№ 887
гр. София, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Катерина Рачева
Членове:Владимир Вълков
Здравка Иванова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело №
20251000501165 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 1283/05.03.2025 г. на СГС, VІ бр. с-в, по гр. д. № 13324/2024 г.,
СГС, ГО, е оставена без уважение молба с правно основание чл. 8 и сл. от Хагската
конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца във вр. с чл.
22 а от Закона за закрила на детето, подадена от А. М., родена на *** г., гражданин на
Република Косово, постъпила чрез Министерството на правосъдието на Република
България, като централен орган по смисъла на чл. 6 от Хагската конвенция, срещу Ю.
И. М., с ЕГН **********, за връщане на малолетното дете А. С. Ю. М., с ЕГН
********** във Федерална Република Германия.
Решението се оспорва с въззивна жалба от молителката А. М., чрез
процесуалния й представител. Поддържа, че решението е неправилно,
незаконосъобразно, постановено в противоречие със събраните по делото
доказателства, в нарушение на материалния закон. Сочи, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че са налице особените предпоставки за
постановяване на отказ за връщане на детето по чл. 13, б. „б.“ от Конвенцията, като е
констатирал, че съществува сериозна опасност връщането на детето да го постави в
неблагоприятна ситуация. Съдът не е преценил доказателствата, представени от
майката и нейните показания, а е взел предвид единствено твърденията на бащата.
Поддържа, че лишаването на детето от присъствието на майка ще се отрази негативно
на емоционалното и психологическото му развитие. Съдът е пропуснал да отбележи,
че детето е родено и живяло в Германия и единствено тя, като майка, се е грижела за
него. Предвид чувствителната възраст и крехка психика на детето е нормално да се
адаптира, дори и в най - неприятните условия в България, като липсва ясна преценка
1
кой и до колко успява да изпълни най - висшия му интерес. Сочи, че месеци наред не е
знаела къде се намира детето, а бащата е лъгал, че са в Германия, Турция и къде ли не.
Счита, че най-добрата среда за развитие на едно момиченце е до неговата майка.
Единствено майчината обич, подкрепа и грижа биха имали най-значим принос за
развитието и бъдещето на малкото момиченце. Детето живее в България при
неблагоприятни условия, отглежда се от роднини на бащата и от баба му, далеч от
своята майка. Възразява, че приспособяването на детето е основание за отказ от
връщането му в държавата по обичайното му местопребиваване, като сочи, че
единствено майката може да осигури защита на детето си след неговото връщане.
Неправилно е и заключението на съда, че е подписала пълномощно с дата 24.05.2024
г., с което е дала съгласие за извеждане на детето, както и че не може да подсигури
жилище на дъщеря си, в случай, че бъде върната в Германия. Сочи, че има договор за
наем от 01.10.2023 г. на нейно име за апартамент, както и трудов договор и има
възможност да гледа и издържа детето си, за което единствено тя се е грижела, преди
да бъде принудително задържано, въпреки недобрите условия, в които ги е поставял
ответникът - с постоянната си агресия и скандали. Моли да се отмени решението е да
се уважи молбата по чл. 8 от Хагската конвенция, като поддържа изложените
съображения и в проведеното открито съдебно заседание.
Въззивна жалба срещу решението е подадена и от страна на Министерството на
правосъдието на РБ, като централен орган по Хагската конвенция (ХК) за
гражданските аспекти на международното отвличане на деца (наричана за краткост
Конвенцията). В жалбата се поддържа, че първоинстанционният състав не е обсъдил
представения пред него протокол от съдебното заседание на 16.05.2024 г. на районен
съд в гр. Хасфурт, в който е включено постигнато между страните съдебно
споразумение детето да живее при майка си, както и че бащата се задължава да върне
детето в Германия в срок до 31.05.2024 г. и да го предаде на грижите на майката. След
като бащата е бил уведомен за това решение, той е задържал детето незаконно в
България. Отделно счита, че липсата на съгласие на майката е отрицателен факт,
поради което на доказване подлежи фактът, че майката е дала съгласие детето да
остане в България, което не е доказано по безспорен начин по делото. Поддържа, че
самото подаване на молба по чл. 8 от ХК е доказателство за несъгласието на майката с
промяната на обичайното местопребиваване на детето. Неправилно съдът е посочил,
че към момента на завеждане на молбата за връщане, детето вече не е с обичайно
местопребиваване в Германия. Този извод противоречи на законовата разпоредба на
чл. 3, б. „б” от ХК, съгласно който релевантно е обичайното местопребиваване на
детето преди незаконното му прехвърляне/задържане, а не към момента на подаване на
молбата. Безспорно в случая е, че обичайното местопребиваване на детето А., преди
отвеждането й в България, е било в Германия. Двамата родители по време на
изслушването са потвърдили и не е спорно по делото, че от раждането на детето до
отвеждането на детето в България, А. е живяла с майка си на територията на Германия.
Това обстоятелство се потвърждава от приложеното удостоверение за регистрация на
адрес, както за молителката, така и за детето А. на територията на Германия. Съдът
също е приел, че до м. септември 2023 г. детето е пребивавало в Германия, но счита,
че не е било свързано с общността, защото няма доказателства да ползва здравни или
други услуги в тази държава. Такива условия не се поставят от ХК, в която е използван
единствено термина „обичайно местопребиваване“, каквото в случая е било налице.
Поддържа, че при отвеждането на А. в България, тя е била едва на година и 6 месеца, в
бебешка възраст и в началото се е отглеждала от двамата родители. Необосновано е да
се говори за свързване с общността на такъв ранен етап от развитието на детето.
2
Излага доводи, че неправилно и необосновано съдът е приел, че е налице сериозна
опасност от връщане на детето в Германия и излагането му на риск там само с
единствен довод за отделянето му от бащата и бабата. Такава хипотеза не съществува
по ХК, а освен това се сочи, че наличието на сериозна опасност трябва да е
подкрепено с доказателства, каквито не са събрани по делото. Не става ясно въз
основа на какви доказателства, съдебният състав е приел, че момиченце на две години
е по-добре да бъде отглеждано от баща му и баба му, а не от биологичната му майка.
Поддържа още, че възражения от страна на бащата, че е налице риск за връщане на
детето, не са повдигани в хода на делото. Не става ясно и по какви критерии съдът е
установил, че майката няма условия за отглеждане на детето. Съдът неоснователно е
приел, че детето е щяло да бъде откъснато от обичайното му обкръжение, без да
отчете, че то е имало обичайно обкръжение в Германия – майка и сестра, преди
незаконното му задържане. Освен това дядото (баща на ответника) и брат му все още
живеят в Германия, поради което при връщането си, детето ще има контакт и със
семейството си по бащина линия. Не са установени обстоятелства, които да го
поставят в риск. В социалния доклад се посочва, че в България детето контактува само
с роднините си по бащина линия, което със сигурност го излага на риск от
отчуждаване от майката. Излагат се и доводи, че молителката е съобщила, че е била
подложена на физическо насилие, както от страна на бащата на А., така и от страна на
неговата майка (баба на А.). Това насилие се е осъществявало пред детето, както и
спрямо по - голямата дъщеря на молителката, за което тя е сезирала социални и
полицейски органи в Германия. Неправилен и недоказан е извода, че са налице
рискове в поведението на майката. Поддържа, че откъсвайки детето от майката в
такава ранна възраст, без основания и без да са представени доказателства, че е налице
риск за него, нарушавайки заявеното пред германски съд задължение за връщане на
детето, бащата е нарушил родителските права на молителката. Моли да се отмени
решението и да се уважи молбата.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна Ю. И.
М., чрез представителя й. В отговора ответникът поддържа доводи за неоснователност
на жалбата. Излага съображения, че решението е законосъобразно, постановено в
правилно приложение на материалния закон и след преценка на събраните
доказателства в цялост. Освен това счита, че молбата е подадена извън срока по чл. 12
ХК. Сочи още, че не е налице незаконно задържане на детето на територията Р.
България. С ищцата са живели без брак, на съпружески начала от 2021 г. до 2023 г. в
Република Германия, като през м. май 2023 г. отношенията им са се влошили. След
раздялата им ищцата му е оставила роденото общо дете А., като е заявила, че няма да
се справи с грижите за него. Предоставила му е пълномощно, с което да може да
пътува с детето, включително, да го записва в училище и т. н., което не е било
ограничено със срок. Поддържа, че ищцата не е оспорила своевременно
пълномощното и не може да го оспорва едва пред въззивната инстанция. Сочи, че той
полага грижи за детето, като през м. 09.2023 г. са се прибрали в Р. България, гр. ***.
Установяването на детето в България е станало със знанието и съгласието на майката.
Той е осигурил на детето необходимата семейна среда, в която А. се чувства спокойна.
Сочи, че майката знае къде живеят и при желание от нейна страна, винаги може да
осъществи контакт с детето. Поддържа, че А. М. не притежава необходимия
родителски капацитет и е психически нестабилна, за да отглежда детето. Счита, че
промяната в местоживеенето на детето няма да му се отрази добре, тъй като то от 2
години вече живее в България. Намира за правилен извода на съда, че детето се е
приспособило в България към новата си среда и е налице опасност връщането му в
3
Германия да го изложи на риск. Сочи, че представените доказателства за наемане на
имот в Германия от нейна страна е следвало да се ангажират пред СГС. Оспорва се
като неоснователна и жалбата подаде от Министерството на правосъдието. Моли да се
потвърди решението, като се оставят без уважение двете жалби.
Ответникът поддържа същите доводи и в съдебна заседание на 05.06.2025 г.
Контролиращата страна Софийска апелативна прокуратура, чрез представителя
си прокурор Е., счита жалбите са основателни. Поддържа, че са налице условия по ХК
за връщане на детето в обичайното му местопребиваване, при неговата майка, което е
в най – добър интерес на детето. Моли да се отмени решението.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта - в обжалваната част, а по отношение
на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от
посоченото във въззивната жалба Съдът следи служебно за спазване на императивните
материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение - арг. от
ТР № 1/2013 г. по т. д. № 1/2013г на ОСГТК на ВКС, т. 1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо постановено, като не са допуснати нарушения на императивни
материалноправни разпоредби при постановяването му.
Въззивният съд ще обсъди доказателствата относими към доводите на страните
във въззивното производство.
От фактическа страна по делото не е спорно и от събраните писмени
доказателства се установява, че страните са родители на малолетното дете А. С. Ю.
М., родено на *** г. в град Швайнфурт, Германия, съгласно превод на удостоверение
за раждане.
Според служебно изисканата от съда справка от Национална база данни
„Население“, малолетната е записана с имената А. С. Ю. М..
От удостоверение за адресна регистрация по чл. 18, ал. 2 от Закона за адресната
регистрация (BMG) се установява, че детето А. е с адресна регистрация във Федерална
Република Германия, на адреса на майката - ***. Според удостоверение за
прекратяване на адресна регистрация, детето е отписано от този адрес на 11.06.2024 г.
Пред СГС е приет като доказателство заверен препис с превод на български език
от удостоверение за съвместни родителски права, относно декларация за
упражняването им съгласно чл. 1626 а от Немския Граждански кодекс (BGB).
В същото е записано, че бащинството е признато с правна сила пред Служба
„Гражданско състояние“ на град Хасфурт на 09.12.2021 г. С подписа си служителят на
посочената администрация е удостоверил самоличността на лицата и изявленията им,
дадени след като са били подробно информирани за съдържанието и правните
последици от декларацията за упражняване на родителски права съгласно §1626 а, ал.
1 от Германския Граждански кодекс. Документът им е прочетен, одобрен и подписан
от тях и от длъжностното лице.
Пред СГС е представена също докладна записка от закрито заседания на РС
Хасфурт на дата 16.05.2024 г., с която страните са сключили споразумение, че от
отсега нататък детето А. ще живее при майката, а бащата се задължава да върне детето
до 31.05.2024 г. в Германия и да го предаде на грижите на майката. След завръщане на
4
детето, родителите са се задължили да се явят съвместно пред Държавната служба за
закрила на детето за уточняване на последващата комуникация за подобряване
общуването с детето.
Пред СГС е прието в превод на български нотариално заверено пълномощно
0687 от 24.05.2023 г., с което молителката А. М. е упълномощила ответника Ю. М.,
като баща на А. М., да я представлява и подписва по отношение на следните действия
: за записване в училище на детето, за детски надбавки, болнични процедури,
пътувания в Германия и чужбина, пред общинските служби.
Представено е с превод на български и нотариално пълномощно 1155 от
08.09.2023 г., с което двамата родители са упълномощили бабата на детето, А. М. Т., да
пътува заедно с детето във всички държави и да поеме всички грижи за А..
Пред СГС е приет и социален доклад от 06.12.2024 г. АСП – ДСП – Дулово.
Според него страните имат общо дете А. С. Ю. М., на 2 г. и 10 м. към момента на
доклада. Бащата е информирал социалните, че се е разделил с майката на детето през
м. 08.2023 г. При раздялата същата му заявила, че не може да се справи с грижите по
отглеждането на А.. Пред социалните служители ответникът е заявил, че А. е
напускала периодично дома им с по-голямото си дете, без да го информира, като след
известно време се е връщала. В нейно отсъствие той се грижел за А., като се случвало
да иска помощ и подкрепа от майка си. Твърдял е, че след тримесечно отсъствие на
24.05.2024 г. молителката го упълномощила да извършва определени действия и да я
представлява във връзка с детето. На 08.09.2023 г. той и А. упълномощили майка му А.
Т. да пътува заедно с детето и да се грижи за него. Детето се върнало с баба си в
България през м. 09.2023 г. тъй като поради влошено здраве той бил хоспитализиран и
провел лечение в Германия. Върнал се в България по-късно, а от септември 2023 г. А.
живеела с него в гр. ***. За детето се грижел той, с помощта на майка му (бабата на
детето). Посочил е още, че осигурява потребностите на детето от облекло, здравни
грижи, социални контакти и т. н. В социалния доклад е описано, че детето посещава
детска градина от 16.09.2024 г., има избран личен лекар. Според твърденията на
бащата пред социалния работник, молителката А. знаела адреса на дъщеря си в гр. ***,
а самият той и майка му са съдействали, при желание от нейна страна детето, да
общува с нея чрез социалните мрежи. В доклада е посочено, че детето се отглежда в
наследствена къща, на първия етаж е жилището, което се ползва от бащата, бабата и
детето. За детето има осигурено легло в спалнята на бащата. В жилището има добри
условия за отглеждане и са създадени удобства.
В мотивите на решението СГС е обсъдил подробно обясненията на страните,
дадени в съдебно заседание, които настоящият състав не намира за необходимо да
преповтаря, а препраща към тях, на основание чл. 272 ГПК.
Като доказателства пред въззивната инстанция са приети, в превод на български
език, следните доказателства, представени от молителката : трудов договор от
01.22.2024 г., сключен с молителката, договор за наем на жилище от 01.22.2023 г. за
неопределен срок, докладна от закрито заседание от 16.05.2024 г. на районен съд
Хасфурт, Германия, която е била представена и пред СГС.
Като доказателства са приети и представените към жалбата на на
Министерството на правосъдието на РБ, като централен орган по Хагската конвенция
(ХК) : писмо от 03.102.24 г. от германския централен орган по ХК, решение на районен
съд гр. Хасфурт от 12.01.2023 г. по Закона за гражданско правна защита от проява на
насилие и преследване, Декларация от бащата Ю. М. за връщане на детето в Германия,
5
документи от делото пред районен съд гр. Хасфурт във връзка с връщане на детето в
България, включително съдебно решение от 19.02.2025 г. на районен съд гр. Хасфурт, с
което производството временно се прекратява, а Ю. М. са задължава, със съдействието
на Областната служба за младежко благосъстояние, да върне детето в рамките на
следващите 3 месеца да върне детето А. на майката, така, че то да има възможност да
живее с майката. Указано е, че това е временна мярка, която не оказва влияние на
производството по ХК.
Молителката е представила още и Становище на младежка социална служба на
Средно училище Албрехт Дюрер в гр. Хасфурт, във връзка с по – голямата й дъщеря
А. М., Доклад от клиника по детска и юношеска психиатрия, психоматика и
психотерапия от 08.04.2025 г., в който голямото дете на майката съобщава за
упражнено насилие и обиди от страна на „доведения й баща“ (Ю. М.а) срещу майка й.
Според доклада това поведение на доведения баща, в допълнение на това, че отвел
(отвлякъл) по - малката полусестра, без съгласието на майката в България, довело до
силен емоционален стрес, депресия, тревожност, агресивно поведение в по – голямото
дете, повтарящи се мисли за самозастрашаване.
Министерството на правосъдието е представило също така преписка от окръжна
служба Хасберге, писмо от дом за временно настаняване на жени, пострадали от
домашно насилие, както и писмо от централния орган на Германия относно среща с
майката А. М., както и нейно становище по решението.
Доказателствата са представени с оглед установяване на обстоятелството, че
майката има наето жилище в Германия, с условия за отглеждане на детето, работи по
трудов договор и има постоянни доходи, както и че е предприела мерки за защита
срещу проявено срещу нея домашно насилие, включително, за задължаване на бащата
пред немския съд да върне детето в Германия в определен срок, за което задължение
ответникът е уведомен. Доказателствата са представени и във връзка с опровергаване
становището на съда, че е налице сериозна опасност или поставяне на детето в риск
при връщането му в Германия. От доказателствата се установява, че бащата е
присъствал лично на съдебните заседания и е запознат с водените дела.
Ответникът не е оспорил доказателствата, като в съдебно заседание е
поддържал, че една част от тях, касаещи по - голямата дъщеря на молителката, са
неотносими към спора.
От своя страна ответникът е представил решение от 29.04.2025 г. на Районен съд
– гр. Дулово, по гр. д. № 498/2024 г. постановено по реда на чл. 127 и чл.143 СК, с
което родителските права върху детето са предоставени на него. Според отбелязването
решението е влязло в сила на 24.05.2025 г., а майката е представлявана от особен
представител по делото. В съдебно заседание пред настоящият състав последната е
заявила изрично, че не уведомена за това дело и същото е водено без нейно знание.
Съдът не обсъжда това решението, доколкото производството е последващо
настоящото и касае въпроси свързани с евентуалното упражняване на родителските
права върху малолетното дете за период, след процесния.
При така установените факти, като съобрази възраженията на страните във
въззивното производство и събраните доказателства, настоящият състав достига до
следните правни изводи:
Молбата е с правно основание чл. 12, ал. 1 от Хагската конвенция за
гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 1980 г. (наричана по –
долу Конвенцията), подадена по реда на чл. 8 от Конвенцията от майката А. М., родена
6
на *** г., гражданин на Република Косово за връщане на малолетното дете А. М. в
държавата на обичайното му местопребиваване - Република Германия.
Според чл. 12, ал. 1 от Конвенцията, когато детето е било незаконно
прехвърлено или задържано и от датата на подаване на молбата за връщането му пред
компетентния съдебен или административен орган на договарящата държава, в която
се намира, е изтекъл период от време, по-малък от една година от датата на
незаконното прехвърляне или задържане, съответният орган разпорежда неговото
незабавно връщане.
Съгласно чл. 3 от Конвенцията прехвърляне или задържане на дете се счита за
незаконно, когато е извършено в нарушение на правото на упражняване на
родителските права, предоставено съвместно или поотделно на лице съгласно законите
на държавата, в която детето е имало обичайно местопребиваване преди
прехвърлянето или задържането му, и по това време същото право е било ефективно
упражнявано или би било упражнявано така, ако не би било извършено прехвърлянето
или задържането.
Предпоставките, при които може да се откаже връщане на детето, независимо
от наличието на условията по чл. 12 вр. чл. 3 от Конвенцията, са посочени в нормата
на чл. 13 от същия акт. Те са : неефективно упражняване на родителските права по
време на прехвърлянето или задържането от лицето, натоварено с грижата за детето,
дадено съгласие от същото лице за прехвърлянето или последващо приемане на
осъщественото прехвърляне - чл. 13, ал. 1, б. „а“ от Конвенцията, наличие на сериозна
опасност връщането на детето да го изложи на заплаха от физическо или психическо
увреждане или да го постави в неблагоприятна ситуация - чл. 13, ал. 1, б. „б“ от
Конвенцията.
Тези предпоставки също следва да се докажат пълно от лицето или
институцията, противопоставящи се на връщането на детето.
В обобщение следва, че за да бъде постановено връщане на малолетното дете А.
С. Ю. М. в Република Германия по реда на Хагската конвенция следва по делото да се
установи, че детето е имало обичайно местопребиваване в Германия, че е било
прехвърлено или задържано в България от бащата - ответник в нарушение на
установения начин на упражняване на родителски права, майката следва да е
упражнявала ефективно родителски права по време на прехвърлянето на детето и да
не е дала съгласие за прехвърлянето на детето в България, да не съществува опасност
от връщането на детето в Германия за излагането му на психическо или физическо
увреждане или да не бъде поставено в неблагоприятна ситуация, връщането на детето
да не противоречи на основни принципи на българското право.
На първо място настоящият състав намира, че молбата за връщане е подадена в
предвидения в чл. 12, ал. 1 ХК срок, доколкото е депозирана чрез компетентния орган
в Германия на 02.07.2024 г., при твърдения, че детето е незаконно задържано в
България през м. 09.2023 г. Освен това подаването на молбата след посочения в ХК
едногодишен срок не е пречка за уважаването й. В този случай съдът има задължение
да изследва въпроса дали детето се е приспособило към новата среда.
На следващо място от доказателствата се обосновава извод, че обичайното
местопребиваване на детето, до датата на прехвърлянето му в Република България
през м. 09.2023 г., е било в гр. Германия, гр. Хасфурт, когато е доведено в България от
баща си без съгласието на майката. Не е спорно, че до посочената дата двамата
родители съвместно са оглеждали А., като родителската отговорност е принадлежала
7
еднакво на двамата, съгласно § 1626 а, ал. 1 от Германския Граждански кодекс. Този
факт се потвърждава и от удостоверението за съвместни родителски права от
Окръжната администрация в гр. Хасфурт. Бащата не оспорва, че майката е
упражнявала ефективно родителските права при съвместното живеене с детето до
момента на прехвърлянето.
Въззивният съд не споделя изводи на СГС, че към момента на завеждане на
молбата за връщане 02.07.2024 г., детето вече не е било с обичайно местопребиваване
в Германия, защото е имало и адресна регистрация и в България, гр. ***, според
справката от НБДН. Този извод противоречи на законовата разпоредба на чл. 3, б. „б”
от ХК, съгласно който релевантно в случая е обичайното местопребиваване на детето
преди незаконното му прехвърляне/задържане. Безспорно в случая е, че обичайното
местопребиваване на детето А., преди отвеждането й в България, е било в Германия.
Въззивният състав не споделя и извода, че пътуването на детето с бабата по
бащина линия до България и установяването му в България е предприето със
съгласието на молителката. Не се установява майката да е дала съгласие за
прехвърляне и оставане на детето в България. Този факт не се опровергава от
обстоятелството, че с нотариално пълномощно 1155 от 08.09.2023 г. двамата родители
са упълномощили бабата на детето, А. М. Т., да пътува заедно с него във всички
държави и да поеме всички грижи за детето. От съдържанието на това пълномощно не
може да се направи извод, че майката е изявила съгласие детето да бъде доведено и да
живее в България постоянно.
Не следва различен извод и от приетото пред СГС заверено пълномощно 0687
от 24.05.2023 г., с което молителката А. М. е упълномощила ответника Ю. М., като
баща на А. М., да я представлява и подписва записване в училище на детето, пред
общинските служби, за детски надбавки, болнични процедури, пътувания в Германия
и чужбина.
Напротив, въззивният състав намира, че от предприетите от майката действия,
свързани с подаване на молби пред районен съд гр. Хасфурт, обсъдени по – горе,
даване на предписания от съда бащата да предаде детето на майката до 31.05.2024 г.,
както и чрез подадената чрез властите в Германия молба от майката по реда на ХК,
може да се направи извод, че детето е доведено в България без съгласието и при
изричното противопоставяне на майката.
Предвид изложеното следва, че детето е прехвърлено от баща си в Република
България в нарушение на установените в Република Германия правила за съвместно
упражняване на родителските права съгласно § 1626 а, ал. 1 от Германския Граждански
кодекс. Съгласно дефинитивната норма "право на упражняване на родителските права"
включва права, свързани с грижите за личността на детето и по-конкретно с правото да
се определя местопребиваването му.
Следователно са се осъществили условията на чл. 3, ал. 1, б. „а“ от Конвенцията.
Към момента на прехвърлянето и задържането на детето в България е било налице и
условието по чл. 3, ал. 1 „б“ от Конвенцията - правото на упражняване на родителските
права по смисъла на чл. 5 от Конвенцията е ефективно упражнявано от двамата
родители.
Както се посочи и по - горе, въпреки установените предпоставки по чл. 12, вр. с
чл. 3 от Конвенцията, връщане на детето може да бъде отказано при реализиране на
условията по чл. 13, ал. 1, б. „б“ от Конвенцията. Според цитираната норма
компетентният орган на замолената държава не е длъжен да разпореди връщане на
8
детето, независимо от наличието на предпоставките по чл. 12 от Конвенцията, ако
установи, че съществува сериозна опасност връщането на детето да го изложи на
заплаха от психическо или физическо увреждане или по всякакъв друг начин да го
постави в неблагоприятна ситуация. Конвенцията поставя на първо място защитимият
интерес на детето.
Когато прави преценка дали съществува посочената отрицателна предпоставка
за връщане на детето в държавата по обичайното му местопребиваване, преди
незаконното задържане, съдът във всички случаи се ръководи от интереса на детето.
Интересът на детето, като принцип от първостепенно значение при решаването на
въпросите във връзка с упражняване на родителските права, е визиран и в преамбюла
на Конвенцията и е основен принцип в правната уредба на отношенията между
родители и деца в семейното право на Република България.
При преценка интереса на детето в случая неоснователно СГС е приел, че
връщането в държавата на обичайното му местопребиваване - Република Германия, би
поставило детето в неблагоприятна ситуация по смисъла на чл. 13, ал. 1, б. „б“ от
Конвенцията. От събраните по делото доказателства, извън твърденията на бащата, не
се установява да е налице заплаха за психическото или емоционално състояние на
детето от връщането при майката. Напротив, крехката му възраст в момента и
обстоятелството, че е момиче предполага, че раздялата с майката би довела до по-
дълбоки проблеми за развитието на детето в бъдеще. Не са установени никакви данни
или обстоятелства, които да поставят детето в риск при връщането в Германия. Следва
да се съобрази, че според социалния доклад в България детето контактува само с
роднините си по бащина линия, което със сигурност го излага на риск от последващо
отчуждаване от майката.
В обобщение и като съобрази конкретниката на настоящия казус въззивният съд
за разлика от СГС приема, че интересът на непълнолетната А. изисква да се върне в
страната по обичайното й местопребиваване.
Доколкото изводите на двете съдебни инстанции не съвпадат,
първоинстанционното решение следва да се отмени, а молбата - да се уважи.
По разноските : Тъй като разноски не се претендират пред настоящият състав,
съдът не се произнася по тях.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1283/05.03.2025 г. на СГС, VІ бр. с-в, по гр. д. №
13324/2024 г., СГС, ГО, VІ - ти брачен с-в, с което е оставена без уважение молба с
правно основание чл. 8 и сл. от Хагската конвенция за гражданските аспекти на
международното отвличане на деца във вр. с чл. 22 а от Закона за закрила на детето,
подадена от А. М., родена на *** г., гражданин на Република Косово, постъпила чрез
Министерството на правосъдието на Република България, като централен орган по
смисъла на чл. 6 от Хагската конвенция, срещу Ю. И. М., с ЕГН **********, за
връщане на малолетното дете А. С. Ю. М., с ЕГН ********** във Федерална
Република Германия и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
РАЗПОРЕЖДА връщане на малолетното дете А. С. Ю. М., с ЕГН **********,
във Федерална Република Германия, на основание чл. 12 вр. с чл. 3 от Хагската
9
конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от
25.10.1980 г. (ратифицирана със Закон, обн. ДВ, бр. 82/16.09.2003 г.) и предаването му
на майката А. М., родена на *** г., гражданин на Република Косово, по нейна молба,
постъпила чрез Министерството на правосъдието на Република България, като
централен орган по смисъла на чл. 6 от Хагската конвенция срещу Ю. И. М., с ЕГН
**********.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10