Определение по дело №412/2019 на Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№538../28.08.2019г.

 

гр.Варна

 

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:   МАРИЯ МАРИНОВА

                                                                                               РОСИЦА СТАНЧЕВА                                                                                                            

като разгледа докладваното от съдия Р. Станчева

въззивно ч. гр. дело № 412/19г.,

за да се произнесе съобрази следното:

 

 

Производството е по реда на чл.274 ал.1 и сл. ГПК.

                Образувано е по частна жалба на „В. – 96“ АД, чрез процесуален представител адв. Ж. против определение № 2068/11.07.2019г. на ОС – Варна, постановено по гр.д. № 1058/2016г., по реда на чл.248 ГПК, с което е оставена без уважение молбата на дружеството за изменение на решението по делото в частта му за разноските чрез присъждане на пълния претендиран размер на заплатеното за тази инстанция адвокатско възнаграждение.

Твърди се неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт, излагайки доводи по същество на искането по чл.248 ГПК. Сочи се, че интересът, съобразно който следва да се изчисли минималния размер на адвокатското възнаграждение по Наредба №1/2004г. не е цената на иска, а същият следва да бъде определен при съобразяване цената на придобиване на процесния недвижим имот, в случая 135 000 евро. Твърди се също така, че дължимият ДДС също не следва да бъде включван при преценката за размера на минималното адвокатско възнаграждение, както и да бъде отчетено уговореното и заплатено и от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Иска се отмяна на първоинстанционното определение и уважаване на молбата по чл.248 ГПК.

В срока по чл.276 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника УМБАЛ „Св.М.“ АД, в който се изразява становище за неоснователност на жалбата.

Другият ответник – МУ – Варна не е депозирал отговор.

Частната жалба е депозирана в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. По същество същата е основателна по следните съображения:

С обжалваното определение първоинстанционният съд се е произнесъл, по реда на чл.248 ГПК, по направено в срок от жалбоподателя искане за изменение на постановеното по гр.д. № 1058/2016г. решение от 30.03.2018г. чрез присъждане на пълния размер на заплатеното адвокатско възнаграждение, като е приел, че не са налице сочените от дружеството основания, както и че определения в решението по реда на чл.78 ал.5 ГПК размер е съобразен с фактическата и правна сложност на спора, включително и при отчитане дължимия ДДС. С оглед на това, предмет на настоящото производство е въпросът дали претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение е било прекомерно и ако да, дали присъденият от първоинстанционния съд размер е съобразен с минималните размери по Наредба № 1/2004г. и с фактическата и правна сложност на делото.

Видно от материалите по делото е, че предявената и уважена от ОС – Варна искова претенция е за признаване правото на собственост на жалбоподателя върху поземлен имот № 1046, с площ от 2 200 кв.м., находящ се в гр.Варна, м.Сотира, при цена на иска 55 019.80 лева, определена по реда на чл.69, ал.1, т.2, предл. първо – съобразно данъчната оценка. По делото са били проведени пет открити съдебни заседания и едно за поправка на протокола, в които ищецът се е представлявал от процесуалния си представител адв.Ж.. Във всяко съдебно заседание са събирани множество писмени доказателства, изслушвани са СГЕ и СТЕ, разпитвани са свидетели. С оглед на това и отчитайки заявеното придобивно основание, наведените от ответниците материалноправни и процесуалноправни възражения, и претендираните от тях насрещни права, следва извода за значителна фактическа и правна сложност на спора.

Претендираното и заплатено, съобразно представените по делото доказателства адвокатско възнаграждение в полза на адв.Ж. е в размер на 8 160 лева, с вкл. ДДС в размер на 1 360 лева, при минимален размер по Наредба № 1/2004г. от 2 480,60 лева без ДДС, по арг. от §2а от ДР на Наредба № 1/2004г. Този размер е определен по реда на чл.7 ал.2 т.4 вр. ал.8 от Наредбата, при материален интерес на база цената на иска. В тази връзка доводите на частния жалбоподател, че интересът е съизмерим с пазарната цена на имота към датата на придобиването му са неоснователни. Материалният интерес е пазарната оценка на предмета на делото, която съгласно разпоредбата на чл.68 ГПК съставлява цената на иска. Как се определя цената на иска при отделните видове искове е изрично регламентирано в чл.69 ГПК. Съобразно нормата на чл.69 ал.1 т.2 ГПК цената на иска за собственост се определя от данъчната оценка на имота, а само при липса на такава от пазарната му стойност, при това към момента на предявяване на иска, а не към датата на придобиването. По този начин законодателят е въвел обективен критерий за определяне пазарната оценка на предмета на делото, която следва да се приеме и като стойност на защитавания материален интерес по см. на чл.7 ал.2 от Наредба №1/2004г.

При така определения минимален размер на адвокатското възнаграждение и съпоставката му с претендирания и заплатен такъв от жалбоподателя /6 800 без ДДС/, отчитайки посочената по-горе фактическа и правна сложност на спора и извършените от процесуалния представител действия, и при съобразяване, че се касае разглеждане на делото в първа инстанция вр. въведените с процесуалния закон преклузии, настоящият състав намира, че адвокатското възнаграждение от 6 800 лева не е прекомерно. Върху същото следва да бъде начислен ДДС, предвид данните по фактурата за неговата дължимост, поради което и подлежащата на заплащане от ответниците сума за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство е в размер на 8 160 лева.

По гореизложените съображения, съдът намира, че определението с което молбата на жалбоподателя „В. – 96“ АД с правно основание чл.248 ГПК е оставена без уважение, следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което първоинстанционното решение да бъде изменено в частта му относно разноските с присъждане на пълния размер на претендираното адвокатско възнаграждение. С оглед на това дължимите от ответниците разноски са в общ размер на сумата от 9 041.72 лева /8160 лева адв. възнаграждение и 881.72 лева признати от първоинстанционния съд съдебни разноски/.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И

 

ОТМЕНЯ определение № 2068/11.07.2019г. на ОС – Варна, постановено по гр.д. № 1058/2016г. по реда на чл.248 ГПК И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение № 582/30.03.2018г. на ОС – Варна, постановено по гр.д. № 1058/2016г. в частта му относно дължимите в полза на „В. – 96“ АД разноски КАТО вместо присъденото

ОСЪЖДА УМБАЛ „С. М.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.“Хр.С.“ № 1 и Медицински университет „Проф. д-р П. С.“ – Варна, с адрес гр.Варна, ул.“М. Д.“ № 55 ДА ЗАПЛАТЯТ на „Вела – 96“ АД, ЕИК ********* сумата от 9 041.72 лева /девет хиляди четиридесет и един лева и 72 ст./, представляваща разноски за първоинстанционното производство, от които 881.72 лева такси и съдебни разноски и 8 160 лева заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл.78 ГПК.

 

 

Определението подлежи на обжалване при условията на чл.280 ГПК, с частна касационна жалба пред Върховния касационен съд, в 1-седмичен срок от връчването му на страните.

 

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                                          2.