МОТИВИ към
ПРИСЪДА № 163/21.11.2017 г. , ПОСТАНОВЕНА ПО НОХД № 272/2017 г. ПО
ОПИСА НА ЯРС
ЯРП е
предявила обвинение против И. *** и против П.Т. ***, за престъпление по чл.131,
ал.1, т.1 вр. чл.130, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК.
Преди даване ход на делото свидетелят Г.Г., който е пострадал от деянието, предмет на обвинението,
чрез редовно упълномощен повереник – адвокат, направи искане да бъде
конституиран в качеството на частен обвинител и предяви подсъдимите два граждански
иска - за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на
715,85 лева и за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени такива в
размер на 6000 лева, които суми претендира ведно със законната лихва, считано
от датата на увреждането до окончателното им изплащане. Тъй като искането и претенциите
бяха своевременно заявени, в сроковете по чл.77, ал.3 и чл.85, ал.3 от НПК, в
редакцията им преди промяната с ДВ бр.63/04.08.2017г., и от лице, което е активно
легитимирано да претендира обезщетение за обезвреда, съдът намери, че са
допустими и ги прие за съвместно разглеждане, ведно с наказателното
производство, като конституира св. Г. в качеството на граждански ищец и частен
обвинител.
В с.з. участващият по делото прокурор поддържа обвинението
против подсъдимите така, както е по обвинителния акт. Въз основа на обстоен
анализ на събрания по делото доказателствен материал намира обвинението за
доказано от събраните по време на съдебното следствие доказателства и пледира
подсъдимите да бъдат признати за виновни. Предлага да им се наложат наказания от
по една година лишаване от свобода, при условията на чл.54 от НК, и за
постановяване отложено изтърпяване на наказанията за изпитателен срок от три
години. Гражданските искове намира за доказани и счита, че следва да бъдат
уважени.
Гражданският ищец и частен обвинител Г. Г., редовно
призован, участва лично в съдебно заседание и чрез редовно упълномощения си
повереник – адвокат поддържа обвинението
против подсъдимия наред с прокурора, както и основаващите се на същото
граждански искове. По отношение доказателствената обезпеченост на обвинението
споделя становището на държавното обвинение, като го намира го за доказано по
безспорен начин. Пледира подсъдимите да бъдат признати за виновни и да им се
наложат справедливи наказания. Предявените граждански искове намира за доказани
и моли да бъдат уважени.
Подсъдимите И.Т. и П. Т., редовно призовани, участват лично
в с.з. Не се признават за виновни и не дават обяснения по обвинението. Чрез
редовно упълномощените си защитници – адвокати застъпват тезата за недоказаност
на обвинението, като считат, че по делото не са събрани доказателства, позволяващи
индивидуализиране на деятелността им, както и такива, установяващи автора и
механизма на причиняване на телесното увреждане на пострадалия. Развиват и
доводи за обективна несъставомерност на деянието по т.1 на чл.131 от НК, като
считат, че присъствието на пострадалия пред дома на подсъдимите, и респ.
причинените му телесни увреждания, не са във връзка с изпълнение на функциите
му на *** на с. Робово, а се дължат на влошените отношения между семействата на
подсъдимите и пострадалия. Пледират за постановяване на оправдателна присъда и
за отхвърляне на предявените граждански искове.
За да
постанови присъдата си, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимите
и пострадалият са втори братовчеди, но отношенията между тях и семействата им
били изострени. По силата на трудов договор № ТД 66/22.12.2011г. пострадалият Г.
Ст. Г. бил назначен за *** на с.Робово, общ.Тунджа, обл.Ямбол, като му било
възложено да ръководи процеса на предоставяне на услуги на граждани и ЮЛ. Преките
му задължения като *** на селото включвали упражняването на контрол за
законосъобразното използване на общинската собственост на територията на
населеното място, като в това си качество същият отговарял и за поддържането,
охраната и опазването на общинската собственост на територията на с. Робово.
На 11.01.2015 г. - неделя,
двамата подсъдими и баща им св. Т.И.Т. решили да почистят от саморасли дървета
улицата край реката в с. Робово, извеждаща до двора им. Около 10:30 часа взели
автоматичен трион – резачка, брадва и вила, отишли на мястото с тракторче и започнали работа. Около обяд постр. Г.С.Г. получил сигнал от жител на селото, че в
района около реката в село Робово се извършва незаконна сеч на дървета и също
отишъл на мястото. Там заварил там подсъдимите и баща им. Обяснил им, че дърветата
са общинска собственост, разпоредил им да преустановят сечта и си тръгнал. След
това позвънил на служител в Община - Тунджа, отговарящ за общинската
собственост, който поел ангажимент да изпрати на място служители на ДГС
„Тунджа” – Ямбол. Около 13:00 часа в центъра на с. Робово пристигнали
свидетелите Д. и В. - горски надзиратели в ДГС „Тунджа“. Там ги чакал
пострадалият, който ги упътил към дома на подсъдимите, след което отишъл пеш до
дома им, находящ се на ул. „Радецки” № **. Горските надзиратели Д. и В.,
придружаващи от родителите на подсъдимите – свидетелите Т.И.Т. и Сн. Т., влезли в двора им и се заели да извършват проверка
на наличните дърва. Постр. Г. също пожелал да влезе и
да присъства на проверката, но подсъдимите не го допуснали в имота и тримата
останали на улицата пред дома им. Ядосани от действията на пострадалия, двамата
подсъдими се приближили до него и започнали да го удрят с юмруци в областта на
главата. От ударите Г. паднал на земята, а подсъдимите продължили да му нанасят
удари с крака в областта на главата. В един момент подсъдимите спрели да го
ритат и се прибрали в дома си. С усилие Г. успял да стане и да се придвижи до
автомобила си, който оставил в центъра на селото, след което с него се прибрал
в дома си. Обадил на тел. 112 и съобщил за случилото се. След това бил откаран
в МБАЛ „Св. Пантелеймон” АД – гр. Ямбол за оказване
на медицинска помощ. Там бил хоспитализиран в ХО и след четири дни бил изписан.
След изписването продължил лечението си в домашни условия до 13.02.2015г., през
който период имал силно главоболие. Разликата между БТВ и обезщетението за
временна нетрудоспособност, което Г. получил за времето от 11.01.2015г. до
13.02.2015г. била в размер на 211,91 лева. За времето на болничния си престой
пострадалият направил разходи за лечение в размер на 17,40 лева.
На 11.01.2015г. за времето от
17:15 до 18:40 часа, с писмено съгласие на
пострадалия и подсъдимите, същите били освидетелствани.
При огледа на пострадалия Г.
се установило кръвонасядане и болезнен оток на
тъканите в областта на лявата половина на челото с размери 4 на 3 см, зашита разкъсно-контузна рана между двете вежди, по-близо до
лявата, кръвонаседнат нос с болезнен травматичен
оток, малки разкъсни рани по ръбовете на ноздрите с
оскъдно кървене от тях, зацапване с кръв около ноздрите, оточни,
натъртени и болезнени при опипване устни, предимно горната. Долнището, с което
пострадалият бил облечен, било обилно зацапано с тъмночервеникави
зацапвания отпред на коленете.
Според заключението на вещото
лице, изготвило назначената повторна СМЕ, на пострадалия са причинени контузия в областта на лявата
половина на челото, контузия на носа, контузия в областта на устата и разкъсно-контузна рана в областта между двете вежди, които
увреждания по съвкупност са довели до временно разстройство на здравето,
неопасно за живота на пострадалия, както и лекостепенно
сътресение на мозъка, довело до временно разстройство на здравето, неопасно за
живота на пострадалия.
При огледа на подс. И.Т. не се установили травматични увреждания по
видимите участъци на лицето. Установило се отчупване на част от режещия ръб на
долния ляв страничен резец и отчупване на част от външния ръб към централния
резец, без видими травматични увреждания по лигавичната
и кожна повърхност на устните. Установено е зацапване в областта на интерфалангиалните ставички на
2-ри и 3-ти пръст на дясната ръка по гръбните им
повърхности. Интерпретирани от вещото лице, изготвило назначената повторна СМЕ,
описаните увреждания са с давност първо денонощие и се дължат на два удара с
или върху твърди предмети. Тяхната локализация свидетелства за това, че е
възможно да са причинени както от удари, нанесени със свити в юмруци ръце, така
и от удари с твърди или тъпоръбести предмети в
травмираните области по гръбните повърхности на
ръцете.
Била иззета обтривка от
засъхнала червена течност върху дясната маратонка на подс.
И.Т.. Според заключението на вещото лице, изготвило назначената
съдебно-биологична експертиза, иззетата от дясната маратонка на подсъдимия Иват Т. червена течност представлява човешка кръв, но
слабото насищане на извлека от тампона не позволява изследване на
кръвно-груповата й принадлежност.
При огледа на подс. П.Т. се
установили напуквания на полулигавицата в областта на
ръбовете на горна и долна устна по средата, повърхностно охлузване на кожата
със задебеляване на епидермиса върху площ 2-3 мм с леко изразена оточност на кожата в областта на основата на показалеца на
дясната ръка, окръглено синкаво кръвонасядане с
диаметър 2-3 см
между основите на 3-ти и 4-ти пръст на лявата ръка по грапавата повърхност. Интерпретирани
от вещото лице, изготвило назначената повторна СМЕ, установените малки
фрагментни фрактури на 21, 22 и 32 зъби се дължат на действието (удар или
притискане) на твърд или тъпоръбест предмет. Въпреки
възможността за получаване на такава увреда чрез
нанасяне на удар в областта на устата с твърд предмет, поради липсата на
установени при огледа и при прегледа от стоматолог мекотъканни
увреждания в областта на венците на травмираните зъби и по вътрешните и външни
повърхности на горната и долната устна около травмираните зъби, експертът
заключава, че в случая този механизъм е малко вероятен. С оглед локализацията
на фрактурираните зъби, разположени един срещу друг в
опозиция, експертът заключава, че увреждането им е възможно чрез нанасянето на
удар извън областта на устата, в областта на долната челюст при отворена леко
уста, при посока на удара отдолу нагоре, както и при силно притискане
(захапване) на твърд предмет.
На долния ръб и по предната повърхност на десния
крачол на панталона на подс. П.Т. било установено
червеникаво засъхнало зацапване с размери 4/4 см. Били иззети изрезки от
установените при огледа петна по десния крачол на подс.
П.Т., които, според заключението на вещото лице, изготвило назначената
съдебно-биологична експертиза, са от човешка кръв, която по кръвно групова
принадлежност съвпада с кръвната група на постр. Г.Г..
Според заключението на вещото лице, изготвило
назначената повторна СМЕ, двамата кръвта по предната повърхност на десния
крачол на панталона на подс. П.Т. не съвпада с кръвно-групавата принадлежност на подсъдимите.
Към момента на
извършване на деянието подсъдимите са неосъждани и не са освобождавани от
наказателна отговорност по реда на глава осма, раздел ІV от НК.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите Г. Г., Д., В.,
Г. Ст. Г., Х., С., Б. и Н., отчасти от показанията на св. Т. И.Т., от заключенията
на вещите лица, изготвили назначените повторна съдебномедицинска,
съдебно-биологична и съдебно-счетоводна експертиза, от данните, съдържащи се в
протоколите за оглед на лица от 11.01.2015г. и приложените към тях фотоалбуми,
както и от писмените доказателства по делото, които са безпротиворечиви.
Съдът не даде
вяра на показанията на свидетеля Т.И.Т. в частта им относно обстоятелството, че
след проверката пострадалият си тръгнал от улицата пред дома му без видими
наранявания, тъй като в тази им част се опровергават както от показанията на
свидетелите Г., Х., С., Б. и Н., така и от заключението на вещото лице,
изготвило назначената допълнителна съдебномедицинска експертиза в частта му
относно вида, локализацията и механизма на причиняване на уврежданията. Съдът
кредитира изцяло показанията на свидетелия Г., тъй
като това са преките доказателства, които описват логично случилото се,
кореспондират с показанията му от досъдебното производство, намират солидна опора
в показанията на свидетелите Х., С., Б., Н. и Г. Ст. Г., които поддържат
нормални отношения и с подсъдимите и с гр. ищец и частен обвинител, и не са
заинтересовани от изхода на делото. И по време на досъдебното производство, и
по време на съдебното следствие свидетелят Г. е категоричен в показанията си
както по отношение участниците в нанасянето на побоя, така и по отношение
начина и мястото на нанасяне на ударите. Показанията му кореспондират в пълна
степен както с показанията на свидетелите Х., С., Б. и Н., които последователно
са възприели състоянието на пострадалия непосредствено след извършване на
деянието, така и с обективните находки, отразени в протоколите за оглед на лице
от 11.01.2015г. и приложените към тях фотоалбуми и със заключението и
показанията на вещото лице по назначената повторна СМЕ, видно от които, по
давност, характеристики и локализация, описаните увреждания добре отговарят да
са получени по начина, посочен от пострадалия, чрез нанасяне минимум на 4-5
удара със значителна сила в областта на главата и лицето от страна на двамата
подсъдими, за което са налице обективни находки, съдържащи се в протоколите за
освидетелстване. Поради това, с оглед изолираността на показанията на св. Т.
Ив. Т. в тази им част от останалия доказателствен материал, и като взе предвид
близкото му родство с двамата подсъдими, както и влошените му отношения със
семейството на пострадалия, съдът счете, че показанията му в тази им част
следва да се тълкуват като опит за оневиняване на подсъдимите, поради което и
не следва да се кредитират.
При постановяване на присъдата си съдът даде вяра и взе
предвид заключението на вещото лице, изготвило назначената повторна СМЕ, тъй
като, за разлика от заключението на в.л. по назначената в хода на ДП такава,
същото е съобразено не само с обективните находки, отразени в протоколите за
оглед на лица, но и с целия останал доказателствен материал.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
И от обективна, и от субективна страна,
двамата подсъдими са осъществили състава на престъплението по чл.131, ал.1, т.1
вр. чл.130, ал.1 от вр. чл.20, ал.2 от НК, тъй като на 11.01.2015г. около 13.00
часа в с. Робово, обл. Ямболска, пред частен дом, находящ се на ул. „Радецки” №
**, действайки в съучастие помежду си, като извършители, чрез нанасяне на удари
с юмруци и ритници в областта на главата на длъжностно лице - Г.С.Г. ***, в
качеството му на *** на с. Робово, обл. Ямбол, по повод изпълнение на службата
му, са му причинили две леки телесни повреди – контузия на носа, контузия в
областта на устата и разкъсно-контузна рана в областта между двете вежди, които
увреждания по съвкупност са довели до временно разстройство на здравето,
неопасно за живота на пострадалия, както и лекостепенно сътресение на мозъка,
довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия.
От обективна
страна, налице е извършено от подсъдимите съставомерно деяние по посочения
текст от наказателния закон, чието авторство се установява по безспорен начин
от показанията на свидетеля Г., подкрепени от показанията на свидетелите Х., Б.,
Н. и С., от обективните находки, отразени в протоколите за оглед на лица и
приложените към тях фотоалбуми, както и от заключението и показанията на вещото
лице, изготвило назначената повторна съдебномедицинска експертиза в частта му
относно локализацията, вида на уврежданията и механизма на причиняването им.
Безспорно е установено, че вследствие на
действията на двамата подсъдими по нанасяне на удари с юмруци и ритници в
областта на главата на Г., на последния са причинени контузия в областта на лявата половина на челото, контузия на носа,
контузия в областта на устата и разкъсно-контузна
рана в областта между двете вежди, които увреждания по съвкупност са довели до
временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия, както и
лекостепенно сътресение на мозъка, довело до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия. Т.е., обективно, в резултат от действията на подсъдимите на пострадалия са причинени две леки
телесни повреди по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.
От обективна страна, е налице задружно
умишлено участие на подсъдимите при нанасяне побоя над св. Г., тъй като
обективно, всеки един от тях е участвал в изпълнителното деяние на
престъплението, като е нанасял удари с
ръце и крака в областта на главата му. Т.е., двамата са действали в съучастие
по смисъла на чл.20, ал.2 от НК, като съизвършители.
Освен това, в случая се касае за лека
телесна повреда, квалифицирана по т.1 на чл.131, ал.1 от НК, с оглед
особеностите на обекта. Това е така, защото телесните повреди са нанесени на
длъжностно лице по смисъла на чл.93, ал.1, б. „б” от НК – *** на с. Робово, на
когото е възложено да изпълнява ръководна работа и работа, свързана с пазене и
управление на чуждо имущество в друго юридическо лице – Община „Тунджа”,
изразяваща се в организационно-ръководна дейност и в дейност, свдързана с пазене и управление на чуждо имущество, и по
повод изпълнение преките му задължения, свързани с упражняването на контрол за
законосъобразното използване, охраната и опазването на общинската собственост
на територията на с. Робово. И макар
пострадалият да не е изпълнявал служебните си задължения, в случая деянието е
пряко свързано със служебната му дейност като *** на с. Робово, тъй като именно
поведението му по сигнализиране компетентните длъжностни лица в Община Тунджа и
по оказване съдействие на служителите на ДГС при опазване на общинската
собственост на територията на селото, чрез упътване и съпровождане на същите до
дома на подсъдимите, е станало повод за нанасянето на побоя.
От субективна страна
деянието е извършено с пряк умисъл, тъй като всеки от подсъдимите ясно е
съзнавал както обстоятелството, че пострадалият е *** на с. Робово и именно в
това си качество е сигнализирал служителите на ДГС и инициирал извършването на
проверка в дома им, така и това, че не
действа сам. Разбирали са, че действията им са от естество да причинят на Г.
описаните по-горе увреждания, предвиждали са настъпването на тези последици и са
целели пряко именно това.
Предвид изложеното, съдът намери, че двамата
подсъдими действително са осъществили от обективна и от субективна страна
състава на престъплението по чл.131, ал.1, т.1 вр. чл.130, ал.1 вр. чл.20, ал.2
от НК, поради което с присъдата си ги призна за виновни в извършването на
престъпление по този текст от НК.
ОТНОСНО НАЛОЖЕНИТЕ НА ПОДСЪДИМИЯ
НАКАЗАНИЯ.
За извършеното от подсъдимите
престъпление по чл.131, ал.1, т.1 вр. чл.130, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК,
законът предвижда наказание лишаване от свобода до три години. Както вече се
посочи, двамата не са осъждани и не са освобождавани от наказателна отговорност
по реда на раздел ІV от глава VІІІ на НК. Независимо от това, съдът намери, че
в случая разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК е неприложима, тъй като причинените
от деянието имуществени вреди, представляващи направени от пострадалия разходи
за лечение в размер на 17,40 и разлика между БТВ и обезщетението за временна
нетрудоспособност в размер на 211,91 лева, не са възстановени. Затова
наказанията им бяха определени в очертаната от разпоредбата на чл.131, ал.1 от НК законова рамка – от по ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода за всеки, под средния
и към минималния размер на предвиденото в закона, при превес на смекчаващите
отговорността им обстоятелства – младата им възраст и чистото им съдебно
минало. Същевременно, отчитайки сравнително високата степен на обществена опасност
на извършеното, обуславяща се от комплексния характер на засегнатите обществени
отношения, осигуряващи както неприкосновеността на човешкото здраве и физическа
цялост на личността, така и обществените отношения, в които пострадалият участва
като ***, от обстоятелствата, свързани с времето и начина на извършване на
деянието – през деня и в съучастие, съдът намери, че на фона на тези отегчаващи
отговорността им обстоятелства, изброените по-горе смекчаващи отговорността им
такива не са нито многобройни, нито изключителни по своя характер, и не сочат
за несъразмерност на предвиденото в закона най-леко наказание от три месеца
лишаване от свобода, за да обосноват приложението на чл.55 от НК при определяне
вида на наказанията, нито дават основание за определяне на наказанията в
законовия минимум.
ОТНОСНО НАЧИНА НА ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАЛОЖЕНИТЕ
НА ПОДСЪДИМИТЕ НАКАЗАНИЯ.
На
основание разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изтърпяването на
наложените на подсъдимите наказания лишаване от свобода за изпитателен срок от
ТРИ ГОДИНИ, считано от датата на влизане на присъдата в сила, тъй като поради
чистото им съдебно минало и размера на определените им наказание лишаване от
свобода, който е в рамките до три години, от една страна, спрямо тях не са налице
пречки за прилагане института на условното осъждане. От друга страна, като взе
предвид и изброените по-горе смекчаващи отговорността му обстоятелства съдът
намери, че за тяхното поправяне и превъзпитание не е наложително да изтърпят
ефективно наложеното им наказания.
ОТНОСНО ПРЕДЯВЕНИТЕ ГРАЖДАНСКИ ИСКОВЕ ОТ
ГР. ИЩЕЦ Г. Г..
Основанието за ангажиране гражданската
отговорност на подсъдимите е в разпоредбите на чл.45 и следващите от ЗЗД,
уреждащи института на непозволеното увреждане. Безспорно, престъплението по
чл.131, ал.1, т.1 вр. чл.130, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК представлява противоправно
деяние, което е извършено виновно. Тъй като по изложените по-горе съображения,
подсъдимите бяха признати за виновни по
това обвинение, съдът намери предявените против двамата граждански искове за
доказани по основание. По категоричен начин е доказано както наличието на
вредоносен резултат – описаните по-горе телесни увреждания, довели до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота на пострадалия,
така и наличието на причинна връзка с поведението на подсъдимите. Затова съдът
намери, че в случая действително са налице предпоставките за ангажиране и на
гражданската им отговорност.
По отношение размера на обезщетението за
причинени от деянието неимуществени вреди е приложима и разпоредбата на чл.52
от ЗЗД, визираща принципа на справедливост. Съгласно т.2 на ПП на ВКС № 4/1968
г. понятието „справедливост” не е абстрактно и при определянето му следва да се
изхожда от конкретните обстоятелства, сред които характерът и начина на
извършване на деянието, причинените морални страдания, начина на причиняване,
тяхната продължителност и др. В случая, при определяне на обезщетението за
причинени неимуществени вреди съдът взе предвид характера на причинените увреждания, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за
живота на пострадалия, начина на причиняването му – чрез нанасяне на множество удари в
областта на главата на пострадалия, преживяните
от последния значителни физически и морални страдания и болки, стреса и
унижението от преживяното и свързаните с това отрицателни душевни преживявания,
продължителността на оздравителния период, обстоятелството, че в продължение на около месец след инцидента пострадалият имал силно
главоболие. Затова, отчитайки изложените обстоятелства, съдът уважи претенцията
на пострадалия за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди по
справедливост до размера от 2 500 лева, като искът в останалата му част над
тази сума до пълния претендиран размер от 6 000 лева
отхвърли, като неоснователен.
С оглед
представеното писмено доказателство – фактура № **********/14.01.2015г.,
издадена от МБАЛ „Св. Пантелеймон” АД – гр. Ямбол,
датираща от периода непосредствено след извършване на деянието, от която се
установява, че Г. е направил разходи за лечението си в размер на 17,40 лева, и
предвид заключението на вещото лице, изготвило назначената съдебно-счетоводна
експертиза, видно от което разликата между БТВ и обезщетението за временна
нетрудоспособност, което постр. Г. е получил за
периода от 11.01.2015г. до 13.02.2015г., е в размер на 211,91 лева, съдът намери, че претенцията
за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди е доказана до
размера от 229,31 лева, поради което я уважи частично до тази сума, а искът за
разликата над тази сума до пълния претендиран размер
от 715,85 лева отхвърли, като неоснователен и недоказан.
Предвид
направеното искане, върху всяка от сумите бе присъдена и законна лихва, считано
от датата на увреждането – 11.01.2015 г., до окончателното им изплащане.
При това положение, с оглед изхода на
делото, на
основание чл.189, ал.3 от НПК, в тежест на подсъдимите бяха присъдени направените
от гражданския ищец и частен обвинител разноски за упълномощаване на повереник
в размер на 800 лева, както и направените деловодни разноски общо в размер на 763,35
лева, от които 253,35 лева вносими в приход на републиканския бюджет и по
сметката на ОД на МВР – Ямбол, 510 лева вносими в приход на бюджета на
съдебната власт и по сметката на ЯРС, и освен това, същите бяха осъдени да
заплатят и съответната ДТ върху уважените граждански искове общо в размер на 150
лева.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: