Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …….. 09.10.2017г. гр.Харманли
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – гр.Харманли, граждански състав,
в публично съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и седемнадесета
година,
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВА ГОГОВА
при секретаря ...................…......…......К. К..........……................................……...
и с участието на ………...…..................…....
прокурора ……….…….......................……….
като разгледа докладваното от ....….......съдията
Гогова…………..……......……........... гр.дело №168 по описа на РС-Харманли за 2017г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.127, ал.2
от СК, вр.
чл.59, вр. чл.143 и чл.149 от СК.
Подадена е искова молба от Ю.А.М., ЕГН:**********,*** против А.Д.А., ЕГН:**********, с пост. и
настоящ адрес ***, в която се
твърди, че с ответницата по делото живели на семейни начала, като от съвместното им съжителство имали родено дете на име Ан. Юр. А., родено на ***г. Живели в къща, собственост на дядото на
ищеца,
находяща се в гр.Х., ул."Х. Д." ….. Ищецът
твърди, че работел селскостопанска работа и
работа на частно, като имал възможност да отглежда и възпитава детето
си. Ответницата често отсъствала от семейното жилище. Многократно бил обект на
психически тормоз.Детето ставало свидетел на всичко това. На
07.02.2017г. А.Д.А. внезапно безпричинно и без негова вина избягала от къщата в гр.Харманли, където живеели и където отглеждали детето, като оставила детето при него. Оттогава не я бил виждал и чувал. От 07.02.2017г.
до настоящият момент и продължава напред във времето А.А. не се интересувала от
ищеца и от детето по никакъв начин, не се пребирала у дома, не се опитвала по
никакъв начин да осъществи контакт с него или с детето. Не се
интересувала от детето. Не се грижила за него. В момента детето живеело при него и той го отглеждал и се грижел за него. В къщата имало всички нужни условия за
отглеждането на дете, като то също искало да бъде при него. Впоследствие разбрал, че А.А. *** и че живеела с друг мъж в гр.Свиленград. Счита, че отношението на майката към детето, както и фактът, че същата избягала от къщата
си, без да се интересува от детето си, дори и без да е
направила опит да се свърже с него , както и факта, че същата живеела на семейни начала с друг мъж било достатъчно основание да се
счита, че родителските права, местоживеенето на детето,
ползването на семейното жилище, режима на лични контакти, както и претендираната издръжка по отношение на детето били основателни.
Предвид изложеното моли да се постанови решение, с което да се предостави упражняването на
родителски права по отношение на детето Ан. Юр. А. на бащата Ю.А.М., да се разпореди местоживеенето на
детето Ан. Юр. А.,. да бъде при бащата на детето:
Ю.А.М. ***, да се определи режим на лични
контакти с майката, а именно всяка първа и трета събота от месеца, един месец
през лятото, който период не съвпада с годишния платен отпуск на бащата, както
и във всички останали случаи по споразумение между родителите, да се осъди А.Д.А. да заплаща месечна
издръжка за детето си : Ан. Юр. А.,. в размер на 150 лв. чрез
бащата на детето: Ю.А.М. и законен представител, считано от 07.02.2017г. до
настъпване на причини, водещи до нейното изменение или прекратяване, както и да бъде осъдена да му заплати направените по делото
разноски.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника, в който сочи, че с ищеца по делото живели заедно
и че
имали дете Ан. Юр. А.,., роден на ***г. Признава обстоятелството, че на 07.02.2017г.
безпричинно избягала от къщата в гр.Харманли, където живеели с Ю. и отишла да живее при друг мъж в Свиленград.
Детето Ан. останало при баща си Ю. *** и сега бил там и той го отглеждал. От тогава до сега не се интересувала
от Ю. и от сина им, не осъществявала никакъв конкакт с тях и не
правила опити за това. Не се грижила за детето,
като заявява, че бащата на детето Ю. се грижел добре за детето, отглеждал го, изхранвал го, осигурил му нужните и
необходими условия за психическото и емоционално развитие. Детето се чувствало добре при баща си Ю. и желаело да живее при него и същият да
се грижи за него. Ищецът разполагал с достатъчно средства и
доходи, за да посреща нуждите на детето. Сочи,
че тя нямала възможност да се грижи за детето и да го отглежда. Заради
тези обстоятелства счита, че следва родителските права
на детето да бъдат предоставени на бащата Ю.М., местоживеенето на детето да
бъде при бащата, както и счита, че следвало да заплаща издържа на детето.
Заявява още, че предявеният иск бил допустим и основателен и моли да бъде уважен изцяло.
ХАРМАНЛИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, след преценка на изложените от страните
твърдения, доводи и възражения и на събраните в процеса доказателства, приема
за установено следнто от фактическа страна:
Страните по делото са родители на
малолетното дете Ан. Юр. А.,., ЕГН:**********, роден на ***г.,
което се установява и от представеното Удостоверение за раждане от ***г***.
Детето се родило по време на съвместното им фактическо съжителство, което
приключило с окончателната им раздяла на 07.02.2017г., като детето
останало да живее при баща си. Ответницата не оспорва тези обстоятелства.
От приетите като доказателства заверени копия
на трудов договор №19497/18.08.2017г.
и длъжностна характеристика, се установява, че ищецът М. работи по трудово
правоотношение при основно месечно трудово възнаграждение в размер на 550 лв.
Изготвен по делото е и социален
доклад от Д „СП”-Харманли, в който е отразено, че понастоящем малолетният Ан. се
отглежда от баща си, подпомаган от своите родители.
Отразено е още, че ищецът разполага с достатъчно умения и родителски капацитет за
полагане на адекватни грижи за детето. Налице е силна
емоционална връзка между детето и бащата, като ищецът разполага с необходимите
условия за отглеждане на дете.
От събраните по делото гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите М.А. и Ис.Ас. се установява, че
откакто страните по делото се разделили, поради заживяването на отв.А. *** с
друг мъж, грижи за малолетния Ангел полага ищецът М., който според свидетелите
го отглежда при добри условия, подпомаган от своите родители. Съгласно
показанията на свидетелите майката се дезинтересирала от детето си, не
поддържала връзки със сина си и не осигурявала никакви средства за неговата
издръжка. От гласните доказателства се установява още, че дори когато се
наложило детето да бъде оперирано, майката не го посетила в болницата, където с
него останал ищецът. Тези обстоятелства се потвърдиха от представената епикриза
на МБАЛ-Хасково.
Така събраните по делото гласни
доказателства съдът
кредитира с доверие като непротиворечиви помежду си и с останалия
доказателствен материал, вътрешно убедителни, логични и неопровергани от други
доказателства по делото.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
При решаването на въпроси, касаещи
местоживеенето на детето и упражняване на функциите на родителските права,
съдът се произнася в условията на спорна съдебна
администрация,
възложена му от материалния закон. В този случай съдебната намеса се предприема
от съображения за целесъобразност (конкретно защита правата на детето) и се
състои не само в признаване или не на спорното право, но и до промяна на
гражданските отношения, които администрира.
Съдът, след като се запозна с
целия събран по делото доказателствен материал, намира, че в интерес на
малолетното дете Ан. Юр. А., ЕГН:********** е да бъде определено местоживеенето му при бащата и ищец по делото Ю.М.,
при който и понастоящем детето живее, като на него следва да бъдат предоставени
и упражняването на родителските права. До тези изводи съдът достигна, след като
обсъди доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, и съобразно които
установи, че бащата Ю.М. разполага с необходимите родителски умения да отглежда
детето си, както и с материални възможности за задоволяване на неговите
потребности. Това се потвърди от представения трудов договор №19497/18.08.2017г.
и длъжностна характеристика, както и от данните,
съдържащи се в социалния доклад на ДСП-Харманли относно наличието на родителски
капацитет на ищеца, подходящите условия за отглеждане на дете, подкрепяща среда
в лицето на роднините на ищеца и привързаността на детето към баща му. В този смисъл са и показанията на свидетелите
М. А. и Ис. Ас., кредитирани от
съда с доверие по изложените по-горе съображения, които потвърдиха
незаинтересуваността на майката към развитието на детето, неполагането на
абсолютно никакви грижи за детето от нейна страна, неподдържането на връзка с
него, неосигуряване на необходимите средства за задоволяване на основните
потребности на детето. Именно по тези съображения съдът намира за подходящо упражняването
на родителските права върху малолетния Ангел да
бъдат предоставени на бащата Ю.М., при който същото да има и своето
местоживеене.
С
оглед предоставянето на родителските права на бащата и определяне местоживеенето
на детето при него, следва на основание чл.127, ал.2, вр. чл.59 от СК да се
определи и подходящ режим на лични отношения между детето Ан. и майката А.А.,
тъй като в интерес на детето е да поддържа занапред връзка и с другия си
родител. За подходящ съдът намира
следния режим на лични отношения, а именно майката А.А. да има право да вижда и
взема при себе си малолетния Ангел всяка първа и трета събота на месеца от 09.30
часа до 17.30 часа, като първите шест месеца личните отношения да се
осъществяват в присъствието на бащата Ю.М., а след като навърши 4 – годишна
възраст всяка първа и трета събота и неделя на месеца от 09.30 часа в събота до
17.30 часа в неделя, както и един месец през лятото, когато майката не ползва
редовния си платен годишен отпуск, със задължение да връща детето след изтичане
на определеното време. Този режим на виждане съдът намира за подходящ и съобразен
както с възрастта на детето, което все още е на много малка възраст – едва на 2
години, така и с необходимостта то да поддържа връзка с родителя, на когото не
са предоставени родителските права. Съдът определя първоначалния режим на лични
отношения с майката да е по ограничен и в присъствието на бащата, доколкото,
видно от събраните по делото доказателства майката няма постоянни контакти с
детето. Това налага едно плавно установяване на връзката помежду им, като след
това (4г. възраст) следва да се премине към обичания режим на виждане с детето,
което следва да има и пълноценни контакти с майка си за по-дълги периоди от
време с преспиване.
Също
така следва да се определи и подходяща за детето Ан.месечна издръжка, която
следва да се заплаща от родителя, на когото не са предоставени родителските
права върху детето. И тази претенция за издръжка
на детето е основателна, тъй като съгласно чл.143, ал.2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца,
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото
си. Размерът на издръжката следва да се определи съобразно изискванията на
чл.142,
ал.1 СК
– според нуждите на лицето, което има право на
издръжка и
възможностите на лицето, което я дължи, но не по-малко от ¼ от
минималната работна заплата за страната, т.е. не
по-малко от 115,00 лв.
РС-Харманли намира за подходяща за задоволяване нуждите на
детето Ан. и съобразена с възможностите на дължащия издръжка месечна издръжка в
размер на общо 200,00 лв., от които 120,00 лв. следва да се поемат от майката
А.А., а останалите 80,00 лв. от бащата, който освен това полага и
непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието на детето. Съдът намира, че
ответницата по делото има възможност да заплаща месечна издръжка за детето в
размер на 120,00 лв., нужна за покриване на ежедневните му нужди от храна,
облекло, детски играчки, книжки, обувки, лекарства при нужда и т.н. Независимо
че по делото не събраха доказателства за получаваните от нея доходи, съдът
приема за доказана възможността на майката да осигурява издръжка в този размер предвид
факта, че същата е млада, в трудоспособна възраст и би могла да реализира
доходи поне в размер на минималната за страната работна заплата, няма данни за други
лица, които по закон да следва да издържа, както и няма данни да е във влошено
здравословно състояние. Издръжката от 120 лв. месечно следва да се
присъди, считано от предявяване
на иска на 01.03.2017г.
до настъпване на законни причини за изменянето или прекратяването на издръжката. За разликата над 120 лв. месечно до пълния
предявен размер от 150 лв. искът по чл.143 от СК следва да се отхвърли, като
неоснователен.
Съдът намира за
основателна и претенцията на ищцата за издръжка за минало време за детето, а именно за претендирания период от 07.02.2017г. до предявяване на
иска на 01.03.2017г., т.с. за 22 дни. На основание чл.149 от СК издръжка за
минало време може да се търси най-много за една година назад от предявяване на
иска, поради което в настоящия случай ищцата има право на издръжка за търсения
период. Няма данни ответникът А. да е заплащала такива издръжка за миналия
период от време, като безспорно детето Ан. е имало нужда от адекватна издръжка
за задоволяване на потребностите му и за този период от изминало време. Съдът
намира за подходяща месечна издръжка от общо 200 лв. месечно, от които 120,00
лв. следва да се поемат от майката, а разликата е била поета от бащата, за който
се установи, че е полагал непосредствени грижи за детето и в този период
съгласно свидетелските показания и др. налични по делото доказателства. Изхождайки
от диспозитивното начало в гражданския процес (чл.6 от ГПК), съдът следва да се
съобрази с исковата претенция, като присъди издръжката за минало време само за
претендирания с исковата молба период от 22 дни, а именно за периода от
07.02.2017г. до предявяване на иска на 01.03.2017г. В този смисъл отв.А. следва
да бъде осъдена да заплати издръжка за минало време в размер на 94,60 лв. за
посочения период. Присъденият размер на издръжката за минало време е определен
за 22 дни от м.февруари 2017г., като е съобразен с минималния допустим от
закона размер съгл. чл.142, ал.2 от СК и най вече с нуждите на детето от
издръжка, което е било на същата възраст, и възможностите на ответника, за
които съдът изложи вече мотиви по-горе. Искът по чл.149 от СК за разликата над
94,60 лв. до пълния предявен размер от 150 лв. месечно, дължими за посочения в
исковата молба период от 07.02.2017г. до предявяване на иска на 01.03.2017г.,
следва като неоснователен да се отхвърли.
Имайки предвид характера на настоящото производство – спорна съдебна
администрация, то следва, независимо от изхода на делото, разноските да останат
за сметка на страните, така както са направени. В този смисъл и Определение
№385/25.08.2015г. по дело №3423/2015г. на ВКС, ГК, I г.о.
Ответникът А. следва да бъде осъдена да заплати държавна
такса върху присъдените издръжки в размер на общо 222,80 лв. по сметка на РС-Харманли,
на основание чл.71,
ал.1 и чл.72, ал.1 от ГПК, вр. чл.69, ал.1, т.7 от ГПК вр. чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл.127,
ал.2, вр. чл.59 от СК, местоживеене
на малолетното дете Ан. Юр.А., ЕГН:**********,
роден на ***г., при бащата Ю.А.М., ЕГН:********** ***.
ПРЕДОСТАВЯ, на основание чл.127,
ал.2, вр. чл.59 от СК, упражняването
на родителските права върху малолетното дете Ан.Юриев
А., ЕГН:**********, на бащата Ю.А.М., ЕГН:********** ***.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл.127,
ал.2, вр. чл.59 от СК, режим на лични отношения между майката А.Д.А.,
ЕГН:**********, с пост. и настоящ адрес *** и малолетното дете Ан. Юр. А.,., ЕГН:**********, с право на майката А.Д.А. да вижда и взема при себе си детето Ан. Юр. А.,. всяка първа и трета събота
на месеца от 09.30 часа до 17.30 часа, като първите шест месеца личните
отношения да се осъществяват в присъствието на бащата Ю.А.М., а след като навърши 4 – годишна
възраст всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.30 часа в събота до
17.30 часа в неделя, както и един месец през лятото, когато бащата не ползва
редовния си платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА А.Д.А.,
ЕГН:**********, с пост. и настоящ адрес ***, на основание чл.127,
ал.2, вр. чл.59, вр. чл.143, ал.2 от СК, да заплаща на Ю.А.М., ЕГН:**********,***, като баща и
законен представител на малолетното дете Ан. Юр. А.,., ЕГН:**********, издръжка в размер на 120,00 лв. (сто и
двадесет лева) месечно, считано от предявяване на иска на 01.03.2017г. до настъпване на законни причини за изменянето или
прекратяването на издръжката, като
иска за издръжка за разликата над 120,00 лв. до пълния предявен размер от
150,00 лв., ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен.
ОСЪЖДА А.Д.А., ЕГН:**********, с пост. и
настоящ адрес ***,
на основание чл.127, ал.2, вр. чл.59, вр. чл.149 от СК, да заплати на Ю.А.М., ЕГН:**********,***, като баща и
законен представител на малолетното дете Ан. Юр. А.,., ЕГН:**********, издръжка за минало време в размер на 94,60 лв. за периода от 07.02.2017г. до предявяване на иска
на 01.03.2017г., като иска за
разликата над 94,60 лв. до пълния предявен размер от 150,00 лв. издръжка за минало време,
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен.
ОСЪЖДА А.Д.А., ЕГН:**********, с пост. и настоящ адрес ***,
на основание
чл.71,
ал.1 и чл.72, ал.1 от ГПК, вр. чл.69, ал.1, т.7 от ГПК вр. чл.1 от Тарифата за държавните такси, да заплати
по сметка на РС-Харманли държавна такса върху присъдените издръжки в
размер на общо 222,80 лв..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
ОС-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: