Р Е Ш Е Н И Е
№….…/.….07.2018г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в публично съдебно заседание на трети юли през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
при
секретар Христина Христова ,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1235 по описа за 2017г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба, подадена от ВАРНА ОЙЛ 1 ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
р-н Младост, ул.Христо Смирненски №19, бл. 1, вх. 1, ет. 5, ап. 24, против „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
СЕВЕР” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна ,
р-н Владислав Варненчик, ВАРНА ТАУЪРС-Е, бул. Владислав Варненчик № 258 / с
предходно наименование ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ АД /, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.59
и чл. 79, ал. 1 вр. с чл.82 ЗЗД за
осъждане на ответника да му заплати както следва: сумата от 11000лв,
представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване в резултат на ползване
без правно основание за периода 21.08.14г. до 21.08.17г. на помещение за
трафопост, изградено в УПИ IX-156, находящ се в гр.Варна,
КК Св.св.Константин и Елена, и сумата от 65323,30лв, представляваща обезщетение
за вреди под формата на претърпяна загуба от неизпълнение на задължение по
чл.20, ал.1 от договор №129/02.03.06г.-ДАМВ08-0033/28.02.08г., изразяващи се в
разликата на заплатена на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД ел.енергия по фактури,
издадени за периода 14.02.14г. – 08.03.17г. и реално потребената от ищеца
ел.енергия. С
допълнителната искова молба в срока по чл.372 ГПК ищецът е направил изменение
на иска с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. с чл.82 ЗЗД като претендира осъждане на ответника да му заплати сумата
от 61979,89лв, предявен като частичен иск от иск в общ размер на 82659,97лв,
представляваща обезщетение
за вреди под формата на претърпяна загуба от неизпълнение на задължение по
чл.20, ал.1 от договор №129/02.03.06г.-ДАМВ08-0033/28.02.08г., изразяващи се в
заплатена на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД ел.енергия по фактури, издадени за
периода 14.02.14г. – 08.03.17г.
В исковата молба се
твърди, че ищецът е собственик на недв.имот – УПИ IX-156, находящ се в гр.Варна,
КК Св.св.Константин и Елена, в който била изградена сграда съгласно разрешение
за строеж №48/10.05.06г., въведена в експлоатация съгласно разрешение за
ползване №ДК-07-В-31/05.03.14г. Твърди, че на 02.03.08г. между страните по
делото бил сключен договор №129/02.03.06г.-ДАМВ08-0033/28.02.08г., съгласно
който ответникът поел задължението да присъедини към електроразпред.мрежа
жилищ.сграда , изградена в УПИ IX-156, КК Св.св.Константин и Елена в гр.Варна,
чрез изграждане на следните присъединителни съоръжения –трафопост, разкъсване
на кабел тип САХЕкТ, захранващи линии НН от табло НН на трафопоста до табла
ТЕМЗ, електромерни табла. Твърди се, че въпреки изпълнението от страна на ищеца
на всички изисквания по договора, поставени като условие за изпълнение на задълженията
на ответника за закупуване на присъедин.съоръжения и монтирането на
електромерите, последният не е изпълнил същите. Излага, че през 2014г. в
изграденото помещение за трафопост от ответника са монтирани и поставени под
напрежение съоръжения и трансформаторна машина, които след въвеждането им в
работен режим започнали да произвеждат шум, за който било констатирано, че
превишава граничната стойност. Твърди, че въпреки заявената от ищеца готовност
и представяне на съотв.документи не е учредено право на строеж на ответника за
трафопост и сервитутна зона, като последният за периода след 05.03.14г. ползвал
собственост на ищеца за целите на преобразуването и преноса на ел.енергия до
други крайни потребители , като си спестявал разход в размер на дължимата наемна
цена за помещението, в което е поставена трансформ.машина. Излага се, че
съгласно чл.20, ал.1 от договора ответникът се задължил да постави индивидуални
електромери, които да измерват употребяваната ел.енергия за всеки един обект в
сградата и да бъдат открити индивидуални партиди за всеки един от
собствениците. Твърди, че поради неизпълнение на това задължение консумираната
в сградата ел.енергия се отчитала по завишена тарифа , за времянка, както и че
ищецът бил принуден, за да не се спре тока, да заплаща в полза на „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ“ АД консумираната от трети лица ел.енергия. С допълнителната искова молба
уточнява, че от страна на ответника са доставени и монтирани 2 бр.силови
трансформатори, намотките на които създавали шума. Заявява, че не претендира
лишаване от възможност да получава приходи от наем на трафопост , като твърди,
че помещението не е енергиен обект и може да бъде ползвано като част от
жилищ.кооперация за получаване на приходи от наем. Счита, че от страна на ищеца
няма неизпълнение на договора, което да възпрепятства ответника да монтира
средства за търг.измерване, като неполучаването на съгласие от собствениците не
го освобождавало от изпълнение на задължението.
В срока по чл.367,
ал.1 от ГПК ответникът „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна , р-н Владислав
Варненчик, ВАРНА ТАУЪРС-Е, бул. Владислав Варненчик № 258 / с предходно
наименование ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ АД /, е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените
искове по основание и размер. Не оспорва факта, че ищецът е собственик на имот УПИ IX-156,
КК Св.св.Константин и Елена в гр.Варна; че е изградена жилищна сграда с
трафопост; че между страните е сключен договор
№129/02.03.06г.-ДАМВ08-0033/28.02.08г., съгласно който изграждането на
присъедин.съоръжения ще се извърши от ищеца. Оспорва твърдението, че през
2014г. е монтирал съоръженията и трансфор.машина, след което те били поставени
под напрежение, тъй като негово задължение по договор било само да достави
същите, а монтирането било задължение на ищеца. Твърди, че доставката на
силовия трансформатор е осъществена още през 2008г., като са извършени
72-часови проби, и захранването не било преустановено, тъй като се ползвало за
нуждите на строителството, а после и на жил.сграда. Счита, че същият се държи в
помещението на ищеца на валидно правно основание-договора. Твърди, че не е
налице обедняване на ищеца, тъй като той не би могъл да получава приходи от
наем от ползването на съоръжението по предназначение, предвид това, че то представлявало
енергиен обект по см. на §1, т.23 от ЗЕ, а ищецът не е лицензирано енергийно
предприятие. Счита, че липсва обогатяване на ответника и връзка между
обогатяването и обедняването. Оспорва твърдението, че немонтирането на уредите
за измерване е по вина на ответника, като се сочи, че ищецът не е изпълнил задължението си за
учредяване на право на строеж и сервитут за трафопост. Счита, че ищецът не е
изпълнил задължението си да опазва предоставеното му ел.съоръжение – силов
трансформатор, като не е уведомявало ответника за повишени нива на шума , а
отговорността за повреди била негова съгл. чл.50, ал.1 от договора. В допълнителният
отговор оспорва твърденията в допълн.искова молба. Счита, че едва след
изпълнение на всички условия на договора по учредяване на право на строеж и
сервитут и заплащане на цена за присъединяване възниква насрещното задължение
на ответника да монтира уреди за измерване на индив.потребление. Излага се, че
претендираните вреди представляват изпълнение на задължение за доставена и
потребена ел.енергия, като ищецът доброволно е заплатил чужди задължения ,
поради което и същият се е суброгирал в правата на удовлетворения кредитор
срещу задължените лица, които са се обогатили от настъпилото имущ.разместване.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 12 ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна
следното:
По
делото няма спор, а видно и от представените по делото писм.доказателства, се
установява, че ищецът е собственик на недв.имот
– УПИ IX-156,
находящ се в гр.Варна, КК Св.св.Константин и Елена, в който е изградена сграда
съгласно разрешение за строеж №48/10.05.06г., и същата е въведена в
експлоатация съгласно разрешение за ползване №ДК-07-В-31/05.03.14г. Безспорен е
и факта, че на 02.03.08г. между страните по делото е сключен договор
№129/02.03.06г.-ДАМВ08-0033/28.02.08г., съгласно който ответникът поел
задължението да присъедини към електроразпред.мрежа жилищ.сграда , изградена в
УПИ IX-156, КК
Св.св.Константин и Елена в гр.Варна, чрез изграждане на следните
присъединителни съоръжения –трафопост, разкъсване на кабел тип САХЕкТ,
захранващи линии НН от табло НН на трафопоста до табла ТЕМЗ, електромерни
табла. Няма спор, че по силата на договора изграждането на съоръженията за присъединяване следвало да
бъде извършено от ищеца. Съобразно разпоредбата на чл.29 от договора ищецът се
е задължил да прехвърли възмездно в собственост на ответника изградените
присъедин.съоръжения и техните сервитути на база взаимно признати разходи след
приемането им с разрешение за ползване, както и да представи необходимите за
това документи с оглед подлагане под напрежение на изградените присъединителни
съоръжения / чл.32/, а ответника след изпълнение на задълженията по чл.32 да
присъедини изградените съоръжения към електроразпр.мрежа и да поеме
задълженията за поддръжка. Изрично в чл.20, ал.1 е договорено, че ответникът се
задължава да достави и монтира в електромерните табла за своя сметка средства
за търг.измерване на ел.енергия за потребителя с необх.апаратура.
По
делото няма спор, че от страна на ответника е доставен силов трансформатор,
който е монтиран от трето за спора лице, който факт се установява и от
събраната по делото комплексна СТЕ. Безспорен е още и факта, че монтираните
съоръжения са поставени под напрежение и се ползват от ответника за целите на
преобразуването и преноса на ел.енергия, като от експертизата се установява, че
чрез уредбите, монтирани в помещение за трафопост, към електроразпр.мрежа са
свързани освен сградата на ищеца, още и сградите на мотел и ресторант Иванчов
хан.
С
исковата молба е заявена претенция, уточнена с допълн.искова молба и в първото
по делото с.з., с която се претендира обезщетение за ползване без основание на
изграденото от ищеца помещение / с предназначение „ трафопост“/, като се твърди
, че то не е енергиен обект, съставлява нежилищно такова и би могло да бъде
преустроено в помещение за обслужваща дейност и да се отдава под наем, и именно
в спестяването на такъв разход се е обогатило отв.дружество.
Съгласно
посоченото в §1, т.19 от ДР
на ЗЕ електрическа уредба е съвкупност от машини, съоръжения и
апарати, предназначена за пренасяне, преобразуване и разпределение на
електрическа енергия, т.е. монтираният в сградата силов трансформатор
съставлява вид енергийна уредба. В разпоредбата на §1, т.23 от ДР на ЗЕ е предвидено, че енергиен
обект е обект или съвкупност от обекти, с предназначение в него или
посредством него да се извършва производство на електрическа енергия, пренос,
както и преобразуване на параметрите или вида на електрическата енергия и разпределение на същата през мрежите, без
инсталациите на клиентите, а съгласно т.32 материален ресурс е наличието на
основни и спомагателни съоръжения, които да осигурят нормалното функциониране
на енергийния обект. Дори и сградата да е вид съоръжение, което осигурява
нормалното функциониране на електрическата уредба, то съвкупността от сграда и
инсталирано в нея съоръжение се определя като трафопост, който е вид енергиен
обект от вида на площадковите енергийни обект съгласно дефиницията, дадена в §1, т.41 от ДР на ЗЕ, а именно сгради и трайно
прикрепените към тях или към ПИ енергийни съоръжения, без линейните им части,
предназначени за осъществяване на дейностите по производство, пренос и разпределение
на електрическа енергия. Ето защо следва да се приеме, че режимът, под който
попада вещта, е като за енергиен обект - съвкупност от помещение и трайно
монтирана в него електрическа уредба, който обект е предназначен за пренасяне,
преобразуване и разпределение на ел.енергия. В този смисъл направеното от ищеца
твърдение, че не е налице енергиен обект не може да бъде споделено. В
качеството му на енергиен обект обаче ищецът не би могъл да ползва по друг
начин самостоятелния обект, не би могъл да го отдава под наем и не би могъл да
получава от него граждански плодове. Ищецът единствено има право да продаде
обекта на ответника, който от своя страна е длъжен да го изкупи. Твърденията на
ищеца за възможно преустройство на помещението са ирелевантни, доколкото
подобни действия не се сочат да са извършени за периода, за който се търси
обезщетение, а евентуалното им бъдещо извършване е без правно значение за
настоящия спор. Особеният статут на вещта изключва по принцип
използването й за друго, освен по предназначение, което налага и особен вид
ограничение на правото на собственост, при осъществяването му по отношение на
имота, тъй като следва да се осигури достъп и да се търпи обслужването на
процесния трафопост от електроразпределителното дружество.
Правото
на енергийните предприятия да ползват съществуващите и новоизградените
енергийни обекти е уредено съответно в § 26, ал. 1 от ПЗР и в чл. 64 от действащия Закон за
енергетиката под формата на сервитути, макар по
същността си това да не са сервитути, а ограничения на собствеността за
благоустройствени цели. Следователно ищецът не би могъл да се обедни, а
ответникът да се обогати за негова сметка в резултат на ползването на
помещението с цел експлоатация на разположената в него електрическа уредба, тъй
като ищецът би могъл да придобие собствеността върху недвижим имот с предназначение
"трафопост" единствено обременена от
ограничения за благоустройствени цели - т.нар. сервитутни права.
С оглед на така изложеното съдът
намира предявения иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за недоказан , а оттам и
за неоснователен.
Предявеният
кумулативно съединен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. с чл.82 ЗЗД от своя страна се основава на
твърденията, че поради неизпълнение на задължението на ответника да
постави индивидуални електромери, които да измерват употребяваната ел.енергия
за всеки един обект в сградата и да бъдат открити индивидуални партиди за всеки
един от собствениците, консумираната в сградата ел.енергия се отчитала по
завишена тарифа - за времянка, и ищецът, въпреки че не бил потребил ел.енергия,
бил принуден да заплати консумираната от третите лица ел.енергия.
По
делото от събраната СТЕ се установява, че СТИ на потребяваната от ищеца
ел.енергия се намира на фасадата на сградата, на външна стена на помещението „
за трафопост“, като за отчитане на потребената ел.енергия от живущите в
сградата е обособено отделно помещение, в което са монтирани ел.табла.
Установява се, който факт и не е спорен по делото, че липсват електромери, а вместо тях са подставени лустер клеми ,
чрез които са съединени входящите и изходящи захранващи проводници на всеки
един отделен собственик, а цялата потребена ел.енергия се отчита от електромера
на ищеца.
Ищецът
твърди, и този факт не се оспорва от насрещната страна, че цялата отчетена
енергия за процесния период е била потребена изцяло от трети лица. Няма спор,
че ищецът е заплатил така начислената сума за ел.енергия , като липсват данни
за оспорване на тези задължения по основание. При плащане на чужд дълг / какъвто е
настоящият случай с оглед твърденията на ищеца/, платецът встъпва в правата на
кредитора срещу длъжника. Суброгация по смисъла на чл.74 от ЗЗД е налице при
наличието на следните предпоставки: 1) изпълнение на едно чуждо задължение,
което освобождава длъжника спрямо неговия кредитор и 2) правен интерес на
третото лице да стори това. Правният интерес се разбира като опасност от
настъпване на неблагоприятни имуществени последици по отношение на изпълняващия
чуждото задължение, и то само във връзка с отношенията му с кредитора на
длъжника. В разглежданият случай с факта на плащането, което изпълнение има
погасителен ефект спрямо кредитора, ищецът се е суброгирал в правата на
удовлетворения кредитор срещу реалния длъжник /в случая живущите в сградата,
потребили ел.енергията/, който именно се е обогатил от настъпилото имуществено
разместване. В отношенията между платеца и кредитора настъпилата промяна в
правната сфера не е неоснователна, тъй като с плащането е погасено съществуващо
договорно задължение на титуляра на партидата. Очевидно е, че в случая е налице
съзнателно плащане на чужд дълг, което е извършено и в свой интерес – с цел да
не бъде прекратено ел. захранването в собствения на ищеца обект. Суброгирайки
се в правата на кредитора в патримониума на ищеца е възникнало вземане в размер
на заплатеното от него спрямо третите лица, поради което и не би могло да се
приеме, че е налице реална имуществена
вреда, изразяваща се в намаляване на имотното състояние на ищеца вследствие липсата
на поставени индивидуални електромери, която вреда да би могло да се определи
като претърпяна загуба по см. на чл.82 ЗЗД,
подлежаща на обезщетяване. В този смисъл по делото не е доказано настъпването на вреда под формата на претърпяна
загуба за ищеца, която да е в причинна
връзка с твърдяното
неизпълнение.
С
оглед на изложеното съдът намира, че не е изпълнен фактическият състав на чл. 79, ал. 1 вр. с чл.82 ЗЗД, поради което и искът като неоснователен
следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора в тежест на
ищеца следва да бъдат възложени по реда
на чл.78, ал.3 от ГПК сторените от ответника в производството разноски,
съразмерно с отхвърлената част от иска. Направеното от ищеца възражение за
прекомерност на адв.възнаграждение е неоснователно. Видно от представеният
списък на разноски договореното адв.възнаграждение за защита по делото възлиза
на 4020лв. с ДДС / т.е. 3350лв без ДДС/, а установения по чл.7, ал.2, т.4 от
Наредба №1/09.07.04г минимум възлиза на 2719,40лв. Законът не съдържа
задължение дори и при констатирано основание за намаляване на адв.възнаграждение,
това да се извърши непременно до предвидения минимален размер по Наредба
№1/09.07.04г., а следва обективно да отговаря на положения необходим труд за
защита на правата и законните интереси на страната при отчитане правната
сложност на делото. Отчитайки фактическата и правна сложност на делото
съобразно предмета на спора, съдът намира, че така договореното
адв.възнаграждение не се явява прекомерно. Предвид това следващите се на
ответника разноски се явяват в размер на 4100лв – разноски за адв.възнаграждение
и вещо лице.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от ВАРНА
ОЙЛ 1 ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, р-н Младост, ул.Христо Смирненски №19, бл. 1, вх. 1, ет.
5, ап. 24, против „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, р-н Владислав Варненчик, ВАРНА ТАУЪРС-Е, бул.
Владислав Варненчик № 258 / с предходно наименование ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ АД /, обективно съединени искове с правно основание
чл.59 и чл. 79, ал. 1 вр. с чл.82 ЗЗД за
осъждане на ответника да му заплати както следва: сумата от 11000лв,
представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване в резултат на ползване
без правно основание за периода 21.08.14г. до 21.08.17г. на помещение за
трафопост, изградено в УПИ IX-156, находящ се в гр.Варна,
КК Св.св.Константин и Елена, и сумата от 61979,89лв, предявен като частичен иск от иск в общ размер на
82659,97лв, представляваща обезщетение за вреди под формата на претърпяна загуба от
неизпълнение на задължение по чл.20, ал.1 от договор
№129/02.03.06г.-ДАМВ08-0033/28.02.08г., изразяващи се в заплатена на
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД ел.енергия по фактури, издадени за периода 14.02.14г.
– 08.03.17г., като неоснователни.
ОСЪЖДА
ВАРНА ОЙЛ 1 ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
р-н Младост, ул.Христо Смирненски №19, бл. 1, вх. 1, ет. 5, ап. 24, ДА ЗАПЛАТИ на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
СЕВЕР” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна,
р-н Владислав Варненчик, ВАРНА ТАУЪРС-Е, бул. Владислав Варненчик № 258, сумата от 4100лв. /четири хиляди и сто лева /, представляваща направените по делото
разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: