№ 292
гр. Велико Търново , 28.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XV СЪСТАВ в публично
заседание на осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ДИМИТЪР КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР КРЪСТЕВ Административно
наказателно дело № 20204110201544 по описа за 2020 година
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. И. Д., ЕГН:**********, ..., против Наказателно
постановление №20-1739-000127 от 16.09.2020год. на Началника на РУ В.Търново при
ОДМВР гр. Вeлико Търново, с което за нарушение чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и на основание чл.
175а, ал. 1 пр. 3 от с.з. са му наложени административни наказания глоба в размер на 3 000
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. Претендира се неговата
отмяна с оплаквания за незаконосъобразност.
В съдебно заседание, чрез своя пълномощник адв.С., поддържа жалбата си.
Представено е подробно писмено становище.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от наказващия орган.
Същият счита, че НП следва да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
С Акт за установяване на административно нарушение №132/02.09.2020год.,
инициирал настоящото административнонаказателно производство, служители на РУ
В.Търново констатирали нарушение на разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, извършено от
жалбоподателя Д. и изразяващо се в това, че на посочената в акта дата – 02.09.2020г., в
21:15 часа, в гр.В.Търново на ул."Н.Габровски" в посока кръстовище с кръгово движение с
ул."Краков" в посока бул."България", управлявал собствения си лек автомобил БМВ 330Д с
1
рег.---, като използва пътищата, отворени за обществено ползване не в съответствие с
тяхното предназначение за превоз на хора и товари, изразяващо се в превъртане на задните
задвижващи колела и поднасяне на задната дясна част на МПС по посока на движение, като
с тези си действия застрашавал останалите участници в движението.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен на място, в
присъствието на жалбоподателя, връчен му е надлежно и е подписан от него с възражения.
Такива не са последвали в законоустановения тридневен срок.
Въз основа на АУАН е последвало и издаването на обжалваното наказателно
постановление, в което наказващият орган е възпроизвел описаната в акта фактическа
обстановка, подвел е нарушението под санкционната разпоредба на чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от
ЗДвП, налагайки на жалбоподателя административни наказания глоба в размер на 3 000 лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. Наказващият орган е приел, че
водача използва пътищата за обществено ползване за други цели освен с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари.
От показанията на полицейските служители в два разпита/актосъставител св.Х. и
свидетел по акта св.Л./ става ясно, че те са преки очевидци на процесните събития и
непосредствено са възприели съставомерните признаци на самото нарушение. Свидетелите
са категорични в оценките си, че не става въпрос за случайно поднасяне на автомобила, а за
умишлена маневра, извършена в зоната на кръгово кръстовище върху асфалта, чрез
подаване на повече от необходимото газ, при което управляваният от жалбоподателя
автомобил превъртял задните задвижващи колела, поднасяйки задна част в дясно. Зад
автомобила на жалбоподателя се движел същия модел автомобил "БМВ", който бил
управляван от св.Ю.И.. Двата автомобила били спрени от полицейския екип с подаване на
звуков и светлинен сигнал по ул."Краков" в отбивката за м-н "Кауфланд". В автомобила,
управляван от жалб. Д. се возел като пътник на предна дясна седалка св.Г.А.. Тези двама
свидетели А. и И. твърдят, че не са възприели умишлено форсиране и занасяне чрез
превъртане на задни задвижващи колела на автомобила, управляван от жалбоподателя.
Показанията на актосъставителя св.Х. и св.Л. - очевидци са последователни, взаимно
допълващи се, непротиворечиви и логични, досежно главните факти, подлежащи на
установяване в настоящото производство. Няма данни по делото да са в особени отношения
с жалбоподателя, което да ги мотивира да го злепоставят. Показанията на останалите
свидетели не оборват констатацията на контролните органи. Свидетели А. и И. са лица от
приятелския кръг на жалбоподателя, т.е. същите са заинтересовани да не интерпретират
фактите по начин, който да го изобличава. Полицейските служители са възприели
управлението на жалбоподателя в гр.В.Търново в участък между две кръгови кръстовище,
при навлизане и излизане от второто до м-н "Билла" . Представени са скици по делото от
Община В.Търново и ОПУ В.Търново за хоризонталната и вертикална сигнализация в
района, описан в АУАН и НП. Параметрите на пътния участък съответстват на описаното в
2
АУАН и НП досежно мястото на извършване на нарушението. Твърденията на
жалбоподателя в обяснения под формата на отричане следва да се третират като една
последваща защитна позиция.
Горната фактическа обстановка съдът изведе след анализ на приобщените по делото
гласни и писмени доказателства.
С оглед на установено се налагат следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в
законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е
неоснователна.
В хода на административно наказателното производство, чийто заключителен акт е
ревизираното НП, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които
да водят до отмяна на това основание. От процесуална гледна точка АУАН и издаденото въз
основа на него НП са законосъобразни, издадени са от компетентни лица, в
законоустановените срокове и притежаващи необходимите реквизити – чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН, поради което съдът не възприема оплакванията на жалбоподателя в тази насока.
Видно от установеното по делото и в АУАН, и в НП, са описани обстоятелствата при които
е извършено нарушението – място, време, както и съставомерните признаци на самото
нарушение, представени са и доказателствата, подкрепящи административното обвинение.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи с оглед заповед №8121з-
515/14.05.2018год. на м-р МВР и заповед УРИ:366з-2316-30.08.2019год. на д-р ОД МВР
В.Търново.
По отношение на възраженията на проц.представител, съдът ги счита са
неоснователни. Непосочване на точния час на констатиране на нарушението от
актосъставителя не води до недостоверност на показанията в останалата част, тъй като
свидетелят заявява, че не може да даде категоричен отговор. Заявеното от актосъставителя,
че е чул форсиране на автомобила от жалбоподателя в двете кръстовища не се оборва от
обясненията на жалбоподателя, че е имал заглушител на автомобила. При това шумът от
форсиране е такъв от двигателя, а не от системата за изпускане на изгорели газове.
Показанията на св.И. и св.А. съдът приема за недостоверни, тъй като са в приятелски
отношения с жалбоподателя.. Неприлагане на записи от видеокамери в района и
неизследване на кръстовището за следи от превъртане на гуми не опровергава факта на
извършеното адм.нарушение.
С оглед на приетата за установена фактическа обстановка следва правният извод, че с
деянието си жалбоподателят e нарушил забраната по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, осъществявайки
състава на административното нарушение по чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП.
С нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП /нов ДВ бр. 101/2016 г., в сила от 21.01.2017 г./,
3
законодателят въвежда забрана за водачите на МПС да използват пътищата, отворени за
обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари. От съдържанието на НП е видно, че жалбоподателят е
санкциониран именно за това, че използва пътищата, отворени за обществено ползване не по
предназначение, като точно и ясно са описани извършените от него действия – умишлено
поднасяне на задна част на управлявания от него лек автомобил в дясно при превъртане на
задни задвижващи колела. Умишленото и съзнателно опасно шофиране, посредством
занасяне на автомобила, форсирайки двигателя, превъртайки задните му колела в района на
кръгово кръстовище, в никакъв случай не представлява използване на път за обществено
ползване в съответствие с основната цел на пътищата - за превоз на хора и товари. Подобно
умишлено поведение в градовете и техните околности застрашава живота и здравето на
останалите участници в движението, а също така и на случайно преминаващи пешеходци,
поради което се характеризира с висока степен на обществена опасност. Точно такава е била
и целта на законодателя въвеждайки нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП в началото на 2017
година /откогато съществува този текст/, обосновавайки я с драстичното увеличаване на
подобни случаи в цялата страна.
От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че
жалбоподателят е извършил вмененото му във вина нарушение, поради което правилно и
законосъобразно е ангажирана неговата административно наказателна отговорност по чл.
175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП. Съобразно тази разпоредба за водач, който използва пътища,
отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари, се налагат наказания лишаване от право да
управлява МПС за срок 12 месеца и глоба 3 000 лева.
При определяне на административните наказания следва да се имат предвид целите
на административното наказание, определени в чл. 12 от ЗАН, както и изискванията на чл.
27 от ЗАНН – да се отчетат тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото
извършване и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на
нарушителя, а също така и обществената опасност на съответния вид административни
нарушени. В настоящият случай, съдът счита, че така наложените административни
наказания глоба в размер на 3 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца
са определени по вид и размер на установеното в нормата на чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП.
Същите са от категорията на абсолютно определените и не подлежат на индивидуализация,
поради което се явяват законосъобразни.
Съдът счита, че извършеното нарушение не представлява маловажен случай по
смисъла на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Маловажен е този случай, при който
извършеното нарушение, с оглед на смекчаващите обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност с оглед на обикновените случаи на нарушения от съответния
вид. Съгласно константната съдебна практика при преценката дали случаят е маловажен или
не значение имат способа и начина, по който е осъществено деянието, личността на дееца,
4
мотивите и подбудите, от които се е ръководел при извършването му и др., т. е. следва да
бъдат преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца във всеки
един конкретен случай. В настоящият случай, съдът намира, че нарушението не разкрива
признаците на по-малка обществена опасност в сравнение с други от същия вид. Младата
възраст на жалбоподателя и добросъвестното процесуално поведение могат да бъде
отчетени единствено като смекчаващи отговорността обстоятелства, но не и да обусловят
маловажност на нарушението.
Като окончателен се налага изводът, че НП е законосъобразно и като такова следва да
се потвърди.
Водим от горното и на осн. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №20-1739-000127 от 16.09.2020год. на
Началника на РУ В.Търново при ОДМВР гр. Вeлико Търново, с което на жалбоподателя Д.
И. Д., ЕГН:**********, ..., за административно нарушение на чл.104б т.2 от ЗДвП на
основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в
размер на 3 000 /три хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
/дванадесет/ месеца, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните,
пред Административен съд – гр. Велико Търново.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5