гр.София,
28.06.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, ІІ-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети април
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Силвана
Гълъбова
ЧЛЕНОВЕ: Красимир
Мазгалов
Боряна Воденичарова
при секретаря Илияна
Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №9085 по описа
за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №385997 от 16.04.2018год., постановено по гр.дело №25447/2016г. по
описа на СРС, ГО, 36 с-в, по предявения от Б.Е.К. срещу „С.т.“ЕООД иск с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, е признато за установено
че ответникът дължи на ищеца сумата от 5035 евро с която неоснователно се е
обогатил, представляваща заплатена от ищеца цена по развален договор за
туристическа услуга- туристическо пътуване с дестинация Малдиви и Сейшели, осъществимо
до края на 2015г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по гр.д.№1282/2016г. по описа на СРС, 36 състав- 11.01.2016г. до
окончателното изплащане, като ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски
по делото в размер на 610 лева и разноски в заповедното производство в размер
на 610 лева.
Срещу така
постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК
въззивна жалба от ответника „С.т.“ЕООД. Жалбоподателят поддържа, че ищецът
внесъл доброволно и по свое убеждение процесната сума за пътуване до ЮАР и
Малдиви, като впоследствие сменил едностранно желанието си относно дестинацията
на пътуването. Договореното и заплатено пътуване не било получено от ищеца
изцяло по негова вина. Пътуване било осъществено с туристическа група до ЮАР,
но ищецът предпочел да изчака събиране на група за Сейшелите. Претендира отмяна
на обжалваното решение и отхвърляне на иска.
В подадения в срок
отговор на въззивната жалба въззиваемият ищец оспорва същата като неоснователна
и моли решението на СРС да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Софийски градски съд,
след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените
във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за
установено следното:
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен
състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението е и
правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към подробните
мотиви, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Между страните не се
спори относно факта на плащане на процесната сума от ищеца на ответника,
неосъществяването на желаното от ищеца пътуване и развалянето на договора с
изпратената от ищеца и получена от ответника нотариална покана. Спорен е
въпросът за виновното неизпълнение на задълженията на ответника, послужило като
предпоставка за разваляне на договора от страна на ищеца. Между страните не е
сключен писмен договор за предоставяне на туристическа услуга, налице е устен
такъв и неговото съдържание следва да бъде извлечено от представените по делото
доказателства. Видно от издадената от ответника касова бележка от 30.06.2014г.
ищецът му е заплатил сумата от 4200 евро депозит за пътуване до ЮАР, Сейшели
или Малдиви през периода 01.11.2014г.- 05.05.2015г. с допълнително уточняване
на датите. Ответникът, в чиято тежест е да стори това, не е представил по
делото доказателства че е предложил на ищеца пътуване по някоя от посочените в
касовата бележка за депозита дестинации, през посочения в същата период. В
нотариалната покана от 30.09.2015г., връчена на ответника на 16.10.2015г.
ищецът изрично е заявил, че не желае срокът да бъде продължаван през 2016г. и в
случай че пътуването не бъде осъществено до края на 2015г. кани ответника в
седмодневен срок да му върне депозираната сума. При липсата на доказателства за
изпълнение задълженията на ответника по процесния договор за туристическа
услуга в определения от страните срок, следва да се приеме че ищецът е имал
правото да развали договора. При това положение процесната сума се явява
платена на отпаднало основание и ответникът дължи връщането и на ищеца.
Ето защо въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а
първоинстанционното решение- потвърдено като правилно и законосъобразно.
По отношение на
разноските:
При този изход на
спора жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът по жалбата има право на
разноски, които са в размер на 844 лева за адвокатско възнаграждение пред
въззивната инстанция, съгласно представения списък по чл.80 ГПК и приложения
договор за правна защита и съдействие.
Решението не подлежи
на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.З ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът
ПОТВЪРЖДАВА решение №385997 от
16.04.2018год., постановено по гр.дело №25447/2016г. по описа на СРС, ГО, 36
с-в.
ОСЪЖДА „С.т.“ЕООД с ЕИК******* да заплати на Б.Е.К. с ЕГН********** сумата 844
лева (осемстотин четиридесет и четири лева)- разноски пред въззивната
инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1/ 2/