Решение по дело №329/2022 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 136
Дата: 20 октомври 2022 г.
Съдия: Петя Иванова Петрова
Дело: 20223000500329
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 136
гр. Варна, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. П.

Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
като разгледа докладваното от Петя Ив. П. Въззивно гражданско дело №
20223000500329 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 329/2022 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по въззивна жалба на КПКОНПИ, подадена чрез
А. И. гл.инспектор в ТД Варна, против решение № 260003/ 18.05.2022г.,
постановено по гр.д. №291/2020 г. по описа на Силистренския окръжен съд В
ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете на КПКОНПИ по чл. 153, ал. 1 от
ЗПКОНПИ за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито
имущество: от Е. Е. К. сумата в общ размер на 67 881,80 лв., представляваща
получени парични средства от трети лица чрез системата на „Western Union"
в периода от м.септември 2010 г. до 26.02.2019 г., непреобразувана в друго
имущество; от Ц. Ц. А. сумата в общ размер на 30 132,12 лв., представляваща
получени парични средства от трети лица чрез системата на „Western Union",
непреобразувана в друго имущество и комисията е осъдена за заплати
държавна такса от 3 920,56 лв. за отхвърлената част.
КПКОНПИ е настоявала, че решението на окръжния съд в
отхвърлителната му част е неправилно, като постановено в нарушение на
процесуалния и на материалния закон и е необосновано по изложени
съображения. Молила е за отмяната му в същата част с уважаване на иска и
1
присъждане на сторените по делото разноски. Развила е доводи срещу
възприетото от окръжния съд, че не подлежат на отнемане в полза на
държавата постъпилите по банкови сметки парични средства, които не са
налични.
Ответниците не са подали писмен отговор на жалбата.
Решението на окръжния съд не е обжалвано от ответниците и е влязло в
сила в частта, с която е уважен иска на КПКОНПИ и е отнето имущество.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция въззивникът
КПКОНПИ чрез държавен инспектор Стоименова е поддържала въззивната
жалба.
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,
намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а по правилността му с
оглед събраните доказателства намира следното:
Производството пред Силистренския окръжен съд е било образувано по
иск на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобито имущество по чл. 153, ал. 1 от ЗПКОНПИ срещу Е. Е.
К. и Ц. Ц. А. за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито
имущество на обща стойност от 108 013,90 лв., включващо: На основание чл.
151, във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ от Е. Е.
К. сумата в размер на 10 000 лв., получена от продажбата на недвижим имот:
ДВОРНО МЯСТО с площ от 283 кв.м. в с. Средище, община Кайнарджа, обл.
Силистра, съставляващо урегулиран поземлен имот в кв.15, за който е
отреден парцел VII, по регулационния план на селото, идентичен с парцел II,
кв.15 заедно с построената в имота: ЕДНОЕТАЖНА СГРАДА – ТЪРГОВСКИ
ОБЕКТ с площ от 91 кв.м., както и сумата в общ размер на 67881,80 лв.,
представляваща получени парични средства от трети лица чрез системата на
„Western Union" в периода от м.септември 2010 г. до 26.02.2019 г.,
непреобразувана в друго имущество; -На основание чл.151 във връзка с чл.
142, ал. 2, т. 5, във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ от Ц. Ц. А. сумата в общ
размер на 30 132,12 лв., представляваща получени парични средства от трети
лица чрез системата на „Western Union", непреобразувана в друго имущество.
Производството на комисията се води по ЗПКОНПИ и е допустимо –
налице са всички предвидени в закона предпоставки: КПКОНПИ е сезирана с
постъпило уведомление от Окръжна прокуратура Търговище с вх.№
2
УВКПКОНПИ-266/21.02.2019 г., за привличането на Е. Е. К. като обвиняем
по ДП № 6518 ЗМ-174/2019 г. по описа на ОД МВР гр. Силистра, пр.пр. №
1661/2018 г. по описа на Окръжна прокуратура – гр. Силистра за
престъпления по чл. 255, ал.1, т.1 във вр. с чл.26 от НК (за това, че през
периода от 23.12.2014 г. до 30.03.2018 г. в с. Кайнарджа, общ. Кайнарджа, в
условията на продължавано престъпление, в качеството си на данъчно
задължено лице, е избегнала установяването и плащането на данъчни
задължения в големи размери – 3 119,19 лв., като не е подала съответните
декларации по чл. 49 от ЗМДТ в Дирекция „Местни данъци и такси“ към
Община Кайнарджа в нито един случай на получени в периода 42 броя
дарения от различни лица на обща стойност 62 384,05 лв.) попадащо в
обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 18 от ЗПКОНПИ; с Протокол № ТД 04ВА/УВ-
2938/26.02.2019 г. е образувана проверка за установяване на значително
несъответствие в имуществото на Е. Е. К., включваща и Ц. Ц. А. -лице във
фактическо съжителство с проверяваната съгл.§1, т.19 от ДР на ЗПКОНПИ и
§1, т.15, б.“а“ от ДР, като проверката обхваща периода от 26.02.2009 г. до
26.02.2019 г.; с решение № 727/23.04.2020 г. на КПКОНПИ е образувано
производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито от
ответниците имущество, а с решение № 1327/22.07.2020 г. и за внасяне в
съда на мотивираното искане за отнемане на на незаконно придобито от
ответниците имущество на обща стойност 108 013,90 лв.
Ответникът Ц. А. е лице - фактически съжител на ответницата К. за
целия период на проверката и е свързано по см. на §1, т.15 от ДР на
ЗПКОНПИ лице.
Искът на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобито имущество е за отнемане от проверяваната Е. Е. К. и от
съжителстващото с нея лице Ц. Ц. А. на: - на 10 000 лв., получена от
продажбата на недвижим имот дворно мято от 283 кв.м. в с. Средище, община
Кайнарджа, обл. Силистра, съставляващо урегулиран поземлен имот в кв.15,
за който е отреден парцел VII, по регулационния план на селото, идентичен с
парцел II, кв.15, заедно с построената в имота едноетажна сграда – търговски
обект с площ от 91 кв.м. (от Е. Е. К.); - сума от 67881,80 лв., представляваща
получени парични средства от трети лица чрез системата на „Western Union"
в периода от м.септември 2010 г. до 26.02.2019 г., непреобразувана в друго
3
имущество (от Е. Е. К.); - сумата от 30 132,12 лв., представляваща получени
парични средства от трети лица чрез системата на „Western Union",
непреобразувана в друго имущество (от Ц. Ц. А.), при твърденията, че
ответницата е реализирала доходи от незаконни източници, с които е
придобила имущество подлежащо на отнемане на това основание.
КПКОНПИ не е твърдяла да е било налично имущество в началото на
периода, както и не твърди получените суми чрез системата за бързи
разплащания да са били налични у ответниците към момента на проверката.
Поддържано е, че цялото придобито имущество в проверявания период е един
недвижими имот с. Средище, който е продаден, както и получени от
ответниците чрез системата за бързи разплащания суми от трети лица в
размери от 67881,80 лв. и 30 132,12 лв.
За основателността на иска по чл. 153, ал. 1 от ЗПКОНПИ следва да е
установено: - че дадено физическо лице е придобило незаконно имущество,
т.е. имущество, за придобиването на което не е установен законен източник,
съгласно легалното определение, дадено в § 1, т. 2 от ДР на закона;
наличието на обосновано предположение, че това конкретно имущество е
придобито незаконно, като такова предположение е налице винаги, когато
след проверка се установи значително несъответствие между имуществото и
нетния доход на проверяваното лице в размер на 150 000 лева за целия
проверяван период; образувано наказателно производство срещу това лице за
престъпление по НК, измежду визираните в закона, по което то е привлечено
като обвиняем.
Съгласно нормата на чл. 141 от ЗПКОНПИ на отнемане подлежи само
незаконно придобито имущество, а това е такова имущество, което е влязло в
патримониума на проверяваното лице през проверявания период и което е
налично и в края на този период, но е придобито с незаконни доходи, т. е
такива, които са от забранена със закон дейност. Имуществото, което е
напуснало патримониума на проверяваното лице към момента на сезиране на
съда, не може да бъде отнето от него, но ако имуществото се намира у
свързани лица, то се отнема от тях, а ако е отчуждено в полза на трети лица,
на отнемане подлежи равностойността на отчужденото имущество, когато
отчуждаването е противопоставимо на държавата. Ако отчуждаването не е
противопоставимо на държавата, имуществото се отнема от приобретателя
4
му. Следователно на отнемане от проверяваното лице или свързаните с него
лица подлежи само притежавано – налично имущество, а не доходи или
приходи на това лице, а също и непритежавано имущество – такова, което е
било придобито от него, но вече е напуснало патримониума му, тъй като е
отчуждено, изоставено, потребено или обезценено. (така Решение №
97/18.05.2018 г. по гр. д. № 3224/2017 г. по описа на ВКС, IV г. о.).
Както е прието в преобладаващата към настоящия момент и споделяна
от настоящия състав съдебна практика на ВКС (по въпроса е образувано, но
понастоящем е висящо тълкувателно дело № 4/21 на ОСГК), постъпилите
суми по банкови сметки стават част от имуществото на проверяваното или
свързаните с него лица, тъй като това са техни вземания от съответната банка.
С изтеглянето на суми и с извършването на преводи, тези вземания се
погасяват и престават да бъдат част от имуществото на проверяваното или
свързаните с него лица. Част от имуществото на проверяваното или
свързаните с него лица стават изтеглените суми в брой и вземанията, ако
такива са възникнали в резултат на извършените преводи. Ако те са налице в
края на изследвания период, те формират несъответствие и подлежат на
отнемане, при наличие на съответните законови предпоставки. Паричните
средства преминали по банкови сметки, които не са налични в края на
изследвания период не формират превишение на имуществото и не могат да
обосноват несъответствие, поради което не подлежат на отнемане (цит.
Решение № 263 от 18.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1293/2020 г., IV г. о., ГК).
За да се произнесе по основателността на претенцията, най-напред
следва да се установи вида и стойността на придобитото в проверявания
период от ответника имущество, което е налично към края на периода или е
отчуждено по непротивопоставим за държавата начин (оценени съгласно чл.
148 от ЗПКОНПИ), а при трансформация на имущество – стойността на
наличното трансформирано имущество; респ. паричната равностойност на
отчужденото имущество, когато разпореждането е противопоставимо на
държавата (чл. 151 от ЗПКОНПИ). Неналични в края на проверявания период
суми, не са част от имуществото. Част от имуществото не може да
представлява и отрицателен размер на „нетен доход“.
При това положение и съобразно изложеното (без неналичните суми),
цялото придобито от ответниците имущество в периода от 10 години е един
5
недвижим имот в с.Средище с пазарна стойност към датата на отчуждаването,
според заключението на вещото лице Ганева, в размер на 11 060 лв. Това
налага извода, че не е налице увеличение на имуществото на проверявания в
процесния период над 150 000 лв. и липсва предпоставка за провеждане на
изследване дали това имущество е със законен източник (към който въпрос са
относими и оплакванията на въззивника). Независимо от горното, само за
пълнота следва да бъде посочено, че дори и при положение на включване в
стойността на имуществото и на неналичните суми от 67881,80 лв. и 30 132,12
лв., то отново размерът на придобитото имущество (109 073,92 лв.) не
надвишава 150 000 лв. и не е налице релевантното по закона увеличение на
имуществото.
При това положение, искът на КПКОНПИ по чл. 153, ал. 1 от
ЗПКОНПИ е неоснователен и подлежи изцяло на отхвърляне. Доколкото,
обаче решението не е обжалвано и е влязло в сила по отношение на отнетото
имущество и с оглед предмета на възивното производство само в
отвърлителната част на решението на окръжния съд, решението на окръжния
съд в тази отхвърлителна част като краен резултат (макар и по други
съображения) е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от спора, КПКОНПИ дължи заплащане на държавна
такса за въззивното производство в размер на сумата от 1 960,27 лв. съгл.
чл.157, ал. 2 от ЗПКОНПИ, вр. с чл. 78, ал. 6 от ГПК.
По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260003/18.05.2022г., постановено по
гр.д. № 291/2020 г. по описа на Силистренския окръжен съд В ЧАСТТА, с
която са отхвърлени исковете на КПКОНПИ по чл. 153, ал. 1 от ЗПКОНПИ
за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество: от Е.
Е. К. сумата в общ размер на 67 881,80 лв., представляваща получени парични
средства от трети лица чрез системата на „Western Union" в периода от
м.септември 2010 г. до 26.02.2019 г., непреобразувана в друго имущество; от
Ц. Ц. А. сумата в общ размер на 30 132,12 лв., представляваща получени
парични средства от трети лица чрез системата на „Western Union",
непреобразувана в друго имущество и комисията е осъдена за заплати
6
държавна такса от 3 920,56 лв. за отхвърлената част.
ОСЪЖДА Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане
на незаконно придобито имущество, ЕИК ********* да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Варненския апелативен съд
дължимите държавни такси за въззивното производство в размер на сумата от
1 960,27 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от връчването му на страните и при условията на чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7