Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Маруся Кънева | |
Производство по реда на чл.258 от ГПК С Решение №1165 от 30.12.2014г.постановено по гр.д.№1160 по описа за 2013г. В. районен съд е отхвърлил като неоснователен предявените от С. М. Р. с ЕГН* от гр.П. Т. , К. М. Р. с ЕГН* от гр.С. и ”С.-Г.С. с ИК№* ,против В. Ламбрева С. с ЕГН* от гр. В. Т. ул.””Г..С. М.” №3 А.8, инцидентни установителни искове за установяване по отношение на същата ,че диспозитивни документи : саморъчно завещание от 11.01.1985г. и саморъчно завещание от 20.09.2012г. не са изготвени от М.С. С.- починал на 29.04.1985г. и съответно от Ж. А. С.-починала на 22.11.2012г.,като неоснователен и недоказан. Със същото решение е отхвърлил предявените от В. Л. С. с ЕГН* от гр. В. Т. ул.””Г..С. М.” №3 А.8,против С. М. Р. с ЕГН* от гр.П. Т. , К. М. Р. с ЕГН* от гр.С. и ”С.-Г. С. с ИК№*, иск с правно основание по чл.124 ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците ,че В. Л. С. е изключителен собственик на земеделска земя в землището на с.С.,Община П. Т.,представляваща нива в местността”С. б.,с площ от 30.090 декара , от които 16.549 декара четвърта категория и 13.540 декара-пета категория която нива съставлява имот №037002 по плана за земеразделяне при съседи: имот-0370003 на братя Г. и С. Г. ,имот- №37001 на наследниците на Т. М. К., както и за отмяна на констативен нотариален№96 том.13 дело № 5001/1997г., на нотариус при ВТРС като неоснователен и недоказан. Със същото решение е приел за установено по отношение на В. Л. С. с ЕГН* от гр. В. Т. ул.””Г..С. М.” №3 А.8 че С. М. Р. с ЕГН* от гр.П. Т. ул.”О.” №22,и К. М. Р. с ЕГН* от гр.С. ж.к.”М.”3 бл375 В.2 .са собстеници на основание давностно владение за периода 1994-27.11.2012г. на недвижими имот представляващ нива в местността”С. б.р,с площ от 30.090 декара , от които 16.549 декара четвърта категория и 13.540 декара-пета категория която нива съставлява имот №037002 по плана за земеразделяне при съседи: имот-0370003 на братя Георги и Семо Георгиеви ,имот №37001 на наследниците на Т. М. К. Със същото решение е отхвърлил предявения от В. Л.. С. с ЕГН* от гр. В. Т. ул.””Г..С. М.” №3 А.8,против ”С.-Г. С. с ИК№*,иск с правно основание по чл.108 от ЗС за предаване собственстта и владението на недвижим имот, представляващ нива в местността”Сърд баир,с площ от 30.090 декара , от които 16.549 декара четвърта категория и 13.540 декара-пета категория която нива съставлява имот №037002 по плана за земеразделяне при съседи: имот0370003 на братя Г. и С. Г. ,имот №.... на наследниците на Т. М. К.,като неоснователен и недоказан. Със същото решение е осъдил В. Л. С. да заплати на С. М. Р. с ЕГН* от гр.П. Т. ул.”О.” №22,и К. М. Р. с ЕГН* от гр.С. ж.к.”Младост”3 бл375 В.2 сумата 575лв. и сумата 275лв.,представляващи направени от тях разноски за адвокатско възнаграждение и разноски за вещи лица по делото. Против това решение е постъпила въззивна жалба от В. Л. С..Решението се атакува само в частта с която съдът е приел за установено по отношение на нея ,че С. М. Р.,и К. М. Р. са изключителни собственици на процесния имот,който са придобили по давностно владение упражнявано в периода -1994-27.11.2012г.,както и в частта с която е отхвърлен предявения от В. Л. С. иск с правно основание по чл.108 т ЗС за предаване собствеността и владението от владеещия ”С. С. с ИК№*,със седалище и адрес на управление с.С.,община П. Т.. В жалбата е направено оплакване за неправилност на решението.Наведени са следните доводи:Неправилни били изводите на районния съд ,че продължилото повече от 10 г.упражнявано от С. М. Р.,и К. М. Р. владение на земеделския имот-нива е достатъчно за настъпване на правните последици-придобиването на имота по давност.От доказателствата по делото било установено ,че двамата са знаели ,че завещателката на В. С.-Ж. А. С. е съпруга на баща им и като такава е сънаследница на имота, а направеното в нейна полза от наследодателя М. С. завещание е обявено на 04.06.1985г.След откриване на наследството и обявяване на завещанието същата била заявявала многократно правата си върху този наследствен имот,а завеждайки гр.д.№1160/2012г.изрично е демонстрирала придобитите по наследство и завещание права.Следователно съзнавайки тези факти С. М. Р.,и К. М. Р. през цялото време на владението са съзнавали ,че владеят чужд имот. На второ място било установено ,че снабдявайки се с нотариален акт за собственост на имота- №96 том.13 н.д.№5001/1997г. същите ползвали документ с невярно съдържание –Удостоверение за наследници на М. С. №549/07.7.1997г., който факт бил установен по ПП№892/2013г. по което с постановление за отказ да се образува досъдебно наказателно производство е установено ,че петгодишната давност за извършеното престъпление е изтекла.От тези факти се установявало ,че упражняваното от С. М. Р.,и К. М. Р. владение е било тайно ,насилствено по незаконен начин и поради това не може да послужи като основание за придобиването на имота. В заключение е направено искане за отмяна на решението в обжалваните му части и да бъдат уважение съответно установителния иск за собственост срещу тримата ответници по исковата молба,както и иска с правно основание по чл. 108 от ЗС предявен срещу ”С. С.. В срока по закона е постъпил отговор на жалбата от ответник жалбата ”С.-Г. С..Заето е становище по основателността на жалбата .Наведен е кратък довод ,че от доказателствата по делото било установено придобиването на имота по давност от ответниците С. М. Р.,и К. М. Р..Моли да се потвърди първоинстанционното решение и се присъдят разноските по делото Постъпил е и отговор на жалбата от ответник жалбата К. М. Р.,чрез пълномощника му адвокат Д. К.-САК. С отговора се оспорва основателността на жалбата и се поддържа правилността на обжалваното решение. Наведени са следните доводи: 1/С. и К. Р. са наследници на М. С. починал на 29.01.1985г. 2/Двамата не са знаели за направеното от М. С. завещание ,с което той е завещал цялото си имущество на завещателката на ищцата В. С.- Ж. А. С. 3/Към 16.03.1996г. не е имало между страните висящ съдебен спор по отношение спорната земеделска земя,когато е влязло в сила Решение №4 на Конституционния съд на РБ за обявяване на противоконституционна разпордбата на чл.90а от ЗН. 4/ Към датата на постановяване на Т.р.№1 от 19.05.2004г. по гр.д.№1/2004г. на ВКС също не е имало правен спор между праводателката на ищцата В. С. и ответниците С. Р. и К. Р. за имота във връзка с правата на Ж. С. произтичащи от универсалното завещание, което я прави изключителен и единствен правопроимник на М. С. 5/ Владението осъществено от С. Р. и К. Р. е явно и намерението им за владение е изявено в Протокол за въвод във владение от 24.08.1994г. 6/ Промененото отношение на владението на имота за себе си по отношение на Ж. С. не протича само в тяхното съзнание, а е достигнало до нея чрез извършените явно от С. К. Р. действия на ползване на добивите от имота само за себе си ,както и действията по неговото управление. Моли да се потвърди решението. В съдебно заседание страните подържат първоначално заетите с жалбата и отговорите становища. В. окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното : След извършена служебна проверка по реда на чл.269 пр.1 от ГПК въззивният съд счита,че обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо .Решението е постановено от компетентен съд , от законен състав,при спазване на правилата на подсъдността и по допустими искове. Разглеждайки делото по съществото на спора въззивният съд намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно по следните съображения: Въз основа на събраните по делото доказателства възивният съд приема за установено следното: Ищцата В. С. е заветник по валидно саморъчно завещание направено от завещателката Ж. А. С. с ЕГН* б.ж. на гр.Карнобат,починала на 22.11.2012г.,с което последната и е завещала правото на собственост върху процесната нива. Завещателката Ж.С. е преживяла съпруга на М. С. С. б.ж. на с.С.,Община П. Т.,починал на 29.04.1985г., който след смъртта си е оставил за свои законни наследници освен нея и ответниците С. М. Р. и К. М. Р.-негови синове,родени от предходен брак на наследодателя и тяхната майка А. С.К. от с.С.. Преди смъртта си М.С. С. с валидно саморъчно завещание е завещал на съпругата си Ж. С.цялото си движимо и недвижимо имущество. С Решение № 0016/20.06.1994г. на П. комисия гр.П. Т. е възстановено правото на собственост върху процесната нива на наследниците на М. С. С. След възстановяването на собствеността върху имота ответниците С. и К. Р. започнали да го отдават под аренда първоначално на кооперация ППК”Е. к.” с.С., а впоследствие на арендатора”С. А. ”.Същите ползвали добивите от имота без да дават каквато и била част от тях на преживялата съпруга на баща си Ж.С.От своя страна последната не предявявала претенции спрямо тях за ползите от имота ,нито във връзка с владението и управлението му. На 10.10. 1997г. ответниците С. М. Р. и К. М. Р. и майка им А. С. К. от с.С.,въз основа на решението на поземлената комисия и у-ние за наследници №549/07.07.1997г.,се снабдили с нотариален акт за собственост №96/том.13 н.д.№5001/1997г. на нотариуса при ВТРС.Удостоверението за наследници което използвали при доказване на правото си на собственост било с невярно съдържание ,защото посочвало като съпруга и наследник на наследодателя вместо Ж. С. майката на синовете му - А. С. К. бракът му с която бил прекратен отдавна. На 27.11.2012г. с договор за покупко-продажба изразен в н.а.№1299 том 7 рег.№6182 дело № 358/2012г.ответниците С. М. Р. и К. М. Р. продали процесната нива на ответника ”С.-Г. С.” с.С.. На 06.03.2012г. праводателката на ищцата-завещателката Ж. С. основавайки се на завещанието и оставено от наслеодателя и неин съпруг М. С.предявила срещу ответниците К. и С. Р. иск за делба на процесната нива въз основа на което било образувано гр.д.№1160/2012г. на ВТРС което впоследствие било прекратено с влязло в сила определение по делото. След смъртта на завещателката Ж. С., ищцата В. С. основавайки се на завета направен и със завещанието обявено на 12.12.2012г. от Нотариус № 582-Д. Т. с район на действие-ВТРС,предявила на 09.04.2013г. срещу ответниците К. и С. Р. исковете предмет на настоящето производство. Въз основа на така установените факти съдът намира предявените искове за неоснователни и недоказани по следните съображения: Ищцата твърди ,че въз основа на завета , от който произтичат правата, и който се основава на придобитите права от завещателката и, Ж. С. по универсалното завещание, оставено от М. С. баща и наследодател на ответниците ,е изключителен собственик на процесната нива в местността”Сърд баир,с площ от 30.090 декара , от които 16.549 декара четвърта категория и 13.540 декара-пета категория която нива съставлява имот №037002 по плана за земеразделяне при съседи: имот0370003 на братя Г. и С. Г. ,имот №37001 на наследниците на Т. М. К. . С възражение по делото ответниците са възразили ,че не тя, а те са собственици на процсния имот, който са придобили по давностно владение, преди смъртта на праводателката и Ж. С. Съдът намира това възражение на ответиците за доказано.Установено е от доказателствата по делото ,че отвтниците са установили върху процесния имот фактическа власт още от момента на възстановявнето му ,като изначално са отрекли каквито и да било права върху имота на праводателката на ищцата Ж. С.Това тяхно отношение спрямо правата на последната като преживяла съпруга на баща им и техен неследодател М. С. е било демонстрирано последователно както по отношение на ползването и управлението на имота, така и при легитимирането им пред нотариуса при издаване на констативния нотариалн акт.При издаването му отричането на правата на преживялата съпруга на баща им се е изразило в ползване на удостоверение за наследници на М. С. под №549/07.07.1997г. в което вместо като преживяла съпруга на М. С. била вписана тяхната майка А. С. К.-бивша съпруга на наследодателя, бракът и с който е бил прекратен.Отричането на правата се е изразило и чрез публичното оповестяване на този нотариален акт ,с подреждането му в актовите книги на съда. От друга страна, праводателката на ищцата Ж. С.през цялото време на установеното владение върху имота от страна на ответниците от датата на въвода във владение-24.08.1994г. до 24.08.2004г. не е заявявала своите права пред ответниците нито произтичащи от качеството и на наследник по закон на наследодателя, нито тези произтичащи от завещателното му разпореждане. Следователно в резултат на упражняването на фактическа власт върху имота за период повече от 10 г. със съзнанието и демонстрацията на това намерение че владеят за себе си ,като отричат правата на праводателката на ищцата, същите са придобили правото на собственост върху имота преди ,същата да се разпореди в полза на ищцата за след смъртта си със завета, а щом това е така то направения в полза на ищцата завет не може да породи правните си поледици, поради факта ,че към момента на завещателното разпореждане завещателката не е притежавала правото на собственост върху имота ,поради придобиването му по давност от ответниците С. и К. Р. Съображенията на районния съд ,че правото на собственост е загубено от праводателката на ищцата поради пасивно отношение към имота изразяващо се в неупражняване на действия на владение в периода 1994-22.11.2012г. са неправилни.Както вече се каза по-горе загубването на правото на собственост от нея към момента на извършването на завета , не е резултат на тези нейни пасивни действия, а на активните действия на ответниците С. и К. Р. ,чрез които са осъществявали в период от над десет години фактическата власт спокойно и непрекъснато върху процесния имот , отричайки демонстративно правата на праводателката на ищцата основаващи се както на наследството по закон така и на завещтелното разпореждане на завещателя. След като е установено ,че правото на собственост върху имота е придобито от ответниците Радкови , и завещателното разпореждане направено от Ж. С. не е породило правните послеици поради това ,че към датата на завета ,завещания имот не е бил в нейния патримониум ,респ. в наследственото имущество оставено след смъртта и, неоснователен се явява и предявения от ищцата иск с правно основание по чл.108 от ЗС,предявен срещу ответника ”С. С.” ,поради това ,че същия е придобил правото на собственост в резултат на валидна правна сделка , и което му е прехвърлено от лица носители на това право на собственост. В заключение на гореизложеното съдът намира ,че предявените искове са неоснователни, и решението на районния съд следва да се потвърди в обжалваната част. В останлата част решението е влязло в законна сила. С оглед изхода на делото следва а се осъди ищцата да заплати на ответниците направените от тях разноски във възивната инстанция. Водим от горното съдът , Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение №1165 от 30.12.2014г.на В. районен съд,постановено по гр.д.№1160 по описа за 2013г.в обжалваната му част. ОСЪЖДА В. Л.С. с ЕГН* от гр. В. Т. ул.””Г..С. М.” №3 А.8 да заплати на С. М. Р. с ЕГН* от гр.П. Т. сумата в размер на 500 лева адвокатски хонорар по договор за правна защита и съдействие. ОСЪЖДА В. Л. С. с ЕГН* от гр. В. Т. ул.””Г..С. М.” №3 А.8 да заплати на К. М. Р. с ЕГН* от гр.С.,ж.к. М.-3 ,Б.375 В.2 .3 сумата в размер на 300 лева адвокатски хонорар по договор за правна защита и съдействие. ОСЪЖДА В. Л. С. с ЕГН* от гр. В. Т. ул.””Г..С. М.” №3 А.8 да заплати на ”С.-Г. С. с ИК№*,със седалище и адрес на управление с.С.,община П. Т. сумата в размер на 890 лева адвокатски хонорар по договор за правна защита и съдействие. Решението на съда не подлжи на обжалване с оглед преценката по чл.280 ал.2 от ГПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : |