Р Е Ш Е Н И
Е
№ 2625
18.12.2018 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, ІІІ-ти граждански състав
На четвърти декември две хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в състав
Председател:
Ивелина Мавродиева
при секретаря Кина Киркова
като разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско
дело 3665 по описа за 2018 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на С.А.С. с ЕГН **********, адрес: ***, действаща чрез пълномощника си
адвокат Б., против С.С.Л. с ЕГН **********, адрес: ***,
с която се претендира установяване дължимостта на
сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
911/02.03.2018 г. по ч.гр.д. № 1342/2018 г. по описа на Бургаския районен съд,
а именно: сумата от 7 965.00 лева, представляваща дължима главница,
съгласно декларация от 25.11.2016 г., обективираща
погасени от ищеца наемни вноски и други суми, касаещи ползването на нает имот,
дължими от ответника, ведно със законната лихва върху главницата от 22.02.2018
г. до изплащане на вземането.
Отделно от това се претендира осъждането
на ответника за заплащане на сумата от 197. 31 лева върху главницата от
7 965 лева за периода от 25.11.2017 г. до 21.02.2018 г.
Моли се и за присъждане на направените
по делото разноски.
Основанията
за дължимост на търсените суми се основават на
твърдения, че ищцата е заплатила задължения на ответника, свързани с дължими от
него наемни вноски и консумативи, за съвместно обитавано от тях жилище, а
същият е поел задължението да върне така
платени от нея суми с подписването на горната разписка- декларация в
срок до 25.11.2017 г., но не е изпълнил така поетото задължение.
Правното
основание на предявените искове е чл. 422 от ГПК във вр.
с чл. 61, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ по иска за
главница и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД по иска за мораторна лихва.
В
срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който искът се
оспорва изцяло по основание и размер, като се излагат подробни доводи в тази
връзка. Не се оспорва, че страните и бившата приятелка на ответника К.Е.са
живели в съвместно жилище в Л., за което са си делили наем и консумативи, като
титуляр по договора е бил ответникът. Сочи се, че той не дължи търсената от
него сума, тъй като се е върнал в България на 20.06.2016 г., към който момент
дължима била сумата за наеми за месеците април, май и юни в общ размер от
3 249.99 паунда, част от която в размер на 750 паунда била платена, или оставала дължима сума от
2 499.99 паунда, от която той дължал 1/3 или 833
паунда. Квартирата била окончателно освободена от
него на 25.11.2016 г. Отделно от това се заявява, че ответникът не подписвал
декларация за дължимостта на търсената от него сума,
като се оспорва автентичността и верността на представената по делото
декларация. Също търси присъждане на направените по делото разноски.
Бургаският
районен съд, след като взе предвид исковата молба и изложените в нея факти и
обстоятелства, становището на ответната страна по нея, събраните по делото
доказателства и след като съобрази закона, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Видно е от приложеното към настоящото
дело ч.гр.д. № 1342/2018 г. по описа на Бургаския районен съд, че е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в полза на ищеца
за търсените в настоящото производство суми от ответника. В хода на заповедното
производството, в предвидения от закона срок, е постъпило възражение от
длъжника – ответник в настоящото производство, срещу присъдените със заповедта
суми. При това съдът приема, че за ищцата е налице интерес от воденето на иска
по чл. 422 от ГПК досежно предявените в настоящото
производството вземания –предмет на заповедта за изпълнение.
По
делото няма спор, че страните и К.Е.са живели в съвместна квартира в гр. Л.,
Великобритания, като са имали сключен договор за наем, по който на страна на
наемателя са фигурирали и трите лица, които съобразно уговорките по договора са
отговаряли солидарно за задълженията, произтичащи от него, като обаче в
отношенията между тримата наематели същите са си делили поравно дължимите суми.
От представената по делото кореспонденция между ответника и ищцата, и ответника
и наемодателя, се установява, че действително са имали забава в плащанията на
дължимите суми за месеците април, май и юни, 2016 г. Видно е също така, че
дължимата месечна такава за този период е възлизала на 1083. 33 паунда или за всеки от наемателите по 361. 11 паунда. Видно е че след това ответникът е превел 750 паунда в полза на наемодателя, като са останали дължими
съответно 333. 33 за месец април и по 1083. 33 за май и юни или общо
2 499. 99 паунда. При все че ответникът е платил
750 паунда, то същият остава да дължи за този период сумата
от 333.33 паунда.
Установява
се, че ответникът е освободил окончателното квартирата на 25.11.2016 г., както
и той сам заявява в отговора на исковата молба. В този смисъл са и показанията
на разпитаните по делото свидетели. От показанията на С.П.– първи братовчед на
ищцата, който е присъствал към момента на освобождаване на квартирата от С.
през месец ноември 2016 г., се установява, че страните са водили някакъв
разговор насаме, за да уредят финансовите си отношения във връзка с наемното им
правоотношение. След това разбрал, че С. е подписал декларация за дължимите от
него суми, които С. била платила вместо него, която свидетелят дори видял, тъй
като ищцата му я показала. Присъствал е и другият разпитан по делото свидетел Л.Д.–
близък приятел и съученик на страните. Той също потвърждава за воден между
страните разговор във връзка с финансови въпроси по наема насаме, след който не
споменали нищо пред него и другият свидетел, който също бил там. Просто като си
тръгнали, С. му споделил, че са си уредили отношенията.
При
това съдът намира, че ответникът дължи наем и за този период, т. е. и за месеците
юли, август, септември, октомври и ноември, при все че липсват данни за
прекратяване на наемното правоотношение от него преди тази дата, или сумата от 1 805. 55 паунда /за всеки от петте месеца по 361. 11 паунда/ плюс остатъка от 333.33 паунда,
дължим от него за месеците април, май и юни, или общо сумата от 2 138. 88 паунда. Твърденията на ответника, че той е платил депозит в
размер на два пълни месечни наема по договора за наем обаче остават недоказани.
При това съдът приема, че от така дължимата сума следва да се приспадне депозит
в размер на двумесечен наем, съобразно дължимата от него част от двумесечен наем,
при все че по делото не се спори, че дължимите суми по договора са били делени
на три равни части между наемателите, или сумата от 722. 22 паунда,
като остава дължима такава от 1 416. 66 паунда. Съдът
приема, че с оглед показанията на свидетеля Проданов и водената между страните
кореспонденция, следва да се приеме, че тази сума е била платена в полза на
наемодателя от страна на ищцата, и същата има право да я получи от ответника,
тъй като това съответства на дължимата от него част.
По
отношение на представената по делото декларация следва да се отбележи, че се
установи от заключението на вещото лице, което съдът изцяло кредитира, като
обективно и безпристрастно изготвено от лице с нужните специални познания, че
същата не е написана и подписана от ответника, поради което и не може да се
приеме като признание за дължимостта на упоменатата в
нея сума от 3 613 паунда.
С
горните мотиви съдът намира, че искът за главница следва да се уважи до сумата
1 416. 66 паунда или левова равностойност от 3 088.
54 лева и съответно да се отхвърли за горницата над уважения размер до пълния
заявен такъв от 7 965. 00 лева. Основателна е и акцесорната
претенция за законна лихва върху уважената част от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК – 22.02.2018 г., до окончателното й изплащане.
Неоснователна е осъдителната претенция
за законна лихва в размер на 197. 31 лева за периода от 25.11.2017 г. до
21.02.2018 г., тъй като липсват надлежни доказателства за уговорен срок, както
и данни за надлежно връчена покана за плащане. При това тази претенция като неоснователна
и недоказана следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора и по разноските,
съдът намира, следното:
Дължат се част от направените в
заповедното производство разноски в размер на 299. 35 лева, които съгласно
дадените указания в т. 12 от тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС
следва да бъдат присъдени в настоящото производство.
Следва също така да се осъди
ответникът да заплати на ищцата на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 79.
46 лв., съобразно уважената част от исковете.
Или общата дължима от
ответника сума за разноски възлиза на 378. 81 лв.
Ответникът също има право да
получи част от направените от него разноски по делото в размер на 627. 82 лв.,
съобразно отхвърлената част от исковете.
Мотивиран от горното и на основание чл.
422 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
Приема
за установено, че С.С.Л. с ЕГН **********, адрес: ***, дължи на С.А.С. с ЕГН **********, адрес: ***, част от сумите по заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 911/02.03.2018 г. по
ч.гр.д. № 1342/2018 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от 3 088. 54 лева, представляваща
дължима главница, обективираща погасени от С.А.С.
наемни вноски и други суми, касаещи ползването на съвместно нает имот в Л.,
дължими от С.С.Л., ведно със законната лихва върху главницата от 3 088. 54 лева от 22.02.2018
г. до окончателното й изплащане, като отхвърля
иска за главница над уважения размер от 3 088. 54 лева до пълния заявен
размер от 7 965.00 лева, ведно със законната лихва за забава върху
отхвърлената част, както и осъдителния иск за заплащане на мораторна лихва в
размер на 197. 31 лева върху главница от 7 965 лева за периода от
25.11.2017 г. до 21.02.2018 г.
Осъжда С.С.Л. с ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на С.А.С. с ЕГН **********,
адрес: ***, сумата от 378. 81 лв. /триста
седемдесет и осем лева и 81 ст./ за направените по делото разноски, от които 299. 35 лева за
ч.гр.д. № 1342/2018 г. и 79. 46 лв. за настоящото гр.д. № 3665/2018 г., двете
по описа на Бургаския районен съд.
Осъжда С.А.С. с ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на С.С.Л.
с ЕГН **********, адрес: ***, сумата от
627. 82 лв.
/шестстотин двадесет и седем лева и 82 ст./ за направените по делото разноски,
Решението
може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Ив. Мавродиева
Вярно с оригинала!
К.К.