№ 1153
гр. Варна , 01.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Константин Д. Иванов
Ивелина Д. Чавдарова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20213100501076 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. ГПК.
1.Въззивна жалба вх. № 276517/05.03.2021г. от С. Д. С. ЕГН **********, чрез
пълномощник, в качеството му на трето лице помагач на ответника и 2.Въззивна жалба вх.
№ 276971/09.032021г. от В. Ц. Д.,чрез пълномощник – ответник и двете ср ещу Решение №
260430/12.02.2020г. по гр.д. № 18288/2019г. на ВРС, 46 св., с което е ПРИЕТО ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните ЯН. М. Д., ЕГН ********** от *** и В. Ц.
Д., ЕГН ********* от ***, че В. Ц. Д., ЕГН ********* не е собственик на поземлен имот с
идентификатор 10135.2552.867 по КК и КР на гр.Варна, находящ се в *** с площ 1031 кв.м.
при граници поземлени имоти с идентификатори № № 10135.2552.862, 10135.2552.861,
10135.2552.1048, 10135.2552.945, 10135.2552.4021, 10135.2552.863, на осн. чл. 124, ал.1 от
ГПК.
В първата жалба третото лице помагач на ответника оспорва решението като
неправилно и необосновано, противоречащо на събраните доказателства, както и като
постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се, че
не му е дадена възможност за отговор в срок по чл.131 от ГПК, както и, че няма произнасяне
по представените със становището му писмени доказателства.Твърди,че съда неправилно е
кредитирал свидетелските показания.Претендира отмЯ.та на решението и постановяване на
друго, с което иска да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Претендира
присъждане на разноски.
1
Във втората жалба, ответника оспорва решението като недопустимо, неправилно,
необосновано, противоречащо на събраните доказателства и постановено при съществено
нарушаване на съдопроизводствените правила. Твърди се , че в съдебния акт не е посочен
факта , че именно ответника владее имот, а самия ищец сочи, че не владее имота.Твърди се,
че с доклада на делото не е прието кое е безспорно и не е разпределена в пълнота
доказателствената тежест. Твърди се, че съда неправилно е кредитирал доказателствата по
делото и е достигнал до неправилни изводи. Оспорва се и размера на присъдените на
ответната страна разноски като завишен.
Отправено е искане постановеното решение да се отметни като недопустимо и
делото да бъде прекратено, а ако се приеме, че решението е допустимо - да се отмени като
неправилно и иска да бъде отхвърлен. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от ЯН. М. Д., чрез процесуалния и
представител, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу
постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за
потвърждаване на решението.
В съдебно заседание С.С., редовно призован, чрез процесуалния си представител,
поддържа депозираната жалба, моли същата да бъде уважена, претендира присъждане на
сторените поделото разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на въззиваемия.
В съдебно заседание В.Д., редовно призован, чрез процесуалния си представител,
поддържа депозираната жалба, моли същата да бъде уважена, претендира присъждане на
сторените поделото разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на въззиваемия.
В съдебно заседание по същество, редовно призован въззиваемия ЯН. М. Д., редовно
призована, чрез процесуалния си представител поддържа депозирания отговор.
Претендират разноски.
В съдебно заседание по същество третите лица помагачи на В.Д. – Д.В. и Ф.А. ,
редовно призовани не се явяват и не се представляват.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от ЯН. М. Д., ЕГН **********
срещу В. Ц. Д., ЕГН ********* иск с правно основание чл.124, ал. 1 ГПК за приемане за
установено между страните, че ответникът не е собственик на поземлен имот с
идентификатор 10135.2552.867 по КК и КР на гр.Варна, находящ се в *** с площ 1031 кв.м.
при граници поземлени имоти с идентификатори № № 10135.2552.862, 10135.2552.861,
10135.2552.1048, 10135.2552.945, 10135.2552.4021, 10135.2552.863, както и отмЯ. на НА №
13, том 2, рег. № 2355, дело № 203/2008г. на варненски нотариус,вписан в СВ –Варна с
вх.рег.№ 32779 от 13.11.2008г. , акт № 27 ,том CIV,дело 25966, на основание чл. 537 ал.2 от
ГПК.
Ищецът твърди, че е собственик на процесния имот по силата на договори за
продажба на недвижим имот, обективирани в нотариален акт №97, том XVIII, дело №
5237/02.1021990 и нотариален акт № 115, том II, дело № 221/14.12.2018г. на варненски
нотариуси. Като собственик на имота осъществява необезпокоявано владение, считано от
придобиването му. С оглед отсъствието си от страната е упълномощила трети лица да
извършват действия по управление и поддържане на имота. След справка в СГКК
установява, че въз основа на НА № 13, том 2, рег. № 2355, дело № 203/2008г. на варненски
2
нотариус, с който е удостоверено придобиването от Д. С. В. на правото на собственост по
давностно владение ответникът е вписан в кадастралните регистри, като собственик на
имота. По –късно с договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 9, том 3, рег. №
10744, дело № 370/23.10.2009г. имотът е придобит от ответника. Излага, че е обжалвала
пред административен съд отказа на длъжностно лице при СГКК за издаване на скица и
заличаването й от регистъра на собствениците. С влязло в сила решение на
административен съд са отменени и отказа и извършеното й заличаване като собственик от
кадастралните регистри.Излага,че пълномощник на ищцата е извършвала периодично
огледи в имота. В тази връзка в края на м. февруари 2017г. при оглед същия е установил
поставянето на ограда с бетонни колчета и метална мрежа, което е мотивирало ищцата да
подаде жалба до началника на съответното РПУ за извършване на самоуправни действия.
Оспорва,че ответникът В.Д. е придобил собствеността по отношение на процесния имот,
тъй като преобретателите му не са собственици. Относно последните се оспорва да са
упражнявали владение.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който
оспорва иска, като неоснователен. Поддържа, че липсва идентичност между придобития от
ищцата имот и процесния. Навежда, че ищцата не е упражнявала фактическа власт по
отношение на имота, нито е предприемала други действия, с които да покаже, че е
заинтересована от имота си. Твърди, че ответникът е станал титуляр на вещно право на
собственост по давност, упражнявайки чрез праводателите си, а по- късно и лично
фактическа власт върху имота от 01.01.1998г. Действията на ищцата, с които манифестира
права по отношение имота са извършени едва след 2015г.Твърди, че е трето лице –
добросъвестен купувач и се позовава и на кратката придобивна давност от пет
години,считано от 2009г. С оглед изложеното претендира отхвърляне на предявени иск.
На основание чл. 219 от ГПК , в качеството им на трети лица помагачи на ответника
са конституирани Д. С. В., Ф. Д. АТ. и С. Д. С., последните двама низходящи на Н. Д.а С.а –
поч. на ***г.
Подпомагаща страна С.С. твърди, че ответникът е собственик на процесния имот на
основание договор за покупко- покупка от 23.10.2009 г., а в условие на евентуалност на
основание продължило повече от 10 години давностно владение с присъединяване
владението на праводателите му, започнало от 24.10.1997 г. Твърди се, че след 24.10.1997 г.
и до настоящия момент ищцата не е осъществявала владение по отношение на имота.
Оспорват се действията по управление, стопанисване и поддържане на имота да се
покриват с осъществяване на владение. Твърди се, че цената по договора за продажба е
платена изцяло, а владението на имота е предадено на купувача –ответника в деня на
сделката.
Третите лица Д. С. В. и Ф.А. не са изразили становище по спора.
В съдебно заседание страните поддържат тезите си.
Жалбите, инициирали настоящото въззивно произнасяне, са подадени в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
3
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск за собственост, който е допустим
доколкото между страните е налице спор относно принадлежността на правото на
собственост върху имота, т.е. налице е конкуренция на твърдени от двете страни вещни
права върху един и същ обект- процесния ПИ с идентификатор 10135.2552.867 по КК и КР
на гр.Варна, находящ се в *** с площ 1031 кв.м. при граници поземлени имоти с
идентификатори № № 10135.2552.862, 10135.2552.861, 10135.2552.1048, 10135.2552.945,
10135.2552.4021, 10135.2552.863.
Разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса досежно
установяване на елементите от фактическия състав на спорното право е обусловено от
спецификата на предявения установителен иск в качеството му на отрицателен такъв.
Ответникът, като страна, заявяваща право на собственост върху имота, следва да установи
по пътя на главното и пълно доказване съществуването на отричаното от ищеца право на
собственост, т.е. наличието на предпоставките за възникване на въведеното от него
придобивно основание- покупко продажба, добросъвестно владение от 2009г., респективно
десетгодишна придобивна давност чрез присъединяване владението на своите праводатели,
започнало от 01.01.1998г./по твърдения на третото лице помагач- м.10.1997г./ и
продължаващо до настоящия момент, като обори възраженията на ищеца,че такова право не
е възниквало/не би могло да възникне, както е в настоящия случай. Именно установеността
на правото на собственост на ответника към момента на приключване на устните състезания
по делото определя изхода от спорното правоотношение, респективно – преодоляването на
евентуалната колизия на права.
Безспорно между страните в настоящото производство е, че третите лица помагачи са
наследници по закон - съпруг – Д.В. , съответно син и дъщеря – С.С. и Ф.А. на Н. Д.а С.а –
поч. на ***г.
Всяка от страните е представила и са приети в първоинстанционното производство
писмени доказателства, въз основа на които твърдят собственически права върху процесния
имот, а именно:
За ищеца: НА № 97, том XVIII, дело №5237/90 на Варненски нотариус, от който е
видно че ищцата Я.М. Д. е придобила по силата на договор за продажба в режим на СИО с
П.С.С. дворно място с площ 1000 кв.м., представляващ пл. №1175 в кв. 54 по плана на
ж.к.“Стойко Пеев“, гр. Варна, при граници имоти пл. № №1774, 641, 636, 1776; договор за
продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 115, том II, рег. №3557,
дело №221/14.12.2018г. на нотариус рег. № 332 НК , с който П.С.С. е прехвърлил на Я.М. Д.
4
1/2 ид. част от недвижим имот с идентификатор 10135.2552.867 по КК и КР на гр.Варна,
находящ се в *** с площ 1000 кв.м., а по скица с площ 1031 кв.м. в урбанизирана територия,
при граници по скица имоти с идентификатори 10135.2552.862, 10135.2552.861,
10135.2552.1048, 10135.2552.945, 10135.2552.4021, 10135.2552.863.
Представени са от ищцата също и доказателства за правата на праводателите й, а
именно: НА за дарение на недвижим имот № 133,том.VIII,дело № 3073/1984г.,НА за
покурко продажба на недвижим имот чрез Общински народен съвет № 4,том.IX,дело
6154/1989г.
За ответника: НА за собственост на недвижим имот № 13, том II, рег. № 2355, дело
№ 203/2008г. на нотариус № 537 НК, с който Д. С. В./ по време на брака си с Н. Д.а С./ е
признат за собственик на поземлен имот, находящ се в гр.Варна, ж.к.“Изгрев“ с площ 1135
кв.м., представляващ ПИ 1775 по плана на гр.Варна; договор за продажба на недвижим
имот,обективиран в НА № 9, том III, рег. № 10744, дело №370/2009г. на нотариус рег. №
196 НК , с който Д. С. В. и Н. Д.а С. са продали на ответника В. Ц. Д. поземлен имот,
находящ се в гр.Варна, ж.к.“Изгрев“ с площ 1135 кв.м.,а по скица с площ 1031 кв.м.,
представляващ имот с идентификатор 10135.2552.867 при граници по скица имоти с
идентификатори 10135.2552.862, 10135.2552.861, 10135.2552.1048, 10135.2552.945,
10135.2552.4021, 10135.2552.863.
Въззивникът В.Д. в жалбата не поддържа възражението си от отговора на исковата
молба за липса на идентичност между имота на описан в неговия титул за собственост и
този на ищеца.
В първоинстанционното производство е прието неоспореното от страните заключение
на вещото лице по назначенаната СТхЕ, което съда кредитира и от което се установява, че
поземлен имот пл.№1775 в кв.54 по плана на ж.к.“Стойко Пеев“ е идентичен с поземлен
имот с идентификатор 10135.2552.867 по КК и КР на гр.Варна.
Доколкото в конкретната хипотеза не са налице законови пречки за придобиване на
собствеността съгласно индивидуалните характеристики на процесния имот, за да са
основателни твърденията на ответника за придобиване на имота по давност е необходимо да
бъде формиран положителен извод досежно изискуемият за това период от време –
5,респ.10 години, съгласно чл.79 от ЗС. С оглед придобивното основание- договор за
покупко –продажба, ответника е добросъвестен - не е знаел за пороците на юридическото
основание към дата на изповядване на сделката / настъпване на юридическото основание с
вещно –прехвърлителен ефект/, т.е. наличен е втория елемент на добросъвестността на едно
владение, а именно субективния. Приобретателят се счита за добросъвестен в тази хипотеза
до доказване на противното,т.е. до доказване и то от оспорващите правата му лица ,че
същия е знаел,че праводателят му не притежава права върху имота. В настоящия случай
такова докозване не е проведено. Ищеца не е представил доказателства, от които да е
видно, че от 2009г. до 2014г., тя или други лица да са прекъсвали или смутили владението на
имота от ответника. /Трасиране на имота е извършено от ищеца едва през 2015г., водените
административни производства и досъдебно такова по жалба на ищцата са от 2017г./
Спорно по делото е дали ответникът е установил и осъществявал постоянно,
непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно владение, упражнявано най-малко пет
години,арг. чл. 70, ал.1 от ЗС.
5
Настоящия съдебен състав счита, че извода на ВРС, че ответника не е собственик на
имота въз основа на изтекла негова полза придобивна давност , е неправилен.
За доказване на твърдените факти за осъществено владение върху процесния имот,
ответника е ангажирал пред първа инстанция гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите А.В.Й. и К.А.К. и двамата без родство със страните, чиито показания съда
кредитира като обективни,безпротиворечиви и базиращи се на лични впечатления. И
двамата свидетели знаят лично от В.Д., че през 2009г. той си е закупил имот, като описват
местонахождението му и как се стига до него. Свидетелите са помагали на ответника да
поддържа имота, като са го косили, опъвали са мрежа с бетонни колчета, садили са дървета.
За първи път свидетелите са ходили в имота през 2009г. Св. А.Й. е ходил в имота последно
през пролетта на 2020г., отново да разчиства.В никое от посещенията им , не е имало други
лица , които да изявяват претенции по отношение на ПИ, както и да извършват каквато и да
е дейност в него.
Приложени по дело са и писмени доказателства- л.130-135 от дело -молба
декларация, удостоверение от Община Варна от 13.06.2008г., удостоверение от
ОС“ЗГ“Варна от 31.03.2008г., удостоверение от Областна администрация – Варна издадени
във връзка с издаването на НА за собственост на недвижим имот № 13, том II, рег. № 2355,
дело № 203/2008г. на нотариус № 537 НК, с който Д. С. В./ по време на брака си с Н. Д.а С./
е признат за собственик на процесния имот.
Настоящия състав не споделя доводите на първоинстанционния съд , че показанията
на водените от ответника свидетели са в разрез с обясненията дадени от него по ДП№
799/2017г. по описа на Второ РУ-Варна. В същите, в качеството му на свидетел В.Д.
заявява,че след закупуването на имота през 2009г. същия е бил разграден от всичките му
страни и лека по –лека е започнал да го обгражда./Такива са и показанията на водените от
ищеца свидетели/. Законодателя не изисква владението на имота да е свързано с постоянно
пребиваване, обработване и т.н., т.е. за да е постоянно едно владение, не е необходимо във
всеки един момент да се извършават действия, чрез които да се изразява намерението на
владелеца да държи веща като своя. Достатъчно е, че ответника / до изтичане на давностния
срок - 2014г./ във всеки един момент е могъл при свое желание, когато поиска да извърши
тези действия,без друг да е започнал да върши същите действия и да са го лишили от
владението./ Решение № 78/16.04.2014г. по гр.дело № 5479/2013г. на ВКС, 1-во г.о.,
постановено по реда на чл.290 от ГПК/ .
Неправилно първоинтстанционния съд е приел, за установено по делото,че
ответника не е владял имота и не е извършвал в него действия, с които да се демонстрира
собственическо поведение. Това, че е водил свои познати/приятели да косят имота и да
поставят ограда, да засадят дръвчета не означава,че същия не е владял имота, с намерение
за своене, доколкото същия видно от показанията на свидетелите Й. и К., ответникът от
2009г. е могъл да го загради,да построи, засади и т.н., каквото пожелае в него. Показанията
на свидетелите Й. и К. В. не са в противовес, а в подкрепа на извода, че до м.10.2014г.
никой освен ответника не е владял процесния имот. Следва да се отбележи, че воденето на
административни дала във връзка с издаване на скица, както вписването в кадастралните
регистри няма отношение към фактическото състояние на владение.
Такива действия – осъществяващи владение, не се установяват и от ангажираните от
ищеца гласни доказателства чрез разпит на свидетелите – Д.М. А. и Е.Х.Д. и двете без
родство със страните, чиито показания съда кредитира като обективни и базиращи се на
лични впечатления. И двете свидетелки са пълномощници на ищцата/ по делото са
6
представени писмени доказателства –л.8 и л.30 от дело, капия на пълномощните/, т.к.
същата от 2011г. не живее в България. Факт, който е безспорен по делото. Св. А. е
пълномощник от 04.08.2014г., а св. Д. –от 21.03.2011г., като пълномощното й е от името на
„БОРЯ. ТЕКС“ЕООД. Първата твърди , че през 2014г. е посетила имота със съпруга си с цел
да го разчистят, но се оказало невъзможно т.к. достъпа с техника бил невъзможен, пътят бил
тесен т.к. „съседът отсреща си преместил оградата на неговия имот и така е завзел част от
пътя“. Свидетелката е изготвяла документи във връзка с изготвянето на договора за покупки
продажба обективиран в нотариален акт № 115, том II, рег. №3557, дело №221/14.12.2018г.
на нотариус рег. № 332 НК , с който П.С.С. е прехвърлил на Я.М. Д. 1/2 ид. част от
недвижим имот. В тази връзка, поради отказ кадастъра да издадат скица през 2018г. са
завели дело в Административен съд – Варна /адм.дело № 372/2017г. , адм.дело №8445/2017г.
по описа на ВхАдСъд/решенията по които са приложени – л.32-37 от дело/. Свидетелката е
съдействала на ищцата за трасирането на имота, осъществено на 17.08.2015г. –протокол –
л.19 от дело.Същата твърди, че през 2017г. Е. Д. и се е обадила , че при посещение в имота
видяла , че на място има поставена ограда. Преди това имота на Я. не бил ограден. Тогава и
А. посетила имота и видяла оградата, посъветвала Я. да подаде жалба в полицията /по която
е образувано ДП№ 799/2017г. по описа на Второ РУ-Варна, приложено към дело,видяла и
,че в имота имало засадени дръвчета. Твърди, че преди месец /от съдебното заседание -
11.11.2020г./ е посетила имота и от посадените дръвчета , когато е поставена новата ограда
имало само пръчки, „ няма врата, няма и ограда вече“.От показанията на свидетелката Е. Д.
се установява, че същата е посещавала имота за да го наглежда по молба на ищцата два пъти
годишно, установила, че оградата през зимата на 2017г.,че цялостно била поставена ограда
от бетонни колчета и мрежа, на места имало забити малки овошки, около 4 бр. Преди това
имота не е бил заграден, не се е обработвал. В началото ходили с кола , но малко след като
заминала Я.,2,3 години , изведнъж установила , че е останала само тясна пътечка по която не
може да се премине само пеша.
С изложените мотиви съдът приема, че ответника, чиято е доказателствената тежест
е установил осъществяването на фактическа власт по отношение на имота, като
едновременно с това е демонстрирал поведение сочещо намеренията му за своене т.е. във
всеки един момент е могъл при желание да упражни правомощията на абсолютното право
на собственост,без противопоставянето на друг правен субект, през изискуемия от закона
период.
Безспорно към датата на подаване на исковата молба в съда – 05.11.2019г. пет
годишния давностен срок /23.10.2009г. – 23.10.2015г./ е изтекъл, поради което и въззивната
жалба е основателна и като такава следва да бъде уважена, а първоинстанционното
решение отменено и вместо него постановено друго, с която иска да бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан. Решението следва да бъде ревизирано и в частта за присъдените
разноски.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78 от ГПК, въззиваемия следва да
заплати на въззивника – В.Д. сторените съдебно-деловодни разноски, които за настоящото
производство възлизат на сумата от 800.00лв., а в първоинстанционното производство -
7
1200.00лева - представляващи заплатено възнаграждение за един адвокат,съгласно
представените списъци по чл.80 от ГПК и доказателства за извършването им.
Искането на въззивника С.С. – трето лице помагач в настоящото производство за
присъждане на сторени разноски следва да бъде оставено без уважение на основание чл. 78
ал.10 от ГПК.
По изложените съображения, Окръжен съд гр.Варна
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260430/12.02.2020г. по гр.д. № 18288/2019г. по описа на ВРС,
46 св.,в частта с която е ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните
ЯН. М. Д., ЕГН ********** от *** и В. Ц. Д., ЕГН ********* от ***, че В. Ц. Д., ЕГН
********* не е собственик на поземлен имот с идентификатор 10135.2552.867 по КК и КР
на гр.Варна, находящ се в *** с площ 1031 кв.м. при граници поземлени имоти с
идентификатори № № 10135.2552.862, 10135.2552.861, 10135.2552.1048, 10135.2552.945,
10135.2552.4021, 10135.2552.863, на осн. чл. 124, ал.1 от ГПК и В. Ц. Д., ЕГН ********* от
*** ; В. Ц. Д., ЕГН ********* Е ОСЪДЕН да заплати на ЯН. М. Д., ЕГН ********** от ***
сумата от 2734,46 лева, преставляваща разноски за държавна такса, експертиза и адвокатско
възнаграждение, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от ЯН. М. Д., ЕГН ********** срещу В.
Ц. Д., ЕГН ********* иск с правно основание чл.124, ал. 1 ГПК за приемане за установено
между страните, че ответникът не е собственик на поземлен имот с идентификатор
10135.2552.867 по КК и КР на гр.Варна, находящ се в *** с площ 1031 кв.м. при граници
поземлени имоти с идентификатори № № 10135.2552.862, 10135.2552.861, 10135.2552.1048,
10135.2552.945, 10135.2552.4021, 10135.2552.863.
ОСЪЖДА ЯН. М. Д., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на В. Ц. Д., ЕГН *********
сумата от 800.00/осемстотин/лева , представляваща сторени разноски пред въззивната
инстанция и сумата от 1200.00/хиляда и двеста/лева представляваща сторени разноски пред
първа инстанция на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло взаконна сила.
Решението е постановено при участието на Д. С. В., ЕГН ********** *** С. Д. С.,
ЕГН ********** от *** и Ф. Д. АТ., ЕГН ********** от ***.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
9