Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./27.09.2019 г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, четиридесет и
девети състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и
четвърти септември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Милена Узунова, като разгледа докладваното от
съдията
гр. дело №
4962 по описа на Варненски
районен съд за 2019 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е с правно основание чл.432 ал.1 от Кодекс за застраховането /Обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г. в сила
от 01.01.2016г./.
Производството
е образувано по искова молба подадена от Е.Б.П., ЕГН **********, с адрес: ***,
съдебен адрес:***, офис 1, чрез адв. Й.А., с която са
предявени обективно, кумулативно съединени искове, както следва: иск с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД против Застрахователна
компания „Лев Инс" АД, вписано в Търговския регистър към Агенция по
вписванията, Министерство на правосъдието ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление:***, представлявано от изпълнителните директори Мария Масларова-Гъркова
и Павел Димитров заедно, за осъждане на застрахователя да й заплати следните
суми: сумата от 100 лева, представляваща частичен иск от сумата в размер на
938.45 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди,
изразяващо се в увреждане на калник преден десен, броня предна, буфер предна
броня, лайсна предна броня - никел и калник преден ляв на собственият ми л.а.
марка Мерцедес 220 ЦЦИ, с ****, причинени в резултат на реализирано на
13.12.2018г., ПТП в гр.Варна, на ул.Пирин, което ПТП е реализирано по вина на
водача на л.а. Тойота, с ДК № В 2837 BP, застрахован по договор за гражданска
отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на
Исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на 13.12.2018г., около
09.00 часа, в гр.Варна, на ул.Пирин, управлявайки собственият си лек автомобил
марка Мерцедес 220 ЦЦИ, с ДК № В 6030 ВВ ищецът бил блъснат от л.а. Тойота, с
ДК № В 2837 BP, управляван от Пламен Йончев. Твърди, че се движел по ул.Пирин,
по посока бул.Цар Освободител, като преди светофарното кръстовище, водачът на
движещият се в дясната пътна лента л.а. Тойота, с ДК № В 2837 BP, предприе
маневра пристрояване в лява лента, като не го пропуснал и го блъснал в преден десен
калник. Твърди, че от удара предната броня се откачила от десния край и се
огънала, като вследствие на огъването на бронята се увредила предната лява
никелова лайсна, която увредила и преден десен калник. Твърди, че за
настъпилото ПТП уведомили контролните органи, които им указали да попълнят
Двустранен констативен протокол за ПТП, като в него посочили за виновен, водача
на л.а. Тойота, с ДК № В 2837 BP. Твърди, че лекия автомобил на виновния водач
е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност" със застрахователна
полица № BG/22/118003009501 от застрахователна компания З. „Л.И." АД, със
срок на действие 21.10.2018г. - 20.10.2019г., която полица била действаща към
датата на ПТП. Твърди, че за настъпилото ПТП уведомил застрахователя на
виновния водач и служител на ответника извършил оглед на автомобила, изготвил
снимков материал и съставил Опис -заключение с № 0003-5000-18-307060, като в
описа на увредените детайли били описани следните детайли: калник преден десен,
броня предна, буфер предна броня, лайсна предна броня – никел и калник преден
ляв. Твърди, че за претърпените вреди получил застрахователно обезщетение в
размер на 261.55 лв., като размера бил твърде малък и не може да покрие щетите.
Твърди, че във връзка с претърпените вреди извършил проучване в няколко
сервиза, занимаващи се с ремонт и възстановяване на увредени автомобили, колко
ще ми струва ремонта на автомобила. От проведеното проучване установи, че
сумата, необходима за възстановяване на автомобила в състоянието, в което е бил
преди настъпване на ПТП е в размер на 1200 лв. Приема, че за него възниква
правен интерес от завеждане на настоящия иск, като твърди, че след приспадане
на вече заплатената сума в размер на 261.55 лв., застрахователят му дължи
сумата в размер на 938.45 лв.
С постъпилия отговор на исковата молба, ответника
Застрахователна компания „Лев Инс" АД поддържа становище за
неоснователност по размер на исковите претенции. Не се оспорва наличието на
валидно към датата на ПТП застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ с виновния водач. Не се оспорва ПТП да се дължи на виновно
поведение от страна на застрахования водач, както и да са налице
причинно-следствени връзки между ПТП и твърдените от ищеца увреждания. Изтъква
се, че предвид възрастта на автомобила и неговата действителна стойност,
размера на претендираното обезщетение е значително завишен и изплатеното
обезщетение съответства по размер на реалните щети.
СЪДЪТ, след
като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Като писмени доказателства по делото бяха представени
и приети:
свидетелство за регистрация част І № *********, двустранен констативен протокол
за ПТП от 13.12.2018 г., опис на щетите от 13.12.2018
г.,
От представеното по делото свидетелство за регистрация част
І № ********* се установява, че автомобил
марка Мерцедес 220 ЦЦИ, с ДК № В 6030 ВВ е регистриран като собственост на
лицето Е.Б.П..
Предвид липсата на оспорване от ответната страна на
валидно сключено застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а.
Тойота, с ДК № В 2837 BP съдът приема, че такава е била налична и съответното ответната страна е
била обвързана с полица по
Гражданска отговорност № BG/22/118003009501, със срок на действие 21.10.2018г. - 20.10.2019г.
Видно от двустранен констативен протокол за ПТП от 13.12.2018г., изготвен от участниците вн ПТП, на същата дата,
около 01,00ч. е възникнало ПТП с местоположение в гр.Варна, на
кръстовище между ул.“****“, като лек автомобил Тойота, с *****,
собственост и управляван
от Пламен Йончев се е
движел в средната лента за движение по бул.“Цар
Освободител“ и при приближаване кръстовището с ул.“Пирин“ предприема маневра за
пристроявана в най-лява лента, като отнема предимството на движещия се в
най-лявата лента на пътното платно лек автомобил марка Мерцедес 220 ЦЦИ, **** , управляван и собственост на ищеца и го блъска в предна
дясна страна, вследствие на което е нанесъл
увреждания на неговия автомобил.
Видно от описи на претенция от 13.12.2018г. на ответното дружество № 0003-5000-18-307060, са описани като
увредени детайли: калник преден десен, броня предна, буфер предна броня, лайсна
предна броня - никел и калник преден ляв на л.а. марка Мерцедес 220 ЦЦИ, с ****
Предвид изразеното в исковата молба и потвърдено с
отговора към нея, че от страна на ищцата е отправена молба за изплащане на застрахователно обезщетение, а
от страна на ответното дружество е изплатено
застрахователно обезщетение в размер
на 261,55 лева, съдът приема за безспорно тези обстоятелства.
Съдът приема за установено между страните от събраните и приложенви по делото писмени
доказателства, че на 13.12.2018г.
около 01,00ч. е възникнало ПТП с местоположение в гр.Варна, на
кръстовище между ул.“Пирин“ и бул.“Цар Освободител“, като лек автомобил „Тойота“, с ****, собственост и управляван
от Пламен Йончев се е
движел в средната лента за движение по бул.“Цар Освободител“ и при приближаване
кръстовището с ул.“Пирин“ предприема маневра за пристроявана в най-лява лента,
като отнема предимството на движещия се в най-лявата лента на пътното платно
лек автомобил марка Мерцедес 220 ЦЦИ, ***** , управляван и собственост на ищеца и го блъска в предна
дясна страна, вследствие на което е нанесъл
увреждания на неговия автомобил.
Съдът приема за безспорно и че към същата дата между собственика на лек автомобил „Тойота“, с **** и ответното
дружество е съществувало валидно застрахователно правоотношение по договор за
застраховка Гражданска отговорност №
BG/22/118003009501, със срок на действие 21.10.2018г. -
20.10.2019г. Предвид изричното признаване от ответната страна, съдът приема за
безспорно и заявяването от страна на ищцата на застрахователна претенция за
изплащане на обезщетение във връзка с възникналото ПТП, както и изплащането на
сумата от 261,55 лева.
Следователно, процесното пътно-транспортно произшествие
е настъпило по време на действие на горепосочената застрахователна полица и
ответното дружество се явява пасивно легитимирано по предявения иск.
Видно от заключението на вещото лице И.П. по приобщената
към доказателствения материал съдебна авто-техническа експертиза, на 13.12.2018г. около 9.00ч в гр.Варна на
ул."Пирин" посока бул."Цар
Освободител",водача на дясно стоящият автомобил марка„Тойота", с рег*********
предприема маневра,престрояване в лявата лентадато не пропуска движещия се в
лявата лента автомобил"Мерцедес" Ц220, с **** с водач Е.П. и
предизвиква ПТП с материални щети по двата автомобила,съответно в лява задна
част по автомобил Тойота, с рег.№В2837ВР и предна дясна част по автомобил
Мерцедес Ц220, с рег****, като му е нанесъл следните
увреждания: Преден десен калник-първа степен и боя, предна броня-боя, лайсна цяла предна
броня-подмяна, лява лайсна предна броня хром-подмяна, преден ляв калник-боя.
Вещото лице посочва, че стойността необходима за
възстановяване на щетите за резервни части и труд с оригинални части е в размер на 1
238.10лв с ДДС, а стойността на частите и труд с
алтернативни части е в размер на 772.47 с ДДС. Съдът приема, че именно с нови оригинални части
следва да бъдат подменени увредените елементи на автомобила на ищцата.
Безспорно установените факти и обстоятелства относно
настъпването на пътно-транспортното произшествие описани в изготвения от
участниците в ПТП двустранен протокол, заключението на вещото лице по
възложената САТЕ, дават на съда да приеме, че именно по описания механизъм е
възникнало ПТП, както и че вина за възникването му има единствено въдача на
застрахования автомобил, който е нарушил категорични императивни разпоредби на
ЗДвП.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:
Ищецът
претендира заплащане на застрахователно обезщетение в размер по-голям от изплатеното до момента обезщетение,
като се позовава на застрахователно правоотношение, възникнало по силата на
застрахователна полица за осигурения риск “гражданска отговорност”. По силата на договора за застраховка “гражданска отговорност”
застрахователят покрива в границите на определената в договора застрахователна
сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се
реализира, чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща
всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от
увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен
пред увредения за тяхното плащане. В разпоредбата на чл. 432 от КЗ законът признава в полза
на пострадалото лице право на пряк иск срещу застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" на прекия причинител, като отговорността на
застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с
отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността
на застрахователя по чл. 432 от КЗ е необходимо към момента на
увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от
договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия
причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва
да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.
45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Към
процесната дата между ответното дружество и собственика на лек автомобил л.а.
Тойота, с ****, е било налице действително застрахователно правоотношение по
застраховката “Гражданска отговорност”, поради което водачът на МПС е бил
обхванат от застрахователната закрила по застраховката “гражданска
отговорност”, което от своя страна обуславя правото на пострадалия да предяви
прекия иск по чл.432 от КЗ.
За
ангажиране отговорността на застрахователя по сключена задължителна застраховка
“гражданска отговорност” на водач на МПС за вреди причинени на трето лице извън
автомобила, е необходимо ищецът да установи, че причинените му вреди, чието
обезщетяване претендира, са пряк резултат от противоправното поведение на
застрахованото лице.
От
събраните по делото писмени доказателства се установява, че ПТП-то е настъпило
вследствие на противоправното поведение на водача на лек автомобил л.а. Тойота,
с ****, който е извършил нарушение на ЗДвП, като е
отнел предимството и блъснал лек автомобил марка Мерцедес
220 ЦЦИ, с ДК № В 6030 ВВ – собственост и
управляван от ищеца.
Съдът приема за безспорно установен както механизма на
настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие, така и вината за него.
Предвид категоричното нарушаване от страна на застраховането лице – **** на разпоредбите на Закона за движение по пътищата, а
именно чл.25, ал.1 ЗДвП, като при извършване на маневра, която е свързана с
навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, е бил длъжен да пропусне
пътните превозни средства, които се движат по нея, но не е пропуснал лек автомобил марка Мерцедес 220 ЦЦИ, с ДК № В 6030 ВВ –
управляван от ищеца и блъска този автомобил.
Вследствие
на произшествието пострадалият лек автомобил е
претърпял вреди, които следва да бъдат възстановени на ищцовата страна.
С
оглед на изложеното съдът намира, че са доказани всички предпоставки за
възникването на отговорността за обезщетяване на имуществени вреди от деликт, а
именно че на посочената дата е настъпило пътно-транспортно произшествие,
причинено от противоправното поведение на застрахованото при ответника лице,
вследствие на което са били причинени увреждания на лекия автомобил,
собственост на ищцата, поради което предявеният иск за обезщетяването им е доказан
по основание. Дължимото от ответника застрахователното
обезщетение следва да е равно на размера на вредата към деня на настъпване на
събитието. Доколкото не е предвидено друго, то
съгласно общите принципи на чл. 45 от ЗЗД и чл.
51 ал.1 от ЗЗД ответникът е длъжен да обезщети всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане, т.е.
следва да е налице пълно репариране на преките вреди. Размерът на застрахователното обезщетение се определя
в рамките на договорената застрахователна стойност на имуществото, съобразно
доказания размер на претърпяната вследствие застрахователното събитие вреда,
който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество,
определено по пазарната му стойност.
Съобразно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ
, за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и др., без прилагане на обезценка. Съдебната практика е категорична, че при съдебно предявена претенция за заплащане на обезщетение, последното се определя по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, без да се проверява дали не се надхвърлят минималните размери по Методиката към Наредба № 2/2006 г. Тази практика е приложима и при сега действащия КЗ, предвид липсата на съществени различия в уредбата на имущественото застраховане с отменения КЗ. Действителната стойност на вредата е съизмерима със средните пазарни цени.По
делото е изслушана САТЕ, която не е оспорена от страните и се кредитира и от
настоящия състав като обективна и компетентно дадена. От същата се установява, че стойността необходима за възстановяване
на щетите като обща сума по средни пазарни цени към датата на събитието, е в
общ размер от 1 238.10лв с ДДС.
В тази цена са включени цената за положения труд и вложените материали, като следва да се съобрази, че предвид характеристиката и
функциите на увредените детайли, подмяната им с части - втора употреба ще се
отрази на качеството на ремонта, на сигурността, външния вид, качеството на
возене или други основни функции и характеристики на процесното МПС. Съдът намира, че
при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, в
хода на която липсват данни за реално извършен ремонт и доказателства за
осъществени разходи, съдът следва да определи застрахователното обезщетение по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие по арг. от чл.
386, ал. 2 КЗ
като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да
проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба №
24/08.03.2006 г. на КФН. В заключението, приобщено по делото, се
установява стойността, необходима за ремонт на увредените части и детайли на
автомобила по средни пазарни цени към датата на ПТП 13.12.2018
г., възлиза на 1238.10лв
с ДДС.
С постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 52 от
08.07.2010 год. по т.д.№ 652/2009 год., ВКС-Търговска колегия е се е
произнесъл по въпроса в кои случаи се прилага Методиката за уреждане на
претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС въведена с чл.1 ал.3 от
Наредба № 24/08.03.2006г. на Комисията за финансов
надзор. Нормите на чл.2 и чл. 4 от Методиката, съпоставени
със законовоустановеното правило, че обезщетението по задължителна застраховка
“Гражданска отговорност” обхваща действителната стойност на причинената вреда, чийто размер е ограничен до застрахователната сума по
договора налагат извода, че Методиката не дерогира приложението на разпоредбите
на Кодекса за застраховането и не ограничава отговорността на застрахователя. Методиката представлява указание за изчисляване на размера на
щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя,
на когото не са представени фактури за извършен ремонт в сервиз. При
съдебно предявена претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение съдът
следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на
вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие – чл.386, ал.2 КЗ, като ползва заключение на вещо лице, но без да е обвързан при
кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по
Методиката към Наредба № 24/08.03.2006г. В тази връзка следва
да бъде съобразена практиката на ВКС, обективирана в решение № 155/05.12.2016
г. по т. д. № 1092/2015 г. на ВКС, 2-ро т. о., в което е прието, че не е
възможно влезлият в сила и действащ застрахователен договор, по който е
заплатена дължимата застрахователна премия, да не осигурява застрахователно
покритие за поетия застрахователен риск съобразно вредите на застрахованото
имущество. Поради това съдът намира, че договорът поражда за
застрахователя задължение при настъпване на застрахователно събитие да изплати
на застрахования обезщетение за претърпените от събитието вреди, чиято стойност
се определя от разпоредбата на чл. 386 КЗ. При съдебно предявена претенция, съдът е
обвързан при определяне размер на обезщетението от императивните правни норми
на КЗ.
С оглед изхода от спора следва да бъде уважено искането на ищеца за
присъждане на направените от него разноски в хода на производството, съразмерно
с уважената/отхвърлена част от иска. Ищецът е представил списък с
разноски както следва: в размер на 50 лв. за заплатената държавна такса, в размер на 250 лв. за възнаграждение на
вещо лице и на 360 лв. С ДДС за адвокатско възнаграждение съобразно представените
писмени доказателства, което следва да бъде определено съобразно уважената част
от исковете предвид разпоредбата на чл.78, ал. 1 от ГПК, т.е.
сумата от 660 лева.
Мотивиран от
гореизложеното, Варненският районен съд
Мотивиран от
така изложените съображения, Варненски районен съд
ОСЪЖДА ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от *** - ***, ДА ЗАПЛАТИ на Е.Б.П., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 660 лева /шестстотин
и шестдесет лева/, представляваща реализирани от ищеца съдебно-деловодни разноски,
съразмерно с уважената част на иска, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.