№ 75859
гр. София, 19.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Частно гражданско
дело № 20231110114206 по описа за 2023 година
РАЗПОРЕДИ:
Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№ 19.06.2023 година град София
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На деветнадесети юни две хиляди двадесет и трета година
в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдия Петя П.Стоянова
гражданско дело № 14206 по описа за 2023 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 от ГПК и е образувано по заявление, подадено
от „....” ЕООД, с ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. ...., представлявано от
управителя ..., за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение против С. Х. К.,
с ЕГН **********, от гр. ...., за сумата от 2 589,69 лв. - главница, дължима по договор за
1
предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 05.03.2014 г., сключен между С.
Х. К. и „Обединена българска банка“ АД, и договор за цесия от 25.06.2019 г., сключен
между „Обединена българска банка“ АД и „....” ЕООД, сумата от 171,63 лв. – договорна
лихва в размер на редовен лихвен процент за периода от 04.04.2020 г. до 04.05.2023 г., със
законната лихва върху главницата, считано от 17.03.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и направените по делото разноски.
След запознаване със заявлението и приложените към него доказателства съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С разпореждане от 19.06.2023 г. съдът е уважил заявлението на заявителя за издаване
на заповед за изпълнение за сумата от 2 589,69 лв. - главница, дължима по договор за
предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 05.03.2014 г., сключен между С.
Х. К. и „Обединена българска банка“ АД, и договор за цесия от 25.06.2019 г., сключен
между „Обединена българска банка“ АД и „....” ЕООД, със законната лихва върху
главницата, считано от 17.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и за
направените по делото разноски в размер на 51,80 лв.
По отношение на искането за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК за сумата от
171,63 лв. – договорна лихва в размер на редовен лихвен процент за периода от 04.04.2020 г.
до 04.05.2023 г., съдът намира следното:
В производството по реда на чл. 410 от ГПК не е необходимо прилагане на
документи, като е достатъчно твърдение от страна на заявителя, че длъжникът не е изплатил
определена сума, както и посочване на основанието, на което същата се претендира.
Съобразно с новелата на чл. 410, ал. 3 от ГПК заявителят е приложил към заявлението
договор за потребителски кредит от 05.03.2014 г., който намира правното си основание в чл.
9 от ЗПК, а длъжникът в настоящото производство има качеството на потребител по
смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК. Новелата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, обн. ДВ, бр. 100 от 2019 г.,
закрепваща служебното начало, възлага на съда да извърши проверка за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, но същевременно задължавана съда
да осигури възможност на страните да изразят становище по тези въпроси. Заповедното
производство е формално и едностранно до издаване на заповед от съда. Ето защо съдът
намира, че в рамките на заповедното производство не може да се осигури състезателност на
страните и възможност да изразят становище по въпроси, свързани с отделни клаузи в
договор, страна по който има качеството на потребител по смисъла на закона, в случая на
Закона за потребителския кредит, който е специален спрямо Закона за защита на
потребителите. Претенцията за присъждане на обезщетение за забава след настъпване на
падежа, при липса на данни относно размера на прехвърленото вземане, обосновава
вероятна основателност на неравноправна клауза. Ето защо и с оглед на гореизложеното
съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК и искането за
издаване на заповед по реда на чл. 410 от ГПК за посочената сума следва да бъде
отхвърлено.
2
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение, съдът намира така направеното искане за основателно, но
недоказано по следните съображения:
Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК на заявителя следва да се присъдят направените по
делото разноски по производството и възнаграждението за един адвокат, ако е имал такъв,
съответно за юрисконсулт, съразмерно с уважената част на иска. В действителност
заявителят е бил представляван от надлежно упълномощен процесуален представител –
адвокат. В конкретния случай по делото е представено доказателство за представителна
власт, но не и договор за правна помощ и съдействие, въз основа на който за заявителя е
възникнало задължение за заплащане на определено възнаграждение в съответствие с
договореното между него и адвоката, който го е представлявал по делото. По делото липсва
договор, от който да се установи размера на договореното възнаграждение по конкретното
дело и начина на плащането му. От приложения препис от фактура, в която е отбелязано
като основание: възнаграждение по договор за правна защита и съдействие по събиране на
вземания срещу посочени длъжници, не може да се установи конкретно договореното
възнаграждение за защита не само по настоящото производство, но и по отношение на нито
едно от производствата, по които длъжници са посочените лица. Непредставянето на
конкретния договор препятства съда да извърши проверка и за начина на договаряне на
дължимите възнаграждения за всеки конкретен случай. Ето защо съдът намира, че на
заявителя не следва да се присъжда възнаграждение за адвокат в размера, посочен в
заявлението с оглед липсата на възможност за преценка стойността на договореното
възнаграждение и начина на плащането му, които са част от сключения между страните
договор за правна защита и съдействие. За пълнота следва да се посочи, че няма пречка при
представяне на нужното доказателство разпореждането в частта за присъдените на страните
разноски да бъде изменено по надлежния ред.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р А З П О Р Е Д И :
ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение на „....” ЕООД, с ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. ....,
представлявано от управителя ..., против С. Х. К., с ЕГН **********, от гр. ...., за сумата от
171,63 лв. /сто седемдесет и един лева и шестдесет и три стотинки/ – договорна лихва в
размер на редовен лихвен процент за периода от 04.04.2020 г. до 04.05.2023 г., както и за
присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
180 лв. /сто и осемдесет лева/.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок, който за заявителя тече от връчване на препис от
разпореждането, а за длъжника – в двуседмичен срок от връчване на заповедта.
3
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4