№ 236
гр. Стара Загора, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XIV-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Дарина Крумова -Стоянова
при участието на секретаря Николина Хр. Козелова
като разгледа докладваното от Дарина Крумова -Стоянова Административно
наказателно дело № 20215530201153 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ЕМ. ИВ. М., подадена чрез адв. П.К. против
наказателно постановление № 20-1228-004348/08.03.2021г. на Началник група
в сектор ПП при ОД на МВР - Стара Загора.
В жалбата се твърди, че в хода на административнонаказателното
производството са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи
отмяна на обжалваното наказателно постановление на това основание.
Излагат се подробни съображения в тази връзка. В съдебното заседание
жалбоподателят не се явява, за него се явява адв. К., който заявява, че изцяло
поддържа подадената жалба и излага допълнителни възражения във връзка
със събраните в хода на съдебното следствие доказателства. Претендира
направените разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна в писмено становище /писмо с вх. №
1031/16.04.2021г. на Районен съд - Стара Загора/ чрез ст. юрисконсулт И.М.
моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление, тъй като
същото е законосъобразно. Претендира направените разноски за
юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на
претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. В съдебно
1
заседание не изпраща представител.
Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери
изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление,
намери за установено следното:
Жалбата е редовна и допустима, подадена е в срок от надлежна страна.
С обжалваното наказателно постановление № 20-1228-
004348/08.03.2021г. на Началник сектор ПП при ОД на МВР, гр. Стара Загора
на нарушителя ЕМ. ИВ. М. са наложени следните наказания: 1. на основание
чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП – глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 месец и 2. на основание чл. 179, ал. 2, вр. с ал.1,
т. 5, пр. 4 ЗДвП - глоба в размер на 200 лв. за това, че на 11.12.2020г. в 13:10ч.
в гр. Стара Загора по ул. Св. Княз Борис в посока изток-запад управлявал
собствения си л.а. марка: ***, с рег. № ***, като на кръстовището с бул. Св.
Патриарх Евтимий направил маневра: завой наляво в посока юг, като не
пропуснал движещата се по пешеходната пътека, обозначена с пътна
маркировка М8.1 тип "Зебра" пешеходка Р.Г., ЕГН: **********, движеща се в
посока запад-изток, вследствие на което реализирал ПТП с пострадал
пешеходец. Не останал на място до пристигане на представител на МВР.
По описания начин виновно нарушил съответно чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“
ЗДвП и чл. 119, ал. 1 ЗДвП.
Горното наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН
серия GA № 320321/11.12.2020г., съставен от мл. автоконтрольор в сектор ПП
при ОД на МВР - Стара Загора, след като била извършена проверка във
връзка с подаденото възражение по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Към административнонаказателната преписка са приложени
констативен протокол за ПТП от 11.12.2020г., ведно с план-схема от същата
дата, в която са посочени участниците в произшествието, механизмът на
настъпването му, както и местоположението на автомобила и пострадалата
при настъпването му.
Във връзка с личността на нарушителя е представена справка за
нарушител/водач от 09.04.2021г., от която е видно, че той е правоспособен
водач от 1980г., а до момента спрямо него е постановено само едно влязло в
сила наказателно постановление и 10 бр. фишове.
2
Във връзка с компетентността на актосъставителя и наказващия орган е
представена заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните
работи.
Към писмо с вх. №11421/26.10.2021г. по описа на Районен съд – Стара
Загора е приложен 1 бр. диск, съдържащ запис на подадения за процесното
ПТП сигнал на тел. 112 от свидетеля П. Ц. П..
В хода на съдебното следствие са разпитани в качеството на свидетели
ЕВГ. Р. К. /актосъставител/ и Д. СТ. К. /свидетел по акта/, Р. Й. Г.
/пострадалата пешеходка/, Х.Т. П. /спътник на водача М./ и П. Ц. П. /подал
сигнал на тел. 112/.
От показанията на всички свидетели безспорно се установява, че на
11.12.2020г. около 13,10 часа жалбоподателят ЕМ. ИВ. М. управлявал в гр.
Стара Загора, по ул. Св. Княз Борис в посока изток - запад лек автомобил
марка: ***, с рег. № ***, като при извършване на маневра: завой наляво на
кръстовището с бул. Св. Патриарх Евтимий не пропуснал, движещата се в
посока запад - изток по пешеходна пътека, обозначена с пътна маркировка
М8.1 тип: зебра, пешеходка Р. Й. Г. и реализирал ПТП.
От показанията на самата пострадала се установява, че на два пъти М. й
предлагал да я закара до Спешна помощ, но тя му отказала. Първия път му
обяснила, че няма нужда, тъй като скоро се е върнала от Великобритания и
няма осигуровки, а втория път, просто махнала с ръка. Тези нейни изявления
и действия били възприети освен от М., също и от Х. П., който бил заедно с
него в автомобила. Те не били възприети от П.П., който й помогнал да се
придвижи до тротоара, тъй като последният се намирал на около 20 метра от
мястото на произшествието, когато то настъпило и очевидно репликите
между участниците в него били разменени непосредствено преди
пристигането му. В случая следва да се отчете също така, че при втората
покана да се качи в автомобила пострадалата пешеходка просто махнала с
ръка на М. да си ходи, без да му казва каквото й да било и е възможно този
неин жест да не е бил различен от П. като част от комуникацията й с М..
От показанията на свидетеля П.П. се установява, че пострадалата била в
добро състояние - била адекватна, движила се, като единствените видими
наранявания по тялото й били по коленете й, същите били ожулени и по тях
имало кръв. Това се потвърждава и от показанията на Е.К. и Д.К., които
3
възприели състоянието й непосредствено след настъпване на произшествието.
Съдът не кредитира показанията на Р.Г. относно тежестта на причинените й
травматични увреждания, тъй като същите остават изолирани.
Обстоятелството, че П.П. успял да снима регистрационния номер на
автомобила едва след като с Г. стигнали до тротоара, сочи на това, че М. не си
е тръгнал преди да се увери, че пострадалата е на безопасно място. Очевидно
неговата цел не е била да се укрие от органите на реда.
След като взе предвид всичко изложено по-горе, съдът прие следното:
На първо място, неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че
наказателното постановление е издадено от некомпетентен орган.
Видно от т. 2.11 от заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на
вътрешните работи Грозданка Андреева в качеството си на началник група в
Сектор "Пътна Полиция" към ОД на МВР – Стара Загора е определена като
длъжностно лице, което има право да издава наказателни постановления по
Закона за движението по пътищата.
На второ място, неоснователни са възраженията, че наказващият орган е
допуснал нарушение на чл. 52, ал. 4 ЗАНН, тъй като не е извършил проверка
по направените от нарушителя писмени възражения по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
В тази връзка следва да бъде посочено, че към
административнонаказателната преписка са представени доказателства за
извършването именно на такава проверка, а именно: докладни записки от Е.К.
от 16.12.2020г. и от Д.К. от 11.12.2020г.; сведения от Е.М. от 11.12.2020г. и от
15.02.2021г., сведения от Х. П. от 15.02.2021 г., сведения от Р.Г. от
04.02.2021г.; докладна записка относно извършена проверка № 1228р-2047-
18.02.2021г. и писмо до Е.М. № 122800-5599-26.02.2021г.
Ако според нарушителя това не е било достатъчно за разкриване на
обективната истина, то негово право е да направи в хода на съдебното
производство искане за събирането на допълнителни доказателства.
На трето място, неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че
при описване на нарушението актосъставителят и наказващият орган са
допуснали множество нарушения съответно на чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗАНН и чл.
57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.
Действително в АУАН и НП не е описано какви точно травматични
4
увреждания са били причинени на пострадалата, но това не е необходимо, тъй
като те не представляват част от състава на нарушенията, за които е
повдигнато административнонаказателното обвинение срещу М..
Наистина и актосъставителят, и наказващият орган лаконично са
посочили, че като не е пропуснал движещата се по пешеходната пътека Р.Г. е
реализирал ПТП с пострадал пешеходец, но това е достатъчно, за да разбере
нарушителят в какво се изразява извършеното от него противообществено
деяние.
Вярно е също така, че в АУАН и НП не са описани нито възраженията
на нарушителя, нито становището на наказващия орган във връзка с тях, но
това не може да се приеме като нарушение, което ограничава правото на
защита на М., тъй като от една страна, те не представляват част от
задължителното съдържание на АУАН и НП, а от друга, по тях е взето
отношение в хода на административнонаказателното производство.
Действително актосъставителят и наказващият орган не са изследвали
на какъв сигнал на светофарната уредба е преминала Г. по пешеходната
пътека, но съдът намира, че това не представлява съществено нарушение на
процесуалните правила, тъй като установяването на това обстоятелство не
представлява елемент от състава на нарушенията и може да се цени само като
отегчаващо, съответно смекчаващо вината обстоятелство.
По отношение на нарушението, описано в т. 1 от обжалваното
наказателно постановление:
При издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения
на нормите на Закона за административните нарушения и наказания, водещи
до неговата отмяна в тази част.
И АУАН, и НП са издадени от компетентните органи. Съдържат
необходимите реквизити, посочени съответно в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН и са
предявени по надлежния ред на нарушителя.
От обективна страна на 11.12.2020г. в 13:10ч. в гр. Стара Загора по ул.
Св. Княз Борис в посока изток-запад ЕМ. ИВ. М. управлявал собствения си
л.а. марка: ***, с рег. № ***, като на кръстовището с бул. Св. Патриарх
Евтимий направил маневра: завой наляво в посока юг, като не пропуснал
движещата се по пешеходната пътека, обозначена с пътна маркировка М8.1
5
тип "Зебра" пешеходка Р. Й. Г., ЕГН: **********, движеща се в посока запад-
изток, вследствие на което реализирал ПТП с пострадал пешеходец. Не
останал на място до пристигане на представител на МВР.
Разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗДвП предвижда задължение
за всеки водач на ППС, който е участник в пътнотранспортно произшествие,
когато от произшествието са пострадали хора, да остане на мястото на
произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на
Министерството на вътрешните работи.
Съгласно § 6, т. 27 и т. 30 от ДР на ЗДвП ЕМ. ИВ. М. има качеството на
участник в пътнотранспортно произшествие с пострадало лице и като такъв
той е бил длъжен да остане на мястото на произшествието и да изчака
пристигането на компетентните органи на МВР. Следва да бъде посочено, че
макар да не му е повдигнато обвинение за това, той е бил длъжен сам да
уведоми компетентната служба на МВР – чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ ЗДвП, но
не го е сторил.
От субективна страна се установява, че М. е извършил нарушението
умишлено. Той е бил наясно със задълженията си като участник в ПТП с
пострадало лице да окаже първа помощ на Г. и да изчака пристигането на
органите на МВР, но не го направил. Вярно е, че на два пъти е казал на
пешеходката да се качи в автомобила му, за да я отведе в Спешна помощ и тя
му е отказала, но с това не са се изчерпали неговите задължения като водач на
ППС, който е участник в ПТП. Още повече, като е знаел, че причината за
отказа й е притеснението, че не е здравно осигурена и този преглед може да е
платен.
Неговото разбиране за това проличава в цялостното му поведение –
след като П. се притичва на помощ на Г., М. не тръгва веднага, очевидно е
изчакал пострадалата да бъде отведена на безопасно място и тогава е тръгнал.
Това се установява от обстоятелството, че П. е имал възможност да заснеме
регистрационния номер на автомобила му след като е преминал двете ленти
за движение в посока север на бул. Св. Патриарх Евтимий, да помогне на Г. да
седне на бордюра на тротоара и да приготви телефона си за снимка.
Като не е останал на място до пристигането на органите на МВР
жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗДвП,
поради което и правилно е била ангажирана административнонаказателната
6
му отговорност по пункт 1 от обжалваното наказателно постановление.
Що касае размера на определените от наказващия орган
административни наказания, съдът намира, че същите са правилно
индивидуализирани - при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, а именно: глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да се
управлява МПС за срок от 1 месец, като е взето предвид цялостното
поведение на М..
Несъстоятелни са възраженията, че липсата на мотиви за определянето
на наказанието глоба в размер малко над-минималния е основание за отмяна
на обжалваното наказателно постановление. Съдът намира, че при
определянето му е отчетено, че в случая макар да са минимални
нараняванията на Г. е налице пострадало лице и това води до повишаване на
обществената опасност както на деянието, така и на дееца.
С оглед конкретиката на настоящия казус не може да се приеме
наличието на по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
останалите случаи на нарушения от същия вид, за да се приеме, че е налице
маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Действително М. на два пъти е
предложил помощ на Г. и тя е отказала, но в случая следва да се отчете и
причината - не поради това, че не се нуждае от лекарски преглед, а поради
това, че се притеснява, че няма осигуровки и предполага, че прегледът ще
бъде платен.
Предвид изложеното, съдът намира че следва да потвърди атакуваното
наказателно постановление в частта досежно нарушението, описано в т. 1.
По отношение на нарушението, описано в т. 2 от обжалваното
наказателно постановление, съдът намира, че са допуснати съществени
процесуални нарушения, които налагат отмяната му на това основание.
На първо място, съдът намира , че е допуснато противоречие между
описаното нарушение и неговата правна квалификация.
Това е така, тъй като актосъставителят и наказващият орган са
посочили, че на 11.12.2020г. в 13:10ч. в гр. Стара Загора по ул. Св. Княз Борис
в посока изток-запад управлявал собствения си л.а. марка: ***, с рег. № ***,
като на кръстовището с бул. Св. Патриарх Евтимий направил маневра: завой
наляво в посока юг, като не пропуснал движещата се по пешеходната пътека,
7
обозначена с пътна маркировка М8.1 тип "Зебра" пешеходка Р.Г., ЕГН:
**********, движеща се в посока запад-изток, вследствие на което
реализирал ПТП с пострадал пешеходец.
Същевременно са квалифицирали нарушението като такова по основния
състав на чл. 119, ал. 1 ЗДвП, вместо по специалния - чл. 119, ал. 4 ЗДвП,
който предвижда, че водачите на завиващите нерелсови пътни превозни
средства са длъжни да пропуснат пешеходците.
На второ място, съдът намира, че неправилно е посочена и
санкционната разпоредба. В случая действително е приложим, посоченият в
жалбата чл. 183, ал. 5, т. 3 ЗДвП, съгласно който се наказва с глоба 100 лв.
водач, който не осигури предимство, когато преминава през пешеходна
пътека.
Отделен е въпросът, че при посочването на чл. 179, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 5
ЗДвП неправилно е отброена последователността на приложимото
предложение – в случая би следвало да е предложение 3, а не предложение 4.
Предвид изложеното, съдът намира че следва да отмени атакуваното
наказателно постановление в частта досежно нарушението, описано в т. 2.
С оглед пълнота на изложението, следва да бъде посочено, че ако се
приеме, че описаните по-горе процесуални нарушения не са съществени, то
следва да се приеме, че М. е осъществил състава на чл. 119, ал. 1 ЗДвП, като
наложеното му наказание е определено в предвидения от законодателя
фиксиран размер, поради което и е безпредметно да се изследва въпросът
съобразено ли е то с тежестта на конкретното нарушение. С оглед
конкретиката на настоящия казус не може да се приеме наличието на по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите случаи на
нарушения от същия вид, за да се приеме, че е налице маловажен случай по
смисъла на чл. 28 ЗАНН.
Предвид изхода на делото и с оглед направените от страните искания
за присъждане на разноски съдът взе предвид следното:
От представения договор за правна защита и съдействие направените
разноски за адвокатско възнаграждение от Е.М. възлизат на 720 лв. – по 360
лв. за всяко от нарушенията.
От една страна, с оглед фактическата и правна сложност на делото и
8
неговата продължителност във времето, а от друга, с оглед направеното от
въззиваемата страна възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, съдът намира, че възнаграждението следва да бъде
определено в размер на 250 лв. за всяко от нарушенията.
Следователно ОД на МВР - Стара Загора следва да бъде осъдена да
заплати на жалбоподателя ЕМ. ИВ. М. сумата от 250 лв. , представляваща
направените от него в настоящото производство разноски за адвокатско
възнаграждение съобразно уважената част на подадената от него жалба.
Същевременно ЕМ. ИВ. М. следва да бъде осъден да заплати на ОД на
МВР – Стара Загора сумата от 60 лв., представляваща направените от
въззиваемата страна разноски за юрисконсултско възнаграждение съобразно
отхвърлената част от жалбата.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-1228-004348/08.03.2021г.,
издадено от началник сектор ПП при ОД на МВР, гр. Стара Загора, В
ЧАСТТА, с която на ЕМ. ИВ. М., ЕГН: **********, на основание чл. 179, ал.
2, вр. с ал.1, т. 5, пр. 4 ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200 лева
за извършено от него нарушение на чл. 119, ал. 1 ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление № 20-1228-
004348/08.03.2021г., издадено от началник сектор ПП при ОД на МВР, гр.
Стара Загора, В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ , с която на ЕМ. ИВ. М., ЕГН:
**********, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП е наложено наказание
глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1
месец за извършено от него нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР, гр. Стара Загора да заплати на ЕМ. ИВ. М.,
ЕГН: **********, с адрес: *** (двеста и петдесет) лева, представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение, направени от него по настоящото
АНД № 1153/2021г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
ОСЪЖДА ЕМ. ИВ. М., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на
ОД на МВР, гр. Стара Загора сумата от 60 (шестдесет) лева, представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение, направени от него по
9
настоящото АНД № 1153/2021г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - Стара Загора в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
10