Р Е Ш Е Н И Е
№ 138 12.11.2021 г.
град Търговище
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд -
Търговище
пети състав
На девети ноември година
2021
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Иванка
Иванова
Секретар: Гергана Бачева
Като разгледа докладваното от
председателя Иванка Иванова
АД № 224 по описа за 2021
година
за да се произнесе съдът взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215 от ЗУТ във вр. с чл.
153, ал. 5 от ЗУТ.
Делото е образувано по жалбата на Л.С.Д.
ЕГН **********, чрез Р.Е. (негова майка), чрез а.. Цв. И. *** против Отказ за
презаверяване на Разрешение за строеж обективиран в писмо рег. № РД-02-6199/
12.08.2021 г. на гл. архитект на община Търговище Х.Ц,. Жалбоподателят сочи, че
обжалваният акт е незаконосъобразен, в противоречие с нормата на чл. 153, ал. 5
от ЗУТ, тъй като искането за презаверяване на разрешение за строеж е подадено
през 2021 г. и е първо след влизането в сила на посочения текст на закона.
Отделно от това пък отказът е незаконосъобразен, защото изложените в него
мотиви се състоят в цитиране на законови текстове, което води до формалност на
мотивите, което се приравнява на пълна липса на мотиви
В с.з. по делото жалбоподателят, редовно
призован се представлява от а.. И. ***, който поддържа жалбата и изразява
становище за отмяна на процесното решение. Пледира за присъждането на разноски
по делото.
Ответникът по оспорването – гл. архитект
на община Търговище, редовно призован се представлява от ст. юрк. Ж., редовно
упълномощен, който изразява становище за неоснователност на жалбата,
потвърждаване на процесния адм. акт и присъждане на съдебни разноски.
Заинтересованата страна Д.С.Д., редовно
призована, не се явява, не се представлява и не изразява становище по делото.
Съдът като прецени допустимостта на
жалбата, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна и в срок, налице
е правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима, а разгледана
по същество е неоснователна при следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за
установено, че жалбоподателят е подал заявление за презаверяване на разрешение
за строеж за завършване на строежа, което е изгубило действието си поради изтичане
на срока рег. № 94-00-11166/ 02.08.2021 г. (стр. 2 от адм. преписка), чрез
майка си Р.Е. на Разрешение за строеж № РС-01-225/ 02.11.2010 г.
Посоченото Разрешение за строеж е веднъж
презаверявано по молба от Р.Е. от 12.05.2016 г. рег. № ТЩ-94-00-1054 (стр. 8 от
адм. преписка), като е приложен протокол за откриване на строителна площадка и
определяне на строителна линия и ниво на строежа, скица на имота.
Според представените цветни снимки от
имота същият е строителна площадка без изграден първи жилищен етаж, като не е
завършен в груб строеж, вкл. покривът на сградата ( стр. 17 от адм. преписка).
При тези факти съдът направи следните
правни изводи
Отказът е издаден от компетентен орган в
предвидената от закона писмена форма. Главният архитект на общината е компетентен да издава, респективно да презаверява
разрешенията за строеж, на основание чл. 153, ал. 2 от ЗУТ, както и да издаде отказ за презаверяването им. Според
разпоредбата на чл. 149, ал. 2 от ЗУТ, за издаденото разрешение за строеж от главния архитект на
общината или за отказа да се издаде такова разрешение се съобщава на
заинтересуваните лица при условията и по реда на АПК. Отказът се прави само по
законосъобразност, като се посочват конкретните мотиви за това.
Съгласно чл. 153, ал. 4 от ЗУТ /обн. ДВ бр. 13/2017 г. /, презаверяване на разрешението за
строеж може да бъде поискано от възложителя на строежа в 3-месечен срок от изтичането на съответния срок по
ал. 2. Презаверяването на разрешението за строеж се извършва от органа, който
го е издал, в 14-дневен срок от подаване на заявлението. Съобразно разпоредба
на чл. 153, ал. 2 от ЗУТ, разрешението за строеж губи правно действие, когато в
продължение на 3 години от влизането му в сила (от издаването му - в редакцията й към датата на
издаване на разрешението за строеж) не е започнало строителството или в продължение на 5 години от
започване на строителството не е завършен грубият строеж, включително покривът
на сградите. Строежите, за които разрешението за строеж е загубило действието
си, могат да бъдат осъществени след презаверяването му, по силата на чл. 153, ал. 3 от ЗУТ. Съгласно чл. 153, ал. 4 от ЗУТ /обн. ДВ бр. 13/2017 г. /, презаверяване на разрешението за
строеж може да бъде поискано от възложителя на строежа в 3-месечен срок от изтичането на съответния срок по
ал. 2. Презаверяването на разрешението за строеж се извършва от органа, който
го е издал, в 14-дневен срок от подаване на заявлението.
С нормата на чл.
153, ал. 5 от ЗУТ (обн. ДВ, бр. 13
от 2017 г.), законодателят е въвел ограничение, съгласно
което разрешението за строеж може да се презаверява само веднъж – за
подновяване на срока за започване на строежа или за подновяване на срока за
завършване на строежа. Презаверяването на разрешението е административна
услуга, която се извършва еднократно чрез вписване върху всички екземпляри на
издаденото разрешение за строеж. Презаверяването на разрешението за строеж в
случаите по ал. 2, т. 1 подновява срока за започване на строителството, а
презаверяването на разрешението за строеж в случаите по т. 2 и 3 подновява
срока за завършване на строителството, видно от текста на ал. 6 на чл. 153
от ЗУТ (обн. ДВ, бр. 13 от 2017 г. ).
Тъй като по делото е безспорно установено, че на 15.11.2010 г. е започнало строителството, а на 17.05.2016 г. издаденото на жалбоподателя РС е било презаверено от ответника на
основание чл. 153, ал. 3 от ЗУТ, РС е загубило правното си действие на
17.05.2021 г., с оглед подновения срок за завършване на
строителството. От казаното дотук следва изводът, че искането на жалбоподателя
за презаверка на РС е подадено в предвидения от закона 3-месечен срок от датата,
на която е загубило правно действие.
Ответникът, обаче, правилно е отказал да извърши
исканата презаверка на РС, съгласно чл.
153, ал. 5 от ЗУТ, който не допуска повторно презаверяване на РС.
Визираната разпоредба е материалноправна, а съответствието на административния
акт с материалния закон се преценява към момента на постановяването му съгласно
чл. 142, ал. 1 АПК.
Следователно при данните за веднъж извършена презаверка на процесното РС,
поредно презаверяване е недопустимо. В този смисъл е трайната съдебна
практика: Решение № 5917/ 18.04.2019 г. на ВАС по АД № 13480/ 2018 г., Решение
№ 15163/ 11.11.2019 г. на ВАС по АД № 2774/ 2019 г., Решение № 6485/ 02.06.2020
г. на ВАС по АД № 11500/ 2019 г.
По изложените съображения оспореният отказ на
главния архитект е законосъобразен, поради което жалбата като неоснователна
следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора,
жалбоподателят дължи разноски за юрк. възнаграждение на основание чл. 143, ал.
3 от АПК на адм. орган в размер на 130 лв., определено съгласно чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 24 от НЗПП.
Воден от горното и на основание чл. 215 от ЗУТ
вр. с чл. 172, ал. 2,
предл. последно от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л.С.Д. ЕГН **********,
чрез Р.Е. (негова майка), чрез а.. Цв. И. *** против Отказ за презаверяване на
Разрешение за строеж обективиран в писмо рег. № РД-02-6199/ 12.08.2021 г. на
гл. архитект на община Търговище Х.Ц,.
ОСЪЖДА
Л.С.Д. ЕГН ********** *** да заплати на
община Търговище направените по делото
разноски в размер на 130 лв. съставляващи юрк. възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Р. България в 14-дневен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: