Присъда по дело №272/2016 на Окръжен съд - Кюстендил

П  Р  И  С  Ъ  Д  А

 

№ 13

 

гр. Кюстендил, 14 май 2018 г.

 

 

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

КЮСТЕНДИЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди и осемнадесета година, в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА

СЪД.  ЗАСЕДАТЕЛИ: В.С.

                                                           З.Й.

 

при участието на прокурора           Владимир Мицов

и съдебния секретар                        Р. С.

като разгледа докладвано от  съдия  Цекова

НОХД № 272 по описа за 2016 год. на Кюстендилския окръжен съд  и въз основа на доказателствата

 

П Р И С Ъ Д И :

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Й.Б. (I. B.) роден на *** г. в гр. Б., Р Р., *****, *** гражданин, висше образование, женен, с постоянен адрес:***, трети сектор, неосъждан,

ЗА ВИНОВЕН в това, че на 10.05.2014 г. около 12.30 часа на главен път Е-79, км 352+400, в близост до разклона на гр.Кочериново, обл.Кюстендил, при управляване на МПС – лек автомобил марка „Деу Сиело” с рег.№****, движейки се в посока гр. Благоевград е нарушил правилата за движение по ЗДвП:

Чл.8.(1) Водачите на пътни превозни средства използват дясната половина на пътя по посока на движението си, освен в случаите, когато с пътен знак или със светлинен сигнал е указано нещо друго,

Чл.16.(1) На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено:

1. когато платното за движение има две пътни ленти – да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне,

Чл.20. (Изм.-ДВ, бр.43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) (1) Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват,

Чл.44. (1) При разминаване водачите на насрещно движещите се пътни превозни средства са длъжни да осигуряват достатъчно странично разстояние между пътните превозни средства

 и вследствие на това, че не е изпълнил тези свои задължения, е навлязъл в насрещната лента за движение и се е ударил в движещия се в посока гр.София лек автомобил „Мицубиши колт” рег.№ ***, управляван от лицето М. В.В. от гр. Б. и по непредпазливост е причинил смъртта му, както и телесни повреди на две лица -  тежка телесна повреда на лицето Х.Г. *** – пътник на задната седалка отдясно в автомобила „Мицубиши колт”, изразяваща се в постоянно общо разстройство на здравето му, опасно за живота, вследствие на причинения остър субдурален  хематом и средни телесни повреди на К.Л.К. *** – пътник на задната седалка отляво в автомобила „Мицубиши колт”, изразяващи се в разстройство на здравето, временно опасно за живота, вследствие на черепно-мозъчната и гръдна травма и травматичния шок (заедно и поотделно), счупване на челюст и трайно затрудняване движенията на десен долен крайник, вследствие на фрактурата на дясна бедрена кост, поради което и на основание чл.343, ал.4 във вр. с ал.3, б.”б”, изр.1, вр. с ал.1, вр. с чл.342, ал.1 и чл. 54 НК му НАЛАГА наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” в размер на 4 години и 2 месеца, което да се изтърпи при първоначален режим на изтърпяване „общ”, както и на основание чл. 343г, вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК му НАЛАГА наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС” за срок от 6 години.

ПРИЗНАВА подсъдимия Й.Б. (I. B.)  с посочени лични данни за НЕВИНОВЕН в това с горното деяние да е нарушил разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от ЗДвП и го ОПРАВДАВА по тази част на обвинението.

ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА - 2 броя автомобили на съхранение в гараж на Община Рила - катастрофирали, след влизане в сила на присъдата да се върнат на собствениците им,  както следва:

1 брой МПС „Деу Сиело” с рег.№*** - на подсъдимия Й.Б.;

1 брой МПС „Мицубиши колт” рег.№ *** да се върне на наследниците на пострадалия М. В. - неговите родители Е.Н.Х. *** и В.Д.В. ***

Останалите веществени доказателства: обект № 1 - десен мигач, със сив на цвят корпус; обект № 4 - ляво странично огледало синьо-зелено на цвят, със счупено стъкло; обект № 7 - чифт мъжки маратонки марка "Карра", чернобели на цвят, с червен кант; иззети косми от облегалката на предна лява седалка на л.а. „Деу Сиело”, рег. № **** - поставени в хартиен плик.; иззети отривки с марлени тампони от червено на цвят засъхнало вещество при волана и от долната част при ръба /на прага/ до предна дясна врата на л.а. „Деу Сиело”, рег. № **** - поставени в хартиени пликове, съгласно приемо-предавателен протокол, да се унищожат след влизане в сила на присъдата.

ОСЪЖДА Й.Б. (I. B.) с посочени лични данни да заплати разноски по делото, както следва: по сметка на РУ гр. Рила към ОД на МВР – Кюстендил - 2692.74 лв.; по сметка на КнОС  3117.71 лв. и  5 лв. държавна такса за служебното издаване на изпълнителен лист.

 

 

ПРИСЪДАТА може да се обжалва или протестира с въззивна жалба  или протест пред САС в 15-дневен срок, считано от днес.

 

 

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                       

 

                                      СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

                                                                                     2.

 

                                                                                    

 

 

 

 

 

 

                                         М   О   Т   И   В   И

 

                           по Присъда № 13/14.05.2018 г. на КнОС,

               постановена по НОХД № 272/2016 г. по описа на съда

 

     Окръжна прокуратура – Кюстендил е повдигнала обвинение срещу румънския гражданин Й.Б., роден на *** г., от гр.***, за престъпление по чл. 343 ал.4 във вр. с ал.3 б.”б” изр.І-во вр. с ал.1 вр. с чл.342 ал.1 НК – за това, че на 10.05.2014 г. около 12.30 часа на главен път Е-79, км 352+400, в близост до разклона на гр.***, обл.Кюстендил, при управляване на МПС – лек автомобил марка „***” с рег.№****, движейки се в посока гр. ***, е нарушил правилата за движение по ЗДвП:

Чл.8.(1) Водачите на пътни превозни средства използват дясната половина на пътя по посока на движението си, освен в случаите, когато с пътен знак или със светлинен сигнал е указано нещо друго;

Чл.15.(1) На пътя водачът на ППС се движи  възможно най-вдясно на платното за движение, а когато лентите са очертани с пътна маркировка, използва най-дясната свободна лента;

Чл.16.(1) На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено:

1. когато платното за движение има две пътни ленти – да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне,

Чл.20. (Изм.-ДВ, бр.43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) (1) Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват,

Чл.44. (1) При разминаване водачите на насрещно движещите се пътни превозни средства са длъжни да осигуряват достатъчно странично разстояние между пътните превозни средства

     и вследствие на това, че не е изпълнил тези свои задължения, е навлязъл в насрещната лента за движение и се е ударил в движещия се в посока гр.*** лек автомобил „***” рег.№ ***, управляван от лицето М. В.В., ЕГН **********, от гр. *** и по непредпазливост е причинил смъртта му, както и телесни повреди на две лица -  тежка телесна повреда на лицето Х.Г. *** – пътник на задната седалка отдясно в автомобила „***”, изразяваща се в постоянно общо разстройство на здравето му, опасно за живота, вследствие на причинения остър субдурален  хематом и средни телесни повреди на К.Л.К. *** – пътник на задната седалка отляво в автомобила „***”, изразяващи се в разстройство на здравето, временно опасно за живота, вследствие на черепно-мозъчната и гръдна травма и травматичния шок (заедно и поотделно), счупване на челюст и трайно затрудняване движенията на десен долен крайник, вследствие на фрактурата на дясна бедрена кост.

      Прокурорът поддържа така внесеното обвинение и счита, че то е доказано по безспорен начин от обективната и субективната си страна, поради което пледира за признаване на подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение от съда и налагане на съответното наказание за това при условията на алтернативност – ефективно лишаване от свобода за срок от 5 години или , ако съдът не възприеме това му становище, налагане на наказание ЛС за срок от 3 години с определяне на максималния изпитателен срок от 5 години и съответното наказание в тази връзка по чл.343 г НК.

    Повереникът на частния обвинител В.В., баща на починалия вследствие на процесното ПТП негов син М. В., адв.М.М. *** моли съда да признае подсъдимия за виновен в извършване на престъплението по посочената от прокурора правна квалификация, при липса на каквото и да било съпричиняване от починалия М. В., поради доказаност по безспорен начин от тройната АТЕ на причината за ПТП – навлизане в насрещната лента на автомобила на подсъдимия, в която насрещна лента в този момент се е движил автомобила, управляван от починалия М. В. и в който са пътували пострадалите свидетели К.К., Х.Д. и А.С.. Поради високата степен на обществена опасност на деянието и настъпилия от него тежък вредоносен резултат  адв.М. счита, че подсъдимия следва бъде признат за виновен по обвинението и да му се наложат съответните наказания. Адв.М. обърна внимание върху поведението на подсъдимия, който е имал възможност, но не се е явил в съдебно заседание, за да изрази отношението си към извършеното престъпление.

   Повереникът на частния обвинител Х.Д. – адв.К.С. от САК не се яви в последното с.з., но е депозирал две молби по делото/ на л.699 и на л. 622-626 от делото/, в първата от които  е изразил становище по съществото на обвинението - че след извършване на всички необходими и възможни процесуално-следствени действия е установена фактическа обстановка с извършените от подсъдимия нарушения на посочените в ОА правила за движение по ЗДвП, вследствие на които по безспорен начин от разширената АТЕ на проф.С.К. и останалите вещи лица е установен механизмът на настъпилото ПТП – навлизането на управлявания от подсъдимия л.а.”***” в насрещната лента за движение, в която в същия момент се е движил управлявания от пострадалия М. В. л.а.”***”. В този смисъл адв. С. счита за напълно доказано обвинението, поради което моли съда да постанови осъдителна присъда и с оглед постигане в пълна степен целите на генералната и специална превенции, въпреки чистото съдебно минало на подсъдимия, но с оглед тежкия резултат и високата степен на обществена опасност на престъплението, да му се наложи наказание ЛС над средния размер, при ефективно изтърпяване, със съответни срокове на наказанието по чл.343 г НК. Акцентирано е в молбата на настъпилия от ПТП-то тежък вредоносен резултата – смъртта на М. В., средни телесни повреди на ч.о. К.К. и тежка телесна повреда на ч.о. Х.Д.. В молбата си адв.С. сочи, че всички доказателства извън събраните, които са поискани от защитата, за ротация на автомобилите, трансформация и други хипотетични действия от страна на водача на л.а.”***”нямат значение за случая, тъй като е безспорно установено, че ударът е настъпил в насрещната за подсъдимия пътна лента и ПТП нямаше да настъпи, ако нямаше такова навлизане.

    Явилият се частен обвинител Х.Д. в последното с.з.заяви, че се присъединява към молбата на повереника си.

    Повереникът на частния обвинител К.К. – адв.М.Б. *** заяви, че се присъединява към изнесените обстоятелства от държавното обвинение относно правната квалификация на деянието и изтъкна, че процесното ПТП е настъпило при нормална без никакви усложнения пътна обстановка и че представлява деяние с висока степен на обществена опасност поради причинения тежък вредоносен резултат една тежка телесна повреда, средни телесни повреди на доверителя му  и смърт. Според адв.Б. всички доказателства по делото и най-вече автотехническите експертизи – първоначалната и разширената такава –отговарят изчерпателно и без съмнение на въпроса  какъв е механизмът за възникване на ПТП на процесната дата и какво е било дължимото поведение на двамата водачи на МПС.  Последствията от неправомерното поведение на подсъдимия, който е нарушил сочените от прокурора правила на ЗДвП , са ясни – причинена смърт на едно лице и телесни увреждания на други две лица.  Адв.Б. изрични обърна внимание в пледоарията си, че двете АТЕ дават категоричен отговор, че на починалия водач на л.а.”***” няма и не може да му бъде вменявано някакво негово неправомерно поведение, което да е  съпричинило вредоносния резултат. След преценяване на всички събрани доказателства по делото следва да се направи единствения правен извод, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението, посочено в ОА от обективна и субективна страна. Адв.Б. признава чистото съдебно минало, липсата на предишни причинени от подсъдимия ПТП и неговата възраст, но същевременно с това счита, че той е извършил деяние с висока степен на обществена опасност и е причинил тежък вредоносен резултат – смърт и телесни повреди на млади хора, което безспорно е повлияло върху техния начин на живот, поради което моли съда за постановяване на осъдителен съдебен акт при преценка на изложените обстоятелства, както и поиска присъждане на разноските на ч.о. К.. В края на пледоарията си адв.Б. отбеляза, че неявяването на подсъдимия говори за отношението му към водения процес и въпреки, че той е упълномощил защитници, морално бе според адв.Б. и той да присъства поне на едно заседание в дългия период на съдебното следствие, за да се разбере неговото отношение и позиция към извършеното деяние.

    Защитникът на подсъдимия адв.Р.Г. пледира, че е абсолютно недопустимо според него приключване на съдебното следствие и преминаване към „хода по същество”/цитат/, тъй като делото не било изяснено от фактическа страна – нищо от механизма на възникване на процесното ПТП не е изяснено според него, с изключение само на факта, че то се е случило. Адв.Г. поддържа, че нищо от предмета на доказване по чл.102 НПК не било изяснено от настоящия съдебен състав в рамките на съдебното следствие, в частност участвал ли е доверителят му в процесното ПТП и твърди отговорно, че в рамките на това близо 2-годишно съдебно производство по делото се полагали всички възможни усилия от съда, щото да се попречи на проверка версията на подсъдимия и съпругата му. Адв.Г. се позова на неконкретизирани, но според него безспорни   и абсолютни процесуални нарушения, вкл. и тези, ограничаващи до степен на невъзможност да бъде упражнявано правото на защита от доверителя му ,започнали още от първото с.з., „така щото да бъде обслужен процесуалния интерес на частното обвинение и подборното събиране на доказателства целенасочено във вреда на доверителя му от съдебния състав”/цитат/ заради неоснователно отхвърлената молба за допълнителни задачи на разширената експертиза начело с проф.С.К., което е в резултат на същата тенденция за водене на делото в интерес на частното и държавно обвинение и във вреда на доверителя му. В резултат на подборност от съдебния състав при събиране на доказателствата и категоричност на решения на ВКС адв.Г. заяви, че това ще намери приложение и при преценка на присъдата и че нямало абсолютно никакво съмнение какво ще бъде съдържанието на присъдата.

    След това адв.Г. взе становище по твърденията на държавното и частно обвинение за виновността на подсъдимия, които почивали само и единствено на „абсолютно компрометираната и изготвена от абсолютно некомпетентен в буквалния смисъл на думата експерт”/цитат/, експертиза от ДП. Абсолютно недоказано според него е навлизането на подсъдимия в насрещната лента на движение и че едва след това е задействал спирачната уредба, което твърдение противоречи на събраните до момента доказателства. Спирачната следа според него започва от лентата за движение на подсъдимия, пресича осевата линия и приключва в насрещната лента, в която се е случил сблъсъка с л.а. управляван от М. В.. Необосновано е според адв.Г. твърдението за високата обществена опасност на подсъдимия поради дребни прегрешения преди това, тъй като няма нищо такова установено по делото. Обратно на това, поддържа адв.Г., за няколкото месеца шофьорски стаж на М. В. неговото досие в КАТ *** е доста богато и той е абсолютно недисциплиниран водач. А това сочело каква е вероятността неговият доверител да извърши нарушения при неговата допълнителна квалификация. Адв.Г. отново повтори, че не е направено дори минимален опит от настоящия съдебен състав да провери дали е възможна технически и житейски ситуацията, довела до извършване на ПТП, описана от подсъдимия и съпругата му – че пострадалият М. В. е извършвал въпросното забранено от закона изпреварване в насрещната лента, движейки се фронтално срещу управлявания от подсъдимия автомобил, опитал се да се прибере в последния момент в неговата лента и цитира думите на проф.К., който е заявил:”Ние не знаем защо този човек е натиснал спирачките”. По-нататък в пледоарията си адв.Г. заяви, че тези и други изводи на експертите се отнасят само и единствено за хипотезата, лансирана от държавното обвинение,”оборването на която в хода на съдебното следствие с всичките му възможни и достъпни средства съдебният състав пречеше да бъде разколебана”/цитат/, а именно- хипотезата на тримата пътници в л.а.”***”. А такава допълнителна задача не им била възложена от съдебния състав, „защото съдебният състав от месец февруари 2017 г. създава всички всевъзможни, с достъпните му процесуални средства, пречки пред това по някакъв начин тази версия да бъде релевирана, респ. проверена и въз основа на нея да бъдат направени съответните изводи”/цитат/, въпреки заявеното от проф. К. за възможност технически и житейски на сочената защитна версия. Адв.Г. заяви:”Оставям на съвестта на съдебния състав да прецени това ли е целта на един съдебен процес като една манифактура за постановяване на осъдителни присъди по абсолютно необосновани обвинения или в рамките на този съдебен процес да бъде установена обективната истина по делото, както казва законът. Твърдя в заключение, че настоящото съдебно производство е абсолютно компрометирано и то от първото с.з. …да го нарека с мекия израз едностранчиво водене на делото в услуга на обвинението”. Адв.Г. заяви, че няма нито едно уважено искане от съдебния състав, което също оставя на съвестта му и че съдебният акт ще противоречи на материалния закон и че има тежки проблеми при формиране на съдийското убеждение и няма съмнение за крайния резултат, заради което моли съда за преосмисляне на позицията си „за даване ход по същество”/цитат/ и да възобнови съдебното следствие с поставяне на исканите допълнителни задачи на разширената АТЕ.

   Вторият защитник на подсъдимия адв.Д.С., упълномощен с представеното пълномощно в с.з. от 27.04.2018 г.,  заяви, че поддържа по същество пледоарията на адв.Г. и е упълномощен от своя доверител да изрази неговите най-дълбоки съжаления за трагедията, сполетяла участниците в това злощастно събитие и че причините за неявяването на подсъдимия пред българския съд са влошеното му здравословно състояние от катастрофата и страхът, породен у него от непрофесионалните мерки на държавното обвинение, свързано с налагане на мерки за процесуална принуда. Приключване на съдебното следствие в това с.з. според адв.С. нарушава правото на защита на доверителя му поради недопускане на доказателствените искания на защитата, които, ако били  допуснати, щели да очертаят различна фактическа обстановка и се надява съдебният състав „да отмени хода по същество” и да им даде възможност в пълна степен да осъществят правото на защита на доверителя им.

   Адв.Г. отправи реплика за допълнение към защитната си реч с позоваване на „показанията на проф.К. в съдебно заседание” , с които е потвърдил, че хипотезата на подсъдимия е технически възможна и че изрично е обяснил каква би била технически правилната реакция при една такава обстановка – натискане на спирачка,  което той е сторил и доказателство за това е 15-метровата спирачна следа.

   Прокурорът също поиска  и му бе дадено право на реплика, с която заяви, че мерките за процесуална принуда на подсъдимия са отменени с постановления на КнОП от 4.04.2017 г. и 20.04.2017 г., но въпреки това подсъдимият не се яви и след отмяната им. Прокурорът заяви още, че и от двете експертизи е посочено изрично, че никъде в делото няма доказателства пострадалият починал М. В. да е извършвал изпреварване и цитира обясненията на проф. К. в с.з. от 12.03.2018 г. при приемане заключението на тройната АТЕ, както и цитира и думите на адв.Г. от това с.з.:”Благодаря, г-н професоре, бяхте изключително изчерпателен. Да се приеме заключението”.

       КнОС, след преценяване на събраните доказателства по делото при условията на чл. 13,14, 301, 303 и 305 ал.3 НПК и на доводите и възраженията на страните, прие от фактическа и правна страна следното:

 

1. По фактическата обстановка.

 

       Подсъдимият Й.Б. е румънски гражданин, роден на *** г., живее в гр.***, неосъждан е, с полувисше образование. Той е правоспособен водач с категории ВЕ,СЕ и притежава румънско СУМПС. В периода от 2012 г. до 2017 г.  не е имал  санкции за неправилно шофиране.

     С постановление на КнОП на обвиняемия Б. в ДП е била наложена  ограничителна мярка „забрана за напускане пределите на страната”.  Тази ограничителна мярка беше отменена с Определение от з.з. на съдебния състав по настоящото дело, влязло в сила на 10.11.2016 г./ вж л.120-121 от настоящото дело/.  

   С Постановление  вх.№ 910/2014 г. от 20.04.2017 г. на Окръжна прокуратура – Кюстендил/приложено на л.307а от настоящото дело/ е отменено предходно Постановление на КнОП от 12.03.2015 г. по ДП № 66/2014 г. на РУ МВР- *** за обявяване за местно и общодържавно издирване на обвиняемия Й.Б., като е разпоредено копие от него да се връчи освен на РУ *** и на адв.Р.Г..

    Производството по делото протече в отсъствие на подсъдимия в хипотезата на чл.269 ал.3 т.3 НПК, като производството по делото е започнало на 28.11.2016 г. – т.е. преди последното изменение на разпоредбата.

   На 10.05.2014 г. около 6 часа сутринта подсъдимият заедно със съпругата си св.М.Б. потеглили от гр.***  за гр.*** в Р Гърция при дъщеря им, по който маршрут пътували нееднократно. Св.М.Б. седяла на предната дясна седалка до съпруга си, който управлявал лек автомобил „***  ” с румънска регистрация ***, сив на цвят, негова собственост. По време на пътуването спирали няколко пъти, като едно от спиранията било в гр.***, откъдето закупили винетка. Втора почивка направили преди магистралата за София. Времето било нормално, сухо, без валежи от дъжд и с добра видимост. 

      Около 12,30 часа подсъдимият и съпругата му св.М.Б. с автомобила си се намирали в района на км 352 + 400 м на главен път Е-79 при разклона за гр.***и за Рилския манастир, като първоначално се движел в дясната по посока на неговото движение пътна лента със скорост от 102 км/час. Пътното платно е с две пътни ленти – лява и дясна, разделени с разделителна прекъсната осева линия. Разрешената скорост на движение е 90 км/час.

     По същото време по път Е-79 пътувал и пострадалият М. В., който управлявал лек автомобил марка”***” с рег. № *** и който се движел в противоположна на движението на румънския автомобил посока - от гр.*** към гр.***. Той пътувал за гр.*** заедно с приятелката си св. А.С. и приятелите му свидетелите-частни обвинители Х.Д. и К.К.. Л.а. *** по документи е собственост на св. М.П./ вж Справка в Централна база-КАТ на л.87 от том 2 на ДП/. Тя съобщи на съда, че е „продала” автомобила на св.К.Б., но тъй като имала малко дете, отложили отиването при нотариус за надлежното прехвърляне на автомобила и оформяне на документите за това. Св.Б. пък от своя страна пуснал обява в Интернет за продажба на л.а. ***, запознал се с М. В., който отишъл в София да види автомобила, харесал го и го „купил”, като заплатил на св.Б. стойността на колата, за което двамата съставили Предварителен договор. М. В. и св. Б. се уговорили нотариалното прехвърляне да стане след седмица-две, като за катастрофата св.Б. научил от новините.

     Платното за движение по път Е-79 в посочения от него пътен участък е с дребнозърнеста структура на асфалта, с наклон при спускане 4,1 градуса спрямо посоката на движение на автомобила „***”, гледано в посока към гр.***. Преди разклона за Рилския манастир и гр. ***М. В. изпреварил някакъв автомобил, след което продължил движението си в дясната по посока на неговото движение пътна лента.

   Малко след като отминали разклона за Рилския манастир и гр.***, имало леко спускане на пътя и л.а. *** се движел със скорост със скорост 119 км/час. Пред автомобила в неговото пътно платно нямало други автомобили.

    По средата на спускането св. А.С. видяла, че в насрещната пътна лента се движи със сив автомобил, който внезапно от много близко според тази свидетелка разстояние навлязъл в тяхната пътна лента и започнал да се движи срещу тях.

    Подсъдимят Б. задействал спирачната система на автомобила си *** , след което изминал още 15 м от разделителната линия към насрещната пътна лента, където настъпил челен удар между двете МПС – ***и*** с предните им леви части.

      Вследствие на удара лекият автомобил*** се завъртял странично, минал към банкета отдясно на пътя , при което последвало охлузване по предния горен ръб и горната част на бетоновата стена, преминал през крайния скат и се получило плъзгане по бетоновата стена и след това паднал на пътното платно в посока на движение към гр.***. Лекият автомобил на подсъдимия ***   се завъртял надясно към разделителната линия на платното и останал в това положение.

     От разширената АТЕ вх.№ 1139/9.02.2018 г., изпълнена от вещите лица проф. д.т.н. инж. С.К., доц.д-р инж.Х.У. и инж. В.Ш./ на л.553-569 от настоящото дело/ и от двете АТЕ от ДП, изпълнени от инж. В.Н., в частите им, в които се подкрепят от тройната АТЕ, / на л. 29-49 и на л. 54-59 от том 2 на ДП/, са установени механизма и причината за ПТП.

      Лентата за движение в посока към гр.***, в която са се движили пострадалия М. В. и свидетелите С., Д. и К. в л.а.”***”, измерена срещу ориентира/ориентир № 1 – стълб с окачен знак „Б-24”/ е със собствена широчина 3,90 м., като отдясно по външния си край е ограничена от бялата направляваща непрекъсната линия с широчина 0,14 м.

    Лентата в посока към гр.***, в която се движели подсъдимият и съпругата му, измерена срещу ориентира, е със собствена широчина 3,77 м, като отдясно по външния си край е ограничена от бялата направляваща непрекъсната линия с широчина 0,14 м. Асфалтовото покритие извън ограничителната линия е с неравен ръб по края си и има широчина от около 0,40 м, а останалата площ на банкета по широчината, намиращ се вдясно от асфалта, е от утъпката земна часа с приблизителна широчина по линията на ориентира от 0,70 м. Банкетът отстрани е ограничен от еластична ограда – мантинела.

    Метеорологичната видимост от ориентир № 1 и в двете посоки е над 200 м.

    Механизмът на ПТП е следният: Лек автомобил *** се е движил по път Е-79 в посока север-юг. Движението се е осъществявало в светлата част на денонощието при суха пътна настилка и добра видимост. Скоростта му на движение е била около 102 км/час. Опасната зона на спиране на автомобила е била 92 м при тази скорост.

  В същото време в обратна посока се е движил л.а. *** със скорост от 119 км/час.

   В зоната на прав участък на път Е 79, км 352+400, в близост до разклона за гр.***и Рилския манастир,  подсъдимият като водач на л.а. ***   е допуснал отклоняване на автомобила и пресичане на разделителната линия на 12,5 м преди мястото на удара, като е навлязъл в насрещната лента за движение - лентата за движение на л.а. ***. В момента на възприемане на опасността и последвалото навлизане в насрещната пътна лента л.а. *** е бил на около 63 м от мястото на удара и в собствената си лента за движение. В същия момент на възприемане на опасността от водача на ***, автомобил *** е бил на около 77 м от мястото на удара.

    При това положение на двете МПС-та е настъпил удар в лентата за движение на л.а. *** на разстояние 34,7 м по ширината на пътното платно за движение след линията на основен ориентир № 1, гледано в посока от гр.*** към гр.***. То е определено по описаните следи и деформации  и от наличието на спирачна и протривни следи и тяхното направление, оставени от автомобилите *** и *** според тройната АТЕ. Според тройната АТЕ мястото на удара е на 34,7 м след мерната линия и на ниво 1,2 до 1,7 м вдясно от разделителната линия посока ***. Или - ударът между двете МПС е в зоната на лентата за движение в посоката към гр. ***, в която се е движил л.а.”***”. 

  В момента на удара л.а. „***”, се сочи в тройната АТЕ, е бил изцяло в собствената си лента за движение с направление на движение леко надясно спрямо неговата посока на движение под ъгъл около 355 градуса, а л.а”***” от собствената дясна лента за движение при косо навлизане в лявата пътна лента. Скоростта на движение на л.а. *** преди ПТП и към момента на удара е била около 119 км/час. За л.а. *** скоростта на движение преди ПТП е била около 102 км/час, а към момента на удара – около 80 км/час, като тези скорости са определени от тройната АТЕ по два метода – по метода „теория на удара” и по метода”делта V”. Непосредствено преди удара л.а. *** се е движил при ефективно задействана спирачна система. В момента на удара надлъжната ос на автомобил *** е сключвала с положителната посока на ос Х ъгъл от 188 градуса, като положението му в момента на удара е показано на мащабната скица на л.559 от делото.

  Позволената скорост в района е 90 км/час.

   Мястото на удара, сблъсъка и положението на двете МПС непосредствено след него е онагледено точно и ясно в Скицата на местопроизшествието от тройната АТЕ на л.554 от делото.

  Опасната зона на спиране на л.а. *** е около 130 м, а на л.а. *** – около 92 м. Мястото на удара между автомобилите е в лентата за движение на л.а. ***, на 34,7 м след мерната линия и на ниво 1,2 м до 1,7 м от разделителната линия на лентите за движение.В момента на удара л.а. *** е бил в собствената си лента на движение, а л.а. *** е бил разположен косо на платното, като е заемал част от ширината на лентата за движение на л.а. ***. Навлизането на л.а.*** в насрещната пътна лента е на 12,5 м преди мястото на удара.  

   Техническата причина за възникване на ПТП  е навлизането на л.а. *** *, управляван от подсъдимия, в насрещната пътна лента за движение при наличие в нея на насрещно движещ се лек автомобил. Технически правилно е според вещите лица от разширената АТЕ водачът на л.а. *** да контролира непрекъснато автомобила си и да се движи в дясната пътна лента. С действията си подсъдимият като водач на л.а. *** е навлязъл в опасната зона за спиране на л.а. ***.

    Водачът на л.а. *** е имал техническа възможност да предотврати ПТП, като непрекъснато контролира автомобила и запази движението си направо в собствената лента в посока към гр.***.     

  Тройната АТЕ сочи, че водачът на л.а. *** е нямал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП чрез спиране със своевременно задействане на спирачната уредба към момента на навлизането на автомобила *** в неговата пътна лента, тъй като с действията си подсъдимият като водач на л.а. *** е навлязъл в опасната зона за спиране на л.а.***. Опасната зона на спиране на л.а. *** е около 130 м, а на л.а. *** – около 92 м съобразно посочените скоростите на движение на двата автомобила.  За да съществува техническа възможност за предотвратяване на ПТП чрез спиране от водача на л.а. *** според тройната АТЕ, достатъчно условие е разстоянието до удара да е по-голямо от опасната зона. Но дори и при скорост от 90 км/час, колкото е разрешената скорост за конкретния пътен участък, се сочи в т.10 от заключителната част на тройната АТЕ, водачът на *** също не би имал техническа възможност да предотврати ПТП. При скорост на движение от 90 км/час опасната зона  е около 84 м. Следователно, дори и да беше се движил със скорост от 90 км/час спрямо момента на навлизане на л.а.*** в лентата му за движение на разстояние само 12,5 м преди удара, което безспорно попада и в тази опасна зона. Водачът на *** не е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара, защото времето за движение на автомобила *** от момента на пресичане на разделителната линия до мястото на удара е недостатъчно водачът на *** да спре преди мястото на удара, се сочи и в тройната АТЕ, и в първата АТЕ на в.л. инж. Н..

  Движението на автомобилите след удара - посоката им на движение - е  определено в съответствие с наличните деформации по тях, получено под действие на ударния импулс, като вещите лица от разширената експертиза са извършили собствен оглед на автомобилите. 5,32 м е изминатото разстояние от масовия център на автомобила *** след удара с *** до удара в бетоновата преграда и 2 м е изминатото разстояние от масовия център на л.а. *** след удара с ***.

   Не е установена неизправност в спирачната система на л.а. ***, тъй като е безспорно установено  задействаната спирачна уредба на автомобила от подсъдимия, в резултат на което е установена 15-метрова спирачна следа вследствие от триенето по асфалтовата настилка на     силно натоварени леви гуми при ефективно задействана спирачна уредба  на л.а. *** от подсъдимия, което е било съчетано с преразпределение на инерционни сили в МПС в посока наляво, се сочи в допълнителната АТЕ на в.л.Н. /на л.133 от том 3 на ДП/ и в обясненията  на проф.К. от тройната АТЕ в с.з. при приемането й.

    Не е установено наличие на алкохол в кръвта и на двамата водачи на МПС - както на подсъдимия, така и на пострадалия М. В..

     На мястото на ПТП пристигнал полицейски екип от свидетелите Г.У. и А.Д.. При пристигането на място св. У. и Д. видели двата ударили се автомобила, като св.С. и св.К. били извън л.а. ***, а шофьорът му и св. Д. били вътре в автомобила.Румънските граждани също били на място, като видимо те били в сравнително добро състояние, мъжът имал леки охлузни рани. Св.Г.У. съставил констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 4235/15.05.2014 г./на л.108 от том 2 на ДП/. Пристигнала линейка, в която качили подсъдимия и съпругата му – св.М. Б. и ги транспортирали до ЦСМП-***.

   След това дошъл и екип на противожарна безопасност от група”спасителни дейности” към ОУ ПБЗН – гр.***, състоящ се от свидетелите Л.С., Ц.Д. и Д.Я.. По пътя към мястото на произшествието автомобилът на тримата свидетели се разминал с линейка, за която разбрали, че е превозила пострадалите румънски граждани. При пристигането си на мястото свидетелите се отправили към л.а.*** и видели, че на шофьорската седалка в него има младо момче, облегнато на седалката, което не реагирало и имало кръв по лицето. На задните седалки имало друго момче, което лежало по диагонал с крака, насочени към предната врата –това бил св. Д.. Той също бил с кръв по лицето и стенел силно. Извън автомобила имало младо момиче – св.А.С., която била в шок и крещяла силно. На мястото имало спрели автомобили, чиито водачи се опитвали безуспешно да отворят дясната врата на л.а. ***. Тогава  св.С. срязал дясната задната дясна  врата на автомобила, за да извадят частния обвинител св. Д. и се насочил към шофьорската врата на автомобила, като видял, че шофьорът М. В. е с поставен предпазен колан, който се наложило да среже.След срязване на вратата и колоната св.С. установил, че краката на водача са затиснати и с помощта на резача срязал седалката и пода, за да може да го извадят. През това време пристигнали и служители от РС ПБЗН – гр.***, които заедно с лекаря помогнали за изваждането на водача на л.а. *** М. В.. Поставили го на носилка, която качили във втората пристигнала междувременно линейка, но водачът не реагирал. В линейката се качила и св.С. ***. В Листа за преглед на пациент в спешно отделение М. В.В. от 10.05.2014 г. – 13,20 часа е записано като анамнеза, че е докаран от екип на Спешна помощ без пулс и сърдечна дейност/вж л.117 от том 2 на ДП/.

    Св.С., Д. и Я. видели, че и двата автомобила се намират в лентата за движение в посока към гр.***, разположени перпендикулярно/напречно/ на пътното платно. Задната част на л.а. *** била опряна до бетонен парапет, разположен отдясно на пътното платно. Л.а. *** се намирал на около 20-25 м от л.а. *** и бил обърнат с предната си част към бетонния парапет. Пожарникарите изчакали идването на оперативната група, след което си тръгнали.

 След пристигане на дежурната оперативно-следствена група бил извършен оглед на местопроизшествието, като намерените в близост до пътното платно следи и предмети /в т.ч. превозни средства и части от тях/били иззети, както и били извършени измервания и констатациите били фиксирани в надлежен протокол и фотоалбум.

 

 

 

 

    Съставен е подробен Протокол за оглед на местопроизшествието/саморъчният оригинал на л.8-13 от том 1 на ДП, възпроизведен в печатен текст на л.41-43 от том 1 на ДП/, в който са отразени горните факти, както и констатираните повреди по двата автомобила. На огледа е присъствало и вещото лице инж.Вл.Н.. Към протокола за оглед е приложена изчертаната скица с отразените на нея съответни размери на двете пътни ленти на пътното платно, разстояния и местоположението на двата автомобила след ПТП, както и наклона на пътя. В протокола за оглед е описано и показано съответно на скицата точното местонахождение на отделните иззети обекти-веществени доказателства по делото, представляващи части от двата автомобила след ПТП. Изготвен е и фотоалбум /на л.14-41 от том 1 на ДП/ с точно заснетото местоположение на мястото на ПТП и положението на двата автомобила след него.

   От ПТП са пострадали както пътуващите в л.а. ***, така и подсъдимият и съпругата му св.М.Б..

  От трите СМЕ, изпълнени от в.л.д-р В.Н., са установени вида и механизма на причинените на пострадалите увреждания.

    От СМЕ по писмени данни № 26/2014 г./на л.1-4 от том 2 на ДП/ е установено, че на водача на л.а. *** М. В. е причинена множествена травма: черепно-мозъчна – ограничени субарахноидални кръвоизливи по главен и малък мозък, разкъсно-контузни рани, кръвонасядания и охлузвания по меките черепни покривки; гръдна -  фрактури на три леви и три десни ребра, кости с кръвонасядания в меките тъкани около тях, разкъсвания и контузии на аортата, сърце, перикард и бял дроб, кръвоизливи и кръвонасядания в медиастинума, двустранен хемопневмоторакс, кръвонасядания и охлузвания по меките тъкани на гръдния кош; коремна – малкия разкъсвания и контузии на черен дроб, слезка и десен бъбрек и кръвоизлив в коремната кухина, кръвонасядания по меки тъкани в коремната кухина, кръвонасядания и охлузвания по коремната стена; крайници – фрактури на двете кости на подбедрицата в областта на глезенната става с кръвонасядания в меките тъкани около тях, разкъсно-контузни рани, кръвонасядания и охлузвания по кожата на крайниците. Лек мозъчен и белодробен оток, тъмна течна кръв. Смъртта на М. В. се дължи на тежките травматични увреждания на жизнено важни органи – преди всичко тежката гръдна травма с разкъсвания и контузии на сърце, аорта, бял и черен дроб, довели до тежки нарушения на сърдечно-съдовата и дихателната дейност с последващото им спиране. Установените травматични увреждания са причинени по механизма на удари и/или натиск с или върху твърди тъпи и тъпоръбести предмети с различна форма и големина, с по-голяма сила и отговарят да са получени по време и начин, за които се съобщава в предварителните сведения: при вътреавтомобилна травма на водач на лек автомобил, сблъскал се челно с друг лек автомобил – от директни удари на пострадалия в приборите за управление и части от вътрешността на автомобилното купе при удара между автомобилите, както и общо сътресение на тялото в момента на този удар. Всички травматични увреждания са получени приживе. По трупа не са установени друг вид наранявания, които не могат да се получат при описаната травма. Не са установени и заболявания, които да причинят или подпомогнат смъртния изход или да доведат до”безпомощно състояние” на пострадалия преди инцидента. Смъртта е настъпила бързо, но не мигновено.

    Видно е от Удостоверение за наследници изх.№ 1197/31.05.2014 г.на община *** / на л.90 от том 2 на ДП/ , че наследници на починалия М. В.В. са неговите родители Е.Н.Х. и В.Д.В..

   От СМЕ по писмени данни № 96/2014 г./на л.8-10 от том 2 на ДП/ е установено че, при ПТП на 10.05.2014 г. пострадалият К.К. е получил следните травматични увреждания: черепно-мозъчна травма, изразяваща се в: разкъсно-контузни рани в областта на челото, носа, долен клепач на ляво око и лява ябълчна област; фррактури на черепа – импресионна на челната кост вдясно, на предната стена на челния синус вляво и на предната стена на синуса на горна челюст вляво, на лява зигоматична кост, многофрагментна на носните кости, на черепната основа в предна черепна ямка; пневмоцефалия; контузия на мозък,   субарахноидален кръвоизлив, мозъчен оток, кома; гръдна травма – фрактури на VІІ и VІІІ ребра вдяснопо една линия; частичен с пневмоторакс вдясно и ограничен подкожен емфизем вдясно аксиларно; контузия/натъртване на меките тъкани/ на гръдно-коремната стена; фрактури на дясна бедрена кост  в диафизарната й част. В резултат на тези увреждания се е развил и травматичен шок – от неврогенно дразнене и кръвозагуба от травмите. Установените травматични увреждания са причинени по механизма на удари и/или натиск с или върху твърди тъпи / тъпо ръбести предмети и отговарят да са получени по време и начин, за които се съобщава в предварителните сведения: при вътреавтомобилна травма на пътник на задна седалка на лек автомобил, сблъскал се челно с друг лек автомобил – от удари на пострадалия в части от вътрешността на автомобилното купе при сблъсъка между автомобилите.

   По медико-билогичните признаци на така причинените телесни повреди те се преценяват като :

    = черепно-мозъчната травма и травматичния шок /поотделно и в съвкупност/ – РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, ВРЕМЕННО ОПАСНО ЗА ЖИВОТА. При тези състояния без оказване на своевременна и специализирана медицинска помощ е налице реална опасност от смъртен изход.

   = фрактурите на стената на синуса на горна челюст вляво и на лява зигоматична кост – СЧУПВАНЕ НА ЧЕЛЮСТ.

   = фрактура на дясна бедрена кост – ТРАЙНО ЗАТРУДНЯВАНЕ НА ДВИЖЕНИЯТА НА ДЕСЕН ДОЛЕН КРАЙНИК.

    = гръдната травма – ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА/разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и 129 НК/.

   При благоприятно протичащ възстановителен процес може да настъпи пълно възстановяване за срок от 9 до 12 месеца, като този срок може да се удължи или да не настъпи пълно възстановяване на някои от уврежданията, не е изключено да се развият и допълнителни следтравматични усложнения.

     От СМЕ по писмени данни № 103/2014 г./на л. 14-16 от том 2 на ДП/ е установено че, при ПТП на 10.05.2014 г. пострадалият Х.Д. е получил следните травматични увреждания: черепно-мозъчна травма, изразяваща се във: фрактури на лицеви кости – лява ябълчна кост и предна стена на синуса на горна челюст вляво; остър субдурален хаматом, довел до компресия на мозъка и наложил оперативно премахване; мозъчни контузии; кома; хаматом около ляво око и контузия на лява очна ябълка; гръдна травма – контузии на бял дроб двустранно, без изливи в гръдна кухина и без данни за възникнали възпалителни усложнения; контузия/натъртване на меки тъкани/ на гръдна стена;контузия на меки тъкани на коремна стена. Фрактура на  лакетна кост на лява предмишница в горната й част. Описаните травматични увреждания са причинени по механизма на удари и/или натиск с или върху твърди тъпи / тъпо ръбести предмети и отговарят да са получени по време и начин, за които се съобщава в материалите по делото: при вътреавтомобилна травма на пътник на задна седалка на лек автомобил, сблъскал се челно с друг лек автомобил от удари на пострадалия в части от вътрешността на автомобилното купе при сблъсъка между автомобилите.

    По медико-билогичните признаци на така причинените телесни повреди те се преценяват като :

    Установеният остър субдурален хаматом – ПОСТОЯННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, ОПАСНО ЗА ЖИВОТА. Касае се за остро протекло травматично увреждане, което не подлежи на самостоятелно възстановяване – лекува се единствено оперативно. Без оказване на своевременна квалифицирана медицинска помощ/оперативно лечение/ неминуемо води до смъртен изход.

   Контузиите на мозъка и коматозното състояние – РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, ВРЕМЕННО ОПАСНО ЗА ЖИВОТА. При тези състояния без оказване на своевременна и специализирана медицинска помощ е налице реална опасност от смъртен изход.

   Фрактурите на стената на синуса на горна челюст вляво и на лява зигоматична кост – СЧУПВАНЕ НА ЧЕЛЮСТ.

   Фрактура на лява лакетна кост и на лява предмишница – ТРАЙНО ЗАТРУДНЯВАНЕ ДВИЖЕНИЯТА НА ЛЯВ ГОРЕН КРАЙНИК.

    Останалите увреждания – ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА/ разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и 129 НК/.

   При благоприятно протичащ възстановителен процес може да настъпи пълно възстановяване за срок до около 6-12 месеца. Този срок може да се удължи или да не настъпи пълно възстановяване на някои от уврежданията, като не е изключено да се развият и някои допълнителни следтравматични усложнения.

2.   По доказателствата

 

     Горната фактическа обстановка се установява от събраните в ДП и СП доказателства, част от тях посочеин в горното изложение, прецени в тяхната съвкупност: Протокол за оглед на местопроизшествие/на л.8-12 и л. 41-43 от том 1 на ДП/, скица към протокола, фотоалбум/ на л.14-40 от том 1 на ДП/, показанията на свидетелите: Л.К. и Х.Д./ показанията на последния приобщени чрез прочитането им по реда на чл.281 НПК/,  А.С./частично кредитирани/, Г.У., А.Д./ на л.471-473 от настоящото дело/, Л.С., Ц.Д./приобщени чрез прочитането им при усл.на чл.281 НПК/,  Д.Я./също приобщени чрез прочитането им при усл.на чл.281 НПК/,  М.П., К.Б., поемните лица свидетелите Р.Р. и П.К./ показанията на двамата приобщени чрез прочитането им при усл.на чл.281 НПК/, св.М.Б., съпруга на подсъдимия/частично кредитирани/; двете АТЕ на в.л.инж.Н./ на л. 27-60 от том 2 на ДП и на л.136-153 от том 3 на ДП / - кредитирани частично; тройната АТЕ на в.л.проф.С.К., доц. инж.Х.У. и инж.В.Ш./ на л.553-569 от настоящото дело/, кредитирана изцяло; трите заключения на СМЕ, изпълнени от в.л. д-р В.Н.; съдебно-графическа експертиза, обективирана в Протокол № 44/17.05.2017 г./на л.544-545 от делото; съдебно-химически експертизи; справка за съдимост; История на наказанията от 17.03.2012 г. до 17.03.2017 г./на л.455 от настоящото дело/; Диплома за полувисше образование/ на л.458 от делото/ ; Сертификат за завършени квалификационни курсове/ на л.460 от делото/;

    Показанията на свидетелите Г.У., А.Д., Л.С., Ц.Д., Д.Я., на поемните лица свидетелите Р.Р. и П.К., приобщени по надлежния процесуален ред на чл.281 НПК към доказателствения материал, съдът кредитира изцяло. Първите двама са полицейските служители, първи пристигнали на мястото на произшествието, а останалите са служителите от ПАБЗН-***, пристигнали след тях на местопроизшествието и спомогнали за изваждане на М. В. и частния обвинител Х.Д. от л.а. „***”. Тези показания в тяхната цялост се подкрепят напълно от отразеното в Протокола за оглед на местопроизшествието, изчертаната към него скица и от изготвения фотоалбум. Затова показанията на тези свидетели се кредитират изцяло като обективни и незаинтересовани.

     Показанията на пострадалите –свидетелите А.С. и частните обвинители К. и Д. се кредитират в по-голямата им част като обективни, въпреки  факта, че са участници в станалото ПТП и последните двама са сериозно пострадали от него. Това е така, защото изнесеното с тези показания се потвърждава от кредитираните показания на изброените в предния абзац свидетели, както и от протокола за оглед на ПТП, скицата към него и фотоалбума относно обстоятелствата по възникване и протичане на ПТП  и вида и тежестта на причинените на К. и Д. увреждания. Макар и да се съдържат  оскъдни данни за причинените увреждания в посочените показания, изнесеното от тях се потвърждава от заключенията на СМЕ за вида на причинените увреждания. Съдът кредитира показанията на св.С. относно обстоятелствата по възникване и протичане на ПТП, въпреки качеството й на приятелка на пострадалия М. В., като обективни и незаинтересовани по същата причина – че показанията й се подкрепят в тези им части от кредитираните посочени в предния абзац свидетелски показания, протокола за оглед на МП и фотоалбума и от кредитираните заключения на АТЕ. Кредитират се показанията на тази свидетелка и относон съобщеното единствено от нея за извършено изпреварване от л.а. *** на друго МПС , но доста време преди настъпването на процесното ПТП и преди достигане разклона за ***и Рилския манастир и  който изнесен от нея факт се преекспонира в цялото съдебно производство от адв.Г.. Показанията и на тримата свидетели не се кредитират в частта им относно посочената от тях скорост на движение на л.а. ***, която според тях е 80-100 км/час, тъй като в тези им части показанията им са опровергани от заключението на тройната АТЕ – тя е определила скоростта на движение на л.а. *** преди ПТП на 119 км/час. Съдът не кредитира и показанията на св.С. от СП в частта им, че М. В. е натиснал спирачка, след като видели навлезлия в тяхната пътна лента сив автомобил на подсъдимия, тъй като в тази част те не се потвърждават от АТЕ/липсват спирачни следи на л.а. ***/ и от обективните находки, намерени иззети от  мястото на ПТП.

     Показанията на свидетелите П. и Б., установяващи причините, поради които л.а. *** не е собственост документално на М. В., се кредитират от съда като обективни и незаинтересовани, тъй като изнесеното от тях се подкрепя от писмените документи за собствеността на автомобила.

   Показанията на св.М.Б., съпруга на подсъдимия, приобщени към доказателствения материал чрез частичното им прочитане по реда на чл.281 НК в посочените части, се кредитират от съда частично. И това е така не защото тя е съпруга на подсъдимия, а защото в по-голямата им част нейните показания са опровергани от кредитираните и посочени доказателствени средства и най-вече от тройната АТЕ начело с в.л. проф.С.К.. Нейната версия за движение на л.а. *** в тяхната пътна лента – т.е. в лентата да движение на л.а. *** - не се доказа от всички налични обективни находки и поради това е категорично опровергана от всички кредитирани гласни доказателствени средства и най-вече от тройната АТЕ. Затова показанията на тази свидетелка се кредитират само в тези им части, в които се подкрепят от останалите кредитирани и описани вече доказателствени средства -  за времето на станалото ПТП и географското му местонахождение, както и за претърпените и от нея и подсъдимия телесни увреждания от ПТП-то, за което има медицински документи по делото.

    Що се отнася до показанията на Й.Б., дадени пред съдия в ДП в качеството му на свидетел в съвсем началния етап на ДП, когато ДП е образувано срещу неизвестен извършител, съдът ги изключи от доказателствения материал и не ги обсъжда, тъй като няма правно основание в НПК, на което те да бъдат преценени като годно доказателствено средство – такава хипотеза не е уредена нито в чл.279 НПК, нито в чл. 281 НПК. И в този смисъл твърдението на защитата за налична „версия за ПТП на подсъдимия” е напълно несъстоятелно, тъй като той не се е явил нито на ДП, нито в СП и не е дал никакви обяснения след привличането му като обвиняем и практически липсва каквато и да било негова версия за случилото се.

   Съдът кредитира като компетентно изготвени двете заключения на едноличните АТЕ/ на л. 29-49 от том 2 на ДП и на л.136-153 от том 3 на ДП/ , изготвени от в.л.Н., в частите им относно посочените размери на пътното платно, механизма на настъпилото ПТП, мястото на ПТП в посоченото дясно пътно платно в посока към гр.*** ,  причините за настъпилото ПТП и било ли е то предотвратимо от всеки един от с двамата водачи, както и относно характеристиката на оставената спирачна следа от л.а. *** и изправността на спирачната му уредба, тъй като в тези части тези заключения са напълно идентични със заключението на последващата изготвена в съдебното производство по искане на защитата тройна АТЕ. Освен това е важен и факта, че в.л.Н. е присъствал при извършения оглед на местопроизшествието непосредствено след настъпването му. Единствено не се кредитира от посочените две автотехнически експертизи на в.л.Н. посочената в тях скорост на движение на двата автомобила преди ПТП и непосредствено преди настъпването му и направените изводи  във връзка с установените от него скорости, тъй като съдът кредитира за достоверни посочените скорости на движение на двата автомобила  преди ПТП и по време на ПТП в заключението на тройната АТЕ. Тройната АТЕ посочва по-високи скорости на движение и на двата автомобила, участници в процесното ПТП от посочените от в.л. инж. Н. скорости, вкл. и че скоростта на движение на подсъдимия е била 102 км/час при разрешена такава от 90 км . Но пък скоростите на двата автомобила  в тройната АТЕ, както се посочи вече, са определени научнообосновано, въз основа на два използвани метода -  метода „теория на удара” и метода”делта V”, което се допълни и с обясненията на проф.К. в с.з. по приемане на експертизата/вж л.582-абзац V от делото/. По тези съображения съдът намери за достоверни посочените в тройната АТЕ скорости на движение на двата автомобила и възприе тези именно скорости  в установената фактическа обстановка. 

    Заключението на АТЕ, приложено на л. 54-59 от том 2 на ДП на в.л. инж.Н. относно повредите и стойността на щетите по двата автомобила не се обсъжда от съда, той като изложените в него факти са извън предмета на обвинението.

     Заключението на тройната АТЕ, изготвена от възможно най-добрите експерти в тази област начело с проф. д-р инж.С.К., съдът кредитира изцяло като обосновано, обективно и компетентно изготвено. Това заключение, заедно с допълненията в съдебното заседание по приемането му отговори на всички спорни въпроси по делото относно причините и механизма на ПТП/вж л.579 от делото, изявлението на проф.К. в абзац ІІ и абзац последен/, както  и предотвратимо ли е било то от всеки един от двамата водачи. В обяснението от името на тройната експертиза в абзац ІІ на л.579 в с.з. проф.К. заяви:”По това дело има достатъчно находки и обективни данни, за да сме категорични и без вариантност или вариативност „ да се определи посоченото място на удара и скоростите на движение на двата автомобила преди ПТП и в момента на удара. Проследили сме опасните зони за спиране и техническата възможност на водачите да предотвратят ПТП”.

      Проф. К. отговори изчерпателно на въпроси на защитата относно възприетото в експертизата време за реакция на подсъдимия като водач на лекия автомобил *** от 1,2 сек. / на л.579 от делото-гърба и на л.580/, както и относно предприетото от подсъдимия аварийно спиране предвид констатираната спирачна следа от 15 м на автомобила му – къде е било предприето то. Проф. К. отговори изчерпателно в с.з. на всички поставени от защитата на подсъдимия в лицето на адв.Г. въпроси относно развитата версия от свидетелката М.Б. – че л.а. *** е изпреварвал друго МПС и е бил в тяхната пътна лента и че още не се бил прибрал в своята пътна лента, когато е станал удара. Проф.К. отговори, че е възможно в „много по-ранен етап” преди настъпилото ПТП, водачът на л.а. *** да е извършил изпреварване   и да се е възвърнал в собствената си лента”/ за каквото изпреварване съобщи и св.А.С./ ,”като, забележете, е бил успоредно на оста на пътя. Ние го доказваме, че е успоредно на оста на пътя”, заяви проф.К., както и че няма обективни находки за това л.а *** да е бил под ъгъл на възвръщане в собствената си лента/вж л.581-абзац ІІІ/. Проф.С.К. заяви също:”Ние не го приемаме, ние го доказваме” – че ъгълът на л.а *** е бил 355 градуса, т.е. 5 градуса вдясно от оста на пътя по посоката му на движение, като може да варира от 4 до 6 градуса в рамките на физичната грешка/вж л.582-гърба, абзац І/. Изясни се също от обясненията на същата страница, че „водачът на автомобила *** около 1 сек. по-рано предприема аварийно спиране от предприетото завиване наляво, което е около 2-3 секунди преди момента на удара и вещите лица са приели, че тогава л.а. *** е бил изцяло в своята пътна лента.  Но вещите лица не са имали находки или данни за това, че л.а. *** е бил в насрещната пътна лента/вж абзац ІІ на л.584 от делото/.

    На зададеният четири пъти в различни варианти въпрос на адв.Г. възможно ли е хипотетично да се приеме, че причина за задействане на спирачната система от подсъдимия е, че л.а. *** се е намирал в пътната лента на л.а. *** с цел изпреварване, проф. К. отговори, както следва:

     =  /вж л. 581-гърба последен абзац-л.582-І абзац от делото/:”Ако се приеме, че на достатъчен интервал от време преди момента на удара водачът на”***” е извършвал маневра изпреварване или по някакви причини е навлязъл в насрещната пътна лента, то предприетото аварийно спиране от водача на л.а. *** би могло в определени случаи да се приеме, че е в резултат на възникнала опасност и предприемане на спиране със завиване на волана наляво. Ако приемете, г-жо съдия, че има изпреварване, възниква въпроса: Как изпреварваният автомобил е преминал покрай спрелия *** на платното за движение, ,без да има данни за друг удар? Т.е. даваме тази хипотеза, за да приемете дали е възможно”. 

    = и още все във връзка с въпросите на адв.Г. за хипотезата „изпреварване” от л.а. *** с навлизане в лентата на движение на ***, проф. К. на л.583-абзац І от делото отговори:”Изпреварване предполага наличие на друг автомобил, за което няма данни по делото, а и възниква въпроса- как е спрял преди автомобила ***, който е на платното за движение след ПТП?Значи, той ако го изпревари, автомобилът остава зад него, изпреварваният автомобил, а в този момент *** спира точно пред него в тази лента. Пита се в задачата: задният има ли възможност да премине отляво?

  = на л.584 от делото– абзац последен, на въпроса на адв.Г.: Ако теоретично приемем, хипотетично нали, че това нещо се е случило- че *** се е намирало в лантата за движение на л.а.*** насреща, срещу него, бихте ли могли да отговорите от техническа, от Ваша гледна точка каква би била правилната реакция при така конфигурация на пътя на водача, проф.К. отговори: /вж л.584-гърба абзац ІІ : ”Технически правилно е, ако насрещен автомобил навлезе в насрещната пътна лента или лентата на водача на процесния автомобил, който се движи в дясната пътна лента/***/, е технически правилно водачът на *** към момента на навлизане на насрещно движещия се  автомоби лв неговата пътна лента своевременно да предприеме спиране, запазвайки движениети си в дясната пътна лента и без да навлиза в насрещната пътна лента”.

= на л.584-гърба абзац предпоследен – „Нямаме такава фактическа обстановка, за да ми задавате този въпрос. Ние нямаме фактическа обстановка, че *** се е движело в пътната лента на *** при настъпване на удара. Той е бил в собствената си лента. Тогава технически въпроса биха ли се разминали, ако *** беше в лентата на *** към момента на удара, не отговаря на фактическата обстановка .Аз така отговарям”.

      При корекция на въпроса на защитата: Биха ли могли да се разминат безопасно в лентата на *** двата автомобила *** и *** проф.К. отговори, че това е възможно, ако водачът на ***”притежава състезателни качества…Ако водачът на *** , за който няма данни за допълнителна квалификация и е водач на 1 година, категорично няма технически възможности той да предприеме тези действия с разминаване на двата автомобила. Освен това, това е технически неправилно. Технически правилно е при възникване на опасност водачите да предприемат спиране, а ако е необходимо, аварийно спиране”/вж абзац предпоследен на л.585 от делото/.  

    На л.586 от делото  проф. К. обясни подробно механизма за оставяне на спирачни следи по принцип по поставен от адв.Г. въпрос и че липсата на дясна спирачна следа на л.а. ***, в конретния случай ” се обяснява не с техническа неизправност на автомобила, което ви е идеята, а с преразпределение на т.нар.нормални реакции в колелата вследствие на завиване на волана от водача наляво.” Ако се приеме техническа неизправност на автомобила, продължи в тази връзка проф.К., то тогава той не би запазил устойчивото си движение със скорост успоредна на следите, „а би имало завъртане на автомобила спрямо вертикалната ос през масовия център. Т.е. тогава автомобилът би се завъртял с дясната си страна напред, плъзгайки се странично, а не както е в настоящия случай”. Техническата неизправност на автомобилите не е обсъждана от експертите, „тъй като няма такива находки”, заяви проф.К..

     Предвид съдържанието на тройната експертиза и точният отговор в нея на всички поставени въпроси, част от които са и въпроси на защитата, съпоставена с протокола за оглед и снимковия материал от фотоалбума, както и с показанията на свидетелите от първата група, отишли на място непосредствено след ПТП, предвид и обясненията по приемането й и изчерпателните отговори на допълнителните въпроси от проф.Капаретков, съдът я прие за компетентно изготвена и за обективна и затова я кредитира изцяло като такава.

    По тези съображения    съдът, като взе предвид отразеното в кредитираните заключения на АТЕ на в.л.инж.Н. и тройната АТЕ за мястото на ПТП/в кое пътно платно е настъпило/ и причините за него, както и точно тези конкретни отговори от проф.К. на зададените му от адв.Г. въпроси, прие, че  версията, изложена от св.М.Б. за ПТП -  че лекия т автомобил *** преди удара е бил в тяхното пътно платно – остава недоказана и е опровергана категорично от всички кредитирани и изброени по-горе доказателствени средства. Затова и съдът възприе описания в тройната АТЕ и АТЕ на в.л.Н., в които е налице идентичност по тези въпроси с тройната АТЕ механизъм, място  на удара, причини за станалото ПТП и възможности за неговото предотвратяване от двамата водачи.

   СМЕ по писмени данни се кредитират изцяло относно вида и механизма на причинените описани в тях увреждания като обективни и компетентно изготвени.  

 

3. По правната квалификация.

 

     От така установеното от фактическа страна въз основа на доказателствения анализ съдът прие, че подсъдимият Б. е извършил непредпазливо деяние  по чл. 343 ал.4 във вр. с ал.3 б.”б” изр.І-во вр. с ал.1 вр. с чл.342 ал.1 НК.

   Субекти на престъпленията по чл. 343 НК са всички наказателноотговорни лица, притежаващи или непритежаващи свидетелство за управление, които при управление на подвижен железопътен състав, въздухоплавателно средство, моторно превозно средство, плавателен съд, бойна или специална машина допуснат нарушение на правилата за движение и с това виновно причинят съставомерни последици.

    Подсъдимият Б. е правоспособен водач на МПС и като такъв е годен субект на инкриминираното деяние. Установи безспорно, че на 10.05.2014 г. той е управлявал собственото си МПС *** * с рег.№ ****/румънска регистрация/ и е пътувал от гр.***, където живее, за Р Гърция при дъщеря си заедно със съпругата си св.М.Б.. Именно в това му качество - като правоспособен водач на МПС - е ангажирана неговата наказателна отговорност.

    Подсъдимият Й.Б. е осъществил от обективна страна състава на горното престъпление, като на като на 10.05.2014 г. около 12.30 часа на главен път Е-79, км 352+400, в близост до разклона на гр.***, обл.Кюстендил, при управляване на МПС – лек автомобил марка „*** *” с рег.№***, движейки се в посока гр. ***, е нарушил правилата за движение по ЗДвП:

Чл.8.(1) Водачите на пътни превозни средства използват дясната половина на пътя по посока на движението си, освен в случаите, когато с пътен знак или със светлинен сигнал е указано нещо друго,

Чл.16.(1) На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено:

1. когато платното за движение има две пътни ленти – да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне,

Чл.20. (Изм.-ДВ, бр.43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) (1) Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват,

Чл.44. (1) При разминаване водачите на насрещно движещите се пътни превозни средства са длъжни да осигуряват достатъчно странично разстояние между пътните превозни средства

     и вследствие на това, че не е изпълнил тези свои задължения, е навлязъл в насрещната лента за движение и се е ударил в движещия се в посока гр.София лек автомобил „***” рег.№ ***, управляван от лицето М. В.В., от гр. *** и по непредпазливост е причинил смъртта му, както и телесни повреди на две лица -  тежка телесна повреда на лицето Х.Г. *** – пътник на задната седалка отдясно в автомобила „***”, изразяваща се в постоянно общо разстройство на здравето му, опасно за живота, вследствие на причинения остър субдурален  хематом и средни телесни повреди на К.Л.К. *** – пътник на задната седалка отляво в автомобила „***”, изразяващи се в разстройство на здравето, временно опасно за живота, вследствие на черепно-мозъчната и гръдна травма и травматичния шок (заедно и поотделно), счупване на челюст и трайно затрудняване движенията на десен долен крайник, вследствие на фрактурата на дясна бедрена кост.

    На първо място, подсъдимият не е използвал дясната половина на пътя по посока на движението си. Не е установено изключение от това изискване на чл.8 ал.1 ЗДвП -  не е било указано друго с пътен знак или светлинен сигнал. На второ място, той е нарушил и императивната забранителна норма на чл.16 ал.1 т.1 ЗДвП, като, движейки се в платно с две ленти на движение, е навлязъл в насрещната лента за движение и то в опасната зона на движещия се в това насрещно пътно платно л.а ***. На трето място, подсъдимият е нарушил и императивната норма на чл.20 ал.1 изр.І-во ЗДвП, като не е контролирал непрекъснато управляваното от него МПС л.а. *** и чрез задействане на кормилната му уредба е навлязъл в лентата за насрещно движение. На четвърто място, подсъдимият е нарушил и разп.на чл.44 ал.1 ЗДвП, като не е осъществил безпрепятствено разминаване с движещия се в насрещното пътно платно л.а. ***. Съгласно тази норма при разминаване водачите на насрещно движещите се пътни превозни средства са длъжни да осигуряват достатъчно странично разстояние между пътните превозни средства. Не само че не е осигурил такова разстояние, но се установи безспорно, че подсъдимият е навлязъл косо в насрещната лента за движение само на 12,5 м от мястото на удара с движещия се в насрещната пътна лента л.а. ***, управляван от М. В...

    В резултат на посочените нарушения на ЗДвП е настъпило ПТП между управлявания от подсъдимия л.а. ***и управлявания от пострадалия водач л.а. *** М. В.. Подсъдимят Б. след оотклоняването на автомобила му наляво задействал спирачната система на автомобила си *** *, след което изминал още 15 м от разделителната линия към насрещната пътна лента, където настъпил челен удар между двете МПС – ***и*** с предните им леви части.

      Вследствие на удара лекият автомобил*** се завъртял странично, минал към банкета отдясно на пътя , при което последвало охлузване по предния горен ръб и горната част на бетоновата стена, преминал през крайния скат и се получило плъзгане по бетоновата стена и след това паднал на пътното платно в посока на движение към гр.***. Лекият автомобил на подсъдимия *** * се завъртял надясно към разделителната линия на платното и останал в това положение.

   Скоростта на движение на л.а. *** преди ПТП и към момента на удара е била около 119 км/час. За л.а. *** скоростта на движение преди ПТП е била около 102 км/час, а към момента на удара – около 80 км/час, като тези скорости са определени от тройната АТЕ по два метода – по метода „теория на удара” и по метода”делта V” . Непосредствено преди удара л.а. *** се е движил при ефективно задействана спирачна система.

  Техническата причина за възникване на ПТП се установи безспорно, че е навлизането на л.а. *** в насрещната пътна лента за движение при наличие в нея на насрещно движещ се лек автомобил. Технически правилно е било според вещите лица от разширената АТЕ водачът на *** да контролира непрекъснато автомобила си и да се движи в дясната пътна лента. С действията си подсъдимият кат водач на л.а. *** е навлязъл в опасната зона за спиране на л.а. ***.

     Опасната зона на спиране на л.а. *** е около 130 м, а на л.а. *** – около 92 м.

      Мястото на удара между автомобилите е в лентата за движение на л.а. ***, на 34,7 м след мерната линия и на ниво 1,2 м до 1,7 м от разделителната линия на лентите за движение.В момента на удара л.а. *** е бил в собствената си лента на движение, а л.а. *** е бил разположен косо на платното, като е заемал част от ширината на лентата за движение на л.а. ***. В момента на възприемане на опасността от водача на л.а. *** автомобилът е бил в собствената си лента за движение и на около 63 м от мястото на удара. В този момент л.а. *** е бил на около 77 м от мястото на удара.Навлизането на л.а.*** в насрещната пътна лента е на 12,5 м преди мястото на удара.  

      Водачът на л.а. *** е имал техническа възможност да предотврати ПТП, като непрекъснато контролира автомобила и запази движението в собствената лента в посока към гр.***.    

     Тройната АТЕ установи безспорно, че водачът на л.а. *** при възприетата скорост и при внезапното  навлизане на л.а.*** в неговата лента за движение не е имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП чрез спиране със своевременно задействане на спирачната уредба. И това е така, защото подсъдимият като водач на л.а. *** е навлязъл в опасната зона  от 130 м за спиране на л.а.***.  Опасната зона за спиране на л.а. ***, дори да се беше движил с разрешената скорост за пътния участък от 90 км/час, е около 84 м според тройната АТЕ. При положение, че навлизането на автомобила на подсъдимия е станало внезапно и косо само на 12,5 м от мястото на удара, то и при скорост на движение от 90 км/час водачът на л.а.*** не е имал техническа възможност да предотврати ПТП, тъй като и при тази скорост на движение навлизането  на л.а.*** в лентата му за движение е също в опасната зона.   

     Движението на автомобилите след удара - посоката им на движение - е  определено в съответствие с наличните деформации по тях, получено под действие на ударния импулс, като вещите лица от разширената експертиза са извършили собствен оглед на автомобилите. 5,32 м е изминатото разстояние от масовия център на автомобила *** след удара с *** до удара в бетоновата преграда и 2 м е изминатото разстояние от масовия център на л.а. *** след удара с ***.

   Не е установена неизправност в спирачната система на л.а. ***, тъй като в случая е безспорно установено  задействаната спирачна уредба от подсъдимия , в резултат на което е установена 15-метрова спирачна следа вследствие от триенето по асфалтовата настилка на      силно натоварени леви гуми при ефективно задействана спирачна уредба  на л.а. *** от подсъдимия, което е било съчетано с преразпределение на инерционни сили в МПС в посока наляво, се сочи в допълнителната АТЕ на в.л.Н. /на л.133 от том 3 на ДП/.

  Безспорно се установи, че единствената причина за настъпилото ПТП е неправомерното поведение на подсъдимия, който е нарушил посочените по-горе правила за безопасно движение по българския ЗДвП.

    Не се установи никакво съпричиняване от страна на починалия водач на л.а. ***, който е другият участник в ПТП. Действително л.а. *** се е движил преди настъпването на ПТП със скорост от 119 км/час при разрешена такава за конкретния пътен участък от 90 км/час. Но тройната АТЕ сочи категорично, че   и при скорост на движение от 90 км/час на л.а. ***, ПТП е било непредотвратимо от неговия водач починалият М. В., тъй като и при тази скорост навлизането на л.а. *** е отново в опасната зона на л.а. ***. Освен това М. В. е бил и с предпазен колан, който се е наложило да срежат при изваждането му от автомобила, установено от показанията на св. С..

    При тези безспорно установени факти следва да се направи единствено възможния правен извод, че от обективна страна деянието е съставомерно по отношение на подсъдимия Б., който  с навлизането на управляваното от него МПС в насрещната пътна лента, е станал единствената причина за настъпилото ПТП, което пък е вследствие нарушението на посочените норми от ЗДвП.   

     Съдът намира за необходимо да посочи, че със задействането на спирачната система на автомобила си подсъдимият е направил опит да предотврати ПТП, но това е станало след като той вече е навлязъл в насрещната пътна лента, видно от мястото на оставената 15 метрова спирачна следа, когато за съжаление ПТП вече е било непредотвратимо. Този факт дори е признат наполовина от адв.Г. и е изтъкнат в защитната му пледоария: ” Спирачната следа започва от лентата на движение на нашия доверител, пресича осевата линия и приключва в насрещната лента, в която се е случил сблъсъка с автомобила, управляван от пострадалия В.”/вж л. 688 от делото, абзац І, ред 3-6/. С  тази част от защитната пледоария се потвърждава и безспорно установения по делото факт за мястото на удара – в насрещната за подсъдимия лента на движение.  Това задействане на спирачната система е намалило скоростта от 102 км/час на 80 км/час непосредствено преди удара, което според съда е предотвратило настъпването и на други тежки последици от ПТП.

   Вследствие на настъпилия челен удар между двата автомобила с предните им леви части, като в момента на удара л.а. „***” е бил изцяло в собствената си лента за движение с направление на движение леко надясно спрямо неговата посока на движение под ъгъл около 355 градуса/което според съда свидетелства за опит на В. да предотврати удара с отклоняване надясно на волана на управлявания от него автомобил/, а л.а”***” от собствената дясна лента за движение при косо навлизане в лявата пътна лента в опасната зона на л.а. ***, е причинена смъртта на М. В., средни телесни повреда на К.К. и тежка телесна повреда на Х.Д.. Безспорно е установена пряката причинна връзка между вредоносния резултат-причинена смърт и две телесни повреди- и настъпилото ПТП.

   От СМЕ по писмени данни № 26/2014 г./на л.1-4 от том 2 на ДП/ е установено, че на водача на ла. *** М. В. от ПТП-то е причинена множествена травма: черепно-мозъчна – ограничени субарахноидални кръвоизливи по главен и малък мозък, разкъсно-контузни рани, кръвонасядания и охлузвания по меките черепни покривки; гръдна -  фрактури на три леви и три десни ребра,кости с кръвонасядания в меките тъкани около тях, разкъсвания и контузии на аортата, сърце, перикард и бял дроб, кръвоизливи и кръвонасядания в медиастинума, двустранен хемопневмоторакс, кръвонасядания и охлузвания по меките тъкани на гръдния кош; коремна – малкия разкъсвания и контузии на черен дроб, слезка и десен бъбрек и кръвоизлив в коремната кухина, кръвонасядания оп меки тъкани в коремната кухина, кръвонасядания и охлузвания по коремната стена; крайници – фрактури на двете кости на подбедрицата в областта на глезенната става с кръвонасядания в меките тъкани около тях, разкъсно-контузни рани, кръвонасядания и охлузвания по кожата на крайниците. Лек мозъчен и белодробен оток, тъмна течна кръв. Смъртта на М. В. се дължи на тежките травматични увреждания на жизнено важни органи – преди всичко тежката гръдна травма с разкъсвания и контузии на сърце, аорта, бял и черен дроб, довели до тежки нарушения на сърдечно-съдовата и дихателната дейност с последващото им спиране. Установените травматични увреждания са причинени по механизма на удари и/или натиск с или върху твърди тъпи и тъпо ръбести предмети с различна форма и големина, с по-голяма сила и отговарят да са получени по време и начин, за които се съобщава в предварителните сведения: при вътреавтомобилна травма на водач на лек автомобил, сблъскал се челно с друг лек автомобил – от директни удари на пострадалия в приборите за управление и части от вътрешността на автомобилното купе при удара между автомобилите, както и общо сътресение на тялото в момента на този удар. Всички травматични увреждания са получени приживе. По трупа не са установени друг вид наранявания, които не могат да се получат при описаната травма. Не са установени и заболявания, които да причинят или подпомогнат смъртния изход или да доведат до”безпомощно състояние” на пострадалия преди инцидента. Смъртта е настъпила бързо, но не мигновено.

   От СМЕ по писмени данни № 96/2014 г./на л.8-10 от том 2 на ДП/ е установено че, при ПТП на 10.05.2014 г. пострадалият К.К. е получил травматични увреждания, квалифициращи се като средни телесни повреди по см.на чл.129 НК:

    = черепно-мозъчната травма и травматичния шок /поотделно и в съвкупност/ – РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, ВРЕМЕННО ОПАСНО ЗА ЖИВОТА. При тези състояния без оказване на своевременна и специализирана медицинска помощ е налице реална опасност от смъртен изход.

   = фрактурите на стената на синуса на горна челюст вляво и на лява зигоматична кост – СЧУПВАНЕ НА ЧЕЛЮСТ.

   = фрактура на дясна бедрена кост – ТРАЙНО ЗАТРУДНЯВАНЕ НА ДВИЖЕНИЯТА НА ДЕСЕН ДОЛЕН КРАЙНИК.

    = гръдната травма – ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА/разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и 129 НК/.

   При благоприятно протичащ възстановителен процес може да настъпи пълно възстановяване за срок от 9 до 12 месеца, като този срок може да се удължи или да не настъпи пълно възстановяване на някои от уврежданията, не е изключено да се развият и допълнителни следтравматични усложнения.

  Установените травматични увреждания са причинени по механизма на удари и/или натиск с или върху твърди тъпи / тъпо ръбести предмети и отговарят да са получени по време и начин, за които се съобщава в предварителните сведения: при вътреавтомобилна травма на пътник на задна седалка на лек автомобил, сблъскал се челно с друг лек автомобил – от удари на пострадалия в части от вътрешността на автомобилното купе при сблъсъка между автомобилите.

    От СМЕ по писмени данни № 103/2014 г./на л. 14-16 от том 2 на ДП/ е установено че, при ПТП на 10.05.2014 г. пострадалият Х.Д. е получил травматично увреждане, квалифициращо се като тежка телесна повреда по см.на чл.128 НК.  Установеният остър субдурален хаматом е причинил ПОСТОЯННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, ОПАСНО ЗА ЖИВОТА. Касае се за остро протекло травматично увреждане , което не подлежи на самостоятелно възстановяване – лекува се единствено оперативно. Без оказване на своевременна квалифицирана медицинска помощ/оперативно лечение/ неминуемо води до смъртен изход.

    Това увреждане е причинено по механизма на удари и/или натиск с или върху твърди тъпи / тъпо ръбести предмети и отговарят да са получени по време и начин, за които се съобщава в материалите по делото: при вътреавтомобилна травма на пътник на задна седалка на лек автомобил, сблъскал се челно с друг лек автомобил от удари на пострадалия в части от вътрешността на автомобилното купе при сблъсъка между автомобилите.

  Следва да се посочи изрично, че на ч.о. Х.Д. е получил и други травматични увреждания, представляващи средни телесни повреди по см.на чл.129 НК:

   контузии на мозъка и коматозното състояние – РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, ВРЕМЕННО ОПАСНО ЗА ЖИВОТА. При тези състояния без оказване на своевременна и специализирана медицинска помощ е налице реална опасност от смъртен изход.

   Фрактурите на стената на синусана горна челюст вляво и на лява зигоматична кост – СЧУПВАНЕ НА ЧЕЛЮСТ.

   Фрактура на лява лакетна кост и на лява предмишница – ТРАЙНО ЗАТРУДНЯВАНЕ ДВИЖЕНИЯТА НА ЛЯВ ГОРЕН КРАЙНИК.

   Но тези телесни увреждания не са коментирани в ОА и затова съдът само за изчерпателност ги отбелязва. Релевантна за обвинението съгласно неговата формулировка е само тежката телесна повреда.

   Предвид изложеното и безспорно установеното по делото, че пътното платно е било с две ленти за движение и сочените в тройната АТЕ и възприети от съда причини за възникналото ПТП съдът прие, че вменената от обвинението за нарушена от подсъдимия  норма на чл. 15.(1) ЗДвП, съгласно която на пътя водачът на ППС се движи  възможно най-вдясно на платното за движение, а когато лентите за очертани с пътна маркировка, използва най-дясната свободна лента, е неприложима към случая, по следните съображения: Изречение първо от чл.15 ал.1 ЗДвП предвижда движение най-вдясно на пътното платно, но разпоредбата е обща и не предписва конкретни задължения за водачите/както напр.разп. на чл.16 ал.1 ЗДвП/, които да са нарушени. А пък второто изречение сочи на регламент за движение в най-дясната свободна лента при повече от две пътни ленти, която хипотеза е неприложима за конкретния казус, тъй като е безспорно установено, че ПТП е станало на двулентов път. Затова съдът прие, че процесната норма не е нарушена от подсъдимия и не е във връзка с настъпилото ПТП, станало в двулентов път, поради което призна подсъдимия за невиновен в нарушаването й и го оправда по тази част на обвинението.

    Подсъдимият Б.  е осъществил и от субективна страна състава на инкриминараното непредпазливо деяние. Той е извършил деянието по непредпазливост, при проявната й  форма на небрежност. Той не е предвиждал настъпването на вредните общественоопасни последици от деянието си, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди с оглед задължението си по посочените текстове от ЗДвП, които той е нарушил. Той като дългогодишен водач на МПС е бил длъжен при движението си в пътно платно с две ленти да се движи в собствената си лента за движение,  да контролира непрекъснато управляваното превозно средство, да осигури при двулентовия път безпрепятствено разминаване с насрещно движещото се МПС, което не е сторил. С внезапното си навлизане в насрещната пътна лента в опасната зона на насрещно движещия се автомобил, без значение по каква причина,  той е станал причина за настъпилото ПТП.  

   Т.е. той обективно е причинил тежкия престъпен резултат, без субективно да е съзнавал това, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди.

    

              3. По наказанието.

 

      Систематичното място на престъплението по чл.343 ал.4 във вр. с ал.3, б.”б”, изр..І-во във вр. с ал.1 б.”в” НК  е в глава ХІ от НК:”Общоопасни престъпления”, раздел ІІ от нея:” Престъпления по транспорта и съобщенията”. То засяга и нарушава права на неограничен брой хора. Ето защо този вид престъпление е с висока степен на обществена опасност.

      Вземайки предвид конкретната ситуация – пренебрегване и неспазване правилата за движение в посочените правни норми от ЗДвП от подсъдимия, от една страна и от друга страна – причинения тежък вредоносен резултат , съдът прие обществената опасност на дееца за висока, въпреки чистото съдебно минало на подсъдимия. Съдът възприе за висока степента на обществена опасност на дееца и поради обстоятелствата, при които е извършено престъплението, както и поради това,  че представените доказателства за липса на наложени наказания за нарушаване на пътното законодателство са само за период от 2 години преди процесното ПТП –от 2012 г., но не и за целия му дългогодишен шофьорски стаж. На следващо налице е висока степен на обществена опасност на дееца, която независимо от чистото му съдебно минало и липсата на установени административни нарушения на правилата за движение, които да са били извършени в близък период от време с извършеното деяние, е изводима преди всичко от проявите на подсъдимия при конкретно извършеното деяние. Пътната обстановка е била нормална – сухо обедно време на м. май, няма данни за натовареност на движението или други усложняващи обективно, извън вниманието на водача пътната обстановка фактори. Въпреки това внезапно подсъдимият е навлязъл в насрещното платно в опасната зона на насрещно движещия се в него лек автомобил и не му е оставил никаква възможност да предотврати неизбежното за него и фатално в същото време ПТП. Отделно от това, от кредитираната тройна АТЕ се установи, че подсъдимият е управлявал автомобила си със скорост над разрешената такава – със 102 км/час при разрешена от 90 км/час, за което няма обвинение, тъй като това се установи в съдебното производство, но този факт няма как да не се отбележи от съда при преценяване степента на обществена опасност на дееца.

     Смекчаващи вината обстоятелства са чистото съдебно минало на подсъдимия и липсата на наказания за нарушаване правилата за движение само за последните две години преди настъпване на процесното ПТП – от 2012 г. до 10.05.2014 г., когато е настъпило ПТП. Т.е. липсата на наказания не се отнася до абсолютно целия му шофьорски стаж, както твърди защитата, което е изрично посочено в представеното писмено доказателство за това на л.455. от делото.

     Отегчаващите обстоятелства са високата степен на обществена опасност на деянието и дееца.

    За инкриминираното деяние законодателят е предвидил наказание”лишаване от свобода” от 3 до 15 години.

     Отчитайки степента на обществена опасност на деянието и дееца и причините за извършване на процесното макар и непредпазливо престъпление, които са единствено в неправомерното поведение на подсъдимия и липса на каквото и да било съпричиняване от другия водач-участник в ПТП, от което е настъпила неговата смърт,  съдът прие, че наказанието следва да бъде определено при условията на чл.54 ал.1 НК при баланс на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Тежкият вредоносен резултат е включен в правната квалификация на деянието и съдът не може да го третира като отегчаващо обстоятелство. Подбудите за извършване на деянието се коренят несъобразяване и пренебрегване в конкретния случай на нормативно уредените правила за движение по пътищата и отговорността на водача на МПС и по този начин - създаване на опасност за околните от собственото неправомерно, макар и по непредпазливост поведение. Като смекчаващи обстоятелства съдът приема чистото съдебно минало на подсъдимия и релевантния факт, че за периода от 2012 до 2014 г. няма нарушения на ЗДвП, но не и за целия му стаж като водач на ППС от различни категории, както твърди защитата.

    Липсват каквито и да било основания за определяне на наказанието при условията на чл.55 ал. 1 НК, тъй като не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи обстоятелства, когато и най-лекото предвидено в закона наказание се окаже несъразмерно тежко.

    Съдът съобрази,   от една страна, степента на обществена опасност на деянието и дееца на фона на обстоятелствата, при които е извършено престъплението, и от друга страна -  целите на генералната и специална превенции, които се преследва да бъдат постигнати с налагането на наказание за извършено престъпление и прие, че наказанието следва да бъде наложено над законовия минимум, но под средния размер, предвиден от законодателя в посочения цифров диапазон. Квалификацията на деянието е по най-тежкия квалифициран състав на чл.343 НК предвид причинения тежък вредоносен резултат – настъпила смърт на млад човек без никакво негово виновно поведение, една тежка и средни телесни повреди на други двама млади хора, пътували в управляваното от него МПС.

     Предвид всичко изложено съдът счете, че следва да определи размер на наказанието”лишаване от свобода” за срок от 4 години 2 месеца, което е малко над законовия минимум от 3 години. То съгласно разп. на чл. 57 ал.1 т.3 ЗИНЗС следва да се изтърпи реално при първоначален режим на изтърпяване”общ”. За необходимостта от реално изтърпяване на наложеното наказание освен неговия размер съдът взе предвид и следното: Специфичната тежест на извършеното деяние, обусловена от наличието на две квалифициращи обстоятелства - причиняване на смърт на едно лице и телесни повреди на още 2 лица- средна телесна повреда и тежка телесна повреда, внезапното навлизане в насрещната лента и то в опасната зона на насрещно движещия се автомобил безусловно завишават степента на обществената му опасност и изискват прилагането на по-строг подход. Условното осъждане е възможно, но само при наличието на предвидените в чл. 66, ал. 1 НК предпоставки. По отношение на подсъдимия е установена само една от тях - не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер. Отлагането на изпълнението трябва да позволява поправянето на самия подсъдим, но и да позволява постигането на целите, включени в генералната превенция. В конкретния случай не може да бъде постановено условното осъждане, защото няма да бъдат постигнати двете цели и според съда не е обществено оправдано прилагането му. Деянието съдържа висока степен на обществена опасност и при решаването на този въпрос генералната функция за възпитание и предупреждение и на другите членове на обществото не може да бъде пренебрегната при конкретно установеното за резултата и последиците. По тези съображения и при така определения размер на наказанието ЛС разп.на чл.66 ал.1 НК е неприложима.

     Целите на специалната и генерална превенции биха се постигнали в най-пълна степен по отношение на подсъдимия с налагане на наказанието в така посочения размер от 4 години 2 месеца. Определянето на по-ниско по размер наказание би било необосновано леко и несъответно на тежестта на извършеното макар и непредпазливо престъпление, последствията от което са настъпила смърт на едно лице и две тесни повреди –тежка и средна на още две лица. Определянето на по-високо по размер наказание пък би довело до негативно въздействие върху личността на подсъдимия, би било несъответно на деянието и би се оказало несъразмерно тежко. 

     Чл.343 г НК предвижда за деяние по чл.343 НК налагане на алтернативно”лишаване от права”, в случая от право да се управлява МПС. Като съобрази и разпоредбата на чл. 49 ал.2 НК, съдът прие, че следва да наложи това  наказание в размер на 6 години, съобразявайки този размер също с постигане в пълна степен целите на специалната и генерална превенции.

    Граждански иск в наказателното производство не беше предявен.

      

                   4.  По възраженията на защитата.

  

     Съдът, в изпълнение на служебното начало в наказателния процес, следва да отговори на възраженията на защитата в защитната пледоария на адв. С. и адв.Г., за да  може страната, която е изтъкнала довода,  да узнае и проследи начина на формиране на волята на съда, по силата на която аргументите са или не са уважени и спазвайки принципа, уреден в чл. 14 от НПК.

    С горното изложение съдът отговори на възраженията на защитата за неизясненост на делото и в частност на механизма и причините за ПТП и това дали подсъдимият има вина за настъпилото ПТП и могъл ли е да го предотврати. Но въпреки това отново накратко ще маркира отговорите си и на това място от мотивите на присъдата. От едноличната АТЕ на в.л.Н. в кредитираните й части, в които тя безусловно се подкрепя от цялостно кредитираната тройна АТЕ и от самата тройна АТЕ се установи по безспорен начин както механизма на ПТП, така и причините за ПТП и то не както защитата твърди, че това било по версията на тримата пострадали, а по обективните данни и находки по делото, както неколкократно заяви в.л.проф.К. от името на тройната АТЕ в с.з. по приемането й.   Безспорно се установи от тройната АТЕ, че  техническата причина за възникване на ПТП, е навлизането на л.а. ***, управляван от подсъдимия, в насрещната пътна лента за движение при наличие в нея на насрещно движещ се лек автомобил. Технически правилно е било според вещите лица водачът на *** да контролира непрекъснато автомобила си и да се движи в дясната пътна лента. С действията си подсъдимият като водач на л.а. *** е навлязъл в опасната зона за спиране на движещия се в насрещната пътна лента  л.а. *** и за последния е нямало никаква техническа възможност да предотврати ПТП. По тези безспорно установени съображения съдът прие, че подсъдимият е нарушил посочените по-горе правила за безопасно движение от ЗДвП и като следствие от това нарушение е настъпило процесното ПТП с причинения от него тежък вредоносен резултат. Съдът намира за необходимо да посочи изрично, че освен посочените от обвинението и възприети от съда нарушени норми на ЗДвП, подсъдимият се е движил със скорост на движение 102 км/час, при разрешена такава от 90 км/час за конкретния пътен участък, което се установи в съдебното следствие от тройната АТЕ по двата използвани от експертите методи за определяне на скоростта. Но тъй като няма такова обвинение, съдът не обсъжда този въпрос, а го маркира за пълнота и го отчете при преценяване обществената опасност на дееца..

     Що се отнася до изтъкнатия от адв.Г. довод за допуснати нарушения на ЗДвП от починалия водач на л.а. *** М. В. преди процесното ПТП, този факт е ирелевантен за процесното обвинение и за настоящото дело, тъй като безспорно се установи липса на каквото и да било съпричиняване на ПТП-то от М. В. и поради това съдът не обсъжда представената на л.93 от том 2 на ДП Справка за нарушител на М. В.В.. Ирелевантни за предмета на обвинението поради безспорната доказаност на липса на съпричиняване на ПТП от починалия водач са и справки от КАТ на кого се водели притежавани от починалия М. В. преди процесното ПТП други леки автомобили, каквото искане се направи от защитата и  именно поради неговата ирелевантност то се отхвърли от съда, като мотивите за отказа са  посочени  в съответния съдебен протокол.

    Преобладаващата част от защитната пледоария на адв. Г. съдържаше упреци и нападки към съда, сведени в резюме до тенденциозност и едностранчивост при водене на съдебното следствие и поставяне на съда в услуга на държавното и частно обвинение. Съдът, без да влиза в тона на тази защитна реч, намира за необходимо да посочи, че  сочените доводи в тази насока са неоснователни и лишени от всякаква подкрепа, видно от  протоколите за проведеното съдебно следствие и събраните по делото доказателства. Разширената АТЕ беше допусната от съда по искане на защитата, като съдът в изпълнение на служебното начало в наказателния процес постави и задачи на тази експертиза извън поставените въпроси в писмената молба на адв.Г., което е видно от протокола от с.з. на 21.12.2017 г./вж протокола на л.474 от делото/. Съдът уважи също искането на адв.Г. за назначаване на вещи лица от Софийския регион и тъй като преди назначаване на допълнителната разширена АТЕ адв.Г. многократно цитираше проф. К., съдът назначи именно него за изпълнение на разширената АТЕ с цел пълно изясняване на обективната истина. Така че да се твърди едностранчивост при уважаване на доказателствените искания от съда е несериозно и абсолютно необосновано.

     Относно възражението на адв.Г., че съдът с недопускане допълнителна задача на тройната АТЕ начело с проф. К. е лишил подсъдимия от възможност за проверка на неговата версия по случая, съдът намира следното: Много важно е най-напред да се посочи и да стане ясно веднъж завинаги по делото, че подсъдимият няма изразена версия за случая, която да се налага да бъде проверявана.  Привличането му като обвиняем е станало задочно в присъствието само на защитника му адв.Г.. Като обвиняем той не е дал обяснения по случая. В съдебното производство той също не се яви и не изрази свое виждане за станалото. А що се отнася, което вече се посочи в горното изложение в частта му по обсъждане на доказателствата, до разпита на Й.Б. В ДП пред съдия в качеството му обаче на свидетел, тези показания няма как да се приобщят към доказателствения материал и съдът да вземе становище по тях, защото в НПК няма предвидена такава процесуална възможност нито в чл.279 , нито в чл.281 НПК. Така че е несъстоятелно да се твърди, че съдът с отказа за назначаване на допълнителна тройна АТЕ не бил проверил версията на подсъдимия, каквато практически липсва по делото. А що се отнася до показанията на съпругата на подсъдимия св. М.Б., съдът в горното изложение в частта по доказателствата посочи в коя част кредитира и защо показанията й и в коя част не ги кредитира като опровергани от всички кредитирани доказателствеин средства по делото. Но съдът намира за важно изрично да посочи, че съобщените от св.М.Б. факти и нейната версия – за навлизане на л.а. *** в тяхната пътна лента за изпреварване на друг автомобил - бяха зададени от адв.Г. като въпроси към тройната експертиза, от името на която отговаряше проф.д.т.н. инж. К. и която хипотетична версия остана категорично недоказана и напълно опровергана  от обективните находки по делото/както се изрази проф. К./ и най-вече от заключението на тройната АТЕ и от отговорите на проф.К. в с.з. по приемането й, което подробно се посочи на л. 15 и л.18 от настоящото изложение в частта по доказателствата.

    В тази връзка съдът намира за голословни твърденията на защитата в лицето на адв.Г., че процесуалните действия на съда водели до степен на невъзможност да се упражни правото на защита на подсъдимия и до целенасочено събиране на доказателства от страна на съда, което е видно от съдържанието на всички съдебни протоколи. Причина за неуважване доказателственото искане на адв.Г. и новоупълномощения преди финала на І-инстанционното производство адв. С. за поставяне допълнителни задачи на тройната АТЕ за изследване на възможни хипотези е, че на тези въпроси по развитата от св.М.Б. версия, зададени от адв.Г. в с.з. от 12.03.2018 г. по приемане на тройната АТЕ, изчерпателно отговори проф. К. и това подробно, с цитати на тези отговори, беше посочено в настоящото изложение в т.2 от него при обсъждане на доказателствата, въз основа на които съдът възприе фактическата обстановка по делото. Проф. К. заяви, че е възможно да бъдат направени допълнителни изчисления, но те ще бъдат по хипотези, а не по обективните данни и находки по делото/вж л.583-589 от делото/. Отказа за неуважаване на това доказателствено искане съдът мотивира в произнесените в с.з.определения в тази насока в с.з. от 27.04.2018 г. и от 14.05.2018 г.

    За доказване на горното съдът намери за необходимо да цитира на настоящото място в резюме част от отговорите , дадени от проф. К. на въпросите на адв.Г. в с.з.от 12.03.2018 г.   Вещите лица, при приемане на тройната експертиза отговориха и на доста въпроси относно възприемане на различни хипотези, като напр. каква би била правилната реакция на подсъдимия като водач на ла.а ***, ако насреща срещу него в неговото платно се е движел л.а. ***/вж л.584-абзац ІІ от делото/: „Технически правилно водачът на *** към момента на навлизане на насрещно движещия  се автомобил в неговата пътна лента своевременно да предприеме спиране, запазвайки движението си в дясната пътна лента и без да навлиза в насрещната пътна лента”. На зададения от защитата въпрос /на л.584-гърба/ при ширина на пътното платно от 3,77 м, съществувала ли е техническа възможност да се извърши безопасно разминаване на двата автомобила в тази лента с тези параметри проф.К. отговори:”Нямаме такава фактическа обстановка, за да ми задавате този въпрос”. При корекция на въпроса на защитата: биха ли могли да се разминат безопасно в лентата на *** двата автомобила *** и *** проф.К. отговори, че това е възможно, ако водачът на ***”притежава състезателни качества”. Проф.К. каза още:” Освен това, това е технически неправилно. Технически правилно е при възникване на опасност водачите да предприемат спиране, а ако е необходимо, аварийно спиране”/вж абзац предпоследен на л.585 от делото/.  На л.586 от делото  проф. К. обясни подробно механизма за оставяне на спирачни следи по принцип и че липсата на дясна спирачна следа , в конретния случай” се обяснява не с техническа неизправност на автомобила, което ви е идеята, а с преразпределение на т.нар.нормални реакции в колелата вследствие на завиване на волана от водача наляво.” Ако се приеме техническа неизправност на автомобила, продължи в тази връзка проф. К., то тогава той не би запазил устойчивото си движение със скорост успоредна на следите, „а би имало завъртане на автомобила спрямо вертикалната ос през масовия център. Т.е. тогава автомобилът би се завъртял с дясната си страна напред, плъзгайки се странично, а не както е в настоящия случай”. Техническата неизправност на автомобилите не е обсъждана от експертите, „тъй като няма такива находки”, заяви проф.К..

   Заключението на тройната АТЕ, както се посочи вече, е базирано не „по версията на тримата оцелели”, както заяви адв.Г., но е изготвено въз основа на наличните достатъчно обективни данни и находки – протокол за оглед на ПТП, фотоалбум, налични спирачни следи от автомобила на подсъдимия. Освен това, вещите лица са извършили собствен оглед на автомобилите и на това са базирали изводите си, използвайки два метода за определяне на скоростта и на двата автомобила. И като взе предвид всички тези обстоятелства, съдебният състав намери фактите по делото за изяснени и не допусна допълнителните задачи по поставените въпроси от защитата, за които, както се изрази проф.К., „няма такава фактическа обстановка”. А  и самият адв.Г. в пледоарията си заяви, че допълнителните задачи са целели да установят”дали е възможна тази хипотеза…”, което е неосъзнато признание на тезата на съда, че по делото се събират доказателства, а не се анализират безпочвени хипотези, лишени от доказателствената подкрепа на материалите по делото.

  Съдебният състав по никакъв начин не е пречел да бъде разколебана обвинителната теза, както твърди адв.Г., видно от цялото проведено съдебно производство. А това, че доказателствата, вкл. и поисканите от защитата такива -  допуснатата от съда тройна АТЕ, я подкрепят по безспорен и несъмнен начин, не дава право на защитата да отправя необосновани упреци извън рамките на добрия тон към съдебния състав.

   На изреченото от адв.Г., че за нещастие на неговия доверител делото ще бъде решено от настоящия съдебен, състав съдът намери за необходимо да посочи, че определянето на съдията-докладчик и на съдебните заседатели се извършва от председателя на съда на принципа на случайното електронно разпределение на делата съгласно ЗСВ.

   Предвид употребената квалификация за съда в защитната пледоария на адв.Г. – че е манифактура за постановяване на осъдителни присъди следва да се посочи, че съдът  формира вътрешното си убеждение и постанови присъдата си в съответствие с изискването на чл.14 ал.1 и чл.107 НПК въз основа на всички събрани доказателства по делото, които се обсъдиха подробно в настоящото изложение и с това съдът отговаря и на казаното от адв.Г. в пледоарията му за”съвестта на съдебния състав”.

     Твърденията на адв.Г. за нарушаване от съда на правото на защита на подсъдимия с „недопускането” на адв.Ц. е невярно и не намира подкрепа от посоченото в съдебните протоколи и извършеното призоваване на адв.Ц., която присъстваше в съдебната зала при неизяснени представителни пълномощия и когато се изясниха тези въпроси с надлежните средства по НПК, тя престана да се явява въпреки призоваването й от съда за всяко с.з. Видно от съдържанието на представените пълномощни по делото, на моменти позицията по защитата ставаше противоречива и неясна. Напр. в Пълномощното без дата на л.266 от настоящото дело адв.Г. ПРЕУПЪЛНОМОЩАВА адв.А.Ц. с всички дадени му като защитник на подсъдимия Б. права, което се представи в с.з. на 28.02.107 г./ вж л.277-278 и сл. от делото/. Но в залата присъстваше и адв.Г., който  въпреки преупълномощаването на адв.Ц. от него настоя да се яви заедно с нея в съдебното заседание. Относно това искане в съдебния протокол са изложени подробните съображения на съда, базирани на разпоредбите на чл.93 и 94 НПК, уреждащи защитата на подсъдимия и упълномощаването.

    В следващото с.з. – това на 18.04.2017 г./вж протокола на л.308 и сл. от делото/ се представи пълномощно/приложено на л.305 от делото/  на български и румънски език, с посочен в края му текст, че изхожда от подсъдимия и че с него упълномощава адвокати Р.Г. и А.Ц. да го защитават по делото. Само че това пълномощно не беше в изискуемия се вид - под българския му текст не беше посочено името на преводача, извършил превода и не беше записан текст, гарантиращ достоверността на съдържанието му, нито пък някаква правна гаранция, че положеният подпис е именно на подсъдимия. По тези причини съдът се мотивира в съдебния протокол, че след събирането на доказателствата в посочената насока ще се произнесе по надлежното упълномощаване на адв.Ц., но дотогава тя не е надлежен защитник в процеса. Съдът назначи графологична експертиза, която се изпълни от в.л.А.А. и която установи, че подписът изхожда от подсъдимия на база сравнителен материал от ДП. А след като и текстът на пълномощното беше приведен в надлежния вид от преводача по делото И.П., вече нямаше никакви пречки адв.Ц. да встъпи като втори защитник в процеса. Но точно от този момент тя, въпреки надлежното й уведомяване и призоваване за следващите съдебни заседания, изобщо престана да се явява по делото. Съдът в тази връзка намира, че извършените законосъобразни действия по привеждане на пълномощното в изискващия се от НПК вид няма как да се тълкуват превратно в ущърб на подсъдимия, каквато интерпретация направи адв.Г.. В подкрепа на този довод съдът намери за необходимо да добави само, че след като упълномощаването на пореден защитник – на адв.Д.С. – на финала на І-инстанционното производство беше с надлежно представено пълномощно: с обозначение на превелия го заклет преводач и с нотариална заверка на подписа на подсъдимия от нотариус в ***, нямаше никакви пречки по неговото надлежно встъпване като втори защитник. Дори и когато той не се яви в с.з. от 27.04.2018 г., съдът отложи съдебното заседание и му даде възможност да се яви по делото, за да осъществи вменените му с пълномощното защитни функции, съблюдавайки именно правото на защита на подсъдимия, който е чужд гражданин, въпреки разпоредбата на чл.271 ал.3 НПК.  

  Несъстоятелни са и твърденията на защитата, че подсъдимият не бил се явил по делото под страх от задържане в Р България предвид наложената му мярка в ДП”забрана за напускане пределите на страната. Както се посочи вече, тя беше отменена от съда още преди даване ход на делото, с Определение от з.з. на съдебния състав по настоящото дело, влязло в сила на 10.11.2016 г. Неявяването на подсъдимия не беше пречка за разглеждане на делото и в негово отсъствие , но е некоректно да се твърди наличие на несъществуващи причини за личното му неявяване и то поради приписване на несъществуващо незаконосъобразно поведение на държавен орган.

              5. По веществените доказателства и разноските

С присъдата си съдът постанови ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА: - 2 броя автомобили на съхранение в гараж на Община Рила - катастрофирали, след влизане в сила на присъдата да се върнат на собствениците им,  както следва:

1 брой МПС „*** *” с рег.№*** - на подсъдимия Й.Б.;

1 брой МПС „***” рег.№ *** да се върне на наследниците на пострадалия М. В. - неговите родители Е.Н.Х. *** и В.Д.В. ***

Останалите веществени доказателства: обект № 1 - десен мигач, със сив на цвят корпус; обект № 4 - ляво странично огледало синьо-зелено на цвят, със счупено стъкло; обект № 7 - чифт мъжки маратонки марка "***", чернобели на цвят, с червен кант; иззети косми от облегалката на предна лява седалка на л.а. „*** *”, рег. № *** - поставени в хартиен плик.; иззети отривки с марлени тампони от червено на цвят засъхнало вещество при волана и от долната част при ръба /на прага/ до предна дясна врата на л.а. „*** *”, рег. № *** - поставени в хартиени пликове, съгласно приемо-предавателен протокол, да се унищожат след влизане в сила на присъдата.

С постановената осъдителна присъда съдът осъди подсъдимия на основание чл.189 ал.3 предл.І-во НПК  да заплати разноски по делото, както следва: по сметка на РУ гр. Рила към ОД на МВР  Кюстендил – сумата от 2692.74 лв., представляваща разноските от ДП; по сметка на КнОС  - сумата от 3117.71 лв., представляваща разноските от СП  и  5 лв. държавна такса за служебното издаване на изпълнителен лист.

       С Определение, постановено по чл.306 НПК, съдът след постановяване на присъдата, се произнесе за разноските на частните обвинители.

        Мотивиран от гореизложеното и на основание разпоредбата на чл.14 ал.1 НПК, чл.107 ал.2-5 НПК и чл. 305 ал.3 НПК съдът постанови присъдата си.

                                                                              

                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: