Р Е Ш Е Н И
Е
№ 900
27.05.2015 година град
Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, ХVІI граждански състав
На двадесет и девети април две хиляди и петнадесета година
В публично заседание в състав
Председател: Диляна Йорданова
при секретаря С.Д.
като разгледа докладваното от
съдията Йорданова
гражданско дело № 7706 по описа
за 2014 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от П.И.Т., ЕГН**********, със съдебен
адрес *** - адв. Р.Ц. против «Т.Д
Бургас» ООД, *, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, 8104,
производствена площадка на «Лукойл Н.Б»АД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1590,60
лева, представляваща обезщетение по чл. 221, ал.1 от КТ в размер на една
брутна заплата при прекратено трудово правоотношение поради неспазен срок на
предизвестието, сумата от 58,94 лева, представляваща изтекла мораторна лихва
върху главницата от 1590,60 лева за периода от 23.06.2014г. до 02.11.2014г., сумата
от 2306,37 лева, представляваща обезщетение на основание чл.226, ал.2 вр. ал.3
от КТ за незаконно задържане на трудовата книжка от работодателя след
прекратяване на трудовото правоотношение в размер на брутното трудово
възнаграждение на ищеца за периода от 23.06.2014г. до 01.08.2014г., сумата от 60,40
лева, представляваща изтекла мораторна лихва върху главницата от 2306,37 лева за периода от 01.08.2014г. до
02.11.2014г., сумата от 700 лева, представляваща еднократно допълнително
трудово възнаграждение при ползван платен годишен отпуск за 2013г. на основание
чл.75, ал.9 от КТД, сумата от 59,64 лева, представляваща изтекла мораторна
лихва върху главницата от 700 лева за
периода от 01.01.2014г. до 02.11.2014г., ведно със законната лихва върху
главниците, начиная 03.11.2014г. до окончателното плащане. Ангажират се
доказателства. Претендират се разноски.
В законоустановения срок е
постъпил отговор на исковата молба от ответника, с която исковете се оспорват
по основание и размер. Възразява се, че ищецът е прекратил трудовия договор
писмено, без предизвестие по реда на чл.327, т.2 от КТ поради забавяне
изплащането на трудовото възнаграждение от работодателя, поради което с
достигане на посоченото изявление на работника до работодателя трудовото
правоотношение е автоматично прекратено, поради което на ищеца не се следва
обезщетение по чл. 222, ал.1 от КТ. По иска по чл. 226, ал.2 от КТ се
възразява, че при водената кореспондения между страните по повод оформяне на
трудовата книжка ищецът е бил уведомен, че управителят на ответното дружество е
в отпуск за исковия период и се е намирал в чужбина. Оспорва се
обсотятелството, че ищецът е присъединен към КТД, като на ответника не му е
известно, че се е задържил със сумата от 700 лева допълнително възнаграждение
съгласно КТД за 2013година. Ангажират се
доказателства. Претендират се разноски.
В срока за отговор са предявени
насрещни искове за осъждане на ищеца по пръвоначалния иск П.И.Т. да заплати на
«Т.Д Бургас» ООД сумата от 1 475,60 лева, представляваща обезщетение за
неспазен срок на предизвестие на основание чл. 220, ал.1 от КТ, както и сумата
от 2 093,75 лева на основание чл. 234, ал.3, изр.1 от КТ, представляваща
платени разходи от работодателя за обучение
и получаване на сертификати от работника, ведно със законната лихва
върху главниците начиная 11.12.2014г. до окончателното плащане. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Постъпил е писмен отговор срещу
насрещната искова молба, с който насрещните искове се оспорват по основание и
размер.
БРС е сезиран с обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 221, ал.1 от КТ, чл. 226,
ал.2 вр. ал.3 от КТ, чл. 128, т.2 вр. 242 от КТ , чл. 86 от ЗЗД, последващо
съединени с насрещни искове с правно основание чл. 220, ал.1 от КТ и чл. 234,
ал.3, изр.1 от КТ, които са допустими.
Бургаският районен съд, като взе предвид
събраните по делото доказателства и становищата на страните и като съобрази разпоредбите на закона,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото не е спорно, че ищецът е заемал
длъжността «дефектоскопист лаборатория» при ответника по трудово правоотношение
до прекратяването му със Заповед №006-П от 30.07.2014г. на управителя на ответното дружество. С посочената заповед
трудовото правоотношение на ищеца е прекратено, считано от 23.06.2014г. на основание
чл. 327, т.2 от КТ по повод подадено заявление от работника до работодателя,
вх.№157/23.06.2014г., с което го уводомява, че считано от датата на
получаването на уведомлението, прекратява едностраннно трудовото си
правоотношение поради неплащане на трудово възнаграждение и осигуровки за месец
май 2014година, както и на допълнително възнаграждение в размер на 700 лева на
основание чл.75, ал.9 от КТД.
Със същото заявление,
връчено на ответника на 23.06.2014г., когато е входирано в деловодството му,
ищецът е отправил покана до работодателя да оформи трудовата му книжа, както и
останалите документи свързани с прекратяване на правоотношението, както и да му
изплати незабавно посочените трудови възнаграждения и да му начисли обезщетения
на основание чл. 221, ал.1 от КТ и чл. 224 от КТ.
От ответника, чиято е
тежестта на доказване не са представени доказателства за надлежно своевременно
изпълнение на задължението му да оформи и върне трудовата книжка на ищеца след
прекратяване на трудовия договор.
Представено е
уведомление от П.Т. до «Т.Д Бургас» ООД и разписка за връчването му на ответника с куриерска
пратка на 11.08.2014г., с което ищецът е информирал ответника, че трудовата му
книжка е била върната едва на 01.08.2014г., както и е поканил работодателя да
му предостави УПИ 2 и УПИ 3 в 14-двевен срок от получаването на уведомлението.
От ответника с отговора на
исковата молба е ангажирано заявление от управителя Дмитрий Багин за ползване
на полагащия му се платен годишен отпуск в размер на 20 работни дни за
2013г./2014г. в размер на 20 дни.
Ответникът, въпреки, че е бил
задължен по реда на чл. 190 от ГПК с
протоколно определение от 06.03.2015г., не е представил по делото личното
трудово досие на ищеца, както и в цялост КТД на «Т.Д Бургас» ООД, действащ за
периода 22.02.2013г.-2014г., ведно с правилата за изплащане на допълнителни
трудови възнаграждения.
Прието е като писмено
доказателство по делото уверение от
Ангел Петров Манчев – председател на синдикална организация «Т.Д Бургас»
ООД, съгласно което в КТД от 2013г. е допусната техническа грешка и в него е
предвидено допълнително трудово възнаграждение в размер на 700 лева за
работниците при ползване на платен године отпуск за 2013година. Ищецът е член
на синдикалната организация, считано от 01.01.2011г. до 28.02.2014г. и за този
период е заплатил членския си внос към нея съгласно издадената му служебна
бележка, изх.№009/02.02.2015г.
Безспорно се установява по делото
от приетото основно заключение по съдебно-трудовата експертиза, неоспорено от
страните, че ищецът е ползвал платен годишен отпуск през 2013г. в размер на 34работни
дни и през 2014г.-20 работни дни. Вещото лице е изчислило размера на дължимото
на ищеца обезщетение по чл. 221, ал.1 от КТ, което възлиза на 1690,60лв.,
размера на лихвата за забава върху обезщетението за неспазено предизвестие за претендирания
период 23.06.2014г. до 02.11.2014г. - 58,94лв.,
размерът на обезщетението на ищеца по чл. 226, ал.2 вр. 3 от КТ - 2306,37 лв., размера на лихвата за забава върху
обезщетението по чл. 226, ал.2 вр. ал.3 от КТ за претендирания период 01.08.2014г. до 02.11.2014г. – 60,40 лв. На вещото
лице е бил предоставен КТД за 2013г. и 2014г. , сключен между ответника и Синдиката
на българските нефтохимици «Лукойл» на 22.02.2013г. , в сила от деня на
подписването му. Съгласно предвиденото в ал.9 на чл.75 от КТД на работниците
при ползване на платен годишен отпуск за 2011г. се заплаща допълнително трудово
възнаграждение в размер на 700 лева. Записано е, че изплащането му се извършва
съгласно парвила, утвърдени от работодателя, на на вещото лице не са
представени такива. БРС кредитира заключението на вещото лице като детайлно обосновано
и даващо отговори на поставените задачи.
Видно от изслушаното по делото допълнително заключение по
съдебно-трудовата експертиза, неоспорено от страните и кредитирано от
настоящата инстанция, по данни на
платежните ведомости при ответника при
ползването на платен годишен отпуск за 2013година са получили допълнително възнаграждение в размер
на 700 лева шест други служители на ответното дружество. На 15.10.2013г.
управителят на ответното дружество е издал разпореждане да се преустанови изплащането на допълнително възнаграждение
съгласно чл. 75, ал.9 от КТД.
По делото е разпитана свидетелката
Тодорова, която изпълнява длъжността «главен счетоводител» при ответоното
дружество и посочва, че връчването на трудовата книжка на ищеца е било през
началото на месец август 2014г., тъй като управителят на дружеството е бил
чужбина и в платен годишен отпуск. Обяснява, че практиката при ответника е
възнагражденията да се изплащат до 25 число на месеца, следващ полагането на
труда. Съдът кредитира показанията на свид. Тодорова, които не се опровергават
от останалите събрани по делото доказателства.
По иска с правно основание чл. 221, ал.1 от КТ
Съгласно разпоредбата
на чл. 327, ал.1 т.2 от КТ работникът или служителят има право да прекрати
трудовия договор без предизвестие, когато работодателят забави изплащането на
трудовото възнаграждение или на обезщетение по Кодекса на труда. От
ответника нито се твърди, нито се доказва да е заплатил на ищеца
възнаграждението за месец май до последно число на месеца, за който се отнася
възнаграждението съгласно законовите изисквания, поради което е налице
хипотезата на чл. 327, ал.1 т.2 от КТ. Ищецът с едностранно волеизявление е
прекратил трудовото правоотношение, считано от получаването на уведомлението от
работодателя 23.06.2014г., като сам работодателят е признал в по-късно
издадената заповед, че правоотношението е прекратено на това основание. При
прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие от работника на
основание чл. 327, т.2 от КТ съгласно чл. 221, ал.1 от КТ работодателят му
дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на
предизвестието при безсрочно трудово възнаграждение. Няма спор между страните,
че трудовият договор на ищеца е бил за неопределено време, както и, че
уговорения срок на предизвестие е 1 месец. При горните мотиви предявеният иск с
правно основание чл. 221, ал.1 от КТ е доказан по основание, като размерът на
иска се доказва изцяло от приетото по делото заключение, поради което следва да
бъде уважен.
По
иска с правно осонавние чл. 86 от ЗЗД
С връчването на
отправената му покана ответникът е бил поставен в забава по отношение на
зъдължението за заплащане на обезщетението по чл. 221, ал.1 от КТ, поради което
дължи на ищеца обезщетение за забава в размер на 58,94 лева върху главницата от
1590,60 лева за периода от 23.06.2014г. до
02.11.2014г. При горните мотиви предявеният акцесорен иск по чл. 86 от ЗЗД е
основателен и следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 226, ал.2 вр.
ал.3 от КТ
В разпоредбата на чл. 350, ал. 1 КТ е
предвидено задължение на работодателя незабавно да върне трудовата книжка при
прекратяване на трудовото правоотношение. В хипотезата, когато документът не е
у работодателя, той се предоставя от работника или служителя за отразяване на
необходимите данни, след което незабавно се връща - чл. 6, ал. 2, изр. първо от
Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж. Възражението
на ответника, че е имало пречка във връзка с оформяне на трудовата книжка на
ищеца поради ползването на платен годишен отпуск от управителя на
дружеството-работодател е неоснователно. Когато след прекратяването на трудовия
договор работникът е предал съхраняваната от него трудова книжка за оформяне от
работодателя, работодателят трябва да я оформи и върне веднага, а ако има
пречка за оформянето й - да посочи кога тя ще е оформена. Ако работодателят не
върне веднага надлежно оформената трудова книжка и не посочи кога работникът
може да си я вземе, добросъвестността изисква той да покани работника за
получаването й. Когато трудовата книжка се съхранява от работодателя, работникът
трябва да си я потърси и ако работодателят не му я предаде, той изпада в забава
/ в този смисъл Решение № 553 от 15.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 206/2009 г., IV г. о., ГК/.
По
делото беше безспорно установена забавата на работодателя по отношение на
задължението му да оформи и върне трудовата книжка на работника при
прекратяване на правоотношението.Съгласно чл.226, ал.2 от КТ работодателят и виновните
длъжностни лица отговарят солидарно към работника или служителя за вредите,
които той е претърпял поради незаконно задържане на трудовата му книжка, след
като трудовото правоотношение е било прекратено. В ал.3 на същата разпоредба е
предвидено, че обезщетението по ал.2 е в
размер на брутното трудово възнаграждение от деня на прекратяване на
трудовото правоотношение до предаване на
трудовата книжка на работника или служителя. В случая трудовото правоотношение
прекратено, считано от 23.06.2014. и трудовата книжка върната на
ищеца на 01.08.2014г. Няма спор, че в периода 23.06.2014г. - 01.08.2014г. ищецът
не е постъпил на работа при друг
работадел, поради което ответникът му дължи обезщетение на основание чл.
226, ал.2 от КТ , чийто размер определен за посочения период съгласно
заключението възлиза на 2306,37лв.
При горните мотиви
искът с правно осонвание чл. 226, ал.2 от КТ е основателен и следва да бъде
уважен.
По иска с правно
основание чл.86 от ЗЗД
От връчването на
поканата за плащане ответникът е изпаднал в забава, поради което дължи
обезщетение за забава на основание члр. 86 от ЗЗД върху сумата от 2306,37лв. за
периода 01.08.2014г. до 02.11.2014г. в размер на 60,40лв.
При горните мотиви
искът с правно осонвание чл. 86 от ЗЗД е
основателен и следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл.
128, т.2 вр. 242 от КТ
Установи се по делото, че ищецът е
член на синдикалната организация българските нефтохимици «Лукойл», която е страна по КТД,
сключен с работодателя, действащ през 2013г. и 2014г. и предвиждащ допълнително трудово
възнаграждение за ползван платен годишен отпуск за 2013г. в размер на 700лв.,
както и, че ищецът е ползвал такъв отпуск през 2013г. и отговаря на условията
за получаване на посоченото допълнително възнаграждение.
При горните мотиви искът с правно основание
чл. 128, т.2 вр. 242
от КТ е основателен и следва да бъде уважен.
По иска с правно
основание чл.86 от ЗЗД
По делото, въпреки,
че беше задължен ответникът не представи правилата си, в които се съдържа
срока, в който следва да заплаща доплънителното възнаграждение, като данните по
делото сочат, че има такива правила. Ето защо прилагайки неблагоприятните
последици от неизпълнение на задължението на ответинка по чл.190 от ГПК съдът
приема, че същият е изпаднал в забава, считано от 01.01.2014г., поради което дължи на ищеца
обезщетение за забава на основание чл.86 от ЗЗД върху сумата в размер на 700
лв. за периода 01.01.2014г. до 02.11.2014г., чийто размер изчислен от съда по
правилата на ПМС № 72/1994г. ъзлиза в размер
на 59,64лв.
При горните мотиви
искът с правно основание чл. 86 от ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен.
По предявените
насрещни искове:
По иска с правно основание чл.
220, ал.1 от КТ
По делото беше доказано, че
ищецът надлежно е упражнил правото си по чл. 327, т.2 от КТ да прекрати
едностранно трудовото правоотношение с ответника. Неизпъленнието на
задължението на ответника да заплати на ищеца допълнително трудово
възнаграждение е продължило и към
приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция, поради което безспорно
е налице забава на задълженията на ответника да заплати трудово възнаграждение
на ищеца. Ищецът законосъобразно е упражнил правото си по чл. 327, т.2 от КТ,
волеизявлението му е достигнало до ответника, поради което трудовото
правоотношение не е прекратено от работника при неспазване на срока на предизвестие.
Ето защо искът с правно основание чл. 220,
ал.1 от КТ е неоснователен и следва да се отхвърли.
По иска с правно основание чл.
234, ал.3, изр.1 от КТ
Действително работник или служител, който е сключил със своя
работодател договор за повишаване на квалификацията си, като се е задължил да работи при
него за определен срок от време и обучението е било за сметка на работодателя, но не е изпълнил така поетото
задължение – дължи на основание чл.234 ал.3 изр.1 от КТ заплащане на разходите, направени за повишаване на
квалификацията му. В
случая обаче трудовото правоотношение не е прекратено вследствие неизпълнение
на задълженията на работника, а поради виновното поведение на работодателя,
който е неизправна страна по договора и не е изпълнил най-същественото си
задължение да заплаща уговореното възнаграждение.
При този изход на спора в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на
2270лв. Искането за намаляване на уговореното адвокатско възнаграждение е
неоснователно с оглед обстоятелство, че са съединени шест иска, за всеки от
които минималното възнаграждение е в размер на 300 лв., като делото не е
елементарно от фактическа и правна страна. Искането на ответника за присъждане
на направените разноски следва да се остави без уважение.
Ответникът дължи по сметка на БРС
държавна такса за разглеждане на исковете в размер на 355,88лв.
При горните мотиви искът е
неоснователен и следва да се отхвърли.
Мотивиран от
горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА «Т.Д Бургас» ООД, *, със
седалище и адрес на управление гр. Бургас, 8104, производствена площадка на
«Лукойл Н.Б»АД, да заплати на П.И.Т., ЕГН**********, със съдебен адрес ***
- адв. Р.Ц., сумата от 1590,60 лева, /хиляда петстотин и деветдесет лева и шестдесет стотинки/, представляваща обезщетение по чл.
221, ал.1 от КТ в размер на една брутна заплата при прекратено трудово
правоотношение поради неспазен срок на предизвестието, сумата от 58,94 лева /петдесет и осем лева и
деветдесет и четири стотинки/, представляваща изтекла мораторна лихва върху
главницата от 1590,60
лева за периода от 23.06.2014г. до 02.11.2014г., сумата от 2306,37 лева /две хиляди триста и шест лева
и тридесет и седем стотинки/, представляваща обезщетение на основание
чл.226, ал.2 вр. ал.3 от КТ за незаконно задържане на трудовата книжка от
работодателя след прекратяване на трудовото правоотношение в размер на брутното
трудово възнаграждение на ищеца за периода от 23.06.2014г. до 01.08.2014г.,
сумата от 60,40 лева /шестдесет лева и
четиридесет стотинки/, представляваща изтекла мораторна лихва върху
главницата от 2306,37 лева за периода от
01.08.2014г. до 02.11.2014г., сумата от 700
лева /седемстотин лева/, представляваща еднократно допълнително трудово
възнаграждение при ползван платен годишен отпуск за 2013г. на основание чл.75,
ал.9 от КТД, сумата от 59,64 лева
/петдесет и девет лева и шестдесет и четири стотинки/, представляваща
изтекла мораторна лихва върху главницата от 700
лева за периода от 01.01.2014г. до 02.11.2014г., ведно със законната
лихва върху главниците, начиная 03.11.2014г. до окончателното плащане, както и
сумата от 2270 лева /две хиляди двеста и седемдесет лева/ - съдебно-деловодни
разноски.
ОТХВЪРЛЯ предявените насрещни
искове за
осъждане на ищеца по пръвоначалния иск П.И.Т., ЕГН**********, със съдебен адрес
*** , да заплати на «Т.Д Бургас» ООД *, със седалище и адрес на управление гр.
Бургас, 8104, производствена площадка на «Лукойл Н.Б»АД, сумата от 1 475,60
лева, представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие на основание
чл. 220, ал.1 от КТ, както и сумата от 2 093,75 лева на основание чл. 234,
ал.3, изр.1 от КТ, представляваща платени разходи от работодателя за
обучение и получаване на сертификати от
работника,
ОСЪЖДА „«Т.Д Бургас» ООД, *, със седалище
и адрес на управление гр. Бургас, 8104, производствена площадка на «Лукойл Н.Б»АД, да заплати по сметка на БРС сумата
от 355,88 лева държавна такса.
Решението може да се обжалва пред
Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Д. Йорданова
Вярно с оригинала!
С. Добрева