Р
Е Ш Е Н И Е
№ ……………./………………..2018 г.
гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,IX - ти състав,
в публично съдебно заседание, проведено на
деветнадесети април, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА
ХРИСТОВА
При участието на секретаря Доника Христова
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 2509 по описа за 2017 г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба с вх. Рег. № 33267 от
27.11.2017 г. по предявени от „СК-2008" ООД, ЕИК *********, с адрес гр.
Варна, Бул. „Осми приморски полк" №128, ап. 81, представлявано от К.Л. и К.Р.П.,
както и от последните двама в лично качество, всички действащи чрез процесуалния си представител
адв. М.Н., обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 55,
ал. 1, пр. III от
ЗЗД, вр. чл. 87, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на С.А.Д., ЕГН **********,
с адрес ***, да им заплати сума в размер на 55 070 лева, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба - 27.11.2017 г. до окончателното изплащане на
главницата, дължима на отпаднало основание, вследствие на развален поради
неизпълнение на довереника договор за поръчка, сключен във връзка с възложено
процесуално представителство на ответницата по водено от ищците срещу
„Евросилекс“ ООД търговско дело № 3179/2011 г. по описа на ВОС, а в условията
на евентуалност ищците претендират за осъждане на С.А.Д., ЕГН **********, с
адрес ***, да заплати 55 070 лева, на
осн. чл. 55 ал. 1, пр. III от ЗЗД, вр. с чл. 87, ал. 1 от ЗЗД и чл.
86 от ЗЗД, представляваща заплатена на неосъществено правно основание поради
невъзможност за изпълнение договор за поръчка, сключен във връзка с възложено
процесуално представителство за образуване на исково производство от
дружеството срещу „Евросилекс“ ООД, чието изпълнение е невъзможно поради
пропуск на упълномощения адвокат да предяви вземанията на доверителя в
откритото срещу длъжника производство по несъстоятелност.
Претендира се присъждането и на направените
съдебно деловодни разноски.
С уточняваща молба с вх. Рег. № 35 058
от 12.12.2017 г. адв. М.Н. посочва, че физическите лица не са легитимирани да
искат връщане на претендираните суми, поради което в тази част моли
производството по делото да бъде прекратено.
С определение № 310 от 31.01.2018 г., постановено по реда на чл.
140 от ГПК е приел, че ищец е само
„СК-2008" ООД, ЕИК *********, с адрес гр. Варна, Бул. „Осми приморски
полк" №128, ап. 81, представлявано
от К.Л. и К.Р.П.. В първото по
делото съдебно заседание, след уточняване на исковата молба съдът е заличил
като ответници в настоящото производство
физическите лица.
Предявените от ищцовото дружество искове са в
условията на евентуалност, като главен е
иска с правно основание чл. 55, ал. 1,
пр. III от
ЗЗД, вр. чл. 87, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за
осъждане на С.А.Д., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати сума в размер на 55
070 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба -
27.11.2017 г. до окончателното
изплащане на главницата, дължима на отпаднало основание, вследствие на развален
поради неизпълнение на довереника договор за поръчка, сключен във връзка с
възложено процесуално представителство на ответницата по водено от ищеца срещу
„Евросилекс“ ООД търговско дело № 3179/2011 г. по описа на ВОС, а евентуален е иска за осъждане на С.А.Д.,
ЕГН **********, с адрес ***, да му
заплати 55 070 лева, на осн. чл. 55 ал. 1, пр. II от ЗЗД, вр. с чл. 87, ал. 1 от ЗЗД и чл.
86 от ЗЗД, представляваща заплатена на неосъществено
основание стойност на развален
поради невъзможност за изпълнение договор за поръчка, сключен във връзка с
възложено процесуално представителство за образуване на исково производство от
дружеството срещу „Евросилекс“ ООД, чието изпълнение е невъзможно поради
пропуск на упълномощения адвокат да предяви вземанията на доверителя в
откритото срещу длъжника производство по несъстоятелност.
В
обстоятелствената част на исковата молба, се излагат
твърдения, че К.Л. и К.Р.П. са съдружници в търговско дружество „СК 2008"
ООД-гр. Варна, което към 2011 г. е имало вземане към „ЕВРОСИЛЕКС" ООД в
размер на 456 984 евро, с левова равностойност от 893 783.02 лв. Поради липса
на доброволно изпълнение на длъжника ищцовото дружество е било принудено да
прибегне до съдебна защита на
имуществените си права, поради което е ангажирало адвокат С.А.Д.. Твърди се, че
към този момент тя е практикувала професията „адвокат“.
Държавната такса по исковата претенция с цена
на иска от 456 984 евро е била изчислена в размер на 35 751.32 лева /18 279.64
евро/, която доверителят е следвало да заплати на упълномощения адвокат, а той
е следвало да внесе по сметка на ВОС. Страните по договора са уговорили
адвокатско възнаграждение и други съдебни разноски.
Ищецът твърди, че поради липса на финанси в
дружеството, всеки от съдружниците е превел за сметка на дружеството сума в
размер на 15 232,90 евро. На 06.04.2011г.
в сметката на С.Д. са постъпили два парични превода в общ размер от 30 465.80 евро.
Представителите на ищцовото дружество
считали, че делото ще бъде заведено за цялата претендирана сума, но с изпратено
по-късно писмо, ответницата ги уведомила, че вместо това, с цел икономии на
средства за държавни такси, ще заведе делото за
частичен иск, за сумата 30 000
евро. В същото писмо е посочено, че веднага след „излизане на решението за
частичния иск", ще се внесе молба за разликата до пълния размер на
претенцията, като се приложи влязлото в сила решение на съда и упълномощената
процесуална представителка ще довнесе дължимата държавна такса. Тъй като вече
всички поискани за съдебно-деловодни разноски суми били заплатени, управителите
на дружеството не възразили срещу предложението.
По-късно, от Решение от 29.11. 2012г по т.д.
№ 3179/2011г по описа на Окръжен съд-Варна, установили, че съдът е осъдил
„ЕВРОСИЛЕКС" ООД да заплати на дружеството 30 000 лева частичен иск от 456 984 евро и разноски в
размер на 4515 лева. От това решение узнали, че искът е предявен не за 30 000
евро, както било уговорено между страните, а за 30 000 лева. Присъдени били и направените разноски в размер на 4
515лв, от които държавната такса в размер на 1200 лева и адвокатски хонорар в
размер на 3000 лева. Представители на дружеството твърдят, че не са договаряли
хонорар в такъв размер.
В обстоятелствената част на исковата молба се
излага още, че от заплатената от
управителите на дружеството сума в общ размер 30 465.80 евро по сметката на
адв. С.Д., следва да бъдат приспаднати разходите присъдени като разноски в
производството, т.е. сумата от 4515 лева. Конкретизира вземането в размер на 55
070 лева. Излага, че въпреки наличието на изпълнителен лист за сумата от
30 000 лева, поради обявяване в несъстоятелност на осъденото по
търговското дело дружество „ЕВРОСИЛЕКС" ООД не било образувано
изпълнително дело, не е подавана молба за включването на дружеството като
кредитор в производството по несъстоятелност и не съществува длъжник, против който да се заведе
иск за разликата над присъдените 30 00 лева до цялата претенция от 456984 евро.
В исковата молба ищцовото дружество посочва,
че от датата на извършените банкови преводи по сметката на адв. С.Д. до
27.11.2017 г. не е изтекъл 5 годишен срок. Също твърди, че в този период от
време с адв. С.Д. били провеждани разговори да изпълни задължението си или да
върне разликата от неразходената част от паричните преводи.
Ищцовото дружество твърди, че е изпратило
нотариална покана на адв. С.Д. да върне 30 465.80 евро на дата 26.10. 2017г.,
но плащане не е последвало.
Ищецът изрично заявява, че с подаване на
исковата молба разваля договора за поръчка, поради неизпълнение, а в условията
на евентуалност, поради невъзможност за изпълнение, с оглед липсата на правна
легитимация на длъжника.
В уточняваща молба от 12.12.2017 г.
„СК-2008" ООД потвърждава, че дружеството е възложило поръчката на адв. С.
Д., като я е упълномощило да заведе иск против „Евросилекс" ООД и по двете
пълномощни и́ е учредена представителна власт от всеки един от управителите
К.Л. и К.Р.П., представляващи „СК-2008" ООД. Сочи, че именно посочените
субекти – дружеството и ангажирания от него адвокат са страни по облигационно
отношение по договор за правна помощ, който не е обективиран в писмен вид, но
съгласно режима уреден в Закона за адвокатурата, писмената форма не е
задължителна и не съставлява изискване за валидност. Излага се още, че между
страните е бил сключен договор за правна защита и съдействие в устна форма,
като функцията на същия е била адв. С.Д. да заведе съдебен иск за установяване
на факта, че „Евросилекс" ООД дължи на „СК-2008" ООД сумата 456 984
евро и за осъждане на „Евросилекс" ООД да я заплати. Твърди се, че
уговорките на този договор били видни, както от текста на двете пълномощни, с
които дружеството е упълномощило адв. С.
Д. да заведе иск против „Евросилекс" ООД, така и с изпратеното от
нея писмо до дружеството, което имало стойност на извънсъдебно признание.
Ищецът твърди, че неизпълнението на С.Д. се
изразява в пропускането от нейна страна да заведе иск за останалата част от
сумата, след влизане в сила на решението
по делото с предмет частичен с иск за сумата от 30 000 лева, като
за последното ответницата носи вина. Същата е имала пълномощни и е разполагала
с парични средства осигурени от дружеството.
Ответницата
С.А.Д. поддържа становището, че няма сключен договор за правна
помощ и съответно оспорва всички твърдения за наличието на такъв с
представителите на ищцовото дружество. Оспорени са представените от ищцовото
дружество документи, като за част от тях се твърди, че не са известни на
ответницата, а други, че не са съставени от нея, съответно не носят нейният
подпис. Твърди, че ако се докаже извършване на преводи на суми, то те не са
преведени от името на дружеството, затова и не се дължи тяхното връщане.
Ответницата посочва, че по повод извлечение от нейната банкова сметка ***К за
да разбере, по какъв начин е разкрита банковата тайна. Не оспорва факта, че е
получила нотариалната покана но твърди, че е отговорила в срок и представя
доказателства. Оспорва, че нотариалната покана е отправено от името на
дружеството и оспорва представителната власт на пълномощника, който е изплатил
тази покана. Твърди, че е поканена да извърши незаконно действие като преведе в
брой парична сума по голяма от 10 000 лева. В писмения отговор не признава факта, че на 06.04.2011 г. е получила
два банкови превода с еднакви по размер суми, но изразява становището, че ако
съда приеме за доказан този факт, прави възражение за изтекла погасителна
давност , като счита че крайният момент е 05.04.2016 г.
По отношение на основателността на исковата
претенция ответницата оспорва автентичността на двете адвокатски пълномощни от
10.11.2010 г., с които е упълномощена да представлява „СК-2008" ООД пред
Евросилекс“ ООД във връзка с водене на преговори и съдебни действия. В същото
време сочи, че пълномощните не са подписани от нея, поради което не носят
доказателствена сила за основателността на иска. Ответницата твърди, че
съществува друго пълномощно, което не е представено по делото. Като допълнение
сочи, че през есента на 2010 г. е получила контузия, заради която е била в
болнични повече от 19 месеца и твърди, че е била в обективна невъзможност да
изготвя изброените документи.
С.Д. излага още, че представеното от ищеца
писмо, изхождащо от нея и В.И. е неистинско и неавтентично – не е подписано
нито от нея, нито от колегата и́ В.И., като в подкрепа на твърдението си
излага, че същото е изготвено на български език, а адресанта му не владее
същия.
Като допълнение сочи, че не е представено
доказателство, че има взето решение на управителния орган на юридическото лице
за превода за чужда сметка. Физическите лица не носят, като такива, правомощия
на съдружници и правата и вещите, както и задълженията на юридическото лице са
отделни от тези на физическите лица. Сочи, че в чл. 134 от ТЗ този въпрос е
уреден еднозначно и категорично, а решенията се вписват в протоколна книга /чл.
143, ал. 1 от ТЗ/. За да се докаже твърдението, че преводите са направени за
сметка на дружеството, следвало да бъде представено решението за това и
протоколната книга, в която е вписано. В противен случай тези твърдения са
неотносими към исковата претенция. В такъв случай, ответникът твърди, че следва
да се приеме, че решение не е вземано, а преводите не са извършени от ищеца -
юридическо лице и то няма правен интерес да предявява претенция, тъй като не е
обедняло.
Сочи, че не е била упълномощена за извършване
на процесуални действия в производството по несъстоятелност на „Евросилекс“ ООД
за да се твърди, че е имала задължение за извършването на такива. За да е
налице приложение на нормата на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД - в хипотезата на
отпаднало основание, трябва да е налице първо основанието, а то не било
доказано. С.Д. оспорва още твърденията на ищеца, че е била поканена да върне
процесната сума. Твърди още, че ако се приеме, че преводите от 06.04.2011 г. са
преведени по нейна сметка именно от „СК-2008" ООД, ЕИК - ********* и точно
за това дело и точно в тези размери, то давността по ЗЗД е настъпила на
05.04.2016 г., а исковата молба е получила на 15.12.2017 г. Твърди още, че
нотариалната покана от 11.10.2017 г. е подписана от Х.Г.К., а не от Ш.Кинглснад
Куик.
В
допълнение към писмения отговор, ответницата признава
факта, че е титуляр на банковата сметка IBAN ***етка на 06.04.2011 г. е
получила банкови преводи.
След получаване на писмения отговор, ищцовото
дружество е депозирало становище, в което са направени допълнителни фактически
твърдения, че ответницата е контактувала със съдружниците в дружеството, чрез
Христина Киук, съпруга на пълномощника им и представя документи – извлечения от
електронна кореспонденция, измежду които извлечение от банковата сметка на
ответницата, лично изпратено от нея. Представя
ръкописно изписан текст върху документи, за който твърди, че са
съставени от ответницата. Относно съдържанието се посочва, че в документите
собственоръчно ответницата е изписала цена на иска, лихви, такси и хонорари.
Представена е фактура № 28/25.03.2011 г. за която също се твърди, че е
съставена и подписана от ответницата.
По възраженията за недопустимост на иска
изложени в писмения отговор, съдът се е произнесъл с изрично определение, с
което е разпределил и доказателствената тежест в процеса.
Съдът
след като се запозна на със становищата на страните, събраните по делото
доказателства, материално правните норми регламентиращи процесните отношения,
приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
От приложеното търговско дело № 3179 по
опис на Варненски окръжен съд за 2011 г. се установява, че адвокат С.Д. е
представлявала „СК -2008“ ООД с ЕИК *********, представлявано от „К.Луи“ –
управител на дружеството. Представителството е осъществено съвместно с адв. В.И.
/свидетел в настоящото производство/ и се основава на пълномощно приложено на
л. 4 от търговското дело. На гърба на пълномощното е посочена цената на
договора за правна помощ и тя е определена на 3000 лева. Представителната власт
на адв. Д. и адв. И. е оспорена от ответната страна п търговското дело, поради
което с молба от 02.04.2011 г. адвокат С.Д. е представила два
броя пълномощни с текст на български и на английски език, първото подписано от
Конрелис Л. /изписан в текста на пълномощното като „Корнилиъс Лю“ и второто от К.Р.П.
. Двата документа носят дата на съставяне
10.11.2010 г. и са представени от
адвокат С.Д. в копия заверени за вярност с оригинал. По делото е представено
още едно пълномощно с нотариална заверка на подписа на К.Р.П. лично и като
управител на „СК-2008“ ООД, с което е упълномощен Ш.К.К. гражданин на Обединено
Кралство Великобритания с описаните в пълномощното права. В същата молба адв. С.Д. е пояснила, че
международният банков език е английски език и представения към първоначалната
искова молба документ, който удостоверява превод на парична сума в евро.
Независимо от уточненията, ответната страна в търговското дело отново е
оспорила представителната власт на адв. С.Д. /виж стр. 73 от т.д. № 3179/2011
г. ВОС/. С уточняваща молба от 10.05.2012 г. адв. С.Д. е представила пълномощно
в оригинал, съставено ръкописно на 19.03.2011 г. от Ш.К.К.. Документът носи
подписа на упълномощителя и на упълномощената адв. С.Д.. В първото по делото
съдебно заседание, проведено на 18.06.2012 г. ищцовото дружество не се е
представлявало от процесуален представител. Във второто съдебно заседание
ищцовото дружество се представлява от адв. В.И.. На страница 145 от търговското дело е приложен договор за правна помощ
представен от адв. С.Д. в съдебно заседание, проведено на 29.10.2012 г.
Видно от съдържанието на договора, цената на правната помощ е 3000 лева.
Документът съдържа подписите на упълномощителя К.Л., адв. С.Д. и адв. В.И.. В
това производство съдът е постановил съдебно решение № 1685 от 30.11.2012 г. ,
влязло в законна сила на 30.11.2012 г. с което
осъжда ЕВРОСИЛЕКС ООД, ЕИК *********, Варна,
ул.“П.Волов“ №18, представлявано от Деница Стратиева да заплати на СК – 2008 ООД, ЕИК *********, Варна, ул.“Осми
приморски полк“ №128, офис №81, представлявано от К.Л., сумата от 30 000 /тридесет хиляди лева/,
представляващи частичен иск от 456984
евро, недължимо платени при отпаднало основание с разваляне на
предварителен договор от 26.05.2008г. и анекса към него от същата дата, на
основание чл.88, чл.87, ал.2 вр.чл.55 от ЗЗД ведно със законни лихви от предявяване на иска на 27.12.11г. до
окончателното изплащане съгл.чл.86 ЗЗД и за сумата от 4515 лева, представляващи сторените по делото разноски
съгласно списък по чл.80, на основание чл.78, ал.1 от ГПК. За присъдените суми е издаден изпълнителен
лист на 30.11.2012 г. Последното
процесуално действие извършено от адв. С.Д. по търговското дело е молба от
15.11.2017 г. с искане за издаване на незаверени копия от делото, които са
получени с разписка от 08.01.2018 г. , която е подписана в качеството на
„адвокат – пълномощник по 3179/2011 г.ТД ВОС“.
Видно
от Решение № 1192 от 18.12.2013 г. по т.д. № 814 по опис на ВОС , ТО за 2013
г., което подлежи на незабавно изпълнение, осъдения длъжник ООД „Евросилекс“ е
обявен в неплатежоспособност, считано от 30.04.2010 г.
Видно
от нотариална покана, С.А.Д. е поканена от съдружниците на „СК – 2008“ ООД,
действащи чрез Х.Г.К. да се яви на
26.10.2017 г. в кантората на нотариус Марина Ташева и да върне на всеки от съдружниците сумата от
15 232.90 евро или общо 30 465.80 евро.
Поканата
е връчена срещу разписка на 11.10.2017 г.
Видно
от констативен протокол съставен на 26.10.2017 г. С.Д. не се е явила в деня,
часа и мястото посочени в поканата.
Видно
от известие за доставяне, на 04.10.2017 г. С.Д. е изпратила отговор на
нотариалната покана до Нотариус Марина Ташева. Писмото е получено на 03.11.2017
г. От отговора е ясно, че при връчването на поканата ответницата е разпознала
едно от лицата, което е идентифициралата като дъщерята на неин познат Гроздан
Гроздев /свидетелката Христина Гродзева Куик/ . В отговора излага, че нотариалната покана съдържа неверни и
опозоряващи достойнството обстоятелства. Сочи, че отговорът е окончателен
и ако клиентите на кантората не са удовлетворени от нейният отговор могат да
потърсят правата си по съдебен ред.
Представено
е писмо заверено за вярност с оригинал от адвокат В.И., от съдържанието на
което се установява, че е адресирано до г-н Лу. Текст сочи, че Адвокатско дружество с поставено върху
писмото лого на Висш адвокатски съвет, а отдолу в текста изписани имената „С.Д.
и В.П. …………“ се извинява за несвоевременно
уведомяване за извършените действия, както и за обещанието, че след влизане в
сила на решението по частични иск, веднага ще внесат молба за разликата
над 3000 евро , т.е. за сумата от
456 000 евро. Оригиналът на този документ /съхраняван в касата на ВОС/ е
обект на СГЕ, от заключението на която се установява, че подписът върху
документа не е изпълнен нито от адв. Сина Д., нито от адв. В.И.. От горното
следва, че този документ не доказва, че изявленията в него изхождат от тези две
лица - адв. С.Д. или от адв. В. Иванов.
Видно
от представен документ извлечение за периода от 01.04.2011 г. до 11.04.2011 г.
относно извършените операции по сметката на С.Д. в Банка ДСК, на 06.04.2011 г.
са постъпили две суми, всяка от които в размер на 15 232.90 евро. На
12.04.2012 г. адв. С.Д. е депозирала молба по търговското дело, в която молба
признава, че е получила по своя сметка дължимата сума за държавна такса, затова
тя е преведена от нейната сметка, но е помолила съда са счита, че превода е за
сметка на дружеството което представлява /сега дружеството ищец/.
От
обясненията дадени от ответницата в последното съдебно заседание, се установява
признанието, че е получила два банкови превода, всеки от които от по
15 232.90 евро. За първия твърди, че е от сметка в немска банка , а за втората сума, че е от
неизвестна за нея фирма „Клеокеан“ . Прави изявление, че е декларирала тези
суми в НАП, платила е съответния данък и социални осигуровки и няма задължения,
тъй като въпросът за нея е „приключил“.
Видно
от фактура № 28 от 25.03.2011 г. С.А.Д.
е доставчик на услуга със счетоводно изражение в размер на 91 949.98 лева,
от които договорено адвокатско възнаграждение в размер на 38 000 лева, а
от тях за плащане 19 000 лева и 72 949.98 лева /37 603 евро/ за
държавна такса. В съдебно заседание проведено на 22.02.2017 г. ответницата С.Д.,
признава, че е автор на документа и не оспорва оригинала.
От
текста на писмо изпратено от адв. С.Д. в електронната поща на „Христина“ се
установява, че С.Д. е съставител на фактурата, че С.Д. е пресметнала курс по
1.94 евро за 1 лев и че С.Д. е сканирала и изпратила този документ в пощата на
свидетелката Х.Г.К. /лицето разпознато от ответницата С.Д. при връчване на
нотариалната покана и посочено от ответницата в отговора на таи покана/.
От
обясненията дадени от ответницата в съдебно заседание проведено на 22.02.2017
г. се установява, че тя не знае английски език, поради което е контактувала с
представители на дружеството чрез
свидетелката Х.Г.К..
В първото по делото съдебно заседание, ответницата С.Д.
признава, че е автор на ръкописния текст върху три документа представени от
ищцовата страна. От тяхното съдържание се установява, че са онагледени цифри,
съответни на цената на исковете, дължими държавни такси и др. във връзка с
вземането на дружеството заявено като частично в търговското дело, по което
ответницата е представлявала дружеството. От ръкописният текст става ясно, че С.Д.
е проектирала предявяването на частичен иск за сумата от 30 000 евро, а не
както е заведен за 30 000 лева и е направила изявлението, че след влизане
в сила на решението по частичния иск „веднага
внасяме исковата молба за разликата, като прилагаме вече влязлото в сила
решение, по което пише, че искът ни е удовлетворен и сумата е присъдена”.
Преценявайки доказателствената сила на този документ, който не е оспорен
относно авторството, съдът приема, че адвокат
С.Д. е работила по поръчка на
дружеството за вземането им в размер на 456 984 евро, от които е предявила
иск само за 30 000 лева, въпреки, че е получила парични преводи в общ
размер на 30 232.90 евро.
От показанията на свидетелката Х.Г.К., се установя, че
познанството и с ответницата С.Д. датира от 2009 г. Запознал ги е бащата на
свидетелката. Съдът кредитира показанията на тази свидетелка като
кореспондиращи с изявленията на ответницата в отговора на нотариалната покана.
Свидетелката подробно възпроизвежда хронологията на релевантните факти. Същата е била очевидец на всички уговорки между
адвокат С.Д., съпругът на свидетелката, а именно свидетелят Ш.К.К. и един от
съдружниците. Първоначалните разговори се водили във връзка с иск за цялата
сума ведно с лихвите, но след калкулациите на държавната такса и дължимия
адвокатски хонорар, стигнали до извода, че искът следва да се заведе само за
главницата. Ответницата направила изчисления, които предала на свидетелката,
която възпроизвежда пред съда, че сумата за такси и хонорар възлизала на около
„тридесет и две хиляди и двеста и няколко евро“. Свидетелката предала тази
информация на съдружниците, като всеки от тях поотделно и по равно превели
сумите по сметката на С.Д..
Последната
лично изпратила на свидетелката извлечение от собствената си сметка, от която
било видно, че е получила сумата. Това е документът, за който в писмения
отговор ответницата твърди, че е в държане на ищцовото дружество в нарушение на
банкова тайна относно нейната сметка в ДСК. В разговор между двете през 2012 г.
свидетелката разбрала , че искът е заведен като частичен за 30 000 евро,
но едва след като се запознала със съдебното решение, станало ясно, че е
предявен иск за 30 000 лева. Свидетелката осъществяваща посредничество в
комуникацията между съдружниците и адвокат С.Д., свидетелства за това, че
очакванията били да се заведе и иск за
разликата над присадените 30 000 лева. За тази разлика били платени
предварително такси и разноски. След изчакване от 6-8 месеца, разбрали, че
такъв иск не е предявен. Получили обяснението от адв. С.Д., че предявяването на
иска е безпредметно, тъй като длъжникът е „в ликвидация, има много кредитори“,
поради което ще направи изчисления и ще върне разликата от не изразходените
суми. Поддържали връзка и водили различни
разговори. След няколко седмици свидетелката, попитала адвокат С.Д. дали е
готова, но получила отговор, че парите са изхарчени, казала, че очаква от
някъде други плащания и ще ги възстанови, че ще плаща на вноски, но в крайна
сметка прекъснала комуникация.
Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелката Х.Г.К.,
които по съдържание са подробни и последователни, и съответстват на
представените от двете страни писмени доказателства.
От показанията на свидетеля
Ш.К.К. съпруг на свидетелката Х.Г.К., събрани в съдено заседание на
22.03.2018 г. се установява, че познава ответницата адвокат С.Д. във връзка с негова
застрахователна полица. Показанията на свидетеля са подробни и последователни и
съответни в детайли с показанията на неговата съпруга, с изключение на
авторството на ръкописния текст върху пълномощните приложени на л. 26 и л. 27
от делото. Според свидетелката Христина Куик, тя е съставила пълномощните, а
според свидетеля Ш.К.пълномощните са съставени от адвоката /има предвид адвокат
С.Д./. От показанията на свидетеля се установя, че пълномощните са подписани
няколко месеца преди да бъде извършен превода на сумите по сметката на адвокат С.Д..
От разпита на свидетеля
В.П.И. се установя, че е бил ангажиран от адвокат С.Д., тъй като
клиентите били чужденци, а тя не знаела
английски език. Той присъствал на среща, която се провела късно вечерта в
нейната кантора. Освен адвокатите присъствали Христина и двама възрастни
чужденци, единият от които вероятно Ш.Куик. От показанията на този свидетел
става ясно, че са водени разговори за завеждане на дело срещу „Евросилекс“ за
голяма сума пари, че той лично е съставил пълномощно, а адвокат С.Д. съставила
„някаква фактура“. Свидетелят е извършвал и други адвокатски услуги за ООД
„СК-2008“ , но останал озадачен, че повече не видял тези хора „наеха ни, работихме, полагали сме усилия, но
тези хора не се появиха повече и не се обадиха“. Според този свидетел сумата от
19 000 лева представлявала целия хонорар за дейности във връзка ООД „СК
2008“. Свидетеля потвърждава твърдения на ищцовото дружество, че на адв. С.Д. е било
възложено воденето на дело против „Евросилекс" за цялата сума, като иска
бил заведен частично за 30 000 лева.
Заявява, че сумата за държавна такси била платена от ответницата.
Неговият хонорар в размер на 9 500 лева
също бил заплатен от ответницата /по банков път/. От тези показания
следва, че адвокат С.Д. не е заплащала разходите по делото от свои лични
средства, а от тези преведени от съдружниците на дружеството ищец. Показанията
на този свидетел съдът кредитира в частта, в която са основани на негови лични
впечатления, така както са описани по-горе. В останалата част, в която
представляват опосредена информация получена от ответницата, съдът не
кредитира. Това се отнася до факта изложен от свидетеля, че тази сума е
представлявала и възнаграждение за извършвана от двамата адвокати друга
поръчка, отнасяща се до фирма със седалище гр. Стара Загора. Видно от
представените преводни документи, адвокат С.Д. е получавала в сметката си
допълнителни плащания, за които не се претендира връщане.
От
представените в последното съдебно заседание превод на документи, които в първото
съдебно заседание са представени на чужд език се установява, че адвокат С.Д. на
06.04.2011 г. по своята сметка в Банка ДСК е получила, нареден на 05.04.2011 г.
от сметката на Лю К.като едноличен акционер на „Клеоошън“ сумата от 15 232.90
евро. В превода на документа е допусната грешка
в изписване на стотицата от числото. Наличието на грешка, не се оспорва
от страните, поради което съдът приема, че този банков превод е идентичен по
време, размер и наредител с превода удостоверен в извлечението от сметката на
ответницата. Основанието на превода е „правни такси ескизара“. Втори превод на
същата дата 05.04.2011 г. е нареден от
сметката на К.Р П. /съдружник в ООД „СК 2008“/ за сумата от 15232.90 евро по
сметката на ответницата. В превода на документа е допусната грешка в изписване на стотицата от числото.
Наличието на грешка, не се оспорва от страните, поради което съдът приема, че
този банков превод е идентичен по време, размер и наредител с превода
удостоверен в извлечението от сметката на ответницата. Основанието на превода е
„съдебни такси, адвокатски такси СК 2008“.
При тази фактическа установеност съдът извежда следните правни изводи:
Отношенията между адв. С.Д. и ООД „СК – 2008“ са
отношения между довереник и доверител, което означава, че е налице облигационна
връзка по правилата на договора за правна помощ. Договорът за правна защита не
е формален договор. Наличието на такъв договор може да се доказва и с други
доказателства. В конкретния случай, наличието на упълномощаване и процесуално
представителство пред съд са доказателства, че адвокат С.Д. е действала като
страна по такъв договор. Процесуалното представителство може да се основава на
договор, да произтича от закона или да се осъществява с акт за назначаване. В
случаите, в които се основава на договор, той представлява договор за поръчка,
по смисъла на чл. 280 и сл. ЗЗД, по силата на който довереникът се е задължил
да извърши за сметка на доверителя възложените му действия срещу заплащане на
уговореното възнаграждение в определен срок /чл. 286 ЗЗД и чл. 36 ЗА/. Страните
са провели лични разговори, съставили са документи от съдържанието на които се
установя, че адвокат С.Д. и адвокат В.И., са поели задължението да
представляват ООД“ СК 2008“ в съдебно производство за връщане на сумата от 456 984.00 евро. Договорът за правна защита и съдействие е приведен в изпълнение
наред с упълномощаване за процесуално представителство и наред с внасяне на
искова молба, възоснова на която е
образувано производство по т.д. № 3179/2011г. По това дело е постановено
съдебно решение за частично предявен осъдителен иск от цялото установено
вземане в размер на 456 984.00 евро, т.е. започнало е изпълнението на договор от
страна на довереника. В сметката на адвокат С.Д. на 06.04.2011г. е постъпила
сума в общ размер от 30 463. 80 евро.
Този факт е установен с писмени доказателства и не се отрича от
ответницата. Наредители на сумите са двамата съдружници на ООД „СК 2008“, като единният
превежда сумата от лична своя сметка, а другият от сметка на друга фирма, на
която е единствен собственик на капитала. Основанията за извършените преводи се
отнасят до ООД „СК 2008“, т.е. до страната, която адвокат С.Д. представлява в
търговското дело. Ответницата е съставила документи, от които е видно, че е
давала правни съвети във връзка с цената на иска, дължимите държавни такси и
адвокатски хонорар, както за цялата сума по претенцията на ООД „СК 2008“ против
„Евросилекс“ ООД в размер на 456 984.00
евро, така и относно частично предявяване на иска за сумата от 30 000 евро. Същата е кореспондирала със представителите на
дружеството чрез свидетелката Х.Г.К. и от писмата изпратени чрез електронна
поща се установява, че предмета на договора не се ограничава с предявения иск
за сумата от 30000 лева.
Извършените преводи по сметката на С.Д. имат основание договор за правна помощ
и съдействие за връщане на главницата по претенцията на дружеството срещу
„Евросилекс“ ООД. Не се твърди и не е
спорно, че адвокат С.Д. не е предявила
иск за разликата над присъдените 30000 лева до 456 984 евро. Не е спорно и не се твърди, че адвокат С.Д. е
имала други облигационни връзки със съдружниците на ОДД „СК 2008“ или с други фирми
на които тези съдружници са собственици на капитала. Макар и да не е съставен
писмен договор за правна помощ и съдействие, от установените по делото факти
съдът приема, че внесените суми по сметката на С.Д. представляват изпълнение на
уговорки между страните за осъществяване на правна помощ и съдействие.
Доверителите не са получили съдействие в обема, за който са заплатили, т.е.
платените суми не са разходени във връзка с изпълнение на задълженията на
адвокат С.Д.. Не е спорно, че от платените суми, адвокат С.Д. е разходила 3000
лева за адвокатско възнаграждение по повод процесуалното представителство в
производството по търговското дело, 1200 лева е заплатила държавна такса
/изрично е заявила в молба до съда, че сумата платена от нейна сметка е
получена от ООД „СК 2008“ с банков превод/. От съдебното решение по т.д. №
3179/2011 г. се установява в какъв размер са разходите извършени в това
производство, чрез присъждането им в тежест на ответната страна и в полза на
ООД „СК 2008“. Общият размер на присъдените разноски е 4515 лева. За разликата над тази сума до
получения превод в размер на 30 463. 80 евро, адвокат С.Д. дължи отчет на
ООД „СК 2008“.
Установи се, че въпреки очакванията да бъде образувано
дело за 30 000 евро, С.Д. е предявила иск за 30 000 лева, а след
постановяване на решение с осъдителен диапозитив за 30 000 лева доверителя
е приел частичното изпълнение на договора и е очаквал последващи действия
според уговорките /в този смисъл собственоръчно изписания текст от адвокат С.Д.
„„веднага внасяме исковата молба за разликата,
като прилагаме вече влязлото в сила решение, по което пише, че искът ни е
удовлетворен и сумата е присъдена”./. Съдът приема, че уговорката за
завеждане на иск за разликата е част от договора за правна помощ в изпълнение
на която доверителя чрез неговите
съдружници е осъществил преводи на парични суми по нейната
сметка. Бездействието на адв. С.Д.,
представлява неизпълнение на договора. Неизпълнението е факт независимо дали се
дължи на забава от страна на адвокат С.Д. или на преценката й за
неоснователност на претенцията поради липса на субект или поради липсата на
актив, върху който да бъде насочена изпълнителната сила на евентуалното осъдително
решение в полза на ООД „СК 2008“. И в двата случая, се дължи отчет и съответно връщане на не разходените суми.
Съдът не е установявал факта, дали към датата на образуване на настоящото
производство ответницата С.Д. упражнява професията адвокат, но същата се е
легитимирала като пълномощник на ищцовото дружество пред Варненски окръжен съд,
като е подала молба от 15.11.2017 г. с искане за издаване на
незаверени копия от търговското дело
делото. В същото качество ги е получила подписвайки разписка от 08.01.2018 г., в качеството на „адвокат –
пълномощник по 3179/2011 г.ТД ВОС“.
От
влизане в сила на решението по търговското дело, адвокат С.Д. е в забава
относно изпълнението на договореното – да предяви иск за разликата над 30 000
лева до 456 984 евро. Затова възражението за изтекла погасителна давност е
неоснователно. Началният момент не е датата на постъпване на сумите по сметката
на С.Д. - 06.04.2011 г. , а е датата на
влизане в сила на съдебното решение за присъдените 30 000 лева –
30.11.2012 г. Същата е в забава и към датата на предявяване на настоящия иск.
Ищцвото дружество е доказало, че няма интерес от изпълнение тъй като длъжникът
е в производство по несъстоятелност, поради което има право да развали договора
и без да дава срок за изпълнение.
Законът
за адвокатурата поставя поставя допълнителни изисквания към изпълнителя на
поръчката. В настоящия случай, изявлението, че получените суми, са надлежно
декларирани пред НАП, платени са съответните данъци и социални осигуровки и случаят е „приключен“, не освобождава
адвоката от задължението да се грижи за интереса на доверителя. При обективна
невъзможност или друга причина поради, която не могат да изпълнят тези
задължения, следва да уведоми доверителя и да пази имуществото, което получава
във връзка с изпълнение на поръчката. Декларират се и се заплащат съответните
данъци и социални осигуровки за получени възнаграждения /доход/. Такова
твърдение, че преведените в сметката и суми представляват получените хонорари
не е направено. Защитата на ответницата не обвързва съда с правоизключващи
възражения относно получените суми. Защитата ангажира съда само и единствено с
правопогасяващо възражение за изтекла давност.
По
размера на претенцията. Внесената в сметката на С.Д. сума е в размер на 30465.80 евро, от които е разходила 4515
лева. Доказателства за извършените разходи, в това число адвокатски хонорар в
размер на 3000 лева, се съдържат в т.дело №3179/2011г. по опис на ВОС. Решението също установява такъв разход.
Следователно от получената от ответницата сума следва да се приспаднат разходите, които е извършила за
частичното изпълнение на договора за поръчка. Тъй като сумите, получени по
сметката са в евро, а разхода е извършен в лева, за преобразуване на разхода
във дължимата валута следва да се полза фиксинга на БНБ - 1 EUR = 1.95583 BGN. Разходените от адвокат С.Д. средства са в
размер на 2308.48 евро. За разликата над тази сума до получените 30465.80
евро, т.е. за сумата от 28 157.32 евро ответницата дължи връщане, на
основание чл. 55, ал.1 предложение трето от ЗЗД в едно със законна лихва от
датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на
задължението. В левовата равностойност,
по фиксинга на БНБ сумата е в размер на 55070.93 лева, която до десетицата на
числото съответства на предявения иск в
размерна 55 070 лева. Съдът намира главния иск за основателен и доказан по
размер, поради което следва да бъде уважен.
По
претенцията за разноски. С оглед изхода от спора, заявена претенция за разноски
и списък за установяване на размера, в тежест на ответницата следва да бъдат
присъдени направените от ищцовото дружество разноски, които са в размер на 5180
лева.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.А.Д., ЕГН **********,
с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „СК-2008" ООД, ЕИК *********, с адрес
гр. Варна, Бул. „Осми приморски полк" №128, ап. 81, представлявано от К.Л. и К.Р.П., сумата от 55 070 /петдесет и пет
хиляди и седемдесет/ лева, ведно със законна лихва върху тази сума,
считано от датата на предявяване на иска 27.11.2017 г. до окончателното
изплащане на задължението, /представляваща част от 30 465.80 евро, получени на 06.04.2011 в сметка IBAN ***в превод от П.К.П.,
Отостердийк 53, 1746 СН Диркшорн – 15 232.90 евро и от Клеошън ООД,
Шапенлан 6 А, 1862 Берген Холандия – 15232.90 евро, в полза на „СК-2008"
ООД, ЕИК *********/, дължима на
отпаднало основание, вследствие на развален договор за правна помощ за
завеждане на иск за осъждане на „Евросилекс“ ООД да заплати на „СК-2008"
ООД разликата над 30 000 лева до 4560984 евро, на основание чл. 55, ал.1
пр. трето , чл. 87 и чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА С.А.Д., ЕГН **********,
с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „СК-2008" ООД, ЕИК *********, с адрес
гр. Варна, Бул. „Осми приморски полк" №128, ап. 81, представлявано от К.Л. и К.Р.П.,сумата от на 5180 /пет хиляди сто и осемдесет/ лева,
представляваща направените по делото съдебно деловодни разноски, на основание чл. 78 от ЗЗД.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от настоящия съдебен акт.
Съдия в Окръжен съд: