Р Е Ш Е Н И Е
№ 648
гр. Пловдив, 14 .04 .2022 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Пловдив, XXVIII състав, в публично съдебно заседание от двадесет и
първи януари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР
ВЪЛЧЕВ
при секретаря РУМЯНА АГАЛАРЕВА, като
разгледа докладваното от съдия в Вълчев административно дело № 3034 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по чл.145 и сл. от АПК във
вр. чл.118 от КСО.
Образувано по жалба на А.Г.Д., ЕГН **********,***,
чрез адв.Т.Б. с адрес: ***, против Решение № 2153-15-385 от 05.11.2021 г.,
издадено от директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение
жалба на Д. против Разпореждане № **********, Протокол № N01240/23.06.2021г. на ръководителя на „Пенсионно
осигуряване“ /ПО/ при ТП на НОИ – Пловдив, с което на основание §
9, ал.2 от ПЗР на ЗБДОО/2021г., считано от 01.07.2021г. е преизчислена личната пенсия
за осигурителен стаж и възраст /ПОСВ/ на А.Г.Д..
В жалбата се излагат съображения, с
които се оспорва извършеното преизчисляването на отпусната ПОСВ на жалбоподателя,
като се сочи, че са променени всички съществени елементи в сравнение с
Разпореждане от 08.06.2020г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Пловдив,
както и че липсва произнасяне на административния орган относно дължимата
пенсия за период 16.04.2018г. – 12.12.2019г., която се твърди, че не му е
изплатена. В съдебно заседание жалбоподателя се представлява от адв. Б., който
поддържа жалбата и иска отмяна на акта. Претендират се разноски.
Ответникът по жалбата – директора на ТП
на НОИ – Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк.С.
счита жалбата за неоснователна, а обжалвания административен акт за правилен и
законосъобразен. По същество на спора в писмено становище се иска съда да
отхвърли жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
От фактическа страна съдът прие за
установено следното:
Началото на
административното производство е сложено с подаването от жалбоподателя до
директора на ТД на НОИ – гр.Пловдив на заявление за отпускане на пенсия лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст вх. № 2113-15-2600/08.06.2018г. Към
заявлението са приложени документи за осигурителен стаж: военна книжка № 093547;
трудова книжка № 474/11.12.1981г.; удостоверение УП 3-22/25.09.2014г. от „Орфей
Б“ АД; удостоверение УП 3-94-УД-113/14.11.2014г. от „КЦМ“ АД; удостоверение УП
3-040/30.04.2018г. от „РМЗ 2001“ АД;
удостоверение УП 2-94-УД-668/10.04.2008г. от „КЦМ“ АД; удостоверение УП
2-0403/15.05.2018г. от „РМЗ 2001“ АД; удостоверение 044/15.05.2018г. от „РМЗ
2001“ АД и банкова сметка. ***тпускане на ПОСВ А.Г.Д. е имал навършени
58г
03м
22д,
общ осигурителен стаж
преобразуван по реда на чл.104 от КСО трета категория труд от 41г10м12д,
като от тях 13г10м19д
от втора категория и 24г06м03д
трета категория труд.
С Разпореждане № ********** /Протокол №
2140-15-671
от 21.09.2018г. на ръководител ПО при ТП на НОИ – Пловдив/,
на Д.
е отказано отпускане на ПОСВ, при условията на чл.69б ал.2 от КСО с аргумент,
че не е изпълнено условието на посочената разпоредба за наличие на 15 години
осигурителен стаж, придобит при условията на втора категория. Недоволен от Разпореждане № **********, Пр. №
2140-15-671/21.09.2018г. на ръководител ПО при ТП на НОИ – гр. Пловдив, Д. го
обжалва по административен ред и същото е потвърдено с Решение №
2153-15-252/03.12.2018 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив. Потвърждаващият
административен акт е оспорен по съдебен ред пред Административен съд –
Пловдив, който с влязло в сила Решение № 1123/22.05.2019г. по адм.д. №
3842/2018г. го е отменил и върнал преписката за ново произнасяне. В мотивите съда
е приел, че на основание т.30в от ПКТП/отм./ на жалбоподателят следва да бъде
зачетен осигурителен стаж втора категория за периода от 01.02.1986г. до
01.08.1986г. и 31.08.1987г. до 31.07.1988г., с което общата продължителност на
осигурителния стаж втора категория труд възлиза на 15г03м19дни. В тази връзка Д. на основание
чл.69б от КСО подал до ТП на НОИ – Пловдив отново заявление за отпускане на
ПОСВ с вх. № 2113-15-159/14.01.2020 г.. С Разпореждане № **********
/Протокол № 9/ N 01219 от 08.06.2020г.
на ръководител ПО при ТП на НОИ – Пловдив/ му е отпусната по чл.69б, ал.2 от КСО,
вр. §22ц, ал.1 от ПЗРКСО лична пенсия за ОСВ, считано от
12.12.2019г., при навършена възраст 59г. и 9м., общ
осигурителен стаж по чл.104 КСО в размер на 43г07м26д, като от тях са зачетени
15г00м00д втора категория и 24г10м26д от трета категория. Разпореждането е връчено
лично на 16.7.2020г. и не е обжалвано от лицето. В последствие за изпълнение на
съдебно решение № 1123/22.05.2019г. е отменено така издаденото Разпореждане от 08.06.2020г.
и издадено ново Разпореждане № ********** /Протокол № 28/ N 1342 от 27.08.2020г. на ръководител ПО при ТП на НОИ –
Пловдив/ (л.205 от делото), с което на А.Д. е отпусната лична
пенсия за ОСВ на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО, при зачетен общ осигурителен
стаж, по чл. 104 от КСО в размер 42г00м27д, като от тях 15г03м19д втора
категория и 22г11м11д трета категория. След подадена жалба от Д., ответникът с
Решение № Ц 2153-15-234/11.11.2020г. е отменил разпореждането и е върнал материалите
по плреписката на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО за ново произнасяне.
С ново
Разпореждане № ********** /Протокол № 38/ N 01010 от
08.01.2021г.
на ръководител ПО при ТП на НОИ – Пловдив/ (л.228 от делото), е преизчислена
пенсията на жалбоподателят, считано от 01.04.2020г. като е зачетен общ
осигурителен стаж по чл.104 от КСО в размер 43г11м29д, от тях 15г03м19д от
втора категория и 24г10м13д трета категория. Разпореждането
е връчено лично на 15.02.2021г. и не е
обжалвано от лицето.
С ново Разпореждане № ********** /Протокол №N25SP2 от 02.03.2021г./
ръководител ПО при ТП на НОИ – Пловдив е преизчислил отпусната лична пенсия за
ОСВ на Д., считано от 01.04.2021г.,
като е зачетен общ осигурителен стаж от 44г 08м 29д, от тях 15г 03м 19д от втора
категория и 25г 07м 13д от трета категория.
По заявление обр. УП-27/14.06.2021г. от Д. отново с Разпореждане №
**********, /Протокол № 49/
N01240/ от 23.06.2021г./ на ръководител ПО
при ТП на НОИ – Пловдив е извършено преизчисляване на отпусната пенсия с оглед
прехвърляне на средства от индивидуалната партида на лицето в УПФ към фонд
„Пенсии“, съответно фонд „Пенсии за лицата по чл.69“ на ДОО, във връзка с § 9, чл.2 от ПЗР на ЗБДОО за 2021г.. Зачетен му е общ
осигурителен стаж по чл.104 от КСО в размер от 44г 08м 29д, от тях 15г 03м 19д втора
категория и 25г 07м 13д трета категория и е
променен индивидуалният коефициент от 1,863 на 2,245. Недоволен жалбоподателят
го е обжалвал пред горестоящият административен орган, като считал, че са променени
всички съществени елементи на пенсията в сравнение с разпореждане от 08.06.2020г.. С Решение № 2153-15-385 от
05.11.2021г. директорът на ТП на НОИ – гр.Пловдив е оставил без уважение
жалбата на Д., като в мотивите приел, че липсват основания за друго изчисляване
на отпусната му пенсия за ОСВ. Недоволен, жалбоподателят инициирал настоящото
съдебно производство, по което е ангажирал доказателства с представена военна
книжка № 093547. По негово искане в хода на съдебното производство към делото е
приобщена информация от „Български пощи“ ЕАД по доставени пратки с баркод № PS400002K50FR и №PS400002FBKJG.
При
така установената фактическа обстановка, като съобрази становищата на страните
и след анализ на събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът прие следното от правна страна:
Жалбата е подадена в срок, от страна,
която има правен интерес от обжалването, срещу акт, който подлежи на съдебен
контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е
неоснователна поради следните за това съображения:
Предмет
на съдебен контрол е Решение № 2153-15-385 от 05.11.2021г. на директора на ТП
на НОИ - Пловдив, което съдът намира, че е издадено от компетентен орган
съобразно чл.118 ал.1 от КСО, в предписаната от закона форма и съдържа всички
задължителни реквизити посочени в чл.59, ал.2 от АПК. Липсват съществени
процесуални нарушения, касаещи нищожност на обжалвания административен акт.
По
отношение съответствието на обжалвания административен акт с материалноправните
разпоредби и административно производствените правила, съдът счита, че не са
налице основанията по чл.146 от АПК, налагащи отмяната му. Зачетеният по категории стаж на Д.,
в изпълнение на съдебно решение № 1123/22.05.2019 г. по адм.д. № 3842/2018г. на
Административен съд – Пловдив, е законосъобразно определен. Отчетен е
осигурителен стаж втора категория за времето от 09.11.1981г.
до 22.01.1986г.- продължителност 04г. 02м. 13 дни, положен на длъжност
„банцигар“ в „Орфей“ АД – гр.Батак; за времето от 01.02.1986г. до 31.07.1986г.
с продължителност 00г. 06м. 00 дни, положен на длъжност „дърводелец“ в „Орфей“
АД – гр.Батак; за времето от 31.08.1987г. до 31.07.1988г. с продължителност
00г. 11м. 00 дни, положен в цех за каширане в „Орфей“ АД – гр.Батак; за периода
от 25.05.1992г. до 31.12.1999г. с продължителност 07г. 07м. 06 дни, положен на
длъжност „дърводелец РМЦ“ в „КЦМ“ АД; периода от 01.10.2015г. до 31.10.2017г. с
продължителност 02г. 01м. 00 дни, положен на длъжност „почиствач метални
отливки и изделия“ в „РМЗ-2001“ АД –гр.Пловдив. Зачетен му е и осигурителен
стаж от трета категория за прослужена наборна военна служба за периода от
01.10.1979г. до 18.10.1981г. с продължителност 02г. 00м. 18 дни по
представената военно отчетна книжка;зачетен е периода от 23.01.1986г. до
31.01.1986г. с продължителност 00г. 00м. 08 дни. в „Орфей“ АД – гр.Батак;за
времето от 01.08.1986г. до 31.08.1987г. с продължителност 01г. 01м. 00 дни. в
„Орфей“ АД – гр.Батак; от 04.11.1988г. до 03.08.1991г. с продължителност 02г.
09м. 00 дни в „Пълдин тур“ – гр.Пловдив; от 04.08.1991г. до 03.09.1991г. с
продължителност 00г. 01м. 00 дни в „Пълдин тур“ – гр.Пловдив; от 04.09.1991г.
до 03.03.1992г. с продължителност 00г. 06м. 00 дни парично обезщетение за
безработица; от 01.01.2000г. до 24.06.2001г. с продължителност 01г. 05м. 24 дни
в КЦМ АД – гр.Пловдив; от 25.06.2001г. до 12.06.2007г. с продължителност 05г.
11м. 18 дни в „РМЗ-2001“ АД - гр.Пловдив; от 13.06.2007г. до 15.06.2007г. с
продължителност 00г. 00м. 03 дни в „РМЗ-2001“ АД –гр.Пловдив; от 16.06.2007г.
до 30.09.2015г. с продължителност 08г. 03м. 15 дни в „РМЗ-2001“ АД - гр.Пловдив;
от 01.10.2015г. до 31.10.2017г. с продължителност 02г. 01м. 00 дни в „РМЗ-2001“
АД –гр.Пловдив; от 01.11.2017г. до 15.04.2018г. с продължителност 00г. 05м. 15
дни в „РМЗ-2001“ АД –гр.Пловдив; от 16.04.2018г. до 30.04.2018г. с
продължителност 00г. 00м. 15 дни в „РМЗ-2001“ АД –гр.Пловдив и от 14.05.2018г.
до 31.03.2020г. с продължителност 01г. 10м. 17 дни в „РМЗ-2001“ АД –гр.Пловдив,
за които има и представени доказателства- трудова книжка на А.Г.Д., различни
удостоверения във връзка с трудов/осигурителен стаж, справки относно
осигурителен доход. От всички тях се потвърждават констатациите на
административния орган.
Възражението
на жалбоподателят, че с Разпореждане № ********** от 23.06.2021г. на ръководител
ПО при ТП на НОИ – Пловдив незаконосъобразно са променени съществени елементи
на пенсията му, в сравнение с Разпореждане № **********/08.06.2020г. на
ръководител ПО при ТП на НОИ – Пловдив, а именно: общото количество стаж и зачетеният
осигурителен доход, се явява неоснователно и необосновано. С издаденият акт на
основание чл. 99 от КСО са изпълнени изискванията на съдебно решение по адм.д.
№ 3842/2018г. на Административен съд – Пловдив. С оглед изпълнението на
посочения по-горе съдебен акт, правилно административния орган, при преизчисляване
на пенсията, е взел предвид всички посочените в него необходими елементи. В
мотивите на обжалваното решение са описани и предходните преизчислявания на
пенсията на Д., считано от 01.04.2020г. (Разпореждане № **********, Пр.N01010/08.01.2021г.) и
считано от 01.04.2021г. (Разпореждане № **********, Пр.N25SP2/02.03.2021г.) като
административният орган, съгласно нормата на
чл. 102, ал.1, т.1 и ал.2 и ал. 5 от КСО, е приел, че след като Д. няма
искане по чл. 102, ал. 1, т. 2 от КСО за преизчисляване на пенсията с
допълнително придобития осигурителен стаж и осигурителен доход в периода след
отпускането на пенсията, съответно след последното преизчисляване на пенсията,
претенцията му за зачитане на осигурителен доход, след пенсиониране за периода
от 16.04.2018г. до 01.07.2021г. е неоснователна. От друга страна, с оглед
представените по делото от „Български пощи“ ЕАД писмени доказателства, които не
са оспорени от жалбоподателя, се установява, че Разпореждане от 08.01.2021г. е връчено
лично на жалбоподателя като то е влязло в сила и съдържащите се в него елементи
на пенсията на жалбоподателя са релевантни при последващите ѝ преизчисления,
извършени от административния орган. Съгласно § 9
от ПЗР на ЗБДОО, лицата, на които е отпусната пенсия за осигурителен стаж и
възраст с начална дата до 31 декември 2020 г. включително, с намален
индивидуален коефициент съгласно чл. 70, ал. 10, имат право в срок до 30 юни 2021 г. да поискат преизчисляването й без
намаление на индивидуалния коефициент, ако прехвърлят средствата от
индивидуалната си партида в универсален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“,
съответно фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ на държавното обществено осигуряване. В съответствие с
изискването на чл.69б, ал.7 от КСО, жалбоподателят е подал съответното
заявление вх. № Ц 72124-15-298/15.09.2020 г., с което натрупаните суми по
индивидуалната му партида в професионалния пенсионен фонд да се прехвърлят във
фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване. Във връзка със заявлението,
с Разпореждане от 23.06.2021г. ръководител ПО при ТП на НОИ –Пловдив пенсията
на жалбоподателя е преизчислена. Законосъобразно е приложена разпоредбата на
чл.69б ал.2 от КСО, като осигурителният стаж е безспорно установен. Съдът
намира, че по делото са представени релевантните документи, удостоверяващи
осигурителния стаж на Д., за посочените в обжалваното решение периоди, както и
че правилно е съобразено от страна на административния орган, какви части от
осигурителния стаж на лицето, са признати за втора и за трета категория труд. Характерът
на осъществяваната от жалбоподателя дейност в процесните периоди, също се
установява от представените по делото писмени доказателства и е съобразен с
мотивите на влязлото в сила съдебно
решение № 1123/22.05.2019г. по адм.д. № 3842/2018г. на Административен съд –
Пловдив. С
оглед на изложеното, съдът намира, че административният орган, е изяснил
релевантните за спора обстоятелства относно съществените елементи на пенсията
за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя, с което е изпълнил
процесуалните си задължения, произтичащи от основополагащите принципи на
административния процес. В тази връзка, процесното решение на директора на ТП –
НОИ – гр.Пловдив е постановено при спазване на принципа на истинност, прогласен
в чл.7 от АПК, според който административните актове се основават на
действителните факти от значение за случая, като на преценка подлежат всички
факти и доводи от значение за случая, а истината за фактите се установява по
реда и със средствата, предвидени в този кодекс. Изцяло е
съобразен при издаване на разпореждането на ръководителя на ПО при ТП на НОИ –
гр.Пловдив, принципът на служебното начало, според който административният
орган събира всички необходими доказателства и когато няма искане от
заинтересованите лица, и осъществява процесуално съдействие на страните за
законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - предмет на производството
/чл.9, ал.2 и ал.4 от АПК/. При извършеното служебно от органа преизчисляване
на пенсията, са взети за основа елементите на пенсията от влязлото в сила
Разпореждане № **********, Протокол № 38/ N 01010 от 08.01.2021г. на
ръководител ПО при ТП на НОИ – Пловдив, което е влязъл в законна сила акт.
От
друга страна, соченото от жалбоподателя за релевантно по отношение на
преизчисляването на пенсията му - Разпореждане № **********, Прот. № N01219/08.06.2020г.
на ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Пловдив, предвид това, че е отменено с
Разпореждане № **********, № 38, Прот. N 01219 от 08.06.2020г.
на ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Пловдив (л.232) не е породило правни
последици и съдържанието му не е определящо за
преизчисляването на отпуснатата
на жалбоподателя ПОСВ. Във връзка със заявеното в жалбата твърдение за неизплащане
на пенсията на Д. за периода 16.04.2018г. - 12.12.2019г., от страна на ответния
административен орган се представиха по делото писмени доказателства (л.274 от
делото) за изплащането на посочената пенсия, поради което, доводите на
жалбоподателя се явяват неоснователни.
Съдът
не констатира допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила при постановяване на оспорваното в настоящото производство решение. Ето
защо обжалваното решение на директора на ТП на НОИ Пловдив, се явява законосъобразно,
а подадената жалба като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
При
посочения изход на спора и предвид претенциите на страните
за присъждане на разноски по делото, съобразно разпоредбата
на чл.143. ал.3 от АПК, в полза на ТП на НОИ – град Пловдив, следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК
във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ
и чл. 24 от Наредба за заплащане на
правната помощ, се констатира в размер на 100 /сто/ лева.
Воден от
горното, на осн. чл.172, ал.2 от АПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Г.Д.,
ЕГН ********** ***, чрез адв.Т.Б. с адрес: ***, против Решение № 2153-15-385 от
05.11.2021г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив.
ОСЪЖДА А.Г.Д., ЕГН **********,***
да заплати ТП на НОИ – град Пловдив, сумата от 100 (сто) лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: