РЕШЕНИЕ
№ 49
гр. К., 27.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ІІ-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Анна П. Донкова-Кутрова
при участието на секретаря Красимира Бл. Божакова
като разгледа докладваното от Анна П. Донкова-Кутрова Административно
наказателно дело № 20235320200068 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С наказателно постановление № */* година на Н. на г. П. к. при РУ на
МВР - К. на Ч. И. А., ЕГН ********** от с. С., ул.* №*, на основание чл. 185
от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева за
нарушение на чл. 157 ал. 4 от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят
А. и е депозирал жалба срещу него пред съда в законоустановения 14-дневен
срок. Моли наказателното постановление да бъде отменено като неправилно
и незаконосъобразно, излага съображения. В съдебно заседание лично и чрез
процесуалния си представител поддържа жалбата.
Ответната по жалбата страна – РУ на МВР- К., редовно призована, не
изпраща представител.
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което и допустима.
Разгледана от съда е основателна.
1
След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез
разпита на актосъставителя Д. Ж. и свидетеля Ц. У. и приложените и приети
писмени такива – справка за нарушите/водач, ЗППАМ № *г., Заповед № *г.,
Заповед № *г., справка от РУ на МВР К., ведно с препис от НП № *г. и
решение на КРС по НАХД № 456/2022г., справка от ОДМВР П., сектор П. п.,
ведно с преписи от наказателни постановления № *-* от 03.01.2020 г.,
издадено от С. П.П. - П.в, № * от * г. издадено от С. П.П. - П.в, № */* г.,
издадено от РУ К., № * г., издадено от РУ К., № */* г. издадено от РУ К., №
*/* г., издадено от РУ К., № */* г., издадено от РУ К., № */* г., издадено от РУ
К., № */* г., издадено от РУ К., както и препис от Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № *, издадена на * г., съдът намира за
установено следното:
На * г., служителите на РУ на МВР- К., Ж. и У. изпълнявали
служебните си задължения по контрол безопасност на движението по
пътищата. Около 11.00ч. в гр. К., на ул. В.К. №* спрели за проверка
управляван от жалбоподателя товарен автомобил „М. * Д“ с рег. № *. При
проверката установили, че водачът управлява превозното средство, като е
изгубил всички контролни точки и не е върнал свидетелството си за
управление в съответната служба на МВР. За констатираното срещу
жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно
нарушение № */*г., в който нарушението е квалифицирано като такова по чл.
157 ал. 4 от ЗДвП.
На *г. компетентният орган, Началникът на група Пътен контрол при
РУ на МВР- К., е издал атакуваното наказателно постановление, с което на
жалбоподателя, на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 20 лева, като обстоятелствата по извършване на
нарушението са описани по сходен начин с тези в АУАН.
Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери
изцяло обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност. Съдът намери, че същото страда от съществени пороци,
касаещи задължителното му съдържание, поради което е незаконосъобразно и
следва да бъде отменено, дори без да е необходимо да се изследва въпроса
извършено ли е административното нарушение, квалификацията му, както и
размерът на наказанието.
2
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение
и издаване на наказателното постановление следва да бъдат спазени
задължителните изисквания, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН, като следва да са посочени по ясен и небудещ съмнение начин фактите
по извършване на нарушението. В конкретния случай в АУАН и НП е
посочено, че нарушението се изразява в управление на МПС, чийто водач е
загубил всички контролни точки и не е върнал свидетелството за управление
в съответната служба на МВР. При това изложение не става ясно къде е
следвало лицето да върне свидетелството си за управление на МПС /липсва
място на извършване на нарушението/, както и коя е съответната за това
структура на МВР- ОД на МВР П., от която е издадено СУМПС на лицето
или друга, имайки предвид, че вмененото му деяние е бездействие и същото
се осъществява там, където е дължимо съответното действие. На следващо
място нито от АУАН, нито от НП става ясно кога и с кои влезли в сила
наказателни постановления са отнети контролните точки на жалбоподателя.
Съответните наказателни постановления изобщо не са посочени в
обжалваното НП като номера, дати на издаване, дати на влизане в сила, точен
брой отнети точки със всяко от тях, както и не е посочен точният момент, в
който са отнети и последните контролни точки до пълния им размер от 39
броя. По този начин от същото не става ясен точният момент, в който според
контролния и наказващия орган, е възникнало задължението за връщане на
СУМПС, респективно от кой точно момент е в неизпълнение на това си
законово задължение, което нарушава както правото на защита на наказаното
лице, така и съдебният контрол, а и преценката за спазване сроковете по чл.
34 от ЗАНН. Още повече, че при липса на доброволно връщане, е предвидено
задължение на органите на МВР за изземване на СУМПС със заповед на осн.
чл. 171, т. 4 ЗДвП, с която по отношение на водача се прилага
административна принуда. Целта на принудителната административна мярка
е да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се
преустановят административните нарушения, тъй като чрез изземването на
СУМПС се цели да се реализира превенция и да се препятства управлението
на МПС от неправоспособен водач, какъвто е този, на който са отнети всички
контролни точки. Приложените в хода на съдебното производство
доказателства справка за нарушител/водач, наказателни постановления,
ЗППАМ, не могат да преодолеят пропуска в описание на нарушението в
3
АУАН и НП, доколкото и от тях не става ясно в кой точно момент според
контролния и наказващия орган, а и за органа издал заповедта по чл. 171, т. 4
ЗДвП за жалбоподателя е възникнало задължението по чл. 157, ал.4 от ЗДвП,
имайки предвид, че последната е издадена на база наказателни
постановления, с които на водача са отнети не максималните 39 контролни
точки, а 54 такива. Следва да се отбележи, че както нарушителят, така и
обстоятелството, че на същия вече са отнети всички 39 контролни точки са
били известни на контролните органи още към 13.09.2022г., когато е спиран
за проверка и му е съставен АУАН за нарушение по ЗДвП, видно от
представената справка за нарушител/водач, което сочи допуснато нарушение
на чл. 34 от ЗАНН, съгласно който не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за
установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя. На следващо място контролни точки се отнемат въз основа на
влязло в сила наказателно постановление, като в наказателното
постановление се отбелязват броят на отнетите и броят на оставащите
контролни точки. По този начин наказаното лице може да следи колко са
оставащите му контролни точки, в случая обаче същото не би могло да стори
това, предвид, че броят оставащи точки не е посочван коректно във всяко от
наказателните постановления.
Отделно от посоченото според съда общата санкционна разпоредба на
чл. 185 от ЗДвП е неприложима към посочената за нарушена норма – чл. 157
ал.4 от ЗДвП, предвид, че за управление на МПС след загуба на
правоспособност по реда на чл. 157 ал. 4 от ЗДвП, за каквото се касае в
случая, е предвидена друга санкционна разпоредба – чл. 177 ал. 1 т. 2 от
ЗДвП, която регламентира за такова нарушение и по-тежко наказание.
По изложените съображения наказателното постановление следва да
бъде отменено
С оглед изхода на делото и изрично стореното в тази насока искане от
процесуалния представител на жалбоподателя, следва в негова полза да бъдат
присъдени направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Същите са в размер на 500 лв., съгласно приложен договор за правна защита и
съдействие – заплатено адвокатско възнаграждение. От въззиваемата страна е
направено възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
4
възражение, с искане същото да бъде намалено. Съдът счита искането за
основателно. Предвид неголямата фактическа и правна сложност на делото и
приключването на производството в две съдебни заседания, следва да се
приеме, че са налице условията на чл. 63д ал. 2 от ЗАНН, действащ
понастоящем, за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение от
500 лева на размер от 400 лева – минималният размер, съгласно чл. 18 ал. 2
във вр. с чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Същите следва да се възложат в
тежест на юридическото лице ОДМВР П., в структурата на което е
административнонаказващият орган.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № */* година на Н. на г. П. к. при
РУ на МВР – К., с което на Ч. И. А., ЕГН ********** от с. С., ул.* №*, на
основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 20 лева за нарушение на чл. 157 ал. 4 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР П. да заплати на Ч. И. А., ЕГН ********** от с.
С., ул.* №* сумата от 400.00лв., представляваща направени разноски за
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред
Административен съд – П. в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
К.Б.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
5