Р Е Ш Е Н И Е

№ ….

гр.София, 21.04.2020г.

В     И  М  Е  Т  О   Н А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,  І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24 състав, в публичното заседание на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                           

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ГОЛАКОВА       

при секретаря Александрина Пашова, разгледа докладваното от съдията гр. д. № 12 159 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са субективно кумулативно съединени искове с правно основание §22 от Преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за застраховането във връзка с чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането /отм./.

Ищците – Р.Д.И., И.Д.И., З.Д.И. и М.Д.В. твърдят, че на 24.09.2013г., около 12:20ч., на път Е-83, с посока на движение от с. Трудовец към гр. Ботевград Л.Р.А.управлявал л.а. „Рено Еспейс", с peг. № ******. В същото време, по същия път, пред описания автомобил и със същата посока на движение се движели два велосипеда управлявани от Г.М.И.и С.Д.И.. Наближавайки района на 198-ми км., водачът на лекия автомобил, реализира ПТП, като ги блъска. В следствие на удара Г.М.И.и С.Д.И. починали в УМБАЛ „Света Анна“ – гр. София, където били транспортирани. Образувано било ДП № 633/2013 г. по описа на РУ „Полиция" гр. Ботевград. Относно описаното ПТП е постановена по нохд № 302/2016 г. по описа на Софийският окръжен съд присъда. Починалият С.И. е брат на ищците – Р.И., И.И., З.И. и М.В.. Макар вече в зряла възраст и със собствените семейства, между братята и сестрите съществувала силна връзка. Събирали се по празници, често си гостували, помагали си. Помежду им съществували обич, взаимно уважение и разбирателство. Смъртта на С.много разстроила, както братята, така и сестрите му, те все още не могат да я преодолеят и да превъзмогнат болката по безвъзвратно и нелепо отишлия си брат. Сега, много често, вместо да се събират заедно по празници, те посещават гроба на починалия. Посочват, че към датата на ПТП по отношение на лекия автомобил има валидна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключена със З. „Л.И." АД. Молят да бъде постановено съдебно решение, с което се осъди ответникът да заплати на всеки от тях:

- по 60 000 лева - застрахователни обезщетения за претърпени неимуществени вреди, вследствие на настъпилото застрахователно събитие, ведно със законната лихва от 13.10.2013г. до окончателното им изплащане, както и направените по делото разноски.  В последното съдебно заседание по делото процесуалният представител на ищците е депозирал списък на претендираните разноски съгласно чл. 80 от ГПК.

          Ответникът – З. „Л.и.” АД в депозирания от него писмен отговор оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва наличието на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния лек автомобил към датата на ПТП. Оспорва твърдението на ищците, че с починалия са били в близки отношения. Поддържа, че към момента на предявяване на претенциите на ищците е изчерпан лимита по тази застраховка. Оспорва исковите претенции по размер, като заявява, че съгласно § 96, ал. 1 от ПЗР на КЗ до влизане в сила на наредбата за утвърждаване на методика по чл. 493а, ал. 2, обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 се определя в размер до 5 000 лева. Оспорва претенцията за лихви, като заявява, че същите са погасени по давност. Моли да се постанови съдебно решение, с което се отхвърли предявения иск. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

             Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид доводите, и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:    

         В направения от съда доклад на основание чл. 146, ал. 1 от ГПК съдът е отделил като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване в настоящото производство следните факти:

         - наличие на застрахователно правоотношение по договор застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите с ответното дружество относно описания в исковата молба лек автомобил към датата на ПТП,

         - настъпване на процесното ПТП,

         - настъпване на смърт на брата на ищците в резултат на процесното ПТП и

         - постановена и влязла в сила присъда относно процесното ПТП.

         По делото на лист 42 - 55 е представена присъда № 19 от 11.07.2016г., постановена по нохд № 302/2016г. по описа на Окръжен съд – София, с която Л.Р.А., е признат за виновен за причиняване на описаното в исковата молба ПТП, при което е починал брата на ищците. Присъдата е влязла в сила на 04.10.2017г.

         По делото на лист 75 – 76 е представено удостоверение за родствени връзки, издадено от гр. Ботевград с изх. №059 от 04.07.2019г. относно пострадалото лице при процесното ПТП – С.Д.И., от което се установява, че същият е бил на 44 г. към датата на процесното ПТП и съответно е имал: две дъщери и един син, родители, двама едноутробни братя и две сестри /последните четири лица са ищци в настоящото производство/.

По искане на ищците са разпитани свидетелите: Снежана Я.Т. – дъщеря на ищцата М.В. и Ю.Г.И.– съпруг на ищцата Р.И.. Първият свидетел посочва, че починалият й чичо и майка й са били в много добри отношения. Живеели в един район и почти всеки ден се виждали. Не е имало конфликти между тях и постоянно поддържали връзка. Първият свидетел посочва, че починалият й чичо е имал свое семейство и три деца, като преди да почине е живял с едното си дете - сина, а дъщерите му са омъжени. Всички братя и сестри били в добри отношение, често се събирали, гостували си през почивните дни, помагали си.  Братята на пострадалото лице живеели на друго място, но когато имали възможност се събирали. Свидетелят описва още, че ищците много трудно преживели смъртта на брат си, помогнали финансово на децата му за погребението, както и за всеки помен, посещават гроба.

Вторият свидетел Ю.Г.И.посочва, че всички братя и сестри били в близки отношения – чували се по телефона, споделяли проблемите, помагали са си финансово, между тях не е имало пререкания и неразбирателства и за това много зле понесли смъртта на брат си, не били на себе си. Свидетелят описва, че и към днешна дата не са преживяли смъртта на брат си, всяка година за рождения му ден декември месец се събирали все едно е с тях, не могат да го забравят. Ходят всяка седмица или през седмица на гроба му. Свидетелят посочва, че не се е налагало някой от братята и сестрите да издържа друг, но са си помагали ако някой има нужда.

При така установените факти, настоящият съдебен състав прави следните изводи:

Относно предявените искове

Съгласно чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ увреденият, спрямо който причинителят е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя на причинителя на вредите. За да се уважи така предявения иск в изпълнение на задължението си по чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК съдът е указал на всеки от ищците, че тяхна е доказателствената тежест да установят настъпването на следните факти: механизъм на настъпване на процесното ПТП, взаимоотношенията на всеки един от тях с пострадалия от ПТП /преди неговото настъпване/ и претърпените от всеки от тях неимуществени вреди – описаните в исковата молба в резултат на ПТП.

                По делото е представена влязла в сила присъда относно процесното ПТП, от която се установява, че вината за настъпване на произшествието е на водача на лекия автомобил. Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност, както и виновността на дееца.

         С Тълкувателно решение №1/2016 от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС се прие, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. С посоченото тълкувателно решение се прие, че е за изгубило сила Постановление № 2 от 30. ХІ. 1984 г. на Пленума на Върховния съд, което приемаше, че кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт, е посочен изчерпателно в Постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. и няма основания за разширението му, включително по отношение на други възходящи и низходящи на починалия и на неговите братя и сестри. В цитираното по горе тълкувателно решение на ВКС се посочва, че когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единият от родствениците /в случая – на брат/ е причинила на другия /в случая братя и сестри/ морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. Неколкократно в посоченото решение е подчертано, че това право възниква по изключение, като в тежест на претендиращият е да докаже, че е изградил с починалия особена близка и трайна житейска връзка и търпи значителни морални болки и страдания от неговата загуба с продължително проявление във времето. В мотивите е посочено, че връзка с посоченото съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие.

         Следователно когато е предявена претенция от лица, които не са наследниците по закон на починалото лице, трябва да бъдат разгледани както съществувалите преди процесното ПТП отношения между тях, така и въздействието на загубата на лицето върху ищците.

В конкретния случай от събраните свидетелски показания се установява, че помежду им /ищците и техния загинал брат/ са изградени добри и хармонични отношения, емоционална връзка и привързаност. Следва да се посочи обаче, че събраните свидетелски показания са дадени от заинтересовани лица – дъщеря на една от ищците и втория – съпруг на другата ищца. Този факт следва да бъде отчетен предвид обстоятелството, че няма други събрани по делото доказателства относно същите факти, за да се извърши съпоставка и преценка доколко същите са обективни. А и в разглеждания случай от събраните по делото доказателства се установява, че починалото лице е имало три деца, две от които са омъжени и отделно домакинство от ищците с третото си дете. Тоест семейния кръг на пострадалия е голям по отношение на броя на лицата, които се включват в него, и съответно има обективна възможност и незаинтересовани, от изхода на делото, лица от него, да свидетелстват за взаимоотношенията в него, което би внесло повече обективност и пълнота в изследваните факти. Допълнително съдът приема, че доколкото всеки от братята и сестрите, включително починалото лице, са създали свои собствени семейства, имали са родни деца, живели са в отделни домакинства /като част от тях и в различни населени места/ и съответно никой от тях не е разчитал на финансова издръжка или помощ от другите /за което изрично посочва вторият свидетел/, от тези факти може да бъде направен извод, че разглеждания случай не попада в хипотезата на посоченото по-горе изключение в тълкувателното решение. От събраните по делото   доказателства, съдът намира, че не се установява връзка между ищците и починалия им брат, различаваща се и извън обичайната и традиционна за българското семейство на обич и взаимна привързаност. Настоящия съдебен състав, намира че ищците не доказват, при условията на пълно и главно доказване, че претърпените от тях болки и страдания при загубата на брат им надминават обичайното страдание, свързано със смъртта на близък човек. С оглед на така приетото, съдът прави извод, че отговорността на ответното дружество за обезщетяване на претендираните от ищците неимуществени вреди от загубата на техния брат не следва да бъде ангажирана.

         Предвид изложеното, съдът намира, че предявените искове са неоснователни, поради което същите следва да се отхвърлят.

 

Относно направените по делото разноски

С оглед изхода на делото, направеното искане на ищците за присъждане в тежест на ответника на направените от тях разноски за настоящото производство, следва да бъде оставено без уважение.

В полза на ответното дружество, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, следва да бъде присъдена сума в размер на 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

С тези мотиви съдът

 

РЕШИ:

 

         ОТХВЪРЛЯ предявените от Р.Д.И., ЕГН **********, И.Д.И., ЕГН **********, З.Д.И., ЕГН ********** и М.Д.В., ЕГН **********, всички със съдебен адрес: *** Ал. ********– чрез адвокат Й.Д. срещу З. „Л.И.“, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** от всеки един от тях иск с правно основание §22 от ПЗР на КЗ във връзка с чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./  за сумата от по 60 000 лв., за всеки ищец, представляваща претендирано обезщетение за претърпени неимуществени вреди  от настъпило ПТП на 24.09.2013г., при което е причинена смъртта на техния брат – С.Д.И., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 13.10.2013г. до окончателното й плащане.

         ОСЪЖДА Р.Д.И., ЕГН **********, И.Д.И., ЕГН **********, З.Д.И., ЕГН ********** и М.Д.В., ЕГН **********, всички със съдебен адрес: *** Ал. ********– чрез адвокат Й.Д.  да заплатят на З. „Л.И.“, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата от 100 лв.

           Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.

 

                                                     СЪДИЯ: