Решение по дело №472/2023 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от М. Х. К. с [ЕГН] и адрес гр. Сливен, [улица], вх. „...“ ап. ..., с УРН 381894 в ИСАК срещу Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 за кампания 2023 и за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/4708#1, издаден на 24.11.2023 г. от Заместник – изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с който по отношение на жалбоподателя е прекратен агроекологичен ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 за кампания 2023 г. и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане по направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност“ (ВПС-1) във връзка с подаденото заявление за подпомагане с УИН: 20/180522/44266 в размер на 2 339,30 лв., ведно с лихви върху сумата, като на адресата е определен 50-дневен срок за доброволно плащане на посочената сума.

В жалбата и уточняваща към нея молба се твърди незаконосъобразност на атакувания административен акт, доколкото обективно не били налице предпоставките за прекратяване на ангажимента. Жалбоподателят счита, че дори такива предпоставки да са били налице, то не били налице основания за определяне на публично държавно вземане. Моли съда за отмяна на оспорения акт, с претенция за разноски.

В открито съдебно заседание оспорващата М. К., редовно и своевременно призована, не се явява. Представлява се от надлежно упълномощен адв. С. Р., който поддържа жалбата и моли съда да я уважи, с претенция за присъждане на сторените по делото разноски. Заявява, че Министерство на земеделието и храните, и ДФ „Земеделие“ не са създали възможност в компютърно – информационната система, част от ИСАК за подаване на заявления за подпомагане на заявки за плащане за подаване на заявление за удължаване на агроекологичния ангажимент, поет през 2021 г. с още една година, включително 2022 г., каквато възможност била регламентирана в чл. 8 ал. 3 и ал. 4 от Наредба № 7/24.02.2015 г. Оспорващата като земеделски стопанин искала да удължи ангажимента, но такава възможност липсвала, поради което подала единственото възможно заявление, което административният орган приел като такова за поемане на нов тригодишен ангажимент. Липсвали последователност и логика в поведението на административните органи, включително и в нормативните текстове. Нямало как да се очаква през 2022 г. стопаните, при положение, че периодите са преходни, да се ангажират с тригодишен период на нов ангажимент, тъй като в новия програмен период се очакват нови мерки, с други ставки и с други изисквания. В действителност жалбоподателката искала да заяви удължаване на ангажимента, а не да подаде заявление за нов тригодишен ангажимент. Частичното съвпадение между площите, заявени през едната и през другата година пак се дължало на самата програма, тъй като тя, приемайки заявлението като нов ангажимент, не давала съответния доклад за грешка, че трябва да бъдат заявени по-голяма част от площите, заявени през предходната кампания като удължаване на ангажимента. Счита, че нормативно това изискване не следва да бъде прилагано в тези преходни години, тъй като в ал. 4 се говорело за удължаване на агроекологичните дейности, а не за удължаване на самия ангажимент. Текстът на Наредбата бил различен от текста по поетите петгодишни ангажименти и при съобразяване с това, че са преходни години, това изискване за припокриване на 90 % от площите не било императивно за тези ангажименти, поети през 2021 г. В заключение заявява, че актът е незаконосъобразен, доколкото административния орган не е дал възможност на земеделските стопани да се възползват напълно от нормативните текстове, а впоследствие служебно е приел, че подадените през 2022 г. заявления касаят поемане на нови ангажименти, откъдето се извлича изискването, че трябва да бъде подадено заявление за плащане през 2023 г., което според органа К. не е изпълнила.

В открито съдебно заседание административният орган – Заместник изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“, редовно призован, не се представлява.

Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Оспорващата М. Х. К. била регистрирана с Уникален регистрационен номер (УРН) 381894 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). На 16.07.2023 г. подала Общо Заявление за подпомагане с УИН: 20/270723/54672, придружено с Таблица за използваните парцели – 2022 г., Таблица за отглежданите животни, резултати от автоматични проверки, декларации.

По доказателствата са приобщени и подадените за кампании 2014, 2015, 2016, 2017, 2018, 2019, 2020 и 2021 г. заявления за подпомагане с приложенията към тях. Видно от оторизации на бенефициент, на 30.03.2023 г. на К. е изплатена сума в размер на 2 339,30 лв. по мярка 10 „Агроекология и климат“ за кампания 2022 г.

От представената по делото Таблица № 1 на одобрените и неодобрените за участие площи по направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС)“ от Мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 г. от регистър „Директни плащания“ в ИСАК се установява, че за периода в поетите по мярката ангажименти от К. не фигурира направление ВПС.

С Уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 г. изх. № 02-200-6500/7359/13.12.2022 г. Заместник-изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ уведомил М. Х. К., че по заявление за подпомагане с УИН: 20/210521/37914 е одобрена за участие по направление ВПС с поемане на едногодишен ангажимент.

С писмо изх. № 01-6500/4708 от 16.10.2023 г. Заместник-изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ уведомил М. К., че в резултат на извършени административни проверки е установено, че не е подала „Заявление за плащане“ по направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност“ (ВПС-1) през кампания 2023 г. Според писмото, агроекологичните дейности се изпълняват през период от три последователни години, като този срок започва да тече от началото на годината, в която е подадено и одобрено „Заявление за подпомагане“, което през първата година е и „Заявление за плащане“, а през всяка следваща година до изтичане на ангажимента кандидатите за подпомагане подават само „Заявление за плащане“. Органът уведомил земеделския стопанин, че е одобрена за участие по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 г., като е поела тригодишен ангажимент по направление ВПС-1 през кампания 2022 г. Заплатеното за първата година от ангажимента финансово подпомагане в размер на 2 339,30 лв. за кампания 2022 г. следвало да се възстанови. На адресата била дадена възможност да възрази и представи допълнителни доказателства в случай на несъгласие с констатацията в писмото. Последното, визирано от съставителя като акт за нередност по см. на чл. 14 ал. 1 от Наредбата за определяне на процедурите за администриране на нередности по фондове, инструменти и програми, съфинансирани от ЕС, било получено от К. на 23.10.2023 г.

На 24.11.2023 г. Заместник-изпълнителният директор постановил по отношение на М. Х. К. в качеството й на регистриран в ИСАК земеделски стопанин Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014-2020 г. и за установяване на публично държавно вземане. С този акт бил прекратен агроекологичния ангажимент по посочената мярка за кампания 2023 г. и било определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане по направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)“ във връзка с подаденото от К. заявление за подпомагане с УИН: 20/180522/44266 в размер на 2 339,30 лв. на основание чл. 18 ал. 3 т. 1 и ал. 4 б. „а“ и чл. 8 ал. 2 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 г. Адресатът била приканена да възстанови доброволно посочената сума в 50-дневен срок от датата на уведомяване.

Актът бил връчен на неговия адресат и настоящ оспорващ М. К. на 11.12.2023 г. Жалбата срещу същия е подадена до настоящия съд на 28.12.2023 г.

Към доказателствата е приобщена Заповед № 03-РД/3203/14.07.2023 г., с която Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е делегирал на персонално посочен Заместник – изпълнителен директор правомощията да издава и подписва административни актове по мерки 214 „Агроекологични плащания“, мярка 10 „Агроекология и климат“ и мярка 11 „Биологично земеделие“, с което едновременно се прекратява поет ангажимент и се предприемат действия по възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление.

По делото е извършена и приета като неоспорена комплексна съдебна инженерно – техническа експертиза, изготвена от вещи лица със специалност „Г. и к.“ и с. специалист, която съдът кредитира като компетентна, безпристрастна и съответна на останалия, събран по делото доказателствен материал. Съгласно заключението на същата, за кампании 2021 и 2022 г. М. Х. К. е подала заявления за подпомагане, форма физически лица, с парцели, заявени по Мярка 10 „Агроекология и климат“, направление ВПС-1 „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност - чрез паша“ с код на дейността АКП1. За кампания 2021 г. поетия от К. ангажимент по мярка 10, направление ВПС-1 е едногодишен, а ангажиментът, поет през 2022 г. е тригодишен, като 2022 г. се явява първа за поетия ангажимент. Т.е., заявените за подпомагане парцели през 2021 г. и 2022 г. са от различни ангажименти. В ИСАК не е предвидена административна проверка за пресичане на площи от два различни ангажимента, като такова сравнение вещото лице г. и. З. е извършил по наличните документи в приложените CD по делото. При извършената проверка вещото лице е установило, че за кампания 2021 г. по мярка 10 „Агроекология и климат“, направление ВПС-1 „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС) - чрез паша“ с код на дейността АКП 1 са заявени за подпомагане 10 парцела, разположени в землищата на две села: [населено място] (3 парцела) и [населено място] (7 парцела) с обща площ от 13,98 ха. За кампания 2022 г. по същата мярка и направление е заявен само един парцел, разположен в землището на [населено място], с площ от 8,92 ха, като данните за това са изложени в табличен вид в експертизата. Според експертизата, тъй като заявените за подпомагане парцели и площи по мярка 10 „Агроекология и климат“, направление ВПС-1 за кампания 2021 г. и за кампания 2022 г. са от два различни ангажимента, то и бенефициента няма задължение да заявява не по-малко от 90% от площите с ангажимент. Площите, заявени по направление ВПС-1 от М. Х. К. през 2021 г., не съвпадат с площи по подаденото през 2022 г. заявление в частта му относно същото направление по мярка „Агроекология и климат. Има съвпадение и съответно сечение само в границите на един парцел 32915-95-2-12 с площ от 8,92 ха. Съгласно експертното заключение, заявлението за кандидатстване се генерира от онлайн платформата на ДФЗ - https://seu.dfz.bg, след оторизация с потребител и парола с въвеждане на необходимата информация. Извършва се проверка за грешки, които се визуализират и могат да бъдат коригирани преди завършване и подписване на документите. Заявлението може да се подаде в общинска служба земеделие или с електронен подпис самостоятелно от кандидата за подпомагане, като софтуерът е разработен и се поддържа от фирма "Технологика", техническото задание за разработка е вътрешен документ и не е публично достъпно. Според получена от Отдел „Прилагане на мярка 214 от ПРСР2007-2013 и мерки 10 и 11 от ПРСР 2014-2020“, Дирекция „Директни плащания“ информация и техническото задание към фирмата, поддържаща системите на ДФЗ е било съобразено с посочените законови разпоредби. Въз основа на извършените проверки вещото лице и. К. заключава, че в системата за подаване на заявления през кампания 2022 г. е била предоставена единствено възможност за поемане на нов три годишен ангажимент по направление „ВПС-1“ от мярка „Агроекология и климат“.

При разпита в съдебно заседание експертът – г. и. З. заявява, че за сравнение на парцелите е ползвал ортофото картата, като няма опция за сравняване при два различни ангажимента, площите за 2021 г. са с едногодишен ангажимент, а тези за 2022 г. – с тригодишен и това е подписала М. К.. Тъй като програмата е за периода 2014-2020 г. и фактически трябва да приключи през 2020 г., но ДФЗ и МЗм не са били готови с новата наредба, а и финансово, поради което допускат за една година – за 2021 да се направи едногодишно заявление, а за 2022 г. решават да се поемат тригодишни ангажименти. При това, земеделските стопани с приключващ ангажимент 2021 г. подписвали нов ангажимент, както е и в конкретния случай. Едногодишния срок през 2021 г. е бил единствено, за да се премине от 2022 г. към новия тригодишен период. Ангажиментът за 2022 г. е поеман по наредбата от 2022 г. Вещото лице и. К. заявява, че предоставената му информация е логиката на софтуера от 2022 г., като системата автоматично е решавала и не е давала възможност за избор, т.е. сама е „пускала“ дали да се продължи ангажиментът или да се поеме нов, като е липсвала възможност за избор на периода. При извършената проверка на експерта било разяснено, че понеже от 2023 г. влизат нови разценки по мерките, които са по-високи, някои от земеделските стопани отказвали да продължат ангажиментите си, с цел да върнат парите по стария ангажимент и да вземат повече пари по новия.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства, включително приложените към административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в предвидения в чл. 149 ал. 1 от АПК преклузивен срок, от легитимирана страна - при наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Разгледана по същество, същата се преценява като неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена. Съображенията на съда в тази насока са следните:

Оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган – Заместник-изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, действащ при наличие на материална и персонална компетентност. Съгласно чл. 20а ал. 1 и ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), Изпълнителният директор на ДФЗ е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция (РА) и като такъв организира, ръководи нейната дейност и я представлява. Според чл. 20а ал. 4 от ЗПЗП, Изпълнителният директор може да делегира със заповед на заместник-изпълнителните директори правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане. В разглеждания случай Изпълнителният директор на фонда, в съответствие с чл. 20а ал. 3 и ал. 5 от ЗПЗП и чл. 11 ал. 1 и ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ, със Заповед № 03-РД/3203/14.07.2023 г. (т. 6) е делегирал на свой заместник - изпълнителен директор правомощието да издава и подписва административни актове по мерки 214 „Агроекологични плащания“, мярка 10 „Агроекология и климат“ и мярка 11 „Биологично земеделие“, с които едновременно се прекратява поет ангажимент и се предприемат действия по възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление. Следователно, административният акт е издаден както в изискуемата от закона писмена и предметна форма и съдържание, така и от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му с надлежен акт правомощия, при наличието на законова делегация за това. При неговото постановяване съдът не установява допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, предпоставка за неговата отмяна. Административното производство е инициирано от компетентния овластен орган по повод установени при административни проверки фактически обстоятелства, като при спазване изискванията на чл. 26 ал. 1 от АПК земеделският стопанин е уведомен с писмо, в което са изложени подробни съображения относно констатациите и предмета на образуваното административно производство, предоставена му е възможност да възрази и представи доказателства, от която М. К. не се е възползвала. Освен валиден и процесуално законосъобразен, оспореният акт се преценява от настоящата съдебна инстанция и като издаден в съответствие с относимите материалноправни норми, при следните съображения:

Видно от съдържанието на оспорения акт за прекратяване на ангажимент и установяване на публично държавно вземане, същият е издаден при изрично нормативно овластяване по чл. 27 ал. 3, ал. 5 и ал. 7 от ЗПЗП, чл. 162 ал. 2 т. 8 и т. 9 от ДОПК, въз основа на извършени административни проверки. Като фактическо основание за постановяване на властническото волеизявление в акта се сочи, че М. К. като земеделски стопанин с УРН 381894 в ИСАК е одобрена за участие по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 г., като е поела тригодишен ангажимент с направление ВПС-1 през кампания 2022 г. и не е подала „Заявление за плащане“ през 2023 г. По делото се установява по безспорен начин, че за кампания 2022 г. К. е подала Заявление за подпомагане с УИН: 20/180522/44266, като на 30.03.2023 г. е получила финансово подпомагане за първата година от ангажимента по мярката в размер на 2 339,30 лв. Поетият по това заявление ангажимент е тригодишен, като за 2023 г. К. не е подала „Заявление за плащане“. Така установеното от фактическа страна, описано в оспорения акт се потвърждава от събраните по делото писмени доказателства, а в тази насока е и неоспорената съдебна инженерно – техническа експертиза.

Като правно основание за издаване на акта са посочени нормите на чл. 18 ал. 3 т. 1 и ал. 4 б. „а“ и чл. 8 ал. 2 от Наредба № 7/24.02.2015 г. Съгласно чл. 18 ал. 3 т. 1 от Наредбата, Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция, едновременно прекратява агроекологичния ангажимент и предприема действия по възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление съгласно условията на ал. 4, когато земеделските стопани: 1. преустановят прилагането на поетите агроекологични задължения по съответното направление преди изтичане на сроковете по чл. 8 или не са подали заявлението за плащане по чл. 8, ал. 2 за одобрени площи и/или животни и/или не са заявили площи и/или животни със съответния агроекологичен код на извършваните дейности по приложение № 5. Според чл. 18 ал. 4, земеделските стопани възстановяват получената до момента финансова помощ по съответното направление заедно със законните лихви от кампанията на първоначално одобрение до кампанията, за която са установени неспазвания по направлението, както следва: а) до края на третата година – 100 %. Разпоредбите са приложими при наличие на предпоставките, визирани в ал. 3, една от които е неподаване на заявление за плащане по чл. 8 ал. 2. Съгласно последната посочена разпоредба на чл. 8 ал. 1, агроекологичните дейности по направленията по чл. 3 се прилагат за период от пет последователни години, като ал. 2 указва, че срокът по ал. 1, 4 и 5 започва да тече от началото на годината на подаване и на одобрение на "Заявлението за подпомагане", което през първата година на кандидатстване е и "Заявление за плащане". През всяка следваща година кандидатите за подпомагане подават "Заявление за плащане". Процесното направление – възстановяване и поддържане на постоянно затревени площи с висока природна стойност (ВПС) е нормирано в чл. 3 т. 1 от Наредбата, към който препраща чл. 8 ал. 2, цитиран по – горе. Доказателствата сочат по безспорен начин, че по процесните мярка 10 и направление ВПС-1 жалбоподателката е подала заявление за подпомагане за кампания 2022 г. с УИН: 20/180522/44266 с поет тригодишен ангажимент, като през 2023 г. не е подала до ДФЗ – РА „Заявление за плащане“. Полученото от нея за първата година от ангажимента 2022 г. финансово подпомагане е в размер на 2 339,30 лв., като съобразно приложената от ответния орган норма на чл. 18 ал. 4 б. „а“ от Наредба № 7/2015 г., сумата правилно е предмет на претенция за възстановяване от фонда. Експертното заключение не променя горните изводи, като същото е категорично, че за 2021 г. поетият и подписан от оспорващата К. ангажимент е едногодишен, а този, поет през 2022 г. – тригодишен. В информационната система, обслужваща подаването на заявленията за подпомагане по мерки и схеми от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2022 г. е съществувала възможност единствено за поемане на нов тригодишен ангажимент. Така установеното от експертите е съответно и на относимата нормативна уредба, като според чл. 8 ал. 4 от Наредбата, новите ангажименти, поети с подадени заявления за подпомагане от 2021 г., в съответствие със заповедта по чл. 4, ал. 9 от Наредба № 5 от 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (ДВ, бр. 22 от 2009 г.) се изпълняват за срок от една година. Т.е. едногодишният ангажимент за 2021 г. намира и своята нормативна опора. Отново в чл. 8, в ал. 5 е нормиран и тригодишен ангажимент по заявленията за подпомагане през 2022 г. Съгласно разпоредбата, новите ангажименти, поети с подадени заявления за подпомагане през 2022 г. по направленията по чл. 3, т. 1, 6 и 7, в съответствие със заповедта по чл. 4, ал. 9 от Наредба № 5 от 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, се изпълняват за срок от три години. При тези фактически и правни установявания настоящата съдебна инстанция намира, че обжалваният административен акт е постановен при наличието на фактически и правни основания, съобразен е изцяло с действащата нормативна уредба, при издаването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и е съответен на целта на закона.

Предвид изложеното, настоящата съдебна инстанция намира, че атакуваният административен акт – Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 за кампания 2023 и за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/4708#1, издаден на 24.11.2023 г. от Заместник – изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с който по отношение на жалбоподателя е прекратен агроекологичен ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 за кампания 2023 г. и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане по направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност“ (ВПС-1) във връзка с подаденото заявление за подпомагане с УИН: 20/180522/44266 в размер на 2 339,30 лв., ведно с лихви върху сумата, като на адресата е определен 50-дневен срок за доброволно плащане на посочената сума е валиден акт, постановен в съответствие с относимите материалноправни норми и при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила. Подадената срещу същия жалба се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващата страна за присъждане на разноски се явява неоснователна.

 

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172 ал. 2 предл. последно от АПК, Административен съд - Сливен

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. Х. К. с [ЕГН] и адрес гр. Сливен, [улица], вх. „...“ ап. ..., с УРН 381894 в ИСАК срещу Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 за кампания 2023 и за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/4708#1, издаден на 24.11.2023 г. от Заместник – изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с който по отношение на жалбоподателя е прекратен агроекологичен ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-202 за кампания 2023 г. и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане по направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност“ (ВПС-1) във връзка с подаденото заявление за подпомагане с УИН: 20/180522/44266 в размер на 2 339,30 лв., ведно с лихви върху сумата, като на адресата е определен 50-дневен срок за доброволно плащане на посочената сума.

 

 

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.