество тя е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следните съображения:
От представената административна преписка се
установява, че при извършена съвместна проверка с орган на БИМ на 03.06.2021 г.
в 10:50 часа на обект ведомствена бензиностанция, находящ се в с. Черноземен,
ул. 15 № 8, стопанисван от „Аеро Контрол" ЕООД с ЕИК *********, е
констатирано, че дружеството, в качеството си на задължено лице по чл. 3, ал.
12 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, не е спазило изискванията на цитираната
наредба, като не е монтирало, въвело в експлоатация и регистрирало в НАП ЕСФП
от дата 13.04.2021 г.
В хода на проверката е установено следното: лицето
извършва зареждане на течни горива по чл. 118, ал. 8 от ЗДДС на превозни
средства за собствени нужди от 1 брой стоящ на собствената си тежест надземен,
стационарен, цилиндричен, хоризонтален резервоар за съхранение с вместимост 14
712 л., съдържащ течно гориво- дизел -2 833 л., като не е въвело в експлоатация
и регистрирало ЕСФП за отчитане на заредените количества гориво. При анализ на
представените документи е установено, че за месец април лицето е получило по
документи 8 700 л. дизелово гориво, т.е. от началото на годината до момента на
проверката е получило 8 700 л гориво.
Съгласно конкретната фактическа обстановка
проверяващите установяват,че дружеството -жалбоподател, съгласно чл. 3, ал. 12
от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ ,е следвало да приведе дейността си
съобразно изискванията на ал. 2 и 3 от същата норма, т.е. да използва
регистрирано и работещо ЕСФП от момента на закупуване на горивото.
Извършена е справка в информационния масив на
НАП-програмен продукт „ФУДВ", като е установено, че за конкретния обект
няма монтирано, въведено в експлоатация и използвало регистрирано в НАП ЕСФП от
дата 13.04.2021 г. до датата на проверката - 03.06.2021 г.
Резултатите от проверката
са обективирани в Протокол за извършена проверка сер. АА №
0081236/03.06.2021 г., ведно със събраните доказателства към него и Протокол за извършена проверка сер. АА №
0009582/08.06.2021 г., ведно със събраните доказателства към него.
От констатацииите ,проверяващите са извели извод, че
..Аеро Контрол" ЕООД, не е въвело в експлоатация и не е регистрирало в
Националната агенция за приходите фискално устройство.
Горното изпълнява състава на чл. 7, ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл. 3, ал. 12 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
на МФ, / ред. ДВ, бр. 80 от 2018 г./, във вр. с чл.118, ал. 8 от ЗДДС, във вр.
чл. 1 18, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, което се явява основание по смисъла на чл. 186,
ал. 1, т. 1, б. „Б" от ЗДДС за прилагане на принудителна административна
мярка.
Издадена е процесната заповед
за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № ФК-249-0081236/15.06.2021 год., издадена от Ж.М.-
Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, оправомощена със
Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 год. на изпълнителния директор на НАП,с която на ..Аеро
Контрол" ЕООД е наложена ПАМ-„запечатване на обект-ведомствена
бензиностанция“, находящ се в с.Черноземен,ул.“15-та“№8,стопанисван от ..Аеро Контрол"
ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл.186,ал.1 от ЗДДС и чл.187,ал.1 от ЗДДС.
Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал.1
от АПК, законосъобразността на оспорения административен акт следва
да бъде преценена на всички основания по чл. 146 от АПК.
Съдът констатира, че оспорената заповед е акт на
компетентен административен орган, предвид издадената заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020
г./л.47/, с която изпълнителният директор на НАП, като орган по приходите по
чл. 7, ал. 1, т. 1 ЗНАП, е делегирал на началник отдел "Оперативни
дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП
правомощията за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС съгласно установената
правна възможност по чл. 186, ал. 3 ЗДДС.
При издаването на обжалваната заповед от
административния орган не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните
реквизити - наименование на органа, който я издава, наименование на акта,
адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата,
начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалване и подпис на
физическото лице, персонализиращо административния орган.
По делото е приета административната преписка в
нейната цялост,а в съдебно заседание,процесуалният представител на ответника,представя
доказателства,че дружеството има и други нарушения,освен това,което е предмет
на настоящото производството/противно на твърденията в жалбата/.
Съгласно чл. 186, ал.3
от ЗДДС, принудителната административна мярката се налага с
мотивирана заповед от орган по приходите или от оправомощено от него длъжностно
лице. От тази правна норма следва изводът, че заповедта издадена по този ред, в
качеството й на индивидуален административен акт, следва да отговаря на всички
законови изисквания по чл. 59 от АПК.
Съгласно чл. 59, ал.2,
т.4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и
правни основания за неговото издаване, каквито са изложени в заповедта.
Оспорената заповед съдържа както фактическите
основания,изложени и в Протоколите за извършена проверка,така и правните
основания с посочване и описание на нарушението-дружеството в качеството си на
задължено лице по чл. 3, ал. 12 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ не е спазило
изискванията на цитираната наредба, като не е монтирало, въвело в експлоатация
и регистрирало в НАП ЕСФП от дата 13.04.2021 г.
Мотивите на определение № 1130/21.07.2021г. по
ч.адм.д.№1994/2021г. на АдмС-Пловдив, с което е отменено разпореждането за
предварително изпълнение на заповедта не са обвързващи за съда, поради това, че
се разглеждат два акта на ответника – ПАМ и разпореждане за допускане
предварително изпълнение. В този смисъл приемането, че разпореждането за
допускане предварително изпълнение не е мотивирано, не води до извод, че ПАМ не
е мотивирана,а от тук и неоснователни са доводите,развити в жалбата от
процесуалния представител на страната.
Процесната ПАМ е наложена след осъществен
данъчно-осигурителен контрол посредством проверка на процесния търговски обект
от компетентните за това органи, за резултатите от която на основание чл. 110,
ал. 4, изр. последно, във вр. с чл. 50, ал. 1 от ДОПК са съставени Протокол за
извършена проверка сер. АА № 0081236/03.06.2021 г., и Протокол за извършена
проверка сер. АА № 0009582/08.06.2021 г., обективиращи установените
факти и обстоятелства от значение за определяне на задълженията за данъци на
данъчно задълженото лице. Протоколът е подписан от упълномощен представител на дружеството.
Изложеното сочи на липса на допуснати в хода на административното производство
съществени процесуални нарушения.
Спорът е основно относно материалната
законосъобразност на наложената ПАМ.
Оспорената
заповед е издадена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗДДС,
според който ПАМ запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което въведе в
експлоатация или не регистрира в Националната агенция за приходите фискално
устройство или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност
При наличие на предпоставките на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, органът е длъжен да издаде заповед за налагане на принудителна
административна мярка, независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции. На административния орган не е предоставена възможността да преценява
определени обстоятелства, при които да наложи мярката или пък други
обстоятелства, при наличието на които да не я наложи.
Единствената преценка, която административният орган е
оправомощен да извърши, е по отношение срока на принудителната административна
мярка. В конкретния случай такава преценка е била направена и подробно
аргументирана от административния орган с мотиви, които съдът намира за напълно
достатъчни за формиране на извод относно спазване изискванията на съразмерност,
приложими при упражняването на оперативна самостоятелност - в оспорения акт се
съдържат конкретни обстоятелства, при които е извършено нарушението, посочено
е, че продължителността на срока е определен с оглед тежестта на извършеното
нарушение и последиците от същото, местоположението на обекта - в с.
Черноземен, капацитетът на съда - от 14 712 л., осъществяваното зареждане на
собствени превозни средство при липса на фискално устройство за един немалък
период от време - от близо два месеца, видът на стоката - дизелово гориво -
акцизна стока, с висок риск, която не може да се проследи дали се реализира по
стопански начин при така създадената организация от задълженото лице, като е
прието,че с това свое поведение проверяваното лице накърнява съществено
държавния интерес и фискалната политика на държавата.
Предвид изложеното, съдът намира оспорената заповед за
издадена в съответствие с материалния закон.
При издаването на заповедта са спазени и материално
правните разпоредби. Заповедта е издадена на основание чл.186,ал.1,т.1,б б от ЗДДС.
Разпоредбата на чл. 186 ЗДДС урежда хипотезите, при
които се налага ПАМ, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции,
сред които е и извършеното нарушение на чл. 7, ал. 1 във вр. с с чл. 3, ал. 12
от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС и се явяват основание по смисъла на чл. 186,
ал. 1, т. 1, б. „Б" от ЗДДС за прилагане на принудителна административна
мярка и на основание чл. 186, ал. 3 от ЗДДС.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 12 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на МФ лице, което извършва зареждане на течни горива по чл.
118, ал. 8 ЗДДС за собствени нужди от стационарни подземни резервоари за
съхранение на горива или неподвижно прикрепени към земята или стоящи на
собствената си тежест резервоари с вместимост над 1000 литра, е длъжно да
регистрира и отчита зареждането по реда на ал. 2 и 3, с изключение зареждане на
течни горива на съоръжения и/или инсталации за производство и/или
отопление"
На следващо място, чл. 3, ал. 2 от Наредба Н-18
посочва, че „лице, което извършва продажби на течни горива чрез средства за
измерване на разход, е длъжно да регистрира и отчита продажбите на течни горива
чрез издаване на фискална касова бележка от ЕСФП". Задължението за
издаване на фискален бон се отнася и за извършване на продажби от ЕСФП,
работеща в режим на самообслужване", а ал. 3 предвижда, че „за тази цел като
средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система
за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно
регистриращо устройство на ЕСФП".
Безспорно се установява по делото,че
дружеството-жалбоподател, съгласно чл. 3, ал. 12 от Наредба Н-18/13.12.2006 г.
на МФ е следвало да приведе дейността си съобразно изискванията на ал. 2 и 3 от
същата норма, т.е. да използва регистрирано и работещо ЕСФП от момента на
закупуване на горивото.
За конкретния обект няма монтирано, въведено в
експлоатация и използвало регистрирано в НАП ЕСФП от дата 13.04.2021 г. до
датата на проверката - 03.06.2021 г.
Неоснователни са твърденията в жалбата, че след като
не са били зареждани МПС-та и машини, „Аеро Контрол" ЕООД не е било длъжно
да регистрира ЕСФП, тъй като не е извършвало търговска дейност. Проверката
,няма спор е извършена във ведомствена бензиностанция, следователно
не се извършва търговска дейност,
а изразходваното количество горива се отчита в резерв 2, по арг на чл. 3, ал.
12 от Наредба Н-18 на МФ ведомствените бензиностанции следва да имат
регистрират ЕСФП.
От друга страна, съгласно алинея 13 от същата норма,
ал. 12 не се прилага от лице, което извършва зареждане на течни горива по чл.
118, ал. 8 ЗДДС за собствени нужди от съд/съдове/подвижни резервоари/цистерни с
обща вместимост до 1000 литра включително, като общото заредено количество
гориво за календарната година не трябва да превишава 2000 литра. Видно от
събраните по делото доказателства, настоящият жалбоподател не попада и в това
изключение, доколкото само за по-малко от 2 месеца има закупено и заредено
гориво над 3 000 литра
Неизпълнението на задължението е юридически факт,
пораждащ правомощие на органа по приходите да наложи ПАМ по чл. 186, ал. 1, т.
1 б. "а" от ЗДДС "запечатване на обект".
С оглед горното,следва да се приеме,че оспорената
заповед е издадена и при правилно приложение на материалния закон
Оспореният административен акт съответства и на целта
на закона, а именно предотвратяване и преустановяване на административни
нарушения в защита на държавния бюджет и за осигуряване на регулярност на
приходите и нормално функциониране на цялата държавна бюджетна система.
По изложените мотиви съдът приема, че не са налице
основанията по чл. 146 АПК за отмяна на оспорената заповед, поради което
жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на делото претенцията за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение се преценява като основателна и следва да бъде
уважена чрез присъждане на такова в размер на 100 лева на основание чл. 143, ал.4 АПК и чл. 78, ал.8 ГПК /ред. ДВ бр.8/24.01.
2017г./, във връзка с чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл.172,ал.2 от АПК, Административен
съд-Пловдив,Първо отделение,І състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на „Аеро Контрол“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.
Чернозем, ул. „15-та“ № 8, против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-249-0081236/15.06.2021 год., издадена от Ж.М.-
Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, оправомощена със
Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 год. на изпълнителния директор на НАП
ОСЪЖДА „Аеро Контрол“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: с. Чернозем, ул. „15-та“ № 8 да заплати на Националната
агенция по приходите, Териториална дирекция Пловдив сумата 100 /сто / лева,
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването.
СЪДИЯ: