Решение по дело №458/2020 на Районен съд - Шумен

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

341/4.8.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, четиринадесети състав

На шести юли две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                                                                         Председател: Кр. Кръстев

Секретар: Ф. А.

Като разгледа докладваното от районния съдия

АНД № 458 по описа на ШРС за 2020 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

            Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Обжалвано е наказателно постановление № 171374-F173949/17.11.2015 год. на Директора на Офис – Шумен при ТД на НАП, гр. Варна, с което на основание чл.355, ал.1 от КСО на „Р.“ ООД, с ************, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ************ №, ****, ****, ****, представлявано от Т.С.С. с ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно, необосновано, постановено при съществено нарушение на административно-производствените правила, като излага подробно доводите си за това в жалбата.

В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател се явява процесуален представител, като заявява, че поддържа жалбата. Моли за присъждане на разноските по делото.

            За ТД на НАП-Варна - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, не изпраща процесуален представител.

            Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.319 и сл. от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

            Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 21.05.2015 год. била извършена проверка от компетентни длъжностни лица при ТД на НАП – гр.Варна, офис Шумен на „Р.“ ООД. В хода на проверката било констатирано, че дружеството, в качеството на работодател не е  изпълнило задължението си да подаде в срок Декларация Образец 6 „Данни за дължими вноски и данък по чл.42 от ЗДДФЛ” за месец октомври 2014 год. Декларацията е следвало да се подаде не по късно от 25.11.2014г. По време на проверката било установено, че дружеството въобще не е подавало Декларация образец 6 за предходни години, както и за настоящата година. Декларацията с коректни данни не е била подадена и към датата на съставяне на АУАН № F173949/07.08.2015г.  За констатираното нарушение на 07.08.2015 г. на дружеството бил съставен акт за установяване на административно нарушение АN № F173949, като актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.3, ал.3, т.1 от Наредба Н-8/29.12.2005 год. Актът бил съставен в присъствие на управителя на дружеството, който го е подписал, без да изложи възражения. На гърба на акта бил посочен адрес за връчване на НП, както и посочен телефонен номер. Впоследствие жалбоподателят не се е възползвал от законното си право и не е депозирал писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 171374-F173949/17.11.2015 год. на Директора на Офис – Шумен при ТД на НАП, гр. Варна, с което на основание чл.355, ал.1 от КСО на „Р.“ ООД, с ************, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ************ №, ****, ****, ****, представлявано от Т.С.С. с ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства: от разпита в съдебно заседание на актосъставителя С.Г.А., както и от присъединените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.4 от КСО осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично следва да представят в Националната агенция за приходите определени данни, като в т.2 от същата разпоредба като такива са посочени декларации за сумите за дължими осигурителни вноски да държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд «Гарантирани вземания на работниците и служителите» и данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, декларация за сумите за осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване.  Жалбоподателят има качеството осигурител и работодател по смисъла на чл.5, ал.1 от КСО, поради което е имал задължението да декларира посочените по-горе данни. Разпоредбата на чл.2, ал.2 от Наредба №Н-8 конкретизира това задължение, като посочва, че работодателите, осигурителите, както и техните клонове и поделения, самоосигуряващите се лица или упълномощени от тях лица, подават в компетентната ТД на НАП Декларация образец № 6, в която се вписват посочените в същата норма данни. Срокът за подаването на такава декларация от осигурителите е посочен в чл.3, ал.3, т.1 от Наредбата /в сила към датата на извършване на нарушението/ в срока за подаване на декларация образец №1, а когато декларацията се подава само за дължим данък по чл.42 от ЗДДФЛ – в срок до 25-то число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан или през който са направени частичните плащания в случаите по чл.42, ал.6 от ЗДДФЛ. В настоящия случай, доколкото декларацията се отнася до данните за м. октомври 2014 год., то жалбоподателят е следвало да подаде Декларация Образец 6 в срок до 25.11.2014 год. Задължението не е било изпълнено в посочения срок.  При това положение съдът намира, че жалбоподателят на 26.11.2014 год. действително е допуснал неизпълнение на задължения към държавата, установени с разпоредбата на чл.3, ал.3, т.1 от Наредба №Н-8 /преди изменението с ДВ бр.110 от 2013 год., в сила от 01.01.2014 год./, с което е осъществил от обективна и субективна страна нарушението, описано в наказателното постановление. Същото е било правилно индивидуализирано от страна на административно-наказващият орган. За това нарушение  административно-наказателната разпоредба на чл.355, ал.1 от КСО предвижда за юридическите лица  и едноличните търговци “имуществена санкция” в размер от 500 до 5000 лв. 

Административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно минимума на санкционната норма, действаща към момента на извършване на деянието. При индивидуализацията на административното наказание административно-наказващият орган се е съобразил и с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, като е наложил санкция в минималния размер, предвиден от закона по отношение на всяко от деянията.          

Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, каквито доводи са наведени в жалбата. Процесното неизпълнение не се отличава с по-малка тежест от типичните за този вид и не са налице някакви особени обстоятелства, които да обосноват извода, че същото се явява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Касае се за административно задължение, което е формално и не е свързано с извършване на конкретни плащания, поради което е без значение обстоятелството дали от извършването му са настъпили или някакви други неблагоприятни последици. В тази връзка съдът съобрази и обстоятелството, че посоченото нарушение не е инцидентна проява в дейността на дружеството, доколкото от материалите по делото и от разпита на актосъставителката се установява, че при проверката е установено, че дружеството не е подало в срок декларации не само за процесния месец, но и за други месеци, за които са му били съставени отделни наказателни постановления.

Ето защо, с оглед на гореизложеното, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 171374-F173949/17.11.2015 год. на Директора на Офис – Шумен при ТД на НАП, гр. Варна, с което на основание чл.355, ал.1 от КСО на „Р.“ ООД, с ************, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ************ №, ****, ****, ****, представлявано от Т.С.С. с ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева, като правилно и законосъобразно.  

            Решението подлежи на обжалване пред ШАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: