№ 565
гр. Сливен, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Живка К. Желязкова - Спирова
при участието на секретаря Албена Г. Василева
като разгледа докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова Гражданско
дело № 20242230100016 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 26, вр. чл. 23 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК, във връзка с
чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че между ищцата и ответното дружество е сключен
договор за кредит с № ********** от 02.12.2020 г., по силата на който ищцата е усвоила
сума в общ размер на 860.00 лв. при ГЛП 40,97 % и ГПР 49,70 %. В договора било
уговорено кредитополучателят да заплати неустойка с обезпечителен характер в случай, че
в срок 3 дни от сключване на договора не представи обезпечение, изразяващо се в
поръчителство на едно физическо лице в размер на 100.00 лева.
Ищцата изтъква, че е погасила предсрочно задълженията си по договора за кредит на
04.12.2020 г. изплатила общо 1000 лв., от които главница, лихви и такси за разглеждане.
Счита, че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД поради
това, че е сключен при неспазване на нормите на чл. 22 от ЗПК, поради противоречие с
императивни норми на закона, а при условията на евентуалност да се приеме, че такса
разглеждане е нищожна на осн. чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД и поради това, че е сключена при
неспазване на нормите на чл. 33 от ЗПК, както и чл. 143 от ЗЗП.
Моли на осн. чл. 55, ал. 1 от ЗЗД да се осъди ответното дружество да заплати на
ищцата сумата от 140.00 лв., представляваща недължимо платена сума във връзка със
сключения договор за кредит, а при условията на евентуалност да бъде осъдено ответното
дружество да заплати неустойка в размер на 100.00 лв., недължимо платена такса за бързо
разглеждане и да бъдат присъдени на ищеца направените по делото разноски.
Предявени са главен и евентуален иск с правна квалификация, както следва: чл. 26,
ал. 1, пр. 1, 2 и 3 от ЗЗД за прогласяване на нищожност на договора за предоставяне на
кредит, както и осъдителен иск, с който да се осъди ответното дружество да заплати на
ищцата недължимо платена по недействителен договор за кредит сума в размер на 140.00
лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 02.01.2024 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и в условията на евентуалност да бъде осъдено
1
ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 100.00 лв., представляваща недължимо
платена такса бързо разглеждане по договор за кредит от 02.12.2020 г., ведно със законната
лихва, до окончателното изплащане на сумата.
Предвид гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да прогласи
нищожността на договор за кредит с № **********/02.12.2020 г., евентуално на клаузата за
неустойка в размер на 140.00 лв. с оглед разпоредбата на чл. 22 ЗПК. Моли съда да осъди
ответното дружество да й заплати сумата от 100.00 лв., представляваща недължимо платена
такса бързо разглеждане по договор за кредит с № **********/02.12.2020 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 02.01.2024
г., до окончателното заплащане на сумата. Ищцата моли за присъждане на направените по
делото разноски.
Ответното дружество при условията на чл. 131 ГПК е депозирало писмен отговор, с
който изразява становище за неоснователност на предявения установителен иск поради
липса на правен интерес. Изразява и становище за неоснователност на останалите искове. Не
оспорва обстоятелствата, че между страните е сключен процесният договор за кредит, по
силата на който е предоставил на ищцата цитираната сума, която е била усвоена от нея и в
последствие задължението е било погасено. Излага аргументи, че при сключването му са
спазени изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Оспорва твърденията на ищцата за нищожност
на договора на всички изложени от нея основания, като изтъква, че е спазена изискуемата от
закона форма, а изчисленият ГПР по кредита отговаря на изискванията на ЗПК, както и че
уговорената клауза за неустойка е компенсаторна и представлява адекватно обезщетение за
неизпълнение на задължението на кредитополучателя да представи обезпечение по
договора. Описва, че съгласно чл. 19, ал. 3 от ЗПК в ГПР не се включват разходите, които
потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора, поради което
неустойката за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение също не
следва да участва при формиране на ГПР по договора. На изложените основания ответникът
моли за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и претендира присъждане на
направените по делото разноски.
В о.с.з ищцата не се явява и не се представлява. С постъпила молба с вх. № 11048 от
22.05.2024 г., поддържа исковите претенции.
Ответното дружество, не се представлява в о.с.з., но с писмено становище оспорва
исковите претенции и моли за отхвърлянето им като неоснователни и недоказани.
На основание разпоредбата на чл. 214 ГПК е допуснато изменение на исковете, както
следва: изменение на предявения главен установителен иск чрез увеличаване на сумата от
1000.00 лв. на 1063.68 лв. по Договор за кредит с № ********** от 02.12.2020 г.; изменение
на предявения евентуален установителен иск чрез увеличаване на сумата от 100.00 лв. на
175.40 лв., изменение чрез увеличаване размера на предявения главен осъдителен иск от
140.00 лв. на 203.68 лв., ведно със законната лихва от момента на депозиране на исковата
молба - 02.01.2024 г. до момента на заплащане на сумите; изменение чрез увеличаване на
размера на предявения евентуален осъдителен иск от 100.00 лв. на 175.40 лв.,
представляващ недължимо платена такса за бързо разглеждане по договор за кредит с №
********** от 02.12.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 02.01.2024 г. до момента на окончателното изплащане на сумата;.
От събраните по делото писмени доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следната обстановка:
Не е спорно, че ищцата и ответното дружество са в облигационни правоотношения
2
по силата на сключения между страните договор за кредит с № ********** от 02.12.2020 г.,
по силата на който била договорена главница 860.00 лв., при ГЛП 40,97 % и ГПР в размер
на 49,70 %, за срок от 30 дни. Също така не е спорно, че кредитополучателят и кредиторът
са договорили такса за бързо разглеждане в размер на 175.40 лв.
От представената разписка № 2000000235808471/ 04.12.2020 г., се установи и доказа,
че ищцата е заплатила сумата в размер на 1063.68 лв., от които главница в размер на 860.00
лв.; лихва – 28.28 лв. и такса за бързо разглеждане – 175.40 лв.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
представените по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло като
неоспорени от страните.
Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Предявените в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, както и поради
нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗПК, за прогласяване на нищожен
като противоречащ на закона договор за потребителски кредит.
Относно прогласяването на нищожността, приложение намират нормите на ЗПК.
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството
има право да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане
на влогове или други възстановими средства. Не е спорно, че ищцата, в качеството си на
физическо лице, сключило договора, е имала качествата на потребител по смисъла на чл. 9,
ал. 3 от ЗПК, а ответното дружество, в качеството на кредитор, съгласно чл.9, ал. 4 от ЗПК.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв
договор за потребителски кредит. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато на са спазени
изискванията на чл. 10, ал.1, чл.11, ал.1, т. 7 - 12 и т. 20, чл.12, ал.1, т. 7 - 9 от ЗПК,
договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Касае се за
изначална недействителност при сключването на договора и когато същият бъде обявен за
недействителен, то заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита,
но не и връщане на лихвите и другите разходи. Съдът намира, че следва да уважи иска за
недействителност на договора за кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК
за посочване на общата дължима сума, което е свързано с изискването на чл. 11, ал. 1 т. 10
от ЗПК за посочване на ГПР и общата дължима сума. Това изискване на закона е въведено за
да се гарантира правото на потребителя да има яснота по какъв начин се формира неговото
задължение. Именно ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото в тази величина
са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане, управление до
съответната възнаградителна лихва. По тази причина в ГПР следва да бъдат описани всички
разходи, които трябва да заплати длъжникът, а не същият да бъде поставен в положение да
тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния
случай ГПР не отговаря на законовите изисквания, защото е посочен единствено, че той е
във фиксиран размер от 49,70 %, а ГЛП е 40,97 %. Нарушената правна норма е чл. 19, ал. 4
3
от ЗПК.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, като в ал. 4 на визираната правна норма е
посочен неговият максимално допустим размер - пет пъти размера на законната лихва.
Съгласно § 1, т. 1 ДР ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, вкл. разходите на
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. От своя страна, „обща сума, дължима от
потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на
потребителя § 1, т. 2 ДР ЗПК.
За договорите за потребителски кредит на общо основание и съгласно чл. 24 ЗПК се
прилагат правилата на чл. 143 - 148 ЗЗП. Макар и поместени в индивидуалния договор с
ищцата, а не в общи условия към него, клаузите на контракта не са индивидуално уговорени
по смисъла на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП.
Съдът прави извод, че това са бланкетни договори за парични заеми, които
потребителят подписва без да има възможност да договаря съответните клаузи на договора,
съгласно глава четвърта от ЗПК. В тази връзка е и съображение 26 от Преамбюла на
ДиректИ. 2008/48ЕО на Европейския парламент и на Съвета касаеща договорите за
потребителски кредити, съгласно които„…кредиторите да не кредитират по безотговорен
начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а
държавите членки следва да упражняват необходимия надзор, с цел избягване на такова
поведение, като следва да се приложат необходимите средства на кредиторите, в случаите, в
които те процедират по този начин.“
По тези съображения, съдът намира, че процесният договор за потребителски кредит
е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК и следва да бъде прогласена неговата
нищожност поради релевирани доказателства за наличие на противоречие със закона. В тази
връзка съдът намира, че по-тежката форма за недействителност на договора, а именно
нищожността изключва необходимостта да се обсъждат наведените твърдения и искането за
недействителност на договора поради нарушаване на добрите нрави. Тъй като е налице
уважаване на главния установителен иск, то съдът не следва да се произнесе относно
прогласяването на нищожност на клаузата за бързо разглеждане на процесния договор за
кредит.
Действително се установи и доказа, че договорът за потребителски кредит следва да
бъде обявен за недействителен, съгласно чл. 23 от ЗПК, тъй като потребителят връща само
чистата стойност на кредита и не дължи други лихви и разноски по кредита.
4
Ищцата е погасила изцяло чистата стойност на заема от 860.00 лв., поради което
предявеният иск по чл. 55, ал.1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК следва да бъде уважен като
основателен и доказан и да бъде прогласена нищожността на договора за кредит като
противоречащ на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит, Закона за
защита на потребителите и на Закона за задълженията и договорите. Действително съдът
намира, че съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви
или други разходи по кредита.
Съдът намира, че следва да се уважи претендираният осъдителен иск срещу
ответното дружество на основание чл. 23 от ЗПК във връзка с чл. 22 от ЗПК във връзка с чл.
55, ал. 1 пр. 1 от ЗЗД за сумата от 203.68 лв., представляваща разликата между заплатената
по кредита сума в размер на 1063.68 лв. и усвоената главница в размер на 860.00 лв.,
недължимо платена сума по сключения договор за потребителски кредит, поради изначална
липса на основание, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата
молба – 02.01.2024 г., до окончателното й изплащане. Искът е основателен и доказан и
следва да бъде уважен.
С оглед изхода на процеса, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати на ищцата направените съдебно-деловодни разноски в
размер на 906.36 лв. /100.00 лв. платена държавна такса и 806.36 лв. адвокатско
възнаграждение (406,36 лв. по установителния иск и 400.00 лв. по осъдителния иск), по реда
на чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАдв.
Ръководен от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на осн. чл. 26, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК
Договор за потребителски кредит № ********** от 02.12.2020 г., сключен между С. И. Ж.,
ЕГН ********** от ........, чрез адв. Д. В. М. – АК – Пловдив, с адрес за връчване на осн. чл.
51, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2, т. 1 – ССЕВ или ЕПЕП и „ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1421, район „Лозенец“, ул.
„Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано от З.С.Р. и А. М..
ОСЪЖДА „ВИВУС.БГ“ ЕООД , ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, п.к. 1421, район „Лозенец“, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54,
представлявано от З.С.Р. и А. М., ДА ЗАПЛАТИ на С. И. Ж., ЕГН ********** от ........,
сумата от 203.68 лв. (двеста и три лева и шестдесет и осем стотинки), представляваща
разликата между заплатената по кредита сума в размер на 1063.68 лв. и усвоената главница
в размер на 860.00 лв., недължимо платена сума по сключения договор за потребителски
кредит, поради изначална липса на основание, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на депозиране на исковата молба – 02.01.2024 г., до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА „ВИВУС.БГ“ ЕООД , ЕИК ********* със седалище и адрес на
5
управление гр. София, п.к. 1421, район „Лозенец“, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54,
представлявано от З.С.Р. и А. М., ДА ЗАПЛАТИ на С. И. Ж., ЕГН: ********** от ........,
сума в размер на 100 лв. (сто лева) – държавна такса.
ОСЪЖДА „ВИВУС.БГ“ ЕООД , ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, п.к. 1421, район „Лозенец“, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54,
представлявано от З.С.Р. и А. М. ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д. В. М. АК - Пловдив сума в
размер на 806.36 лв. (осемстотин и шест лева и тридесет и шест стотинки),
представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6