Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 590                                                16.05.2019 г.                                  град Бургас

 

Бургаският районен съд                                                     V-ти наказателен състав

На двадесет и трети април                        през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание, в следния състав:

 

                                                            Председател: Мая Стефанова

Секретар: Райна Жекова  

като разгледа докладваното от съдията Стефанова НАХД № 1243 по описа за 2019 година, за да се произнесе,  взе предвид  следното:

 

Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на ЕТ „Ф.-Р. М.“ с ЕИК ...със седалище в гр.Б. и адрес на управление ..., против Наказателно постановление № 376842-F363920/14.11.2018 г., издадено от С. И. Д. –Директор на Дирекция “Обслужване” при ТД на НАП – Бургас, с което за нарушение на чл.125, ал.5 от ЗДДС и на основание чл.179 от ЗДДС на едноличния търговец е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева.

В жалбата се излагат съображения за нарушение на процесуалния закон, в частност съставянето на акта, без да е било налице нито едно от условията на чл.40 ал.2 от ЗАНН. Жалбоподателят счита, че по този начин е нарушено правото му на защита и това обстоятелство е компроментирало административнонаказателното производство. Сочат се нарушения и на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН досежно ненаписването на датата и мястото на извършеното административно нарушение. Сочи се, че е нарушена нормата на чл.43 ал.4 от ЗАНН като не е обсъдена възможността за приложението на чл.28 от ЗАНН за маловажност на нарушението. Моли съда да отмени наказателното постановление.

Въззиваемата страна се представлява от ЮК и счита жалбата за неоснователна и иска от Съда да потвърди обжалваното наказателно постановление.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното:

  В съдебно заседание жалбоподателят не се явява –редовно призован. Изпраща представител упълномощен адвокат.

 Съдът намери жалбата за процесуално допустима - изхождаща от легитимиран да обжалва субект, депозирана в преклузивния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН (лист 7 на гърба и лист 6 от делото) и пред материално и териториално компетентен съд, а разгледана по същество и за основателна.

След поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

ЕТ „Ф.-Р. М.“ с ЕИК ...е регистрирано по ЗДДС лице и съгласно чл.125 ал.3 и ал.6  от ЗДДС има задължение да подава справка-декларация и информация от отчетните регистри към справката-декларация,  включително и на магнитен или оптичен носител, за всеки данъчен период.

В резултат на подадена по Интернет КЕП с вх. № 02002565806 на 17.10.2018 г. справка-декларация по ЗДДС касаеща данъчен период месец септември на 2017г (лист 14 от делото), свидетелката Дияна И. в качеството й на инспектор по приходите в ТД на НАП–Бургас съпоставила подадената електронна информация по ЗДДС на ЕТ със списъка  на лицата, които са подали справки –декларации и информация от отчетните регистри към тях за данъчен период месец септември на 2017 година, след изтичането на последния срок за подаването им - 14.10.2018 г. и установила, че ЕТ „Ф.-Р. М.“ с ЕИК ...със седалище в гр.Бургас и адрес на управление …, в качеството на регистрирано по ЗДДС лице не е подало справка-декларация  до 14.10.2017 г.

 На 18.10.2018 г до представляващия едноличния търговец била изпратена покана с № 314-4/18.10.2018 г. (лист 10 от делото) с указания да се яви за съставянето на акт за установяване на административно нарушение. Поканата била изпратена на адрес в гр. Б. Поканата не била получена (лист 11 от делото). Въпреки това, актосъставителят И. счела, че е налице първата хипотеза на чл.40 ал.2 от ЗАНН и в отсъствието на представител на ЕТ съставила АУАН № F363920 на 20.11.2018 г. (лист 8 от делото). В него като правна квалификация на нарушението вписала чл.125 ал.5 от ЗДДС. Представител на ЕТ не е бил открит, за да му бъде връчен акта за запознаване и подписване, поради което с протокол за отбелязване на 12.02.2018г свидетелят И. спряла административнонаказателното производство. С протоколи съответно от датите 12.02.2018 г. и от 02.02.2018 г. служители на ТД на НАП –Бургас посетили адресите за кореспонденция подадени от търговеца  в гр.Б., ул.П. Г. № … и адрес в гр.Б., но не открили представител на ЕТ (лист 12 и 13 от делото). На 04.10.2018 г. Р. М., в качеството му на представител на ЕТ, се явил в ТД на НАП-Бургас и му бил връчен АУАН , който подписал без възражение. В същия ден на 04.10.2018 г свидетелят И. възобновила административнонаказателното производство. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не са постъпили писмени възражения по акта.

Въз основа на така съставения акт на 14.11.2018г било издадено обжалваното наказателно постановление, в което е пресъздадено съдържанието на акта във връзка с констатираното нарушение на чл.125 ал.5 от ЗДДС, и с което на основание чл.179 (без да е посочено по коя от двете алинеи) от ЗДДС на жалбоподателя едноличен търговец е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева (лист 7 от делото).

В хода на съдебното следствие съдът разпита в качеството на свидетели я Дияна И. и Д.С. и двете на длъжност инспектори по приходите в ТД на НАП-Бургас. Съдът кредитира техните показания като ги намери за безпристрастни, последователни и логични.

Горната фактическа обстановка съдът приема за доказана по несъмнен начин от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства.

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите  в жалбата, както и като съобрази задължението си в качеството на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбата на чл.84 ал.1 от ЗАНН вр. чл.314 ал.1 от НПК, намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни за това органи по смисъла на чл.193 ал.2 от ЗДДС.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочена е нарушената материалноправна норма. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство. Съдът не споделя доводите на жалбоподателя за допуснато нарушение с непосочване на датата и мястото на извършване на административното деяние. Задължението за подаване на СД от регистрирано по ЗДДС лице е вменено с разпоредбата на чл. 125, ал.1 ЗДДС съгласно, която регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124, с изключение на случаите по чл. 159б. Срокът за подаване на въпросната декларация от своя страна е уреден в чл. 125, ал.5 ЗДДС, съгласно който - декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. След като е безспорно, че лицето е регистрирано по ЗДДС, то е било длъжно да подава изискуемите декларации ежемесечно и в сроковете по ал.5 на същия текст, в случая до 14.10.2017 г., което не е сторено. Тъй като административното нарушение е формално, началото на изпълнителното деяние е денят, следващ деня очертаващ крайния срок или 15.10.2017 г. Макар и да не е посочена точната дата, тя е била определяема. Мястото на извършване на административното нарушение е посочено изрично в акта и в НП.  Макар и да не  е посочена точната алинея на чл.179 ЗДДС, относима за определяне на вида и размера на наказанието, то това отново не следва да се приема за процесуално нарушение. Действително, с оглед прецизност АНО е следвало да посочи точната алинея цифрово, но доколкото от текстовата част на НП става ясно за какво точно нарушение се санкционира жалбоподателя, то съдът счита, че въпросният пропуск е несъществен и не се е отразил на правото на защита на едноличния търговец. За неизпълнение на това задължение от страна на регистрирани по ЗДДС юридически лица и еднолични търговци, в чл.179 от ЗДДС е предвидено налагане на имуществена санкция от 500 до 10 000 лв. Със своето бездействие задълженото лице не е изпълнило законоустановеното задължение, поради което формално е извършило нарушение по чл.125, ал.5 от ЗДДС. Правилно АНО е преценил, че доколкото жалбоподателят е едноличен търговец, то за нарушението следва да се наложи „имуществена санкция”, а не „глоба”.

Въпреки това БРС намира, че деянието съставлява "маловажен случай" по смисъла на чл. 28, ал.1, б."а" от ЗАНН, тъй като макар и след предвидения за това срок, жалбоподателят е подал дължимата декларация и то два месеца преди съставяне на АУАН - т.е. същият е изпълнил вмененото му задължение, а от нарушението няма настъпили никакви общественоопасни последици.

Съгласно ТР № 1/2007 г. на ВКС преценката на административнонаказващия орган за маловажност на случая по чл.28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването му в противоречие със закона. Наказващият орган не е изложил в НП конкретни мотиви защо счита, че не са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН, с което е нарушил чл.53, ал.1 ЗАНН (изложените мотиви са бланкетни и по никакъв начин не личи да е било обсъдено възражението на жалбоподателя). Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл.93, т.9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл.11 ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл.93, т.9 от НК, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. А според чл.28, б."а" ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Преценката за "маловажност" следва да се прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, на вредните последици, степента на обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и т.н., като се отчитат същността и целите на административнонаказателната отговорност. С оглед горните критерии и съобразявайки фактическите данни по конкретния казус, съдът счита, че в настоящия случай са налице предпоставките на чл.93, т.9 НК, във вр. с чл.11 ЗАНН.

Действително, деянието формално осъществява признаците на посоченото в акта и в наказателното постановление административно нарушение. Вярно е и че значимостта на охраняваните обществени отношения, обезпечаващи данъчната дисциплина на задължените лица е завишена и за съставомерността на деянието е без значение дали са настъпили вреди последици или не. Въпреки това в конкретния случай съдът намира, че от това нарушение изначално не са могли да възникнат никакви вредни последици за фиска, а самата декларация е била подадена с незначително забавяне само два  дни след крайния срок и към момента на съставяне на НП нарушението е било отстранено. Декларацията е „нулева” – т.е. реално през процесния период едноличният търговец не е развивал дейност. Същевременно няма данни жалбоподателят да е извършвал други административни нарушения, поради което и съдът приема, че това е негова първа противоправна проява.

Горните обстоятелства, характеризиращи деянието, преценени в тяхната съвкупност и взаимна връзка, разкриват значително по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите нарушения от този вид и сочат по недвусмислен и категоричен начин маловажност на случая на административно нарушение. Налице е наличието на ниската степен на обществена опасност на деянието, явяващо се инцидентен случай и без вредоносни последици. Вследствие на това налагането на санкция от 500 лева, по мнение на настоящия състав, не е оправдана за нуждите на превенцията. Не следва да се забравя и че за разлика от другите търговци – едноличният търговец и физическото лице не са различни правни субекти и за всичките си задължения ЕТ и физическото лице отговарят с едно и също имущество, без значение дали са произтекли от търговската дейност или не. Това от своя страна означава, че независимо че наложеното наказание е „имуществена санкция”, то реално същата ще рефлектира в правната сфера на физическото лице, което допълнително мотивира съда да приеме, че в конкретния случай санкцията не би постигнала целите на превенцията, а би се явила необоснована репресия.

Следва да се отбележи, че приложението на чл. 28 ЗАНН не е изключено за данъчните нарушения, като в този смисъл е практика на съдилищата от цялата страна - Решение № 693/24.10.2014 г. по КНАХД № 690/2014г. на АдмС-Перник, Решение № 88/29.05.2012г. по КАНД № 65/2012 г. по описа на АдмС-Сливен и др. В този смисъл, макар и по друг казус, са и мотивите в Решение № 1553 от 4.10.2016 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1206/2016 г.

Ето защо, настоящата инстанция намира, че административното нарушение, макар и формално извършено, се явява с незначителна степен на обществена опасност и като такова е налице основание за приложение на чл.28 от ЗАНН. Административнонаказващият орган не е съобразил посочената разпоредба и е издал наказателното постановление в нарушение на чл. 53, ал.1 от ЗАНН, поради което, според настоящия съдебен състав, наказателното постановление следва да бъде отменено. 

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предложение трето от ЗАНН, Бургаският районен съд, V-ти наказателен състав

 

Р  Е  Ш  И  :

 

   ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 376842-F363920/14.11.2018г., издадено от Сиана И. Димитрова –Директор на Дирекция “Обслужване” при ТД на НАП – Бургас, с което на ЕТ „Ф.-Р. М.“ с ЕИК ..., със седалище в гр.Б. и адрес на управление ..., за нарушение на чл.125, ал.5 от ЗДДС и на основание чл.179 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                                                                                                    СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала:

Р. Ж.