РЕШЕНИЕ
№ 3942
гр. Пловдив, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анета Ал. Трайкова
при участието на секретаря Невена Мл. Назарева
като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело №
20225330104427 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран със субективно и обективно кумулативно съединени
искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 497 КЗ, предявени от М.
Д. Г. и Ю. К. Г. срещу ЗД „Бул Инс“ АД за заплащане на обезщетение за
имущ. вреди, дължимо във връзка с погиване на лек автомобил марка
„*****“, модел „*****” с peг. № ****** и унищожени витрина и прозорец на
помещение за производство на тестени изделия, от алуминиева дограма със
стъклопакет, при условията на валиден договор за задължителна застраховка
„ГО“, обективиран в застр. полица № *******.
Ищците твърдят, че на 05.01.2020 г. около 06:10 часа в с. ****, обл.
*****, З.М. Г. при управление на лек автомобил марка „****“, с peг. №
******, в посока от североизток на югозапад, движейки се с превишена
скорост и след употреба на алкохол, в района на административни номера ***
от улицата, навлязал в ляв завой, като не успял да овладее автомобила му, в
резултат на което последният излиза от пътното платно и удря паркирания
лек автомобил марка „****“ модел „****” с peг. №****, собственост на К.Г..
Тези факти, както противоправното поведение и вината на водача Г. са
установени с влязла в законна сила присъда, постановена по НОХД №
6561/2020 година по описа на Районен съд - Пловдив.
Ищците излагат, че при настъпилото ПТП са увредени следните, техни
собствени вещи, а именно: напълно увреден лек автомобил, марка „****", с
1
peг. № РВ****** чието възстановяване е нецелесъобразно, налице е тотална
щета на стойност от 1500 лева,както и напълно унищожена витрина и
прозорец на помещение за производство на тестени изделия, от алуминиева
дограма със стъклопакет на обща стойност от 792 лева без ДДС. Ищците
сочат, че притежават съответно: М. Д. Г. 5/8 (пет осми) идеални части, а Ю. К.
Г. притежава 3/8 (три осми) идеални части и при тези квоти претендират
обезщетение от застрахователното дружество - ответника за погиналия лек
автомобил. Касателно унищожените витрина и прозорец на помещението за
производство на тестени изделия за Ю. К. Г. се претендират ¼ идеална част, а
за М. Д. Г. ¾ ид. част. Твърди се също така, че гражданската отговорност на
водача на лекия автомобил е покрита при действието на валиден договор на
задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите,
съгласно застрахователна полица съставена и подписана между ответника и
собственика на автомобила. Също така се твърди, че доверителите са
депозирали заявление към застрахователното дружество с искане да им се
плати застрахователно обезщетение за претърпените имуществени вреди,
като е била образувана преписка, като по банковата сметка на ищцата М. Д. Г.
е изплатено обезщетение в размер на 613,24 лв.
От ответника ЗД „Бул Инс“ АД е постъпил писмен отговор, с който не се
оспорва факта на настъпилото ПТП и участниците в него, механизма на
настъпване на ПТП, както и че лекият автомобил и витрина и прозорец на
помещение за производство на тестени изделия, от алуминиева дограма със
стъклопакет са увредени и наличието на валидно застрахователно
правоотношение. Оспорва се размера на претърпените от ищците
имуществени вреди, като счита, че с изплатеното обезщетение в размер на
613,24 лв. е изплатен действителния размер на имуществените вреди за
повредения лек автомобил.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Фактите и обстоятелства, отделени като безспорни и ненуждаещи от
доказване са следните: сключена между застрахователното дружество и
водача на МПС З. М. Г. договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, обективиран в застрахователна полица №
*****; настъпило ПТП на 05.01.2020 г. в с. К. по вина на водача на МПС З. М.
Г., вследствие на което са увредени лек автомобил „*****” с peг. № *****
собственост на К. Г. и витрина и стъклопакет от алуминиева дограма, като
противоправното поведение и вината на З.М. Г. е установена с влязла в сила
присъда; платена от застрахователя по банковата сметка на М. Д. Г. сума от
613,24 лв. Не е налице и спор, че ищците са законни наследници на К. Р.Г.,
починал на ******г.
Като условие за допустимост на исковата претенция по чл. 432, ал. 1 КЗ
законодателят е въвел изискването увреденото лице да е отправило към
застрахователя на делинквента писмена застрахователна претенция при
условията и по реда, предвидени в чл. 380 КЗ. В процесния случай от
2
представените от ищците доказателства – заявление с вх. № ******** е
видно, че последните в качеството си на увредени лица са заявили писмено
претенцията си към ответното дружество – застраховател на гражданската
отговорност на делинквента. Следователно предявената искова претенция е
допустима.
Член 432, ал. 1 КЗ урежда правото на увреденoто лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, да иска следващото му се обезщетение пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”.
В приложение на разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът носи
тежестта за пълно и главно доказване наличието на застрахователно
правоотношение, както и на всички обективни елементи, пораждащи
деликтната отговорност на застрахования, докато в доказателствена тежест на
ответника е оборване на законовата презумпция за субективния елемент –
вината.
От изслушаната САТЕ, която съдът кредитира, се установява че
автомобилът е тотално увреден, а стойността на средствата, необходими за
влагане с оглед възстановяването на витрината и прозореца от ПВЦ дограма
се равняват на 708 лева, които се разпределят между двмата ищци, съобразно
квотата от наследството и съобразно факта, че имуществото е СИО, както
следва: 531 лева за М. Г. и 177 лева за Ю. Г.. Воденият от ищците свидетел е
дал обяснения, от които става ясно, че след ПТП унищожените витрина и
прозорец са възстановени от ищците, както и че обектът е строен по време на
брака между М. и К. Г..
По отношение на размера на дължимото застрахователно обезщетение,
съдът съобрази разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, която предвижда, че
застрахователното обезщетение е равно на действително претърпените вреди
към деня на настъпване на събитието, като целта е да се стигне до пълно
репариране на вредоносните последици. Дължимото обезщетение от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ се остойностява с
размера на действителната стойност на вредата към деня на настъпване на
събитието – съгласно разпоредбата на чл. 499, ал. 2 КЗ. Обезщетението не
може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната
/при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, тоест
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
3
друго от същия вид и качество – чл. 400, ал. 1 КЗ, съответно стойността,
необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка – чл. 400, ал. 2 КЗ и съответно е
лимитирано от застрахователната сума по договора. В процесния случай
стойността на новите части, които са необходими за отремонтиране на
автомобила възлиза на 1206,53 лева. Пазарната стойност на автомобила към
датата на настъпване на ПТП възлиза на 1450 лева. Следователно сумата,
която е необходима за ремонт е по - висока от 70% от действителната
стойност на автомобила, която действителната стойност на колата възлиза на
1044 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 390, ал. 2 КЗ тотална щета на
моторно превозно средство е такова увреждане, при което стойността на
разходите за необходимия ремонт надвишава седемдесет на сто от
действителната му стойност. В случая 70 % от действителната стойност на
автомобила възлиза на 730 лева. Безспорно е налице тотална щета, доколкото
сумата за ремонт надвишава 70% от действителната стойност на автомобила.
Ето защо се налага извод, че предявените искове са основателни в
изменените им размери, каквото изменение /намаление/ е било допуснато в
о.с.з. на 20.09.2022 г.одина.
Съгласно чл. 409 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за
забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока
по чл. 405, освен в случаите на чл. 380, ал. 3. А нормата на чл. 405, ал. 1 от КЗ
определя срок за заплащане на застрахователното обезщетение, който не
може да е по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1-3 или 5, т.е. срокът не може да е
по-дълъг от 15 работни дни от представяне на всички доказателства по чл.
106, необходими за определяне на застрахователното обезщетение. По делото
не се спори и видно от изпратеното уведомлението от застрахованите до
застрахователя за застрахователното събитие, че е входирано на 29.04.2021г.
По делото няма твърдения, а и не се установява, че към уведомлението не са
били представени нужните на застрахователя за произнасянето
документи. Следователно следва да се приеме, че застрахователното
дружество е в забава от 21.05.2021г., а не от 29.04.2021г., както е посочено в
исковата молба.
По отношение на разноските:
4
На адв. М. В. М., АК-Пловдив ще се присъди адв. възнаграждение в
размер на 600 лева на осн. член 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
С оглед изхода на спора и предвид частичното прекратяване на
предявените искове относно размера на обезщетението за имущ. вреди на осн.
член 78, ал. 4 ГПК на ответника ще се присъдят разноски от 183,13 лева,
дължими от М. Г., както и разноски за адвокат в размер на 174,60 лева,
дължими от Ю. Г..
На осн. член 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
държавните такси и разноски по делото в размер на 100 лева за държавни
такси и 200 лева за САТЕ.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД с ЕИК ****** да заплати на М. Д. Г., ЕГН
**********, на основание чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ, сумата от
429,22 лева – главница, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпените от ищцата имущ. вреди във връзка с погиването на лек
автомобил марка ****, модел *****, с рег. №******* от ПТП, реализирано на
***** г., при условията на валиден договор за задължителна застраховка
„ГО“, обективиран в застр. полица № *******,ведно със законната лихва,
считано от 29.04.2021г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 531
лева – главница, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпените от ищцата имущ. вреди във връзка с унищожаването на витрина
и прозорец на помещение за производство на тестени изделия, находящо се в
село К., обл. П. ведно със законната лихва, считано от 29.04.2021г. до
окончателното й изплащане, като отхвърля претенциите за лихва за забава
върху двете главници за периода 29.04.2021г. до 28.05.2021г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД с ЕИК**** да заплати на Ю. К. Г., ЕГН
**********, на основание чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ, сумата от
275,54 лева – главница, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпените от ищеца имущ. вреди във връзка с погиването на лек
автомобил марка *,*** модел *****, с рег. № *****от ПТП, реализирано на
5
05.01.2020 г., при условията на валиден договор за задължителна застраховка
„ГО“, обективиран в застр. полица № *****, ведно със законната лихва,
считано от 29.04.2021г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 177
лева – главница, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпените от ищеца имущ. вреди във връзка с унищожаването на витрина
и прозорец на помещение за производство на тестени изделия, находящо се в
село К., обл. П., ведно със законната лихва, считано от 29.04.2021г. до
окончателното й изплащане, като отхвърля претенциите за лихва за забава
върху двете главници за периода 29.04.2021г. до 28.05.2021г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА М. Д. Г., ЕГН ********** да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД с
ЕИК ****** разноски по член 78, ал. 4 ГПК в размер на 183,13 лева за адв.
възнаграждение.
ОСЪЖДА Ю. К. Г., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието
на майка си М. Д. Г., ЕГН ********** да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД с ЕИК
******* разноски по член 78, ал. 4 ГПК в размер на 174,60 лева за адв.
възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД с ЕИК *******, да заплати на адвокат М.
В. М., АС-Пловдив, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата
сумата от 600 лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД с ЕИК ******* да заплати на ПРС, на
основание чл.78, ал. 6 ГПК, сумата от 300 лева – държавна такса и разноски
по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/__________________
6