Определение по дело №2555/2019 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 3647
Дата: 11 октомври 2019 г.
Съдия: Никола Динков Кънчев
Дело: 20195530102555
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 май 2019 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

 

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, гражданско отделение, ІV състав, в закрито заседание на 11 октомври 2019 година в състав:

 

                                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА КЪНЧЕВ

 

като разгледа докладваното от съдия Кънчев гр. дело № 2555 по описа за 2019 година намери следното:

 

            Производството по делото е образувано по искова молба от М.Д.Д., срещу И.В.И. за установяване собственост върху недвижим имот.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника.

Съдът намира, че исковата молба е редовна. Представените с нея и с отговора писмени доказателства следва да бъдат приети по делото. Искането на ищцата и на ответника за представяне на гласни доказателства е основателно, като на основание чл. 159, ал. 2 ГПК следва да бъде допуснат по един свидетел на всяка страна.

 

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА представените писмени доказателства, както следва: от страна на ищеца – 4 бр. съдебни удостоверения; от страна на ответника – договор за отдаване под наем, сключен между Мария Д. и Динка Павлова.

ПРИЛАГА към настоящото Частно гражданско дело № 1561/2019 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

ДОПУСКА до разпит един свидетел на ищеца и един на ответника за доказване на твърдените в молбата и в отговора обстоятелства.

СЪОБЩАВА на страните проектодоклад по делото: подадена е искова молба от М.Д.Д., която се твърди, че през 1990 г. се развела, като поради липса на възможности, през 2008 г. се нанесла в необитавана едноетажна сграда в гр. Стара Загора, ул. Трета опълченска № 68 Г – собственост на Вълчо Бонев, баща на ответника, починал през 2001 г. Ищцата твърди, че съпругата на Бонев – Динка Павлова не живеела в имота и с нея ищцата нямала сключен договор за наем, но била принудена да ѝ заплаща такъв за първите три месеца на 2008 г., като след това спряла да плаща. Оттогава твърди, че владеела явно, трайно и необезпокоявано имота, като извършвала в него различни подобрения: ремонт на баня и тоалетна, на покрива на къщата, изграждане на кладенец и помийна яма, фаянс и ламинат.

Моли съда да се произнесе с решение, с което да признае, че М.Д.Д. е собственик на процесния имот: поземлен имот с идентификатор 68850.315.912, както и на построената в него едноетажна постройка. Претендира разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника И.И.. Взема становище за неоснователност на иска. Признава, че имотът бил собственост на баща му – Вълчо Бонев, който починал през 2001 г. Твърди, че след смъртта на баща му, той придобил имота, като през 2001 г. го отдал под наем на трети лица, а впоследствие живял в него с наемателите до 2004 г., когато се преместил в София. През 2008 г. наемателите се изнесли, а И. възложил грижите за него на майка си Динка Павлова, която от 2008 г. до 2012 г. живяла в него със съпруга си. През 2014 г. съседи се свързали с Павлова, като ѝ казали, че жена с болно дете търси квартира. На 28.03.2014 г. между М.Д.Д. и Динка Пейкова Павлова, като пълномощник на сина си И.В.И., бил сключен договор, по силата на който майката на ответника е предоставила на ищцата ползването на дворното място и процесната сграда, ведно с находящите се в нея движими вещи. В периода от 2014 г. до сега имота бил посещаван от Динка Пейкова Павлова и нейните деца от втория ѝ брак, като ползвателката многократно била предупреждавана да не извършва каквито и да било подобрения върху имота, тъй като ответникът не бил съгласен с това. Ответникът счита, че никога не бил губил владението върху имота и моли съда да отхвърли иска като неоснователен.

На база твърдените от страните факти, съдът счита, че е сезиран с иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК. Обявява за безспорни между страните следните факти: Вълчо Бонев бил бивш собственик на имота, починал през 2001 г., баща на ответника. В тежест на ищцата е да докаже, че действително се е нанесла в имота през 2008 г., че е заплащала наем през първите три месеца на тази година и че е извършвала твърдените ремонти. Представени са доказателства за този факт. В тежест на ответника е да докаже, че до 2004 г. живял в имота, от 2004 г. до 2008 г. майка му е живяла в имота и че през 2014 г. сключила от името на сина си договор за наем с ищцата. Представени са доказателства за този факт.

 

НАСРОЧВА делото в открито заседание на 18 ноември 2019 г., от 13:40 ч., за която дата да се призоват страните, на които да се връчи копие от настоящото определение, а на ищеца и копие от отговора на ответника.

 

НАПЪТВА страните към медиация и доброволно уреждане на спора чрез споразумение.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: