№ 3821
гр. София, 06.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20241110159338 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 237 ГПК.
Ищецът И. А. А. твърди в исковата молба от 08.10.2024 г., че против него бил
издаден в полза на „БНП Париба“ изпълнителен лист на 14.10.2010 г. въз основа на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на по ч.гр.д. № 1112/2010 г.
по описа на РС-Пещера за сумата в размер на 2726,43 лв., представляваща главница по
договор за потребителски кредит PLUS-** г., сумата от 592,07 лв., мораторна лихва за
периода от 09.05.2008 г. до 08.11.2010 г., законна лихва за периода от 09.11.2010 г. до
окончателното плащане на дълга, 66,37 лв., държавна такса и адвокатски хонорар за
процесуално представителство по него в размер на 100 лв. Процесните вземания биле
погасени по давност, тъй като кредиторът бездействал да извършва или иска вА.дни
изпълнителни действия по изп.д. № ** на ЧСИ Александър Бизов след 27.07.2018 г. и това
изпълнително дело се перемирало. От тази дата до исковата молба ответникът не бил
извършвал вА.дни изпълнителни действия, с които да прекъсне или спре течението на
погасителната давност. Ето защо ищецът моли съда да постанови решение, с което да бъде
признато за установено по отношение на ответника, че не дължи сумите, предмет на
изпълнителния лист, поради погасяването на вземанията по давност. Претендира разноски.
Ответникът „С. Г. Груп“ ЕАД заявява, че признава исковете. Сочи, че не е дал повод
за делото и моли да не бъде осъждан на разноски.
В съдебно заседание от 05.03.2025 г. ищецът е направил искане за постановяване на
решение при признание на иска срещу ответника.
С протоколно определение от 05.03.2025 г. съдът, след като е констатирал нА.чието
на кумулативните предпоставки по чл. 237, ал. 1-3 ГПК за постановяване на решение при
1
признание на иска, е прекратил съдебното дирене и е обявил, че ще се произнесе с решение
при признание на иска, което и се постановява.
По разноските:
Съгласно основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищецът.
Неоснователни са доводите на ответника, че на ищеца не се дължат разноски, тъй
като ответникът не бил дал повод за спора.
Предмет на делото не е общият установителен иск по чл. 124, ал. 1, пр. 3 ГПК, а т.нар.
иск против изпълнението по чл. 439 ГПК. Съгласно нормата на чл. 439, ал. 1 ГПК
длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението.
Според господстващото у нас становище искът против принудителното изпълнение е
специален отрицателен установителен иск и предметът му е несъществуването на
изпълняемото право, удостоверено в изпълнителното основание, респ. неговата
неизискуемост (т.нар. установителна теория за същността на иска против изпълнението на
длъжника). Независимо от това, безспорно е, че с тези изрично уредени в закона искове се
парира изпълнителната сила на изпълнително основание и в крайна сметка се стига до
прекратяване на изпълнителния процес, като след събиране на вземането установителен иск
за несъществуването или неизискуемостта на изпълняемото право е недопустим – допустим
е само осъдителен иск.
Вземанията на ответника, предмет на отричане с иска, са облечени в изпълнително
основание и за тях кредиторът разполага с изпълнителен лист. Уваженият иск по чл. 439
ГПК е основание за прекратяване на всяко едно изпълнително дело, което кредиторът би
образувал въз основа на този изпълнителен лист. Не случайно в миналото (проф.
Силяновски; германска доктрина) искът се разглежда като конститутивен. По същество
нА.це е формално удостоверена изпълнителна сила на изпълнителното основание, която
може да бъде парирана само със съдебно решение. За никакво извънсъдебно и
извънпроцесуално поведение на страните не може да става дума във връзка с правния
интерес.
Цитираната от ответника в отговора на исковата молба съдебна практика – две
решения на СГС – не се споделя от настоящия съдебен състав, защото допуска смесване
между иска за изпълнение по чл. 439 ГПК и общия установителен иск по чл. 124, ал. 1, пр. 3
ГПК. Оставайки настрана разсъжденията на двете решения за това как действа
погасителната давност в общия случай – когато кредиторът не разполага с изпълнителен
лист, то в хипотези като процесните, когато кредиторът разполага с лист, единственият
начин, по който длъжникът може „да се позове“ на изтичането на давността, е с иск по чл.
439 ГПК, тъй като нашият изпълнителен процес вече не допуска предявяване на възражение
за давност в изпълнителния процес пред съдия изпълнителя (за разлика от положението до
1989 г.). Дори да се приеме, както е посочено напр. в решението по едно от цитираните две
решения на СГС, че длъжникът и кредиторът могат паралелно с изпълнителното дело са си
водят кореспонденция извън делото – „Признаваш ли, че вземането ти се погаси по
2
давност“, „Признавам, погаси се по давност“ и пр., то едно такова извънсъдебно признание
на кредитора, дори и обективирано в писмен вид, няма как да бъде зачетено от съдебния
изпълнител – тъй като не попада в основанията за прекратяване по чл. 433 ГПК. Напротив,
както е видно от чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК основание за прекратяване е представяне на влязло в
сила решение по чл. 439 ГПК.
В този ред на мисли съдът приема, че ответникът е дал повод за делото.
Ищецът е сторил разноски от 135,39 лв. за заплатена държавна такса и 1400 лв. за
заплатен адвокатски хонорар с ДДС. Възражението на ответника за прекомерност на
хонорара е основателно. Както е посочено в договора за правна защита и съдействие от
16.09.2024 г., хонорарът е съобразен с Наредба № 1/2004 г., но самата тази наредба
противоречи на правото на ЕС. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК при уважаване на възражение за
прекомерност съдът може да намА. разноските за адвокат не по-малко от минимума по
Наредба № 1/2004 г., но доколкото тази наредба в настоящия й вид противоречи на правото
на ЕС и нормата от закона противоречи в ПЕС и не следва да се прилага.
Съгласно отговора на преюдициално запитване по решение от 25.01.2024 г. по дело С-
438/2022 г. на СЕС: 1. Чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в
смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
противоречи на посочения чл. 101, § 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи
тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните
разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала
никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. 2. Чл. 101, § 1 ДФЕС
във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба,
съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна
организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма
право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да
се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба.
При нА.чието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които
се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към
разглежданото поведение установената в чл. 101, § 1 ДФЕС забрана на ограничаващите
конкуренцията споразумения и практики. 3. Чл. 101, § 2 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС
трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните
размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, нарушава забраната по чл. 101, § 1 ДФЕС, националният съд е
длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато
предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на
адвокатските услуги.
Обобщението на горното е, че минимумите по Наредба № 1/2004 г. не са пазарни,
нарушават конкурентното право на ЕС, а самата наредба няма правна сила и съдът следва да
3
откаже да я приложи. Същевременно, горното решение на СЕС не отрича нуждата от
осигуряването на качествени адвокатски услуги за обществото.
С решението съдът е приел, че пропорционално на легитимната цел за осигуряване на
качествени адвокатски услуги е определяне на минимална ставка, която гарантират доход на
адвоката, достатъчен за неговото достойно съществуване, качествено изпълнение на
задълженията и възможност за усъвършенстване. При настоящите социално-икономически
условия в столицата съдът приема за приблизително достатъчен месечен нетен доход от 6100
лв. При нормална натовареност от 8-часов работен ден, 21 работни дни и 11 месеца (30 дни
на година за почивка за адвоката), това прави около 85 лв./час.
Съдът намира, че пълномощникът на ищеца е отделил 1 час за консултация с клиента,
2 часа за събиране на доказателства и съставяне на исковата молба, 2 часа за подготовка и
участие в съдебно заседание, общо пет часа. Доколкото делото е напълно просто от
фактическа и правна страна и е приключило в едно заседание, съдът намира, че
възнаграждението, което не е прекомерно, е 5х85=425 лв.
Общо дължимите на ищеца разноски са в размер 560,39 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от И. А. А., ЕГН **********,
против „С. Г. Груп“ ЕАД, ЕИК *********, искове с правно основание чл. 439, ал. 2 ГПК вр.
чл. 429, ал. 1 ГПК, че ищецът не дължи на ответника следните суми: сумата в размер на
2726,43 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит PLUS-** г.,
сумата от 592,07 лв., мораторна лихва за периода от 09.05.2008 г. до 08.11.2010 г., законна
лихва за периода от 09.11.2010 г. до окончателното плащане на дълга, 66,37 лв., държавна
такса и адвокатски хонорар за процесуално представителство по него в размер на 100 лв.,
предмет на изпълнителен лист от 14.10.2010 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 27.03.2012 г. по ч.гр.д. № 1112/2010 г. по
описа на РС-Пещера, поради погасяване на вземанията по давност след влизане в сила
на заповедта.
ОСЪЖДА „С. Г. Груп“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на И. А. А., ЕГН
**********, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 560,39 лв., разноски, сторени по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на препис
на страните пред Софийския градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се
удостовери в отрязъците от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4