РЕШЕНИЕ
№ 141
гр. Пловдив, 05.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на пети август през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Елена Й. Захова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора Марина В. Белчева
като разгледа докладваното от Васил Ст. Гатов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20245000600253 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ХХІ НПК.
С обжалваната присъда Кърджалийския окръжен съд е признал подсъдимия Б. Б. М.
за виновен в извършването на престъпление по чл.225б, ал.1 НК и на основание чл.78а, ал.1
НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание
глоба в размер на 1000лв.
Съдът се разпоредил с разноските.
Недоволен останал защитникът на подсъдимия и обжалвал присъдата. В
жалбата си релевирал съображения за неправилно приложение на
материалния и процесуалния закон и поискал подсъдимият да бъде оправдан.
В допълнението към жалбата се сочи, че от доказателствата по делото не
се установява по безспорен и категоричен начин подсъдимият да е
1
осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъплението, в
което е обвинен. Твърди се, че св. Д. А. е записал с личния си телефон
разговор на св. А. в нарушение на чл.32 от Конституцията, което
доказателствено средство е ползвано от съда в нарушение на процесуалните
правила.
В съдебно заседание представителят на Апелативната прокуратура
предлага жалбата да се остави без уважение. Намира присъдата за правилна и
обоснована, не съзира нарушение на конституционните права на подсъдимия
и счита, че съдът правилно е приложил разпоредбата на чл.78а НК.
Защитата на подсъдимия и самият подсъдим не се явяват в съдебно
заседание. Писмено уведомяват съда, че поддържат подадената от тях жалба.
Апелативният съд, като съобрази доводите на страните, провери
служебно правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл.
314 НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:
След провеждане на разпоредителното заседание по искане на страните
съдът е постановил делото да се разгледа по реда на глава 28-ма НПК и в
съответствие с разпоредбата на чл.252, ал.1 НПК незабавно продължил
разглеждането му по този ред.
В хода на съдебното следствие бил проведен разпит на подсъдимия, в
който същият заявил, че разбира в какво е обвинен и не се признава за
виновен. Заявил е съгласието си да не се призовават свидетелите и вещите
лица, като се приемат показанията им, дадени в хода на досъдебното
производство. Веднага след това съдът на основание чл.378, ал.2 НПК прочел
писмените доказателства, изслушал съдебните прения на страните и след
последната дума на подсъдимия постановил атакувания съдебен акт.
При така развилия се процес първата инстанция е допуснала съществено
нарушение на процесуалните правила.
Съгласно разпоредбата на чл.378, ал.2 НПК, при разглеждане на делото
в съдебно заседание могат да се преценяват събраните в досъдебното
производство доказателства. Преценката им обаче е допустима и практически
приложима само за случаите, когато подсъдимия е дал обяснения, в които е
направил признание на фактите, което се подкрепя от останалите
доказателства.
2
Когато подсъдимия не е признал фактите и събраните на досъдебното
производство доказателства са с противоречива насоченост, какъвто е
разглеждания случай, съдът е длъжен да извърши проверка на същите при
условията на непосредственост и устност. Това се налага от необходимостта да
се установи обективната истина относно извършеното деяние и дали то
отговаря на условията за приложение на чл. 78а НК. Ако противоречието не
бъде преодоляно, решаващият орган е длъжен да събере и провери
доказателствата в рамките на фактическите положения, посочени в
постановлението на прокурора, но без да излиза от фактическите рамки на
обвинението. Оценката на доказателствата по реда на чл. 378, ал.2 НПК
представлява едно изключение от принципа за непосредственост, но само
когато те не са противоречиви. Ето защо, ако съдът се позове само на
доказателствата, събрани на досъдебното производство, когато те са с
противоречива насоченост, и без да се съобрази с изискванията на чл. 303, ал.
2 НПК, то тогава вътрешното му убеждение ще бъде опорочено.
В настоящия казус, съдът не е изпълнил процесуалните си задължения
относно реда за формирането на неговото вътрешно убеждение /чл.13, чл.14,
чл.107 и чл.378, ал.2 и ал.3 НПК/. При провеждане на съдебното следствие по
настоящото дело съдът е приложил подход, който е довел до ограничаване
правото на защита на подсъдимия и наред с това до неспазване на горните
процесуални изисквания. Решаващият орган е приел за установени
фактическите положения относно авторството и начина на извършване на
деянието, позовавайки се на събраните в хода на досъдебното производство
гласни и писмени доказателства. В съдебно заседание е бил разпитан
единствено подсъдимия, който обаче не се е признал за виновен, ерго е
отрекъл да е искал или получавал инкриминираната сума от 100 лв. от св. А., в
каквато насока е предявеното му обвинение. Въпреки противоречието на тези
обстоятелства с фактите, сочени от разпитания на досъдебното производство
свидетел Д. А., първоинстанционният съд не е положил усилия да преодолее
това фактическо несъответствие като проведе разпит не само на подсъдимия и
на свидетеля А., но и на свидетелите д-р С. и В. А..
От така изложените дотук съображения е видно, че решаващият съд
като се е позовал само на доказателства, събрани по време на досъдебното
производство е нарушил принципа на непосредственост, тъй като е основал
3
решението си на доказателствени материали, които би следвало на събере и
провери лично.
При липсата на редовно формирано вътрешно убеждение на
първоинстанционния съд, въззивната инстанция не може да упражни своите
допълващи функции относно доказателствената обезпеченост на обвинението,
т.е. да се произнесе по фактите и по правото или казано с други думи да
осъществи правомощията си като „втора първа“ инстанция. Тази забрана
произтича от липсата на последващ инстанционен контрол след
произнасянето на въззивния съд в това диференцирано производство и в
случаите на постановяване на обратно решение би се стигнало до
едноинстанционно произнасяне на въззивния съд по фактите, което е
недопустимо от Конституцията на Република България.
При наличието на такива процесуални нарушения, които не могат да
бъдат отстранени в хода на въззивното производство и характерът им не
позволява решаването на делото по същество в настоящата инстанция,
обжалваната присъда следва да бъде отменена и делото върнато за ново
разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на разпоредителното
заседание, при което да бъдат отстранени посочените пo-горе нарушения на
процесуалните правила.
Процесуалния изход на делото не налага да се обсъждат останалите
доводи и съображения на страните по съществото на казуса и същите следва
да намерят отговор при новото разглеждане на делото.
Предвид горното и на основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 1
НПК, Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда № 2/13.03.2024г. по нохд № 30/24 г. на Окръжен съд
– Кърджали.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд от стадия на разпоредителното заседание.
Решението е окончателно.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5