РЕШЕНИЕ
гр. София, 25.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-25 състав, в публично заседание на двадесет и
осми ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ
при секретаря Р. Манолова, като
разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 7596 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 432, ал. 1 КЗ.
Ищцата Д.С. твърди, че на
26.12.2017 г. в гр. Криводол е настъпило ПТП, причинено от водача на л.а. „Рено
Клио“ с рег. № ********, която при управление с несъобразена с пътните условия
скорост, загубила контрол върху управлявания от нея автомобил и
самокатастрофирала. В резултат на удара е пострадала ищцата, която е пътувала в
автомобила, като е получила увреждания, подробно описани в исковата молба.
Преживяваното също така се е отразило негативно на емоционалното състояние и на
начина на живот ищцата, която тогава е на 13 години. Ищцата твърди, че
гражданската отговорност на водача на автомобила е застрахована при ответника,
поради което иска той да ѝ заплати сумата от 30 000 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху тази сума
от 08.05.2018 г. до окончателното ѝ изплащане. Претендира разноски по
делото.
Ответникът З. „Б.И.“ АД оспорва
иска. Не оспорва, че към момента на процесното ПТП при него е сключена
застраховка „Гражданската отговорност“ за водача на автомобила. Оспорва
процесното ПТП да е настъпило по сочения от ищцата начин, без да посочва по
какъв начин твърди, че се е осъществило. Оспорва и това, че на ищцата са
причинени описаните травматични увреждания, както и същите да са в причинна
връзка с настъпилото ПТП. Оспорва посочената продължителност на оздравителни
процес и твърди, че ищцата не е следвала лекарските предписания. Оспорва
процесното ПТП и получените увреждания да са довели до негативно отражение върху емоционалното ѝ
състояние. Евентуално прави възражение, че с поведението си ищцата е допринесла
за настъпване на вредите, тъй като е била без поставен предпазен колан. Счита и
че размерът на претендираното обезщетение за неимуществени вреди в прекомерен.
Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди доказателствата по
делото, намира следното:
От приетия по делото констативен
протокол за ПТП от 03.01.2018 г. се установява, че на 26.12.2017 г. в гр.
Криводол е настъпило ПТП, в което е участвал само един автомобил – л.а. „Рено
Клио“ с рег. № ********, като това обстоятелство е и безспорно по делото. В
протокола е отразено и че в резултат от ПТП е пострадала ищцата Д.С., която е
пътувала в автомобила. Действително, с оглед и на направеното от ответника
оспорване, протоколът не представлява официален удостоверителен документ
относно начина, по който се е осъществило процесното събитие, тъй като то не е
станало непосредствено пред съставителя на протокола (съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК). Съставителят обаче установява последиците от ПТП, които той е установил
на място (в протокола изрично е отбелязано, че произшествието е посетено на
място), поради което в тази част съдът е обвързан от установеното в протокола и
в тази част той представлява официален удостоверителен документ по смисъла на
чл. 179, ал. 1 ГПК.
Следователно, въз основа на представения
констативен протокол за ПТП, следва да се приеме, че на посочените по-горе дата
и място е настъпило ПТП с участието единствено на л.а. „Рено Клио“. Както се
посочи, протоколът не представлява доказателство (а в случая и не съдържа
информация) за начина, по който се е осъществило процесното ПТП. Доколкото обаче
в него е участвал само един автомобил и липсват твърдения и доказателства по
делото за друга причина за настъпването му, следва да е приеме, че причина за
ПТП е поведението на водача на л.а. „Рено Клио“, която е загубила контрол над управлението
на автомобила и е самокатастрофирала. Така водачът на автомобила е нарушила
общото правило на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, според което водачите са длъжни непрекъснато
да контролират пътните превозни средства, които управляват.
Следователно налице е
противоправното поведение на водача на л.а. „Рено Клио“, което е и виновно (с
оглед на презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД). В резултат на това поведение и на настъпилото
поради него ПТП са причинени вреди на ищцата (съгласно посоченото в
констативния протокол за ПТП и според заключението на медицинската експертиза).
Поради това за нея е възникнало правото на обезщетение за причинените ѝ
неимуществени вреди.
От заключението на
съдебномедицинската експертиза, която е съобразила и представената по делото
медицинска документация, както и от показанията на свидетелката С.П.(баба на
ищцата) се установява, че вследствие на процесното ПТП ищцата е получила контузия
на главата и мозъчно сътресение в лека степен, както и счупване (епифизиолиза –
вид счупване при децата, при което се отлепва част от растежния хрущял) на
дясна лъчева кост в долната част, както и на главичката на 5-та метатарзална
кост на дясното ходило. Според вещото лице полученото от ищцата мозъчно
сътресение е било от лека степен. Лечението на счупването на ръката е извършено
чрез поставена гипсова лонгета за обездвижване на дясната китка, а на ходилото
– чрез стегната компресивна превръзка и компреси. Вещото лице и свидетелката
сочат, че възстановяването от счупванията е продължило около 2 месеца (като
през първия месец ищцата не е посещавала училище според свидетелката). Според
експертизата през първите 2-3 седмици от възстановителния период ищцата е
търпяла интензивни болки и страдания (в това число и главоболие и световъртеж).
Такива са били болките ѝ и за около 2 седмици след започване на
раздвижването на крайниците и натоварването им. Извън тези периоди ищцата е
търпяла периодично главоболие при умствена преумора, при въздействие на силна
светлина, както и при продължително четене и гледане на телевизия. В
продължение на няколко месеца болките са станали спорадични и постепенно са
изчезнали. След проведеното лечение тя се е възстановила напълно без остатъчни
последици.
Така при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди от една страна следва да се съобразят
посочените по-горе обстоятелства относно получените от ищцата увреждания,
сравнително краткият възстановителен период (2 месеца) и липсата на съществени
трайни последици за здравето ѝ. От друга страна следва да се отчете и
нормалният стрес, който изпитва всяко лице, пострадало в ПТП, като при ищцата
това е видно и от обстоятелството, че около година след събитието е изпитвала
страх и не е смеела да се качва в автомобил, а и след това се страхува от това
(според показанията на свидетелката). При определяне на размера на
обезщетението следва да се отчете и момента на настъпване на процесното събитие
през 2017 г., когато ищцата е на 13 години (възраст, предполагаща по-лесно и
без съществени усложнения физическо възстановяване, но също така и значително
по-сериозно отрицателно емоционално отражение за ищцата на невъзможността да
използва дясната си ръка в периода на оздравяване, както и нормално да се
придвижва в този период с оглед травмата на крака), а също така и настъпилите
след това икономически промени (включително последвалите инфлационните
процеси), а също и продължителността на настоящото производство, при което
дължимото на ищцата обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди
следва да се определи на 20 000 лв.
Относно възражението на ответника
за това, че с поведението си ищцата е допринесла за настъпването на получените
от нея увреждания, пътувайки без поставен предпазен колан, следва да се посочи
следното. Според заключението на медицинската експертиза с оглед на получените
увреждания следва да се приеме, че ищцата е пътувала с поставен предпазен
колан, тъй като в противен случай тя би получила по-сериозни наранявания в
областта на главата, след като е пътувала на предната дясна седалка (както е
отразено и в констативния протокол за ПТП). Вещото лице посочва и че въпреки
поставения колан при челно-страничен удар отдясно ищцата би получила
претърпените от нея увреждания. Поради това възражението на ответника е
неоснователно.
Освен посоченото по-горе, следва
да се има предвид и това, че към момента на процесното събитие ищцата е била на
възраст 11 години. С нормата на чл.
137а, ал. 1 ЗДвП се въвежда задължение за всички пътници в моторни
превозни средства, когато са в движение, да използват обезопасителните колани,
с които моторните превозни средства са оборудвани. Съгласно чл. 137в, ал. 1 вр.
с ал. 3 ЗДвП пътниците в моторни превозни средства, когато са в движение,
използват системи за обезопасяване, с които моторните превозни средства са
оборудвани, като не се допуска превозването на деца под тригодишна възраст в
превозни средства, които не са оборудвани с такива системи, а когато детето е
над три години, то следва да заема седалка, която не е предна. Същевременно
според чл. 132, т. 2 ЗДвП водачът е длъжен преди потегляне и по време на
движението да осигури всички условия за безопасното превозване на пътниците, а
съгласно чл. 183, ал. 4, т. 10 ЗДвП се наказва водачът, който превозва
деца в нарушение на посочените изисквания на закона.
От съдържанието на посочените
разпоредби следва изводът, че задължение на водача на МПС при превозване на
деца е да осигури детето да постави предпазен колан, когато то е над три години
(и съответно не може или не е необходимо да бъде използвана друг вида система
за обезопасяване). Следователно дори и в случая да е било възможно да се
предотвратят или намалят някои от уврежданията на ищцата, ако тя е пътувала с
поставен предпазен колан (което не е така с оглед заключението на експертизата),
необезопасяването ѝ по надлежния начин не е резултат от нейно поведение,
нито от неизпълнение на нейно задължение, а от това на водача на автомобила, в
който е пътувала. Поради това изтъкнатото от ответника обстоятелство не
представлява съпричиняване на процесните вреди от страна на ищцата (в този
смисъл решение № 19/08.02.2017 г. по т. д. № 50177/2016 г. на ВКС, ІV г.
o.).
Както се посочи, в констативния
протокол за ПТП е отразено, че ищцата е пътувала на предната седалка до водача.
Това е нарушение на разгледаното по-горе правило на чл. 137в, ал. 3 ЗДвП
относно това, че децата над тригодишна възраст трябва да пътуват на седалка, която
не е предна, когато МПС не е оборудвано със система за обезопасяване на деца.
Ответникът обаче не е направил възражение, че посоченото обстоятелство е
допринесло за настъпване на уврежданията на ищцата, поради което то не следва
да бъде разглеждано, а и също така за това, че ищцата е пътувала на предна
седалка в нарушение на правилата за безопасност, отговорност отново носи
водачът на автомобила, а не малолетният пътник.
Неоснователно е и възражението на
ответника за това, че ищцата не е следвала предписаното ѝ лечение, с
което е допринесла за по-бавното си възстановяване. Няма данни по делото, които
да сочат, че ищцата не е следвала предписанията за лечението си, напротив, от
показанията на свидетелката С.П.може да се направи точно обратният извод.
По делото е безспорно, като това
е видно и от посоченото в констативния протокол за ПТП, че към датата на
настъпване на процесното събитие гражданската отговорност на водача на л.а. „Рено
Клио“ е застрахована при ответното дружество З. „Б.И.“ АД. Поради това съгласно
чл. 432, ал. 2 КЗ предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди следва да се уважи за сумата от 20 000 лв.
Съгласно чл. 429, ал. 2, т. 2 вр.
с, ал. 3 КЗ ответникът, като застраховател на гражданската отговорност на
причинилия ПТП водач, покрива и отговорността на застрахованото лице за лихви
за забава върху дължимото обезщетение за причинените вреди от датата на
уведомяване за застрахователното събитие или предявяване на претенция от
увреденото лице. Според чл. 84, ал. 3 ЗЗД при непозволено увреждане лицето,
причинило увреждането, е в забава и без покана, т.е. от момента на настъпването
на вредите, поради което от този момент той дължи и законната лихва за забава
върху сумата на обезщетението за вреди (чл. 86, ал. 1 ЗЗД). Следователно
застрахователят поначало отговаря и за законната лихва за забава върху
дължимото обезщетение, която се включва в застрахователното обезщетение, но от
по-късен момент – не от настъпването на вредите, а от уведомяването му за
застрахователното събитие (от застрахования или от увреденото лице). В случая,
видно от представената по делото молба от ищцата до ответника, ищцата е
предявила пред ответника претенцията си във връзка с процесното събитие на
07.02.2018 г., поради което от този момент ответникът следва да заплати и
лихвата за забава върху дължимото обезщетение за неимуществени вреди, поради
което основателна е предявената претенция за заплащане на такава лихва, считано
от 08.05.2018 г.
По разноските:
Ищцата е освободена от заплащане
на държавни такси и разноски по делото, поради което такива не ѝ се
дължат. Съгласно изявлението на процесуалния представител на ищцата в поселеното
съдебно заседание по делото ищцата не е заплатила на адвоката си по делото
възнаграждение на основание чл. 38 ЗА – обстоятелство, което не се оспорва от
ответника. Поради това съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА ответникът следва да заплати
на адвоката на ищцата възнаграждение в размер на 953,33 лв., което е
съответно на уважената част от иска. На ответника също следва да се присъдят
разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съответни на отхвърлената част от
иска, които възлизат общо на 558,33 лв. Неоснователно е възражението на ищцата
за прекомерност на разноските на ответника за адвокатско възнаграждение, тъй
като според представения договор за правна защита и съдействие и предвид
материалния интерес по делото, уговореното и заплатено възнаграждение (от 1 200
лв. без ДДС) е дори в по-малък размер от минималния (който в случая според
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на
1 430 лв. без ДДС). Към това възнаграждение според §2а от Наредбата следва
да се прибави и ДДС, тъй като според посоченото в договора данъкът не е включен
в сумата, а адвокатът е регистриран по ЗДДС (съгласно приложеното
удостоверение), като именно по този начин е изчислен и дължимият размер на
разноските за адвокатско възнаграждение на ответника, включени в посочената
по-горе обща сума. Тъй като ищцата е освободена от заплащане на държавна такса
и разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 6 вр. с ал. 1 ГПК ответникът
следва да заплати по сметка на съда общо сумата 950 лв., представляваща
дължимата от ищцата такса (800 лв.) и разноски за експертиза (150 лв.),
съответно на уважената част от исковете.
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на Д.Д.С.,
ЕГН **********, адрес *** на основание
чл. 432, ал. 1 КЗ сумата 20 000 лв. (двадесет хиляди лева) – обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от ПТП, настъпило на 26.12.2017 г. в гр. Криводол, причинено от
водача на л.а. „Рено Клио“ с рег. № ********, заедно със законната лихва върху
тази сума от 08.05.2018 г. до окончателното ѝ изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от
30 000 лв.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на адв. Ц. С. В. – САК, адрес *** на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата 953,33 лв. (деветстотин петдесет и три лева и
33 ст.) – разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Д.Д.С., ЕГН **********, адрес *** да заплати на З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** сумата 558,33 лв. (петстотин
петдесет и осем лева и 33 ст.) –
разноски по делото.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата 950 лв. (деветстотин и петдесет лева) – разноски по делото за държавна
такса (800 лв.) и за експертиза (150 лв.).
Решението може да
се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: