РЕШЕНИЕ
№ IV –
87
23.04.2020 г., гр. Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Бургас, II гражданско отделение, IV
въззивен граждански състав, в открито заседание на втори март две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. Д. МИХОВА
2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
при участието на секретаря Тодорка Стоянова, като
разгледа докладваното от младши съдия Асеникова-Лефтерова въззивно гражданско
дело № 322 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на Д.Д.Ж., ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес:***, чрез адв. Николай Кошничаров – с пълномощно по
делото от първата инстанция (л. 8), против Решение № 3753 от 20.12.2019 г. по
гр. д. № 9492 /2019 г. на Районен съд – Бургас, с което е ОТХВЪРЛЕН предявеният
от въззивницата против „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. ”Христо Данов” № 37, представлявано от Жанет Стойчева и Михаела
Михайлова – Дьорфлер, иск за
установяване, че не дължи на ответното дружество сумата от 267, 94 лева, представляваща
допълнително начислена стойност на електроенергия за кл. № **********, в размер
на 1386 кВт/ч, за периода от 08.09.2018 год. до 07.12.2018 год., съгласно фактура
№ **********/16.10.2019 год.
Във въззивната жалба са наведени оплаквания, че
постановеното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, в
противоречие с материалния и процесуалния закон. Излагат се доводи, че към
момента на проверката 07.12.2018 г. и последвалата корекция на сметки ПИКЕЕ не
съществуват в правния мир. Намира за недоказани обстоятелствата дали служителите
на ответника са притежавали необходимата квалификация за осъществяване на
проверки и дали СТИ е изправно и преминало първоначална и последваща проверка.
Твърди се, че корекционната процедура, предвидена в ОУ и ПИКЕЕ, противоречи на
чл. 13, т. 2 Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
05.04.2006 г. Поддържа се, че не е установено неправомерно въздействие върху
СТИ, дължащо се на виновно поведение от страна на потребителя, което да ангажира
неговата договорната отговорност съгласно чл. 82 ЗЗД. Счита, че ответникът не е
доказал, че начисленото количество ел. енергия е доставено и реално потребено
от ищеца, а съгласно общите правила за продажбата купувачът дължи заплащане на
цената за реално предоставена стока. Изложени са съображения, че не е спазена
разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, тъй като в действащите ОУ на ответното
дружество не съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция
на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Позовава се на съдебна
практика.
Въззивницата моли съда да отмени обжалваното решение и да
постанови друго, с което да уважи предявеният иск. Претендира за присъждане на
разноски пред двете инстанции.
Въззивната
жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок, от
надлежно упълномощен представител на легитимирано лице, което има правен
интерес от обжалване, и съдържа необходимите реквизити, поради което е
процесуално допустима.
В
законовия срок по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемото дружество „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, чрез юрисконсулт Кристиян Николов – с пълномощно по
делото от първата инстанция (л. 18), е депозирало писмен отговор, с който
оспорва въззивната жалба. Излагат се доводи, че е съществувало основание за
извършване на корекцията – чл. 83, ал. 1, т. 6 от 3Е, във връзка с чл. 48, ал.
1, т. 1, б. ,,а“ от Правила за измерване на количеството електрическа енергия (
обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013
г.) (ПИКЕЕ), във връзка с 51, ал. 1 от ПИКЕЕ. във връзка с
§ 2 от ПЗР на ПИКЕЕ (обн.. ДВ. бр. 35 от 30.04.2019 г.). Навеждат се аргументи,
че чрез прилагането на ПИКЕЕ се доказва реално доставеното количество
електрическа енергия, въз основа на
което се формулира дължимата сума от клиента за реалното му потребление.
Посочва, че при извършването на проверката са спазени всички процедури,
включително определянето на периода на извършване на корекцията и методиката,
съдържаща се в чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ПИКЕЕ. Поддържа се, че липсата на
предвиден изричен ред за уведомяване
на клиентите при
извършена корекция в ОУ на ЕВН ЕС не е основание да се отрече
дължимостта на сумата по направената корекция. Излагат се доводи, че дори при
липсата на ПИКЕЕ, доставката на ел. енергия се подчинява на общите правила за
покупко-продажба по ЗЗД и купувачът следва да доплати дължимата сума, след като
е установен точният размер на потребената ел. енергия. Позовава се на съдебна
практика.
Въззиваемото
дружество моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира за присъждане
на разноските, направени във въззивната инстанция. Прави възражение за
прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК.
В
съдебно заседание въззивницата не се явява и не се представлява. С писмено
становище поддържа въззивната жалба.
В
съдебно заседание въззиваемото дружество не изпраща представител. С писмено
становище поддържа отговора на въззивната жалба.
Съдът, като прецени събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл. 12 ГПК приема за установено
от фактическа страна следното:
Производството пред Районен съд – Бургас е
образувано по искова молба на Д.Д.Ж. срещу „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД
за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата
от 267, 94 лева, представляваща стойността на допълнително начислена с фактура №
**********/16.10.2019 г. за периода от 08.09.2018 г. до
07.12.2018 г. 1386 кВт/ч електроенергия за кл. № **********, ИТН 2598876 в гр. Бургас,
ж. к. „Изгрев“ , бл. 28, ет. 15, ап. 74.
В исковата молба са изложени доводи, че не съществува законово основание за
извършване на корекцията; евентуално че редът за извършване на корекцията не е
спазен.
Предявен е отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен
отговор, с който искът се оспорва като неоснователен. Твърди се, че процесната
сума е дължима на основание чл. 83, ал. 2 вр. ал. 1, т. 6 ЗЕ вр. § 2 ПЗР ПИКЕЕ
(обн. ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.) вр. чл. 51, ал. 1 вр. чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ
(обн. ДВ, бр. 98 от 2013 г.). Поддържа се, че ЕВН ЕС няма задължение да доказва
виновно поведение от страна на ищцата и че липсата на предвиден изричен ред за
уведомяване на клиентите при извършен корекция в ОУ на ЕВН ЕС не е основание да
се отрече дължимостта на сумата по направената корекция.
Не се спори между страните, че ищцата е потребител
на електрическа енергия към ответното дружество с клиентски номер ********** за обект с номер на
измервателна точка (ИТН) № 2598876
в гр. Бургас, ж. к. „Изгрев“ , бл. 28, ет. 15, ап. 74, представляващ апартамент.
За отчитане на доставена ел. енергия в обекта на ищцата било монтирано средство
за търговско измерване (СТИ) с фабричен номер № *********, находящо се в
електромерно табло, монтирано на 14-и етаж на жилищната сграда.
На 07.12.2018 г. била извършена проверка на електромер с
фабричен № ********* от служителите на „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД
– С.С.и И.Г., в присъствието на свидетелите от 15-и етаж Н.К.и К.К.поради това,
че клиентът (или негов представител) не е бил открит. След проверката
електромер с фабричен № ********* бил демонтиран и поставен в безшевна торба,
пломбирана с пломба № 559047 за предаване за експертиза в ГД „МИУ“ РО. За
извършените действия бил съставен констативен протокол за техническа проверка и
подмяна на средства за търговско № 483790/07.12.2018 г., подписан от
служителите, извършили проверката, и свидетелите, присъствали при извършването
й.
По делото е представено писмо от 11.12.2018 г. от
ответното дружество, адресирано до ищцата, за уведомяването й относно
извършената на 07.12.2018 г. проверка, с приложено копие от съставения
протокол. Видно от приложеното известие за доставяне, пратката се е върнала на
03.01.2019 г. като непотърсена.
По делото е представен констативен протокол от
метрологична експертиза на средство за измерване № 262/05.04.2019 г., съгласно който
електромер с фабричен № ********* не съответства на метрологичните и
техническите изисквания. Констатирано е, че на основата на електромера е
направен отвор, прикрит с разтопена пластмаса, осъществен е достъп до
вътрешността на електромера, монтиран е допълнително дебел проводник, свързващ
входната токова клема с релето, водещо до промяна на метрологичните
характеристики на електромера. Посочено е още, че е залепена пластината на
сензора за индикация при отваряне на горния капак на електромера. Извършена е
проверка на точността на електромера при кратковременно включване с отчетена
грешка от -70, 55 % до - 74, 26 %, а при проверка на показващото устройство при
продължително включване отчетената грешка
е -72 %. Не е отразено колко кВтч по-малко от реално консумираната
енергия е отчел електромерът.
По делото е представена неподписана справка на ЕР ЮГ от
26.09.2019 г. за коригиране на сметката за електроенергия, от която е видно, че
на обекта на ищцата са доначислени общо 1386 кВтч електроенергия на стойност
267, 94 лева за период от 90 календарни дни.
За сумата
от 267, 94 лева е издадена фактура № **********/16.10.2019 г., а като основание
за нейното издаване е посочено, че сумата е дължима вследствие на установено
неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия
за електромер № ********* за период от 08.09.2018 г. до 07.12.2018 г.
На 16.10.2019 г. е изпратено
писмо от ответника до ищцата, с което тя е уведомена, че на 07.12.2018 г. служители
на „Електроразпределение Юг.” ЕАД са демонтирали и предали електромер с
фабричен № ********* за експертизна проверка, като служители на Български
институт по метрология са констатирали, че електромерът е манипулиран и отчита
с грешка - 72, 85 %, за което е издаден констативен протокол № 262/05.04.2019 г.
Посочено е, че вследствие на това същият процент от ползваната от потребителя
електроенергия е неизмерен, съответно незаплатен, поради което на основание чл.
48 и чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ ще й бъде коригирана сметката за ел. енергия за
периода от 08.09.2018 г. до 07.12.2018 г. – за 90 дни. Отбелязано е, че допълнително начислената
дължима сума вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно
измерване на количеството електрическа енергия, е на стойност 267, 94 лева,
представляваща 72, 85 % (след приспадане на 2 % допустима грешка) от
потреблението на ищцата за посочения период.
За да отхвърли предявения отрицателен установителен
иск, съдът е приел, че ответното дружество е доставило на ищцата доначислената
(неизмерена) електроенергия. Съдът е кредитирал констативния протокол на БИМ, като
е взел предвид, че ищцата е разполагала с него и не е възразила срещу
констатациите в него, които са ясни и разбираеми. Намерил е, че данните по
делото са достатъчни, за да се изчисли чрез математически действия стойността
на количеството доставена, но неизмерена електроенергия.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
На
основание чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Съдът
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а по наведените с
въззивната жалба оплаквания за неправилност приема следното:
За
уважаването на предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК е необходимо да се установи, че ищецът не дължи процесната сума на
ответника. Ищецът следва да установи само наличието на правен интерес от
търсената защита. Ответникът, от своя страна, следва да установи при условията
на пълно и главно доказване твърдяното от него основание за дължимост на
процесната сума.
Спорно
по делото е обстоятелството дали е налице посоченото в отговора на исковата
молба основание за дължимост на процесната сума.
Основателни
са наведените с въззивната жалба доводи, че към момента на проверката правилата
на ПИКЕЕ, на които се позовава дружеството, не съществуват в правния мир. На основание чл. 83, ал. 1, т.
6 вр. ал. 2 от Закона за
енергетиката с решение на Държавната
комисия за енергийно и водно регулиране по т. 3 от Протокол № 147 от 14.10.2013
г. са приети Правила
за измерване на количеството електрическа енергия (обн. ДВ, бр. 98 от
12.11.2013 г., в сила от 12.11.2013 г.). С Решение № 1500 от 06.02.2017 г. по
адм. д. № 2385/2016 г. на ВАС (обн. ДВ, бр. 15 от 2017 г., в сила от 14.02.2017
г.) са отменени всички разпоредби на ПИКЕЕ, с изключение на чл. 48 – чл. 51. С Решение
№ 2315 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3879/2017 г., IV о. (обн. ДВ, бр.
97 от 2018 г., в сила от 23.11.2018 г.) са отменени и разпоредбите на чл. 48 –
чл. 51 от ПИКЕЕ. Следователно към момента на съставяне на процесния констативен
протокол от 07.12.2018 г. правилата на ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.)
не са действащо право. Впоследствие Комисията за енергийно и водно регулиране е
приела нови ПИКЕЕ, които са обнародвани в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г. Съгласно §
2 от ПЗР от действащите ПИКЕЕ процедурите по преизчисляване на количество
електрическа енергия, уведомяване, фактуриране и уреждане на финансовите
отношения с клиентите, които са започнали въз основа на констативни протоколи,
съставени до влизане в сила на тези правила, се довършват по реда, действал към
датата на съставяне на констативния протокол. Настоящият съдебен състав намира за
недопустимо разпоредба от ПЗР на действащ подзаконов нормативен акт да „препраща“
към разпоредби от друг такъв акт, чиито правила са били отменени като
незаконосъобразни с влязло в сила съдебно решение. Подобна законодателна
техника не представлява надлежно упражняване на предоставената с разпоредбата
на чл. 83, ал. 1, т. 6 вр. ал. 2 ЗЕ нормотворческа делегация. Ето защо съдът
приема, че посочените от ответника с отговора на исковата молба разпоредби на чл. 83, ал. 2 вр. ал. 1, т. 6 ЗЕ вр. § 2 ПЗР
ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.) вр. чл. 51, ал. 1 вр. чл. 48, ал. 1
ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98 от 2013 г.) не представляват годно основание за дължимост
на процесната сума.
Следва
да се отбележи следното по отношение на
изложените с отговора на въззивната жалба доводи, че дори при липсата на
ПИКЕЕ доставката на ел. енергия се подчинява на общите правила за
покупко-продажба по ЗЗД и купувачът следва да доплати дължимата сума, след като
е установен точният размер на потребената ел. енергия. На първо място, с
отговора на исковата молба по предявен отрицателен установителен иск ответникът
следва да изчерпи всички основания за дължимост на процесното вземане. В
настоящия случай с отговора на исковата молба ответното дружество се е позовало
на разпоредби, регламентиращи правото му да извърши едностранна корекция на
сметката на потребителя за минал период, но не е посочило като основание за съществуване
на спорното вземане конкретни клаузи от договорите за продажба и пренос на
електрическа енергия, сключени при общи условия. На второ място, актуалната
съдебна практика на ВКС (обективирана в Решение № 124 от 18.06.2019 г. по гр.
д. № 2991/2018 г., III г. о. на ВКС, Решение № 150 от 26.06.2019 г. по гр. д. №
4160/2018 г., III г. о. на ВКС, Решение № 21 от 01.03.2017 г. по т. д. №
50417/2016 г., I г. о. на ВКС и възприета в посочените от въззиваемия Решение №
IV-175 от 09.01.2020 г. по в. гр. д. № 1720/2019 г. на
Окръжен съд – Бургас и Решение № IV-180 от
15.01.2020 г. по в. гр. д. № 1789/2019 г. на Окръжен съд – Бургас) приема, че
въз основа на общите правила на договора за продажба по ЗЗД, съгласно които купувачът
следва да заплати на цената на доставената стока, потребителят дължи заплащане
на реално потребеното от него количество електроенергия. Правилата за доказване
повеляват ответникът по отрицателен установителен иск да докаже не само
основанието за съществуване на процесното вземане, но и неговия размер. Настоящата
инстанция не споделя възприетия от първоинстанционния съд подход на изчисляване чрез математически действия на цената
на реално доставената и потребена, но неизмерена електроенергия, доколкото за
изясняване на това спорно по делото обстоятелство са необходими специални
знания, налагащи назначаването на експертиза съгласно чл. 195 ГПК. Ето защо
ответникът по предявения отрицателен установителен иск за недължимост на сумата
по процесната фактура е следвало не само да наведе годно правно основание за дължимост
на вземането, но и да ангажира надлежни доказателства за неговия размер.
По
изложените съображения съдът намира, че предявеният отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК се явява основателен, поради което
следва да бъде уважен. Поради несъвпадане на крайните изводи на двете съдебни
инстанции обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде
постановено друго, с което да бъде прието за установено по отношение на ищцата, че не съществува вземането на ответното дружество за сумата от 267, 94 лева, представляваща
стойността на допълнително начислена с фактура № **********/16.10.2019 г. за периода от 08.09.2018 г. до 07.12.2018 г. 1386
кВт/ч електроенергия за клиентски № **********, ИТН 2598876, гр.
Бургас, ж. к. „Изгрев“, бл. 28, ет. 15, ап. 74.
С оглед
изхода на делото и на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 1 ГПК ищцата-въззивница
има право да й бъдат присъдени сторените по делото разноски съобразно
направените искания и представени доказателства за извършването им, а именно
сумата от 675 лева, от които 75 лева за заплатени държавни такси и 600 лева за
адвокатско възнаграждение за двете инстанции.
На
основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване, поради което е окончателно.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 3753 от 20.12.2019 г. по гр. д. № 9492 /2019 г. на Районен съд – Бургас, като
вместо него ПОСТАНОВЯВА
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Д.Ж.,
ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че НЕ СЪЩЕСТВУВА
вземането на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. ”Христо Данов” № 37, представлявано от Жанет Стойчева и Михаела
Михайлова – Дьорфлер, за сумата от 267,
94 лева, представляваща стойността
на допълнително начислена с фактура № **********/16.10.2019 г. за периода от 08.09.2018 г. до 07.12.2018 г. 1386
кВт/ч електроенергия за клиентски № **********, ИТН 2598876,***.
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. ”Христо Данов”
№ 37, представлявано от Жанет Стойчева и Михаела Михайлова – Дьорфлер, да
заплати на Д.Д.Ж., ЕГН **********, с
адрес:***, сумата от 675 лева, представляваща сторени по делото
разноски.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.